Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието (Хроника на един контакт между измеренията) Ив Жан-Пол Апел-Гери

Пробуждането на съзнанието започва със спазването на определено качество на живот, с уравновесено и разнообразно хранене и с добро владеене на тялото. Доказват го сондажи, анкети и икономически резултати: все повече и повече хора искат да имат здравословен и природосъобразен начин на живот, изграден върху хармонията между тялото и духа. Физическото тяло е междинно тяло-носител, което ние дадено, за да придобием известна степен на овладяване на материалните нива. Трябва следователно да го възприемаме като чудесно материално средство, което трябва да се учим да опознаваме и уважаваме, както и да се отказваме от всичко онова, което може да наруши неговото равновесие. Вредните вещества като тютюна, алкохола или наркотиците са също препятствия за неговото равновесие.

След придобиването на определен опит се вижда, че вегетарианското хранене е благоприятно за изчистването на физическото тяло. Някои хора знаят интуитивно какво им се отразява добре:

”Без да знам защо, отказвах да правя онова, което другите без никакви проблеми правеха, например: да пуша и да ям месо. Притежавах някакъв инстинкт да защитавам живите същества, знаех някои неща вътрешно и изпитвах желание да ги споделя с други хора. Исках сама да ръководя живота си, да му бъда господар. Започнах да чета купища книги за паранормалните явления и духовните учения. Започнах да се лекувам с растения, да сменям храната и да търся. Всичко, което имаше резонанс с “не като всички”, ме привличаше, като същевременно отблъсквах всичко онова, което можеше да бъде вредно за мен, и се пазех от някои неща, които бяха на мода, като опитване на наркотици. По-късно открих йога и имах чувството, че съм намерила точно това, което търся. След възторга в началото си дадох сметка, че това не ме удовлетворява напълно, че ми липсва още нещо” - Доминик М.

Да се чувстваш добре в тялото си означава да подготвиш почвата, за да се чувстваш добре и в главата си. Докато по-рано по-голямата част от времето и жизнения потенциал се употребяваше за оцеляване, модерният човек, който води заседнал живот, трябва да практикува физически дейности с тялото си, за да поддържа своята динамичност. Бойните изкуства, танцът, йога и много други дисциплини за душата и тялото позволяват да се повишава степента, в която духът владее тялото.

Да канализираме своята енергия

За истинското индивидуално развитие е необходимо да има налице добро движение на жизнените енергии в тялото и контрол върху тях. Ако една част от нашата енергия е кристализирала или е в плен на подсъзнателни процеси, не само не ще можем да я използуваме, но тя ще се ”стреми да подчини на материята” всяка еволюция по хиляди най-всевъзможни начини. Ключов елемент на тази жизненост, половият импулс обикновено бива считан подсъзнаелно като цел на физическото удоволствие или за продължение чрез потомство, но също можем да си служим с този изключителен резерв от енергия, да я преобразуваме, да я канализираме, за да достигнем по високо ниво на съзнание. Сексуалността трябва да се възприема в рамките на глобалното разбиране за протичането на енергиите между нисшите и по-висшите нива.

Рядко в историята на човечеството толкова много се е показвало наяве, толкова често се е мислело и говорело за пола и сексуалността. Без да бъде знак за жизненост, тази натрапчивост е израз на някаква дълбока неудовлетвореност, тъй като и статистиката потвърждава всичко това, което знаят възглавнициите: според доклада Hitе, излязъл през 1976 година, от всеки 10 американки 7 не получават оргазъм по време на сексуален контакт, 8 от 10 жени мастурбират и 95% от тях достигат без усилие оргазъм. Според други изследвания⁴⁴, близо 60% от жените усещат сексуална фрустация, до голяма степен дължаща се на неумение на мъжете... Все пак, доказвайки значението на оргазъма за психофизиологическото равновесие на индивида, съвременните научни проучвания са на едно мнение с традиционните учения: здравословният и процъфтяващ сексуален живот е основата на физическото и психическото здраве на човека.

Спрямо тези статистики са възможни няколко вида реакции: шега, цензура, престорена срамежливост, изпитване чувство за вина или пък съвсем различен подход, базиращ се на разбирането за дълбоката роля на половия живот. Отношението на една цивилизация към сексуалността и половия живот определя много добре стойността, която тази цивилизация придава на живота. Например в древен Китай много учебници и ръководства по проблемите на пола са специален клон от медицинската литература и привиличат вниманието на хората върху сексуалните практики, които могат да продължат живота им. В своята книга ”Сексуалният живот в древен Китай” Роберт ван Гулик споделя възгледи от древността и методи, които били прилагани тогава: ”Космичният елемент царства от началото до края в учебниците по половия живот, точно по същия начин, както се разпростира и в цялата древнокитайска медицина. Ако бъде изпълнен по подходящ начин, правилно, половият акт е благотворен за здравето и на двамата партньори, дори може да лекува и болести. (...) Важно е жените да достигат оргазъм при всяко полово сношение. Мъжът се научава също да извлича полза за своето здраве и да продължи живота си, като практикува coitus reservatus.”⁴⁵ Сoitus reservatus не е нещо друго освен да се управлява еякулацията, което позволява на мъжа да съхрани една изключителна жизненана енергия, тъй като “една лъжичка семенна течност съдържа еквивалентно толкова енергия, колкото има в два бифтека, десет яйца, 6 портокала и два лимона”.⁴⁶ Това владеене на еякулацията бива преподавано в много традиции, по-точно в индуския тантризъм и в китайския таоизъм, като е отзвук и от ученията, дадени в Библията, които изискват: “Не разпръсквай семето си напразно”.

Съвременната сексология се приобщава към хилядолетната традиция на тантризма, за да определи оргазма и еякулацията като две различни явления. По-голяма част от мъжете свеждат оргазма до момента на физическата възбуда, каквато е еякулацията, докато всички методи свещена любов учат, че еякулацията спира извисяването към психоментален пароксизъм, който води към изживяването на едно космично съзнание. Еякулацията спира незабавно преживяването както за него, така и за нея. Ако толкова жени са фригидни, то е именно защото повечето мъже имат преждевременна йеакулация! ”Древните таоисти учели, че мъжкият оргазъм и еякулацията не са едно и също нещо. (...) Питат ме често какво удоволствие ще изпитам, ако еякулирам само веднъж на сто пъти. Отговарям обикновено така: Не ще заменя силното удоволствие, което изпитвам, срещу вида удоволствие, което изпитвате вие. Дванадесетте години, през които се придържах към това удоволствие, свързано с мигновената еякулация са за мен разпилени години.”⁴⁷ Интересно е да видим как всички онези, които успеят да стигнат до това себевладеене, констатират все един и същи резултат в интензитета съществуващ между обикновения подход и сакралния подход към сексуалността. ”Еякулацията е една от най-фините форми на самоубийство, като включим наркотиците, прехранването и всички крайности. Вашата истинска задача е не да затруднявате еякулацията, а да установявате пряка връзка между вашата физическа нервна система и фините извори на живота.”⁴⁸

“Post coitum homo tristus est” - След като се е любил, мъжът е тъжен. Действително е така, ако цялата психожизнена енергия, освободена при половия акт, не е била канализирана към едно висше ниво, а е била предадена на нисшата физическа маса. Но ако мъжът има контрол над своето жизнено излъчване, тогава той може да премине от задоволяването към една съществена радост, където индивидът се слива със своите фини тела-носители.” - Раул Б.

Инякулацията, това овладяване на еякулацията, изисква да се борим срещу ”естествената” тенденция при човешкото същество да се изхвърля навън, без да се контролира, вместо да се концентрира вътрешно, преди да се издигне до висшето. Когато мъжът постигне това себевладеене, жената ще бъде удовлетворена, както потвърждава Йолан Чанг, описвайки реакциите на своите партньорки: ”Ще се достатъчни само няколко часа, за да види тя, че преживява любовта по съвършено нов начин, и ще си даде вероятно сметка, че никога преди това сексуалните отношениея не са щ доставяли такава наслада. Наистина много жени имаха благородството да признаят, че дотогава не са знаели, че половият акт може да им донесе толкова дълбока радост.”⁴⁹

Първичната сексуалност при по-голяма част от мъжете, в която преобладава инстинктът над духовността, има многобройни и дълбоки отражения върху женската сексуалност, защото според доклада Hitе, ”Жените трябва да се научат да получават оргазъм въпреки своя партньор, а не благодарение на него.” Това обяснява безспорно защо във Франция 68 % от жените смятат, че най-доброто средство за достигане на оргазъм е все още мастурбацията и три четвърти я практикуват.

Мъжът ян е структурата, а жената ин е енергията. Ако структурата не е достатъчно кохерентна и права, не може да канализира женската енергия, която остава често блокирана. Освен ако тя не се вземе в ръце... в прекия смисъл и образно казано. Бети Добсон организира в Ню Йорк стажове за сексуално деблокиране на жени, като използува вибраторен уред за масаж: ”Едва една американка от шест успява да изпита наслада. Пуританството е създало поколения фригидни жени. Жената трябва да мастурбира, това е най-добрият начин тя да открие своята сексуалност.”⁵⁰ Ако вибраторните устройства за масаж могат да се окажат ефикасни, за да отприщят доброто протичане на енергията по този необикновен начин на стимулиране, жената, приложила този метод, за да излезе от една неестествена ситуация на блокаж, трябва да се научи след това да развие своите природни способности за потока на енергията. Бети Добсон не е сама в тази борба срещу сексуалната неграмотност, която води до невротични сривове, до насилие и обсебване. Навсякъде сега, в Европа и в САЩ, се създават школи, където се преподава масаж, сексология, еротично разцъфтяване, оргазмотерапия, стажове по тантризъм...

Извън сексуалното възпитание, много важно както за мъжете така и за жените е едно истинско чувствено възпитание, защото ритмичността в живота и множеството предизвикателства в модерния живот втвърдяват нашата психика, която постепенно става непропусклива за движението на каквато и да е енергия. Базирайки се върху познанието за движението на енергиите вътре в тялото ни, това възпитание би могло да ни помогне да се освободим от табутата и да включим сексуалността в хармоничното управление на своята цялостна личност.

Сексуалността често бива разглеждана като средство ”да се взривим”, но тя може да стане приказен начин да се извисим, да се хармонизираме и да се приобщим към единното. Самата природа ни показва някои граници, които не трябва да се преминават: например хименът на едно младо момиче предпазва проникването в тялото му на прекомерно кондензирани енергии, защото то не е развило в достатъчна степен съзнанието си, за да изгради контрол върху енергиите, които биха нахлули в него. Ето защо едно момиче не бива да се дефлорира, докато не достигне определена зрелост и съзнателно овладяване и управление на своето тяло и на енергиите. Когато жената достигне до това управление, тя открива хармонията и едно разцъфване, което прави от нея една вибрираща душа настроена към вибрациите на духа. Протичането на енергията вътре в тялото отприщва отварянето към други нива на съзнанието. В този процес на посвещение всички етажи на съществото се обединяват за насочване на енергията във вертикална посока. Сексуалността разбира се остава източник на удоволствие, но тя също представлява съществен елемент в еволюцията в работата за постигане на цялостност.

”Когато започнах духовния си път, сексуалният ми живот беше хармоничен. Но чувствах, че любовният акт носи в себе си някакво велико тайнство, чиято същност още не ми беше ясна. Предчувствах, че тази жизнена сила трябва да се използува, за да преминем отвъд нашите човешки ограничености и да достигнем едно свещено измерение. Постепенно се научих да канализирам сексуалната енергия през моите чакри и да обединявам физическото си тяло с моите фини тела. Тази вътрешна работа ми помогна да стигам до пароксизма, нещо като светкавици от етерен огън, които минават през тялото в един миг. Това тяло става място за ”алхимична” операция за преобразуване на енергии, където най-първичните сили се съгласуват и сливат в първозданна вибрация на космично съзнание. Това действие изисква добро управление на собственото тяло, на своите чувства, много голяма точност на съзнанието и невероятна концентрация. Това е порив на цялото същество - тяло, душа и дух - към божественото измерение. То е точно противоположното на леснината, отпускането и вулгарността. Това е нещо, което завладяваш в самия себе си и което не се преподава в училище. Все пак много мъже и жени се надяват да намерят отново в себе си този потенциал и да станат актьори във великата история, която обединява - в невидимия свят - видимите форми, каквито са нашите физически тела, с техния извор на жизнени пулсации, вибрации и трепети. - Клодин П.

”Според тантрическите принципи открих начин да изживея сексуалността по весел, фин и духовен начин. Протичането на енергии ти позволява да черпиш от най-ниските зони на самия себе си една основна енергия, след това чрез канализиране и концентриране да я качиш през твоето същество до висшето духовно измерение на съзнание. Вместо да останат на хоризонтално ниво (линейно) и бързо да се върнат към инерцията и кондензацията, така канализираните енергии се качват вътре в нас и ”отварят главата”, сиреч духа. Имах късмет да изживея приказни моменти, където тялото ми не беше вече тяло, а стана душа и дух, където цялото ми същество получи ново измерение, където почувствах присъствието на висши измерения и въможното люлеене в континуума съзнание-енергия. - Паскал Н.

Тези методи и техники за канализиране и преобразуване на жизнената енергия бяха постоянно включени в процеса за пробуждане, преподаван от Йо Апел-Гери, който ни запознава с опита си в една област, която не е нито лесна за разбиране, нито проста и достъпна за овладяване. Той казва:

”Когато се доближи до полето на душите, жената става прекрасно присъствие, което откликва и на почти неуловимия дъх с прозрачност и лекота, способни да променят цялата нечистотия в светлина и любов. Когато жената достигне това необикновено поле, където всички нейни способности за промяна биват задвижени, може да се разбере какво съществено значение има пробуждането на нейните трансцендентни способности за пречистването и омиротворяването на човешката природа, както и за извисяването на съзнанието-енергия на човечеството. Отговорността за това пробуждане носи отчасти и мъжът, който се е заел с овладяването, управлението и канализирането на енергиите на своята първа жена, която всъщност е неговото собствено физическо тяло.”

Всички тези информации ни показват, че сексуалността не може да бъде разглеждана и изучавана като ”частна област”, разделена от другите съставни части на личността. Трябва да имаме много информация за нейното физиологическо, психично, умствено и духовно функциониране, за да се стигнем до овладяването и управлението на цялостната й природа, едновременно природа на физическото тяло и на свързаните с него фини тела-носители.

Владеенето на тялото и жизнеността е първата крачка към една прозрачност, която води към вслушване в нашия вътрешен свят, където резонира психическата енергия, основа на нашия свят на емоции и чувства. Психиката е място на психе, т.е. на душата. Чрез специфично ”психическо възпитание” можем да открием отново тайните ритми на своята чувствителност и да развием инстинкт, интуиция и вдъхновение. Тези, които решават да се променят, ще бъдат принудени да се опитат да размотаят сложното кълбо на своите емоции и на своите чувства. В нашата епоха много хора приживяват трудни психически състояния, чиито причини и смисъл изобщо не разбират.

”Нашите фини тела-носители се намират в едно поле на единно общение, много по-хармонично от равнището, в което протича нашето материалното съществуване. В замяна на това имаме други тела-носители в изключително сгъстени плътни нива, както и трудно достъпни резерви от енергия. Ако не извършваме съзнателни действия, за да пренастройваме тези по-нисши части в нас самите, ние биваме несъзнателно довеждани до отприщване на всякакъв вид положения на напрежение и страдания, чиято цел е да бъдем свързани с тази сгъстена и болезнена зона, докато не събудим отново своя потенциал. Изразът ”енергията на отчаянието” добре илюстрира съществуването на тези дълбоки резерви от енергия. Ако сме осъзнали нуждата да освободим тези тела-носители и тези нисши енергии, съзнателно можем да създадем положения на напрежение или натиск, за да накараме да се задвижи енергията в тези много плътно кондензирани полета. Много жени изживяват неконтролируеми периоди на депресия (поради където идва и приемането на тонове транквиланти), което е наистина резултат от тяхната небрежност и незаитересованост да работят самите те върху онези части от самите тях, които са приковани долу в плен, погълнати или приспани. Натрупването под тях на неизползвана енергия създава в крайна сметка тежест, която ги кара да изпаднат в отчаяние. Ако една жена ръководи добре своя потенциал чрез физическа, сексуална, психическа, умствена или духовна дейност, тя успява да живее в равновесие, т.е. добре поляризирана между висшето и нисшето.” - Надин В.

Много хора се лекуват, но това лечение е обикновено само частично. Тъй като модерната медицина подхожда към болния от гледна точка на симптомите и с това не е в състояние да обхване цялостния процес, който е в основата на болестта, всяко лечение, ограничаващо се само с изучаването и разбирането на подсъзнателното, стига и до ограничени резултати. Методите на психоанализата са частични, докато не позволят на индивида да стигне до границата на свръхсъзнанието, което преработва и поставя в друго измерение освободената от подсъзнанието енергия. Не ще може реално да се решат проблемите на един човек, ако се свеждат единствено до онова, което той е преживял в детството си, тъй като тези проблеми са резултат от много по-сложни процеси, неразплитаема смесица от родови, културни и социални елементи, а също и главно от кармични и други елементи, свързани с междуизмеренческата функционалност. Изучавайки психология в университета, Мона Боси е работила много години в области, свързани с неадаптивните деца, психоанализата и психотерапията.

”В края на моето следване си дадох сметка, че тази дисциплина и произхождащите от нея методи и техники не са достатъчни, за да помогнат на индивида да се промени основно, да се излекува от травмите, чиито дълбоки корени стигат чак в самата организация на обществото. Затова се отказах от кариера, чиято основа би била една илюзия, защото знаех със сигурност, че не се стига до основния проблем. Знаех обаче, че има някакъв процес на истинско освобождаване и че трябва да го намеря. И като открих значението и ролята на движещите сили (канавата, основата) между измеренията, които въздействат върху индивида, разбрах, че личността на човешкото същество е далеч извън това, което ние възприемаме обикновено.”

Психиката може наистина да се хармонизира и развие само ако индивидът излезе от егоистичните граници - както все едно да изостави старата си опаковка, - за да се зареди в обмен с другиго и в пробуждане за една по-висша реалност чрез приемането на духовни тела-носители и на фини енергии. Да бъдеш уравновесен означава не да бъдеш като другите, като се съобразяваш с една норма, нивелираща поведението на хората, а да се настроиш по възможно най-точния начин за своята роля във вселената, която е различна за всекиго поотделно. От мига, в който се прекъсва връзката или континуитетът между всички части на нас самите, се появява неравновесието.

Състоянието на влюбеност е най-благоприятно за разцвета на индивида. Не казваме ли ”любовта дава криле”? Любовта е светлинна енергия, която като жизнеността може да бъде канализирана и усилвана, за да захранва поривите и нежността на душата. Любовта може да ни извиси към някое духовно измерение. Ако е изживяна в условия, където има определено качество енергия, тя става неописуем източник на радост да се живее и на щастие.

”За мен влюбването е велик фактор за равновесие, допринася най-много за моето разцъфване и мисля, че е необходимо всеки да поддържа и разширява това оживотворяване чрез обич. Любовта позволява да стигнеш постепенно до едно измерение на душевност и духовност, което може да се почувства защитено в люлката на едно любещо сърце. Така съществото може да развие по-голяма чувствителност, нежност и по-изтънчено възприемане на невидимото поле, с което може да влиза в единение в определени мигове на щастие. Срещата на един мъж и една жена може да премине отвъд обикновената физическа любовна връзка и да се превърне в трансцендентно общуване, ако те знаят как да предизвикат да резонира любовта, която движи като цяло тяхното същество.” -Беатрис А.

Любовата връзка е фантастична, когато бива преживявана по хармоничен начин, но често зависимостта от ”другата половинка” става толкова обсебваща, че индивидът там се затваря. Връзка, която в началото обещава чудеса от нежност и единение, може да се обърне в истински кошмар от подозрения, съмнения, отмъщение и фалш, на ”обичам те - а аз никак вече” и ”мразя те - ще те разкъсам”, което води до катастрофа, до караници, до непоправима и брутална раздяла... Но както казва една съвременна песен: ”Няма само обич, има и омраза също”. Овладяването на омразата-любов и на старстта-притежание тогава става много важен етап, за да се намери вътрешното спокойствие.

Първата истинска любов е онази, която се изживява с душата, защото, ако не успеем да обичаме вътрешното присъствие на своята същност, ще имаме много трудности да разкрием своето сърце на другите. Това вътрешно вглъбяване на любовта може да бъде етап от процеса на централизация и на вертикализация на енергията-светлина към вибрационното поле на духа. Тогава любовта не е вече само едно топло излъчване, но става също една поддръжка на ново приобщаване към божественото.

Да упражняваме мисленето си

Колкото повече еволюира един организъм, толкова по-сложен става той. Колкото по-фини стават нашите възприятия, толкова повече съзнанието, което имаме за реалността, става богато, синтезно и нюансирано. Така словесният изказ, който го носи, излиза малко по малко от първоначалния описателен аспект, за да стане опора на един вътрешен резонанс. Колкото по-бавно тече енергията-съзнание, толкова повече тя се стреми да затвори висшите нива на духа в опростения подход на двойствения ум, подход, присъщ на инертната материя. Квадратът или кръгът винаги ще се стремят да си представят куба и сферата от гледна точка на тяхното собствено пространство ...до деня, когато тяхното съзнание ще схване отвътре какво представлява обемът. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече се опитваш да излезеш от пасивността, да се изтръгнеш от навиците си, да се освободиш от фалшивите ценности, за да откриеш отново реалните си нужди.

Понякога едно същество, една книга, една ситуация представляват врати, през които ще можете да преминете, ако вземете вътрешно решение.

”Една вечер се опитвах да заспя и внезапно усетих желание да отворя книгата, която четях по онова време, в която се разказва за посвещението на един ученик от един латиноамерикански учител. Без да мисля за това, което правех, попаднах на диалог между ученика и неговия учител, който му казваше: ”Не те забравям, оставям ти малко време, за да можеш да разбереш и усвоиш наученото.” Тези думи по необясним начин се отнасяха за мен и все още звучат в главата ми, толкова точни бяха те в този миг тогава. Това послание ме накара да онемея, но скоро ме осени едно голямо просветление.” - Жак Л.

Хората, които започват да работят за пробудата си и които неизменно продължават, носят в себе си интуиция и сигурност, които се развиват постоянно и стават все по-точни и по-точни с времето. Те придобиват свой вътрешен поглед, който им позволява да се измъкват от полуистините и от ограничените знания, резултат от прекомерната специализация, за да развиват глобалното си виждане за самите себе си и за света.

Акордирайки се спрямо вътрешния порядък на вселената, умът схваща смисъла на хармонията и на последователността на различни ситуации, разбира връзката между елементи и явления, които привидно нямат никаква връзка помежду си. Това осъзнаване предизвиква незабавно размисъл за ограничените модели, наложени му още през детството от образованието, а впоследствие засилвани от социалния конформизъм и средствата за масова информация. Без активно размишление пред лицето на тези сили, които се стремят да ни направят ”като всички”, за нас съществува опасността да се оставим да ”влезем в калъпа”. Трябва да имаме смелостта да се измъкнем от този конформизъм, който ни отдалечава от една по-извисена част от самите нас.

”Трябва да бъдеш изключително силен, за да се изтръгнеш от общата маса, никой няма да приеме ти да нарушиш установения ред и всичко е направено така, че всички да бъдат като всички. Възпитанието, образованието, институциите и т.н. преповтарят все едни и същи мисли векове наред. Познанията се развиват, но схващанията за смисъла на живота на човека на земята малко се променят. И ако нашето съзнание не се пробуди, може да преминем своя живот, без да узнаем истинския му смисъл. Ето защо, когато животът привидно е монотонен, не трябва да се страхуваме, ако случайно можем да се отворим за нови схващания.” - Анет Ф.

”Това освобождаване на съществото не е нещо, което се одобрява от обикновената социална норма, защото да се освободим означава да утвърдим своята оригиналност и чрез нея дори да подчертаем своето различие, следователно да надхвърлим някои предразсъдъци. Трябва да пробием тази маска на псевдоистината, за да намерим отново първичния контакт с онова, което винаги е съществувало, с тази част от самите нас, която е свързана с постоянното и безкрайното. Да намерим отново най-важните ключове, които позволяват да се разбере това състояние на поддържано невежество и да се излезе от него.” - Бернар Д.

Центрирано ли е върху своето истинско вътрешно вдъхновение, всяко същество има способност и възможност да преценява и да отсъжда съзнателно и критично всичко онова, което другите хора понасят несъзнателно и неосъзнато или приемат като неизбежно. Реши ли да не приема повече да бъде манипулирано на повече или по-малко подсъзнателно ниво, то иска да може да избира.

”Дадох си сметка, че повечето от хората живеят вън от самите себе си, непрекъснато поглъщани от разни външни предизвикателства и възбуди.” - Клод К.

”Постепенно се научих да се вглъбявам в себе си, да прецизирам всичко в мен и да вземам решение всеки миг единствено за това, което е най-важно и дори съществено, да се освобождавам от всякакви получени идеи, свързани с външен успех. Всъщност струва ми се, че е необходимо да избирам всеки миг по най-реален начин своя живот, като намирам средства за съобразяване и постепенно привеждане на нещата, които са около мене, в съответствие и синхрон с моите дълбоки вътрешни убеждения, тъй като в противен случай човек бива подложен на натиск отвън и се оказва намесен в ситуации, където повече не може да избира.” - Жак Л.

Достигнал до известна степен в своето развитие, човек е принуден да търси информация, за да подсилва вътрешно убедеността си, която нараства все повече и повече. Да прилагаш метода на индивидуалното развитие означава да вървиш по пътя на творческия синтез, който не може да се задоволява от установените догми. Става дума да се открие собствената вътрешна истина на базата на ученията, оставени от всички онези хора, които през всички епохи, във всички култури и по всички континенти са били изследователни на вътрешната вселена. Независимо дали са били алхимици или шамани, йоги или суфити, мистици или парапсихолози, тези търсачи са ни завещали значително количество такстове, методи и традиции относно пробудата на човешкото съзнание.

”Напразно търсех отговори на всички фундаментални въпроси, които всеки човек си задава. Имах усещането и вътрешната сигурност, че извън мене съществува нещо неуловимо, невидимо, което е в основата на организацията на тази вселена. Исках да зная повече и започнах да документирам, да чета съчинения, които ми даваха един друг поглед за света, съвсем различен от гледната точка на официалното образование. Четенето на тези книги много подобряваше моето състояние, това бяха единствените моменти, в които усещах отлична хармония между тялото си, душата си и духа си.” - Маджи С.

Еухенио Ферлони, аржентинец с повече от двадесет години опит в областта на психологията, дълго е търсил отговор на своите въпроси.

”Дотогава моята жажда за знания ме караше да посещавам многобройни философски, религиозни, научни и езотерични школи. Във времето тези школи следваха една след друга и ми носеха информация, послания и зрънца истина, които постепенно ме променяха. Но пътях изглеждаше, че се свежда до едно търсене без край чрез също безкрайно обучение. Липсваха ми най-малко два основни елемента, което осъзнавах, но все не успявах да осъществя. Първият беше “синтезът”, необходим за обединяване и единение на целия този огромен капитал от мъдрост, натрупан през вековете, чието богатство е толкова голямо, че приема в лоното си разликата и противоречието. Вторият елемент се отнасяше за възможността да свързвам това познание с една практика, изследвайки всички енергии и измерения, които съставят нашата цялостна човешка същност, като преминавам от интелектуалното любопитство към съзнателната действеност. Едва когато срещнах Пътешествениците в безвремието, с които работя сега, успях да интегрирам елементите, които ми липсваха.”