Богове и г-ерои

На Мелампод се родил син Антифат, на Антифат -
Оикъл, а на Оикъл - Амфиарай. Биант пък имал сн Тал, а негови деца били Адраст и Ерифила. Когат потомците на Мелампод и Биант - Адраст и Амфиа* рай - възмъжали, между тях пламнала разпра. Ад| раст трябвало да избяга в Сикион при цар ПолибД Там той се оженил за царската дъщеря и получил! властта над Сикион. Но не след дълго Адраст се за*у върнал в родния Аргос, помирил се с Амфиарай и омъч жил сестра си Ерифила за него. Адраст и Амфиарай си дали взаимно клетва, че Ерифила винаги ще бъде съдник в техните спорове и че те ще се подчиняват^ безпрекословно на нейните решения. Емфиарай и не?| помислил, че това тяхно споразумение ще стане при-1^ чина да загине и той, и неговият род. И

Веднъж късно през нощта в двореца на цар Адраст 1 именно дошъл Полинейк, надявайки се да намери при*| него закрила и помощ. Край двореца Полинейк срещ-Ц нал Ойнеевия син - героя Тидей, който, след като убил| в родината си своя чичо и братовчедите си, също бил^ избягал в Аргос. Между двамата герои пламнала край-" но ожесточена препирня. Неукротимият Тидей, който не;

търпял ничие възражение, грабнал оръжието. Полинейк'1 също тъй извадил меча и се прикрил с щита си. Ге- , роите се нахвърлили един срещу друг. Г.ял".". л;1тр:1ка-ли мечовете им по обкованите с мед щитове. Героите ч се биели в мрака като два разярени лъва. Адрает чул -шума от двубоя и излязъл от двореца. -Колко учуден ' бил той, когато видял двамата младежи, които се биели- с ожесточение. Единият от тях, Полинейк, бил наметнал,! върху въоръжението си лъвска кожа, а другият. Ти- ^ дей - кожа от грамаден глиган. Адраст си припомнил,-^ предсказанието, дадено му от оракула, че ще омъжи? дъщерите си за лъв и за глиган. Той побързал да разтър- ;

це героите и ги въвел като гости в двореца,си. Скоро цар Адраст омъжил дъщерите си - едната, Деипила, ;

за Полинейк, а другата, Аргея, за Тидей. 1

След като станали зетьове на Адраст, Полинейк и'| Тидей започнали да го молят да им възвърне властта I в техните отечества. Адраст се съгласил да им помогне; | той им поставил само едно условие - в похода да взе- ! ме участие и Амфиарай, славен вонн и голям прорицател.

Решено било най-напред да потеглят срещу седмо-вратата Тива. Амфиарай отказал да вземе участие в този поход, тъй като знаел, че героите предприемат похода против волята на боговете. Той, любимец на Зевс и на Аполон, не искал да разгневява боговете, като нару
ши волята им. Колкото Тидей и да увещавал Амфиарай, този твърдо държал на своето решение. Тидей пламнал в неукротим гняв и героите щели да станат врагове навеки, ако не ги бил помирил Адраст. За да накара все ппк Амфиарай да вземе участие в похода, Полинейк решил да си послужи с хитрост. Решил да привлече на своя страна Ерифила, та тя със своето решение да принуди Амфиарай да тръгне срещу Тива. Знаейки колко • користолюбива Ерифила, Полинейк обещал да й подари скъпоценната огърлица на Хармония, жената на първия тивански цар Кадъм. Ерифила била съблазнена от скъпоценния подарък и решила, че мъжът й трябва да участвува в похода. Амфиарай не можел да се откаже: нали то" сам някога бил дал клетва, че ще се подчинява на всички решения на Ерифила. Та Ерифила, съблазнена от скъпоценната огърлица, изпратила мъжа сн на сигурна смърт; тя не знаела, че огърлицата носи големи нещастия на оня, който я притежава.

Много герои се съгласили да участвуват в този поход. В него взели участие могъщите потомци на Пройт, силният като бог Капаней и Етеокъл, синът на знамени-

владетелят на Микена вече се бил съгласил да вземе участие в похода, но великият гръмовержец Зевс чрез свои страшни знамения го удържал от това. Все пак се събрала голяма войска. Седемте вождове водели войската срещу Тива и начело на всички стоял Адраст. Героите отивали на смърт. Те не послушали увещанията на прорицателя Амфиарай, който ги молел да не започват този поход. Всички те горели само от едно желание - да се бият край стените на Тива.

Войската тръгнала на поход. Простил се и Амфиарай със своето семейство; прегърнал дъщерите си, прегърнал синовете си - съвсем младия Алкмеон и мъничкия Амфилох, който бил още кърмаче. Преди да замине, Амфиарай заклел сина си Алкмеон да отмъсти на майка си, която изпратила него, баща му, на гибел. Изпълнен със скръб, Амфиарай се качил на колесницата: той знаел, че за последен път вижда своите деца. Изправен на колесницата, Амфиарай се обърнал към жена си Ерн-фила, заплашил я с гол меч в ръка и я прокълнал, задето го обрекла на смърт.

Войската благополучно стигнала до Немея . Там воините, измъчвани от жажда, започнали да търсят вода. Те не могли никъде да намерят нито един извор, тъч като нимфите били засипали с пръст изворите по повеля на Зевс, който се сърдел на героите, предприели похода въпреки неговата воля. По едно време те срещнали бившата царица на Лемнос Хипсипила с малкия син на немейския цар Ликург - Офелт, на ръце. Хипсипила била продадена като робиня от жените в Лемнос, задето спасила баща си Тоант по времето, когато те избивали всички мъже на острова. Сега лемноската царица била робиня у Ликург и бавачка на сина му. Хипсипила сложила малкия Офелт на тревата и отишла дл покаже на воините един извор, скрит в гората. Щом Хипсипила и воините се отдалечили от Офелт, от храстите изпълзяла една грамадна змия и се увила на спирала около детето. При вика на детето воините н Хипсипила се притичали, бързо ^дошъл на помощ и Ликург с жена си Евридика, но змията била вече удушила Офелт. Ликург се нахвърлил с гол меч върху Хипсипила. Той щял да я убие, ако не я бил защитил Тидей. Тндей бил готов да се сбие с Ликург, но Адраст и Ам-В фиарай го задържали. Те не позволили да се пролее

кръв. Героите погребали Офелт и при погребението му уредили военни игри, с които било сложено началото на Немейските игри. Амфиарай разбрал, че смъртта на Офелт е страшно знамение за цялата войска, че тая смърт предвещава гибел на всички герои. Амфиарай нарекъл Офелта Архемор (водещ към смърт) и се опитал да посъветва всички герои да прекратят похода срещу Тива, но те, както и преди, не го послушали - упорито отивали към смъртта си.

Като минала клисурите на гористия Кнтерон, войската излязла на бреговете на Азоп, при стените на сед-мовратата Тива. Вождовете не пристъпили веднага към действия. Те решили да изпратят Тидей в Тива да води преговори с обсадените. Като влязъл в Тива, Тидей заварил най-знатните тиванци на угощение при Етеокъл. Тиванците не искали да слушат Тидей; смеейки се, те го канели да вземе участие в пиршеството. Тидей се разя-досал и въпреки че бил сам всред толкова врагове, извикал ги на двубой ,и ги победил всичките един след друг, тъй като Атина Палада помагала на своя любимец. Тиванците били обхванати от гняв и решили да погубят големия герой. Те изпратили под предводителст-яото на Меонт и Ликофон петдесет младежи, за да нападнат от засада Тидей, когато той се завръща в лагера на обсаждащите. И този път Тндей не загинал; той избил всички младежи; само Меонт по заповед на боговете пуснал да си иде, за, да може да съобщи на тиван-ците за Тидеевня подвиг.

След тая случка враждата между героите, дошли от Аргос, и тиванците се разпалила още по-ожесточено. И седемте вождове принесли жертви на бог Арес, на всички богове на битките и на бог Танатос. Като потопили ръце в жертвената кръв, те се заклели или да разрушат стените на Тива, или пък да паднат в битката и да напоят с кръвта си тиванската земя. Аргос-ката войска се приготвила за атака. Адраст разпределил войската: всеки от седемте вождове трябвало да предприема нападение срещу еднаот седемте врати.

Срещу^Пройтидската врата застанал с отреда си могъщият Тидей, жаден за кръв като свиреп дракон. На неговия шлем се развявали три гребена; върху щита му било изобразено нощно небе, отрупано със звезди, а в средата - окото на нощта, пълна месечина. Срещу вратата на Електра разположил отреда си грамадният като великан Капаней. Той се заканвал на тиаанците, че ще превземе града, ако ще би и боговете да се про-

Всичко било готово за щурмуване на несъкрушими-те стени на Тива.

Тиванците също тъй се приготвили за бой. При всяка врата Етеокъл поставил отред воини начело със знаменит герой. Лично той поел защитата на онази врата, срещу която бил брат му Полинейк. Срещу Тидей застанал могъщият син на Астах - Меланип, потомък на едного от воините, които израсли от зъбите на змея, убит от Кадъм. Срещу Капаней Етеокъл изпратил По-лифонт, когото закриляла самата Артемида. Креонто-вият син Мегарей стоял с отреда си при вратата, която трябвало да нападне Етеокъл Пройтид; синът на Ой-нор - Хипербий, бил изпратен срещу Хипомедонт; срещу Партенопай бил изпратен героят Актор, а срещу Амфиарай.- Лейстен, младеж по сили и старец по ум.
Между тиванските герои бил и могъщият Посейдонов син, непобедимият Периклимен.

Преди да се започне битката, Етеокъл се допитал до прорицателя Тирезйй какъв ще бъде изходът от нея. Тирезий обещавал победа само ако бъдел принесен в жертва на Арес (който още се сърдел, задето Кадъм убил посветения нему змей) Креонтовият син Меной-кей. Като узнал за това предсказание, младият Меной-кей се изкачил на стената на Тива и застанал срещу пещерата, където живеел някога змеят, посветен на Арес, сам прсбол гърдите си с меч. Така умрял синът на Креонт: той доброволно се принесъл в жертва, за да спаси родната Тива.

Всичко предвещавало победа на тиванците. Гневният Арес бил умилостивен; боговете били на страната на тиванците, спазващи волята и знаменията им. Но тиванците не постигнали изведнъж победа. Когато излезли вън от стените и встъпили в бой с аргоската войска при светилището на Аполон, те трябвало да отстъпят под натиска на враговете и отново да се укрият зад стените. Аргосците се втурнали да преследват отстъпващите тиванцн и щурмували стените. Надменният Капаней, горд със своята свръхчовешка сила, облегнал стълба върху стената и вече щял да се вмъкне в града, но <3вес не допуснал да проникне който и да било против волята му в Тива. Когато Капаней вече застанал на стената, Зевс хвърлил по него една ослепителна светкавица. Капаней бил смъртно наранен; той бил цял обхванат от огъня и горящият му труп паднал от стената в краката на стоящите долу аргосци.

Паднал при обсадата на Тива и младият Паргено-

Амфиа-рай тръгва на поход срещу Тива

531
пай; могъщият Периклнмен стоварил от стената върху главата му грамаден камък, голям като скала. Тоя ка-'Мък смазал главата на Партенопай, който се строполил мъртъв на земята.

Аргоеди се оттеглили от стените - те се убедили, че Це ще могат да вземат с пристъп Тива: Сега тиванците можели да ликуват: стените на Тива стоели непоклатими.

Тогава двете страни решили, че братята Полянейк й Етеокъл трябва да решат чрез двубой на кого от тях ще принадлежи властта над Тива Едиповите синове се приготвили за двубой. Етеокъл, бляскаво въоръжен" излязъл от вратата на Тива;, насреща му от стана на ар-госците излязъл Полииейк. Ей сега трябвало да се започне братоубийственнят бой. Братята горели от омраза елин към друг. Един от тях неминуемо трябвало да падне. Но друго били отредили великите, неумолими богини на съдбата - Мойрите. Отмъстителните Евмениди не забравили проклятията на Едип, не забравили те и

-престъплението на Лай. и проклятието на Пелопс.255

Като два яростни лъва, които се бият заради плячкл, се сблъскали в жестокия двубой братята. Прикрити за з. щитовете си, те се бият, зорко следейки с очи, изпълнени с омраза, движенията един на друг. Ето че Етеокъл се препънал; в този миг Полииеик хвърлил копието по брат си и го наранил в бедрото. От раната потекла кръв, да при замахването Полннейк открил рамото си и Етеокъл веднага м\' нанесъл удар с копие в рамото. Каго

•се ударило в доспехите на Полинейк, копието се подвило и дръжката му се счупила. Етеокъл останал само с-.меч. Той бързо се навел, грабнал грамаден камък и го хвърлил по брата си; камъкът улучил копието на Полп-нейк и го счупил. Сега и двамата, братя останали само с мечоче. Братята се бият, допрели един до друг щитовете си; и двамата са ранени; кръв е обагрила доспехите им. Етеокъл бързо направил крачка назад; Полинейк не очаквал това, вдигнал щита си, а брат му в този момент забил меча си в корема му. Полинейк паднал на земята; кръв като поток плиснала от страшната рана; очите му се замъглили от мрака на смъртта. Етеокъл тържествувал поради победата си; той при-тнчал до убития от него брат и искал да му свали доспехите. Полинейк събрал последните си сили, привдиг-нал се и ударил с меча брата си в гърдите: при този улар душата му отлетяла в мрачното царство на Хадес. Като отсечен дъб рухнал Етеокъл мъртъв върху трупа

на брата си; кръвта им се смесила и обагрила земята навколо. С ужас гледали тиванците и аргосците страшния изход от двубоя на братята.

Примирието между обсадени и обсаждащи не траяло дълго. Между тях отново се разгорял кървав бой. В този бой боговете покровителствували тиванцнте. Загинали Хипомедонт и Етеокъл Пройтид: непобедимият Тидей бил смъртно ранен от могъщия Меланип. Макар че Тидей бил смъртно ранен, все пак той намерил у себе си сили да отмъсти на Меланип и да го срази с копието си. Като видяла умиращия, облян в кръв Тидей,. Атина Палада успяла да склони Зевс да н позволи дз спаси своя любимец и дори да му дарува безсмъртие. Атина побързала да отиде при Тидей. Но в това време Амфиарай отсякъл главата на Меланип и я хвърлил на умиращия Тидей. В безумна ярост Тидей я сграбил, разбил черепа и като кръвожаден звяр започнал да пие мозъка на своя враг. Атина изтръпнала, като видяла яростта и кръвожадността на Тидей, и го изоставила, а умиращият Тидей успял само да прошепне на отиващата. си Атина последната своя молба - да дарува на сина му Диомед безсмъртието, което самият той не получил.

Тиванците победили аргосците; цялата аргоска войска загинала при Тива. Загинал и Амфиарай. Той бързал да се спаси чрез бягство със своята колесница, управлявана от Батон. Преследвал го могъщият Перик-лимен. Периклнмен вече настигал великия прорицател,-вече замахнал с копието си, за да го срази, когато неочаквано блеснала една светкавица на Зевс и треснал гръм; земята се разтворила и погълнала Амфиарай заедно с бойната му колесница. От всички герои се спасил единствен Адраст. Тон полетял, на бързия си като вятър кон Арейон и се укрил в Атина, откъдето се завърнал в Аргос.

Тиванците ликували. Тива била спасена. Те тържествено погребали своите загинали герои, но оставали не-погребани героите и всичките воини, дошли от Аргос с Полинейк. Непогребан лежал на бойното поле и Полинейк, който вдигнал ръка срещу родината си.

Жените и майките на^ргоскнте герои узнали; че героите останали непогребани. Изпълнени със скръб, те дошли с Адраст в Атика, за да молят цар Тезей да им помогне в нещастието и да застави тиванците да им предадат телата на убитите. В Елевзин при храма на Демет-ра те срещнали Тезеевата майка и успели да я склонят да помоли сина си той да изиска да им бъдат предадени

телата на аргоските воини. Тезей дълго се колебал, но накрая решил да помогне на аргоските жени и на Ад" раст. Тъкмо по това време дошъл пратеник от страна на тиванския цар Креонт. Той искал от Тезей да не оказва помощ на аргоските жени и да изгони Адрает ог Атика.

Тезей се разгневил. Как смее Креонт да иска ог него подчинение? Нима той не е властен сам да взема решения! Тезей потеглил с войска срещу Тива, победил тиван-ците и ги накарал за предадат труповете на всички паднали воини. Край Елевтер били натрупани седем клади и на тях били изгорени труповете на воините. Труповете на вождовете пък били пренесени в Едевзин и изгорени там, а пепелта била отнесена от майките и жените им в родината, в Аргос.

Само прахът на Капаней, убит от Зевсова светкавица, останал в Елевзин. Капанеевият труп бил свещен, тъй като Капаней бил убит от самия Гръмовержец. Атиняните натрупали грамадна клада и сложили върху нея Капанеевия труп. Когато огънят започнал вече да се разгаря и огнените езици лижели вече трупа на героя, в Елевзин пристигнала Капанеевата жена, прекрасната дъщеря на Ифит - Евадна. Тя не можела да живее вече след смъртта на любимия си мъж. Като облякла разкошни погребални дрехи, тя се изкачила на една скала, която била надвиснала над самата клада, и се хвьрли-ла оттам в пламъка.

Така загинала Евадна и нейната сянка слязла заедно със сянката на съпруга й в мрачното царство на Хадес.

534

Благородната, готова на всякакво самопожертвуване Едипова дъщеря Антигена страдала, като виждала поруганието, на което бил обречен брат й. Тя решила въпреки всичко сама да погребе тялото на Полинейк. Не се страхувала от смъртното наказание, с каквото Креонт заплашвал всеки, който се осмели да погребе Полинейк,

след като извърши всички погребални обреди. Антигена викала да отиде с нея и сестра й Исмена; но плахата сестра, боейки се от гнева на Креонт, не посмяла да помогне на Антигена. Тя дори се стараела да я убеди да не прекършва волята на тиванския цар, като й напомняла участта, която сполетяла майка им и братята им. Нима Антигена иска за погуби себе си и Исмена?

Антигена не послушала Исмена: тя била готова сама да изпълни дълга пред брата си, готова била безропотно да понесе всичко само и само да не остане непогребан Полинейк. И Антигена изпълнила своето решение.

Скоро Креонт узнал, че неговата заповед е нарушена. Един от стражите му разказал, че някой отишъл тайно при трупа на Полинейк и като го засипал с пръст, извършил погребалния обред. Креонт изпаднал в страшен гняв; той заплашвал със страшни мъчения стража, ако той п другарите му не намерят оногова, който е извършил погребалния обред над трупа па Полинейк, заклел се в самия Зевс, че ще изпълни заплахата си.

Стражът отишъл на мястото, където лежал трупът на Полинейк. Стражите смъкнали пръстта от трупа, и седнали недалеч на един хълм, за да не достига до тях смрадът от разлагащия се труп. Внезапно по пладне се вдигнала буря, облаци прах се извили .от вихрушката по цялото поле, а когато бурята отминала, стражите видели наведена. над трупа девойка, която оплаквала Полинейк; скръбният й глас звучал като печален писък на птица, която е видяла, че нечия зла ръка е задигнала пиленцата й. Девойката извършвала вече възлияния в чест на подземните богове, когато стражите я заловили и я повели към Креонт. Тази девойка била Антигена.

Креонт посрещнал Антигена с гневни думи и поискал от нея да признае, че е извършила престъпление; Ан-тигона и не мислела да отрича своята вина. Тя нарушила заповедта на Креонт, но затова пък изпълнила закона и волята на боговете. Антигена изпълнила дълга си към своя брат, като погребала неговия труп. Смъртта не я плаши, тя жадува за смърт, тъй като животът й е изпълнен само със скръб. В страшния си гняв Креонт се заканва да накаже със смърт не само Антигена, но и Исмена, която, както той е убеден, е била помощница на Антигена.

Като чула, че Креонт иска да накаже със смърт и Исмена, Антигена изтръпнала от ужас. Нима тя ще стане виновница да загине сестра й? Слугите отишли да до-

Винаги плахата Исмена, като узнала от думите ^а Креонт, че смърт застрашава сестра й, намерила в себе си мъжество да сподели участта на Антигена. Тя твърдо отговаря на Креонт, че също е взела участие в извършването на погребалните обреди над трупа на По-линейк.

Антигена не иска непровинената с нищо Исмена да пострада заедно с нея. Напразно я моли Исмена:

- О, сестро, не ме отхвърляй; не казвай, че аз съм недостойна да умра с тебе! Нима животът ми има смисъл без тебе! Не ме оскърбявай!

Но Антигена отговаря на сестра си:

- Не, ти не трябва да умреш с мене! Не трябва да наричаш своя постъпката, която ти не си извършила! Достатъчна ще бъде и само моята смърт! Ти избра живота, а аз избрах смъртта!

Исмена моли Креонт да пощади Антигена, моли го да помисли за това, че той собствено обрича на смърт годеницата на сина си. Но молбите на Исмена не трогват Креонт. Той отговаря, че няма да позволи на сяна си Хемон да се ожени за престъпница. Не, Антигена трябва да умре; смъртта ще я раздели с Хемон. Креонт заповядва на слугите си да отведат Антигена и Исмена в двореца и там да ги пазят, за да не се опитат да избягат. Слугите отвели Едиповите дъщери. В мълчание стоели гражданите. Те съчувствували на Антигена; те съзнавали, че тя е извършила подвиг. Антигена била права, когато казала на Креонт, че народът не би я обвинил, задето погребала Полинейк, ако страхът прел властолюбивия Креонт не бил сковал устата на хората.

Младият Хемон, Креонтовият син, след като узнал каква участ застрашава годеницата му, идва при баща си и го моли да помилва Антигена. Хемон знае, че целият народ съжалява невинната Антигена; че той роптае, задето за благочестивия й подвиг я заплашва смърт. Хемон моли баща си да не упорствува и да приз-знае заблуждението си.

- Всички в Тива считат Антигена за невинна! - смело казва Хемон на Креонт. - Татко, виждам, че ти си наклонен да извършиш неправда! Ти сам наруши закона на боговете.

Креонт все по-снлно пламти от гняв; той мисли, че

само любовта към Антигена кара Хемон да я защищава така. В гнева си той крясва на своя син:

- О, ти мислиш като презрян роб на жените!

- Не! - отвръща Хемон. - Но ти никога не ще ме видиш да съчувствувам на зло дело. Аз се застъпвах за тебе!

Но Креонт вече не слуша Хемоновите думи; той заявява, че твърдо е решил да накаже Антигена със смърт.

Като чува това решение на баща си, Хемон казва:

- Ако тя умре, ще повлече подир себе си и смъртта на другиго.

Но Креонтовият гняв вече няма предел. Креонт заповядва на воините да доведат Антигена и да я убият тук, пред очите на Хемон.

- Не, тя няма да умре пред моите очи! - извиква Хемон. - Ти никога няма да ме видиш вече, татко! Можеш да безумствуваш сам всред своите приятели ласкатели!

При тези думи Хемон се отдалечил. Напразно граж-. дани предупреждавали Креонт, че гневът, с който се оттеглил от него Хемон, предвещава само беда. Креонт бил непреклонен,