Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика
жүктеу/скачать 0.72 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- ПОЕТИЧЕСКИЯТ СВЯТ НА АЛКЕЙ
АЛКЕЙживот и творчество„Алкей от остров Лесбос е старогръцки лирически поет, живял и творил презУ\\-У\ век пр.н.е. Враждебността му към лесбоските тирани Меланхрос и Мирсил става при-чина да бъде изпратен в изгнание. С наследилия ги тиран Питак, Алкей се сражава при Сигей (600 г.пр.н.е.) срещу Атина. В други свои творби остро напада не само укрепилия се във властта си тиран, но и управниците изобщо. Бунтарството му го отвежда в Египет. Вероятно посещава Тракия и Лидия. Съвременник на Сафо, Алкей не остава безразличен към личността и поезията й. Свидетелства за това са някои фрагменти, смятани за части от по-етическа преписка между двамата. Последният сигурен факт заживота на Алкей е завръщането в родината (около 580 година пр.н.е). Творбите му, високо ценени през античността, били редактирани и издадени в десет книги от александрийските филолози Аристофан от Бизантион и Аристарх. Вероятно са били подредени тематично, тъй като и до днес са-запазени наименования на групи стихотворения като бун-тарски песни, песни за пиршества, химни. Алкей възпява всичко, което го вълнува- политика, природа, богове, вино, любов. На боговете посвещава химни („Към Хермес", „Към Диоскурите"), от които са запазени оскъдни фрагменти, а „Към Аполон" е познат по преразказ в проза на оратора Химерий. Алкей разработва и народни песни и пише свои за народни празненства. На разнообразието от теми хар-монира разнообразна метрика, за която поетът е особено ценен. Използува голяма и малка асклепиадовастрофа, сап-фическа строфа и най-често алкеевата строфа, наречена на негово име. Пише на родния си еолийски диалект, примесен с форми, характерни за езика на Омир." Бележка на съставителя: Алкеевата строфа се състои от четири стиха. Първите два съдържат по единадесет срички, третият - девет, четвъртият - десет. Съставена е от различни метрически стъпки. АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА. Енциклопедичен справочник, ст. на Надина Радева,... с. 19 Дълго време воювали помежду си атиняните от Си- гейон и митиленците от град Ахилейон; митиленците настоявали да им върнат страната, но атиняните отказвали, привеждайки за доказателство това, че и еолийците имали не по-малък дял от земята на Троя от самите тях или от останалите елини, които помогнали на Менелай да си върне отвлечената Елена. По Време на Войната и сраженията станали най-различни неща, едно от които е това с поета Алкей: в едно сражение победили атиняните и той успял да избяга; но атиняните се сдобили с въоръжението му и го окачили в светилището на Атина в Сигейон. Алкей съчинил за това поема, описвайки своето нещастие на приятеля си Меланипос, и му я изпратил в Митилена..." ХЕРОДОТ. История (Част втора), НИ, С.1990 г. Кн. V, 95 „Ето Алкей, вечната опозиция, както е бил наричан от съвременниците си. Той е родом от Метилен на остров Лесбос, съвременник на Сафо. Отечеството му е било тъпкано почти винаги от злобен тиран. Бунт, изгонени тираните, управлението поверено на един роб, на знаменития П и т а к. Но Алкей пак е изгнаник и скитник из чужбина: непримиримият с кого може да се примири? Любов и омраза през дълги години той е изпял в сочни стихове, от които диша жива природа дори и сега, като съдим по откъслеците: моментни изблици на буйна груба страст и често нечовешки желания за земна наслада. Всичко за него дава сгоди за пиене: умира някой омразен нему тиран - „сега е време да се пие, да се пие до забрава, че Мирсил умря." Или „слънце грей високо на небе - да пием!" "Да пием, как ще чакаме нощта, ами денят нали е тъй кратък?" Или хубавото стихотворение, преведено от Хо-рация на латински: „Вали Зевс, от небе пада люта зима, Реките замръзнали... Остави всички грижи и пий..." (Вж. Антична поезия, стр.68). Това е Алкей в грубия си свят, но кога е той в глъбини покьртен от божествена любов към Сафо, какви чудни тонове издава той, думани сякаш от дете: „Кротко усмихната, теменугокоса, чиста Сафо! Искам да ти кажа нещо, но срам ме спира." На което Сафо му отговаря със своята трогателна откровеност: „Ако би искал нещо хубаво и добро, езикът ако не готвил би нещо лошо, очи ти срам не би затварял, а направо ти ми би казал." АЛ. БАЛАБАНОВ, Студии. Статии. Пътеписи. Писма, II том, с.182 ПОЕТИЧЕСКИЯТ СВЯТ НА АЛКЕЙмисли, чувства и влечения„С никого и никога непримиримото аз на А л к е я, макар геният му да не е тъй бурен както на Архилоха, отива до крайности почти необясними за нас. Той не може да си представи, че въобще за най-обикновения ред в държавата все трябва да има някакво управление. Гражданите сами си избирали господар - това го учудва; и сетне те треперели под него, като кокошки под сянката на прелетелия орел За него въобще господар не може да бъде добър, даже и Питак не - щом е господар Радост може да достави господарят само когато умре. Тогава от радост трябва да се скача в полуда, да се пие до забрава, защото господарят е умрял (Вж. Антична поезия, стр.66). Интересно е мнението на старите върху тези изстъп-ления на личността за свое достояние - основна сила на първите гръцки лирици, която ги свързва един други като поети. Старите не са разбрали това и се учудват. За Архилоха Квинтилиян има най-високо мнение като творческа мощ, и „ако в нещо е надминат от някого, то причината не е слабостта на поета ,а материята, която третира" - именно личното преди всичко. За Алкея същият писател в това отношение е малко по-снизходителен, но друг един, именно Страбон, вижда, че само личното важи за Алкея че той без разлика ругаел и Питака, и Мирсила, и всички и се учудва, че и сам Алкей „не е бил чист от подобни властолюбиви наклонности." ... Алкей е съвременник на Сафо. Той е безбрежна и страстна природа. И в неговата поезия има един основен тон: скръбта му, че не може като онзи Епихармоб герой от комедията „Надежда" „да изпие на един дъх чашата на своя живот". Че всеки момент от деня, всеки миг от нощта за него е повод да се наслаждава от нещо. И зимата, и лятото, и пролетта, и есента, и пладне, и полунощ, и утро. и вечер като че дохождат само затова, за да напомнят на Алкея да се радва на насладите в живота или да пие вино, както той схваща това. Мен се струва, че Алкей е изпълнявал тези свои желания повече чрез поезия отколкото на дело... Този бунтовник е написал и цяла сбирка само любовни песни („Еротика"), от които - не знаем как да прежалим това - останали са до нас само съвсем, съвсем незначителни откъслеци. В любовните си излияния Алкей, както се вижда от скромната му и плаха молба към Сафо, не ще да е тъй бурен, тъй бунтовнически наежен. И другите му откъслеци, доколкото могат се схвана, са израза на моления сърдечни и вероятно към по-млади, много по-млади от него лица. Киприда го помилвала с ръка и му израсли крила. Изглежда, че „теменугокосата" Сафо го е пленила най-трайно и своята любов към нея той е възпявал много често... Това личи и от един друг откъслек: „Възпей ми теменугокосата"... Особено трогателно звучи молението му (вероятно към Сафо), серенадата му, от която е запазен този стих: „Приеми ме, о, приеми певеца, моля те, моля!"18 По всичко личи, че любовта на Алкея наистина е била „цвете на сочно узряла есен", а Сафо е била и е по-големият поет." АЛ. БАЛАБАНОВ, Любовь и поезия, Хемус, С. 1939 г., стр. 40-41, 95-96. „Може би най-значителната част от творчеството на Алкей е посветена на гражданските борби. Истина е, че Алкей се ориентира трудно в проблемите на висшата политика, а разсъжденията му върху отношенията на Лесбос със съседните държави са доста наивни, но той прекрасно разбира, че властта се изплъзва от ръцете на старите родове, и преживява дълбоко и искрено гибелта на своята класа. Озовал се в изгнание, той с горест си спомня как глашатаят е приканвал гръмогласно в народното събрание, на съвет, самия него, баща му, дядо му, а сега той, подобно на вълка, скита из пустошта, обречен на самота. Алкей е свидетел на обединяването на аристокрацията и проумява дълбоко вярната, наскоро създадена, поговорка „човекът - това са парите му"; без пари и благородникът престава да бъде благородник. Именно това придава сила на призива на Алкей към съратниците му да грабнат оръжието, за да защитят правата си: „Целият дом е украсен с оръжия, целият дом блести с медни брони - в чест на Арес. Ето шлемовете, греят катожарава, а над тях се развяват бели опашки. ... Ето халкидските мечове, ето пояса и повезките - всичко е готово. Сега вече нищо не липсва; да не забравяме и ние, приятели, с какво сме се заели." (Превод от руски на Г. Генов) Подготовката на война за битката доста често е изоб-разявана в епоса с присъщите за неговото повествование бавност и обстоятелственост; от само себе си се разбираш че подготовката на снаряжението на героя предшествува решението му да се включи в боя. Алкей разменя местата на тези два момента: при него описанието на великолеп-ното войнско снаряжение (украса) трябва да прикани съб-рали те се да се приготвят за сражение. От тук произлиза икономичността и експресивността на изобразителните средства; частите съставляващи пълното бойно снаря-жение на война се изброяват една след друга (блестящите шлемове с белите опашки, проблясващата мед на броните, изпъкналите щитове, халкидските мечове, повезките и на-металата); малобройните глаголи предават не действие, а състояние (целият дом е украсен с доспехи, оръжието е отрупано на купчини) - очевидна е разликата между това описание и епическото описание, където действията на героя се предават едно след друго: в началото той си слага наколенниците, след това си надява бронята, запасва си меча и накрая взема огромния щит. Това експресивно фиксиране на факта, на непосредст-веното впечатление представлява общо взето най-силната страна на поета Алкей. Ето я държавата, затънала в бездната на междуособните разпри, която му се привижда като кораб, понесен по бурното море от страховити вълни, и от тази асоциация се ражда точен и конкретен образ (Вж. сб. Антична поезия,:..стр.68). Алкей е убеден, че виновникът за гражданските смутове е Питак, тъй като той е нарушил предишните си клетви за вярност. Поетът призовава яростта на Ериниите, от-мъщаващи на вероломните, върху главата на тирана и не се страхува да обсипе самия Питак с хули и ругатни, като го обвинява за ниския му произход, за непрекъснатото му пиянство, за уродливата му физика. Според него той е „кривокрак", „тромав", „големокоремест", „гнусен самохвалко" и т.н. Действително Питак е бил известен в историята на Гърция като законодател въвел сурово наказание за престъпленията, извършени в пияно състояние, така че едва ли е бил отдаден на този порок, както твърди Алкей, но в дадения случай древногръцкият поет, както се вижда, малко се смущава от историческата правда. Затова пък самият Алкей намира отдих и забрава в пийването заедно с верни приятели (Вж. сб. Антична поезия,... стр.69). За пируване не е нужно да се чака дълго повод: умира Миртил, съратник на Питак, - хайде да се напием? Денят е към края си, завалява дъжд, става непоносимо горещо - това са все приемливи за поета поводи да се събере с приятелите си на чаша вино. Тези стихотворения на Алкей са особено интересни, тъй като в рамките на традиционната трапезна песен се вмъкват както реакции на политическите новини, така и размисли за смисъла на живота. Така в един от откъсите поканата за пиршество се мотивира с факта, че животът е кратък и като доказателство се привежда участта на Сизиф: както е известно на този хитрец се отдава два пъти възможността да измами смъртта и владетеля на подземния свят, но в края на краищата и на него се наложило да премине за последен път реката Ахеронт и да извършва, докато е жив, тежък и безполезен труд. Примерът от митологията не се привежда тук, за да подбуди събеседника да бъде доб-лестен, храбър и благочестив. Той по-скоро изпълнява съвсем друга роля: имало е хора по-богати и по-умни от нас, но какво са постигнали? Понякога митологичната тематика е разработвана от Алкей с далеч по-благородни намерения. Така от спомена за красивата Елена поетът извлича морална поука - от нея произлизат всички беди връхлетели Троя и синовете на Приам, тъй като, обхваната от любовна страст към Парис, тя отплава с кораба заедно с него, вероломно изос-тавяйки съпружеското ложе и родната си дъщеря. Заради нея много от кръвните й братя са погребани в черната пръст на равнината пред Троя. Несъмнено осъждането на Елена от Алкей е плод на изострената му чувствителност към всякакъв род изневяра, а е възможно да е предизвикано и от факта, че някои еолийски знатни родове свързвали произхода си с епическите герои и затова въприемат Елена като непосредствена виновница за гибелта на прославе-ните им предци..." В.Н. ЯРХО, К.П. ПОЛОНСКАЯ, Античная лирика,.... стр.46-48 ХИМН НА ДИОСКУРИТЕ 1 * Напуснали призвездния Олимп, явете ни се пак вий, Кастор и Полукс, деца прославени на Леда и на Зевс, над нас блеснете милостиво! През ширните земи и необятните моря препускате вий бързите коне и леко хората предпазвате от ледената бездна на морето. Изскачате над корабния нос внезапно и отдалеч блестите сред въжета и в тая нощ ужасна осветявате пътя на корабите черни... 2 Здравей, приятелю Хермес Киленски, сърцето ми желае днес да те възпее - теб - сина на Майя, когото тя роди на чистите планински върхове, съединена във любов с владетеля на цялата вселена - Зевс. 3 Днес трябва всички да се напиеме - дори насила, защото тиранина Мюрсил е мъртъв. 4 О, този долен, лош Питак - единодушно го избрахме за господар на нашия нещастен и добродушен град. 5 МОРСКА БУРЯ (Човешкият живот е като кораб...) Подмятан от ревящите вълни, той няма вече сили да се бори срещу дъжда и дивата стихия. И тласнат във една скала подводна, внезапно се пропуква той и ето - тръгнал е към гибел. Приятелю, аз искам да забравим опасността и да се веселим ведно със Бакхус вечно младия. 6 Да постегнем бързо нашия кораб, да прибегнем във някое тихо пристанище, нека никой от нас да не бъде обзет от страх подъл... Предстоящата цел е голяма... Спомнете си предишните речи. Нека всеки сега се покаже мъж изпитан - и да не посрамим със безчестие нашите славни деди, спящи в пръстта. ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ 7 Зевс праща снеговете и от небето иде дълга зима: реките се сковаха в лед. Ти тая зима укроти. И запали си огън в огнището. В голяма чаша налей си сладко вино и под главата си сложи една възглавница по-мека. 8 Чух как наближава пролетта цъфтяща - о, налейте бързо, бързо в голямата си чаша вино сладко като меда. 9 Не бива да оставяме сърцето си на грижите: ний нищо не печелим, когато се отдаваме на скърби, о Бакхусе... И все пак най-доброто лекарство си остава виното. Налей да се напием... 10 Не потапяй тъй често черпака в голямата делва с вино. Защо се измъчваш така, когато си с мене сега? Казах аз: от зори през деня няма само да пием и пеем. И защо да стоиме далеч от морето, обзети от леност? Нека станем веднага и нека стиснем здраво в ръцете греблата. Нека лодката тласнем в морето и обърнем носа и напред. И ще бъдем тогава и смели, и с весело, леко сърце, вместо чаша след чаша, в пиянство - трудът на ръцете ни здрави. 11 . Пий, Меланипе, с мене... Мислиш ли, че ще се върнеш пак през Ахерон - опасната, великата река - при светлината бледа на деня? О, не бъди тъй сигурен. Сизиф бе също умен, също хитър и два пъти орисницата го накара да мине Ахерон, ' но не избяга от смъртта. И Кронос го осъди строго на тежък труд под черната земя. Та - нека затова... 12 Недей посажда нищо друго, преди лоза да посадиш. 13 Да пием и (последната си чаша) защото - слънцето изгрява вече. 14 Да пием в здрача... И защо да чакаме да се запалят лампите? Остана малко от денят. Големите и многоцветни чаши донеси, _ любима... Дионисий, синът на Зевс и на Семела, е дал на хората вино, за да забравят. Ти чашите ни напълни догоре, смеси виното със вода и нека чаша чашата да следва. 15 Намокри си гърлото с вино, звездата изгрява вече и сезона е тежък, мъчителен. Всичко е жадно от жегата. А сгушен в листака (на сянка), щуреца скрипти със крилцата си и чистата песен разлива, догдето пламтящото слънце цял ден по земята е гряло и всичко е вече изсъхнало. Бодила разцъфва сега - настъпи вечерния час. Жените са най-съблазнителни, мъжете - копнеещи. О, Сириус грее в небето и той ни замайва главата, коленете той подкосява. * Забележка: Подреждането на фрагментите и цифровото им означаване е въведено от съставителя. Забележка: Виж цитираните фрагменти от същия автор на стр. 63 и 64. жүктеу/скачать 0.72 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|