Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22

“Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си” - Откровение 3:15.

Верният и Истинен Свидетел започва Своята оценка за Лаодикия като казва: “Зная делата ти...” - стих 15. Какво има предвид Той?

Исус не говори за нашите деноминационни дейности - Той няма предвид нашите болници, колежи, издателски къщи, сиропиталища или частни клиники. Той говори общо за духовните ни дела, както и за личния ни живот – поведението и делата ни. Ако духовното ни поведение като народ е погрешно, тогава делата на институциите ни ще са повлияни също. Те може би са само една точна изява на плътта. Какво казва Истинният Свидетел за делата ни - как Той ги оценява?

Нужно да признаем, че на Лаодикия не й липсват дела. Христос ясно заявява това, когато ни уверява: “Зная делата ти...” - стих 15. Въпросът не е, че не показваме достатъчно дела. Имаме достатъчно много дела, но има нещо в тях, което не в ред. Какъв е проблемът с делата ни?

Според Верният и Истинен Свидетел проблемът с делата ни е, че те не са нито топли, нито студени, но са хладки. Това е оценката, която Той им дава. Забележете, че Христовите думи признават три вида дела: топли, студени и хладки. Какво има предвид Исус с топлите дела; със студените дела; с хладките?

Спомнете си, че книгата Откровение е написана със символи, които трябва да бъдат определени чрез Словото Божие като цяло. Ако внимателно разгледаме Новия Завет ще открием, че той описва духовното поведение на човека - нашите дела – с три категории. Тези три категории дела са: дела на плътта, дела на вярата, дела на закона. Вярвам, че те съответстват на Христовите обяснения за студени, топли и хладки дела във вестта Му към Лаодикия. Ако трябва да разберем, какво иска Исус да ни каже е нужно да разберем, какво представлява всяка една категория от тези дела и защо Той ги обяснява по този начин.

Бих предположил, че когато Исус говори за “студени дела” Той има предвид това, което Новият Завет нарича “дела на плътта”. Павел казва: “... аз съм от плът, продаден под грях” - Римляни 7:14. Той има предвид – “Аз съм паднал, грешен човек”. Новият Завет постоянно използва думата “плът” в духовен смисъл, като има предвид нашата паднала, грешна природа. Така делата на плътта са греховете, които извършваме, нашето грешно поведение. Павел ясно ги описва: “А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви и предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство” - Галатяни 5:19-21. Ако трябва да описваме делата на плътта с една дума, тя ще бъде - грях!

Павел подсилва това гледище в Римляни 7 глава. Той казва: “... зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и воля да го върша” - стих 18. Павел казва, че плътта му, т.е. грешната му природа, е неспособна да върши добро, поради грехът, който живее в нея. “Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон” - продължава той, ”но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.....И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон” - стихове 22, 23, 25. Апостолът приема, че оставен на себе си, без помощта на Светия Дух, всичко, което може да направи е, да признае с ума си, че Божият закон е добър, но в плътта си - /грешната природа/, той е роб на греха. Затова Павел напомня на християните в Рим: “ Няма праведен ни един, няма никой... Няма кой да прави добро, няма ни един” - Римляни 3:10,12.

Затова Павел заявява: “Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нико пък може” - Римляни 8:7. С други думи плътта не може да направи нищо добро. Исус каза на Никодим: “Роденото от плътта е плът” - Йоан 3:6. Плътта е непроменима Никодиме. Основата ти е изцяло погрешна. Опитваш се да вършиш Божията воля чрез плътта си. Но плътта винаги остава грешна. Трябва да се родиш отгоре; трябва да имаш друга сила, силата на Светия Дух в теб”.

Защо трябва да идентифицираме “делата на плътта” или греховните дела със студените дела, за които Исус говори в Своето послание към Лаодикия? В Матей 24 глава Исус предсказва белезите на последните дни, дните, в които ние живеем. Той казва: ”Но понеже ще умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” - стих 12. Тук Исус идентифицира думата студен с беззаконие или грешни дела.

Освен “дела на плътта” Новият Завет доста често използва и един близък термин, за да опише грешното поведение; говори за “дела на тъмнината” - Ефесяни 5:11. В Библейските земи денят и светлината са синоним на топлина; нощта и тъмнината се идентифицират със студа. През 1980 имах серия от работни срещи в Египет. Накрая пасторите ме заведоха на Синайската планина, където Мойсей е получил Десетте заповеди. През деня горещината беше ужасна! Понякога достигаше 112 градуса по Фаренхайт. От друга страна нощите бяха сковаващо студени и аз бях отказал да си взема топло облекло, защото бяхме тръгнали през деня, когато беше толкова горещо! Трябваше да си облека всичко, за да се стопля. Дори в спалния си чувал ми беше студено! Вярвам, че затова Бог е бил облак за евреите през деня по време на Изхода и огнен стълб през нощта. С Божията благодат Той стопляше израелтяните през нощта и ги пазеше от горещината през деня. Без Божията благодат нощите щяха да бъдат непоносимо студени. Така делата на тъмнината са същите като студените дела. И двете се свързват с греха - с делата на плътта.

Какво са тогава “топлите дела”? Трябва да са противоположни на “студените дела”. Ако студените дела представят делата на плътта, кои са противоположните дела? Няма ли да са “делата от вяра”?

В Галатяни 5 глава Павел противопоставя делата на плътта с плодовете на Духа. Той казва: “Ходете по духа, и няма да угождавате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго” -стихове 16, 17. Така плодовете на Духа са противоположни на делата на плътта. И плодовете на Духа са същите като “делата на вярата”. Самият Исус ги свързва.

Например Исус каза: ”...който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, защото Аз отивам при Отца” - Йоан 14:12. Сега, защо Исусовите последователи ще могат да вършат дори по-велики дела, защото Той се връща при Своя Отец? Исус отговори на този въпрос в един от последните Си разговори със Своите ученици, записан преди смъртта Му. “Ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас” - Йоан 16:7. С други думи: “Ако Аз не отида при Моя Отец, няма да мога да ви изпратя Светия Дух”.

Когато вървим с вяра, Светият Дух, който живее в нас, ще произвежда в живота ни Христовите дела – делата на вярата. Делата на вярата винаги произхождат от Светия Дух. Павел казва: “Аз се оставям на твое разположение, Господи Исусе, защото в мене няма нищо добро”. Делата на вяра са резултат на това, че Христос живее в нас чрез вяра. Павел казва: “Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” - Галатяни 2:20.

Как Христос живее в мен чрез Светия Дух? Павел казва: “Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво, поради греха, духът е жив поради правдата” - Римляни 8:9,10.

В делата от вяра Духът всъщност е Единственият, който върши делата - ние просто раждаме плод. Когато гледам към делата от вяра от моя гледна точка, те не са дела; те просто са плодове на Светия Дух, който живее в мен.

Павел поздравява вярвящите в Солун за техните “дела от вяра” - 1 Солунци 1:3. Той подбужда Тит да увери църквите, че тези, които имат вяра в Бога, ще имат добри дела - Тит 3:8. И Яков определя делата от вяра като доказателство за оправдание. “Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исака на жертвеника?” - Яков 2:21,22.

“Дела от вяра” и “плодовете на Духа” следователно са синоними. Те са “топлите дела”, за които Христос говори в Своето послание към Лаодикия.

Видяхме вече от Писанията, че “студените дела” представляват “делата на плътта”. “Топлите дела” представляват “дела от вяра”. Какво представляват “хладките дела”? Хладките дела са смес от топли и студени дела – един опит да се смесят делата на плътта с делата от вяра. Библията ги описва като “дела на закона”.

Какво може да ни каже Библията за делата на закона? Добра стартова позиция е Галатяни 2:16, където Павел използва фразата три пъти: “Като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар”.

В следващата глава Павел дава основанията за това, че делата на закона не могат да ни оправдаят. “Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: “Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона” - Галатяни 3:10.

Какво точно има предвид Павел с тази фраза “дела на закона”? Той я дефинира за нас във Филипяни 3:9. Той казва, че иска да бъде “в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа”. Правда, която идва чрез делата на закона е себеоправдание - оправдание, идващо от самите нас. Делата на закона представляват себеоправдание, произведено от нечии собствени усилия. Ние имаме дума за това, наричаме го законничество. Така Павел използвал израза “делата на закона”, за да изрази същата идея. Когато срещнете фразата “дела на закона” в посланията на Павел, може да я замените с думата “законничество” и ще получите точната идея. Тя се отнася до нашите усилия да пазим закона, като средство или метод за спасение.

Казахме, че студените дела, за които говори Исус в посланието Си към Лаодикия, са дела на плътта или грях. Казахме, че топлите дела са дела от вяра или това са плодовете на Светия Дух в нашия живот. Исус, обаче казва, че познава делата на Лаодикия и че те не са нито студени, нито топли, но хладки. Вярвам, че тези хладки дела са дела на закона - законническо себеоправдание, с което се опитваме да пазим закона, като средство за спасение. Да видим сега, защо е така.

Когато някой се опитва да установи своя собствена праведност чрез подчинение на закона, кой върши делата – Духът или плътта? Очевидно Светият Дух не работи. Тогава това е самият индивид. Така плътта е източник на делата, които се извършват. Обаче самите дела приличат на делата, които Светият Дух произвежда чрез вяра в живота на християнина. Външно е трудно да се види разликата. Например двама души може заедно да посетят болен. Единият го прави в резултат на Духа, който работи в живота му чрез вяра. Другия върши същото в резултат на опита Си да се подчинява на закона и следователно да заслужи спасение. Видимото действие може да изглежда едно и също, но източникът и мотивацията за действие са съвсем различни. С други думи плътта, която пренадлежи на греха - студените дела, върши външно нещата, които в действителност принадлежат на Духа и вярата - топлите дела. В този смисъл делата на закона са хладки дела – законническа смес между студено и топло или това е плътта, която имитира Духа.

Спомнете си за богатия младеж, който идва при Исус и го пита: “...какво добро да сторя, за да имам вечен живот?” - Матей 19:16.

Исус му отговори: ”Ако искаш да отидеш на небето като вършиш добро, трябва да пазиш закона”.

И младият мъж попита: ”Какъв закон? Какво специално имаш предвид?”

“Шестте заповеди, които се отнасят до нашите взаимоотношения” – отговори Исус.

Какво каза младежът след това? “Всичко това съм пазил откакто съм в първото отделение на Съботното училище” - стихове 17-20.

Делата, които младият мъж е вършил през целия си живот са били дела на закона. “Делата на закона” са дела на плътта, която се опитва да бъде добра. Така самите дела изглеждат също като дела от вяра. Например: Дали човек, чийто живот е изпълнен с дела от закона, пази съботата? Разбира се. Каква е разликата? Разликата може да не е ясно видима. Когато намираме човек, който пази съботата, въпросът не е: “Пазиш ли правилния ден?” Въпросът е: Пазиш ли закона върху основа на дела от вяра или на дела на закона? Това е важният въпрос.

Така разликата между делата от вяра - топлите дела и делата от закона - хладките дела е мотивацията, която стои зад тях, причината поради която ги вършим. Самите дела може да си приличат външно.

От друга страна делата на закона и делата на плътта са общо взето различни; контрастът между тях е доста ясен. И двата типа произхождат от плътта, но те са напълно противоположни. Делата на плътта - студените дела са греховни действия – прелюбодейство, омраза, лъжа, т.н. Делата на закона - хладките дела са праведни дела – на повърхността. Затова те са хладки – защото плътта претендира, че върши делата на Духа. Студеното се смесва с топлото. Делата на закона изглеждат добри външно и следователно са много измамливи. Много е трудно да убедиш самодоволен човек, че неговите външно добри дела са изцяло погрешни.

Елън Уайт идентифицира проблема на Лаодикия със същите термини и се съгласява с идеята че хладкостта е себеоправдание. Тя казва: ”Твоята себеправедност е отвратителна за Господ Исус Христос .... Тези думи - Откровение 3:15-18, са приложими към църквите и към много от тези, които са в позиции на доверие към Божието дело” - Библейски коментар на Адвентистите от Седмия Ден, 7:963.

Следователно главният проблем на Лаодикия е себеоправданието. Исус каза една притча за един цар, който поканил много гости на сватбата на сина си. Той осигурил специално облекло за всеки гост, което трябва да облече за празненството. Но един мъж отказал да облече облеклото и присъствал със собствените си дрехи. Той бил облечен със своята собствена себеправедност. “Дрехата ми е чиста” – казал той на царя – “Не се нуждая от твоето облекло”. Елън Уайт коментира тази притча: “Себеправедността не е сватбеното облекло. Неуспехът да следваме ясната светлина на истината е нашата страшна опасност. Вестта към Лаодикия разкрива нашето състояние като народ” - Review and Herald, 15 Декември 1904.

Тя също ни дава следното проникновение на Христовото мнение за нашата себеправедност:

“Има такива, които претендират, че служат на Бога, докато разчитат на собствените си усилия, за да се подчиняват на закона Му, да формират праведен характер и сигурно спасение. Сърцата им не са движени от някакво дълбоко чувство на любов към Христос, но търсят да изпълняват отговорностите на християнския живот, които Бог изисква от тях, за да спечелят небето. Такава религия не струва нищо” - Пътят към Христос, 44.

Хладкостта - това е едно законническо себеоправдание, което не струва нищо в очите на Исус. Всъщност в посланието Си към Лаодикия Верният Свидетел прави паразително изявление. “Дано да беше ти студен, не хладък” казва той - Откровение 3:15.

Означава ли това, че Исус предпочита ние в действителност да излезем и вършим грешни неща, дела на плътта, отколкото да сме хладки и да се опитваме да вършим добри неща с погрешни мотиви? Очевидно е така. Защо Той се изказва по този начин?

Веднъж Исус каза на себеправедните фарисеи, че Ниневия ще е по-добре в съда, отколкото Израел - виж Матей 12:14. Когато Йона проповядваше на хората от Ниневия, че ако не се покаят, ще бъдат унищожени поради безбожието си - /делата на плътта/, те отговорили позитивно и се покаяли пред Бога. Проблемът на Ниневия бил открит грях – злите дела на плътта и те го знаели. Не било трудно за Бог да ги убеди в грешното им състояние.

Но когато Бог казал на израелтяните, че техните дела по закона са грешни, те Го оскърбили и отхвърлили. Били слепи за състоянието си, защото делата, които вършели, изглеждали толко добри външно. Тези дела идвали от плътта, но те изглеждали толкова добри! Ще открием, че Лаодикия има съвсем същия проблем. Лаодикия е сляпа за собственото си състояние, защото хладките дела изглеждат толкова добри външно.

Едно от най-трудните неща за нас е да признаем собственото си състояние. Докато не разберем, какви всъщност сме, съветът на Верния и Истинен Свидетел ще е без значение за нас. Веднъж осъзнали състоянието си, ще сме на път да го разрешим.

Един лекар трябва първо да открие, какво не е в ред с пациента му, преди да му даде подходящото лекарство. Майка ми почти не умря в Африка, защото един лекар й дал погрешно лекарство. Той се опитвал да познае какво не е наред с нея; не бил сигурен. Дали Истинният Свидетел знае, какво е грешно в нас? Отговорът е очевиден. Може ли Той да ни излекува? Абсолютно сигурно - Той е Великият Лекар. Но преди един лекар да ви направи операция, трябва да получи подписано разрешение за това – поне в Америка е така. Също така преди Исус да ни излекува, Той трябва да получи нашето разрешение да извади нашите каменни сърца и да ги замени със сърца от плът. В момента, в който Му даваме разрешение, лекарството е на разположение. Но първо трябва да признаем нуждата си; трябва да признаем, че нашият проблем е себеоправдание, което изглежда толкова добре отвън, но е отвратително за Христос.

Но защо Бог така твърдо се противопоставя на себеправедността? Въпреки че си има своите недостатъци, не е ли себеправедността по-добра от никаква себеправедност въобще? Не е ли по-добре да сме хладки, отколкото студени? Ако вашето дете се опитва да направи най-доброто, за да ви удовлетвори, това ядосва ли ви или ви прави щастлив? Естествено, че ви прави щастлив. Все пак има една църква, която се опитва да направи най-доброто, за да удовлетвори Бог и защо Бог е недоволен поради това! Отговорът е съдбоносен. Защо Исус казва, че предпочита Лаодикия да е студена, отколкото хладка?

Ще се занимаем с този въпрос в следващата глава.

Г Л А В А Т Р Е Т А

Л А О Д И К И Я Е О Ц Е Н Е Н А - II

“Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си”. Откровение 3:15,16

Опитвали ли сте някога няколко зърна грозде като сте мислили, че са без семки, но те не са били? Какво направихте? Изплюхте семената, които сте сдъвкали, нали? И почувствахте облекчение, когато се отървахте от тези семена, които не сте очаквали.

В дните на Новия Завет хората не се били научили да произвеждат грозде или портокали без семки. Когато стигали до семките, те ги очаквали. Но ги изпювали точно по същия начин. Затова фразата “изплювам” е било начин да се каже, че отричаш нещо. Да изплюеш нещо означава да го отхвърлиш. Това е значението на това, което Исус казва на Лаодикия.

Към тези, които са безразлични Христовото предупреждение е: “Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си” - Откровение 3:16. Илюстрацията на изплюването из устата Му означава, че Той не може да отправи твоите молитви или израз на любов към Бога. Не може да одобри твоето преподаване на Неговото Слово или духовната ти работа по какъвто и да е начин. Не може да представи религиозните ти изяви с молба да ти се даде благодат - Свидетелства към Църквата, 6:408.

Тук е проблемът - Исус казва, че делата ни са нито топли, нито студени, но хладки. Казва, че желае да сме или топли или студени. С други думи, ако бяхме топли, Той щеше да е щастлив. Ако бяхме студени, щеше да може да ни промени. Но хладкостта Той не може да изтърпи. Това е защото и топлите, и студените дела са естествени, но хладките дела не са. Какво имам предвид?

Плътта е греховна, така че естествено е за плътта да произвежда грях! Когато ние извършваме грях, просто действаме според нашата природа, която е грешна.

По същия начин, когато Духът живее в нас, естествено е за Духа да върши правда. Йоан казва: “Никой, който е роден от Бога, не върши грях” – 1 Йоан. 3:9. Новият живот, който започваме, когато Светият Дух живее в нас, ние не съгрешаваме, защото Духът естествено върши правда. Така топлите дела са естествен резултат от Светия Дух, който живее в нас и студените дела са естествен резултат на плътския живот. Но хладките дела не са нито естествени нито на плътта, нито на Духа. Следователно, когато плътта, която е грешна, се преструва, че е добра чрез себеоправдание, такива дела са лицемерни и неестествени.

Преди да разгледаме защо Христос отхвърля хладките дела толкова силно, нека да разгледаме по-детайлно точно какви са в действителност хладките дела и за да го направим, нека първо да видим, какви не са хладките дела.

Когато Исус казва, че делата ни са хладки, Той не казва, че понякога нашите дела са топли и понякога студени, така че общо средно те са хладки. Някои библейски ученици вярват, че това е същността на Исусовото обвинение към Лаодикия. Те вярват, че Той събира цялостната картина на нейните дела – някои топли и някои студени – и средното е само едно хладко състояние.

Това не е всичко, което Исус казва. Той казва:”През цялото време делата ви са хладки”. Не е, че някои са топли, а други струдени; всичко, което Лаодикия прави е хладко. Трябва да имаме това важно нещо предвид.

Второ, някои адвентисти разбират хладкостта на Лаодикия като особена точка в процеса на преминаване от състояние да си топъл към това да си студен. В ранните дни, казват те, нашата църква беше топла. Нашите пионери работеха твърдо и жертваха себе си и своите притежания. Но колкото ставаме все по-голяма и по-известна църква, ставаме хладки. Някога сме били топли, но ставаме студени. Точно сега сме нещо по средата; изстинали сме, докато сме само хладки и се нуждаем от пробуждане. Тези, които разбират Лаодикийската хладкост по този начин използват Откровение 2:4,5 за да поддържат идеята: “Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй спомни си от къде си изпаднал и покай се”. Проблемът с използването на Откровение 2:4,5 е, че тези стихове са от Христовото послание към църквата в Ефес, не към Лаодикия! Христос не казва на Лаодикийската църква: “Ти беше някога топла, но сега си станала хладка. Внимавай или ще те изпюя!” Не, Христос казва на Лаодикия: “Ти не си нито топла, нито студена, но хладка”. Хладкостта е хронично състояние на Лаодикия.

Не може да приложим Христовото послание към Ефес към нашето състояние като Лаодикия. Истина е, че пионерите на това движение са работили усилено и са се жертвали. Но какви са били техните дела – били ли са дела на вяра - топли дела или дела на закона - хладки дела? Фактите от историята на Адвентистите от седмия ден показват, че както ние, така и някои от ранните водители на тази църква са били хванати в изкусната форма на законничеството – т.е. хладките дела.

През 1874 година Урия Смит, редактор на The Review and Herald - днес го наричаме Adventist Review, побликувал четири месечна серия от статии със заглавие “Водещите доктрини на Review”. Статиите говорили много за закона, но нищо за оправданието чрез вяра, което е основата на топлите дела.

Три години по-късно Джеймс Уайт и Урия Смит организирли “Библейски Институт” в Батъл Крийк, Мичиган. Това било серия от лекции за адвентни пастори, фокусирани върху Библията. Целта била да се обучат тези пастори да проповядват тройната ангелска вест по-ефективно. Тези лекции по-късно били публикувани, но и тогава не се споменавало нищо за доктрината за оправдание чрез вяра. Следващата 1878 година Урия Смит публикувал книгата “Кратък обзор на Настоящата Истина” от 336 страници. Отново в резюмето на адвентната вест не се споменавало нищо за оправдание чрез вяра или праведност чрез вяра. Сега може да разберете, защо християни от други деноминации започнали да обвиняват адвентистите, че са законници, тъй като забелязали нашето съсредоточаване върху закона и пренебрегването на праведността чрез вяра. В този контекст Елън Уайт записала: “Проповядвахме закона докато изсъхнахме като хълмовете на Гелвуе, където нямало нито роса, нито дъжд. Трябва да проповядваме Христос в закона и ще има жизнен сок и храна в проповядването” - The Review and Herald, 11 март 1890.

Така когато Исус ни обвинява, че сме хладки, това за което Той говори е законничество - това е опит да се подчиняваме на закона с наши собствени сили, за да бъдем спасени, като правим добри неща, от лоши мотиви. Затова Той ни предупреждава: “понеже сте хладки, нито студени, нито топли, ще ви повърна из устата Си” - Откровение 3:16! Тази хладкост ще накара Христос да ни отхвърли!

Защо? Хладките дела лоши дела ли са? Те същите ли са като делата на плътта? Не, поне външно. Защо тогава Бог толкова се противопоставя на хладките дела? Ето четири причини поради които себеоправданието - делата на закона са толкова отвратителни за Христос, че Той ще трябва да ни повърне из устата Си, ако останем хладки.

1. Лицемерие. В предишната глава видяхме, че нашата плът, т.е. падналата ни човешка природа е 100% грешна - Римляни 7:18. Следователно, когато се опитваме в плътта да бъдем добри, като със собствени сили се опитваме да имитираме Бога и Неговата праведност - това е “лицемерие”. Павел го нарича: “добра представа в плътския живот” - Галатяни 6:12. В църквата на галатяните крайният резултат бил обрязване; за нас той е пазенето на съботата, дрехите, диетата или много други неща. Но принципът е същият. Плътта се опитва да бъде добра и да покаже на другите, колко добра може да бъде.

В Матей 23 глава Исус се занимава с това, което мисли за себеправедните дела на закона. В тази глава Той оценява фарисеите, които били експерти в делата на закона. Той казва на слушателити си: “На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат” - стихове 2, 3. С други думи Исус оцени книжниците и фарисеите като авторитети в тълкуването на Моисеевия закон; те бяха експерти. Фарисеите бяха ревностни що се отнася до закона на Мойсей.

Исус не спори с религиозните водачи относно закона. Той казва, че те проповядвали добри неща. Той дори казва на хората да спазват това, което водачите им говорят - стих 3. Но предупредил хората да не вършат това, което водачите им вършат. Защо? Проблемът не бил в разбирането на фарисеите относно закона, но в мотива за делата им. “Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората” - стих 5. Всичко, което са вършили, било добро, но защо са го вършили? Те са го вършили, за да кажат: “Вижте колко съм добър!” Искали всички да ги видят. Исус ги нарекъл “лицемери” и “слепи водачи” - стихове 13-16. “Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живяли в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците” - стихове 27, 28.

Това отношение на фарисеите и книжниците може също да бъде и нашето отношение. Елън Уайт ни казва:

“Може да се превъзнасяме, както Никодим - /Никодим беше член на Синедриона, така той беше първокласен фарисей/, че живота ни е почтен, че моралът ни е приличен, и да мислим, че не е нужно да смирим сърцето си пред Господа, като обикновения грешник: но когато светлината от Христос освети душите ни, ще видим колко сме нечисти; ще съзрем егоистичността на мотива - враждебността към Господа, която е осквернила всяко действие в живота ни” - Пътят към Христа, 28-29.

Всички ние сме изправени пред проблема на себеправедността в различните й форми. Понякога когато стоя на входа на църквата след съботната проповед, някой ми казва: ”Беше чудесна проповед”. И на себе си, плътта ми ще отговори: “Ти работи здраво, за да направиш тази проповед, нали? Наистина беше много добра проповед!” Тогава трябва да си кажа: “Махни се от мен, Сатана!” Не го казвам високо, разбира се, защото църковният член може да си помисли, че го оскърбявам! Сатана ще окуражава плътта да надигне отвратителната си глава винаги, когато е възможно. Забележете Елън Уайт в това твърдение се занимава с мотива, не със самото външно действие. Тя казва: “Ще съзрем егоистичността на мотива”.

Нужно е да се попитаме: “Защо върша нещата, които върша?” Например, излизам ли и работя ли здраво, като изнасям библейски уроци, понеже искам да споделя Божията истина с другите? Или защото искам да впечатля църквата? Или защото искам да впечатля Господ? Или защото мисля, че това ще ми помогне да си осигуря спасението? Върша ли дела на вяра или дела на закона? Това е въпросът. Какъв е източникът на делата, които върша – Духът или плътта?

Очевидно не можем да определим мотива на другия човек, за какво той или тя го върши. Това е защото не трябва никога да се съдим един друг. Достатъчно трудно ни е да разберем собствените си мотиви. Един начин да открием дали мотивите ни са егоистични е да се попитаме: “Когато съм успешен в Божието дело, склонен ли съм да гледам отгоре на тези, които са се провалили?” Предупреждавам ви; това е плътта, която се опитва да ви каже, колко сте добър! Плътта не иска да отдаде на Светия Дух славата, защото плътта е враг на Духа.

Първата причина, за това, че Господ отхвърля себеправедността, или делата на закона е, защото мотивът е изцяло погрешен. Можем да вършим правилните неща, но поради грешни мотиви. Евреите в Исусовите дни пазели стриктно съботата. Всъщност те имали всякакъв вид правила, за да са сигурни, че не оскверняват Божия свят ден. Но те пазели съботата от егоистични мотиви – за да бъдат спасени и Господ да ги благослови.

2. Неверие. Втората причина себеправедността да е толкова отвратителна на Христос е, че в действителност тя е основана на неверие. Исус казва: “отделени от Мене, не можете да сторите нищо” - Йоан 15:5.

Ако кажете: “Не, Господи, грешиш; Мога да направя нещо добро” тогава, какво проявявате - вяра в Него или неверие? Несъмнено проявявате неверие. Нека ви дам няколко примера.

Когато, малко преди разпъването Му на кръстта, Исус каза на учениците: “Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ” - Матей 26:30-35. Те съгласиха ли се с това? Не! В какво се провиниха? В неверие.

Когато Господ показа на Петър, че евангелието не е само за евреите, но и за езичниците, Петър съгласи ли се? Не! Господ трябваше да му каже: “Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай” - Деяния 10:15. Господ смъмри неверието на Петър.

Винаги когато отричаме Божията преценка за плътта, проявяваме неверие. Това е и реакцията на Лаодикия към Христовото послание. Верният Свидетел казва, че сме “окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи”. Какъв е отговорът на Лаодикия? “Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо” - Откровение 3:17. Кой е прав? Казва ли Исус истината за нас или Той греши? Може да приемем с устните си, че Исус е прав, но се изкушаваме да сочим ярките свидетелства на делата си и казваме: “Но нашите дела са толкова добри”.

Какво има предвид Исус, когато казва на Никодим: “Роденото от плътта е плът” - Йоан 3:6? Не казва ли: “Нека ти кажа фактите, Никодиме. Твоята плът, твоята грешна човешка природа не може никога да произведе праведност. Можеш да произвеждаш праведност единствено, ако си роден отгоре, от Духа”.

Без значение е, колко добри могат да изглеждат делата ни от закона, трябва да помним, че те винаги са основани на неверие. Винаги когато плътта се опитва да направи нещо, което Господ е казал, че не може да направи, ние казваме: “Господи, Ти си лъжец”. И това е неверие. Затова делата на закона винаги се основават на неверие.

3. Егоистичност. Павел казва: Любовта /aгапе/ “не безобразничи, не търси своето” – 1 Коринтяни 13:5. Няма егоистичност в aгапе. Следователно, ако вършим нещо от егоистичен мотив, сме в противоречие с принципа на любовта Агапе – истинската мотивация за всички дела от вяра. Веднъж Петър дойде при Исус и каза: “Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?” - Матей 19:27. Защо Петър е оставил всичко? Беше ли това дело на закона или дело на вяра? Неговият мотив беше егоистичен; вярваше, че Исус ще победи римляните и искаше да бъде един от министрите в новото правителство. Той изостави всичко, за да последва Исус, но мотивът му е егоистичен и така неговата жертва беше дело на закона.

Как можем да бъдем сигурни? Защото когато Исус дойде да измие краката на Петър в горната стая, Петър каза: “Ти няма да омиеш моите нозе до века”.

Сега Исус, Който познаваше сърцето на Петър, каза: “Ако не те омия нямаш дял с Мене”. За Петър това означаваше: “Забрави за министерските кресла!”

“О-о” отговори Петър “в такъв случай измий не само краката ми, но и главата, и ръцете, защото искам да бъда първи министър”.

Делата на закона могат да изглеждат добри външно, но те са лишени от любовта aгапе. Те са основани на егоистични мотиви, и следователно са мръсни дрипи пред Господа - Исайя 64:6. “За Господ любовта е самата основа на религията. Да бъдеш ангажиран в служба за Него само от надежда за награда или от страх от наказание е напълно безполезно” - Патриарси и пророци, 523.

4. Отричане на Христос. Последната причина, поради която делата на закона са отвратителни за Христос е, че те Го отхвърлят като наша праведност. Павел категорично заявява на галатяните: “Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа” -Галатяни 5:4. Какъв бил проблемът в галатийската църква? Бил ли е същият проблем както при евреите? Не! Евреите търсели спасение изцяло чрез собствените си дела. Галатийските християни паднали в един друг капан на Сатана. Това било законничеството. Галатяните паднали, защото мислели, че не е достатъчно да приемат Христос за своя праведност. Ние също трябва да допринесем за Неговата праведност като пазим закона – в техния случай като се обрязват. С други думи проблемът на Галатяните бил идеята: “Аз съм спасен чрез вяра плюс дела”.

Елън Уайт говори специално по този въпрос. “Ако могат вяра плюс дела да спечелят дара на спасението за който и да било, тогава Творецът е задължен към творението. Това е една възможност лъжата да бъде приета за истина” - Вяра и дела, стр. 20. По този въпрос Католическата църква прави грешка. Тя проповядва, че човек е спасен чрез вяра плюс покаяние. Когато бях римокатолик и отивах да се изповядам, не излизах от изповедалнята свободен от греховете си. Трябваше да се покая след изповедта си. Тогава ние тийнейджърите бяхме хитри! Наблюдавахме да видим кой свещеник в коя кабина изслушваше изповедите, защото някой от тях ни караха дълго да се изповядаме, а други по накратко. Винаги чакахме в дълга редица за добросърдечния свещеник. Тези в късите редици бяха главно хора на възраст, които искаха да правят продължителни изповеди, защото чустваха, че колкото повече се покайват, толкова повече Господ ще ги приеме. Всичко, което ние тийнейджърите искахме, беше да свършим покаянието си, колкото се може по-бързо. Елън Уайт казва, че ако добавим дела към нашата вяра, не сме по-различни от католиците, които добавят покаяние към изповедта.

Както вменената правда - оправдание, така и придадената правда – освещение, трябва да бъдат изцяло от Христос. Светът не трябва да вижда нас, а Христос, който живее в нас и чрез нас. Само когато Христос живее в нас чрез Светия Дух, ние ще вършим делата на Христос с мотив от чистата любов Агапе. Тогава светът ще бъде осветен от Божията слава - Откровение 18. Това е истинската цел на Христос, като дава посланието Си към Лаодикия. Дано да бъде осъзнато скоро!