Светлината, която беше тъмнина



бет6/8
Дата11.07.2016
өлшемі0.56 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

11. Книгата в книжарницата

С края на лятото работата на Джой с масажирането вървеше все повече, а аз продължавах да се подготвям за предстоящата серия семинари. Отидох също в Сан Франциско, за да изследвам възможността да се осъвремени помощния наръчник за града, който бях написал, докато работех с Травълъз Ед. Казах на Джой да се пази, като се сбогувах с нея.

Когато се върнах след седмица, Джой ме посрещна с шокиращия разказ за някакъв странен и плашещ инцидент, който станал точно в деня на моето заминаване. По-рано през деня тя работила с няколко клиента и следобеда, тъй като се почувствала много изморена, полегнала малко в кабинета, за да почине за няколко минути. Докато лежала спокойно, но без да спи, изведнъж почувствала, че духът и напуска тялото и в същото време почувствала някакво ужасно, зловещо мъжко присъствие в стаята, което сякаш се насочвало към нея.

Ужасена, тя събрала всичките си сили и воля и се опитала да отблъсне присъствието, но безуспешно. Скоро разбрала, че се намира високо над главата си в някаква жестока борба от духовен характер — и че съществото имало преимущество. Чувствала, че по някакъв коварен начин присъствието се опитвало да я „изиска". Не знаела откъде има тази информация, но била сигурна в това.

Докато все още лежала на леглото и не можела да помръдне, тя с удивление разбрала колко силно и мощно било съществото. Духът й и съществото били в жестока борба, а нейната решителност и воля не съответствали на силата на противника й. В последната минута отправила отчаян тих вик към Бога за помощ и бавно и постепенно съществото започнало да отстъпва, докато накрая си отишло.

След като духът й се върнал в тялото, тя останала изтощена в леглото, объркана и страшно разтреперана. Един поглед към часовника й казал, че е била вън от тялото си около два часа. Джой ме увери, че не било сън и че през цялото време на случката била напълно будна.

Бях без думи. Срещата звучеше като нещо от Зоната на здрача. Не се преструвах, че разбирам нещо, нито пък тя. Когато я запитах има ли някаква идея какво се бе случило, тя отвърна, че няма ни най-малка представа. Макар да нямах обяснение, нито пък бях чувал за подобно нещо, вярвах на разказа й. Имах й доверие и чувствах в сърцето си, че това, което ми казваше, се беше случило на някакво ниво от действителността. Когато я попитах защо не ми се бе обадила в Сан Франциско, тя каза, че съм щял да се върна веднага разтревожен. Беше права.

Фактът, че никой от нас не разбираше какво се беше случило, правеше нещата да изглеждат още по-страшни. Когато се опитахме да обясним случката със системата си от духовни възгледи, стигнахме до редица метафизически обяснения, които ни шокираха. Джой вече се чудеше да не би да беше предизвикала ситуацията сама, като бе проектирала някой вътрешен страх във вселената и след това го бе преживяла като среща с някакво същество, което сякаш бе вън от нея. Помислихме също да не би да бе измислила някакъв урок за самата себе си, чрез който да потвърди и установи собствената си лична сила и власт. Но каквото и да измисляхме, едно беше сигурно — съществото беше заплашително реално.

След като обсъждахме инцидента в продължение на няколко дни и се опитвахме да си го обясним, накрая го отхвърлихме като нещо, което не разбирахме. Може би наистина беше създала или беше насочила сама това нещо към себе си, за да се научи на самоувереност. Може би гледаше в нещо като метафизическо огледало и беше реагирала странно, когато бе видяла проектирания образ на вътрешните си страхове.

Няколко седмици след успешното завършване на семинарите и два месеца след случая с излизането от тялото, Джой масажираше един клиент със запазен час. Беше идвал няколко месеца по-рано. Масажът сякаш вървял добре, когато изведнъж тя почувствала, че я наблюдават, и изпитала безпокойство. Погледнала клиента и с ужас видяла на лицето му коварна усмивка и странен поглед в очите му. Потреперила и настръхнала цялата. В този момент знаела, че той стои зад духовната атака срещу нея. С ужас си спомнила, че работила с него в деня преди странната среща. Спомнила си също, че след атаката, когато се питала какво бе станало, образът на лицето му преминал през ума й. Но картината се появила толкова за кратко, че изглеждала твърде невероятно, и тя веднага я отхвърлила. Изобщо не подозирала, че това може да бъде отговорът й.

Като се опитала да изглежда безразлична, завършила масажа. Едва когато колата му се изгубила в далечината, могла да се отпусне. Но си спомнила, че предния път атаката дошла след масажа. Дали щеше да се опита отново? Трябвало да бъде нащрек и независимо от всичко, нямало да легне.

Наистина се опитал отново. Час след масажа тя била напълно обезсилена. Точно така се чувствала и първия път. И в най-критичния момент на безсилието й се появило същото духовно присъствие с аура от зло. Този път обаче, тъй като била нащрек, не могла да бъде измъкната от тялото и присъствието не останало дълго.

Нямаше съмнение според Джой, че това беше духовният й противник. Когато Джой ми разказа за този клиент и новата атака, след като го бе видяла, бях напълно съгласен с нея, че повече не бива да му прави масажи. Но оставаше въпросът в умовете и на двама ни — кой беше той и какво правеше в живота ни?

Около месец по-късно същият човек се обадил пак, за да си запази час за масаж. Джой се чувстваше особено силна и малко импулсивно го записала в програмата — като си мислела, че вселената я подлага на изпитание, за да види може ли да устои на предизвикателството. Все още гледаше на ситуацията като на проверка за самоувереност и вярваше, че е важно да откликне на този урок смело. Мислеше, че ако премине теста, няма да има повече работа с това присъствие. Както и да е, мислеше си тя, ако можеше да избегне страховете си, те щяха вероятно да се върнат с още по-голяма сила и да се опълчат срещу нея по друг начин.

Когато ми каза, че е записала човека за масаж, естествено се разстроих. Но с нежелание се съгласих с доводите и силата на убедителността й.

На сутринта, когато човекът трябваше да дойде за масаж обаче, тя не се чувстваше вече толкова уверена в себе си и двамата започнахме да се съмняваме в ползата от решението й. В един момент дори си помисли дали да не откаже уговорката, но когато трябваше да го направи, тя все още приемаше ситуацията като изпитание. Тъй като желаех да покажа уважение към решението й — колкото и опасно да беше — но с огромно притеснение, настоях да бъда в съседния офис по време на масажа. Джой се беше преместила в нов офис в центъра на града и със съседния офис я свързваше една врата. Щях да скоча и да вляза при нея при най-малкия намек за тревога.

Докато стигнахме града, тя беше вече твърдо решена да не позволява на мъжа да я плаши по какъвто и да е начин и да го заговори направо за притеснението, което й създаваше, като излизаше от тялото си. Аз застанах на поста си в съседния офис.

Джой ми каза по-късно, че още щом влязла, го накарала да седне. Без много думи му казала направо:

— Знам какво правите и ако още веднъж се опитате да ме изтощите, повече няма да ви правя масажи!

Като се преструвал на невинен, той се направил, че не разбира за какво му говори и отказал да признае каквото и да било. По време на масажа, който минал добре, Джой каза, че чувствала как духът на човека бил вън от тялото му, но сякаш нямал ефект върху нея и това, което правела. След масажа, той потвърдил усещането й, като неочаквано признал, че през повечето време от масажа бил вън от тялото си. Казал й, че това било великолепен масаж и му била придала толкова енергия, че сега искал да й даде част от тази енергия обратно. Положил ръце на раменете й и направил някакъв странен жест на примигване с едното си око. Джой инстинктивно го отблъснала и казала властно: „Не!"

Той се почувствал отблъснат и с гняв излязъл от офиса й. Няколко минути по-късно го видяла да излиза от тоалетната, като все още изглеждал много ядосан. Явно знаел, че повече няма да го допусне на масаж.

Докато разказваше за сблъсъка, се почувствах успокоен, че толкова леко се беше измъкнала от ситуацията. В този ден Джой не се почувства изтощена. Може би най-сетне беше преминала изпитанието и беше научила необходимия урок. И двамата бяхме доволни от резултата на нейната самоувереност. Тя се чувстваше победител.

Но победата й не трая дълго. На другата сутрин, докато правех една дълга разходка с велосипеда си, присъствието се върнало и тя не могла да направи нищо, за да го отблъсне. Едва след няколко трудни и много неприятни часа най-сетне си отишло. Сега Джой разбра, че човекът беше много силен в астралното пренасяне и продължаваше да го използва по отрицателен начин.

Бях развълнуван, когато научих, че присъствието се е върнало. Успокоих се, че Джой е добре, но и двамата бяхме разтревожени от това, което ставаше. „Кой е този човек и какво иска?" — питахме се ние.

През следващите дни Джой беше атакувана духовно на няколко пъти — както винаги чувстваше същото ужасно присъствие. Беше убедена, че той даваше воля на гнева си, защото се беше изправила срещу него. Самият аз никога не усещах присъствието, но се научих да го познавам по ясния израз на потискане, който обхващаше Джой. Тя ставаше унила и сънлива, говорът й ставаше неясен. Сякаш чувствата й се притъпяваха и се движеше по особен бавен начин. Когато я питах дали присъствието на мъжа беше край нея, тя винаги отговаряше с да.

Опитвах се да говоря с нея по време на това състояние на потиснатост и да направя всичко, което бе по силите ми, но нищо не действаше. Опитахме всички метафизични и духовни техники, които познавахме — повтаряхме уроците от „Курс по чудеса", извиквахме зрителни образи, молехме се така, както знаехме, изпращахме към духовния си противник благословения и обгръщахме през цялото време ситуацията с бяла светлина — но нищо не предизвикваше ефект. Трябваше просто да изчакаме да си отиде. Духовното присъствие дърпаше конците.

Седмица след новите атаки Джой и аз посетихме Франк и Труди, след като си уговорихме специална среща. Бяхме разтревожени заради непрестанното духовно притеснение, а вече бяхме изчерпали всичките си метафизични средства. Нещата явно не бяха по силите ни и се нуждаехме от помощ.

Пристигнахме в дома им рано вечерта. Джой описа какво се беше случило, докато бях в Сан Франциско и проследи развитието на атаките до настоящия момент. Тя описа клиента от масажа и обичайния му метод на действие, както и засилилите се атаки след последния масаж.

Обясни им също, че много пъти бяхме прилагали уроците си от „Курс по чудеса" като „Няма от какво да се страхувам", „В моята безпомощност е силата ми" и „Мога да видя мир вместо това"1. Обяснихме, че сме опитали всички метафизически техники, но нищо не е помогнало. След като повторихме накратко онова, което се беше случило, погледнахме с очакване към Франк. Отчаяно се нуждаехме от духовния му опит.

Франк беше слушал внимателно всичко, което му казахме, но ясно ни показа, че е съгласен с метафизическите техники на „Курс по чудеса", че злото било само илюзия и че всичко това било вероятно начин Джой да разреши някои вътрешни проблеми. Накрая добави, че бил чувал за случаи като нашия и може би не било лошо да проведем „лечение".

Предложи четиримата да се съберем в кръг и да се хванем за ръце. Франк ни предупреди да изпращаме светлина към човека. След „лекуването" постояхме без да говорим няколко минути, след което си пуснахме ръцете. Франк каза, че тези зрителни образи, които сме изпратили към него трябва да помогнат.

Докато се готвехме да си тръгваме, се запитах на глас, дали има още нещо, което можем да направим. В отговор Труди проговори изведнъж и каза най-странното нещо.

— Облечете се в пълното Божие въоръжение! Направо ни шокира. Попитах я:

— Труди, за какво говориш?

— Ефесяни 6:10. Това е в Библиите ви. Нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу духовете на злото в небесните места — тя ме гледаше право в очите, напълно убедена в думите си.

— Труди, — казах аз — „Курс по чудеса" не вярва в съществуването на мрака или на дявола — все още не разбирах какво ми говореше.

— Не ме интересува какво казва, но дяволът съществува! — каза тя с твърда решителност.

Погледнах към Франк за обяснение. Той беше нашият специалист в „Курс по чудеса", а ето, че жена му говори за дявола и за силите на мрака. Франк предпочете да не противоречи пряко на жена си.

— Хм, скъпа, — бяха единствените му думи — хайде недей.

— Съжалявам, Франк. Но дявол има. — Като погледна Джой и мен право в очите, тя каза:

— Прочетете Ефесяни!

По пътя към къщи Джой и аз се съгласихме, че Труди наистина е казала нещо много налудничаво. Но и двамата я уважавахме, така че когато се прибрахме, извадихме Библията и погледнахме пасажа в Ефесяни, който беше споменала. Прочетох го на Джой.

Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на тоя свят, срещу духовете на злото в небесните места (Ефесяни 6:10-12).

Отворих широко очи в почуда, като си мислех: Това трябва да е някаква шега. Погледнах Джой, за да видя нейната реакция. Тя не знаеше какво да мисли. И двамата се съгласихме, че сигурно работата е във възпитанието на Труди, свързано с църквата. Вероятно още се държеше за нещо от миналото си. Но никой от нас не се съмняваше, че тя ни мислеше само доброто.

Но въпреки „лекуването" на Франк, духовните атаки продължиха. Бяхме убедени, че това е нещо много повече от проява на страховете ни. В това чувство на гнет имаше явен външен елемент, който не се влияеше от метафизическата ни система от възгледи. Искаше ни се някой да ни каже какво ставаше всъщност.

С приближаването на Коледа с радост си намерихме извинение да напуснем града за малко. С пътуването до Манхатън Бийч, за да посетим майката на Джой, се надявахме да оставим зад себе си злото присъствие. Но скоро разбрахме, че това нямаше да стане.

Майката на Джой се беше приготвила с всякакви празнични изненади за нашето посещение. Беше прекарала часове в готвене и печене на сладкиши и след дългото пътуване ни чакаше дори една мексиканска вечеря. Беше чудесно да си във ваканция.

Но само ден или два след пристигането ни в Манхатън Бийч, Джой отново беше нападната от присъствието. Не можехме да повярваме. Разстоянието не оказваше никакво влияние. И като капак на всичко, майката на Джой разбра, че нещо не бе наред и започна да ни задава много въпроси. За мен положението беше доста неловко, защото за първи път се срещах с майка й и не знаех дали няма да обвини мен за състоянието й. Знаех, че беше загрижена за духовното ни състояние и реагираше много срещу нашите медитации и „Ню Ейдж" музика. Може би смяташе, че проблемът на Джой идваше от връзката й с метафизическите неща.

Джой и аз се опитахме да й обясним за този клиент и за странните неща, които се бяха случили, но дори и ние осъзнавахме колко налудничаво звучеше. Сигурно си мислеше, че и двамата нещо не сме наред.

Няколко дена по-късно Джой отиде Да види една своя приятелка, а аз слязох с колата до Хермоза Бийч и отидох до книжарницата „Или/или", за да разгледам рафтовете с метафизическа литература. Привлече ме една книга в рафта за изцеление, наречена „Красивата страна на злото от някаква жена на име Джоухана Майкълсън.

Дотогава не бях чувал нито за книгата, нито за авторката. С всичкото „зло", с което трябваше да се борим, си помислих дали тази книга можеше да ни даде някаква практическа информация като помощ. Започнах да я чета.

Веднага бях заинтригуван от паралелите, които виждах между живота на авторката и този на Джой. Джоухана, подобно на Джой, от малка притежавала вродена интуиция и свръхестествена чувствителност за духовния свят. Увлякох се в историята й и осъзнах, че доста време ще прекарам на това място, така че седнах на пода и се настаних удобно. Бях в дъното на магазина в един ъгъл, не пречех на никого. Продължавах да чета.

Джоухана се интересувала от различни метафизически теми в продължение на години, включително йога, Силва Майнд Кънтрол и духовно изцеление. Всъщност все по-пълното и обвързване с духовното търсене накрая я довело до опита като чира* при една изцелителка в Мексико Сити. Работела с една жена, наречена Паочита, която изпадала в транс, така че да я води един дух, наречен Херманито, който действал чрез нея. Използвал тялото й, за да води и да дава свръхестествени изцеления на хората, които идвали при нея за помощ. Джоухана била свидетелка на чудо след чудо чрез нейните свръхестествени изцеления и била щастлива, че е посветила живота си на Бога по този начин. Вярвала, че роботи за Бога и очаквала с нетърпение самата тя да стане пряк проводник на Херманито.

Но в живота й се случили някои неща, които я накарали да се съмнява в Херманито. И докато се опитвала Да разбере какво става с Херманито и свръхестествените изцеления, попаднала под духовна атака. Крайното разрешение, чрез което се справила с духовната атака, беше действително нещо необичайно. Макар да не бях чувал никога някой да гледа сериозно на това, което тя предлагаше, бях готов да опитам всичко, което можеше да даде резултат. Историята й вдъхваше такова доверие, че започнах да вярвам на думите й. Докато стоях на пода, започнах да си водя бележки за всичко, което ми се струваше важно.

Завладян от книгата, изведнъж срещу мен се изправи някакъв мъж, когото бях видял на улицата няколко дена преди това. Лицето му беше изкривено от яд, а гласът му звучеше гневно и заплашително.

Ще купуваш ли книгата?! Какво правиш с тази книга? Ще я купуваш ли, или какво?! — беше бесен.

Стоях си там, четях за една жена, която се беше научила да се бори с духовните атаки, когато изведнъж самият аз се изправях пред атака. Защо беше толкова ядосан на мен? И защо ще го интересува толкова дали ще купувам книгата, или не? Меко казано, беше странно.

Чувствах как сърцето ми бие; знаех, че се намирам в много уязвима позиция, седнал на земята, докато разгневеният мъж се беше надвесил над мен. Реших да не ставам, за да не го предизвикам още повече, и само го попитах колкото можех по-спокойно дали работи в магазина.

Когато отвърна с не, му обясних учтиво, че това, което съм направил или не съм направил, не е негова работа. Като разбра, че не може да ме уплаши и видя, че започва да става център на внимание, той ме изгледа дълго и студено, преди да се обърне и да излезе намусен от магазина.

Бяха ми нужни една-две минути, за да се съвзема. Сякаш злото, за което бях чел, изведнъж беше влязло при мен в магазина. И макар да изглеждаше странно, трябваше да се запитам възможно ли бе в книгата да се изобличава именно „злото". И възможно ли бе това „зло" да знае, че чета за него? И най-страшният въпрос, възможно ли бе „злото" да вземе един емоционално неуравновесен човек от улицата и да го вкара в книжарницата, за да се опита да ми попречи да чета тази книга.

Когато в края на краищата завърших книгата, сложих всичките си записки в джоба и напуснах магазина с ново решение. Сега имахме напълно нов подход към проблема. Това беше подход, който не разбирах напълно, но той беше дал резултат в живота на Джоухана. И макар да не разбирах защо, аз й вярвах. Колкото и налудничав да изглеждаше разказът й, някак си знаех, че е истина. Бях нетърпелив да опитам предложението й.

Не казах нищо на Джой за новите си открития. Но на следващата сутрин, когато тя отново стана потисната, видях възможност да приложа на практика това, което бях научил. Помолих Джой да излезем в задния двор на майка й. Казах й, че искам да опитам нещо ново, за да разрешим проблема й по друг начин.

Докато седяхме в задния двор, виждах от лицето на Джой, че присъствието беше особено силно. Заговорих й колкото се може по-нежно и насърчително, като й казах да не се плаши. Това, което щях да опитам, щеше да бъде нещо ново и според мен щеше до помогне.

Като четях точните думи от записките, които си бях водил от книгата на Джоухана, с твърди думи се обърнах към присъствието.

— Сатана, в името на Исус Христос от Назарет аз ти заповядвам да си отидеш! Забранявам твоето присъствие тук. Изисквам защитата на кръвта на Исус върху нас. Отиди там, където те праща Исус!2

Фюууу! Лицето на Джой се просветли моментално. Чувството за потиснатост изчезна. Джой почувства как присъствието на човека я напусна моментално — сякаш нямаше друг избор. И двамата бяхме удивени и дълбоко развълнувани.

— Какво беше това? — попита Джой, изненадана.

-- Не съм сигурен — беше всичко, което можех да кажа, — но беше свързано с Исус и някаква победа, която бил извоювал над злото на Голготския кръст. Сатана изглежда представлява сборът на всичкото зло и злото някак си тайнствено е било победено, когато Христос умрял на кръста. Не казвам, че всичко ми е ясно, но предполагам, че всичко това е описано в Библията.

Каквато и да бе причината, разбрахме, че току-що сме осъзнали по един внезапен и драматичен начин, че има някаква невероятна мощ в това да призовеш името на Исус.

Докато Джой и аз влизахме обратно в къщата, нямахме ни най-малка представа каква мина беше сложила Джоухана Майкълсън на духовната ни пътека.

12. Полуделият магьосник

През останалите няколко дена в Манхатън Бийч винаги, когато духовното присъствие се явеше отново, Джой и аз просто извиквахме името на Исус и присъствието напускаше веднага. Не се преструвахме, че разбираме какво става, но знаехме, че даваше резултати. Да заповядаш в името на Исус явно имаше огромна сила в духовния свят. Бяхме удивени как присъствието напускаше всеки път, когато извиквахме името му. Нищо от „Курс по чудеса" или което и да е друго метафизично учение не беше споменавало за тази страна на Исус.

Макар много от това, което казваше Джоухана Майкълсън в „Красивата страна на злото" да противоречеше на нашите възгледи, бяхме й благодарни за помощта, която ни оказа, за да можем да се справим с духовното присъствие.

Първия ден се срамувах твърде много, за да купя книгата й в книжарницата „Или..или", но на следващия ден отидох да я взема, след като бяхме видели положителните резултати. Бяхме учудени, че една толкова явно християнска книга с буквален подход към Библията се беше оказала на рафтовете с метафизическа литература. Стори ни се интересно също, че книгата на Джоухана потвърждаваше това, в което и ние бяхме започнали да вярваме — че съществува един невидим, външен елемент на злото, който може да оказва влияние във всекидневието ни.

Тя говореше открито за заблуждаващия духовен свят и за това как тя явно е била заблудена по хитър начин да приеме духове като свои духовни водачи. Тези на пръв поглед сияйни и добронамерени водачи съвсем не бяха любящите същества, за каквито се представяха. Тя дори описваше един „зъл" дух, който се представял за Исус; едва когато научила за истинския Исус от Библията, могла да види колко я е заблуждавал лъжливият Исус. Когато застанала срещу „лъжливия Исус", който се представял за духовен водач, той бил принуден да напусне.

Трудно ми беше да вместя Джоухана в обичайната си християнска представа. Естествено не приемах всичко, което тя казваше, но не можех да я отхвърля под общия знаменател християнство. Нейният опит наподобяваше много този на Джой и тя беше единствената, която ни беше помогнала да се справим със злото присъствие. Но макар да й бяхме благодарни за помощта, не можехме да паднем на колене, да признаем греховете си и да помолим Исус да стане наш Господ и Спасител.

Джоухана запали обаче някаква искра, която ни накара да започнем да четем Библията самостоятелно. Стори ни се интересно, че тя не въвеждаше с обичайните предварителни извинения за Библията. Тя вярваше, че това бе буквално „Божие Слово" и като такова трябваше да бъде последната дума за всички духовни неща.

Джой и аз бяхме малко притеснени от факта, че през всичките години на духовно търсене и духовни пътешествия, никой от нас не беше чел изобщо Библията. В умовете ни буквалната Библия беше отхвърлена изцяло като духовна храна. Сега Джоухана ни убеждаваше да внимаваме с това отхвърляне.

Така че се съгласихме да четем Библията като добавка към „Курс по чудеса". Може би всяко от тях щеше да изясни нещата в другото, което не разбирахме. Като четяхме Библията, сигурно щяхме да осъзнаем още по-добре какво представляваше „Курс по чудеса" и какво се опитваше да ни научи. В миналото ние гледахме на „Курс по чудеса" като на последната дума. Но сега бяхме убедени, че да четеш „Божието Слово" също има някаква стойност.

Няколко седмици след завръщането ни у дома след празниците духовното присъствие, което в продължение на три месеца се появяваше в живота ни, изчезна напълно. Сякаш пред лицето на новите молитви и команди, които бяхме научили, се беше отказало.

С началото на Новата година ние се върнахме с пълни сили към всекидневния си живот. Джой продължи практиката на холистичния масаж. Докато работеше, аз започнах да ремонтирам съседния до нея офис, за да провеждам там духовно съветване и да имам място за различни семинари, които може би щях да организирам в бъдеще. И двамата бяхме въодушевени — сградата на офиса на Мейн Стрийт започваше да се оформя като потенциален алтернативен център за холистично здраве.

Дните отминаваха, енергията ми отиваше най-вече в опити да сваля дългогодишна боя от прозорците и вратите и в усилия да върна на офиса първоначалния му чар. Прекарах много спокойни часове, докато го оправях. Зареян в мисли над блъсканицата и шума на Мейн Стрийт под мен, само понякога ме връщаше към действителността клаксонът на кола, прекомерно усиленият микрофон на евангелизатора в града ни, който проповядваше от другата страна, или Джой, която подаваше главата си, за да види какво правя.

Горе-долу по това време с мой приятел завършихме окончателно един портативен куклен театър, който се надявах да мога да използвам в околността. Това беше много внимателно преработен кашон от хладилник с вътрешни каишки за раменете, прозорче, оборудвано напълно със сцена и завеси, вградена звукова уредба и красива облицовка от червена басма. Беше предназначен специално да мога да бъда подвижен, когато обикалям болници, сиропиталища и рождени дни, за да представям куклени спектакли. В ума си вече пишех сценариите, които щяха да представят пред децата основните метафизически принципи.

Всяка сутрин преди да тръгнем към града Джой и аз четяхме от „Курс по чудеса", а след това от Библията. Комбинацията ни харесваше и открихме, че Библията се четяла много по-лесно, отколкото си представяхме. Уважавахме този Исус от Библията, който пътуваше по села и градове и изцеляваше хората от болестите им и дори изгонваше от тях зли духове. Джой и аз бяхме изненадани както от това, колко зло срещал Исус в своето служение, така и от сериозния начин, по който Исус се разправяше с него. Това, че Библията и „Курс по чудеса" се различаваха толкова много по въпроса за злото ни тревожеше. Защо беше това несъответствие? Това беше проблем, който винаги поставях в групата, когато разглеждахме „Курс по чудеса". И обикновено бързо го отхвърляхме.

Джой и аз бяхме разкрили някои от скорошните си преживявания, но виждахме, че хората се отегчаваха от разказите ни. Изглежда не ги интересуваше онова, което бяхме научили за името на Исус.

Все пак животът ни се беше върнал общо взето към „нормалния" си ход. А Джой и аз бяхме благодарни за ежедневния мир, който чувствахме след като присъствието си беше отишло завинаги. Бяхме ангажирани с работата си, правехме дълги разходки в каньона и се радвахме, че корабът на живота ни се движеше в спокойни води. Макар да не бяхме забравили книгата на Джоухана, тя беше останала като далечен спомен, докато отдавахме енергията си във всекидневните си неща. Що се отнасяше до нас, „злите" ни дни бяха отминали.

От началото на февруари се срещахме почти ежедневно с един човек, когото познавахме от връзката си с местното метафизическо общество. Той беше известен в града и започнахме да го виждаме едва ли не навсякъде.

Джой забеляза, че винаги, когато се окажеше около него, чувстваше огромно неудобство и безпокойство. Улови се, че го наблюдава отблизо и инстинктивно не вярва на намеренията му. Непрекъснато мислеше: този мирен, дружелюбен човек, който е сякаш много загрижен за личното и духовно израстване, слага маска пред всички.

Колкото и развита да беше интуицията й и колкото пъти да се беше оказвала вярна интуицията й в миналото, тя все още се съмняваше за това чувство на тревога, когато беше около него. Чудеше се дали нещо не бе станало със самата нея. Опитваше се да се освободи от чувствата си към този човек, но всеки път, когато го видеше, безпокойството й сякаш нарастваше.

Една сутрин, след като го бяхме видели, Джой ми каза, че по време на разговора ни с него тя почувствала нещо като невероятно силен и мощен тревожен сигнал, който сякаш прозвучал вътре в нея. Като че казвал: „Внимавай! Този човек не е такъв, за какъвто се представя! Пази се от него!"

Оттогава този тревожен сигнал се задействаше всеки път, когато го срещаше. Нямаше представа защо беше толкова нащрек. Но винаги, когато се опиташе да отхвърли вътрешните си предупреждения, те сякаш ставаха още по-силни.

Джой беше съвсем объркана от ситуацията и защото познаваше човека от години и винаги се беше разбирала добре с него. Беше приятен и дружелюбен и само няколко пъти беше изпитала неудобство в негово присъствие — моменти, които бледнееха пред положителните им взаимоотношения. Но започваше да разбира, че онези проблясващи моменти на напрежение в миналото са били може би първи намеци за това, което чувстваше сега.

Скоро тревогата се пренесе в сънищата на Джой. Някои живи, ясни сънища отправяха предупреждения да внимава с този човек и с това, което правеше. Тя записваше сънищата в дневника си и като размишляваше над тях, виждаше как нещо в нея й говореше ясно, че този човек е от „тъмнината". Сънищата й потвърждаваха това, което вече чувстваше. Така че започнахме да гледаме на ситуацията по-сериозно. Но защо Джой получаваше тези предупреждения? И какво общо имаше изобщо всичко това с нея или с нас?

Чувствата ми по този въпрос се колебаеха. Знаех, че Джой притежава изключителна интуиция. Тя някак си „знаеше" и „виждаше" нещата. Имаше такава чувствителност и „шестото й чувство" беше толкова точно, че на последния й рожден ден скрих подаръка й в една съседна къща. Вечерта преди рождения ден се събудих от възклицанието на Джой: „О, колко е красиво!" Когато я запитах кое е толкова красиво, тя ми описа цветната чаша, която бях скрил при съседите, с пълни детайли, включително и виолетовия ирис, който беше гравиран в средата.

Откакто я познавах все й се случваха такива неща. Често знаеше за какво мисля, кога щеше да се обади майка й, в беда ли е някой приятел или някой щеше да дойде да я посети. Когато започнахме да се срещаме, й казах, че ще й дам монетите от индийското гърне-касичка, ако познае точната сума в него плюс минус 25 цента. И тя успя. Каза, че първата цифра, която й дошла на ум, била 52.50 долара, но се усъмнила и вместо това каза 52.25 долара. Беше „видяла" също образа на клиента си от масажа да проблясва пред погледа й, когато се чудела кой е духовният й нападател миналата есен, но бързо отхвърлила мисълта. Първоначалната й интуиция за 52.50 долара и лицето на клиента от масажа бяха два примера за моментална правилна интуиция, но в последствие тя се беше усъмнила в себе си.

В светлината на тази нейна интуиция не можех да пренебрегна чувствата й към нашия „приятел" от града. Въпреки това обаче много пъти пътеките ни се бяха пресичали през последните няколко години и той изобщо не приличаше да е човек на мрака. Всъщност на него гледаха като на духовен човек, който внасяше доста светлина в нашата общност.

Един ден след поредното предупреждение, което Джой получи чрез сън, го видях в града и поговорихме малко, той беше дружелюбен и весел както винаги. Докато се отдалечавах, трябваше да отхвърля подозренията на Джой и тъй наречените предупреждения. Обяснението изглежда беше в нещо друго. Той беше твърде приятен човек.

Но почти веднага след това и аз започнах да сънувам за него. Във всички сънища се прокарваше основната идея за присъствието на някакво зло в основата около този човек и мисълта, че той не е такъв, за какъвто се представяше. В един от моите сънища беше наречен дори „полуделият магьосник". Дали не отразявах несъзнателно неоснователните страхове на Джой с моята собствена параноя или действително имаше някаква истина във всичките тези предупреждения?

След появяването на всички тези мои сънища, аз също започнах да изпитвам неудобство край него. Джой и аз продължихме да се отнасяме към човека както обикновено, но вътрешно го наблюдавахме, като се питахме какви бяха мотивите и намеренията на този външно духовен човек. Криеше ли нещо? Дали интуицията на Джой не повдигаше духовната му маска? Беше ли заплашен от това, което ставаше? Отговорът изглежда беше да.

Дните минаваха и всеки път, когато го виждах, вибрациите сякаш ставаха все по странни. Срещите ни бяха толкова напрегнати, че почти се чуваше пукането в духовната сфера. Всички се наблюдавахме внимателно един друг и всички знаехме, че знаем, но нищо не казвахме. Сякаш играехме на котка и мишка и ставаше все по-ясно, че нещо щеше да се случи.

През нощта на 4 март, 1984 година сънувах един според мен твърде показателен сън. В него няколко духовно напреднали души ми казаха, че всичко, което досега бях научил, било „абсолютно елементарно". Казаха ми, че съм твърде отворен духовно и трябвало да внимавам за зли духове, които ще се опитат да ме атакуват. Един човек постави в ръката ми разшит, и като че ли ми казваше: „По-добре внимавай" и „По-добре приеми кръста". Когато се събудих, бях напълно разсънен. Разказах за съня и двамата се съгласихме, че това беше сериозно предупреждение.

Малко повече от седмица след това сънувах още един сън, който записах в дневника си:





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет