Програма по дисциплината: радиоактивност в околната среда и радиоекология включена в учебния план на специалност "Физика на ядрото и елементарните частици"



жүктеу/скачать 349 Kb.
Дата13.07.2016
өлшемі349 Kb.
#196876
түріПрограма
Софийски университет “СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Утвърдена

с протокол на ФС №………/……

Декан:

( доц. д-р Д. Мърваков)

УЧЕБНА ПРОГРАМА

ПО ДИСЦИПЛИНАТА: РАДИОАКТИВНОСТ В ОКОЛНАТА СРЕДА И РАДИОЕКОЛОГИЯ

Включена в учебния план на специалност “Физика на ядрото и елементарните частици”

Степен на обучение: магистър

Катедра: Атомна физика

ИЗВАДКИ ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН:

Вид на занятията:

Семестър:

Хорариум-часа/седмично:

Хорариум-чса

Общо:

Лекции

9

2

30

Семинарни упражнения










Практически упражнения




3

45

общо часа:




5

75

Форма на контрол;

изпит






Хорариум: 75ч. ( 30+0+45)

Оценка: изпит в 9 семестър

Вид: Изборен

Преподавател: доц. д-р Д. Пресиянов

А. Анотация

Курсът е предназначен за студенти от магистърска програма. Обемът му е 30 часа лекции и 45 часа практикум. Предназначението на курса е да даде на студентите представа за проблематиката в една актуална интердисциплинарна област, както и практически навици за работа в полеви и лабораторни условия.


В курса се дава основна представа за въздействието на радиоактивността в околната среда върху човека. За целта е предвидено запознаване с биологичното действие на йонизиращите лъчения и основните величини и единици за измерване на йонизиращи лъчения. След това се предвижда запознаване с естествена радиоактивност ( вкл. фоново облъчване на човек ) и техногенна радиоактивност. В курса е предвидено запознанство с конкретни радиоекологични проблеми - цикъл на ядреното гориво, организация на външния дозиметричен контрол в ядрени електроцентрали, радиоактивни отпадъци, радиоактивни отлагания от ядрени опити в атмосферата, радиоактивни замърсявания в резултат на ядрени аварии и пр. Основен акцент се поставя на проблеми, които са актуални за нашата страна – последствия от добива и преработката на радиоактивни руди, в частност уранодобива, външния дозиметричен контрол в ядрени електроцентрали, последствия от евентуални ядрени аварии ( не непременно станали на територията на нашата страна), третирането и съхраняването на радиоактивни отпадъци, облъчване от радон в жилища и пр. В рамките на курса е предвидено също запозанване с основните експериментални методи за измерване на радиоактивност в околната среда и с нормативната база, свързана с опазването на човека от вредното действие на йонизиращите лъчения. При интерпретацията на данните и при оценката на риска се акцентира

върху адекватния статистически анализ на резултатите и оценка на статистическата значимост на заключенията.



Б. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА:
ЛЕКЦИИ:

1. Увод. Предмет на радиоекологията. История на установяване на вредното действие на лъченията върху човека и другите живи организми. Необходимост от изследване на радиоактивността в околната среда и от повишаване на културата на населението в тази насока. 2 часа




  1. Величини и единици

Основни величини и единици, характеризиращи радиационните полета. Проблеми при измерването на величините при полеви и лабораторни условия. Микродозиметричен и макродозиметричен подход.

1 час
3. Биологично действие на йонизиращите лъчения. Вероятностни ( стохастични ) и детерминиращи ефекти. Риск спрямо полза – основен принцип за защита на човека от вредното действие на йонизиращите лъчения. 3 часа




  1. Природна радиоактивност

Радиоактивни семейства. Нуклиди,формиращи основната доза в човека ( фоново облъчване от естествени източници). Пътища за постъпване на радон в човешката среда – строителни материали, питейна вода, отделяне от почвата и пр. Формиране на дозата в човека – модели. Радиоактивни замърсявания при експлоатация на топлоцентрали, изгарящи въглища. 4 часа


  1. Техногенна радиоактивност.

Източници на техногенна радиоактивност. Отлагания от опитите с ядрено оръжие в атмосферата. Радиоактивни емисии при нормална експлоатация на ядрени реактори. Сравнение на радиоактивните замърсявания, причинени от ядрени и топлоелектрически централи, горящи въглища. 4 часа


  1. Ядрен горивен цикъл.

Радиоактивни замърсявания при добив и преработка на уранови и полиметални руди. Пътища за възстановяване на околната среда в засегнатите от уранодибива райони. Радиоактивни отпадъци, произвеждани от ядрени електроцентрали. Състояние на тези проблеми в България. 2 часа
7. Външен дозиметричен контрол в ядрени електроцентрали. Организация на полевите измервания и техника за пробоотбор. Оборудване на радиоаналитичните лаборатории. Обработка и представяне на резултатите. 2 часа.


  1. Радиоактивни отпадъци.

Радиоактивни отпадъци, получавани в резултат на използване на радионуклиди в промишлеността, медицината и изследователските учреждения. Транспорт и погребване на радиоактивни отпадъци.

2 часа



  1. Ядрени аварии.

Аварии в ядрени електроцентрали. Фази на аварията. Радиологично значими нуклиди – пътища за въздействие и средства за контрол и защита. Системи за ранно оповестяване. Аварии с други източници на йонизиращо лъчение. Радиоактивни замърсявания при аварии на ядрени реактори и радиоактивни източници, използвани в промишлеността и медицината. 2 часа


  1. Миграция на радионуклидите в околната среда.

Транспортни механизми на нуклидите по пътя: околна среда, хранителна верига, човек. Трансферни фактори. Хранителни вериги. Природни и техногенни радионуклиди, формиращи основната доза в човека по пътя източник – околна среда – храна – животно – човек.

3 часа



  1. Експериментални методи за измерване на радиоактивност в околната среда.

Полеви измервания. Избор на характерни точки за пробоотбор. Правила за вземане, консервиране, транспорт и обработка на пробите за измерване. Оборудване на лаборатории за измерване на ниски активности. Радиометрични и спектрометрични измервания на радиоактивност в околната среда. Средства и методи за осигуряване на качеството на измерванията. Статистически методи за обработка и анализ на информацията. 3 часа.


  1. Норми и стандарти при използване на източници на йонизиращо лъчение.

Правила за използване на източници на йонизиращо лъчение. Защитна и наблюдавана зони. Принципи за определяне на допустимата погълната доза от човека. Нормиране съдържанието на радионуклиди в околната среда, фуражите и храните. Граници на допустимото облъчване на населението. Принципът ALARA. 2 часа.

ПРАКТИКУМ

  1. Цикъл. Полеви измервания ( 15 часа )

  1. Посещение на район с технологично повишена

естествена радиоактивност ( Бухово, Яна ). Разглеждане на характерни замърсени терени: отвали от скална маса с бедно ураново съдържание, хвостохранилище, рекултивирани райони и други.



  1. Измерване на γ-полето и потоците β-лъчение на замърсен терен. Картиране на замърсен район. Избор на точки за пробоотбор. Взимане на проби за лабораторен анализ ( почва, вода, растения ).



  1. Измервания на 222Rn и дъщерните му продукти в затворени помещения и на открито. Монтиране на трекови детектори за дълговременни кумулативни измервания на 222Rn.

II. Цикъл. Лабораторни измервания ( 24 часа )




  1. Обработка на взетите проби ( изсушаване, стриване, подкиселяване, изпаряване и др.)

  2. Измерване на обща β-активност.

  3. Гама спектрометрия със сцинтилационен детектор

  4. Гама спектрометрия с полупроводников детектор. Идентификация на радионуклидите, присъстващи в пробата ( качествен анализ на пробата ). Калибриране на спектрометъра.

  5. Гама спектрометрия с полупроводников детектор. Определяне на активностите на нуклидите, присъстващи в пробата ( количествен анализ ).

  6. Измерване на 222Rn и 226Ra във водни проби със сцинтилационна камера.

  7. Измерване на 222Rn / 226Ra във водни проби с 101 йонизационна камера.

  8. Обработка на трекови детектори и оценка на средната концентрация на радон във въздух.

III. Цикъл. Оценка на резултатите от измерванията ( 6 часа )



  1. Компютърни методи за статистическа обработка на резултатите.

  2. Създаване и поддържане на база данни. Програми за графично представяне на данните.

ЛИТЕРАТУРА:





  1. Merril Eisenbud, Environmental Radioaktivity, Academic Press, 1987.

  2. UNSCEAR 2000 Report to the General Assembly, with scientific annexes, United Nations, New York, 2000.

  3. B. Dorschel, V. Schuricht, J. Steuer. The Physics of Radiation

Protection. Nuclear Technology Publishing, Ashford, UK, 1996.

4. Pressyanov D., Hospital Safety and Radiation Protection, part I: Radiation Protection. Medical Physycs Publishing, TEMPUS Interdisciplinary Center, Plovdiv, 1999.



Съставил:

( доц. д-р Д. Пресиянов )
жүктеу/скачать 349 Kb.

Достарыңызбен бөлісу:



©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз
    Басты бет