Правилата на английското забавление (Втора част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов

Великобритания и САЩ са единствените държави, където нито един от участниците в Биг Брадър досега не е правил „риалити” секс. Причините за това леко се различават – при нас те по-скоро отиват към вродените задръжки, а при американците – към превзетия морал.

А в Холандия, на участниците бе казано от един момент да престанат да се занимават само със секс, защото зрителите започнаха да се отегчават от постоянното им катерене един върху друг.

В Англия вестниците ще изпаднат буквално в епилепсия
ако двама от съквартирантите си разменят целувка. По време на третия сезон на Б.Б. една двойка реши да се поопипа публично. Продължението протече под един плахо шаващ юрган, докато телевизионната публика се опитваше усилено да фантазира какво става там. Дори когато продуцентите на шоуто спретнаха „любовна бърлога” за флиртуващи – със скрита камера в нея, но встрани от погледа на останалите в къщата, „заинтересованите” не я ползваха по предназначение, а се завираха там да си обменят клюки за къщата.

В другите държави съквартирантите си крещят с пълна сила, устройват си скандали и схватки, хвърчат чинии и чаши. Във Великобритания повишаният глас или казан сарказъм по нечий адрес, веднага изригва по 3 страници вестникарски анализи през следващите няколко дена.

При все че шоуто е състезателно по замисъла си, всяка афиширана амбиция за състезателност автоматично се наказва от останалите английски участници, защото нарушава най-святото поведенческо правило в живота ни – правилото „да-не-бъда-прекалено-сериозен”. Всеки провинил се, бива бързо изритван чрез гласуване в края на седмицата. Правилният отговор разбира се е: „дошъл съм само, за да се забавлявам”. Забележете, в къщата на Биг Брадър се събират по законите на логиката най-големите ексхибиционисти на Острова и хората, които се предполага, че имат най-малко задръжки. И въпреки всичко, тяхното поведение там продължава да спазва неотклонно любимата английската традиция на резервираност, непохватност и емоционална гнусливост.
Четенето
Прословутата любов на англичаните към думите фигурира във всичките възможни списъци на националните ни черти. Джереми Паксман, авторът на почти оруелски по прозрението си трудове, посветени на квинтесенцията на английския характер, поставя редом с думите и нашата обсебеност от забавни тестове, кръстословици и игрословици. В подкрепа на казаното Паксман цитира феноменалния обем на печатарската ни индустрия (по 100,000 нови книги на година), повече вестници и специализирани издания на глава на населението в сравнение с почти всички останали държави, несекващия поток от читателски писма до редакторите и вечния ни апетит към игрите с думи, пъзелите, театрите и книжарниците. Вземете което и да е било хоби – примерно плетенето или развъждането на гълъби и веднага ще изскочи от рафтовете минимум едно специализирано периодично издание, посветено на темата.
Правилото на тоалетното четиво
Задължително четем – по всяко време и навсякъде. В почти всеки английски дом ще откриете обаче прикритото или явно присъствие на обитаващия я „клозетен читател”. Това са купчини книги и списания, разположени в близост до тоалетната чиния. Понякога са дори прегледно наредени на мини етажерки. Попадала съм разбира се на оставени книга или списание и в другите тоалетни по света, но никъде не съм наблюдавала нещо подобно по размери на тази свещена английска традиция. Наистина звучи стряскащо като си представя колко много англичани не могат да си облекчат физиологията ако не разполагат с някакво четиво под ръка. Ако тоалетната не предлага такава услуга, често пъти работа им върши дори четенето на инструкциите на най-близко стоящия флакон с течен сапун или пък съставките на спрея за освежаване на въздуха. Да ви кажа ли каква е причината, която подозирам за тази необичайна наша склонност към клозетно просвещение? Това най-вероятно е подсъзнателното смущение от естеството на „мисията”. В момент като този повече предпочитаме да се разсейваме с думи, отколкото да се концентрираме по германски върху задачата за вършене.

Неписаните правила на клозетното четене отреждат, че местният запас от книги и списания трябва да бъде предимно на лека тематика – хумор, сборници от духовитости или цитати, неотворена кореспонденция, справочници или стари бройки на списания.