Роля на зелените сертификати при стимулиране използването на възобновяеми енергийни източници
жүктеу/скачать 279 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 1. Зелен маркетинг
- Участие в програмите за покупка на зелена енергия
- Зелени инвестиции
- 2. Политики относно стандарт за портфейл от ВЕИ
РОЛЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ СЕРТИФИКАТИ ПРИ СТИМУЛИРАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИМария Коцева Икономически институт на БАН
РезюмеПрез последните години нараства интересът към получаване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това се дължи основно на способността им за енергопроизводство, което не води до замърсяване на околната среда, зa създаване на заетост и осигуряване на местни ресурси. Съвременен механизми за стимулиране използването на ВЕИ е въвеждането на системата на зелените сертификати (ЗС). ЗС са в състояние да подкрепят развитието на ВЕИ и финансирането им чрез програми за зелен маркетинг и при въвеждане на стандарт за портфейл от възобновяеми източници в дадена страна. Зеленият маркетинг използва желанието на потребителите на електричество да плащат за продукти, които осигуряват едновременно обществени екологични ползи и частни ползи (напр. стабилност на цената на електричеството). Стандартът за портфейл от възобновяеми източници е известен още като изисквания за минимална покупка на енергия от ВЕИ и позволява на регулаторните органи да фиксират определен процент от националното годишно потребление на енергия да бъде от възобновяеми ресурси. Ключови думи: ВЕИ; зелена енергия; зелени сертификати; зелен маркетинг; портфейл от ВЕИ. JEL: През последните години нараства интересът към получаване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това се дължи основно на способността им за енергопроизводство, което не води до замърсяване на околната среда, за създаване на заетост и осигуряване на местни ресурси. Поради това в световен мащаб се работи върху създаването на механизми, съдействащи за тяхното по-широко пазарно навлизане. За да бъдат ВЕИ конкурентни на конвенционалните ресури, е необходимо подобряване на технологиите, които ги превръщат в енергия, разширяване на пазара и улесняване на финансирането им. Един от съвременните механизми за стимулиране използването на ВЕИ е въвеждането на системата на зелените сертификати (ЗС), която може да спомогне за разширяване на пазара и за подкрепа при получаване на финансиране. Те се използват и като средство за доказване на произхода на електроенергията от ВЕИ, като придобиват стойност в резултат на свързаните с тях неконвенционални ресурси, които имат способност да спестяват емисии парникови газове. Търсенето им може да бъде доброволно, породено от въвеждане на фискални стимули, или в резултат на налагане на задължения за различни участници на енергийния пазар. Доброволността разчита на желанието за заплащане на тези сертификати поради екологичността на производството, като не е необходима правителствена намеса. Чрез финансови стимули (данъчни облекчения за производители и потребители на зелена енергия) може да се насърчи търговията на ЗС, при което се генерират някои транзакционни разходи. Трета възможност е енергийните доставчици да се задължат дазакупуват определен брой сертификати, с което се изпълняват нормативно определени изисквания за дял на зелената енергия в общото потребление. Системи от ЗС съществуват в някои страни по света, като Холандия, Великобритания, Дания, Япония. Във Великобритания те са въведени през м. април 2002 г. и са задължителни. Там за производство на електроенергия от ВЕИ се предоставят възобновяеми сертификати. За разлика от Великобритания в Холандия ЗС са от м. юли 2001 г., като се използват данъчни облекчения, за да се поощрява доброволното им търсене. Ефектът от въвеждане на данъчни облекчения може да се проследи на фигура 1. 
Фиг. 1
При доброволното търсене проникването на ВЕИ на пазара е слабо. Резултатът от въвеждането на национални стимулиращи мерки е постигане на целевите нива на приноса на енергията от неконвенционални източници в енергийния микс на Холандия. В Европа с финансиране от Европейската комисия стартира доброволна система за сертфикати за възобновяема енергия1. При нея се създава стандартен сертификат, който служи като доказателство за произведената възобновяема енергия, като се осигурява методология за търговия или използване на сертификата за други цели, отделно от свързаната с него енергия. Това улеснява развитието на пазара на ВЕИ и на неконвенционални мощности в Европа. След една фаза на тестване в продължение на две години тази инициатива на европейски компании за създаване на доброволен пазар на зелена енергия бележи успех. В момента системата вече оперира. В нея участват 13 европейски страни, други две се очаква да се включат скоро и нови три се подготвят. Досега са издадени 22,5 млн. сертификата с номинал от 1 МВтч, от които над 8 млн. са използвани за гарантиране пред потребителите на произхода на възобновяемата енергия, която купуват. 1. Зелен маркетингЗС са в състояние да подкрепят развитието на ВЕИ и финансирането им чрез програмите за зелен маркетинг2. Зеленият маркетинг използва желанието на потребителите на електричество да плащат за продукти, които осигуряват едновременно обществени екологични ползи и частни ползи (напр., стабилност на цената на електричеството). Според проучване на пазара в САЩ много потребители на електричество са готови да платят премия, ако е възможно да закупят „зелено” електричество. Съществуват различни методи, подкрепящи развитието на възобновяема енергия, вкл.:
Първите два подхода се определят като програми за „покупка на зелена енергия” (често наричано зелено ценообразуване, когато е доставяно от електрическите компании), докато третата категория се смята за „зелена инвестиция”. В допълнение се очакват нови и иновативни стратегии за търговия на зелената енергия, тъй като програми от този тип позволяват на доставчиците на електричество да отличат това, което иначе би било стоков продукт, и да осигурят ценни услуги за пазарни ниши. Държавните регулативни органи могат да управляват и насърчават енергийните предприятия да предлагат „зелена” енергия, като е възможно това да не доведе до развитие на ефективни програми, освен ако предприятията не са вътрешно мотивирани. Въпреки че включването на регулаторни органи в зеления маркетинг не е важно, ако съществува конкуренция на пазара на дребно, все пак държавните политики могат да подпомогнат създаването на едни жизнени пазари. Най-директната форма за включване ще бъде държавните агенции да закупуват минимален процент енергия от ВЕИ. Индиректните действия могат да бъдат особено полезни, например да се изисква разкриването на източника на гориво и/или зелената сертификация, както и да се стимулира агрегирането на потребителските товари. Образоването на клиентите относно възможностите за зелена енергия и публично финансираните маркетингови кампании могат също да бъдат ефективни средства за използване на публичните фондове. В допълнение, за да се подпомогне погасяването на разходите за покупка на енергия от възобновяеми ресурси и да се разработи нов пазар, се използва механизъм на събиране и разпределение на допълнителни енергийни такси, които осигуряват парични стимули на клиенти, купуващи зелена енергия. Обратно, стимулите може да бъдат дадени на търговците на дребно на енергия от неконвенционални ресурси. Използването на средства от допълнителни такси за тези дейности за пазарна трансформация се обмисля в Калифорния. Това приложение на средствата е подходящо, когато не съществува дългосрочно финансиране и сигурност. Различни предприятия инициират програми за зелено ценообразуване, а много други изследват и извършват пазарни проучвания. Опитът с тях е твърде ограничен, за да се направят някакви заключения за размера на потенциалния нов пазар за енергия от ВЕИ.
Докато опитът с програмите за покупка на зелена енергия е ограничен, основният проблем е променливостта в броя на участниците. Участието на клиентите ще е непостоянно всяка година и в началото ще бъде трудно то да се оцени. При несигурност на участващите и поради обстоятелството, че проектите за възобновяема енергия обикновено изискват дългосрочна обвързаност на приходите, е необходимо да се вземе решение дали една програма за зелен маркетинг да бъде основана на „устойчиво участие на клиентите”, или на „годишно участие на клиентите”. Принципната разлика между двата подхода е в периода, през който се изисква определено ниво зелена енергия. При първия подход зелените купувачи се съгласяват да придобиват възобновяема енергия през един дълъг период, така че дългосрочното участие ще финансира програмата. Тъй като тук е необходимо относително постоянно участие за продължителен период, за да се възстановят пълните разходи на централата, тези програми са рискови. За да се преодолее рискът, може да се използва моделът „годишно участие”. Зелените търговци, прилагащи този подход, ефективно използват годишните средства, за да погасят първоначалните разходи за възобновяемата централа. Закупуваната енергия от клиента е фиксирана като количество за определен период. Въпреки че и двете платежни стратегии (и комбинация от двете) се прилагат в зелените програми, „устойчивото участие” е доминиращият тип. „Годишното участие” е програма, която е трудна за обяснение на клиентите. Като се има предвид преобладаващото използване на „устойчивото участие”, флуктуациите на „годишното участие” няма да осигурят постоянен и предсказуем приход на предприемача, създавайки трудности при получаване на проектно финансиране за нови неконвенционални централи. Въпреки че инвеститорите в собственост са склонни да рискуват, ако им се предложи адекватна възвръщаемост, различните категории кредитори не желаят да поемат значителни рискове. В рамките на „устойчивото участие”, съществуват четири взаимно неизключващи се начина за разрешаване на финансовите трудности:
Посредниците на енергийния пазар могат да поемат някои от рисковете, свързани с участието. Това са компании, които са в състояние да предложат фиксиран или предсказуем приход на инвеститорите за определен период, позволявайки им да получат финансиране. Пазарният посредник впоследствие ще продаде зелената енергия на своите клиенти и ще поеме риска от участието. При тези условия кредиторите ще са склонни да инвестират в централа на ВЕИ с проектно финансиране само ако е осигурено достатъчно обезпечение от пазарния посредник. Посредници могат да бъдат местни власти и енергоразпределителни компании. Последните имат избор да закупят неконвенционална енергия чрез договори с независим доставчик на такава или да притежават инсталация. И в двата случая акционерите в разпределителната компания и/или неучастващите клиенти носят риска от невъзстановяване на разходите. За да се предпазят акционерите, кредиторите и неучастващите клиенти от прекален риск, при някои зелени програми се поставя условие клиентите да подпишат договори за участие. В гр. Траверс, Мичиган, общинска комунална фирма ръководи една от най-успешните зелени програми, чийто резултат е инсталирането на вятърна турбина. При нея жителите се ангажират за срок от 3 години, а юридическите лица - за 10 години да плащат определена премия към цената. Тези задължения, като намаляват риска на участието, не са достатъчно сигурни за проектно финансиране. Ако клиентите физически лица желаят да подпишат договори за 10 години, те няма да са достатъчни освен ако не са обезпечени с активи (напр. ипотека на имот). Дори и когато договорите са юридически задължаващи, разходите за изпълнение ще бъдат твърде високи, за да си струват законови действия. Възможна роля на правителството или на частни посредници може да бъде осигуряването на подкрепа за тези договори. Срещу комисионна застраховащите лица могат да защитят собственика на проекта или зеления агент от риска на участието.
В краткосрочен период (когато несигурността на участието е висока), се очаква зелените търговци да наблегнат на зелена енергия от проекти с по-нисък риск, които не изискват в голяма степен ангажименти за закупуване на енергия. Такива са:
Съществуващите проекти по принцип не изискват като обезпечение приходи или ангажимент за закупуване на енергия от зелен търговец, защото финансирането вече е получено. Възможно е те да се нуждаят от малко допълнителен капитал, докато за възстановяването и разширяването на съществуващи централи са необходими по-малки ангажименти в сравнение с големи нови проекти. Допустимо е рисковете от несигурното участие е възможно да доведат до развитие основно на малки по размери инсталации.
Зеленият маркетинг позволява на „зелените” инвеститори директно да влагат в компании за възобновяема енергия, вместо да купуват продукцията или да им предоставят средства. За разлика от типичните капиталовложения, „зелените инвестиции” предлагат по-ниска възвръщаемост за предоставения капитал за технологии на ВЕИ (напр. ниски разходи за дълг или собствен капитал). Тези намаления на финансовите разходи могат да редуцират разходите за целия проект и ако пониженията са достатъчни, някои видове възобновяеми ресурси ще бъдат конкурентни на традиционните източници. Тогава „зелени инвестиции” от този тип могат да стимулират развитието на възобновяеми проекти. Най-опростеният вид е покупката на малка възобновяема инсталация, за да се удовлетворят някои домашни енергийни нужди дори когато съществуващите алтернативи са по-ефективни. Други индиректни механизми включват социално насочени взаимни фондове, зелени фондове за собствен капитал и „етични” банки. Съществуват и иновативни възможности за комбиниране на „зелена инвестиция” и програма „покупка на зелена енергия”. Например собствеността във възобновяема централа може да бъде продадена на потребители на електричество, като дивидентите се разпределят под формата на пари и определено количество енергия. Използването на „зелени инвестиции” е най-разпространено в Европа, където е прилагано с цел намаляване на разходите за финансиране на неконвенционални проекти. В някои европейски страни са създадени кооперативи за развитие на вятърни централи. Членовете им инвестират в тези проекти, водени от икономически и социални фактори.
Нисколихвени дългови вложения са също възможни. „Етичните” (“Ethical”) банки в Дания, Германия, Холандия и други европейски страни осигуряват кредити при ниски лихвени проценти на голям брой малки възобновяеми проекти. При тях ресурсът се предоставя за ВЕИ, тъй като банките депозитари са склонни да поемат по-ниска възвръщаемост, отколкото се предлага от търговските банки. Поради ограничените средства (броят на хората, желаещи да предоставят спестяванията си в етични банки с ниска възвръщаемост) този тип договорености работят добре за по-малките централи, но са слабо приложими за по-големи проекти.2. Политики относно стандарт за портфейл от ВЕИЕдно от направленията за използване на ЗС е при въвеждане на стандарт за портфейл от възобновяеми източници в дадена страна. Такъв стандарт е известен още като изисквания за минимална покупка на енергия от ВЕИ и позволява на регулаторните органи да фиксират определен процент от националното годишно потребление на енергия да бъде от възобновяеми ресурси. За да се реализира тази политика, изискването най-често се налага на доставчиците на енергия на дребно. Това предписание може да се направи гъвкаво, като се предвиди механизъм за търговия на сертификати за възобновяема енергия. Подобна гъвкавост се очаква да спомогне по най-ефективния начин за удовлетворяване на целта относно по-широкото използване на ВЕИ. Поради това стандартът, като условие за извършване на дейност, дава възможност на всеки доставчик на енергия да придобива сертификати, еквивалентни на определен процент от общите му годишни продажби на енергия. Сертификатите се създават, когато една централа на ВЕИ генерира електричество. За да се удовлетвори изискването за притежаване, доставчикът на енергия може:
Пазарите на сертификати и на енергия от ВЕИ са частично разделени, като цената на сертификата представлява разходите над пазарните нива на зелената енергия. Според стандарта собствениците на неконвенционални инсталации ще имат общ приход, който идва от два пазара на стоки: енергийния пазар и пазара на сертификати. Създаването на пазар на сертификати за алтернативна енергия генерира постъпления за инвеститора в неконвенционални мощности и подпомага осигуряването на кредитен ресурс. Не е възможно централи на ВЕИ да се изградят само на база на променливата цена на енергията. Последната е недостатъчна, за да се гарантира възвръщаемост на различните категории инвеститори - удовлетворяване изискването на кредиторите за минимално покритие на дълга и поддържане на достатъчна възвръщаемост на собствения капитал за нови проекти. Поради това са необходими допълнителни приходи, за да се осигури инвестиционен капитал за реализиране на проекти за производство на зелена енергия. Финансирането, необходимото за инсталиране на неконвенционални енергийни мощности, ще стане възможно при наличие на гарантирана сигурност на приходите и стабилност на политиката за подкрепа на ВЕИ. От една страна, предприемачът ще изисква дългосрочни договори за продажба на сертификати като обезпечение по дълга, за да получи кредит с по-дълъг срок и по-нисък лихвен процент. От друга, пазарът на сертификати за неконвенционални горива ще осигури подкрепа за дългосрочно кредитиране на мощности на ВЕИ при наличие на законодателната стабилност и дългосрочно действие на стандарта.
Тъй като портфейлните стандарти награждават представянето, и ако са стабилни, насърчават дългосрочните ангажименти на кредиторите, то една политика може да подкрепи намаляването на финансовите разходи. Ако пазарът е нестабилен и регулативните ангажименти са слаби, разходите за нови възобновяеми проекти ще нарастнат с 25-50% в сравнение с положението при стабилен пазар. Съществуващите и нови централи на ВЕИ ще се конкурират за продажбата на сертификати. Поради това, увеличение в разхода за сертификати от нови централи (поради нестабилна политика) може да доведе до нарастване използването на съществуващи проекти, за да се удовлетворят исканията за покупки. Правителствената намеса в този процес ще бъде ограничена до сертифициране, наблюдение на съответствието и налагане на глоби при необходимост. Сертифицирането ще се прилага за производители на възобновяема енергия, които желаят да сертифицират възобновяемото си производство. Наблюдението на съответствието изисква всеки производител да покаже, че притежава достатъчно сертификати пропорционално на електропродажбите. На производителите, които не изпълняват стандарта в края на годината, административната агенция ще наложи глоба за всеки непокрит сертификат. Стойността на наказанието ще бъде няколко пъти по-висока от разходите за неговата покупка. Високите глоби правят политиката самоусилваща се, премахвайки необходимостта от скъпи административни и принудителни мерки. Преимуществата на стандарта пред директните субсидии за насърчаване използването на ВЕИ е, че няма разпределение на средства от правителствени органи, които могат да бъдат бюрократични и неефективни. В допълнение, правителствените програми винаги налагат изкуствени ограничения, които увеличават разходите за финансиране на проект. Наличието на стандарт не гарантира пазарно присъствие на нито един проект за ВЕИ. За разлика от еднократната конкуренция за получаване на субсидии, тук е необходимо всяка инсталация непрекъснато да се конкурира за мястото си на пазара, създадено от стандарта. Например съществуващите проекти и технологии трябва да се конкурират с новите, като разширенията се конкурират с инвестициите на зелено. Сигурността и стабилността на пазара на зелена енергия, създадени чрез добре структуриран стандарт, ще подпомогнат появата на дългосрочни договори и финансиране, което ще намали разходите за генериране на енергия. Тъй като големите генериращи компании се стремят да подобрят пазарното си положение, те ще са заинтересовани да намалят разходите за ВЕИ, за да ограничат тези за съответствие със стандарта. Те могат да го направят чрез кредитиране на възобновяеми проекти със собствени ресурси, като търсят най-евтините приложения, или чрез сключване на дългосрочни договори. Това засилва конкуренцията, което не може да се постигне чрез политиката на директни субсидии за възобновяемите мощности. За успеха на една политика е важно да се определят законодателно детайлите. При структурирането на стандарта еа необходимо следното:
*****В България също се предвижда въвеждането на зелени сертификати и търсене на зелено електричество, задължавайки търговците на енергия определен процент от доставките им да бъде от възобновяеми източници. Това е заложено в Закона за енергетиката3 и Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и/или по комбиниран начин, за издаване на зелени сертификати и търговия с тях4. Комисията за енергийно регулиране има нови функции, които са в областта на ВЕИ:
Стремежът на страната ни е да разгърне производството на зелена електроенергия, като използва световния опит и поуки. Зелените сертификати са нова възможност, която сега се развива и тества в различни страни по света, тъй като правителствата се преориентират към нови индиректни политики за насърчаване използването на алтернативни енергоресурси. Сред различните косвени механизми най-често препоръчвани са три: политики, финансирани от допълнителни такси от дистрибуция, които осигуряват на разработчиците на неконвенционални енергийни проекти достъп до нови източници на публично финансиране; стандарти за портфейл от ВЕИ, които се използват за установяване на минималното ниво на развитието на тези източници; и механизми за насърчаване на „зеления маркетинг”, които създават нови пазари за ВЕИ. Комбинирането на тези три политики може да доведе до по-ефективно стимулиране на възобновяемите ресурси, защото зелената енергия е напълно постижима икономически и финансово. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1 Renewable Energy Certificate System: www.recs.org 2 Wiser, R., St. Pickle, Financing Investments in Renewable Energy: The Role of Policy Design and Restructuring, California, 1997, p. 87. 3 Закон за енергетиката, обн.,ДВ,бр.107 от 9 декември 2003 г.; изм.,бр.18 от 5 март 2004 г. 4 Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и/или по комбиниран начин, за издаване на зелени сертификати и търговия с тях. жүктеу/скачать 279 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|