Бунтът на роботите историята на духовния ренесанс

АРАБСКИТЕ РИЦАРИ

През 570 година в Арабската пустиня в Мека се родило дете. Четиридесет години по-късно той имал ясновидско пре­живяване, което засегнало хода на историята чак до ден дне­шен. Името му било Махомет или както е по-известен Моха­мед.

Отново се натъкваме на видение на медиум, съобщение от друга честота или извънземна холограма, погрешно взета за Бог или вестител на Бога, и това отново довело до ужася-ващи последици. Махомет казвал, че съществото, с което се свързва, му съобщило, че народът на Арабия трябва да се върне към простата вяра в Аллах, Бога на Аврам (Аллах = Ел, а по-късно Йехова за юдеите). Той също твърдял, че Бог го е избрал, за да предаде това послание, и онези, които го прие­мели, щели да бъдат спасени в Деня на страшния съд. Звучи ли ви познато? Всички тези очевидно противоположни религии водели началото си от един и същ нефизически манипу­латор - Луцифер в неговите многобройни проявления. Махо­мет просто бил още една жертва. Той записал получените съобщения в книга, наречена Коран (в смисъл на уроци), и от нея произлязла религията, която познаваме като ислям (което означава подчинение на Бога), а хората, нарекли мюсюлмани (човек, който се подчинява). Каузата на Махомет била разп­ространявана чрез ужасно насилие. Той се променил от при­видно мил и любящ човек в тиранин, докато неговите религи­озни вярвания и силно отрицателна енергия взимали надмо­щие над характера му. А какво причинило тази внезапна промяна? Предполагам, че може би той просто е станал жаден за власт, а може да има и друго обяснение. Не го предлагам като някакъв факт, а просто като възможност.

Махомет казва, че получил видение близо до пещерата, където имал навик да ходи. Както изглежда, видението твър­дяло, че е известният библейски архангел Гавраил, и по време на неочакваната среща Мохамед изгубил съзнание. И други пророци са споделяли за подобни преживявания. Когато се събудил, разказва той, посланието, което му било заповядано да предаде, било вписано в сърцето му. Може би би било по-правилно да се каже в ума му. За да преценим какво би могло да се е случило на Махомет, св. Павел, Августин и безброй други, трябва мислено да разграничим етапа на ево­люция, достигната от човечеството по онова време, и степента на познания и технологии, притежавани от извънземните. В съвременния свят високо усъвършенстваните техники за кон­трол на разума са добре известни на тайния елит на Братст­вото и на разузнавателните агенции, които работят по опре­делен начин, пренебрегвайки демократичните правителства и критичното изследване. Но дори тези техники са примитивни в сравнение с онова, което извънземните могат да правят и по-точно са можели да правят преди хиляди години и в продължение на целия период, обхванат от тази книга. Те можели да превръщат определени хора в свръхроботи, конт­ролирани почти изцяло чрез програмиране на ума. Днес ЦРУ е в състояние да отвлече някой, да имплантира микрочип в мозъка му и така да го хипнотизира, че в паметта му реалното преживяване да бъде заменено от различна версия на случи­лото се. Вгледайте се в разликата между това ниво на знания и етапа на разбиране, достигнат от хората през периодите, които разглеждаме, и ще видите колко лесно е било да се контролират множество събития.

Не казвам, че това е ставало, не знам. Но би било наивно да отхвърлим възможността в светлината на онова, което знаем за техниките за контролиране на ума днес. Не толкова извънземни, колкото хора биха могли да са въвлечени във въздействането върху ума на Махомет чрез Братството. За неговото преживявания, разбира се, има и други обяснения. Най-вероятното е то да е някакъв вид ясновидство или мани­пулация, или дори наркотици. Може би в действителност той е бил обект на усилията да се предаде духовното познание и егото му да е взело връх. Част от посланието, което записал, гласи: "Не си служете с насилие в религията", само за да бъде отстранено от текстовете на Корана, тъй като той вършел тъкмо обратното. Сред целия боклук в Корана може да се открие доста здрав разум. Ние не можем да кажем какво точно се е случило на Махомет, но едно нещо е сигурно - последва­лото след преживяването му било всичко друго, освен ду­ховно.

Дори преди Махомет град Мека се смятал за религиозен център и привличал хиляди пилигрими. Там имало малък храм, наречен Кааба (Божи дом), а ъгловият му камък бил метеорит. Мястото се смятало за свещено и в него се отдавала почит на бога Аллах Таала, а изображения на Исус, Мария и други украсявали стените. Бедуините, които били собственици на храма, се радвали на доста доходоносен бизнес, тъй като хората плащали, за да отдават почит и да целуват свещения камък. Те много се разгневили от проповедите на Махомет, защото се страхували, че ако идеите му станели популярни, търговията им щяла да секне. За техен ужас той събирал многобройни последователи и хората от град Медина го помолили да стане техен управител като пророк на Аллах. Като се има предвид какво станало впоследствие, фактът, че именно евреите в Медина помогнали да се убедят хората, че той е това, което твърдял, крие известна ирония. Бедуините от Мека замислили да го убият, но той избягал с близкия си приятел Абу Бекр и се скрил в пещерата си, преди да се върне в безопасната Медина през 622 г. Медина се превежда като "града на Пророка".

От своята база в Медина той и неговите последователи нападали и ограбвали керваните с търговци по пътя им към Мека и в този пустинен регион се зародил конфликт. Нараст­ващата мощ и арогантност на Махомет го накарали да обяви, че Бог му бил казал, че хората в Медина, които не приемали неговото послание, трябвало да бъдат убивани. Това бил преработен вариант на християнството. Всички неверници трябвало да умрат. Махомет заповядал безчет кланета, вклю­чително и убийството на 900 евреи, и накрая между Мека и Медина се сключил договор. Мека щяла да признае Махомет като пророк на Бога, ако преместел центъра на вярата от Медина в Мека. По този начин храмът щял да загуби една вяра, но да спечели друга, и макар че тогава пилигримите щели да идват по други причини, те щели да продължат да идват и касите щели да продължат да се пълнят. Несъмнено, имайки предвид търговската изгода, бедуините също настоя­вали Махомет да каже на хората да се обръщат с лице към Мека, а не към Йерусалим, когато се молят. Това щяло да засили желанието им да посетят мястото, към което се обръ­щали с лице по няколко пъти на ден. Хиляда и четиристотин години по-късно мюсюлманите по целия свят все още се обръщат по посока на Мека, когато се молят.

Махомет повел война с всички общности от Арабия, които не приемали неговото управление и твърденията му, че е пророк на Бога. Това превърнало общностите, населяващи региона, в нация, твърдо решена да разпространи своето ново вероучение из целия свят с всички необходими средства. На­лага ми се да се усмихвам, когато чувам мюсюлманските религиозни лидери да говорят по радиото и всеки път да казват "Пророка Мохамед", последвано веднага от "мир нему и да бъде благословен". Аз съм изцяло за мир и благослов за всеки, включително и за онези, които Махомет и неговите последователи убили в името на Бога, и онези, които мюсюл­манските фанатици и днес държат в духовно и материално робство. В мюсюлманския свят жените са страдали изключи­телно много благодарение на вярванията на Махомет, които са ги превърнали в затворнички в собствената им земя, защото Коранът се следвал буквално.

Със смъртта на Махомет на 62-годишна възраст прияте­лят му Абу Бекр завзел властта като негов Халиф, което означава наследник. Той бил безмилостен в стремежа си към световно доминиране на исляма и реки от кръв потекли из целия Среден Изток. Всяка страна получавала един и същ ултиматум: да признаят Халифа за свой владетел и да приемат мюсюлманската вяра или да умрат под меча.

Към 750 г. мюсюлманската власт се разпространила в огромни мащаби. Те контролирали Арабия, Египет, северноафриканското крайбрежие, Армения, Сирия, Палестина, Персия, Месопотамия и Испания. Това им осигурявало контрол върху християнската "Мека" - Йерусалим, и върху много други места, които християните вярвали, че са свещени. След време Константинопол - първият християнски град, също паднал. Мюсюлманите възприели полумесеца за своя ембле­ма. Първочално той бил проектиран от християните от Кон­стантинопол и чак след завземането на града започнал да се свързва с исляма. Впоследствие мюсюлманската империя щяла да се простре до Индийския субконтинент, където дъл­боката и непримирима омраза между мюсюлмани и индуси, породена по тази причина, все още продължава. Това е прас­тарата позната история. Имаме всичките отговори и ако не приемате това, сте мъртви. Човек може само да размишлява за психическата възраст, на която може да се мисли по подо­бен начин, или за силата на мисловния контрол, който някой или нещо упражнява върху тях. Когато някой ви каже, че притежава всички отговори, време е да побегнете към изхода. От историята на религиите ще видите, че някои ключови теми са общи за всички тях. Първо, някой предава информа­ция от нефизическо същество за свръзка или среща обитате­лите на космически кораб и ги взима за някаква версия на Бог, приемлива за неговата система от вярвания. После с фанатич­но усърдие се опитва да наложи тези вярвания на всички останали и с течение на времето, след смъртта на първия подбудител, се разгарят вражди за власт, пари, положение и "истината". Същото било с мюсюлманската вяра. През след­ващите векове започнали спорове кой трябва да бъде халиф. Веднъж избрали мъж на име Отоман, но срещу този избор възнегодувал Али - съпругът на дъщерята на Махомет, Фатима. Али вярвал, че той трябва да бъде халиф, защото бил член на семейството на пророка, а Отоман - не. Между двете фракции избухнал страшен конфликт, който все още продъл­жава в някои области. Шиитите, или ортодоксалните мюсюл­мани, вярват, че произлизат от онези, които казали, че Али трябва да бъде халиф, докато другите, наречени сунити, приз­навали Отоман. Бог да ни е на помощ. По едно време всеки, който твърдял, че произхожда от Махомет, бил екзекутиран и аз съм сигурен, че отново негативните организации на Братството са стимулирали разединението всеки път, когато са можели.

Имало е и все още има обаче, много хубави неща в мюсюлманското управление. Това е важен момент, на който искам силно да наблегна. Във всички тези книги като Библията и Корана сред подстрекателствата и оправданията за всява­щото ужас поведение ще откриете и някои смислени и стой­ностни философии. Фанатиците, които със сила били устано­вили значителен контрол, подбрали първите, за да направля­ват живота им, но други притежавали разум и приличие на духа, за да бъдат направлявани от последните. Не всеки вяр­ващ в християнството бил варварин-убиец, както и не всеки мюсюлманин. По целия свят днес има стотици милиони верни християни и мюсюлмани, които следват положителните пос­лания в техните религиозни книги и отхвърлят насилието. В християнската църква работят някои прекрасни човешки съ­щества и, както установих във Великобритания и по време на пътуванията си из Средния Изток, няма да намерите по-лю­безни, по-щедри хора от умерените мислещи мюсюлмани. Ако те и умерените християни бяха на власт през вековете, то поне кръвопролитията щяха да се окажат излишни, макар че те пак щяха да си следват религиите, които според мен се основават на митове.

В историята на мюсюлманската империя имало периоди, когато фанатиците не били на власт, и тези епохи са имали жизненоважен принос за човечеството, тъй като са запазили знанията на хора като Платон и Аристотел. При управлението на халифа Харун-ал-Рашид в края на VIII - началото на IX век столицата била преместена в Багдад. Неговата мисъл не била в плен на Корана и въпреки че халифът все още изпращал своите армии да плячкосват съседните земи и да убиват населението им по ужасяващи начини, той също така откри­вал училища и школи. Учени, лекари и философи пътували до този център на интелектуална свобода. Багдад се превърнал в най-богатия град на света с много болници, повече от 600 лекари и 6000 студенти. Разрешено било да се изповядват свободно всички религии. Когато Ал-Мамун поел властта от баща си, древногръцката, персийската и халдейската литература, която оцеляла от християнските свещеници, била преве­дена на арабски. Той открито поставял под съмнение ученията на Корана и насърчавал философията. През този период бил постигнат голям напредък в разбирането на науката и лече­нието, а за децата била създадена широка училищна система. Мюсюлманският свят бил на светлинни години пред христи­янството, където всички тези неща, включително лечението, били забранени под страх от смъртно наказание. Под управ­лението на мюсюлманите южна Испания се превърнала във втори Багдад. Техният начин на мислене и живот представля­вали един напълно различен свят в сравнение с нищетата и невежеството, преобладаващи в християнските страни. Има много неща, за които да благодарим на мюсюлманите, управ­лявани от тези по-либерални владетели. Те запазили пламъка на познанието жив и той прокарал пътя за Ренесанса в Европа.

Славата на Багдад като родина на знанието и вътрешната свобода била потъпкана, когато през XI век нахлули турците. Те били правоверни, фанатични мюсюлмани и нетърпимостта и невежеството се завърнали. Казвам правоверни, фанатични мюсюлмани, но разделението по нагласа всъщност трябва да бъде направено между фанатици и мислители. Мюсюлманс­ките фанатици имали същия манталитет като християнските фанатици и ако се били родили в земята на другите, щели да бъдат също толкова фанатични по отношение на другата религия. Говорим за мюсюлмани и християни, но в реалност­та нещата стоят по друг начин. Става въпрос за фанатици и мислители. Религиите просто се използват като средство за фанатизъм. Ако те не съществуваха, щяха да се намерят други изразни средства за техния душевен и емоционален дисба-ланс. По същия начин, ако умерените мислещи хора нямаха религия, чрез която да дават израз на своята духовност, те щяха да намерят друго средство.

Турците се заели със създаването на Османската импе­рия, наименование, което дошло от Осман, един от техните владетели¹ . Нейната експанзия в доскоро християнските земи била подпомогната от последните спорове за Светата троица. Сега те падали върху латинската дума filioque, която означава "и от сина". Дали Светият Дух изхожда само от Отца или от Отца и от

Сина? Кой го е грижа? Имало кой, за съжаление, и когато filioque-то било добавено към симво-

1) Осман I Завоевателя (ок. 1258-1324 или 1326 г.) - турски султан; основател на династията на турските султани. Османската империя се оформила като такава през XV- XVI век в резултат на османските завоевания в Азия, Европа и Африка. (Б. пр.)
ла на вярата от папата през 1054 г., то разцепило западната и източната цър­ква¹. Тази източна църква днес е известна като гръцка или източно-православна. Това определено е бил ход на Братст­вото, за да се разцепи християнската религия на враждуващи фракции. Докато християнският свят спорел по тези въпроси, мюсюлманските турци се възползвали и разширили своята империя, завземайки крепостите на християнството. Папата се опитал да внесе единство с определена цел, като предприел кръстоносен поход срещу мюсюлманите, за да си върне кон­трола на църквата над Божи гроб от "езичниците". Кръсто­носните походи били общо осем на брой и Йерусалим бил спечелен, а след това отново загубен. Настойчивостта да се спечели отново Свещения град била подсилвана от вярата, че скоро ще настъпи часът на Второто пришествие. На практика идеята за завръщането на бога-спасител води началото си от времето, когато се е отдавала почит на Слънцето и е често срещана в много религии. Повечето от кръстоносните походи завършили катастрофално, а веднъж, в усилията си да завла­дее отново Йерусалим, Църквата организирала армия, съста­вена от деца от Франция и Германия. Този "детски кръстоно­сен поход" бил предприет по време на папството на Инокентий III. Малко от децата се завърнали. Повечето станали жертва на болести, злополуки, убийства и заробване.

Кръстоносните походи носели отговорност за най-потре­саващите жестокости, а "рицарите" не били нищо повече от машини за варварски убийства. Европейските крале и рицари били подтиквани от Църквата и от обществата на Братството да убиват в името на Бога. Най-активните разклонения на Братството по това време били рицарите тамплиери (или Рицарите от храма)² и рицарите хоспиталиери³ . От създава­нето си през 1048 г. хоспиталиерите вероятно не били под контрола на Братството. По онова време това бил благотво­рителен орден, но през 1118 г. се превъплътил в нов като Ордена на рицарите хоспиталиери на св. Йоан. Това станало след смяна на ръководството и мотивацията. Те се превърна­ли във военна организация, носеща името на Йоан - синът на царя на Кипър, който се сражавал в кръстоносните походи. Изглежда Братството извършило преврат и Орденът започ­нал да функционира с "велик магистър" и всичките ритуали, тайни посвещавания, знаци и символи, възникнали още в древността. Рицарите тамплиери още от самото начало били разклонение на Братството със свой велик магистър и обичай­ната тайнственост. Те се появили на бял свят една година след като хоспиталиерите се присъединили към Братството и тамплиерите щели да имат огромна власт зад кулисите. Подобно на хоспиталиерите, те получили огромни суми от поддръжни­ци на кръстоносните походи. Тамплиерите станали толкова богати, че създали финансови центрове в Париж и Лондон, като съхранявали богатствата си в храмовете си в тези градо­ве. Тевтонските (немските) рицари⁴ били друг благотворителен орден, който се превърнал във военен. Те имали велик магистър и съответните атрибути. Тези три разклонения на Братството се мразели взаимно за голяма радост на онези, които ги контролирали без тяхното знание. Отново не казвам, че всички членове на тези групи съзнателно са работели срещу хората. Повечето са имали най-добри намерения. Братството не действа така. То се нуждае най-вече от собствени коне с капаци, за да бъде най-ефективно. Братството е манипулация с усмивка на лице и се стреми към добър обществен имидж. Затова са му нужни някои добри люде, които да са замесени в по-долните нива. Благотворителните обединения и благот­ворителността изобщо често са фронтът, който то избира.

Дори по време на пътешествията си до "Божи гроб" християните кръстоносци измъчвали и убивали неверниците, които срещали по пътя си. Най-много пострадали евреите. Християните

заклеймили цялата еврейска раса като "убийци­те на Христос" и това служило като оправдание за

2) Членове на средновековен католически духовно-рицарски орден. Създаден в Йерусалим след Първия кръстоносен поход (1119 г.) от френските рицари за защита на "светите места", на богомолците и на Държавите на кръстоносците в Палестина и Сирия. Названието си получил по първоначалното седалище на основателите на ордена -близо до църквата, издигната според преданието на мястото на древен храм на Соломон в Йерусалим. С течение на времето се превърнали в крупни феодални владетели и банкери. Разпуснат окон­чателно през 1312 г. (Б. пр.)

3) Членове на военномонашески католически орден, създаден в Палес­тина от кръстоносците в началото на XII век с цел да се заздрави положението на владенията им. Наречени по името на болницата "Св. Йоан" в Йерусалим, около която се групирали учредителите на ордена. През 1530 г. се прехвърлили на о. Малта и започнали да се наричат Малтийски орден. (Б. пр.)

4) Немски католически духовно-рицарски, военно-феодален орден, ос­нован около 1190 г. в Йерусалим. През 1226 г., изтласкан от хоспита­лиерите и тамплиерите, орденът се установил в Североизточна Европа. Водил оживена международна търговия и играл важна роля в икономическия живот. (Б. пр.)

В края на кръстоносните походи и победата на мюсюл­маните рицарите на Братството трябвало да бягат. Орденът на св. Йоан се справил добре, тъй като се преместил, проме­няйки името си по своето ново местоположение на Рицарите от Родос, или Малтийските рицари. Те са оцелели до ден днешен като Суверенен военен орден на Малта, който с по­мощта на папата преместил базата си в Рим и се превърнал в най-малката нация на света. Днес Малтийските рицари имат огромно влияние в политиката и в тайните общества. Тамплиерите също оцелели, но в резултат на репресиите срещу тях за това, че са загубили кръстоносните походи, и заради обви­ненията, че са заплювали кръста, и обвиненията в хомосексуалност, богатството и властта им били отнети. (Във всеки случай за известно време.)

Причините за тази кампания срещу тях били алчността и опазването на контраизмамата, наречена християнство. Тамплиерите натрупали изумителни богатства, докато християни­те им предоставяли своето имущество чрез завещания и да­рения. Тамплиерите били най-богатата организация във всяка страна, в която съществували. Те се превърнали в банкери, без да начисляват лихви благодарение на възбраната на христи­янската църква върху лихварството. Когато през 1306 г. евре­ите били изгонени от Франция заради заниманията си с лихварство, френският крал Филип¹ трябвало да им изплати дълговете си. Затова той фактически им предоставил целият държавен резерв от изсечени монети в замяна на цялата собственост, която оставяли. Подобна била и сделката, склю­чена между евреите и крал Уилям (Руфъс), когато те били прогонени от Англия за това, че начислявали лихви върху заеми. Крал Филип отчаяно се нуждаел от пари, за да посрещ­не своите чуждестранни задължения и решил да открадне златото на тамплиерите. Филип и неговият сънародник, папа Климент V, замислили план за постигането на тази цел. Срещу тамплиерите били изфабрикувани доказателства, че са ерети­ци и Климент ги обвинил в ерес. Парите им отишли при Филип, а земите им - в църквата. Великият магистър на тамплиерите - Жак дьо Моле, бил изгорен на клада.

Но имало и друга причина, поради която Църквата така ревностно се опитвала да унищожи тамплиерите и катарите. През 1891 г. по време на реставрирането на селската църква в Рен-льо-Шато в югозападна Франция, енорийският свещеник Беренже Сониер открил четири пергамента. Те били запечатани в дървени тръби, които били скрити в една кухина в колоната на олтара. Два от тях съдържали родословните дървета на мест­ните фамилии и датирали от 1244 и 1644 г. Сониер открил в текстовете и таен код и разказал на епископа на Каркасон за от­критията си. Енорийският свещеник бил извикан в Париж, за да се срещне с църковната йерархия и да им покаже пергаментите.

От този момент Сониер се променил. Като свещеник той получавал много малък доход, но през следващите години изхарчил милиони за картини, антики и редки порцеланови изделия. Освен това си построил огромна къща, в която никога не живял, и кула, която била толкова близо до склона на планината, че се издигала над нищото. Поведението му станало много странно във всяко едно отношение. Когато бил назначен нов епископ на Каркасон и подал жалба срещу антиките на Сониер, енорийският свещеник бил подкрепен от самия папа. Сониер умрял от "удар" през 1917 г. на шестдесет и петгодишна възраст. Но както изглежда ковчегът му е бил поръчан от

неговия иконом пет дни преди "удара", когато той бил напълно здрав. Говори се, че свещеникът, дошъл да му даде последно причастие и да изслуша изповедта му, напуснал стаята видимо разтър-

И така какво знаел Сониер?

През 1969 г. Хенри Линкълн, британски сценарист, про­явил интерес към историята и в Националната библиотека на Франция открил документи, озаглавени "Тайните папки". В един от тях се споменавало за таен орден с типичната струк­тура на Братството, наречен "Приорат на Сион", който бил споменат и в пергаментите, открити от Сониер в Рен-льо-Ша­то. В документите на Линкълн се казвало, че сред миналите велики магистри на този орден били Леонардо да Винчи, ученият Исак Нютон, алхимикът Николас Фламел и компози­торът Клод Дебюси. Интригата се заплитала, тъй като Сониер се срещнал с Дебюси, когато бил извикан в Париж от църков­ната йерархия. Приоратът на Сион, продължавал документът, бил вътрешната йерархия на рицарите тамплиери, които се били посветили на връщането на Меровингите на френския престол. Династията на Меровингите води началото си от V век.¹ Меровей станал крал на Франция през 448 г. и се смятало, че семейството имало кралска или свещена кръв. Тамплиерите имали крепост в Безу, недалеч от Рен-льо-Шато, а си спомняте, че пергаментите, открити от Сониер, съдържали фамилни родословия.

Ако проследите изложеното по-долу, ще се убедите, че това се вързва идеално с по-раншните ми заключения за историята на евреите. През 1972 г. работата на Хенри Линкълн била проследена в три телевизионни документални филма и в резултат той получил писмо от оттеглил се англикански све­щеник. В писмото се казвало, че авторът знаел със сигурност, че намереното от Сониер било неопровержимо доказателст­во, че Исус не е умрял на кръста. Свещеникът твърдял, че получил тази информация от един приятел - духовно лице от Англиканската църква, който бил работил в Париж с Емили Хофет. Когато на Сониер било заповядано да замине за Па­риж, една от интервюиралите го била Емили Хофет. Инфор­маторът на Линкълн разказал, че пергаментите доказвали, че Исус бил жив най-малко до 45 г. сл. Хр. и пребивавал във Франция. Както предположих по-рано, Исус пътувал до об­ластта Рен-льо-Шато заедно с Мария-Магдалена и техните деца след като се възстановил от разпъването на кръста. Той може да е починал там или вероятно животът му е приключил в Кашмир, както споменах по-рано. Вярвам, че римокатоли-ческата църква знае, че Исус не е умрял на кръста, и го е знаела от поне 1500 години. Те са прикривали тази информация, за да защитят собствената си власт. Изиграли са милиарди хора през вековете и продължават да го правят и днес. Доказател­ството за това е заключено в подземията на Ватикана и, както установил Сониер, те са готови да платят всякаква цена, за да продължат с тази колосална лъжа.

Те са готови да предприемат и геноцид, за да запазят своята измама. Мотивът на крал Филип да унищожи рицарите тамплиери след провала на кръстоносните походи може и да са били парите, но папа Климент V имал и други подбуди, за да се включи в това начинание. Тамплиерите знаели истината за Исус, точно както и катарите, които възникнали в същия район на Франция, включващ и Рен-льо-Шато. Катарите също отричали, че Исус умрял на кръста, и били унищожени най-вече по тази причина. Смятам, че широко обсъжданото "съкровище" на ка­тарите било доказателството, че Исус не е умрял на кръста. Тази история продължава до ден днешен, защото елитът на Братст­вото е все още твърдо решен да короняса "краля на света", чийто произход води началото си от родословната линия на Исус, нещо, което са наследили чрез тамплиерите, които вярвали, че Меровингите произлизат от рода на цар Давид през Исус и неговите деца. Затова те толкова ревностно се опитвали да върнат Меровингите на френския трон, а това било друг стимул за крал Филип да се отърве от тях. Смятало се, че родословието на Меровингите е прекъснато след като те загубили трона на Франкската империя през VIII век, но катарите и тамплиерите имали друга информация. Днес, някъде по света, Братството или някои негови членове вероятно подготвят някой човек, за когото твърдят, че произхожда от рода на Давид, Исус, Меровингите, да стане "крал на света".

Всичко и всеки е заменим за онези, които контролират Братството, след като вече са послужили на целите им. Няма по-добър пример за това от начина, по който Братството манипулирало своите християнски разклонения да се сража­ват с мюсюлманите, като в същото

време постъпвало по същия начин с мюсюлманските си разклонения, които били манипулирани да се сражават с християните.

1) Първата кралска династия във Франкската държава. Получила име­то си от Меровей, който около средата на V век обединил група франкски племена. Прекратена през 1751 г., когато бил свален пос­ледният владетел, свързан с Меровингите, и била основана династи­ята на Каролингите. Последните представители на династията били наричани "ленивите крале", защото загубили всяка реална власт, като запазили само кралската си титла. (Б. пр.)

жүктеу/скачать 2.23 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: