Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я

Месечен информационен

* * *

* * *

* * *

* * *

Освобождаването на затворниците става в съответствие с постигнатата договореност през февруари т. г. между израелския премиер Ариел Шарон и президента на автономната палестинска власт Махмуд Абас да бъдат освободени 900 затворници, като част от споразумението за примирие. Малко след споразумението са освободени 500 палестинци, но Израел забави останалите с аргумента, че иска палестинците да направят повече, за да се спрат бунтовническите атаки срещу израелци.

* * *

Ливан – След изтеглянето на 14-хилядната сирийска армия от Ливан антисирийската коалиция печели четвъртия и решителен кръг на общите избори в северната част на страната. Така тя ще разполага с мнозинство в парламента. Опозиционният съюз, воден от Саад Харири, син на убития бивш министър-председател Рафик Харири, печели убедително, въпреки силното представяне на бившия генерал Мишел Аун.

Сирия бе обвинена за участие в убийството на Рафик Харири през февруари, което предизвика широк отзвук в чужбина и принуди Сирия да изтегли войските си от Ливан.

* * *

Судан – Суданските власти подписаха мирно споразумение с най-голямото опозиционно формирование – Националния демократичен алианс (NDA), за прекратяване на противопоставянето. Алиансът е организация-шапка, в която влизат десетина по-големи и по-малки северни политически партии, представители на профсъюзите и южните бунтовници от Суданското народно освободително движение (SPLM), с което Хартум вече подписа мирно споразумение. NDA води политическа и военна борба с правителството на президента Омар Хасан ал-Башир от времето, когато той взема властта с военен преврат през 1989 г.

* * *

* * *
ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ В БЪЛГАРИЯ

Най-малко двадесет души са убити при взрив в джамия, намираща се в град Кандахар в южната част на Афганистан. Според местни източници атентатът е извършен от самоубиец. Властите съобщават, че сред загиналите е началникът на кабулската полиция Мохамед Акрам. Той е бил сред вярващите, събрали се в джамията, за да почетат паметта на застреляния няколко дни преди това богослов Маулави Абдула Файяз. Той е убит в своя офис от двама неизвестни седмица след като излиза с проповед срещу бившия лидер на талибаните мулла Омар. От кореспондентския пункт на Би Би Си съобщават, че представител на талибаните се е свързал с тях и ги е уведомил, че те поемат отговорност за атентата в Кандахар. Според наблюдателите той е най-кървавият не само през 2005 г., но и през последните две години.

Маулави Абдула Файяз бе съратник на президента на Афганистан Хамид Карзай и оглавяваше създадения от правителството съвет на ислямските богослови. През април на среща с 500 свещенослужители той отправя остра критика срещу талибаните. В нея той заявява, че талибаните убиват мирни жители и че населението е длъжно да подкрепи усилията на правителството да възстанови страната. Както предава кореспондентът на Би Би Си от Кабул Ендрю Норт, взривът в джамията в Кандахар поражда опасения, че въоръжените противници на Карзай имат намерение да засилят кампанията на насилия пред парламентарните избори през септември.
НЕДОБРИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

В специален доклад Международната група по кризите (ICG) прави оценка на политическата обстановка в Афганистан, в която се констатира, че “с наближаването на парламентарните избори през септември т. г. очакванията, че една силна плуралистична партийна система може да стабилизира афганистанския политически преход, все повече намаляват”. Прави се оценката, че управленската политика на Карзай, комбинирана с неподходящата избирателна система, поставя партиите на заден план в обществено-политическия живот в момент, когато нараства общественото недоволство от бавния напредък на икономическото възстановяване, нарастването на корупцията и продължаващата несигурност на обстановката. Според експертите това е тревожно, тъй като води до маргинализиране и нетолерантност на политическата опозиция и през последно време до голяма степен е причина за нарастване на насилията. Прави се констатацията, че ако не се подобри нормативната уредба за функционирането на партиите, политическата стабилност ще бъде илюзорна.

Службата на ВКБООН в Исламабад съобщава, че от започването през март на изпълнението на тазгодишната програма за доброволно репатриране на афганистанските бежанци от Пакистан, техният брой е надхвърлил 100 000 души. Очаква се това число рязко да нарасне с планираното от пакистанската федерална администрация закриване на бежанските лагери, намиращи се в населените с племена гранични територии. По данни на службата от репатрираните до края на май 101 224 бежанци почти половината – 48 967, са живеели в пакистанската Северозападна гранична провинция, а другите 27 168 са от Балучистан, 13 627 - от Пенджаб и Исламабад, 11 462 - от Синдх.

Изпълнението на програмата за доброволно репатриране на афганистанците от Пакистан, подпомагана от БКБООН, започва през 2002 г. Досега в съответствие с нея в Афганистан са се завърнали 2,4 млн. души. Съгласно програмата т. г. броят на доброволно репатрираните ще достигне 400 000 души, като се очакват през следващия месец пикови моменти в репатрирането поради закриването на бежанските лагери във Вазиристан.
ПРЕДАДОХА СЕ 18 ПОЛЕВИ КОМАНДИРИ НА ВЪОРЪЖЕНАТА ОПОЗИЦИЯ

Осемнадесет командири, съюзници на бившия премиер и дисидентски полеви командир Гулбудин Хекматиар, сложиха оръжие и се включиха в управлението на страната, съобщават международните информационни агенции, позовавайки се на държавния афганистански вестник Анис. Командирите, принадлежащи към оглавяваната от Хекматиар групировка Ислямска партия, са се предали в Гердиз, столица на провинция Каптия. Според вестника те всички са изявили своята готовност “да защитават правителството срещу враговете му”. Местни източници твърдят, че от обявената през ноември м. г. от афганистанското правителство генерална амнистия десетки антиправителствени бойци, включително талибански водачи от ниско и средно равнище, както и поддръжници на бившия премиер, са се включили в мирния процес. Изплъзващият се лидер на талибаните Мулла Мохамед Омар и бившият премиер Хекматиар обаче отхвърлят амнистията и класифицират афганистанския лидер Хамид Карзай като “американска кукла”. Те призовават към Джихад (свещена война) до изгонването на чуждите войски от Афганистан.

От мисията на ООН за Афганистан UNAMA информират, че 58 974 командири и бойци от бившите афганистански военни формирования са предали оръжието си и 49 205 от тях са се включили в реинтеграционния процес, известен под наименованието Програма за ново начало. Програмата предлага работни места, професионално обучение и помощ за организиране на собствен бизнес. Според мисията с приключването на първите два раздела на програмата Обезоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR) са събрани 33 500 броя средно и леко оръжие, около една трета от което е предадено на афганистанската армия и министерството на отбраната, а мунициите са складирани на безопасни места. С приключването на DDR, започва реализацията на друга програма, известна като Разформироване на нелегалните въоръжени групи (DIAG). В това отношение експертите от ООН се надяват много на предстоящите избори, тъй като съгласно избирателния закон на кандидатите е забранено да участват в избирателния процес, ако принадлежат към въоръжена група.

На 18 юни в самообявилата се Нагорнокарабахска република са проведени парламентарни избори. За четвъртия парламент на републиката, който има 35 места, са се борили седем партии и 185 кандидати. Две трети от делегатите са избрани с пряко гласуване, а една трета – пропорционално. Победа в изборите е постигнала организацията на лидера на Нагорни Карабах Аркади Гукасян - Демократична партия Артсах, с 12 места, следвана от считаната за лоялна към него Партия на свободното отечество с 10 места. Останалите три места са на опозиционния блок. Местните власти твърдят, че изборната активност е над 60 на сто, което е много повече от легитимния минимум 25 на сто. Според тях изборите са дали възможност да се демонстрира териториалната независимост на републиката, въпреки липсата на международни наблюдатели поради непризнаването на републиката. От своя страна азербайджанските власти, цитирани от агенция Франс Прес, обявиха, че всякакви избори са нелегитимни, докато стотиците хиляди азербайджанци от Нагорни Карабах и седемте съседни района не се завърнат по домовете си.

Нагорни Карабах, населен предимно с арменци анклав в Азербайджан, става ябълка на раздора между Армения и Азербайджан след разпадането на СССР. Той е причина за война между двете страни, причинила смъртта на около 25 000 души и прогонила от домовете им около 1 милион. Така се образува самообявилата се за независима Нагорнокарабахска република, в която освен Нагорни Карабах са включени още седем осигуряващи обща граница с Армения азербайджански района.
Индия

НОВИ ЖЕРТВИ НА НАСИЛИЯ В КАШМИР

Международните наблюдатели отбелязват, че въпреки напредъка на мирния процес за решаване спорните въпроси между Индия и Пакистан по отношение хималайския регион Кашмир в контролираната от Индия негова част продължават сблъсъците между сепаратистите и индийската армия и полиция. Според местни източници в навечерието на разрешеното от индийските власти посещение на група умерени сепаратисти в Пакистан в поредица въоръжени стълкновения са убити 17 души. Съобщава се за ликвидирането на 5 бунтовници и убийствата на един войник в областта Пунч, северозападно от Джаму, зимната столица на Кашмир.

Няколко бунтовника и двама войници са убити при с. Нилдура, намиращо се на 50 км северозападно от лятната столица Сринагар. Според източници, цитирани от агенция Франс Прес, бунтовниците принадлежат към хардлайнерската групировка Ал Мансураин, воюваща за присъединяване на индийската част на Кашмир към Пакистан.

В отделни престрелки са убити още четирима бунтовници в северните области Барамула и Купуара. Мюсюлманин, заподозрян, че е бунтовник, е убит в южната област Раджури.

Седмица след започване на посещението на умерените сепаратистки лидери в Пакистан само за два дни в индийската част на Кашмир са убити шестнадесет души. В различни сблъсъци мюсюлмански сепаратисти убиват пет души, а индийските войски ликвидират 11 бунтовници. Сблъсъците също са в Барамула, Пунч, Капуара и Раджури. При взривяване на кола-бомба пред училище в град Пулуама на 30 км южно от лятната столица Сринагар са убити 14 души, между които двама ученика и трима войници.
ДВЕТЕ ФРАКЦИИ НА ОСНОВНАТА СЕПАРАТИСТКА ГРУПИРОВКА В КАШМИР СЕ ОБЕДИНЯВАТ ОТНОВО

След близо десетгодишно разделение двете фракции на основната сепаратистка групировка Освободителен фронт на Джаму и Кашмир (JKLF), обявиха, че ще се обединят отново с цел постигане на независимост на спорния щат, съобщава Би Би Си. В момента организацията е разделена на две групировки, базирани на администрираните от Индия и от Пакистан части на Кашмир. Декларацията за обединението се прави след посещението в Пакистан на умерените кашмирски сепаратистки лидери, разрешено им за първи път от индийските власти. Решението е взето на срещата между Аманулах Хан и Ясин Малик,лидери на двете фракции.

Преди време JKLF, пръв започна въоръжена съпротива срещу индийската власт в Кашмир през 1988 г. и тогава е считан за значителна въоръжена сила. През годините обаче организацията е поставена на заден план от по-силни групи, гравитиращи към Пакистан и ислямистките организации. През 1995 г. в организацията настъпва разрив, когато Ясин Малик, лидер на групировката в администрираната от Индия част на Кашмир, обявява отказ на JKLF от прилагане на насилие.

Ирак

ПРОДЪЛЖАВАТ ДЕЙСТВИЯТА ОТ ОПЕРАЦИЯ “СВЕТКАВИЦА”

Американските и иракските военни подразделения арестуваха над 100 заподозрени в бунтовническа дейност при поредица от рейдове южно от иракската столица Багдад, съобщава Би Би Си, позовавайки се на източници от коалиционните сили. Рейдовете са предприети като част от операция “Светкавица”, която представлява серия от военни операции за поддържане на сигурността около столицата. Последните военни действия от тази серия са около селището Латифия, намиращо се в зоната на беззаконието, наречена “триъгълник на смъртта”. Операция “Светкавица” се извършва след като в терористични действия през миналия месец са убити над 600 души.

По сведения на иракските власти в операция “Светкавица” са включени 40 000 войници и полицаи, подкрепяни от 10 000 американски войници, които първоначално са установили пропускателни пунктове за контрол на всички влизащи и излизащи от столицата пътища. В следващата фаза се пристъпва към претърсване на Багдад район по район за откриване на бунтовници, чуждестранни бойци и складове на оръжие. По думите на военните експерти това е най-голямата военна операция от свалянето на режима на Садам.

Междувременно иракските власти информират, че са арестували бунтовническия лидер, известен като Мулла Махди, заподозрян в организирането на много терористични акции. За него се предполага, че е лидер на военизираната ислямистка групировка Армия на Ансар ал-Суна. Мулла Махди е арестуван при операция в северния град Мосул заедно с пет свои поддръжници, между които е и неговият брат.

Продължаващата несигурност на обстановката в Ирак възпрепятства прочистването на мините и неексплодиралите снаряди, което принуждава хуманитарните организации да се оттеглят и прекратят своите операции, съобщават от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Цитира се Соломон Шройдер, мениджър по прочистването на мините в Мисията на ООН за Ирак (UNAMI), който заявява следното: “Работата на персонала на ООН се задържа от несигурността в страната, която нараства с всеки ден.” По неговите сведения някои неправителствени организации, между които са Датска църковна помощ (DCA), Норвежка народна помощ (NPA), Хендикеп Интърнейшанъл от Франция и Интер SOS, вече са прекратили работата си. По сведения на експертите по разминирането северен Ирак е по-засегнат от мини и неизбухнали снаряди в сравнение с централните и южните части на страната.

В деня, когато на пресконференция американският президент Джордж Буш обяви, че е доволен от прогреса в Ирак, неправителствената организация Крисчан Сайънс Монитър разпространи изказване на генерал Хасан ал-Саде, шеф на полицията в град Басра, считан за един относително спокоен регион. Той заявява, че е загубил контрола върху 75 на сто от своя персонал, тъй като в него се инфилтрират сектантски бойци. Генерал Саде заявява, че половината от неговите 13 750 служители тайно работят за политически партии, а някои други са ангажирани в нападения. Цитира се и вестник Гардиън, който твърди, че сектантските бойци използват своите постове в полицията за притискане на опонентите. Според Крисчън Сайънс Монитър САЩ “са склонни да покажат”, че иракските военни могат сами да воюват с бунтовниците. Неправителствената организация обаче цитира иракския външен министър Хошияр Забери, който изразява дълбоката си тревога, че САЩ може да се изтеглят от Ирак преди местните военни да станат способни да поддържат сигурността.

Иракският президент Джалал Талабани се съгласи да предостави на сунитските араби исканите 25 места в комитета, който ще изработи проекта за новата конституция, съобщава агенция Франс Прес. На сунитите, които са 20% от иракското население, но държаха властта по времето на Садам, първоначално се определяха 13 места в комитета. Сунитските лидери обаче обявиха бойкот, ако не им се предоставят 25 места. Оповестявайки своето решение, Талабани заявява следното: “Ние решихме да включим 25 представители на сунитите в комитета за изработване проекта на конституцията и те ще имат равни права с останалите нейни членове, избрани от парламента.” Така комитетът става 80 души. Конституцията трябва да бъде подложена на референдум до 15 октомври, което да даде възможност до 15 декември иракчаните да изберат управление с пълен мандат.

Над 250 араби и няколко десетки етнически тюркмени са задържани и изпратени в затвора, информира агенция Ройтерс, позовавайки се на източници от арабското малцинство в Киркук. Според Ахмед ал-Обейди, генерален секретар на малката арабска партия Иракски републикански сбор, арестите са започнали веднага след падането на режима на Садам през 2003 г., но са се увеличили след изборите през януари т. г., когато кюрдските партии са спечелили влиянието в местната власт. Въпреки че шефът на киркукската полиция заявява, че не се извършват арести на етническа основа, в. Вашингтон пост цитира източници от американските войски, които съобщават за незаконните задържания. Вестникът цитира и американския посланик в Ирак, който говори за напрежение в града.

По време на режима на Садам богатият на нефт район на град Киркук е подложен на арабизация с цел да се промени етническият баланс, като на арабските мигранти са предлагани къщи и икономическа помощ. Сега и трите етноса в него претендират, че са мнозинство.
Иран

ПОСТИГНАТО Е НОВО ТРИСТРАННО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РЕПАТРИРАНЕ НА АФГАНИСТАНСКИТЕ БЕЖАНЦИ

По принцип е постигнато тристранно споразумение между Службата на ВКБООН, Иран и Афганистан за доброволното репатриране на афганистанските бежанци до края на иранската календарна година, която изтича на 21 март 2006 г., съобщават от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Предстои неговото подписване в Техеран.

Иран приема най-голямата популация от афганистански бежанци, която в пикови моменти надхвърля три милиона. След падането на талибаните от власт през 2001 г. ежегодно едно стабилно количество бежанци се завръщат в своята родина и в момента в Иран според местни източници остават около 900 000 бежанци. Много от тях сега се чувстват подложени на натиск да се завръщат поради непрекъснатото ограничаване на помощта и съдействието от иранските власти. Например сега те трябва да плащат еднакви училищни такси като иранците. От началото на юли всички афганистански бежанци трябва да плащат местни данъци. Вече пети месец се провежда кампания за депортиране на нелегалните афганистански работници и въвеждане на големи глоби за работодателите, които ги наемат. В края на май реформисткият ежедневник Шарк публикува нови забрани на Бюрото по въпросите на бежанците и чуждите мигранти (BAFIA) спиращи настаняването на афганистански бежанци в части на югоизточната провинция Систан Балучистан, граничеща с Афганистан и Пакистан, както и в южната провинция Корасан, граничеща с Афганистан и Тюркмения. Тези забрани се прибавят към предишните рестрикции за установяване в други пет източни провинции – Азербайджан, Кордестан, Керманшах, Илам и Хузестан.
ТВЪРД ИСЛЯМИСТ ПОЕМА ВЛАСТТА

В Иран приключиха парламентарните избори, които според наблюдателите протекоха доста оспорвано, за което говори фактът, че за първи път от установяването на ислямската република крайният резултат е определен на втори тур, съобщават международните информационни агенции. Въпреки че на първия тур безкомпромисният кмет на Техеран Махмуд Ахмадинеджад бе втори, на втория тур той взе 61,7% от гласовете срещу 35,9% за конкурента му реформатора Акбар Рафсанджани. Във вота са участвали 27,9 млн. души, което прави избирателна активност около 60%. Рафсанджани, който бе президент два мандата от 1989 до 1997 година, официално призна поражението си и поздрави съперника си с победата.

Преди първия тур малцина са предполагали, че Ахмадинеджад, който е най-твърдолинейният от седемте кандидата, ще спечели изборите. Според анализаторите тази победа е постигната с гласовете на провинциалистите и на бедните слоеве, на които им харесва обещанието на Ахмадинеджад да изкорени корупцията и да подобри живота на милиони хора. Интернет сайта му е наречен “Приятел на народа”, а образът му е на човек, който води обикновен живот. Според Ройтерс бедните хора на Техеран гледат на него като на Робин Худ.

Анализаторите изтъкват, че докато другите кандидати за президенти са залагали на посланията си към младите по западен образец, то в кампанията си Ахмадинеджад издига ценностите на Ислямската революция от 1979 г. “Ние не направихме революция, за да имаме демокрация”, казва той.

Ахмадинеджад, който е кмет на Техеран от 2003 г., е бивш член на твърдолинейната Революционна гвардия и бивш инструктор в доброволните милиции “Басидж”. Тези му връзки предизвикват опасения сред анализаторите, че той ще покани старите си военни другари в кабинета си. През 90-те години е управител на Ардебил – религиозен и консервативен град в Северозападен Иран.

Ахмадинеджад, роден в с. Арадан на 100 км югоизточно от Техеран в семейство на ковач, често напомня за своя скромен произход. При неговото ръководство общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора, които решават много проблеми на града. В същото време обаче той забранява западните ресторанти, нарежда мъжете задължително да носят бради и ризи с дълги ръкави. Някои техеранци се оплакват, че Ахмадинеджад е превърнал културните центрове в молитвени зали и е засилил разделението по полове в асансьорите, които са собственост на общината.

В сирийския затвор почина Ахмад Али ал-Масалма, сирийски дисидент, който бе арестуван при своето завръщане след 25-годишно изгнание в Саудитска Арабия, съобщи Би Би Си. Шестдесет и пет годишният Масалма, бивш член на забраненото движение Мюсюлмански братя, се завръща през януари т. г., след като е получил уверения, че срещу него няма да се предприемат някакви действия. При пристигането си обаче той е задържан и вкаран в затвора, въпреки сърдечното си заболяване.

Масалма напуска Сирия в началото на 80-те години на миналия век след сблъсъците на Мюсюлманските братя и сирийската армия в северната провинция Хама, където са убити не по-малко от 10 000 души. Той се завръща в Сирия след като в последно време там безпрепятствено пристигат много сирийски изгнаници, между които даже и бивш офицер, осъден на смърт за неуспешен опит за преврат преди повече от 40 години.
Турция

ПРИЕТ Е НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

В рамките на реформата на законодателната система, препоръчана от Европейския съюз, турският парламент прие нов наказателен кодекс. Според наблюдателите досега приемането на нито един правов документ не се е сблъсквало с толкова трудности. Неговата съдба в парламента остава под въпрос до последния момент. Кодексът с труд получава одобрението на депутатите и даже в даден момент е смъкван от дневния ред на парламента поради сериозни разногласия с ЕС. Въпреки че правозащитниците приветстват многото изменения в турското наказателно право, особено по отношение на престъпленията срещу жените и децата, някои членове на кодекса предизвикват в Турция нееднозначно отношение към ЕС. В друг случай неговото приемане е отложено поради протест на журналистите.

Когато правителството решава да причисли извънбрачните връзки към углавните престъпления, то получава остри критики от страните на ЕС. В последствие този член отпада от кодекса, но тогава започват протестите на журналистите по повод ограничаването на свободата на словото. Това довежда до изключването на още един член.

Въпреки положителните оценки на наказателния кодекс, наблюдателите отбелязват, че в него все още се предвиждат наказания за оскърбление на държавните структури и за публикуване на материали, “противоречащи на фундаменталните национални интереси”. Също така опозиционните делегати бойкотират заключителното гласуване, защото по тяхно мнение кодексът съдържа член, който противоречи на постановката за разделението на религията и държавата.

Съдът в Истанбул издаде доживотна присъда на радикалния ислямист Метин Каплан, признавайки го за виновен, че възнамерява да разруши светската система на управление в Турция, информира Би Би Си. Съдът се е съгласил с обвинението, че Каплан е планирал да насочи самолет с взривни материали в мавзолея на основателя на съвременната турска държава Кемал Ататюрк през 1998 г., когато по случай честването на 75-годишнината на републиката там се е събрал военният, административният и политическият елит на страната. Наред с това подсъдимият е признат за виновен и в измяна. Адвокатът на Каплан ще обжалва присъдата.

Каплан, когото наричат “Кьолнския халиф”, възглавява групировката “Държава на халифата”, която се бори за установяването на ислямска власт в Турция. До 2004 г., когато Турция отменя смъртното наказание, той лежи в германски затвор с присъда за организация на убийството на друг мюсюлмански лидер. След отмяната на смъртното наказание Каплан е екстрадиран в Турция. От 2001 г. неговата организация е забранена в Германия като антидемократична и антиконституционна.
ИЗ БЕЖАНСКАТА ПРАКТИКА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС

ШВЕЦИЯ:

КОМИТЕТЪТ ПРОТИВ МЪЧЕНИЯТА НА ООН РЕШИ, ЧЕ ШВЕЦИЯ Е НАРУШИЛА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ СРЕЩУ МЪЧЕНИЯТА

Швеция се счита за виновна за нарушение на конвенцията срещу мъченията, след като е депортирала в Египет заподозрения за тероризъм Ахмед Агиза. Според Комитета на ООН против мъченията (CAT) шведските власти “следва да знаят, че в Египет задържаните постоянно се подлагат на мъчения”. По мнението на наблюдателите това решение е удар срещу Швеция, която се гордее със своето “първенство” по отношение опазването на човешките права. В същото време официалните власти твърдят, че те са били уверявани от египетските власти в хуманното третиране на Агиза.

Швеция се замесва в този казус, когато екстрадира Агиза на борда на американски самолет през декември 2001 г. при много противоречиви обстоятелства с активното съдействие на специалната програма за борба с тероризма на Департамента на отбраната на САЩ. Той е бивш член на организацията Ислямски Джихад и през 1998 г. е осъден в Египет задочно. Година преди депортирането той иска убежище в Швеция, но молбата му е отхвърлена по съображения за сигурност. Тогава Миграционният борд счита, че Агиза може да претендира за получаване на бежански статут, но Шведската полиция по сигурността (SAPO) оповестява своето несъгласие на основа, че “той има водеща позиция в терористична организация”. Случаят е прехвърлен за крайно решение по-нагоре в правителството, където той получава отрицателно решение без даване на обяснения. През декември 2001 г. Агиза е предаден на американски екип, който го оковава и с качулка на главата го откарва в Египет. След близо 27 месеца, които прекарва в различни затвори, той отново е изправен пред военния съд с обвинения за “принадлежност и ръководство на нелегална група или организация и престъпна конспирация”, които са отречени от него, но без резултат. След три седмици е издадена 25-годишна присъда. Неговото семейство твърди, че през първите седмици на пребиваването му в египетския затвор Агиза бил подлаган на електрошокове и други мъчения и през 2003 г. роднините му подават жалба в Комитета на ООН. От своя страна представителите на шведските власти, които са го посетили в затвора свидетелстват, че по него не е имало следи от мъчения. В крайна сметка комитетът заключава следното: “Египет широко използва и масово прилага мъчения на задържаните и на практика рискът от подлагане на задържаните по политически подбуди и обвинения за действия против сигурността е висок.” По повод решението на комитета шведският министър на миграцията Барбро Холмберг заявява, че нейното правителство го посреща сериозно. Пред шведската информационна агенция ТТ тя заявява: “Това е сериозна критика, която ние анализираме внимателно, за да определим нашето поведение в бъдеще.”
ПРИЗИВ ЗА АМНИСТИРАНЕ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ

Пет от седемте политически партии, представени в шведския парламент, призоваха да се обяви генерална амнистия за търсещите убежище, които са поискали закрила преди 31 декември 2004 г. Общият брой на бежанците, които биха се възползвали от това, е 34 000 души. В това число са 13 000 търсещи убежище, които са подали молбите си преди 31 декември 2004 г., но все още чакат решение, 2 800 неуспешно преминали през бежанската процедура, но неможещи да се завърнат в родината си поради несигурната обстановка там, и 18 000, получили отказ, но укриващи се и нелегално пребиваващи в страната от години. Депутатите, които стоят зад инициативата, са християндемократи, либерали, леви, центристи и зелени, които общо имат 150 места в парламента, състоящ се от 349 парламентаристи. За осъществяване на амнистията те трябва да получат подкрепа от управляващите социалдемократи, които остро се противопоставят на тази идея, и от опозиционната Умерена (консервативна) партия, която не е склонна на генерална подкрепа на такава инициатива и винаги е на позицията всеки случай да се разглежда сам за себе си.

Ашкан Панджехейгалехей, потърсил закрила в Дания в края на 90-те години, но получил убежище през 2004 г., търси обезщетение в размер на 450 000 датски крони от датското правителство за мъченията, на които е бил подложен в Иран. През този период той се счита за, както е прието на запад, “блатен” бежанец, експулсиран от Дания през 1999 г., арестуван при пристигането си в Иран и прекарал две години в затвора. След освобождаването от затвора Панджехейгалехей успешно прави втори опит да напусне страната и този път пристига в Гърция, която би имала ексклузивна отговорност за неговата закрила, ако Дания е страна в т. нар. Дъблински регулации. (Дания обаче е единствената страна-членка на ЕС, която не се е присъединила към Дъблинските регулации, за разлика от други две страни, нечленуващи в ЕС, но подписали регулациите – Норвегия и Исландия.) Така става възможно втората молба за убежище да бъде подадена в страната, която го е експулсирала през 1999 г. Молбата е удовлетворена и Панджехейгалехей е признат за нуждаещ се от закрила. Сега той търси компенсация в размер от 450 000 датски крони от датското правителство, за годините през които е бил подложен на мъчения в иранския затвор.

След изтеклия на 30 април мораториум срещу принудителното репатриране само един афганистанец от предвижданата първа група от шест души е заминал от Хамбург, където се намира най-голямата афганистанска популация. Вътрешният министър на провинцията Удо Нагел е известен със своите декларации, че афганистанските бежанци трябва да се завърнат в страната си, за да подпомогнат нейното възстановяване. Според него националната афганистанска армия и полиция са възстановили сигурността в повечето части на страната. Нагел се счита за привърженик на принудителното репатриране на младите афганистанци.

След посещение на германска делегация в Кабул местните германски власти обявиха, че афганистанският министър по въпросите на бежанците Азам Дадфар е посрещнал добре идеята за започване на операциите по репатрирането на неговите сънародници. В същото време обаче седмичникът “Дер Шпигел” публикува интервю с Дадфар, в което той заявява, че в момента експулсациите няма да са продуктивни и призовава Нагел да преразгледа своите планове. Списание “Фокус” също публикува интервю с Дадфар, който информира, че афганистанското правителство има възможност да приема месечно едва 10-15 бежанци, получили отказ. По неговите думи, както всяка страна, така и Германия има правото да връща бежанците в родината им. Въпреки това той призовава германските власти да дадат повече време на бежанците, получили отказ.
ФИНЛАНДИЯ:

ДЕЦА С ДИАГНОЗА АПАТИЯ

Ежедневникът “Хулвудщадсбладет” оповести, че и във Финландия, както в Швеция, няколко деца-бежанци са получили диагноза на страдащи от апатия (вж. Месечен бюлетин ноември 2004 г. и май 2005 г.). Вестникът цитира Гьоран Бондегард от Каролинската университетска болница, който обяснява, че отначало специалистите не са могли да определят какво е заболяването. След медийния интерес върху заболяването в Швеция във Финландия проучване прави Централният съюз на неправителствената организация Грижа за детето. В резултат на него са открити шест случая в пет семейства. На едното семейство е дадено убежище, други два са получили отказ (в единия случай се чака резултат от обжалването). Според експертите малкият брой на заболелите се дължи на относително малкото бежанци, търсещи закрила във Финландия.

Федералното правителство прие промени в бежанската нормативна уредба, с които се определят срокове от 72 часа за първо разглеждане на бежанския случай и 20 дни, в които властите трябва да достигнат до решение по молбата за убежище на първа инстанция. По време на този период движението на подалия молбата е ограничено. Настоящите изменения се извършват в съответствие с решението на Конституционния съд, който анулира през октомври м. г. предишния бежански нормативен акт на основание, че той лишава бежанците от възможност да представят нови аргументи, подкрепящи тяхната молба. Според експертите и след новите промени в нормативната уредба остават много рестриктивни мерки, включително даже забрана на бежанците да правят гладна стачка, а в такъв случай се разрешава тяхното насилствено хранене. Получилите отказ, които повече от шест месеца по различни причини отлагат отпътуването си, рискуват да бъдат затворени за повече от четири месеца. Лицата, които са подпомогнали чужденците, нямащи разрешение за престой, също са заплашени със затвор, даже и да не са извлекли изгода от това или да са извършили деянието с религиозни или хуманитарни мотиви. Въвежда се задължителен курс по немски език минимум 300 часа.