Стивън Кинг Подпалвачката



бет29/34
Дата18.07.2016
өлшемі1.95 Mb.
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34

Започна на вдига чашата към устата си и замръзна. Ето го пак! Движение... или само зрителна измама?

Зрителна измама, разбира се. В проклетата му чанта за голф няма никакви змии. Само стикове, които не е използвал достатъчно напоследък. Все е прекалено зает. А беше доста добър играч навремето. Не като Никълъс или Том Уотсън, по дяволите, не, но можеше да държи посоката. А не винаги да сече като Пък. Кап не обичаше да сече топката, защото тогава тя се търкулва извън игрището, във високата трева, а там понякога има...

Вземи се в ръце. Просто се вземи в ръце. Ти капитанът ли си все още, или не?

Ръцете му отново трепереха. Как започна всичко? Какво, за Бога, го предизвика? Понякога му се струваше, че има обяснение, някакво съвсем логично обяснение - нещо, което някой е казал и той просто... не може... да си го спомни. Но друг път

(като сега Господи като сега)

се чувстваше на ръба на нервното разстройство. Чувстваше се, като че ли тези чужди мисли, от които не можеше да се отърве, разкъсват мозъка му като топъл крем карамел.

(ти капитанът ли си или не?)

Кап хвърли внезапно чашата си в огнището и тя изгърмя като бомба. От свитото му гърло се изплъзна задавено изхлипване - като нещо развалено, което на всяка цена трябва да бъде изхвърлено. Тогава той се застави да прекоси стаята (движеше се като на кокили, с пиянско залитане), сграбчи презрамката на чантата си за голф (май нещо пак мърдаше и се местеше там вътре... месссссти се ... и съссска) и я преметна през рамо. Помъкна я към потъналата в сенки пещера на мазето, събрал цялата си смелост, с избили по челото огромни бистри капки пот. Лицето му беше вкаменено в гримаса на страх и нерешителност.

"Там няма нищо друго, освен стикове за голф, там няма нищо друго, освен стикове за голф" - припяваше неспирно съзнанието му и той на всяка крачка очакваше от чантата да изпълзи нещо дълго и кафяво, с топчести черни очи и малки, остри, изпускащи отрова зъби и да ги забие като две носещи смърт игли във врата му.

Когато се върна в хола, Кап се почувства много по-добре. Ако се изключеше натрапчивото главоболие, той се чувстваше много по-добре.

Пак можеше да мисли свързано.

Почти.


Той се напи.

И на сутринта се чувстваше по-добре.

За малко.

15

Рейнбърд прекара тази ветровита вечер в събиране на информация. Обезпокоителна информация. Първо отиде да говори с Нири, човека, стоял пред монитора предишната вечер, когато Кап бе посетил Чарли.



- Искам да видя записите - каза Рейнбърд.

Нири не се впусна в спорове. Той настани Рейнбърд в малка кабинка в залата, с лентите от неделята и едно видео "Сони", комплектовано с устройство за увеличаване и стопиране на кадрите. Радваше се да се отърве от него и само се молеше да не се върне да иска още нещо. Момиченцето му стигаше. А Рейнбърд, противен като влечуго, го плашеше дори повече.

Лентите бяха тричасови, номерирани от 0000 до 0300 и така нататък. Рейнбърд намери тази с Кап и я изгледа четири пъти, помръдвайки само за да я пренавие до мястото, където Кап казва: "Е, аз ще тръгвам. Но ще наминавам, Чарли. И не се тревожи."

Но на тази лента имаше много неща, които тревожеха индианеца.

Не му хареса видът на Кап. Той сякаш бе остарял; от време на време, докато говореше с Чарли, загубваше нишката на мисълта си като човек, започнал да изкуфява. Очите му имаха отчужден, замаян израз, който обезпокоително напомняше на Рейнбърд за нервно разстройство, настъпващо след участие в много битки, уместно наречено веднъж от един негов боен другар "диарично размекване на мозъка".

"Смятам, че ще успея да уредя всичко до... сряда. Да, до сряда със сигурност."

Защо, в името на Бога, беше казал това?

Създаването на такава надежда в съзнанието на детето бе най-сигурният начин според Рейнбърд за изтръгване от корен на всякаква възможност за по-нататъшни опити. Очевидното заключение бе, че Кап играе някакви свои игрички - прави интрига по най-добрите традиции на Арсенала.

Но Рейнбърд не го вярваше. Кап не приличаше на човек, зает с интрига. Той изглеждаше дълбоко разстроен. Онази реплика, например, за това как бащата на Чарли играел голф, беше паднала направо от небето. Нямаше връзка с нищо, за което бяха говорили преди, и с нищо казано после. Рейнбърд се опита да допусне, че е била някаква кодова фраза, но това бе явна нелепост. Кап знаеше, че всичко се следи от монитори, записва се и е обект на почти постоянно преглеждане. Той можеше да скрие и по-добре една лъжлива фраза. Реплика за голф. Тя просто увисваше там, неуместна и озадачителна.

А освен това и краят.

Рейнбърд го връща няколко пъти. Кап прави пауза. "О, за малко щях да забравя." И й пъхва нещо в ръката, към което тя поглежда с любопитство и го слага в джоба на роклята си.

Рейнбърд движеше пръстите си върху копчетата на видеото и Кап каза: "О, за малко щях да забравя" шест, седем пъти. Той й подаде нещото шест, седем пъти. Отначало Рейнбърд помисли, че е дъвка, но после използва устройствата за стопиране и увеличаване. И се убеди, че то най-вероятно е бележка.

По дяволите, Кап, какво си намислил?

16

Той прекара остатъка от тази нощ и ранните часове от вторник сутринта пред компютъра, като викаше всяко късче информация за Чарли Макджий, за което се сетеше, и търсеше някаква следа. Нямаше нищо. От напрягането на очите започна да го боли глава, Рейнбърд вече ставаше да изгаси лампите, когато го осени внезапно хрумване, една съвсем неочаквана връзка. Тази работа трябва да има нещо общо не с Чарли, а с тлъстата, наркоманизирана нула - нейния баща.



Пайнчът. Хърман Пайнчът, който отговаряше за Анди Макджий, преди седмица се убива по един от най-страховитите начини, които Рейнбърд можеше да си представи. Очевидно неуравновесен. Смахнат. Бръмбари в главата. Кап завежда Анди на погребението - може би малко странно, ако наистина се позамислиш, но съвсем не се набива на очи.

После Кап започва да се държи особено - говори за голф и предава бележки.

Това е абсурд. Той е изчерпан.

Рейнбърд стоеше с пръсти върху ключа на осветлението. Екранът на компютъра грееше в убитозелено, с цвят на прясно изкопан изумруд.

Кой твърди, че е изчерпан? Самият той?

А има и още нещо, изведнъж осъзна Рейнбърд. Пайнчът вдига ръце от Анди, решава да го изпрати в базата на Мауи. Щом Анди с нищо не можел да покаже на какво е способен "Серия шест", нямало смисъл да го държат тук... а и щяло да е по-сигурно да го отделят от Чарли. Добре. Но след това Пайнчът си променя рязко мнението и взима решение да включи в плана нова серия опити.

После Пайнчът решава да изключи боклукомелачката... както си работи.

Рейнбърд се върна до пулта на компютъра. Той спря, позамисли се и набра:

ЗДРАВЕЙ КОМПЮТЪР/ ПРОВЕРИ ПОЛОЖЕНИЕ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПО-НАТАТЪШНИ ОПИТИ/ КОМПЛЕКС МАУИ/ Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ - замига компютърът и миг по-късно: - ЗДРАВЕЙ РЕЙНБЪРД/ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 НИКАКВИ ПО-НАТАТЪШНИ ОПИТИ/ ПО НАРЕЖДАНЕ НА "СКОРЕЦ"/ ЗАПЛАНУВАНО ЗАМИНАВАНЕ ЗА МАУИ 15,00 ЧАСА 9 ОКТОМВРИ/ ПО НАРЕЖДАНЕ НА "СКОРЕЦ"/ ВВБ АНДРЮС - ВВБ ДЪРБАН [ИЛ] - АЕРОДРУМ КАЛАМИ [ХА]/ КРАЙ

Рейнбърд си погледна часовника. Девети октомври е сряда. Анди тръгва от Лонгмънт за Хаваите утре следобед. По чие нареждане? По нареждане на "Скорец", значи самия Кап. Но Рейнбърд за първи път чува за всичко това.

Пръстите му пак затанцуваха по клавишите.

ПРОВЕРИ ВЕРОЯТНОСТ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ

Трябваше да прекъсне, за да погледне номера на Пайнчът в измачкания и мръсен кодов указател, който бе натъпкал в задния си джоб, преди да дойде.

14409 Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ - отговори компютърът и толкова дълго остана празен, че Рейнбърд започна да мисли, че е сбъркал в програмирането и ще получи само едно "609" в отговор на усилията си.

Накрая компютърът излъчи:

АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ВЕРОЯТНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ 35 %/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ/ КРАЙ

ТриЙсет и пет процента?!

Но как е възможно?

Добре, помисли си Рейнбърд, хайде да изхвърлим Пайнчът от проклетото уравнение и да видим какво ще се получи.

Той набра:

ПРОВЕРИ ВЕРОЯТНОСТ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ - замига компютърът и този път отговорът му дойде в разстояние на петнаЙсет секунди. - АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ВЕРОЯТНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ 2 %/ КРАЙ

Рейнбърд се облегна назад, затвори здравото си око и усети да го обзема тържество сред силното туптене в главата му. Беше задал важните въпроси отзад напред, но това е цената, която хората плащат за интуитивните си скокове, скокове, напълно неизвестни на един компютър, дори когато е програмиран да казва "Здравей", "Довиждане", "Съжалявам (името на задаващия програмата)", "Много жалко" и "О, по дяволите".

Компютърът не вярваше да има кой знае каква вероятност Анди да е запазил способността си за хипнотично внушение... докато не се прибавеше факторът Пайнчът. Тогава процентът скачаше почти до небето.

Напечата:

ПРОВЕРИ ЗАЩО ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 (ВЕРОЯТНОСТ) СЕ ВДИГА ОТ 2 % ДО 35 %, КОГАТО СЕ СВЪРЖЕ С/ ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409 Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ - отговори компютърът, а след това: - ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409 ОТСЪДЕНО САМОУБИЙСТВО/ ВЕРОЯТНОСТТА ВЗИМА ПРЕДВИД АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 МОЖЕ ДА Е ПРЕДИЗВИКАЛ САМОУБИЙСТВОТО/ ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ/ КРАЙ

Ето го къде било, точно тук, в банките на най-големия и сложен компютър на западното полукълбо. Само е чакало някой да зададе правилните въпроси.

"Да допуснем, че го захраня с подозренията си за Кап все едно са факти?" - запита се Рейнбърд и реши да опита. Извади пак кодовия указател и погледна номера на Кап.

ПОПЪЛНИ - отпечата той. - КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ СЪПРОВОЖДА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409 С/ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112 F4

ПОПЪЛНЕНО - отвърна компютърът.

ПОПЪЛНИ - отново напечата Рейнбърд. - КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ НАПОСЛЕДЪК ПОКАЗВА ПРИЗНАЦИ НА СИЛЕН УМСТВЕН СТРЕС F4

609 - реагира компютърът. Очевидно не различаваше "умствен стрес" от "тра-ла-ла".

- Ухапи ме отзад - промърмори Рейнбърд и опита отново.

ПОПЪЛНИ/ КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ НАПОСЛЕДЪК ОСУЕТЯВА ПЛАНОВЕ ОТНОСНО ЧАРЛИН МАКДЖИЙ 14111 F4

ПОПЪЛНЕНО

- Ще го попълниш, къде ще ходиш. Дай да видим какво излезе.

Пръстите му се върнаха върху клавишите.

ПРОВЕРИ ВЕРОЯТНОСТ АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ПРЕДПОЛАГАЕМА СПОСОБНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409/ ВЪВ ВРЪЗКА С КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040 Q4

ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ - показа компютърът и Рейнбърд се облегна да чака, наблюдавайки екрана. Два процента беше твърде малко. ТриЙсет и пет процента все още не беше достатъчно за залагане. Но...

Компютърът сега излъчи следното:

АНДРЮ МАКДЖИЙ 14112/ ВЕРОЯТНОСТ ЗА ХИПНОТИЧНО ВНУШЕНИЕ 90 %/ ВЪВ ВРЪЗКА С ХЪРМАН ПАЙНЧЪТ 14409/ ВЪВ ВРЪЗКА С КАПИТАН ДЖЕЙМС ХОЛИСТЪР 16040/ КРАЙ

Така скачаше до деветдесет процента. А това вече беше достатъчно за залагане.

И още две неща, за които Джон Рейнбърд би се обзаложил: първо, че това, което Кап бе връчил на момиченцето, действително е бележка за Чарли от нейния баща, и второ, че тя съдържа някакъв план за бягство.

- Ах ти, подъл стар мошенико! - промърмори Джон Рейнбърд не без възхищение.

Като се приведе отново към компютъра, той набра:

600 ДОВИЖДАНЕ КОМПЮТЪР 600

604 ДОВИЖДАНЕ РЕЙНБЪРД 604

Рейнбърд го изключи и се разкиска.

17

Рейнбърд се прибра в къщата, в която беше отседнал, и заспа облечен. Събуди се във вторник по обяд и се обади на Кап, че няма да идва този следобед. Хванал бил лоша настинка, вероятно начало на грип, и не искал да рискува да зарази Чарли.



- Надявам се да не ти попречи да идеш утре до Сан Диего - отвърна оживено Кап.

- До Сан Диего ли?

- Три досиета. Строго секретни. Имам нужда от куриер. Ти ще бъдеш. Самолетът ти излита от Андрюс утре, в седем нула нула.

Умът на Рейнбърд заработи трескаво. И това е работа на Анди Макджий. Макджий знае за него. Разбира се, че знае. И го е написал в бележката до Чарли заедно с налудничавия си план за бягство. То обяснява защо момиченцето се държа толкова особено вчера. На отиване или на връщане от погребението на Пайнчът Анди е дал един хубав силен тласък на Кап и той си е изпял всичко. Макджий трябва да излети от Андрюс утре следобед; сега Кап му нарежда той, Рейнбърд, да замине утре сутринта. Макджий използва Кап, за да го махне от пътя си. Той...

- Рейнбърд? Там ли си?

- Тук съм. Не можеш ли да изпратиш някой друг? Чувствам се като парцал, Кап.

- На никой друг не вярвам така, както на теб - отговори Кап. - Този материал е като динамит. Не бихме искали... някоя змия в тревата... да го грабне.

- Змия ли? - попита Рейнбърд.

- Да! Змия! - почти изпищя Кап.

Макджий действително го е тласнал и вътре в Кап Холистър се носи някаква бавноподвижна лавина. Рейнбърд внезапно доби усещането - не, интуитивната сигурност, че ако откаже на Кап и просто продължи да упорства, той ще се взриви... както бе станало с Пайнчът.

Иска ли да го направи?

Той реши, че не иска.

- Добре - съгласи се Рейнбърд. - Ще бъда на самолета. Седем нула нула. Заедно с всички проклети антибиотици, които успея да погълна. Ти си копеле, Кап.

- Мога да докажа потеклото си без сянка на съмнение - реагира Кап, но подхвърлената шега беше насилена и празна. В гласа му звучеше облекчение и несигурност.

- Да, вярвам ти.

- Можеш да изиграеш и някоя партия голф, докато си там.

- Аз не играя... - Голф. Беше споменал голфа и пред Чарли - голф и змии. Някак си тези две неща участваха в странната въртележка, която Макджий бе задвижил в мозъка на Кап. - Да, може и да изиграя.

- Отиди на Андрюс към шест и половина - поръча Кап - и питай за Дик Фолсъм. Той е адютант на майор Пъкъридж.

- Добре. - Рейнбърд нямаше никакво намерение утре да се намира в близост до военновъздушната база Андрюс. - Довиждане, Кап.

Индианецът затвори и седна на леглото. Нахлузи старите си окъсани мокасини и започна да крои планове.

18

ЗДРАВЕЙ КОМПЮТЪР/ ПРОВЕРИ ПОЛОЖЕНИЕ ДЖОН РЕЙНБЪРД 14222/ ВВБ АНДРЮС [K] ДО САН ДИЕГО [КА] КРАЙНО НАЗНАЧЕНИЕ/ Q9



ЗДРАВЕЙ КАП/ ПОЛОЖЕНИЕ ДЖОН РЕЙНБЪРД 14222/ АНДРЮС [К] ДО САН ДИЕГО [КА] КРАЙНО НАЗНАЧЕНИЕ/ НАПУСКА ВВБ АНДРЮС 0700 ЧАСА ИЗТОЧНО СТАНДАРТНО ВРЕМЕ/ ПОЛОЖЕНИЕ ОКЕЙ/ КРАЙ

Компютрите са като деца, помисли си Рейнбърд, щом прочете това съобщение. Той просто вкара новия код на Кап - Кап ще откачи, ако разбере, че го знае - и що се отнася до компютъра, той се превърна в Кап. Започна да си подсвирква без определена мелодия. Беше точно след залез слънце и Арсенала сънливо се носеше по вълните на ежедневието.

ПОПЪЛНИ СТРОГО СЕКРЕТНО

КОД МОЛЯ


КОД 19180

КОД 19180 - повтори компютърът. - ГОТОВ ДА ПОПЪЛНЯ СТРОГО СЕКРЕТНО

Рейнбърд се поколеба само за миг и набра:

ПОПЪЛНИ/ ДЖОН РЕЙНБЪРД 14222/ АНДРЮС [К] ДО САН ДИЕГО [КА] КРАЙНО НАЗНАЧЕНИЕ/ ОТМЕНЯМ/ ОТМЕНЯМ/ ОТМЕНЯМ F9 (19180)

ПОПЪЛНЕНО

После, с помощта на кодовия указател, Рейнбърд нареди на компютъра кого да информира за промяната: Виктор Пъкъридж и неговия адютант Ричард Фолсъм. Тези нови инструкции ще залегнат в полунощния телекс до Андрюс и самолетът, на който трябва да се качи, просто ще отлети без него. Никой нищо няма да разбере, включително и Кап.

600 ДОВИЖДАНЕ КОМПЮТЪР 600

604 ДОВИЖДАНЕ КАП 604

Рейнбърд се отблъсна от пулта. Можеше и още тази вечер да сложи край на цялата тази работа, разбира се. Но няма да е убедителен. Компютърът ще го подкрепи до известно ниво, но компютърните вероятности не са доказателство. По-добре е да ги спре, след като започнат и всичко излезе наяве. А е и по-забавно.

Цялата история беше забавна. Докато те наблюдаваха момиченцето, мъжът си е възстановил способността или пък през цялото време успешно я е крил от тях. Вероятно си изхвърля лекарството. Сега той управлява Кап, което означава, че е само на една крачка от управлението на организацията, която първоначално го бе превърнала в затворник. Наистина беше много забавно: Рейнбърд знаеше от опит, че краят на играта често е такъв.

Нямаше представа какво точно е запланувал Макджий, но можеше да се досети. Ще отидат до Андрюс наистина, но Чарли ще е с тях. Кап може да я измъкне от територията на Арсенала без особени проблеми - Кап, и вероятно никой друг в целия свят. Ще отидат до Андрюс, но не и до Хаваите. Анди може да планира да изчезнат във Вашингтон или да слязат от самолета в Дърбан, където Кап ще бъде програмиран да поиска служебна кола. В този случай ще изчезнат в Шайтаун - само за да се появят отново няколко дни по-късно в крещящите заглавия на чикагския "Трибюн".

Полюбува се малко на идеята да не им застава на пътя изобщо. И така ще е забавно. Кап сигурно ще завърши в приют за душевноболни, бълнуващ за стикове за голф и змии в тревата, или ще посегне на живота си. Колкото до Арсенала: със същия успех можеше да си представи какво би останало от един мравуняк след избухването на четвърт литър нитроглицерин под него. Рейнбърд предполагаше, че най-много пет месеца след като пресата надуши за "Странните изпитания на семейство Макджий", Арсенала ще престане да съществува. Той не чувстваше никаква преданост към Арсенала и никога не бе чувствал. Сам си беше господар, осакатен воин на съдбата, меднокож ангел на смъртта, и положението му тук не струваше за него и колкото една фъшкия. Не Арсенала притежаваше неговата вярност.

А Чарли.

Те двамата имаха насрочена среща. Той ще я погледне в очите и тя ще погледне в неговите... и нищо чудно да пристъпят заедно отвъд пламъците. Фактът, че може да спаси света от някакъв почти невъобразим апокалипсис, като я убие, също не играеше роля в неговите сметки. Той не дължеше на света повече преданост, отколкото на Арсенала. Светът, не по-малко от Арсенала, го бе изкоренил от едно затворено общество, което единствено би могло да спаси душата му... или да го превърне в безвредния безгръбначен индианец Джо, зареждащ коли на някоя бензиностанция или продаващ имитации на кукли качина_ на някоя крайпътна сергийка по магистралата между Флагстаф и Финикс.

Но Чарли, Чарли!

От онази безкрайна вечер в мрака на късото съединение те бяха вкопчени в един дълъг валс на смъртта. Подозренията му от ранната утрин във Вашингтон, когато ликвидира Уонлес, се превърнаха в неопровержима увереност: момиченцето е негово. Но това ще бъде акт на любов, а не на разрушение, защото и обратното почти със сигурност е вярно.

Той нямаше нищо против. В много отношения му се искаше да умре. А да умре от нейната ръка, в нейните пламъци, щеше да бъде акт на разкаяние... а може би и на опрощение.

Събере ли се веднъж с баща си, тя ще се превърне в заредена пушка... не, в заредена огнехвъргачка.

Той ще я наблюдава и ще им позволи да се срещнат. Какво ли ще стане тогава? Кой би могъл да знае?

И няма ли едно такова знание да му развали удоволствието?

19

Тази вечер Рейнбърд отиде във Вашингтон и намери един гладен адвокат, който работеше до късно. Той му даде триста долара в дребни банкноти и сложи малкото си дела в ред, за да бъде готов за следващия ден.



 

ПОДПАЛВАЧКАТА

1

В сряда Чарли Макджий стана в шест часа сутринта, свали си нощницата и се пъхна под душа. Тя се изкъпа, след което пусна само студената вода и остана трепереща под струята още цяла минута. Избърса се и старателно се облече - памучни гащички, копринено комбинизонче, тъмносини три-четвърти чорапки, дънковото си костюмче. Завърши, като обу старите си удобни мокасини.



Тя смяташе, че няма да успее изобщо да заспи миналата нощ, както бе изпълнена със страх и вълнение. Но заспа. И сънува до безкрайност не Некромант и бягството му през гората, а майка си. Това беше странно, защото тя вече не мислеше за майка си така често, както по-рано; от време на време образът Й се появяваше замъглен и далечен в паметта Й, като избеляла снимка. Но в сънищата Й от предишната нощ лицето на майка Й - смеещи се очи, топлите Й плътни устни - беше толкова ясно, сякаш Чарли го бе гледала до вчера.

Сега, облечена и готова за деня, с лице, изчистено от неестествените бръчици на напрегнатост, тя изглеждаше спокойна. На стената до вратата за кухнята, точно под ключа за осветлението, бяха монтирани в плочка от излъскан хром бутон за повикване и решетка за разговаряне. Тя натисна бутона.

- Да, Чарли?

Познаваше притежателя на гласа само като Майк. В седем часа - след около половин час - Майк си тръгваше и идваше Луис.

- Искам този следобед да отида до конюшнята и да видя Некромант. Ще кажеш ли на някого?

- Ще оставя бележка за доктор Хокстетър, Чарли.

- Благодаря. - Тя замълча за миг. Започваш да разпознаваш гласовете им. Майк, Луис, Гари. В съзнанието ти изникват образи за външния им вид според твоята представа, както си представяш и дисководещите по радиото. Започваш да ги харесваш. Тя изведнъж осъзна, че почти със сигурност никога повече няма пак да разговаря с Майк.

- Има ли още нещо, Чарли?

- Не, Майк. Приятен... Приятно прекарване.

- Оо, благодаря, Чарли - рече Майк, изненадан и доволен. - И на тебе.

Тя включи телевизора на програмата, която всяка сутрин предаваше серийки от "Моряка Попeй". Той тъкмо вдишваше спанак през лулата си и се подготвяше да извади душата на Блуто. Един часът изглеждаше на цяла ера разстояние.

Ами ако доктор Хокстетър Й откаже?

На телевизионния екран показваха разрез от мускулите на Попeй. Във всеки от тях имаше около шестнайсет турбодвигатели.

Най-добре ще е да не ми отказва. Най-добре. Защото отивам. Така или иначе, отивам.

2

Почивката на Анди не беше лека и ползотворна като на дъщеря му. Той се мята и въртя, задрямва от време на време, после се сепва от дрямката точно щом започнеше да се задълбочава, защото до съзнанието му се докосваше някакъв кошмар с ужасно начало. Единственото, което си спомняше, беше как Чарли се олюлява по пътеката между клетките в конюшнята с изчезнала глава, а от врата Й вместо кръв бликат синьочервени пламъци.



Бе възнамерявал да остане в леглото до седем часа, но щом цифрите на електронния часовник до леглото показаха 6:15, не можа да се сдържи повече. Провеси крака и се запъти към душа.

Снощи, точно след девет, бе влязъл бившият асистент на Пайнчът, доктор Нътър, с отчислителните документи на Анди. Нътър, висок оплешивяващ мъж към края на петдесетте, беше бъбрив и доброжелателен. "Съжалявам, че ни напускаш; надявам се на Хаваите да ти хареса; иска ми се и аз да дойда, ха-ха; моля те, подпиши това."

Листът, на който Нътър го караше да се подпише, представляваше списък на малкото му лични вещи (включително и връзката с ключовете му, забеляза жегнат от носталгия Анди). От него се очакваше да ги прегледа и на Хаваите да подпише друг лист, на който ще пише, че действително са му били върнати. Искаха от него да подпише документ, засягащ личните му вещи, след като бяха убили жена му, бяха ги преследвали с Чарли през половината страна и накрая ги бяха отвлекли и затворили; това се видя на Анди зловещо забавно, в стил Кафка. "Аз определено не бих желал да загубя нито един от тези ключове - помисли си той, драсвайки подписа си, - може някой от тях да ми потрябва, за да си отворя бутилка с газирана вода, нали така, хора?"

Имаше и копие на програмата за сряда, старателно подписано от Кап в долния ъгъл на страницата. Тръгването беше определено за дванайсет и половина - Кап ще вземе Анди от жилището му. Двамата ще продължат към източния пропуск, като минат покрай паркинг С, откъдето ще вземат две коли да ги съпровождат. После ще карат до Андрюс и ще се качат на борда на самолета към петнайсет часа. Предвидено беше едно кацане за зареждане - на военновъздушната база Дърбан, близо до Чикаго.

"Добре - помисли си Анди. - Чудесно."

Той се облече и започна да снове из апартамента, като подреждаше дрехите си, принадлежностите за бръснене, обувките и чехлите. Те го бяха снабдили с два куфара "Самсънит". Не забравяше да прави всичко бавно, движейки се с внимателната концентрация на наркоман.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет