Глава 43 Възкресението на Шри Юктешвар

„Господ Кришна!" - Прекрасният образ на аватара се по­яви в сияещо великолепие, докато седях в стаята си в хотел „Регент" в Бомбай. Блестейки над покрива на високата сгра­да от другата страна на улицата, святото видение внезапно изникна пред очите ми, докато се взирах през отворения про­зорец на третия етаж.

Божествената фигура ми махна, като се усмихваше и кимаше за приветствие. Въпреки че не можах да разбера точния смисъл на посланието на Господ Кришна, той изчезна с бла­гославящ жест. Чудодейно възвисен, аз почувствах, че това предвещава някакво духовно събитие.

Засега пътуването ми по море на Запад се отлагаше. Бях планирал няколко публични изказвания в Бомбай, преди от­ново да се върна в Бенгалия.

Като седях на кревата си в три часа следобед на 19 юни 1936 г. - една седмица след видението на Кришна, - една бла­жена светлина ме изведе от медитацията. Пред широко отво­рените ми изумени очи цялата стая се превръщаше в странен свят, а слънчевата светлина ставаше божествено сияние.

Заляха ме вълни на възторг, когато видях пред себе си - в плът и кръв - Шри Юктешвар!

— Синко! - каза нежно Учителя, а на лицето му грееше пленителна ангелска усмивка.

За първи път през живота си аз не коленичих в нозете му за поздрав, а веднага се хвърлих напред, за да го сграбча нена­ситно в прегръдките си. О, върховен момент! Терзанията на изминалите месеци ми се сториха нищожни пред стремител­ното блаженство, което сега ме заливаше.

— Учителю мой, любими на сърцето ми, защо ме остави -несвързано възклицавах аз, преизпълнен от щастие. – Защо ме пусна да отида на Кумбха мела! Колко горчиво се упреквах, че тогава тръгнах!

— Не исках да преча на радостното ти очакване да видиш святото място, където за първи път срещнах Бабаджи. Напус­нах те само за малко. Не съм ли отново с тебе?

— Но това вие ли сте, Учителю, същият Лъв Божий? Съ­щото ли тяло носите като онова, което погребах под жестоки­те пясъци на Пури?

— Да, дете мое, аз съм същият. Това е тяло от плът и кръв. Макар че аз го виждам като етерно, за твоето зрение то е физическо. От космическите атоми аз създадох напълно ново тяло, точно като онова тяло-космически сън, което ти поло­жи под пясъците-сън на Пури в твоя свят-сън. Аз наистина възкръснах - не на земята, но на една астрална планета. Нейни­те жители съответстват по-добре от земните на високите ми критерии. Именно там ти и възвишените люде, които оби­чаш, ще дойдете някой ден, за да бъдете с мене.

— Безсмъртни гуру, разкажете ми още! Учителят весело ми се усмихна.

— Моля те, скъпи мой - каза той, - няма ли малко да от­пуснеш прегръдката си?

— Само малко! - Бях го сграбчил здраво като октопод. Мо­жех да доловя същия слаб, благоухаещ, естествен аромат, кой­то беше характерен и преди за неговото тяло. Когато и да си спомня тези прекрасни часове, наелектризиращият досег с не­говата божествена плът все още се усеща по вътрешната стра­на на ръцете и по дланите ми.

„Така както пророците биват изпращани на земята, за да помагат на хората да преработят физическата сикарма, така и аз бях определен от Бога да служа като спасител на една астрална планета - обясни Шри Юктешвар. - Тя се нарича Хиранялока, или „Озарената астрална планета". Там аз пома­гам на напредналите същества да се избавят от астралната карма и така да постигнат освобождение от астралните прераждания. Обитателите на Хиранялока са високо развити в духовно отношение. Всички те са постигнали в последното си земно превъплъщение придобиваната чрез медитация сила съзнателно да напускат физическото си тяло по време на смър­тта. Никой не може да влезе в Хиранялока, ако на земята не премине от състояние на савикалпа-самадхи в по-висшето състояние нирвикалпа-самадхи²⁷².

Жителите на Хиранялока вече са преминали през обик­новените астрални сфери, където след смъртта си трябва да отидат почти всички живи същества от земята. Там те са пре­работили много семена от миналите си действия в астрални-те светове. Само напреднали същества могат да осъществят ефективно подобна изкупителна работа в астралните свето­ве. След това, за да се освободят по-пълно душите им от паш­кула на кармичните следи, вдълбани в астралните им тела, космическият закон кара тези по-висши същества да се пре­родят в нови астрални тела на Хиранялока - астралното слънце или небе, където възкръснах, за да им помагам. На Хираня­лока има също така високо развити същества, дошли от по-висшите, по-финокаузалните светове."

Сега умът ми беше в такова съвършено съзвучие с моя ГУРУ> че той ми предаваше своите думи-образи отчасти сло­весно, отчасти мислено. Така аз бързо възприемах идеите му в сбит вид.

„Чел си в Свещените писания - продължи Учителят, - че Бог е затворил душата на човека последователно в три тела -идеята, или финокаузалното тяло; финото астрално тяло, седа­лище на умствената и емоционалната природи на човека; и грубото физическо тяло. На земята човек е снабден с физичес­ки сетива. Астралното същество действа със свое съзнание и чувства и с тяло, направено от жизнетрони²⁷³. Съществата с финокаузални тела пребивават в блаженото царство на идеите. Аз трябва да работя с онези астрални същества, които се под­готвят да влязат в причинния свят."

— Скъпи Учителю, моля ви, разкажете ми повече за астралния космос. - Въпреки че леко бях отпуснал прегръдката си по молба на Шри Юктешвар, ръцете ми все още го обвиваха. Съкровище, по-скъпоценно от всички съкровища - моят гуру, надсмял се над смъртта, за да дойде при мене!

„Там има много астрални Планети, изпълнени с астрални същества - започна Учителят. - Жителите им използват аст­рални самолети или светлинни потоци, за да пътуват от една планета на друга по-бързо, отколкото с електрически или ра­диоактивни енергии.

Астралната вселена, направена от различни фини вибра­ции на светлината и цветовете, е стотици пъти по-голяма от материалния космос. Цялото физическо творение виси като малък плътен кош под огромния блестящ балон на астрална­та сфера. Точно както в пространството блуждаят множество физически слънца и звезди, така има и неизброими астрални слънчеви и звездни системи. Планетите им имат астрални слънца и луни, по-красиви от физическите. Астралните све­тила напомнят северно сияние, като слънчевото астрално си­яние е по-ослепително от меко-лъчистото лунно сияние. Аст­ралните дни и нощи са по-дълги от земните.

Астралният свят е безкрайно красив, чист, светъл и под­реден. Там няма мъртви планети и безплодни земи. Земните недостатъци - плевели, бактерии, насекоми, змии - липсват. За разлика от променливия климат и сезони на земята, аст­ралните планети поддържат равномерната температура на веч­ната пролет, като от време на време пада блестящ бял сняг и дъжд от многоцветни светлини. Астралните планети изобилс­тват с опалови езера, светли морета и дъгоцветни реки.

Обикновената астрална вселена - не по-финото астрално небе на Хиранялока - е населена с милиони астрални същест­ва, които са дошли наскоро или по-отдавна от земята, а също така с милиарди феи, русалки, риби, животни, гоблини, гноми, полубогове и духове, всички обитаващи различни астрал­ни планети в съответствие с кармичните си качества. Разно­образни сферични домове или вибрационни области са пред­назначени за добрите и злите духове. Добрите могат да се придвижват свободно, а злите трябва да се ограничат в определени зони. Точно както човешките същества живеят на повърхност­та на земята, червеите - в почвата, рибите - във водата, и пти­ците - във въздуха, така и за астралните същества от различен ранг са предназначени подходящи вибрационни области.

Сред падналите ангели на мрака, прогонени от другите све­тове, произтичат сблъсъци и войни с жизнетронни бомби или с ментални мантрични вибрационни лъчи. Тези същества оби­тават изпълнените с мрак области на по-низшия астрален кос­мос, преработвайки лошата си карма.

В обширните области над този тъмен астрален затвор всич­ко е блестящо и красиво. Астралният космос по-естествено от земния е настроен в съзвучие с божествената воля и плана за съвършенство. Всеки астрален обект се проявява предимно по Божия воля и само частично по волевия призив на астралните същества. Те притежават силата да видоизменят или увелича­ват красотата и формата на всяко нещо, създадено вече от Тво­реца. Той е дарил на астралните Си деца свободата и привилегията да променят и усъвършенстват по свое желание астралния космос. На земята твърдото тяло трябва да бъде преобра­зувано в течно или в някаква друга форма посредством при родни или химически процеси, а астралните твърди тела се превръщат в астрална течност, газ или енергия незабавно и единствено по желание на обитателите."

„Земята е тъмна поради множеството войни и убийства в моретата, по земята и във въздуха - продължи моят гуру, - а астралните области познават щастливата хармония и равенството. Астралните същества дематериализират или материализират формите си по свое желание. Цветята, рибите или животните могат за известно време да се превърнат в хора. Всички астрални същества са свободни да приемат всяка форма и лесно могат да общуват помежду си. Не ги ограничава никакъв строго определен природен закон - всяко астрално дърво например може с успех да бъде помолено да даде астрално манго или друг желан плод, цвете и всъщност всякакъв друг предмет. Има известни кармични ограничения, но в астралния свят не съществува никаква разлика относно желателността на разнообразните форми. Всичко вибрира с творческата свет­лина на Бога.

Никой не се ражда от жена. Астралните същества матери­ализират своето потомство с помощта на космическата си во­ля в специално моделирани, астрално сгъстени форми, физическото същество, което неотдавна се е лишило от път, присти­га в астралното семейство по покана, получена благодарение на сходните ментални и духовни склонности.

Астралното тяло не е подложено на топлина и студ или други природни условия. Анатомията му включва астрален мо­зък, или хилядолистния лотос на светлината и шест пробудени центрове в сушумна, или астралната мозъчно-гръбначна ос. Сър­цето извлича космическа енергия, както и светлина от астрал­ния мозък и я отпраща към астралните нерви и телесни клет­ки или жизнетроните. Астралните същества могат да въздейс­тват на телата си посредством силата на жизнетроните, или чрез мантрични вибрации.

Астралното тяло точно съответства на последната физи­ческа форма. Астралните същества запазват същия вид, който са имали като млади в предходното си пребиваване на земята. Понякога астралното същество предпочита, както направих аз, да запази облика си от по-стари години." - Учителят, излъч­ващ самата есенция на младостта, весело се усмихна.

„За разлика от пространствения, триизмерен физически свят, познаваем само чрез петте сетива, астралните сфери са видими за всеобхващащото шесто сетиво: интуицията - про­дължи Шри Юктешвар. - Чрез безусловно интуитивно чувство астралните същества виждат, чуват, усещат мирис, вкус и до­пир. Те имат три очи, като две от тях са частично затворени. Третото и главно астрално око, разположено вертикално на че­лото, е отворено. Астралните същества имат всички останали сетивни органи - очи, уши, нос, език и кожа, но те използват сетивото на интуицията, за да усещат с всяка част на тялото си: могат да виждат с ушите, носа или кожата си. В състояние са да слушат с ушите на езика или да усещат вкус с ушите, ко­жата и т.н.²⁷⁴

Физическото тяло на човека е изложено на безбройни опас­ности и лесно може да бъде наранено или осакатено. Етерното астрално тяло понякога може да бъде порязано или ударено, но веднага бива излекувано просто с пожелаване."

— Гурудева, всички астрални личности ли са красиви?

„Красотата в астралния свят е известна като духовно ка­чество, а не като външна форма - отговори Шри Юктешвар. -Поради това астралните същества почти не придават значе­ние на чертите на лицето. Те обаче имат привилегията да се обличат с нови, пъстри, астрално материализирани тела. Точ­но както хората на земята се докарват с нови премени за тър­жествени събития, така и астралните същества намират по­вод да се нагиздят със специално приготвени форми.

На по-висшите астрални планети като Хиранялока се про­веждат весели астрални празници, когато чрез духовно разви­тие някое същество се освободи от астралния свят и стане готово да влезе в небесата на причинния свят. Тогава Неви­димият Небесен Отец и светците, които са слети с Него, се материализират в тела по Свой собствен избор и се присъ­единяват към астралното тържество. За да достави радост на Своята любима, устремена към Него душа, Господ приема вся ка желана форма. Ако последователят Му се е прекланял с благоговение, той вижда Бога като Божествена Майка. За Иисус най-привлекателен е бил Бащинският аспект на Безпределния. Индивидуалността, с която Творецът е надарил всяко от сво­ите творения, отправя всякакви мислими и немислими изиск­вания към многостранността на Господа!" - Моят гуру и аз се разсмяхме щастливи заедно.

„Приятелите от други съществувания лесно се познават в астралния свят - продължи Шри Юктешвар с красивия си ме­лодичен глас. - Радвайки се на безсмъртността на приятелст­вото, те осъзнават нерушимостта на любовта, в която често са се съмнявали по време на тъжните, измамни раздели в земно то си съществувание.

Интуицията на астралните същества прониква през всички завеси и наблюдава човешките дейности на земята, но хората не могат да видят астралния свят, освен ако шестото им чувство не е достатъчно развито. Хиляди земни обитатели понякога са зървали за миг астрални същества или астрален свят.

Напредналите същества на Хиранялока пребивават през по-голямата част от дългите дни и нощи будни в състояние на екстаз, помагайки в решаването на сложните проблеми на космическото управление и в спасението на блудните синове - привързаните към земята души. Когато съществата на Хи­ранялока спят, те понякога имат астрални видения, подобни на сън. Умовете им обикновено са потопени в съзнателно със­тояние на най-висше блаженство -нирвикалпа.

Все пак жителите от всички части на астралните светове са подложени на ментални страдания. Чувствителните умове на по-висшите същества от планети като Хиранялока усещат остра болка, ако се извърши някаква грешка в поведението или възприемането на истината. Тези напреднали същества се стараят да приведат всяко свое действие или мисъл в съз­вучие със съвършенството на духовния закон.

Общуването между обитателите на астрала се осъществя­ва изцяло посредством астрална телепатия и телевизия. Там липсва объркването и неправилното разбиране на писаните и произнесените слова, което трябва да понасят жителите на зе­мята. Точно както благодарение редуването на светлинни кар­тини изглежда, че хората на киноекрана се движат и действат, без те в действителност да дишат, така и астралните същества ходят и работят като разумно управлявани и координирани свет­линни образи, без да е необходимо да извличат енергия от кис­лорода. Поддържането на човека зависи от твърдите тела, теч­ностите, газообразните вещества и енергията, а астралните съ­щества се поддържат главно с космическа светлина."

— Учителю мой, ядат ли нещо астралните същества? - Аз попивах неговите чудни разяснения с възприемчивостта на всичките си способности - на ума, сърцето и душата. Свръхсъзнателните възприятия на истината са постоянно реални и неизменни, докато мимолетните преживявания и впечатле­ния на сетивата никога не са нищо повече от временна и от­носителна истина и скоро загубват цялата си яркост в споме­на. Думите на моя гуру така дълбоко се запечатаха върху пергамента на моето същество, че по всяко време, привеждайки ума си в свръхсъзнателно състояние, аз мога ясно да съживя божественото преживяване.

„Астралните почви изобилстват със светещи, подобни на лъчи зеленчуци - отговори той. - Астралните същества кон­сумират зеленчуци и пият нектар, течащ от прекрасни фонта­ни от светлина, от астрални ручеи и реки. Точно както невидимите образи на земните хора могат да бъдат извлечени от ефира и направени видими посредством телевизионните апарати, като по-късно отново биват отпращани в пространство­то, така и богосътворените, невидими астрални копия на зеленчуците и растенията, носещи се в етера, биват насочвани към някоя астрална планета по волята на нейните жители. По същия начин от най-развихрената фантазия на тези същества се материализират цели градини с благоуханни цветя, възвръщайки се после към етерната невидимост. Въпреки че обитателите на небесни планети като Хиранялока са почти освободени от необходимостта да се хранят, още по-възвишено е необусловеното съществуване на почти напълно освободените души в причинния свят, които не ядат нищо друго ос­вен манната на блаженството.

Освободеното от земята астрално същество се среща с множество роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и прияте­ли, придобити по време на различни превъплъщения на земята²⁷⁵, когато те се появат от време на време в различни части на астралните области. Поради това то изпада в недоумение, не можейки да разбере кого да обича по-специално, и по такъв начин се научава да дарява божествена и еднаква любов на всички, защото всички в еднаква степен са деца и индивидуализирани прояви на Бога. Въпреки че външният вид на любимите същества може да е повече или по-малко променен в съ­ответствие с развитието на нови качества през последния se мен живот на всяка отделна душа, астралното същество използва безпогрешнта си интуиция, за да разпознае всички онези, които някога са му били скъпи на други нива на съществуване и да ги приветства в новия им астрален дом. Тъй като всеки атом на творението е надарен с неизтощима индивидуалност²⁷⁶, астралният приятел ще бъде разпознат независимо от обличието, което носи, точно както на земята идентичността на ак­тьора може да се открие въпреки всяко предрешване.

Продължителността на живота в астралните светове е мно­го по-дълга от земната. Средната продължителност на живота на нормално развитото астрално същество е от петстотин до хиляда години, измерени в съответствие със земните критерии за време. Точно както някои секвои надживяват повечето дър­вета с хилядолетия, а някои йогини живеят по няколко века, въпреки че повечето хора умират, преди да са достигнали шес­тдесетте, така и някои астрални същества живеят много по-дълго, отколкото е обичайната продължителност на астрално­то съществувание. Посетителите на астралния свят живеят там по-дълго или по-кратко в съответствие с обременеността на тях­ната физическа карма, която ги придърпва обратно към земя­та в точно определено време.

Астралното същество не трябва мъчително да се бори със смъртта, когато изоставя светещото си тяло. Все пак много от тези същества усещат известна нервност при мисълта, че трябва да напуснат астралната си форма заради по-фината каузална форма. В астралния свят няма нежелана смърт, бо­лести и старост. Тези три ужаса са проклятието на земята, къ­дето човек е позволил на съзнанието си да се отъждестви поч­ти напълно с крехкото физическо тяло, което постоянно се нуж­дае от въздух, храна и сън, за да може изобщо да съществува.

Физическата смърт се съпътства от изчезване на диша­нето и разпадане на телесните клетки. Астралната смърт се състои в разпръсване на жизнетроните - онези проявени еди­ници енергия, съставляващи живота на астралните същества. При физическата смърт съществото престава да осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астрал­ния свят. Преживявайки астрална смърт в положеното време, съществото по този начин преминава от съзнание за астрално раждане и смърт към съзнание за физическо раждане и смърт. Тези периодично повтарящи се цикли на астрално и физическо съществувание са неизбежна съдба на всички непросветлени същества. Описанията на небесата и рая в Свещените писания понякога пробуждат у човека по-дълбока от несъзнаваното па­мет за дългата поредица преживявания в щастливия астрал и разочароващите земни светове."

— Любими Учителю - попитах аз, - ще ми обясните ли, моля ви, по-подробно разликата между прераждането на зе­мята и прераждането в астралните и в каузалните сфери?

„Като индивидуализирана душа човек в същността си има каузално тяло - обясни ми моят гуру. - Това тяло е матрица на тридесет и петте идеи, които били потребни на Бога като ос­новни или причинни мисловни сили, от които Той по-късно образувал финото астрално тяло с деветнадесет елемента и гру­бото физическо тяло с останалите шестнадесет елемента.

Деветнадесетте елемента на астралното тяло са ментални, емоционални и жизнетронни. Деветнадесетте компонента са: разум; его; чувство; ум (сетивно съзнание); пет инструмента на знанието - фините съответствия на сетивата за зрение, слух, мирис, вкус и осезание; пет инструмента на действието - ментално съответствие на изпълнителските способности за възпроизводство, отделяне, говорене, ходене и упражняване на ръчни умения: и пет инструмента на жизнената сила - онези, упълномощени да осъществяват следните функции на тялото: кристализация, усвояване, отстраняване, метаболизъм и кръвообръщение. Фината астрална обвивка на деветнадесетте елемен­та преживява смъртта на физическото тяло, което е направено от шестнадесет груби метални и неметални елементи.

Бог премислил в Себе си различни идеи и ги проектирал в сънища-мечти. Така възникнала г-жа Космически Сън, украсена с всичките огромни и безкрайни орнаменти на своята относителност.

В тридесет и петте мисловни категории на каузалното тяло Бог разработил цялата сложност на деветнадесетте астрални и шестнадесетте физически съответствия на човека. Кондензирайки вибрационно сили - отначало фини, а после груби, Той създал астралното тяло на човека и накрая - неговата фи­зическа форма. Според закона на относителността, чрез който Първичната Простота се превърнала в зашеметяващо много­образие, причинният космос и каузалното тяло се отличават от астралния космос и астралното тяло, а физическият космос и физическото тяло по същия начин са различни от другите форми на творението.

Тялото от плът е направено от фиксираните, обективирани сънища на Твореца. Дуалностите вечно присъстват на зе­мята: болест и здраве, болка и наслада, загуба и печалба. Чо­вешките същества се сблъскват с ограниченията и съпроти­вата на триизмерната материя. Когато жаждата за живот на човека сериозно се разклати поради болест или друга причи­на, пристига смъртта - тежкото палто на плътта временно се съблича. Душата обаче остава затворена в астралното и каузалното тяло²⁷⁷. Силата, благодарение на която всичките три тела са свързани заедно, е желанието. Силата на неосъществе­ните желания е коренът на всяко човешко робство.

физическите желания се коренят в егоизма и сетивните удоволствия. Изкушението за сетивни преживявания е по­мощно от силата на желанията, свързани с астралните при­вличания или причинните възприятия.

Астралните желания се съсредоточават около радостта от вибрациите. Астралните същества се наслаждават на етер­ната музика на сферите, възхищават се, виждайки цялото тво­рение като неизчерпаеми прояви на променящата се светли­на. Астралните същества също така усещат мирис, вкус, а при допир усещат светлината. По този начин астралните желания са свързани със способността на астралното същество да въз­приема всички предмети и преживявания като форми на свет­лината или като сгъстени мисли или мечти.

Причинните желания се изпълняват само посредством възприятията. Почти свободните същества, които са затворе­ни само в каузално тяло, виждат цялата вселена като реализа­ция на мечтите-идеи на Бога; те могат да материализират вся­ко нещо само с мисъл. Поради това каузалните същества смятат, че удоволствията от физическите сетива и астралните радости са груби и задушават фината чувствителност на душата. Каузалните същества изчерпват желанията си, като моментал­но ги материализират²⁷⁸. Онези, които са покрити само с финия воал на каузалното тяло, могат да създават вселени също като Твореца. Тъй като цялото творение е направено от тъканта на космическия сън, душата, тънко облечена в каузалното тяло, е в състояние да реализира огромна мощ.

Душата, бидейки невидима по природа, може да бъде раз­личена единствено по присъствието на нейното тяло или те­ла. Простото наличие на тяло означава, че съществуването му е станало възможно поради неосъществени желания²⁷⁹.

Докато душата на човека е затворена в един, два или три телесни съда, здраво запечатани със запушалките на неве­дението и желанията, тя не може да се слее с океана на Духа. Когато грубото физическо вместилище бъде разбито с чука на смъртта, останалите два калъфа - астралният и причинният - все още остават, не позволявайки на душата съзнателно да се съедини с Вездесъщия Живот. Когато посредством мъдрост се достигне до липса на желания, или безстрастност, то нейната сила разрушава двата останали съда. Мъничката човешка душа се оказва най-после свободна - едно с Неизмеримия Простор."

Помолих своя божествен гуру да хвърли повече светлина върху високия и тайнствен причинен свят.

„Причинният свят е невероятно фин - отговори той. - За да го проумее, човек трябва да притежава такава огромна си­ла за концентрация, че да може, затваряйки очи, да визуализи­ра астралния космос и физическия космос в цялата им всеобхватност - светещия балон с плътната кошница - като същест­вуващи единствено в идеите. Ако при тази свръхчовешка кон­центрация човек може да продължи, превръщайки или разтва­ряйки двата космоса с цялата им сложност в безусловни идеи, тогава той ще достигне причинния свят и ще застане на прели­ващата межда между ум и материя. Там всички сътворени не­ща - твърди тела, течности, газове, електричество, енергия, всички същества, богове, хора, животни, растения, бактерии -се възприемат като форми на съзнанието, точно както човек може да затвори очи и да осъзнава, че съществува, въпреки че в този момент тялото му е невидимо за физическите му очи и съществува само като идея.

Всичко, което човешкото същество може да направи във въображението си, каузалното същество може да направи в ре­алността. Човешкият разум и с най-колосалното въображение е в състояние единствено в ума си да преминава от една край­на мисъл до друга, да скача мислено от планета на планета, да се търкаля безкрайно в бездната на вечността, да се извисява като ракета към галактичния покров или да осветява като про­жектор Млечния път и звездните простори. Но съществата в причиния свят имат много по-голяма свобода и могат без уси­лие моментално да проявяват мислите си в обективността без никакви материални или астрални пречки или кармични огра­ничения.

Каузалните същества осъзнават, че основната градивна еди­ница на физическия космос не са електроните, а същността на астралния космос не са живототроните - всъщност и двата са сътворени от най-малките частици Божия мисъл, раздробена и разделена от мая, закона на относителността, който се намес­ва, за да отдели видимо Ноумена от Неговите феномени.

Душите в причинния свят се осъзнават една друга като ин­дивидуализирани моменти от радостния Дух, техните мисъл-форми са единствените обекти, които ги заобикалят. Каузалните същества виждат, че различието между техните тела и мисли е единствено в идеите. Както човек, затваряйки очи, може да ви­зуализира ослепителна бяла светлина или бледосиня мараня, така каузалните същества са в състояние да виждат, чуват, усе­щат, вкусват и осезават единствено чрез мисълта. Те създават всичко или го разрушават чрез силата на космическия ум.

И смъртта, и прераждането в причинния свят се осъщест­вяват в мисълта. Съществата с каузално тяло пируват само с амброзията на вечно новото знание. Те пият от изворите на покоя, странстват по неизбродните земи на възприятията, плу­ват в безкрайния океан на блаженството. О, виж, техните светли тела-мисли се издигат над трилионите сътворени от Духа планети, свежи сапунени мехури на вселената, звезди на мъд­ростта, призрачни сънища на златните звездни мъглявини, раз­пръснати в небесносиньото лоно на Безпределното!

Много същества остават хиляди години в причинния кос­мос. Чрез по-дълбок екстаз освободената душа се отдръпва от малкото каузално тяло и се потапя в безкрайността на причинния космос. Всички отделни въртопи от идеи, обособени вълни от сила, любов, воля, радост, покой, интуиция, спокойствие, самоконтрол и концентрация се сливат във вечно радостното Море на Блаженството. Душата повече не трябва да преживява радостта си като индивидуализирана вълна на съзнанието, а се разтваря в Единния Космичен Океан с всички негови вълни - вечен смях, възбуда и трепет.

Когато душата излезе от пашкула на трите тела, тя завина­ги се освобождава от закона на относителността и става неиз­разимо Вечно-Съществуващо²⁸⁰. Виж пеперудата на Вездесъщи -ето, върху крилата й са гравирани звезди, луни и слънца! Душа­та, разширила се до Дух, остава единствено в областта на безсветлинната светлина, на безмрачния мрак, на немислената ми­съл, опиянена от екстаза на радостта в Божия сън на косми­ческото творение."

— Свободна душа! - възкликнах аз с благоговение.

„Когато душата най-накрая се измъкне от трите стъклени­ци на телесната илюзия - продължи Учителят, - тя става едно с Безпределното, без изобщо да загуби индивидуалността си. Христос е спечелил тази върховна свобода даже преди да бъде роден като Иисус. В три етапа на миналото си, символизирани в неговия земен живот с трите дни на преживяванията му -смъртта и възкресението, той е достигнал силата напълно да възкръсне в Духа.

Неразвитите хора трябва да преминат през безброй земни, астрални и каузални прераждания, за да излязат от телата си. Учителят, който постига тази върховна свобода, може да избе­ре да се върне на земята като пророк, за да върне другите чо­вешки същества при Бога, или като мен може да предпочете да обитава астралния космос. Там спасителят поема върху себе си част от товара на кармата²⁸¹ на обитателите и така им пома­га да завършат цикъла на реинкарнации в астралния космос и да продължат завинаги в каузалните сфери. Свободната душа също така може да влезе в причинния свят, за да помогне на съществата там да съкратят периода на пребиваване в каузално­то тяло и по този начин да постигнат Абсолютна Свобода."

— О, Възкръснали, искам да науча нещо повече за карма­та, която кара душите да се връщат в трите свята. - Мислех си, че мога вечно да слушам моя всеведущ Учител. Никога по вре­ме на земния му живот не бях успял наведнъж да усвоя толко­ва много от неговата мъдрост. Сега за първи път аз получавах ясно, определено виждане за загадъчните ходове по шахматна­та дъска на живота и смъртта.

„Физическата карма или желанията на човека трябва да бъдат напълно изчерпани, преди да стане възможно постоянното му пребиваване в астралните светове - обясни ми моят гуру с вълнуващия си глас. - В астралните сфери живеят два вида същества. Онези, които все още разполагат със земна карма и поради това трябва отново да влязат в грубо физичес­ко тяло, за да платят кармичните си дългове, могат да бъдат определени като временни посетители на астралния свят, за разлика от постоянните му обитатели.

Не се позволява на същества с неизкупена земна карма след астралната смърт да отиват в по-високите причинни сфери на космическите идеи. Те трябва само да сноват напред-назад меж­ду физическия и астралния свят, осъзнавайки последователно ту физическото си тяло от шестнадесет груби елемента, ту аст­ралното си тяло от деветнадесет фини елемента. След всяка загуба на физическото си тяло обаче неразвитото същество пре­бивава предимно в дълбокото вцепенение на смъртта-сън и ед­ва осъзнава красивата астрална сфера. След астралната почив­ка такъв човек се връща в материалния план за по-нататъшни уроци, постепенно привиквайки, благодарение на повтарящите се преходи, към световете с фина астрална структура.

От друга страна, обикновените, отдавна установили се жи­тели на астралната вселена са онези, които завинаги са се ос­вободили от всички материални стремежи и повече не се нуж­даят от връщане в грубите вибрации на земята. Такива същес­тва трябва да отработват само астрална и причинна карма. При астралната смърт те преминават в безкрайно по-финия причинен свят. Напускайки мисъл-формата на каузалното тя­ло след изтичането на даден период, определен от космическия закон, тези напреднали същества се връщат на Хиранялока или на някоя подобна висша астрална планета, преродени в ново астрално тяло, за да изчерпят неизкупената астрална карма;

Сине мой, сега ти можеш по-ясно да разбереш, че аз възк­ръснах по божествена наредба - продължи Шри Юктешвар - като спасител на астрално прераждащите се души, по-скоро на онези, които се връщат от причинната сфера, отколкото на онези астрални същества, които пристигат от земята. Онези от земя­та, ако все още са запазили следи от материална карма, не се издигат до такива висши астрални планети като Хиранялока.

Точно както повечето хора на земята не са се научили пос­редством придобиваното чрез медитация виждане да ценят по-висшите радости и преимущества на астралния живот и по то­зи начин след смъртта си желаят да се върнат към ограниче­ните, несъвършени наслади на земята, така и много астрални същества по време на нормалната дезинтеграция на астрални­те им тела не могат да си представят възвишеното състояние на духовна радост в причинния свят и спирайки мислите си върху по-грубото и безвкусно астрално щастие, копнеят да по­сетят отново астралния рай. Такива същества трябва да изку­пят тежката си астрална карма, преди да могат след астралната си смърт постоянно да пребивават в причинния свят-мисъл, отделен с така тънка граница от Твореца.

Само когато съществото повече няма никакви желания за преживявания в приятния за очите астрален космос и не може да бъде изкушено да се върне обратно в него, то наистина оста­ва в причинния свят. Завършвайки там работата по изкупува не на цялата причинна карма, или семената на миналите же­лания, затворената душа изхвърля и последната от трите запушалки на невежеството и като излиза от последния съсъд на каузалното тяло, се слива с Вечното."

— Сега разбираш ли? - Учителят се усмихваше така омайващо!

— Да, благодарение на вашата милост. Нямам думи, за да изразя радостта и признателноста си.

Никога от песен или разказ аз не бях получавал такова вдъхновяващо знание. Въпреки че индуистките писания го­ворят за причинни и астрални светове и за трите тела на чо­века, колко неясни и безсмислени са онези страници в срав­нение с топлата автентичност на моя възкръснал Учител! За него наистина не съществува нито една „неведома страна, от която никой смъртен не се е завърнал"!

„Взаимното проникване на трите тела на човека се изра­зява по много начини чрез неговата тройнствена природа -продължи моят гуру. - В будно състояние на земята човек повече или по-малко съзнава трите си носители. Когато той е насочен изцяло сетивно към вкусване, мирисане, докосване, слушане и гледане, той работи преди всичко с физическото си тяло. Когато визуализира или желае волево, той работи главно с астралното си тяло. Неговият причинен посредник намира израз тогава, когато човек мисли или се потапя дъл­боко в самоанализ или медитация. Космическите мисли на гения идват при човека, който е свикнал да контактува с каузалното си тяло. В този смисъл индивидът може да бъде класифициран най-общо като „материален човек", „енергичен човек" или „интелектуален човек".

Около шестнадесет часа на ден човек се идентифицира със своя физически носител. След това той спи. Ако сънува, той остава в своето астрално тяло, създавайки без усилие все­ки предмет, точно както прави астралното същество. Ако съ­нят на човека е дълбок и без сънища, за няколко часа той е в състояние да пренесе своето съзнание или чувство за идентич­ност в каузалното тяло. Такъв сън е възстановяващ. Сънува­щият контактува с астралното, а не с каузалното си тяло. Съ­нят му не е напълно освежаващ."

Аз с любов наблюдавах Шри Юктешвар, докато той ми даваше своите удивителни обяснения.

— Ангелски гуру - казах аз, - вашето тяло изглежда точно но същия начин, както когато плачех над него в ашрама в Пури.

— О, да, новото ми тяло е съвършено копие на старото. По всяко време аз материализирам или дематериализирам тази форма по свое желание, много по-често, отколкото го правех на земята. Чрез бърза дематериализация аз сега мигновено пъту­вам с експреса на светлината от планета на планета или в дейс­твителност от астралния към причинния или към физическия космос. - Моят божествен гуру се усмихна. - Въпреки че тези дни ти се местиш толкова бързо, за мен не представляваше трудност да те намеря в Бомбай!

— О, Учителю, аз така дълбоко скърбях за вашата смърт!

— А, в какво умрях аз? Няма ли тук някакво противоречие? - Очите на Шри Юктешвар светеха с любов и развеселеност.

„Ти само сънуваш сънища на земята, на тази земя ти видя моето тяло-сън - продължи той, - по-късно ти погреба този образ-сън. Сега моето по-фино тяло от плът - което ти виждаш и даже прегръщаш доста силно! - се възроди на друга по-фина планета-сън на Бога. Някой ден това по-фино тяло-сън и по-фината планета-сън ще си отидат. Те също не са вечни. Всички сапунени мехури-сънища в крайна сметка трябва да се спукат при последното пробуждащо съприкосновение. Отличавай, си­не мой Йогананда, съня от Реалността!"

Тази чудна ведантическа идея за възкръсването ме пора­зи. Засрамих се, че съм оплаквал Учителя, когато видях без­жизненото му тяло в Пури. Най-накрая осъзнах, че моят гуру винаги е бил напълно пробуден в Бога, възприемайки собствения си живот, преминаването през земята и настоящото си възкръсване единствено като относителност на божествените идеи в космичния сън.

— Сега, Йогананда, ти разказах истината за моя живот, смърт и възкресение. Не скърби за мене, а разпространявай навсякъде историята за моето възкръсване от сънуваната от Бога земя на хората на друга сънувана от Бога планета на астрално облечени души! Нова надежда ще се влее в сърцата на нещастните безумци, боящите се от смъртта спящи хора по света.

— Да, Учителю! - С каква готовност бих споделил с други­те радостта си от неговото възкръсване!

— На земята моите критерии бяха прекалено високи, не­подходящи за естеството на повечето хора. Често те мъмрех повече, отколкото трябваше. Ти премина моето изпитание. Тво­ята любов светеше през облаците на всички порицания. - Той добави нежно: - Днес дойдох също, за да ти кажа: никога пове­че няма да обръщам към теб суровия поглед на порицанието. Повече няма да те укорявам.

Колко много ми липсваха наказанията на моя велик гуру! Всяко едно от тях беше защитаващ ме ангел-пазител.

— Най-скъпи Учителю! Гълчете ме милиони пъти - пори­цайте ме сега!

— Повече няма да ти се карам. - Божественият му глас беше сериозен и все пак със затаен смях. - Ти и аз заедно ще се усмихваме, докато нашите две форми изглеждат различини в съня-мая на Бога. Накрая ние ще се слеем като един в Косми­ческия Възлюбен, нашите усмивки ще бъдат Неговата усмив­ка, нашата съвместна радостна песен, вибрираща през вечнос­тта, ще достигне всички души, настроени в съзвучие с Бога!

Шри Юктешвар ми разясни въпроси от определено естест­во, които тук не мога да разкрия. През двата часа, които той прекара с мене в хотелската стая в Бомбай, той отговори на всеки мой въпрос. Много от пророчествата за света, произне­сени от него в онзи юнски ден на 1936 г., вече се сбъднаха.

— А сега, любими мой, те оставям! - При тези думи аз усетих, че Учителят се стопява в прегръдките ми.

— Дете мое - гласът му прозвуча, вибрирайки в самата ми душа, - винаги, когато прекрачиш вратата на нирвикалпа-са­мадхи и ме повикаш, аз ще дойда при тебе в плът и кръв, точно както днес.

С това небесно обещание Шри Юктешвар изчезна от пог­леда ми. Един задоблачен глас повтаряше с музикален тътен:

— Разкажи всичко! Всеки, който осъзнае чрез състоянието нирвикалпа, че вашата земя е сън на Бога, ще може да дойде на по-фината, сътворена от съня планета Хиранялока и там да ме види възкръснал в тяло, съвсем подобно на земното. Йоганан­да, кажи на всички!

Стопи се мъката от раздялата. Тъгата и скръбта от него­вата смърт, задълго отнели ми покоя, сега засрамено изчезнаха. Блаженството бликаше като фонтан през безкрайните, на­ново отворени пори на душата. Отдавна задръстени от неупотреба, те сега се разшириха и пречистиха от стремителния по­ток на екстаза. Подсъзнателните мисли и чувства от предиш­ните ми прераждания се освободиха от своята кармична зара­за, обновени до блясък от божественото посещение на моя гуру.

В тази глава от своята автобиография аз се подчиних на повелението на моя гуру да разпространя радостната вест, въп­реки че тя още веднъж ще внесе смут в безразличното поколе­ние. Унижението човекът познава добре, отчаянието рядко му е чуждо и все пак това са превратности, които нямат нищо общо с истинския жребий на човека. В деня, когато пожелае, той ще поеме по пътя на свободата. Твърде дълго се е вслуш­вал в усойния песимизъм: „Ти си прах", на своите съветници, които не обръщат внимание на непобедимата душа.

Аз не бях единственият привилегирован да види Възкръсна­лия Гуру.

Една от ученичките на Шри Юктешвар бе възрастна жена, която с любов наричахме Ма (Майка). Нейният дом бе близо до ашрама в Пури. По време на сутрешните си разходки Учителя често спираше да побъбри с нея. Вечерта на 16 март 1936 г. Ма пристигнала в ашрама и поискала да се срещне със своя гуру.

— О, Учителя почина преди една седмица! - Свами Севананда, ръководещ сега ашрама в Пури, я погледнал тъжно.

— Това е невъзможно! - Тя леко се усмихнала. - Вероятно се опитвате да предпазите гуру от настоятелни посетители?

— Не. - Севананда разказал подробности от погребението. - Елате - казал той, - ще ви заведа в началото на градината при гроба на Шри Юктешвар.

Ма поклатила глава.

— За него няма гроб! Тази сутрин в десет часа той мина на обичайната си разходка пред вратата ми! Разговарях с него на вън няколко минути.

„Ела тази вечер в ашрама" - каза той.

И ето, аз съм тук. Благословии се изсипаха върху бедната ми беловласа глава! Безсмъртният гуру пожела да разбера в какво трансцендентно тяло ме е посетил тази сутрин!

Изуменият Севананда коленичил пред нея.

— Ма - казал той, - какъв товар от скръб смъкнахте от сърцето ми! Той е възкръснал!