Богове и г-ерои

Когато Едип се завърнал в Тива, тиванците го про- | възгласили за цар, тъй като предварително било решено от Креонт, който управлявал вместо убития Лай, че цар на Тива ще стане оня, който я спаси от Сфинкс. След като се възцарил в Тива, Едип се оженил за вдовицата на Лай йокаста и имал от нея две дъщери, Ан-тигона и Исмена, и двама синове, Етеокъл и Полинейк. Гака се изпълнила и втората повеля на съдбата: Едип станал мъж на родната си майка и от нея му се родили деца.

ЬДИП В ТИВА. Провъзгласен от народа за цар, Едип мъдро царувал в Тива. Спокойствието на Тива и на царското семейство дълго време не било смущавано от нищо. Но нали съдбата била отредила на Едип нещастие. И ето че голямо бедствие сполетяло Тива. Бо-|ът стрелометец Аполон изпратил на Тива ужасна болест. Тя моряла и стари, и млади. Тива заприличала на грамадни гробища. Труповете лежали непогребани ро улиците и площадите. Навсякъде се носели вопли и степания. Навред се чувал плач на съпруги и майки. В Тива върлувала не само ужасната болест - там царял и глад, тъй като нивите не давали родитба, а всред стадата бушувал страшен мор. Изглеждало, че са настанали последните дни за града на великия Кадъм. Напразно гражданите принасяли жертви на боговете и ги молели за спасение. Боговете не чували молбите им - бедствието все повече се засилвало.

Гражданите на тълпа дошли при своя цар Едип да го молят да им помогне, да ги научи как да се избавят от бедствията, които ги застрашавали с гибел. Та нали Едип вече им бил помогна." един път да се избавят

' Сфинкс. Самият Едип страдал поради бедствията на Тива и на своя род; той вече бил изпратил брата на йокаста Креонт в Делфи да се допита до Аполон как ля се избавят от тези бедствия. Креонт трябвало да се завърне скоро Едип с нетърпение го чакал.

Ето че се върнал Креонт. Той донесъл отговора на оракула. Аполон заповядал да бъде изгонен оня, който с някакво престъпление навлякъл на Тива това бедствие. Гражданите трябвало да заплатят за пролятата кръв на цар Лай с изгонване или дори със смъртно наказание на убиеца. Но как да се намери убиецът? Нали Лай бил убит през време на пътуване и всичките му спътници били избити с изключение само на един роб. Едип решил на всяка цена да намери убиеца, който и да бъдел той, където и да се укривал, ако ще би дори в собствения му дворец, ако дори убиецът бъдел близък нему човек. Едип свиква целия народ на събрание, за да се посъветва как да намерят убиеца. Народът смятал, че трябва да се обърнат към прорицателя Тирезин, който единствен можел да помогне. Довеждат слепия прорицател Тирезий. Едип го замолва да каже името на убиеца на Лай. Какво може да му отговори ирорицателят? Да, той знае кой е убиецът, но не може да го назове.

- Презрени човече, ти не искаш да отговарящ извикал Едип. - С упорството си ти можеш да ядоа дори камък." :

Дълго упорствувал Тирезий, дълго не искал да \ же името на убиеца, но най-сетне, отстъпвайки щ гневните думи на Едип, заявява:

- Самият ти, Едипе, си осквернил тая страна с ва, че властвуваш в нея. Ти си оня убиец, когото т сиш! Без да знаеш, ти се ожени за оная, която за в киго от нас е по-скъпа от всички, ожени се за майка

Страшно се разгневил Един на Тирезий, когато ' тия думи. Той нарича прорицателя лъжец, заканва че ще го накаже със смърт, казва, че Креонт, за да владее неговото царство, е внушил на Тирезий да гоу ри това. Тирезий слуша гневните думи на царя споко;

но, с пълното съзнание, че е казал истината. Той знй че Едип, макар да не е сляп. не вижда всичкото зл което той върши, без сам да желае това. Едип не ви> да къде живее, не вижда, че сам е враг на себе си враг на своето семейство. Никакви заплахи не стрясЗ кат Тирезий; той смело казва на Елгп, че убиецът е тук, пред него. Макар че убиецът е дошъл в Тива като чужденец, в същност той е роден тиванец. Зла учас^ ще постигне убиеца: от виждащ той ще стане сляп, оч богаташ - бедняк и ще бъде прогонен от Тива, загубил всичко.

Гражданите ужасени слушали Тирезий; те знаел" че никога лъжа не е осквернявала устата му.

А Едип, цял обзет от гняв. обвинява Креонт, че то е научил Тирезий да говори така. Едип обвинява Кре^" онт в стремеж да завладее властта над Тива. Идва й"8 .^. Иокаста; Едип й разказва всичко, което е изрекъл Ти- "^.\ резий, и обвинява в лоши намерения брата й. Той раз'< питва Иокаста как е бил убит Лай и как е бил захвър< лен в гората по склоновете на Китерон единственият син на Лай. Иокаста му разказва всичко. В душата на Едип се прокрадват първите съмнения. Тежко пред-| чувствне за нещо ужасно свива сърцето му. "':"

- О, Зевсе! - провиква се Едип. - На какво си решил да ме обречеш! Нима виждащият съм бил не аз,' а слепият Тирезий!

Едип запитва и за спасилия се роб - где е той, жив

ли е, и узнава, че този роб пасе стада по склона на Китерон. Едип веднага изпраща да го доведат. Той иска да узнае цялата истина, колкото и ужасна да е тя.

Едва били изпратили за роба, когато от Коринт пристига вестоносец; той носи вест за смъртта на цар По-дцб, който умрял поради болест. Значи Полиб не е убит от ръката на сина си. Ако Едип е Полибов син,. значи не се е изпълнила повелята на съдбата - нали на Едип било съдено да убие баща си. А може би Едип не е син на Полиб? Едип се надява, че е избягнал онова, което му е отредила съдбата. Но вестоносецът разбива тази надежда. Той казва на Едип, че Полиб не е негов баща, че лично той, вестоносецът, го е занесъл на коринтския цар като малко дете, а на него го бил дал пастирът на цар Лай.

С ужас слуша Едип вестоносеца; все по-ясна и по-ясна става за него страшната истина.

Но ето и пастира. Отначало.той не иска нищо да. каже, иска да скрие всичко. Но Едип го заплашва със страшно наказание, ако скрие истината.

Уплашен, пастирът признава, че момченцето, което той дал някога на вестителя, било Лаев син, когото бащата бил обрекъл на смърт, но пастирът се бил смилил над нещастното дете.

Как би желал Едип да е ^мрял тогава като невинно дете; как натяквал на пастира, задето не го вста-пил да загине като младенец! Защото сега всичко става ясно на Едип. Той вече знае от това, което му разказала Иокаста, как е умрял Лай, знае, че самият той е убил баща си, а от думите на пастира му станало ясно, че той е роден син на Лай и на Иокаста. Изпълнила се повелята на съдбата, колкото и да се старал да избегне това Едип. В отчаяние Едип се оттегля в двореца. Той е убиец на баща си, мъж на майка си, децата му са 'у него едновременно и деца, и братя и сестри по майка.

В двореца нов удар чака Едип. Иокаста не могла да понесе всичкия ужас, който се разкрил пред нея, и турила край на живота си, като се обесила в спалнята. Обезумял от скръб, Едип откъснал от дрехата на Иокаста катарамите и с остриетата им си избол очите. Той не желаел вече да вижда слънчевата светлина, не желаел да вижда децата си, да вижда родната Тива. Сега за него всичко е свършено - не може вече да има радост в живота му. Едип моли Креонт да го прогони от Тива и настоява само за едно - да се погрижи за Децата му.
Изложено според трагедията на Софокъл "Едип в Колон"

518

Слепият, грохнал Едип отишъл в изгнание в чужбина. Него, безпомощния, щяла да го постигне неизбежна гибел, ако дъщеря му, благородната, силна по дух Антигена не била решила да се посвети цяла на баща си. Тя последвала Едип в изгнанието му. Нещастният старец минавал от една с1рапа в друга, воден от Антигена. Внимателно го водела Анчигона през планини и тъмни гори, делейки с него всички несгоди, всички опасности на трудния път.

След дълги скитания Едип стигнал най-после в Ати-ка, в град Атина. Антигена не знаела къде е довела баща си. Недалеч се виждали стени и кули на град, осветени от лъчите на току-щи и^грн/ило слънце- До гря-да се зеленеела малка лаврова гора, цялата увита от бръшлян и лози. В горичката тук-таме блестели със сребристата си зеленина маслини. Оттам се чувало сладостното пеене на славеи. По зелената долина течалн със силен ромон потоци, навсякъде се белеели звездичките на нарциси и се жълтеел ароматен шафрзн. В зелената горичка многострадалният Едип седнал на един камък под сянката на лаврово дърво, а Антигена искала да обиколи и да разбере къде се намират. Покрай Рлип минал един селянин: той му казал, че се намират в Колона , градче близо до Атина; че горичката, в която седи Едип, е посветена на Евменидите, че цялата околност е посветена на Посейдон и на титана Про-метей, а градът, който се вижда от горичката, е -Атина, където властвува великият герой Тезей, синът на Егей. Като чул това, Едип замолил селянина да изпрати някого при цар Тезей, тъй като искал да окаже на Тезей голяма помощ, ако атинският цар се съгласи да му даде временно убежище. На селянина било трудно да повярва, че един слаб и при това сляп старец може да помогне с нещо на могъщия цар на Атина.

Изпълнен със съмнения, тръгнал селянинът към Колона, за да разкаже там за слепия старец, който се бил спрял в свещената горичка на Евменидите и обещавал голяма помощ на самия Тезей.

А Едип. като узнал, че се намира в свещената горичка на Евмеиидите, разбрал, че не е далеч вече последният му час, краят на всичките негови страдания. Отдавна вече му бил предсказал Аполон, че след дълги скитания, пълни с несгоди, той ще умре в една свещена горичка, посветена на велики богини, и че оня, който му даде подслон, ще получи голяма награда, а тия, които го изгонят, ще бъдат жестоко наказани от боговете. Разбрал сега Едип, че великите богини - това са Евменидите, които са го преследвали така неумолимо цял живот. Той повярвал, че сега и за него ще настъпи спокойствие.

В това време гражданите на Колона бързат към горичката на Евменидите, за да научат кой се е решил да влезе в нея, когато самите граждани дори не се осмеляват да произнесат името на страшните богини, не смеят да погледнат тяхното светилище. Щом чул гласовете на колонците, Едип помолил Антигена да го заведе навътре в горичката, но когато колонците започнали да го наричат осквернител на горичката, той из--:;иъ.: ;; Л!:И!!:1;Е от колониите ;<->4 е. казал и.мего сч. Те се ужасили. Пред тях бил Едип! Кой в Гърция не знаел неговата ужасна съдба; кой не знаел престъпленията, в които, без да иска, се е провинил нещастният син на Лай! Не, колонците не могат да допуснат Едип да остане тук; те се страхуват от гнева на боговете. Не слушат те нито молбите на Едип, нито молбите на Антигена и искат слепият старец незабавно да напусне околностите на Колона. Нима Едип не ще намери подслон и в Атина, в онази Атина, която се слави навсякъде из Гърция като свещен град, който дава закрила на всички, които молят за закрила;* Та нали Едип е дошъл тук не по своя воля; нали неговото идване трябва да донесе добро на гражданите. Най-сет-не Едип замолва гражданите до почакат поне докато дойде Тезей. Нека атинският цар реши може ли да остане тук Едип, или трябва да бъде изгонен и оттук.

Гражданите се съгласили да почакат до идването на Тезей. В това време в далечината се показала колесница, в която пътувала някаква жена с широкопола тесалийска шапка, закриваща лицето й. Антигена се вглежда и й се струва, че тая жена е сестра й Исмена. Колесницата се приближава все повече и повече; Анти-
гона се вглежда още по-внимателно и наистина чезна.

ва Исмена.

- Татко! - извиква Антигена. - Виждам, че идва насам дъщеря ти Исмена. сега ще чуеш гласа й.

Щом стигнала до Едип, Исмена слязла от колесницата и се хвърлила в прегръдките на баща си.

- Татко, злочести татко! - възкликнала Исмена. - Най-сетне пак мога да прегърна тебе и Антигена.

Едип се радва на идването на Исмена; сега са при него дъщерите му: вярната му спътница и помощница Антигена и Исмена, която никога не е забравяла баща си и постоянно му е изпращала вести от Тива.

А Исмена търсела Едип, за да му предаде най-пе-чални новини: Едиповите синове отначало управлявали заедно в Тива; но по-младият син Етеокъл заграбил сам властта и изгонил от Тива по-големия си брат Полинейк. Тогава Полинейк отишъл в Аргос и там успял да си издействува помощ. Сега той настъпва с войска срещу Тива, за да си възвърне властта или пък да падне в боя. Исмена разправя също, че оракулът в Делфи предсказал, че ще победи оня, на чиято страна застане Едип. Исмена е убедена, че скоро тук ще пристигне Креонт, който управлява заедно с Етеокъл, за да отведе Едип със сила. Но Едип не иска да бъде на страната нито на единия, нито на другия си син;

той се възмущава от синовете си, задето са поставили стремежа си към власт по-горе от дълга на деца към баща. Той не иска да помага на синовете си, коитв нито дума не са промълвили против изгонването му от Тива. Не, те не ще получат с помощта на баща си властта над Тива. Едип ще остане тук; той ще бъде закрилник на Атина!

Гражданите на Колона съветват Едип да принесе умилостивителни жертви на Евменидите, щом е решил да остане завинаги в Атина. Едип моли някой друг да принесе тия жертви, тъй като сам той, грохнал и сляп, не е в състояние да направи това. Исмена изказва готовност да принесе жертвите и влиза в горичката на Евменидите.

Едва Исмена навлязла в горичката, когато пристига със свитата си Тезей. Той любезно поздравява Едип и му обещава защита. Тезей знае колко тежка е участта на чужденеца, колко много несгоди среща той. Те-зе"й лично е изпитал всичката тежест на живота в чужбина и затова не може да откаже защита на нещаст-520 ния скиталец Едип.

Едип благодари на Тезей и му обещава от своя страна закрила. Той казва, че като умре, гробът му ще бъде винаги сигурна закрила за атиняните.

Но не било съдено на Едип да намери веднага спокойствие. Когато Тезей си отишъл, от Тива пристига с малък отред Креонт. Той иска да отведе Едип, за да осигури за себе си и за Етеокъл победа над Полинейк и неговите съюзници. Креонт се опитва да склони Едип да аамине с него; убеждава го да отиде в Тива, като му обещал, че там той ще си живее спокойно всред своите близки, заобиколен от техните грижи. Но решението на Едип е непоколебимо. Пък той и не вярва на Креонт. Едип знае кое кара Креонт да го увещава да се върне в Тива. Не, Едип няма да втиде с тях; няма да даде победата в ръцете на онези, които са го обрекли на толкова беди.

Виждайки, че Едип упорствува, Креонт го заплашва, че насила ще го накара да отиде с него в Тива. Едип не се бои от насилието - нали той е под покровителството на Тезей и на всички атиняни. Но Креонт злорадо съобщава на слепия, безпомощен старец, че едната от дъщерите му, Исмена, вече е пленена; Креонт заплашва, че ще плени и единствената опора на Рлнп - себепожертвувателната му дъщеря Антигена. Креонт тозчас привежда в изпълнение заплахата си:

той заповядва да хванат Антигена. Напразно тя вика на помощ атиняните, напразно протяга ръце към баща си - нея я отвеждат. Сега Едип е безпомощен; отнели са му очите, които гледали вместо него; той призовава като свидетелки Евменидите, проклина Креонт и му пожелава да изпита също такава съдба, каквато е изпитал самият той; пожелава му и той да загуби децата си. А Креонт, прибягнал веднъж до насилие, решава и по-нататък да действува чрез насилие. Той 1рабва Едип н иска да го отвлече. За Едип се застъпват жителите на Колона, но те са малко и не е по силите им да се борят с отреда на Креонт. Колонните високо зоват за помощ. При вика им се притичва Тезей със своята свита.

Тезей е възмутен от насилието на Креонт. Как е посмял той да плени Едип и дъщерите му тук, край горичката на Евменидите; нима той мисли, че в Атина няма достатъчно хора, нима той смята Тезей за нищо, щом дръзва насила да отвежда онези, които се намират под закрилата на Атина? Нима в Т-ива са го научили да действува така противозаконно? Не! Тезей
знае, че в Тива беззаконието не се търпи. Креонт сам позори своя град и своята родина; макар че по години е вече старец, той постъпва като неразумен младеж. Тезей иска незабавно да бъдат върнати Едиповите дъщери. Креонт се мъчи да оправдае пред Тезей постъпката си с това, че бил убеден, както той се изразил, че Атина няма да даде убежище на човек, който е убил баща си и се е оженил за родната си майка. Обаче Тезей твърдо стои на своето решение. Той настоява Креонт да върне на Едип дъщерите му и заявява, че няма да си отиде дотогава, докато дъщерите на Едип не бъдат отново при него. Креонт се подчинил на искането на Тезей и скоро старецът Едип вече прегръщал дъщерите си и благодарял на великодушния цар на Атина, като призовавал благословението на боговете върху него.

А Тезей казва на Едип:

- Изслушай ме, Едипе! Тук, при олтара на Посей-дон, където аз принасях жертва, преди да пристигне Креонт, седи един млад човек, който иска да говори с тебе.

- Но кой е този младеж? - запитва Едип.

- Не зная. Дошъл е от Аргос. Помисли нямат ли в Аргог някой твой близък - отвръща Тезей. Като чул това, Едип извикал:

- О! Не настоявай, Тезее, да говоря с този младеж! От думите ти разбрах, че той е омразният ми сия Полинейк. Неговите думи ще ми причинят само страдания.

- Но той е дошъл, да те моли за нещо - казва Те. зей. - Ти не можеш да му откажеш да го изслушаш, иначе ще разгневиш боговете.

Като чула, че Полинейк е тук, Антигена също замолва Едип да го изслуша, макар и да се е провинил той тежко пред баща си. Едип се съгласява да изслуша сина си и Тезей отива да го доведе.

Идва Полинейк. На очите му - сълзи. Той плаче, като вижда баща си сляп, облечен като просяк, с побеляла коса, развявана от вятъра, със следи от постоянен глад и лишения върху лицето. Едва сега разбрал Полинейк колко жестоко е постъпил с родния си баща. Протягайки ръце към баща си, той казва:

- Татко, кажи ми само една дума, не се отвръщай от мене! Не ме оставяй без отговор! Сестри, убедете поне вие баща ни да не ме отпраща, без да ми е казал поне една дума.

Антигена моли брата си да каже на баща им защо е дошъл; тя е убедена, че Едип няма да остави сина си без отговор.

Полинейк разправя как е бил изгонен от по-малкия си брат от Тива, как е отишъл в Аргос, оженил се там за дъщерята на Адраст и успял да получи подкрепа, за да отнеме от брат с'и властта, която по право се пада нему като по-стар.

- О, татко! - така продължава Полинейк. - Всички ние, които потегляме срещу Тива, те заклеваме в твоя живот и в децата ти да тръгнеш с нас; молим те, забрави своя гняв и ни помогни да отмъстим на Етео-къл, който ме изгони н ме лиши от родина. Защото, ако оракулите казват истината, победата ще съпътствува ония, с които ще бъдеш ти. О, изслушай ме благосклонно! Заклинам те в боговете - ела с мене. Аз ще те възвърна в родния дом, а тук, в чужбина, ти си просяк; също такъв просяк, какъвто съм и аз.

Едип не слуша сина си. Молбите му не го трогват. Синът му Полинейк сега има нужда от него, за да завладее Тива. А по-рано нима не той го изгони от Тива? Нима не той го направи скиталец? Нима не по негова вина Едип носи тия дрипи? И двамата синове забравиха своя дълг към баща си, само дъщерите му останаха верни и всякога са се грижили ла него и са го почитали.

- Не, аз няма да ти помогна да превърнеш в развалини Тива. Преди да превземеш Тива, ти сам ще паднеш, облян в кръв, а заедно с тебе ще падне и брат ти Етеокъл! - извиква Едип. - Аз пък призовавам проклятие върху вашите глави, за да помните как трябва да се почита родният баща. Махай се оттук, отхвърлен, нямащ вече баща! Нека моите проклятия не те оставят! Умри прочее в двубой с брата си. Убий оногова, ^ойто те е изгонил! Аз призовавам Евменидите и бог Арес, които ви подтикнаха към братоубийствена разпра, те да ви накажат! Иди сега и кажи на всичките си спътници какви дарове раздаде по равно на синовете си Едип.

- О, горко ми! О, нещастен аз! - провиква се Полинейк. - Нима мога да предам на моите спътници бащиния си отговор! Не, аз трябва мълком да посрещна участта си!

Полинейк си отишъл, без да измоли прошка и закрила от баща си; заминал си, без да чуе молбите на Ан-тигона да се завърне в Аргос и да не започва война, 523
която застрашавала с гибел и него, и брат му, и Тива.

Близък бил вече последният час на Едип. От ясно небе блеснала светкавица и се разнесла гръмотевица. Всички, които се намирали край горичката на Евмепи-дите, стояли поразени от това страшно знамение на Зевс. Пак възпламнала ярка светкавица. Ето и втора гръмотевица. Всички потреперали от страх.

А.Едип повикал дъщерите си и им казал:

- О, деца!. Повикайте по-скоро Тезей1^ия гръмотевици на Зевс ми предвещават, че аз скоро ще сляза в царството на мрачния Хадес. Не се бавете! Изпратете по-скоро да повикат Тезей. Близък е моят край!

Едва промълвил това Едип, и сякаш потвърждавайки думите му, отново се чули гръмотевици. Тезей бързо дошъл до горичката на Евменидите. Като чул гласа му,

Едип казал:

- Властителю на Атина! Настъпи моят край; гръмотевиците и светкавиците па Зевс предвещават мвя-та кончина и аз желая да умра, след като изпълня онова, което ти обещах. Аз сам ще те заведа до мястото, където ще умра, но ти не откривай никому къде се намира моят гроб: тон ще закриля твоя град по-добре, отколкото мио/кестии щ.-.тове и кппия. Т;! сам ще чуеш онова, което аз не мога да кажа тук. Пази тази тайна и я открий при твоята кончина на нан-голе-мия си син, а той нека я 'предаде на"своя наследник. Да вървим, Тезее, да вървим деца. Сега аз, слепият, ще бъда ваш водач по пътя, а мене ще ме поведат

Хермес и Персефона.

Тезей, Антигена и Исмена тръгнали след Едип и той ги повел също като виждащ. Когато дошъл до онева място, откъдето се слизало в изпълненото с мрак царство на сенките на умрелите, той седнал там на един камък. Готов да посрещне смъртта, Едип прегърнал

дъщерите си и казал:

- Деца, от днес нататък вие няма да имате вече

баща. Вече ме завладя богът на смъртта Танатос. Няма да лежи вече на плещите ви тежкият дълг да се

грижите за мене.

Със силен плач Антигена и Исмена прегърнали баща си. Изведнъж от дълбочината се донесъл тайнствен глас: "По-скоро, по-скоро, Едипе! Защо се бавиш, та не идваш? Прекалено дълго се бавиш!" Като чул тайнствения глас, Едип повикал Тезей да се приближи, сложил в ръката му ръцете на дъщерите си и го помолил !4 да бъде техен закрилник. Тезей се заклел, че ще изпълни Едиповата молба. Едип заповядал на дъщерите си да се отстранят; те не трябвало да видят какво ще стане и не трябвало да чуят тайната, която Едип искал да повери на Тезей. Антигена и Исмена си тръгнали. След малко се обърнали, за да погледнат за последен път баща си, но него вече го нямало; там стоял само Тезей, закрил очи с ръце, сякаш му се е явило ужасно видение. После Антигена и Исмена видели как Тезей коленичил и започнал да се моли. Така завършил своя многострадален живот Едип и никой от смъртните не знаел как той умрял, нито къде се намира гробът му. Без стон, без болка отминал той в царството на Хадес, отминал затам така, както не отминава никой от хората.

СЕДЕМТЕ СРЕЩУ ТИВА. Когато слепият Едип бил изгонен от Тива, синовете му и Креонт поделили помежду си властта. Всеки от тях трябвало да управлява поред в течение ,на една година. Етеокъл не желаел да дели властта с по-големия си брат Полинейк, изгонил го от седмовратата Тива и сам започнал да вла-."твува пял нея. А Пплннсйк се оттеглил в Аргос, където властвувал цар Адраст.

Цар Адраст произхождал от рода на Амитаониди-те. Някога двама герои, великият прорицател Мелам-под и Биант, синове на героя Амитаон, се оженили за дъщерите па цар Пройт. Това станало така: Пройтови-те дъщери разгневили боговете и били наказани с това, че боговете им изпратили безумие. В пристъп на безумие дъщерите на Пройт си въобразили, че са крави, и с мучене започнали да тичат по околните поля и гори. Мелампод. който знаел тайната, как да изцери дъщерите па Пройт, предложил да ги излекува, но срещу това поискал Пройт да му даде една трета от своите владения. Пройт не се съгласил на това условие. Беде ствието още повече се засилило - и други жени се заразявали от безумие. Пройт пак се обърнал към Мелампод. Мелампод поискал вече не една трета, а две трети - едната за себе си и другата за брата си Биапт. Пройт трябвало да се съгласи. Мелампод с отред младежи отишъл в планините, изловил след дълго преследване всички обезумели жени и Пройтовите дъщери и ги излекувал. Пройт дал дъщерите си за жени на Мелампод и на Биант.