Вторият тип контакт, свързан с безвремието, е телепортацията, т.е внезапно преместване на физическото тяло от едно място на друго.
Много истории се разказват за възможностите на някои тибетски монаси, индийски мъдреци, алхимици, светци или съвременни изследователи да извършват такива пътувания. От момента, в който влезеш в контакт с безсмъртното поле на трансцендентното, става възможно да се приобщиш към един процес на пренос или трасфер, способен да действа върху сцеплението на клетките в биологичното тяло и на атомите в материята. Ако е цялостно съгласувано с Духа, който го е сътворил, човешкото същество ще има определяща и решаваща роля за материалното сътворяване на всичко останало около него. Овладяването на тези процеси може да бъде предоставено само на посветени хора, достигнали високо еволюционно ниво, тъй като този вид властност се дава само на онези, които са преодолели първите стадии на силовата воля, свързана с гравитацията.
Затова именно в нашата книга, при описанието на опитноститие, свързани с безвремието, ние ще пристъпваме с пиетет и спазване на тайната, дължими на всичко, което е свято и свещено, като ще се опитаме да не оскверним и опошлим такива сложни процеси, до които могат да имат достъп само онези хора, които са предварително подготвени за това. Оскверняването и опошляването тука ние разбираме в смисъл, че не трябва да даваме на всекиго информация, която той не трябва да знае, защото не е стигнал ниво на съзнание достатъчно високо, за да я използва с мъдрост и хармония. Още повече, че, ако един невежа получи някакво познание, за което самият той не притежава “ключове”, за да я разбере вътрешно, за него всичко това може да се окаже вредно и дори опасно.
Третият тип на контакт в безвремието се отнася до процесите на дематериализиране и рематериализиране на индивида: физическото тяло се интегрира в света на енергията, а след това се връща в света на формите.
Съвременната най-нова наука работи върху антиматерията и антигравитацията, но тя прави това, без да държи сметка за равновесието между духа, енергията и материята. Някои от нас са били свидетели на странни процеси на материализиране и дематериализиране, осъществени благодарение на възможностите на духа. Пътешествениците в безвремието трябваше да се срещат със същества, които бяха развили контакт, способен да породи учудващи явления. Ето какво казва Йо Апел-Гери за тях:
“Постепенно по време на това наше пътуване успяхме да влезем във връзка с много личности и групи по целия свят, които също преживяват много точни контакти. Имаме обмен с тях и знаем, че те извършват особена и специфична работа. Всяка йерархична система има определен свой тип представител в това ниво: някои работят на равнището на истината, други - на равнището на светлината, трети - на нивото на материалния контакт. В зависимост от нуждите, т.е. съобразно еволюцията на човечеството, ние ще ориентираме нашия път, за да свържем с по-висши измерения не само нашия ум и нашата психика, но може би и нашето физическо тяло. Това е сложна работа, защото нашето тяло е вкоренено в Земята и ние трябва да уредим много други неща, преди да бъдем в състояние да предвидим за себе си преминаване към някой по-извисен континуум.”
Четвъртият тип на контакт в безвремието предизвиква дематериализация на индивида, който променя окончателно вибрационното си ниво.
Във всички времена някои същности са извършвали преминаване в друг континуум, без да оставят никаква следа. След като сме преживели много опитности на контакти, свързани с материята, пространството и времето, както и с безвремието, ние ориентираме все повече и повече нашите изследвания към опознаването и овладяването на тези процеси на трансфер.
Това свято направление, непрекъснато укрепвано от желанието ни да се върнем към извора, но и постоянно доуточнявано, както мореплавател държи верния курс, е върховната трансцендентна цел, която дава смисъл на цялото съществуване. Нисша сила, материя, тяло, живот, душа, дух - това са последователните стъпала на енергията, която се разгръща вертикално и се пренася по вътрешната ос, чрез която човекът овладява животното или звяра в себе си - своята поддържаща основа - за да достигне Бога, който го вдъхновява. Този процес на трансфер изисква да променяме нашата основна нисша сила в духовна квинтесенция, която ще бъде интегрирана в съзнание и насочена и отведена към небето след нашия опит от инкарнацията.
5. ДЕТЕТО И КОНТАКТЪТ
Само невинността, свързана с детството на душата, е в състояние да се съгласува с безсмъртното измерение в самите нас. Според традицията небесното царство принадлежи на посветените, на птиците, на децата и на царете. Последните свидетелства на контакт, които ние ще представим, се отнасят за някои опитности, преживени от някои измежду нас по време на детството или младостта им. Периодът на детството е време на вълшебнически взор, който преминава през видимото и върви точно към същественото. Не е без значение, че деца говорят за видения, непознати за слепите очи на иначе вече порасналите хора.
“На четири години бях, когато си играех в една затворена стая, но моето внимание бе привлечено внезапно от някакво присъствие. Вдигнах очи и видях едно светлинно съвсем бяло същество в левитация на двадесетина сантиметра от пода. Това видение бе кратко, само няколко мига. След време осъзнах, че без да сме си разменили нито дума, връзката ми с другия свят се е създала още тогава.” - Блез Б.
Много деца преживяват спонтанно раздвояване, което представлява част от тяхното съществуване, но то може и да ги разтревожи. Ако те бъдат изслушани от член от семейството и ако за това се говори с разбиране и с уважение към тяхната чувствителност, възможно е да им се помогне да разберат по-добре това, което им се случва.
“Това започна, когато бях на 5 години, на моменти се раздвоявах по хоризонтала, което означава, че се усещах отделена с моето енергийно тяло на 5, 10 или 100 метра от моето физическо тяло. Малко се паникьосвах, сърцето ми биеше силно, не разбирах какво ми става. Съзнанието ми излизаше от тялото. Чувствах физическото си тяло отзад, но не го осъзнавах съвсем добре, иначе виждах нормално всичко наоколо. После се завръщах в тялото си. Това продължи няколко години - до 8 - 9-годишната ми възраст.” - Кристин Ж.
“Преживявах спонтанни раздвоявания до 10-годишна възраст. Нощем се озовавах над леглото си и над къщата ни. Не виждах вече покрива, но виждах моето тяло и се разхождах в небето. Никога не бях изпитвала по-голяма свобода. След това идваше моментът на повторното всмукване и за мен това бе ужасната страна на приятното усещане. Бях всмуквана в нещо като бездънен отвор и се връщах в моето легло с чувството, че главата ми е огромна. Много време ми трябваше, за да мога да се размърдам. Когато успявах да раздвижа малките ми пръстчета, сякаш ставаше по-лесно. Това ме тревожеше малко, защото ми се случваше доста често. Разказвала съм за това на лекари и на мои близки, но никой не можа да ми даде някакво обяснение.” - Аниес Р.
“Бях на около 5 години. Бях оперирана в клиника. Имаше голяма стая с легла едно до друго и бе пълно с деца. Спомням си, че бях над тях, виждах всички деца, които плачеха, а аз си спях в леглото. Този спомен е запечатан много дълбоко в мен. По-късно, когато прочетох Черният извор, разбрах, че съм преживяла излизане от тялото си.” - Беатрис И.
“Когато за първи път излязох от тялото си, бях на около 10 години. Живеехме на село и често играех с моите приятели в една кариера на 10 - 15 метра височина, беше много опасно. Един ден отидох съвсем сама. Очевидно съм паднала, защото се озовах закачена на една вертикална преграда. Не можех нито да сляза, нито да се кача. Толкова много се уплаших, че изведнъж се усетих като изхвърлена нагоре, но се виждах отгоре, виждах и целия пейзаж заедно с кариерата. Когато се върнах в тялото си, успях да се изкача отново, хващайки се за малки корени и клончета.” - Доминик М.
В своето научно изследване, наречено Проект Омега, Кенет Ринг (Projet Omega, Kenneth Ring), който вярва лично в реалността на тези явления, специално е проявил интерес към детството на хора, предразположени към такива опитности. Той установил, че “индивидите, които в зряла възраст споделят за преживявания, свързани с НЛО или “на прага на смъртта”, не са били, по време на детството си, задължително склонни към фантазиране, но са били вече с достатъчно повишена сетивност за паранормалните явления”. Ето още няколко други свидетелства, които показват предразположение да се долавя една “друга” действителност.
“Бях на осем години, прекарвах ваканцията си в един къмпинг. Един ден, като отивах да си легна в палатката, вдигнах очи към небето и видях точно над мен някаква светлина с вид на леща. Извиках баща ми и близките ми, за да им я покажа. Беше едно от първите ми наблюдения на явления от този тип. За мене това, което ставаше, беше съвсем нормално и очевидно. Просто бях много щастлива да наблюдавам нещо, което вече бях видяла на сън или във въображението си.” - Летиция Ф.
“Първи контакт с кораб: бях на 14 години. През месец август почивах с родителите си и моите трима братя. Караваната ни се намираше в една висока долина на Бриансоне, до реката Кларе. Спях в колата с брат ми Филип. Но тази нощ се събудих внезапно с някакво вътрешно чувство, че ще се случи нещо забележително. Със затаен дъх следях появата на една огромна пура, която летеше, можех да отлича кръглите “оранжеви” прозорчета. Събудих брат ми, за да види и той. Но той си остана съвсем спокоен, само после попита по-големия ни брат какво е това. Знаех, че това не е нито самолет, нито дирижабъл, нито планетата Венера, нито халюцинации, а наистина летяща чиния, което и му казах. На другия ден родителите ни се шегуваха с нас: “Е, видяхте ли зелени човечета?” Очевидно братчето ми ме бе изпортило. Отклоних вниманието, като скрих точно какво бях видяла. Интуитивно разбрах, че този контакт е само за мене самата и че няма нужда от доказателства.” - Чарли С.
Родители, не се подигравайте на вашите деца, когато ви разказват за разговорите си с невидимия свят. Напротив, използвайте този нов поглед, който те имат за света, оставете да ви заведат отново към чистото ви детство. Пътешествайте с тях, за да откриете онзи таен континент, който вибрира в нас. Намирайте време, за да изслушвате техните разкази за всичко, което им се случва да виждат и чуват. Разказвайте им за вашите сънища и научавайте какво сънуват те. Ще видите, че много неща могат да се научат при един такъв обмен.
“Струва ми се, че винаги съм имал някакво вътрешно търсене на нещо и че в отделни случаи съм възприемал енергийно, и то доста отчетливо, света около мен. Като малък бях много мечтателен, четях купища книги за открития, за географията, за традициите на различни народи, за явлението НЛО, дори си правех колекция за него, както и материали за древни цивилизации. Бях силно свързан с всичко, което идва от други измерения, особено с извънземните - и то ми изглеждаше съвсем естествено, без някой друг да ми е говорил по-рано за това. На 14 години преживях за пръв път раздвояване. Сънувах, че ходя, когато от небето се спусна някаква спирала и от вътрешността й ме повика някаква мощна сила. Тя ме изтръгна от нашия свят, но за миг усетих в началото, че не искам. Детският ми рефлекс ме накара да се опитам да запаля нощната лампа. Отворих очи, за да го направя, но забелязах, че виждам стаята не както обикновено, а отвисоко. Наистина като че ли не бях във физическото си тяло. Една част от мен отказваше да тръгне, а ръката ми не помръдваше. Малко по малко, след като силно се концентрирах, успях да сляза и да раздвижа ръката си, която бе вдървена. Накрая успях да запаля и лампата, малко паникьосан от това, което ми се беше току-що случило. Беше невероятно. Не можах да заспя и събудих родителите си. Те споменаха за кошмар, но аз знаех, че не е точно това, а нещо друго. Едва към 17 - 18-годишна възраст чух да се говори за раздвояване. Този вид преживяване не се случва очевидно много често, но то преобрази изцяло моя живот. Имах собствено преживяно доказателство, че съществува друго нещо, някаква непозната енергия, извън физическите и материалните възприятия.” - Беноа П.
“Това се случи, когато бях на 13 години. Тогава се молех всяка вечер, но не с думи, а се концентрирах на нивото на сърцето, за да почувствам любов към Бога, и над главата, за да я запазя. Така се молех години наред и една вечер, преди да заспя, по време на този процес излязох от моето тяло. Отначало се озовах в звездните пространства. Нямах тяло и пътувах със смайващата скорост на мисълта. В момента, в който минах покрай една планета, усетих наистина какво е гравитация. Знаех, че ако се приближа много, ще бъда изсмукана. Бях още в пространството, но понятието време вече за мене не беше предишното. След това навлязох в свят, който няма форма, нито време, нито пространство, невъзможно e да се опише. След това се озовах сякаш в сърцето на вибрацията на едно безкрайно пространство, в сърцето на материята, в сърцето на всяко нещо, като че ли всяко нещо беше съставено от същата тази вибрация и нямаше абсолютно никаква разлика. Всичко беше силно и интензивно, както е силно и интензивно самото съзнание. Няма нито чувство, нито емоция, нито светлина, няма никого, има само точност. Като че ли всичко се вмества във вътрешността на някакво съвършенство, но без да се прояви. След това се озовах над акациевата гора, близо до нашата къща, през нощта, в някакво нематериално тяло, което беше много голямо. Беше нещо като огромно вместилище на съзнание и енергия. Знаех, че трябва да успея да вляза в тялото си и да забравя една част от онова, което току-що бях преживяла, разбирах, че това е неминуемо, за да вляза отново във физическото си тяло: съзнанието задължително трябва да се смали при влизането си там. Все пак, в този миг ме учеха на неща, които трябваше да запазя в съзнанието си. Разбира се, по-късно щях да имам чувството, че съм разделена, че съм съвсем самичка, но това в действителност е илюзия. Решенията, добри или лоши, които ние вземаме свободно, и всички наши действия са само последици от нещо, което се извършва другаде: божествен план, съвършен, с който нашите тела са свързани чрез някакви вътрешни нишки. След това трябваше да се върна в моето тяло. Отначало раздвижих краката си, ръцете си, за да проверя дали съм влязла докрай в тялото си. Имах чувството, че няма да мога да се побера и да се задържа вътре, в едно толкова малко детско тяло.” - Клодин П.
“Бях станал вече на 15 години, през 1981 година, когато започнах да изживявам първата си необичайна опитност, свързана със сънуването и с виденията. Обикновено сънищата остават далечни, неясни и неуловими при събуждането. А по това време аз сънувах космични кораби, големи облечени в бяло космични същества, които ме посрещаха и учеха на много интересни неща. При събужане цялото това преживяване оставаше отчетливо и цялостно, но с изключение на спомена за точно казаните думи. Действителността в тези сънища бе такава, че при събуждането ми трябваше известно време, за да се върна в полето на обикновения живот. Редовно този сън се повтаряше: понякога със същества, понякога само с много големи кораби от светлина. Така, малко по малко, като капчици в мен проникваха фигури от други светове и се създаваше усещането, че имам да изпълнявам програма, без все още да имам точните елементи. Знаех също, че един ден ще срещна хора, с които ще работя в тази насока. Реших да предприема сериозна научна подготовка, за да разполагам с начин за изследване, но и със знания, имащи сравнителна достоверност пред света, който, както вече разбирах добре, премълчава и отказва да приеме съществуването на други форми на съзнание във вселената.” - Лоран П.
Постоянно инжектиран чрез медиите и обременяван от условностите в света на всеобщата информираност, съвременният човек става все повече и повече инвалид за душата, сляп за хармонията, глух за своята интуиция, стига до амнезия за безпределността и свежда своя живот само до една абсурдна и непрекъсната поредица от желания, удоволствия и страдания, постижения и успехи, лишения и насилие.
Психологът Жан Устон уточнява: “Геният на детето идва, в по-малка или по-голяма степен, от неговата способност да се идентифицира спрямо всичко онова, което вижда. Детето се стреми да разбере света, като го пресъздава. Докато ние бяхме деца, нашите родители ни позволяваха да изживяваме своя “аз” по най-различен и разнообразен начин. По-късно, в юношеството ни, те заявяваха, че всичко това е нереално или несвойствено, и нашият гений за самоопределяне се оказваше осакатен... Няма глупави деца, има само педагогически методи ужасно неподходящи и накърняващи и изсушаващи детските души. Необходимо е да се разработят методи, които да държат сметка за безкрайното разнообразие от човешки същества и за изключителното богатство на начини на мислене и чувстване. Планетарната култура вече изисква това.” 19
Давайки превес на интелектуалната подготовка, сегашното образование прилича на истинско тъпчене на мозъка с храна, при което, като не се зачита душата и творчеството, се скриват от нас и ни се отнемат богатствата на Висшия дух. Това води до технически, материалистичен и разочарован поглед към света, който причинява кризата на нашата цивилизация и който поражда по-нататък форми на пагубно насилие... Действително едно изследване, проведено в американски университети, обяснява, че едно 16-годишно дете е видяло вече 33 000 убийства, след като е станало по някакъв начин свидетел на 200 000 кавги, семейни разправии, измъчвания, изнасилвания или кръвосмешения.
Американски експерти са проследили предаванията по един детски телевизионен канал и в продължение на 18 часа са регистрирали 1846 акта на насилие, от които 175 сбивания, 389 нападения и 362 случая на употреба на огнестрелно оръжие. Насилието е първата телевизионно преносима болест. В Северна Америка броят на убийствата се е удвоил след появата на телевизора.
Правата на душата
При наличието на тези безпрецедентни условия в историята на човечеството всеки човек е длъжен да реагира, ако носи все още някакво благородство в себе си. Както открай време са съществували малки групи от хора, борещи се за освобождаването на робите, а по-късно и на жените, също така за защита на околната среда или на изчезващите видове животни, така е дошъл вече часът да се защити чувствителността и сетивността на човека, за да се освободи той от системната и организирана бруталност, която му пречи да се настройва по своята истинска програма.
Полетът на душата е онази вибрационна емоция, която ни вдъхва живот и ни извисява вън от тежестта на физическото тяло, за да се свържем с трансцендентното измерение. Очите на душата преминават отвъд материалните проявления и съзират истинската същност. Очарованието пред хармонията на вселената ни дава възможност да поддържаме онази духовна част от самите нас, която ни свързва с безкрайността.
Душата изисква светло пространство, за да живее, да праща лъчи навън към другите, на всеки миг да вдъхва живот, всяка мисъл да озарява с магия и мил спомен, при което се сливат реални събития и тайни неведоми знания. Чрез звездните мигове в своя живот всеки човек създава свой уникален душевен еликсир. Богатството на един човек е съответно на количеството и качеството на миговете, в които неговата душа е успявала да трепти, знаела е как да влиза в съзвучие с някой друг човек или с много хора, с природата, с някой пейзаж, с някоя мелодия или песен, с някое вдъхновение. Там, където някои не могат да почувстват нищо особено, други, чиято чувствителност е будна, ще могат вътре в себе си да усетят и изследват изяществото, извисеността и нюансите на конкретната ситуация.
Някои местности, гори, природни резервати с флора и фауна биват защитени срещу агресията и насилието на едно варварско и саморазрушаващо се общество. По същия начин територията на душата трябва да бъде едно от тези привилегировани пространства, защото, в края на краищата, какъв ще бъде храмът на физическото тяло, ако светлината на душата не идва да го напои. Какво ще бъде аналитичният ум, ако няма за своя годеница онази жива вода, която се смее или натъжава в безкрайни вариации? Постоянният прилив на фини чувства, този невидим океан, който облива материалния свят, няма място в университетите, а всъщност всички се вдъхновяват да го откриват под една или друга форма. Деца, зрели хора или възрастни - всички имат душевни пориви и именно това е гребенът на онези чудесни вълни, мощни и неразумни, докосващи бреговете и на света, и на духа.
След борците за правата на човека, ето борци за правата на душата, които твърдят, че в човешкото същество има една вътрешна извисена духовност, която трябва да бъде призната, съхранявана и развивана. Да защитим бъдните поколения, това означава не само да се тревожим за свръхнаселението и замърсяването на околната среда, това означава също да се заемем с качеството на умствената и душевната среда на човешкото същество, като действаме по посока на защитата на духовната му природа.
Първите еколози биваха възприемани за луди, както впрочем се случва с всички, които проправят първите пътеки. Опитностите, за които ви разказахме тук, са доказателства за това трансцендентно измерение, което човекът може да преоткрие, ако направи усилие да се свърже отново с по-висшите полета. Вратите се отварят за нов цикъл. Затова всеки да се заеме със себе си, за да се възползва от новите влияния, които оплодяват човечеството на пространствено-времевия кръстопът, към който то вече се е запътило.
Втора част
ЕДНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО
“Способността, която ни е дар, няма същата стойност като способността, която сме постигнали със съзнателни усилия. Първата е сила на ангела, втората е сила на човека.” - Йо Апел-Гери
По-голямата част от свидетелствата, които току-що прочетохте, тематично подредени, се вписват в хронологията на един контакт, истинско приключение на съзнанието, вдъхновено и преживяно от Пътешествениците в безвремието. Това приключение има няколко етапа, които им позволиха да напреднат в познаването и разбирането на процесите, ставащи между различните измерения, и в постепенното свързване на всички страни на отделния индивид с неговото космично измерение. Така, с течение на времето, в тяхната работа бяха включвани различни елементи: духовен порив, телепатична връзка с други измерения, вдъхновено творчество, интелектуален синтез, динамика в групата, овладяване на жизнеността, живот в общност, управление на материалното поле...
На всеки от тези елементи отговарят специфични опитности и особено обучение. Колкото повече човек напредва в изкачването на една планина, толкова по-добре се виждат очертанията на пътя, който е изминал. Еднородността, продължителността и динамиката на този път тогава изглеждат неизбежни, дори хората, които са го следвали, да не са осъзнавали винаги целостта на протичащия процес.
Космична връзка - 1970-1978 година
Този първи етап събра в Париж личности, имащи общи търсения и еднакъв тип сетивност. Беседи, курсове, уикенди, почивки - толкова много запознанства и срещи, при които се оформи едно ядро от приятели, което започна да осъществява връзката с измерения на висшия Разум. През този период се извършваха много интензивни контакти. В тази фаза на младост бе необходимо да се извърши вътрешно пречистване и постепенна промяна на всяка отделна страна от нашата личност, за да се измъкнем от нашите неосъзнати и неосъзнавани действия.
Едно микрообщество - 1979-1982 година
В центъра на Франция се изгради един вид микрообщество, чиято организация и ритъм на живот бяха изцяло ориентирани към засилване на контактите с другите измерения. Постепенно се прецизираше синтезирането на индивидуалните енергии в комплексното действие на групата и канализирането на енергиите между земята и небето. След това се заехме с най-плътните пластове на психиката и на жизнените процеси, за да придадем, в нас самите, по-голяма флуидност на всички части, които поради своята твърдост и непрозрачност ни пречеха да развием прозрачността си и вътрешната си духовност. Сред нас имаше и творци, затова всеки чрез свои изразни средства - музика, рисунки, книги - започна да запознава обществеността с този тип контакт.
Достарыңызбен бөлісу: |