Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22

“Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” -Откровение 3:20.

Видяхме в предишните глави, че Христос призовава Лаодикия да се покае - това е най-голямата й нужда. Трябва да се обърне от собствената си праведност, която е основана на делата по закона, и да прегърне Христовата правда, която е основана на делата от вяра. Видяхме, че тази промяна е едно от най-трудните неща за един християнин да направи, защото делата по закона изглеждат външно толкова добри. Да се покаеш от очевиден грях е едно, но да се покаеш от това, което изглежда толкова добро е нещо съвсем друго.

Някои може да попитат точно сега: “Как човек може да каже кое е Христова правда и кое е себеправедност? Делата по закона външно точно приличат на делата от вяра. Как можем да различим едните от другите?”

Истина е, че действията може да изглеждат същите. Но човекът, който действа на основата на вяра и Христовата правда, винаги ще мисли, че няма нищо добро в себе си. Признаваме, че Христос заслужава всичкото признание и слава. Нашият начин на мислене винаги е: “ Аз съм най-големият грешник” - 1Тимотей 1:15.

В края на краищата съвсем ясно е, че Христос призовава нас Лаодикийците, да се покаем от нашата себеправедност и да приемем чрез вяра праведността, която Той ни предлага свободно. Но как да направим това? Какъв отговор очаква Той от нас?

Отговорът е в думите Му отправени към Лаодикия. “Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” - Откровение 3:20. Символичното изобразяване на хлопането на вратата и питането да влезе вътре напомня на Песента на Соломон. “И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя” - Песен на песните 5:2. Много християни се чувстват неудобно с Песента на Соломон. Някои дори я считат за библейска порнография и чувстват, че не трябва да бъде в Библията. Но тя е написана за духовно настроени хора и разкрива Божието огромно желание за близка и интимна връзка със Своя народ. И това е, за което Христос моли тук също в послание Си към Лаодикия. Той иска да свърже с нас във връзка, толкова силна, колкото е силно обвързването между съпруг и съпруга – двамата ще станат една плът.

Когато Христос казва: “Ето стоя на вратата и хлопам”, звучи сякаш Той стои пред вратата на нашите сърца, като хлопа и моли да го приемем. И ако Той е отвън, предполага се, че сме необърнати. Говори ли Христос тук за необърнатите?

Не! Той вече индентифицирал Лаодикия като Свой народ – Своята църква. Това не са необърнати хора - те Му принадлежат. Какво има предвид тогава, когато моли да отворим вратата и да Му позволим да влезе?

Христос казва: “Аз съм изоставен настрани, когато става въпрос за вашите дела.” Това е спорния въпрос. По-рано Той казва на Лаодикия: “Зная делата ти” - Откровение 3:15. Той не казва: “Аз съм източникът на вашите дела.” Той познава делата на Лаодикия, но Той не е източникът на тези дела. “Вие разчитате на вашата себеправедност” - казва Той на Лаодикия, “Хлопам на вратата на вашето сърце, за да привлека вниманието ви. Искам да вляза вътре и да бъда източникът на делата ви, източникът на вашата праведност. Искам да работя във вас отвътре, не отвън. Моля позволете Ми да бъда вашата праведност, не само във връзка с положението ви пред Моя Отец, но също във връзка с ежедневния ви живот.”

За да разберем цялата значимост на това, което Христос казва на Лаодикия, е нужно да си спомним, че Новият Завет разделя християните на два лагера – духовни и плътски. Павел писа на християните в Коринт: “И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа” - 1 Коринтяни 3:1. Забележете, че Павел не се отнася към тези плътски християни, като към необърнати, но като “младенци в Христа”. Младенците, както знаете, не вървят съвършено отначало. Те падат много, когато се учат да ходят. По същия начин християните младенците падат много, когато се учат да ходят в Духа. Те падат, защото са младенци; те са слаби. Павел продължава: “ С мляко ви хранех” - стих 2. Това е друг проблем с бебетата – не може да им дадете твърда храна.

Сега Павел пишеше на християните в Коринт приблизително десет години, след като църквата беше установена в този град. Те все още бяха бебета в Христа, все още плътски християни - не израстваха духовно. В стих 3 Павел описва проблемите, които те продължават да имат – завист, борби, разделения. Това не е държанието на един християнин - това е държанието на света. Но казва ли Павел, че тези плътски християни са изгубени? Казва ли, че са необърнати? Не! Всъщност в стих 16 той казва: “ Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас.” Те са обърнати; преживяли са новорождението – но не може да го докажете по стила им на живот. Това е картината на плътските коринтяни. Поведението им е като на обикновените хора, вместо да отразяват живота на Духа, който трябва да живее в тях.

Духовните християни от друга страна не само са били обънати, но те също вървят в Духа. Обръщането не е фактор, който разграничава плътските християни от духовните. И двете групи са обърнати; това не е спорния въпрос. Въпросът е, че духовните християни са се научили да вървят в Духа, а плътските християни все още вървят преди всичко по плът. Плътските християни са все още домининирани от егото – “егото” е това, което Новият Завет в действителност има в предвид с термина плът. В резултат плътските християни имат един главен проблем: те са слаби свидетели - те представят неправилно Христос. Когато хората гледат на тях, те казват: “Ако това е християнинът, не желая да имам нищо общо с християнството!” Те са лоши свидетели на Христос, защото поведението им не се различава от това на необърнатия човек.

Това е причината Източноевропейският блок да се обърне към марксизма. Християнската църква в тази част на света беше изгубила солеността си. Източна Европа е била християнска в продължение на векове, но християнската църква не успя да разкрие живота на Христос. И тя не успя да направи това, защото в по-голямата част, членовете на църквата са били плътски християни.

Нужно е да признаем също, че плътските християни също са в много опасно положение. Много е лесно дяволът да откъсне плътските християни далеч от Христос, защото те вече вървят по плът. Често се случва да няма разлика между държанието на плътските християни и държанието на хора от света. Трудно е да се каже дали плътските християни са обърнати или не, защото държанието им е подобно на начина, по който светът живее.

Обратно духовните християни не са само обърнати, но те вървят в Духа. Духовните християни живеят един живот, който е напълно различен от живота на светските хора. В резултат има две неща в живота на духовните християни. Първо, те подчиняват плътта чрез силата на Духа. Второ, те отразяват праведността на Христос. Павел казва: “ Ходете по Духа и няма да угождавате на плътските страсти” - Галатяни 5:16. С други думи - пътят да се покори плътта не е чрез воля или човешки усилия, но като вървим в Духа. Това е единствения начин. “Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта” - Римляни 13:14.

Следователно едно от доказателствата за духовните християни е, че те подчиняват плътта чрез силата на обитаващия в тях Дух. Второ, те отразяват Христовата правда. Затова Павел продължава като казва в Галатяни 5:22,23, че когато вървим в Духа, Той произвежда Своя плод в живота ни – “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.” Но е нужно да разберем, че тази вменена праведност на Христос взима участие в живота ни, само когато сме изгубили всяко доверие в плътта, когато можем искрено да кажем в сърцата си: “Не аз, но Христос.”

Когато Христос стои вън от сърцето, като хлопа и ни моли да го приемем да влезе, Той иска да преживеем това в живота си. Желае да станем духовни християни, които вървят в Духа и които Му позволяват да изложи Своите плодове в живота ни. Той желае да растем духовно, така че да не сме повече младенци в Христос, но зрели християни.

Това духовно растене или развитие включва цялата личност – дух, душа и тяло. Павел казва: “А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос” - 1Солунци 5:23. Тези три елемента – дух, душа и тяло – заедно образуват човешкото тяло. Нито един от тях не може да съществува без другите. Идеята за една безсмъртна душа способна да живее без тялото е гръцка езическа представа, а не библейска. Когато човек умира всичките три – духът, душата и тялото – умират. Нека да разгледаме всеки един от тези три компонента, които заедно образуват човешката природа, от духовна гледна точка.

Духът. Тове е, което Павел нарича “вътрешен човек” - Ефесяни 3:16. Това е мястото, което Бог обитава. Бог създаде мъжете и жените, за да може да живее в тях. “От вечни времена Божията цел беше всяко създадено същество – от блестящия небесен серафим до човека да бъдата храм, където да обитава Творецът” - Великата борба, 161. Когато Бог създаде Адам, в него живееше Светият Дух. Същността на духа е съзнанието. Чрез съзнанието Бог ни убеждава и направлява.

Душата. Душата е човешкия ум, центърът на който е волята. В душата ние имаме право да избираме и да взимаме решения.

Тялото. Това е външната, видимата част от нашето същество. Поради това, че можем да видим тялото, можем най-лесно да проумеем, какво е то и как функционира.

Тези три компонента на нашето същство имат своите съответствия в светилището на Стария Завет. Спомнете си, че светилището беше символ на Христос - Йоан 2:19-22 и като разширим понятието – това са вярващите, които са станали едно с Христос – 1 Коринтяни 6:19. Най-святото място съответства на духа. Тук обитава Бог. Святото място съответства на душата. Точно както свещеникът действа в Святото място на земното светилище, така Бог действа в нашите души или умове. Дворът представлява тялото. Дворът е бил видим за всички и е бил място, където ставало жертвоприношението. Римляни 12:1 ни казва да представим телата си като жертва жива на Бога. Между другото тези съответствия по никакъв начин не отричат истината за едно действително светилище в небето. Библията е недвусмислена за това, че Бог живее и работи в небето също както и в сърцето на смирения вярващ - Исайя 57:15.

На тази основа нека разгледаме духовното растене, което става в цялото ни същество, когато отворим вратата на живота си в отговор на Христовото хлопане и го поканим да влезе вътре. Това растене включва три етапа в преживяванията на всеки вярващ:

1/ етап преди обръщането,

2/ обръщане и

3/ прославяне.

Обаче какво се случи, когато Адам съгреши? Когато съгреши Адам се обърна от Богозависим към зависим от себе си. Адам обърна гръб на Бога. Светият Дух го остави и той умря духовно, не физически. Егото зае мястото на Светия Дух в живота му. Тъй като цялото човечество беше създадено в Адам, това той предаде на идните поколения – на теб и на мен. В самото сърце на падналото човечество е егото, или това, което Библията нарича нашия “собствен път” - Исайя 53:6. Божията любов е не егоистична, защото Агапе никога не търси собствен път – 1 Коринтяни 13:5. Но след падението грехът изкриви Агапе любовта, която беше в Адам към егоизъм. Оттогава това, от което се състои човешката любов е – Агапе, която е направила обратен завой, за да се съсредоточи върху егото. Дори в падналото си състояние притежаваме способността да обичаме, но тази любов е станала егоцентрична. Егоистичната любов е заместила Божията небесна не егоистична любов.

Тъй като Адам умря духовно, децата му – ти и аз – сме също родени духовно мъртви. Преди обръщането ние сме “мъртви чрез престъпления и грехове” - Ефесяни 2:1. В резултат човешкият живот дойде под проклятието на закона. Това означава, че Адам и неговото потомство нямат повече законно право да живеят. Човечеството беше осъдено. После човешката природа стана роб на греха без сила да се противостои на неговите искания - Римляни 5:12-21. Това е духовното състояние, в което ти и аз и всеки потомък на Адам е бил роден. Това има предвид Библията с думата плътски. Ние сме родени плътски; родени сме управлявани от егото; родени сме роби на греха - Римляни 7:14.

Но проблемът се задълбочава още повече, защото няма абсолютно нищо във вас и в мен, което можем да направим, за да се спасим от това опасно положение. Това е толкова невъзможно за нас, колкото е невъзможно за едно ябълково дърво да роди портокали. Библията е много категорична по този въпрос. “Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете ли да правите добро вие, които сте се научили да правите зло” - Еремия 13:23.

Това е отчаяната картина на нашето състояние преди обръщането. Обаче, за да се освободим от това безнадеждно състояние, Бог съедини Христовата божественост с човешката ни природа, която се нуждаеше от освобождение. Като втори Адам, Христос започна от там, от където започваме ние, но чрез съвършения Си живот и жертвената смърт, Той ни доведе до мястото, до което трябваше да ни доведе първия Адам. Това е добрата вест на евангелието.

Обръщане. Обръщането означава да приемем Христос чрез вяра като наш живот на мястото на грешния ни живот, който умря на кръста завинаги - 2 Тимотей 2:11. Какво се случва, когато един човек се обърне? Какви промени настъпват?

Първото нещо, което се случва при обръщането е, че Светият Дух - представителят на Христос - Римляни 8:9,10, идва и обитава в нас. Точно както Светият Дух обитаваше в Адам преди да съгреши, така Духът обитава в нас при обръщането. Това е, защото сме предали живота си на кръста и сме приели веруюто на евангелието – “Не аз, но Христос.” Бяхме духовно мъртви, но сега сме духовни живи - Галатяни 2:20. Защото сме приели Христос като наш Спасител и наша правда, стоим оправдани пред закона, който преди това ни е осъждал. Въпросът дали ще бъдем приети в небето не е повече спорен въпрос. Доколко това касае Бог, Той вижда съвършената история на Своя Син, когато гледа към нас! Ние сме в Христос и Бог ни вижда съвършени и завършени - Колосяни 2:10.

Разбира се човешката ни природа не се е променила ни най-малко. Тя все още е плътска. Човешката ни природа все още е контролирана от егото. Заради това има борба в живота на всеки обърнал се, новороден вярващ. Борбата е мужду небесната природа, в която участваме чрез вяра и преживяваме новорождение и човешката природа, която все още е враг на Бога. Тези две природи винаги са в конфликт във вярващия. Много християни са объркани относно това - те мислят, че този конфликт означава, че не са обърнати. Не е така! Всъщност бих поставил под въпрос вашето обръщане, ако такъв конфликт не съществува. Преди обръщането няма конфликт, защото човешката природа е под контрол. Фактът, че конфликтът съществува, е доказателство, че една нова природа се внедрява. Това е добър знак, защото ни говори, че духът ни се е покаял и е обърнат или променен. Но тъй като грешната природа не се е променила, конфликтът е неизбежен - Галатяни 5:17.

Къде се извършва тази борба? Тук много християни не успяват да разберат проблема. Арената на военните действия за християнина е в ума. Без съгласието на волята ни Светият Дух не може да ни придаде Христовата правда. Духът никога няма да работи под натиск. По същия начин грешната природа не може да изпълнява желанията си без съгласието на волята ни. Една постоянна битка съществува в ума ни, мислите ни, желанията ни. Можем да го разберем, защото всеки от нас го е преживял. Аз вярвам, че Римляни 7 глава описва тази борба, която става след обръщането. С ума искаме да се подчиняваме на Божия закон, но плътта иска да се подчинява на закона на греха, така борбата е постоянна и жестока.

Кога борбата свършва? Тя ще спре само когато умрем или Исус дойде. Няма начин от тази страна на вечността да можем да кажем: “Завърших борбата.”

Да поставя въпроса по друг начин: “Може ли някога умът да завладее плътта?” Отговорът е не. Той може да не се подчинява на плътта за известно време, но никога не може да я завладее. Така е защото грехът е закон, една постоянна сила, която живее в частите ни.

Може би сте участвали в молитвена седмица или лагерно събрание, по време на което сте били дълбоко духовно развълнуван. Вземате решения като: “Отсега нататък няма да ям десерт след хранене!” Решавали ли сте някога това?

Е добре, успявате на първия ден и на втория ден и дори на третия. На четвъртия ден сте работили много усилено и сте извънредно уморен. След обяда жена ви донася няколко сладкиши, които е направила точно за вас! Поглеждате ги и устата ви се навлажнява. Казвате: “Е, само този път.” Преди да разберете какво става, чинията е празна! Човешката природа без значение колко силна е волята ви, не може да победи плътта. Декларацията на Римляни 7:15-24 е недвусмислена.

Следователно въпросът не е: “Може ли умът да владее плътта?” Въпросът е: “Може ли Духът да завладее плътта?” И благодарение на Бог, отговорът е Да! “Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” - Римляни 8:2. В този стих Павел не говори за това, което се случва в християнската ни опитност. Той говори за една обективна истина, която става в Христос. И той използва термина закон в смисъл на една “сила” или “принцип”, като законът на гравитацията. Той казва, че две сили се срещат в Христос – законът на греха и смъртта и законът на Духа.

Обаче къде живее законът на греха? Павел казва: “но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми” - Римляни 7:23. Той няма предвид църковните членове; има предвид ръцете, краката, тялото – това е грешната човешка природа. Следователно законът на греха живее в човешката ни природа - в плътта. Този закон не е само една сила, той е постоянна сила. Волята също е сила, но тя не е постоянна сила. Понякога волята ми е силна; понякога е слаба. Това не е вярно за закона на греха; той действа с постоянна сила през цялото време.

Законът на Духа е също една постоянна сила – както закона на греха – но е противоположна сила. Едната е насочена е към греха; другата - към правдата.

Законът на греха и законът на Духа се срещат заедно в Исус Христос – и законът на Духа побеждава! “Бог... като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта” - Римляни 8:3. Исус осъди греха в плътта по две причини.

Първо, Той го направи, за да ни оправдае. Вижте, не само нашите действия ни осъждат; самата ни природа ни осъжда, защото е грешна. “....плът и кръв не могат да наследят Божието царство” - 1 Коринтяни 15:50. На кръста Христос се натовари не само с моите действия, но също с това, което съм. На кръста Той екзекутира, както моите грехове и също закона на греха, който действа в плътта ми. От тук нататък няма осъждение за тези, които са в Христа - Римляни 8:1.

Второ, Христос осъди греха в плътта така, че “да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух” -Римляни 8:4. Ако ходиш по Дух, законът на Духа ще те освободи от закона на греха – не за да спаси, но да свидетелства на света, че ти си бил спасен или оправдан.

Следователно когато Христос стои вън на вратата и хлопа, когато ни моли да отворим вратата, Той казва: “Позволи ми да бъда източникът на твоя християнски живот. Спри да се опитваш да бъдеш добър; никога няма да успееш. Искам да вляза и да пребъдвам в теб.” С други думи, “ Аз съм лозата, вие сте пръчките;.....отделени от Мене, не можете да сторите нищо” - Йоан 15:5.

Христос иска Лаодикия да е съставена от духовни християни. Той не пребъдва в плътските християни; следователно, плътските християни неправилно представят Христос, въпреки дори и Духът да обитава в тях. Плътският християнин е човек, който крие светлината под шиник. Единственият начин да станем духовни и да позволим на Христос да върви с нас е да кажем: “Не аз, но Христос.” Това е много болезнено за нашата себеправедност, но е единственото разрешение на Лаодикийския проблем.

Необърнатият човек има само един живот, който го контролира – животът на плътта. Той може да ходи само в плътта, защото това е всичко, което има; това е всичко, което той е. Но като християни имаме два избора, защото имаме две природи. Ние все още имаме плът, но също имаме Духа. Следователно можем да вървим по плът или по Дух.

Павел казва: “И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас” - Римляни 8:11. Защо Павел споменава възкресението на Исус? Защото това е решаващият изпит. Най-голямата сила на греха се разкрива, когато те слага в гроба – завинаги. Победили ли сте смъртта? Имунизирани ли сте срещу смъртта – втората смърт? Ако е така, тогава сте победили плътта и греха. Ако не, тогава все още не сте победили греха или плътта.

Но Исус го е направил! Исус е победил смъртта! Той е победил греха и плътта! Как? Със собствената Си сила или чрез силата на Духа! Павел казва тук, че чрез силата на Духа Исус е възкръснал от мъртвите. По този начин Павел казва: “Както Духът показа силата Си над греха като възкреси Христос от мъртвите, така също, ако ходите по Дух, Той ще може да превъзмогне плътта, ще бъдете мъртъв за греха и ще произведе праведност във вас.”

Ако позволите на плътта да ви контролира, в края на краищата плътта ще ви откъсне от Христос и ще ви доведе до гроба. Ще умрете, защото, когато ходите по плът, наскърбявате Светия Дух – като Го отхвърляте и Го карате да се отдръпне от живота ви. Павел предупреждава за това в Ефесяни 4:25-30. Когато Божият Дух обитава във вас, вие сте запечатани в смисъла на вечното ви спасение. Но е възможно да кажете на Светия Дух: “Не Те желая повече.” Възможно е да Го наскърбим до степен, когато Той ще ви изостави. Когато това се случи, вие не сте повече под протекцията на оправданието чрез вяра в Христос. Казали сте Му сбогом.

Така, че Лаодикия има две възможности. Тя може да ходи по Дух или по плът. И Духът и плътта искат да контролират ума ни. Никой не може да изпълнява желанията си без съгласието на ума. И така има една постоянна битка. Мога да ви кажа, че никога няма да дойде време, когато плътта ще каже: “Отказвам се. Няма да ви създавам повече неприятности.” Плътта може да бъде овладяна само, когато ходите по Духа.

Като представи евангелието на евреите, които били обременени под робството на законничеството, Христос каза: “Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене ... Защото Моето иго е благо” - Матей 11:29, 30. Мнозина са разбрали неправилно това изявление в смисъл, че ходенето на християнина е съвместно усилие. Въпреки че Христос извършва по-голямата част, ние също трябва да извършим своята част. Така те ограничават праведността чрез вяра само до оправдание. За тях освещението е смесица от Христовото и човешкото усилие.

Истината обаче е, че в този стих Христос представя едно иго, което е напълно противоположно на това, което юдаизмът проповядвал – игото на законничеството, което Павел описва като робско иго - Галатяни 5:1. Когато Христос казва: “Научете се от Мене”, Той иска всеки вярващ да научи, че Неговото иго е само игото на праведността чрез вяра – пълна зависимост от Бога, както за оправдание, така и за освещение. Точно както Христос живя чрез Отец, така трябва ние да живеем чрез Него - Йоан 6:57.

Затова Исус казва на Лаодикия, “Позволи Ми да вляза вътре, не само да живея с теб, но позволи Ми също да вечерям с теб и ти с Мене. Позволи Ми изцяло да се идентифицирам с теб – и ти с Мене.” Той иска да поеме управлението на живота ни. Иска да контролира духа, душата, ума и тялото ни. Но Той никога няма да направи това по принуда. Има огромна част, в която участваме – трябва да подчиним волята си на Христовата воля. Това е кръста. Спомнете си Гетсимания? Исусовата плът не искаше да умира на кръста. Той викаше към Отец, “Моля те, ако има някакъв възможен начин, нека тази чаша Ме отмине! Въпреки всичко, не Моята, но Твоята воля да бъде.”

Това трябва постоянно да казваме. Исус умолява Лаодикия, “Моля те, позволи Ми да пребъдвам в теб! Това, което правиш, може да ти се вижда много хубаво, но е омърсено от егото. Само, когато пребъдвам в теб е възможно праведността, която имаш да бъде истинска.”

Желаем ли да се покаем от себеправедността си? Желаем ли да отворим вратата и да позволим на Христос да влезе вътре и да поеме управлението? Желаем ли да кажем с Павел, “Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” - Галатяни 2:20.

Когато това се случи, ще бъдем добри свидетели за Исус; светът ще Го види в нас. И когато това се случи, светът ще бъде осветен с Неговата слава и ще сме го завладяли.

Прославяне. Това е третия етап от Християнското растене. Когато Христос дойде втори път, ще има промяна – не в умовете ни, които вече са обърнати, но в природата ни. “Това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие” - 1 Коринтяни 15:53. Тогава тялото, душата и духът ще бъдат в съвършена хармония отново. Борбата ще свърши. Небесната слава ще бъде възстановена, защото човешката и небесната природа отново ще бъдат в пълно съгласие. Това е прославянето, което очакваме, когато Исус се появи. Дотогава ти и аз трябва да стенем, защото имаме грешна плът, която е най-големият враг на християнски живот. Въпреки това, когато отворим вратата чрез искрено покаяние и позволим на Христос да влезе вътре, ще можем да кажем, “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” - Филипяни 4:13.