Бунтът на роботите историята на духовния ренесанс

БИБЛЕЙСКИ ИСТОРИИ

Историята на евреите е втъкана в ранните култури на Средния Изток.

Около осемнадесет века преди появата на християнство­то някакво събитие станало причина Ефрат да промени кори­тото си и да заобиколи шумерския град Ур. Земята около града вече не можела да се напоява от обширната система от канали, нито пък търговските им кораби можели да достигнат до морето. Жителите се преместили във вътрешността и се заселили покрай бреговете на реката при Вавилон. Авраам от Стария Завет напуснал град Ур със семейството и робите си. Сред тях бил и неговият племенник Лот. Според староеврейските ръкописи те се заселили в Сирия (съкращение на Асирия), която нарекли Ханаан. Това име по-късно било дадено на цялата област на запад от река Йордан, включително и земята, която станала Палестина. Те водели номадски начин на живот заедно със своите животни и по едно време отпътували за Египет в търсене на храна по време на глад. Авраам бил силно впечатлен от онова, което видял в Египет, и отнесъл натрупа­ните знания за техните вярвания и обичаи в Ханаан. Той станал заможен и влиятелен човек и използвал стотиците си въоръжени роби, за да подкрепя различни фракции във вой­ните между Ханаанските общности.

На преклонна възраст на Авраам му се родили двама сина от две жени - Агар и Сара, и ги нарекли Исмаил и Исаак. Напълно е възможно, имайки предвид напредналата му възраст, те да са били заченати от по-млад мъж или мъже. Тогава Авраам въвел обрязването, което видял да прилагат в Египет. Идеята на Авраам била да наложи разграничение между последователите на неговия Бог и другите хора от Ханаан. Те почитали шумерския бог Ен-лил, който станал известен като Аллах или Ел. Първоначално той бил бог на Слънцето, макар и почти сигу­рно с извънземен произход, и те вероятно са мислели, че общуват с това същество чрез своите контактьори. След смъртта на Авраам, синът му Исаак застанал начело на се­мейството и имал двама сина - Исав и Яков. Семейството и неговите разклонения били все още номади, но богати по стандартите на онова време. Яков, продължава историята, станал баща на дванадесет сина и единият, когото нарекъл Йосиф, бил продаден от завистливите си братя на пътуващи търговци в пустинята. Те отвели Йосиф в Египет, където бил продаден в робство, но по-късно щял да стане любимец на фараона. Това може да звучи невероятно в началото, но по онова време в Египет управлявали бедуинските нашествени­ци, хиксосите или "царете овчари". Те били от същата раса като Йосиф - араби номади, и имали сходна култура. Йосиф бил назначен за главен министър и отговарял за продоволст­вието в Египет. Когато гладът довел десет от братята му в Египет, те отново се събрали. Йосиф бил известен като Израил, което означава "Ел (Бог) влиза в бой" и семейството му и техните потомци щели да бъдат наречени израилтяни.

Дванадесетте сина на Яков се разраснали в дванадесет племена. Така нареченият род на Йосиф роба, който станал главен министър, поел различен курс от другите. Израилтя-ните се заселили в област, наречена Гесем, в източната част на Долен Египет и през следващите четиристотин години или там някъде се превърнали в нация. Всичко вървяло добре за тях, докато царете овчари управлявали в Египет, но когато били отстранени след въстание, животът за израилтяните станал тежък. Те били обезоръжени и принудени да работят като роби. Египтяните заповядали всички мъжки чеда на израилтяните да бъдат убивани и замисълът бил в скоро време израилтянският народ да престане да съществува.

Към XIII в. пр. Хр. се родил мъжът, познат като Мойсей, който според преданията бил отгледан от дъщерята на фара­она, след като го намерили да плава в кошница из камъша. Историята разказва, че той убил един египтянин заради лошо­то му отношение към някакъв израилтянин и избягал в Синайската пустиня. Там той научил повече за Аллах - Авраамовия Бог, и имал както изглежда неразбираеми ясновидски преживявания и общувания. За него това трябва да е бил Бог, а не просто някакво непревъплътено същество. Или това, или с него се свързали извънземни, или бил подложен на някакъв вид внушения. Някои от описанията в Библията, отнасящи се до този Мойсеев бог, определено биха могли да се оприличат с космически кораб. Заслужава си да се отбележи и че извън­земните технологии са в състояние да проектират триизмерни изображения, които наричаме холограми и които приличат на "видения". Не е необходимо да се вижда корабът, когато това става, а за извънземните не било трудно да извършат такива "чудеса" като запалване на храст. Както и да е, каквото и да се е случило на Мойсей, неговите преживявания го накарали да отхвърли египетската троица от богове - Озирис, Изида и Хор, и да се върне към Аллах или Ел, "Единственият Бог". Интересното е, че Мойсей със сигурност е посещавал мистич­на школа на Братството в Египет, като се имат предвид връзките му с царския двор, а те пропагандирали идеята за един Бог поне от времето на Ехнатон. По време на предава­нето на информация от по-висшите нива на съществуване ми беше обърнато внимание, че не трябва да подценяваме позна­ването на хипнозата и наркотиците, контролиращи ума, с които са разполагали в мистичните школи по онова време.

След смъртта на фараона Мойсей се върнал в Египет, където разказал на израилтяните, че Аллах му се явил в пусти­нята. Богът бил казал, че те са неговият избран народ. Освен това, продължил той, Аллах искал израилтяните да го познават като Yhh, което се произнасяло "Яхве", а по-късно станало Йехова. Това означава "Дъждовен облак". От този момент на­татък всички израилтянски контактьори се смятали за провод­ници на бога Йехова, а обещанията, които им давали техните източници, се смятали за обещания на техния бог.

Същото явление се наблюдавало и при други народи из целия свят и по този начин възникнали много от митовете за бога. Както се казва в Евангелието на Лука: "Както [Бог] възвести през устата на Своите свети от века пророци (кон­тактьори)." Когато се вгледате във връзката, която се предполага, че Мойсей е осъществил с Йехова в планината Синай, можете да я свържете със съобщенията от планината Олимп, които гърците твърдели, че са получавали от своя бог Зевс. Едни и същи теми присъстват във всички тях.

Мойсей разказал на новия фараон за получените посла­ния и помолил за разрешение да изведе израилтяните от Египет до земята на Авраам в Ханаан, "обещаната земя", за която "Бог" му бил съобщил. В крайна сметка фараонът дал съгласието си и започнало великото изселване на евреите от Египет. Те взели със себе си мумията на Йосиф и прекосили Червено море по пясъчен насип, който по-късно Наполеон I щял също да използва. Говори се, че по време на това пътуване Мойсей получил от "Бога" законите на своето племе, познати като Десетте божи заповеди с всички онези "Ти не трябва" и други подобни. Може би той е бил канал за предаването им или може би просто си е мислел, че ги предава, защото подобни закони могат да се открият и в други райони на Средния Изток. А може да се е срещнал и с обитателите на някой космически кораб. Както се казва в библейското описа­ние:

16. 
    На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайската) и много силен тръбен глас; [Много често пристигането на Йехова се оповестявало от звука на тръби.] и целият народ, който беше в стана, затрепери.
    
17. 
    И изведе Мойсей народа от стана да посрещне Госпо­да, и се спряха при полите на планината.
    
18. 
    А планината Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше.
    

Представете си какво би било за древните или дори за съвременния човек да види космически кораб да се приземява на върха на планината и ще можете да разберете какво веро­ятно се е случило в Синайската планина. Жестокият, суров и кръвожаден Бог от Стария Завет би паснал на темата за крайно негативни извънземни, които се опитвали да контролират земните жители чрез страха и заблудата. Изход се продължава:

18. Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.

19. 
    И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.
    
20. 
    И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.
    

Това непрекъснато споменаване на облак във връзка с появяванията на Йехова е интересно, като се има предвид, че името му означава "дъждовен облак". Да се произвеждат облаци не е проблем за технологиите на извънземните. Всъщ­ност съвременните елитни учени на Братството разполагат с технология за манипулиране на времето, поне върху малка площ. Не се съмнявам, че нещо е станало в Синай, но не съм убеден, че Мойсей е получил всичките "Ти не трябва" в онзи момент. По-вероятно е цялата история със заповедите да е мит и законите на израилтяните изобщо да не са дошли чрез Мойсей в планината. Има много подобни истории, споделяни от различните цивилизации, и всяка твърди, че тя ги е сътво­рила, докато всичко, което са направили, е да сменят имената на участниците. Религиозните догми и церемонии на израил­тяните били естествено повлияни от египтяните, както би могло да се очаква, при положение че всички те са били отгледани в тази страна. Между другото, по време на пътува­нето израилтяните изпитвали глад и жажда, очевидно докато преминавали през пустинните земи. Според разказите на по­мощ им се притекла манна небесна. Виждал съм да я изобра­зяват като хляб, падащ от небето. Всъщност манната е лепкаво вещество, произвеждано от някакъв пустинен храст.

Когато достигнали до "обещаната земя" на Ханаан, ста­нало ясно, че има какво още да се желае от информацията, предадена на Мойсей от някакъв си източник. Или това, или но някаква причина неговата свръзка му давала неточна ин­формация. Те се натъкнали на добре въоръжени хора в обгра­дени със стени градове, които се противопоставяли на нас­тъплението им. Мойсей ги бил накарал да повярват, че обе­щаната земя е свободна и чака единствено тях. Той загубил популярността си и израилтяните се скитали из пустинята още четиридесет години, преди да се превърнат в жестоки варвари войни. Мойсей издъхнал и властта поел един войн, Иешуа. Опозицията в обещаната земя била все още прекалено силна за тях, но под водачеството на Иешуа те изгонили арабските овчари от огромна област. Тя щяла да бъде наречена Палес­тина и тук те се установили като земеделци, всяко племе управлявано от шейх. Те все още водели много примитивен начин на живот. Притежавали единствено каменни оръдия на Фуда и принасяли животни в жертва на Йехова, с когото медиумите все още се свързвали, който все още имал после­дователи и се проявявал по начини, които навеждат на мисълта за участие на извънземни. Йехова винаги изисквал живо­тински жертвоприношения и той или те явно били доста неприятно творение под контрола на Луциферното съзнание. Страшно е да се помисли за обрязване с остър камък, но точно това е ставало. Истинска варварщина.

Имало случаи, в които някои израилтяни се отклонявали от инструкциите на Йехова и почитали Ваал - Бел, синът на бога на Месопотамия. С течение на времето атрибутите, при­писвани на Йехова и Ваал, започнали да се сливат. Около 1150 г. пр. Хр. на сцената излязъл пророкът (контактьорът) Са­муил. Сега израилтяните били под властта на филистимляните и Самуил бил окрилен от желание за свобода. Саул станал цар против волята на Самуил, а освен това завзел поста му на върховен жрец. Саул превърнал племето на Юда в доминира­ща сила на израилтяните, като разбил филистимляните и осигурил независимост. Саул имал голям съперник в лицето на Давид и за да избегне гнева на Саул, Давид отишъл в пустинята на Юдея и водил там живот на престъпник, убиец и разбойник. Давид и бандата му изклали мъже, жени и деца. Мнозина били насечени или изгорени живи. Той винаги се съветвал с Йехова, преди да тръгне да краде и убива и винаги получавал разрешение. Виждате как всяко клане може да бъде оправдано в името на един бог, когато сте канал за същество с ниска вибрация или собствените ви мисли ви въвеждат в заблуждение. Такава е историята на религията.

Давид станал цар, когато той и бандитите му обединили сили с филистимляните и завладели Юдея. После той напад­нал и разбил филистимляните, завземайки в хода на битките Йерусалим. След тази победа от думата филистимлянин про­излязла Палестина. Войските на Давид не знаели милост, като често изгаряли и насичали жертвите си. Неговата агресия и жажда за власт подхранили експанзията на империята му към Ханаан, останалата част от Сирия и северна Арабия. Той и израилтяните сега контролирали един регион от Ефрат до Червено море. Така се родила еврейската империя под конт­рола на рода на Юда. Това е периодът до 101 г. пр. Хр. Както отбелязва Артър Финдли в своята забележителна книга "Проклятието на невежеството", чак до началото на нашия век хората във Великобритания са били глобявани и хвърляни в затвора затова, че са се осмелявали да критикуват Давид и други герои от Стария Завет, които се считали за проводници на Божията справедливост.

След Давид на власт дошъл синът му Соломон, "мъдър" човек според легендата. А всъщност, той не зачитал човешкия живот повече от Давид. На първо място, за да стане цар, той убил брат си, законния наследник според техните закони. След като станал съветник на фараона Шешонк I и се оженил за дъщеря му, Соломон станал важен член на Братството. Докато бил в Египет той бил посветен в Братството в Ел Амарна и когато се върнал в Йерусалим, построил прочутия храм на Йехова, за който се водят битки още от онова време. Това бил храм на Братството и според масонската легенда Соломон поканил египетските занаятчийски гилдии на Братството, пред­шествениците на масоните, да помогнат при построяването му. Много масони са накарани да вярват, че началото на тяхната организация е поставено с изграждането на Соломоновия храм и това е добавено към мита, че масонството е свързано с Библията, Светата земя и е в служба на "Великия архитект на вселената" - Бога. На практика неговият произход датира далеч преди времето на Соломон, а що се отнася до елитните му членове, то се подчинява на напълно различен господар. Както казва Албърт Пайк - Великият командир на Върховния съвет на масоните в Америка, през 70-те години на XIX век:

"Всички посветени във висшите степени на масонската религия трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер."

Те обаче не казват това на нисшите посветени, докато не се съгласят да се предадат чрез обвързваща клетва във власт­та на техния почитан господар, на когото според "Енциклопе­дия на масонството" на Маки трябва да се подчиняват и това е първостепенно задължение на всеки масон.

Тайното Братство на Вавилон и Египет, както и неговото отрицателно инфилтриране бързо се разширявали. То вече се било разпространило и из други части на Средния Изток, а един от неговите най-известни популяризатори бил царят-бог на Ханаан Мелхиседек. Неговите свещеници носели просло­вутия символ на Братството - престилката, и я съчетавали с друг символ на Братството - агнето, като правели своите престилки от агнешка кожа. Масоните все още продължават тази традиция. Братството е изключително силно и активно и в Израел, а съвременната еврейска култура като цяло с ней­ното мистично изражение - Кабала, също отразява класичес­ките принципи на обществата на Братството. Това не означа­ва, че Кабала е негативна. Тя е просто езотерично познание, което може да се използва за добро или за зло. Кабала е още едно изражение на духовното познание, което води началото си от Атлантида и отвъд нея и от което са произлезли всички религии. Орденът на Мелхиседек е кабалистичен и подкрепя философията за едно световно правителство, каквато е целта на отрицателното движение в Братството.

Храмът на Соломон не бил нищо повече от кланица с непресекващ поток от животни, пренасяни всекидневно в жер­тва, за да се задоволят доловените желания на Йехова. В това клане върховният жрец и армия от 30 000 "второстепенни" свещеници били подпомагани от пожертвованията на хората. Техните занимания нямали нищо общо с духовността. Те не били нищо повече от работници в кланица. Свещениците, които сега вземали връх в религията над медиумите и контактьорите като утвърден източник на волята на Йехова, обявили, че техният бог предпочита жертвоприношения с животни, отколкото с посеви и растения. Защото виждате ли, посевите трябвало да бъдат изгаряни като част от жертвоприношение­то, докато животните трябвало само да се убият, а после свещениците имали право да ядат закланите животни или да ги продават. Същият манталитет бил все още жив през XVII век, когато бил планиран първият фар. Английското сдруже­ние на лоцманите било основано от Хенри VIII за членовете на това сдружение и тяхно задължение било да се молят за душите на изгубените в морето. В замяна им било дадено правото да разполагат с всичко, спасено от корабите, разбили се край английския бряг. Когато бил предложен фарът на Едисон, Сдружението на лоцманите се противопоставило, защото знаели, че колкото по-малко са корабокрушенията, толкова по-малко спасено имущество ще има за тях.

При управлението на Соломон египетските и финикийс­ките вярвания били абсорбирани в почитания от израилтяните Йехова и истини, полуистини, митове и лъжи започнали да се преливат с течение на вековете. Когато той умрял, Юдейската империя отслабнала и другите израилтянски племена въста­нали. Появили се две ясно разграничени групи - израилтяните на север, включително Самария и Галилея, и онези в северна Юдея, които били наречени евреи. Почитането на Ваал отново било възстановено и било противопоставено на почитането на Йехова, но пророците Илия и Елисей с по-голям успех_се погрижили богослужението на Ваал да се преустанови и Йе­хова да стане върховен бог. Жените били третирани по ужасен начин. Те били продавани и купувани, а когато мъжът им починел, те ставали част от неговото имение точно като добитъка и земята. Кръвосмешението било често срещано и децата били продавани, малтретирани и принасяни в жертва; ширело се робството.

Народът на Израел вярвал, че е богоизбран народ, който ще наследи Земята, но един овчар на име Амос обявил, че се е свързал с Йехова (Господа) и той му казал, че тяхното царство ще им бъде отнето. И още по-лошо, Йехова щял да поведе агресорите, защото "избраният народ" не зачитал ин­струкциите му. Амос бил прав: през 745 г. пр. Хр. избухнала гражданска война и асирийците се възползвали, за да завла­деят земите на Израел. Десетте северни племена започнали да се разпадат; процес, който вавилонци, перси, гърци и римляни щели да довършат. Амос, Осия и други пророци отклонили хората от вярата в един националистичен бог и отслабили властта на свещениците. Те предпочитали да пропагандират един по-хрисим Бог на състраданието и справедливостта, който говорел от името на всички хора, а не само от името на израилтяните.

Асирийците нападнали Самария, а по-късно и Юдея, която по това време била напътствана от пророка Исаия. Той се оказал мъдър и предвидлив човек и очевидно предавал информация от по-висше ниво на съзнание, отколкото някои от другите пророци. Но след смъртта му старият възглед за Йехова се завърнал с човешките и животински жертвоприно­шения, а свещениците възстановили властта си. Други проро­ци като Йеремия предупреждавали за последствията. Той предсказал разрушаването на Йерусалим и храма (кланицата), построен от Соломон. Предсказанията на Йеремия били пот­върдени, когато халдейците, начело с Навуходоносор атакува­ли и разбили народа на Юдея, евреите. Към 586 г. пр. Хр. Юда вече го нямало, а Йерусалим бил в развалини. Евреите били разпръснати из Халдея, както се било случило по-рано с израилтяните. Те усвоили обичаите и вярванията на народите от Месопотамия и мнозина насочили молитвите си от Йехова към Ваал. Изгнаниците наследили халдейската идея за почив­ка на седмия ден, сабат, и на свой ред поставили началото на традицията да се посещават църкви или синагоги, за да се чуят писанията на пророците. Както бе отбелязано по-рано, когато били освободени от персите, те отнесли месопотамските оби­чаи и вярвания в Самария и Юдея, както и някои святи реликви, включително златните свещници, които Навуходоно­сор бил отнел от тях.

Сега очаквали да се появи Месията и да ги поведе към истинската им съдба, макар че много евреи останали във Вавилон и в други области и не избрали да се завърнат в обещаната земя. Между другото днешните евреи проследяват своето родословие от Авраам и времената, които разглежда­ме. Днес повечето от евреите са ашкенази (източноевропейски евреи), които, както твърди Артър Коестлър, са произлезли от някакво турско племе, което през VIII в. приело друга вяра като алтернатива пред принудителното приемане на исляма или християнството (вж. "Тринадесетото племе"). Сефардите, от друга страна, които генетично са произлезли от библейс­ките евреи, днес са малцинство. Идеята за Месията дошла от персите и оттам или от Египет те усвоили вярата в преражда­нето на физическото тяло и милионите години справедливост. Палестина се управлявала от персите, но на евреите било разрешено да построят наново храма в Йерусалим и да имат своя религиозна йерархия, контролирана от еврейския народ. Влиянието на Вавилон върху еврейската мисъл и вяра продъл­жавало да се засилва. Под водачеството на двама мъже -Ездра и Неемия, еврейското общество станало малко по-ци­вилизовано. И двамата били силно повлияни от престоя си във Вавилон, където чули халдейските разкази за Вавилонска­та кула, Потопа и Ной. Ездра пренаписал "Книга на закона", която била унищожена, когато храмът бил обран, а законите, които той казва, че са дадени на Мойсей, не били нищо повече от вярванията, които Ездра събрал във Вавилон, подобно на сабат и идеята, че Създателя почивал на седмия ден.

В крайна сметка нападателите на Йерусалим били отст­ранени, но вътрешната борба продължила между две фракции на еврейската религия - фарисеи ("отцепилите се") и садукеи ("праведните"). Римляните завладели Юдея и Йерусалим през 63 г. по. Хр. и през 37 г. пр. Хр. след ожесточен конфликт наложили на народа един арабски принц, който се наричал Ирод. Повечето членове на Синедриона - еврейският съвет и върховен съд, се противопоставили на цар Ирод и били убити веднага след като той дошъл на власт. Освен това той смазал властта на садукеите за това, че му се противопоставили, и фарисеите получили надмощие. Ирод умрял през 4 г. пр. Хр. и вътрешният конфликт бил възобновен. Римляните установили контрол и управлявали чрез поредица от прокуратори, един от които бил Пилат Понтийски.

Точно по това време и на този политически и религиозен фон се родило дете на име Иешуа. Разказите за неговия живот по-късно били преведени на гръцки и тогава еврейското Иеш­уа придобило гръцката версия Исус. Така че, единственото нещо, което знаем със сигурност за Исус, е, че името му не е било Исус! Аз обаче ще продължа да използвам това име тук зa по-голяма простота и защото наистина няма значение как се е казвал. Важно е онова, което е направил. Според мен той е роден и отгледан като есей. Защото двеста години преди раждането му, една група, наречена есеи или терапевти (в смисъл на лечители), живяла в Египет и Палестина. Те били вдъхновени от будистката философия повече, отколкото от еврейската, и вероятно техните вярвания са се зародили в Индия, макар че би трябвало да са повлияни и от египетската мисъл. Възможно е Буда, Сократ и Исус да са били едно и също съзнание и определено един и същ всеобхватен Висш Аз.

Еврейският историк от I в. сл. Хр. Йосиф описал есеите като най-честните хора на света и те, казвал той, винаги са се придържали към ценностите справедливост и равенство. Те били вегетарианци и се противопоставяли на жертвоприноше­нията на хора или животни. Имали много различен подход към живота в сравнение с преобладаващото отношение по онова време. Есеите имали няколко центъра в Египет и Палес­тина и други членове миряни, които живеели в основната община, но са най-известни със своите поселения в Кумран покрай брега на Мъртво море, където през 1947 г. са намерени така наречените "Ръкописи от Мъртво море", и още по-нататък по брега в огромната, равна планина Масада. Точно тук през 75 г. сл. Хр. евреите, които въстанали срещу управлени­ето на римляните, извършили масово самоубийство, за да не бъдат заловени. Посетих и двете места по време на едно кратко, но незабравимо посещение в Израел през 1993 г., както е описано в автобиографията ми. Любовта, която почувствах да протича през мен в тези места, беше неописуема. В Кумран си казах: "Прощавам им всичко", макар да не знаех защо го казвам или откъде дойдоха тези думи.

Есеите били братство, което до голяма степен действало тайно. Но както ще продължа да подчертавам, тайната не винаги означава конспирация в епохи на огромна религиозна заблуда. Имало е времена, когато запазването на вярванията и знанията в тайна е било от решаващо значение за оцеляването. Не вярвам, че есеите са били съвършените хора, за каквито са представяни понякога, но като цяло отношението ми към тях е добро и във всеки случай мисля, че Исус е бил толкова силна личност, че е имал собствено мнение за нещата и не е приемал сляпо която и да е система от вярвания. В американския Запад навремето е живял фермер на име Мавърик, който отказал да дамгоса жи­вотните си. Думата мавърик започнала да се използва за описа­ние на хора, които отказват да бъдат дамгосвани и свързвани с дадена организация или група. Мисля, че според тази дефиниция на думата Исус е бил мавърик.

Според мен мъжът, известен като Йосиф от Ариматея, би могъл да бъде бащата на Исус, а не негов чичо, както твърдят разказите. Тази мисъл непрекъснато ми се върти из главата, а и други медиуми са предавали тази информация. Никой не знае със сигурност какъв е произходът му и с него може единствено да се спекулира, но е ясно, че Йосиф от Ариматея е бил много близък на Исус. Йосиф бил есей, както и Мария, и вероятно есеите са й казали за детето, което е била помолена да зачене от Йосиф от Ариматея, за да се гарантира, че ще си взаимодействат правилните генетични комбинации. Есеите вярвали, че появата на това дете била предсказана, и Мария, тогава просто младо момиче на около четиринадесет години, се съгласила. Йосиф, който в евангелията се нарича неин съпруг, станал пазител на Исус и имал и други деца от Мария. Но генетичният баща на Исус бил според мен Йосиф от Ариматея. Това била внимателно пазена тайна, известна само на малцина. Йосиф от Ариматея бил богат земевладелец и тър­говец, както и член на еврейския съвет Синедрион. Пазенето в тайна на близката му семейна връзка с Исус било жизненоваж­но, ако трябвало да изиграе ролята си в цялостния план.

Тук отново се натъкваме на едно много важно превъплъ­щение на доброволческо съзнание. Историята за Исус, както и други истории в Средния Изток, била само част от случва­щото се по онова време. По целия свят се били преродили други доброволци, за да координират работата си. Повечето от тях не знаели какво става в Палестина, но действията на всички били съгласувани от някакво висше ниво по същия начин, по който това се случва днес. Исус прекарал първите си години с есеите в Кумран и в Египет, отваряйки се за своя истински Аз и припомняйки си кой е и защо е тук. Наред с поучителните обяснения, той щял да бъде захранван и с глу­пости и само от него щяло да зависи дали ще открие разли­ката. Нищо не се променя. Исус пътувал надалеч през така наречените "изгубени години", останали незапълнени в Биб­лията. Преминал през Месопотамия на път за Индия и Кашмир и бил повлиян от словата на Буда. (Вж. "Търсене на историческия Исус" от проф. Ф. Хаснен.) Прекарал няколко години с будистките мислители и бил силно впечатлен от техните познания и схващания. Освен това пътешествал из Гърция и Англия. Може да е пътувал до Гластънбъри и други кътчета в Англия заедно с Йосиф от Ариматея, който внасял калай от Корнуол. През цялото време той се учел, припомнял си и предавал своите знания.

Освен това той насочвал много силни енергии към енер­гийната мрежа на Земята. Притежавал енергийно поле, което му позволявало да насочва енергии с огромна сила, които биха "подпалили" повечето други хора. Нито за миг не твърдя, че Исус разбирал всичко, което ставало, и точно защо прави някои неща. Вероятно просто се е чувствал тласкан да ги върши. Сигурно е знаел за възможните последици от завръ­щането му в Палестина след пътуванията му, за да предизвика политическото, икономическото и религиозно статукво, но е било почти невъзможно да пренебрегне подтиците на своя Висш Аз и е направил много неща, без тогава да знае защо. Това прилича на усещането, което имаме, когато знаем, че нещо ще има неприятен изход, но някак си продължаваме с него. Чувството ви е познато, нали? На мен също.

Откритият му, вербален протест срещу установения деструктивен ред бил усилие да се пробудят хората като се апелира директно към тяхното нисше съзнание. Ако висшето съзнание не можело да общува достатъчно мощно с нисшото съзнание на хората, тогава единственият друг начин бил да се предава информация чрез друг човек, в този случай Исус, така че той можел да се обръща директно към нисшето съзнание на глас, който се възприемал от слуха. Точно това са започна­ли да правят всички медиуми. Според мен районът около Палестина, Египет и Средния Изток бил центърът на времен­ната енергийна мрежа, създадена след края на Атлантида, и ако съзнанието на хората можело да бъде повишено в тази част на света, това би оказало значително въздействие върху планетата, както биха въздействали директните енергии, на­сочени към мрежата в тази точка. Това била двойната задача на Исус и на тези около него.

Меко казано, това била трудна задача. Прераждането в плътната мъгла на отрицателната дисбалансирана енергия, която поглъщала тази планета, я правело още по-мъчна. Знам, че някои вярват, че всичко, което става на Земята, е замислено като част от някакъв велик Божествен план. Аз не вярвам в това. Това, в което съм твърдо убеден е, че това, което наблюдаваме на Земята, е еволюция, която е претърпяла неуместна и ненужна промяна, причинена от периода на бла­гоприятни възможности за Луцифер, и че на висшите нива не винаги им е толкова лесно да въздействат на плътния физи­чески свят. Съществува основен план за онова, което трябва да бъде направено, но има и много импровизации, които възникват като реакция на човешкото поведение. По-голяма част от това поведение не е дело или замисъл на Източника или собствения ни Висш Аз. То е последица от отрицателния енергиен дисбаланс, плътността на тази честота, Луциферното съзнание и върховните глупости, предавани през поколенията, за да се втълпят у всяко следващо поколение от нисши Аз-ове същите глупости. Същото е било и по времето на Исус.

Вярвам, че идеята, че този човек е трябвало да бъде прикован на кръст и да умре в ужасни мъки, за да може някакъв си Бог-съдник да се съгласи да опрости всички гре­хове на човечеството, е най-грандиозната глупост, която ня­кога съм чувал. Никога не мога да спра да се учудвам колко много хора вярват в нея. Според мен мощта и привилегиите, които Исус е предавал, са наредени така, че да го накарат да замълчи. Религиозната йерархия подействала при римляните, които също не искали този размирник да продължава да ръкомаха. Силите на окупацията, било тя физическа, иконо­мическа или душевна, знаят, че хора, които мислят самостоя­телно, са опасни; а хората, които насърчават другите да го правят, са още по-опасни. През цялото време Луциферното съзнание се опитва да действа чрез тези хора, за да постигне целите си. Исус бил прикован на кръст, римското наказание по онова време, но аз не вярвам, че е умрял там.

Въз основа на онова, което аз и други сме превели като информация от по-висши нива на съществуване и сме напи­сали, смятам, че изложеното по-долу е най-малкото доста близо до истината. Йосиф от Ариматея бил централна фигура в плана, който трябвало да гарантира, че Исус не е умрял на кръста. Той бил собственик на площта, известна като Гетсиманската градина близо до Върха на маслините, точно извън градските стени на Йерусалим. Като член на еврейския съвет, Синедрйон, той би трябвало да е знаел какво точно се е говорело за Исус. Друг член на Синедриона на име Никодем също тайно подкрепял Исус и му помагал, доколкото можел. Той също бил есей. Всъщност имало е тайна група от есеи, за която в историята няма данни, и които работели в полза на Исус и целия план далеч по-ефективно, отколкото онези, които се наричали "ученици". Повечето от тях не знаели всичко за онова, което ставало през повечето време, защото колкото повече хора знаели, толкова по-голяма била възможността нещо да се разчуе и така да се провали всичко.

Исус, Йосиф и други есеи съставили план, неизвестен на учениците и дори на майка му Мария и близката му спътница, а вероятно и съпруга, Мария Магдалена. Според плана Исус трябвало да оцелее след кръста, докато властите трябвало да повярват, че е умрял. Това било продиктувано от три основни причини, макар че без съмнение е имало и други: (а) Да се снеме напрежението от онези, които били поддръжници на Исус, включително и есеите, защото имало много, в това число и римляни, които започвали да вярват, че е необходимо да бъдат отстранени. Публичната смърт и унижение на Исус, фокусът на вниманието им, щели да разсеят това засилващо се желание за поголовно отстраняване на неговите поддръж­ници и семейство. Йосиф би трябвало да е знаел това заради тесните си връзки със Синедриона. Дори може да е предложил този ход като алтернативен начин за ликвидиране на заплаха­та за статуквото, (б) Те знаели, че хората, които поставят под съмнение установената практика, често имат по-голямо вли­яние върху начина на мислене, когато са мъртви (или са смятани за мъртви), отколкото докато са живи. Да вземем за пример Конфуций. (в) Да изтърпиш огромна болка и травми с намерението да помогнеш на Земята и човечеството, пораж­да енергия на любов в доста фантастични количества и с невероятна сила. А върху земята, притежавана от Йосиф от Ариматея, се намирала една от ключовите точки върху цен­търа на мрежата от времето след Атлантида. Точно върху тази точка щяло да се извърши разпъването на кръста.

Исус е знаел всичко това и като отличен медиум в постоянна връзка с висшите нива би трябвало да е предал основните идеи. Неговата тайна група съчинила плана по свръхестестве­но вдъхновение, а по-високите честоти действали от своя страна, за да помогнат всичко да стане както трябва. Синхро­низацията трябвало да бъде отлична. Разпънатите на кръста били оставяни на него толкова дълго, колкото да умрат - обикновено до три дни. Освен ако не намерили някакъв друг начин, Исус нямало как да оцелее. Единственият начин да се съкрати престоят му на кръста, бил да се подсигури разпъва­нето да стане в часовете преди събота, еврейския сабат. На този ден не били позволени никакви екзекуции и погребения и всеки, който все още не бил умрял на кръста, бивал убиван преди началото на сабат. Обичайният начин бил да се счупят краката им с поредица от удари. Това било фатално за всеки, чиито китки са приковани към кръста, по някои доста страхо­вити причини, на които няма да се спирам. Следователно те трябвало да намерят начин да се престорят, че Исус е умрял преди края на петъка.

Исус влязъл в Йерусалим в уреченото време, както били планирали с Йосиф. Той се държал тенденциозно провокативно, порицавайки открито и публично лихварите в Храма и изобщо подбуждайки недоволство от еврейските и римските власти. Той искал да ги накара веднага да предприемат мерки срещу него. Злият Юда също бил от решаващо значение за интригата. Той участвал в плана и "предал" Исус в точно определения момент, за да се спази стриктната синхронизация в поредицата от събития. На заден план Йосиф и Никодем работели без прекъсване в Синедриона, за да са сигурни, че реакцията ще бъде според предвиденото в схемата.

Арестуването на Исус и разпитът му от еврейската йерар­хия и Пилат следвали предсказаната последователност във времето и той бил осъден и прикован на кръста в петък. Разпъването на кръста било извършено на място, което гра­ничело с Гетсиманската градина, притежавана от Йосиф от Ариматея. Ако се разберяло, че в края на този ден Исус е още жив, щели да го убият, за да се избегне вероятността той да умре на сабат. Есеите били добре запознати със свойствата на билките и растенията, които използвали за лечебни цели. За тях не било проблем да осигурят смес, с която да се наподоби състояние на физическа смърт. Всъщност в древните култури има много документирани примери за такива лекарства, в това число едно лекарство, наречено тоска - питие, направено от прокиснало вино и пелин. То било давано от еврейските жени на разпънатите на кръст, за да им помогне да загубят съзнание. Отново в точния момент на Исус било дадено лекарство върху гъба, което той трябвало да постави в устата си с извинението, че му дават да пие. Скоро след това той сякаш издъхнал. Ударението пада върху думата "сякаш", за­щото макар че бил изтощен и изпитвал силни болки и страда­ния, той бил все още жив. Случило се едно нещастие, което не било предвидено - един войник го пробол с копие, след като го свалили от кръста. Изтекла много кръв, още един признак, че бил свален жив от кръста. През часовете преди очевидната му "смърт" той събирал в себе си огромно количество насо­чени енергии, които се координирали от висшите нива точно през средата на света. Преродени в различни култури добро­волци били въвлечени, макар да не знаели, че онова, което правят, намирало отражение из цялата планета.

Йосиф от Ариматея веднага отишъл при Пилат и помолил за разрешение да отнесе тялото на Исус, за да бъде погребано. Пилат се съгласил след като отбелязал изненадата си, че Исус умрял толкова бързо, и поискал потвърждение. При подготов­ката на предстоящите събития Йосиф бил построил гробница в Гетсиманската градина, за да може възможно най-бързо Исус да бъде отведен от кръста на безопасно място в гробницата. Колкото по-бързо станело това, толкова по-малък бил шансът някой да усети какво става, а и колкото по-бързо получел меди­цинско лечение, толкова по-добре. Входът бил прикрит с голям камък, за да не може никой да види какво става вътре. Когато Исус бил внесен в гробницата, там го чакали есеи лечители в бели роби и те незабавно започнали лечението.

Исус бил зле, но лечителите стабилизирали състоянието му. Под прикритието на мрака камъкът пред входа бил отместен и Исус бил отведен на безопасно място в комуната на есеите в Кумран. След продължителен период на възстановя­ване той оздравял и напуснал областта с Йосиф и двете Марии, за да продължи работата по насочване на енергии и предаване на информация. Според мен той пътувал из места като Италия, Крит, Франция и Индия, където може би е умрял на преклонна възраст в Кашмир. Някои изследователи смя­тат, че той бил познат под различни имена сред различните народи, а в Кашмир бил Иузу Асаф. Гробницата му все още стои там. Други обаче вярват, че Исус е умрял във Франция. По време на видение, което имах за разпъването на кръста, аз проведох поредица от къси изречения, в които се казваше:

"Есеите, Кумран. Време да се възстановя. Пълна илюзия. Опозицията вярва, че съм мъртъв. Много пътувания. Дълъг живот. Три деца от две жени."

Оцеляване след разпъване на кръст може да звучи неве­роятно, но историкът Йосиф документира историята за един мъж, когото той познавал и който бил свален от кръста жив и невредим. Йосиф познавал мъжа и се обърнал към римския военачалник Тит с молба да бъде пощаден. Тит се съгласил и мъжът бил свален от кръста и подложен на лечение. И днес все още в Палестина има хора, които са съгласни да бъдат приковани на кръста като част от някакъв ексцентричен ри­туал за потвърждение на тяхната вяра, и когато след няколко часа ги свалят от кръста, те се възстановяват. Така че е било възможно да се оцелее след разпъване на кръста, ако тялото не е било подложено на този ужас прекалено дълго. Припом­нете си също, че през това време другите нива са работели в помощ на Исус и са му давали енергията и силата да не напусне тялото си.

Учениците, за които споменах, не участвали в плана, с изключение на Юда, когото смятали, правилно както се ока­зало, за най-надеждния! Когато открили, че гробницата е празна и че големият камък е отместен, се приело, че тялото е било откраднато, а по-късно някои решили, че Исус е възк­ръснал, т.е., че физическото му тяло е отишло в Рая. На практика той се възстановявал в една безопасна къща заедно със своите лечители есеи, преди да бъде отведен в Кумран. Исус бил използвал еврейското вярване в някакъв Месия и предсказанията на предишните еврейски пророци, за да съ­буди интерес към себе си, а оттам - и към думите му. Все едно построявал обществена платформа, от която можел да изрича истините си. Той щял да набляга на това как събитията в живота му били описани в древните предсказания, но той и неговата тайна група създавали тези събития, така че да паснат на предсказанията. Част от плана било да се използва еврейската система от вярвания, за да се породи интерес и известност. Повечето от учениците не знаели за това. Тяхната неспособност да се отдадат изцяло на делото и да разберат неговото значение го разочаровала и затова той бил много по-близък с Йосиф и неговата тайна група. Така наречените ученици били един вид "фасада" за онова, което наистина ставало зад сцената, и за да работят и да изглеждат надеждни, било жизненоважно да не знаят какво става. Те били много важни за делото, но само ако не знаели цялата история.

Планът се развивал идеално, в смисъл че всички били измамени и Исус постигнал онова, което той, неговото се­мейство и поддръжниците му трябвало да постигнат по отно­шение на енергийната мрежа. Освен това оставил след себе си много хора, които били затрогнати и мотивирани от простите му истини за любовта, Сътворението и вечната природа на съзнанието. Митовете, които обгърнали фигурата му, го нап­равили далеч по-известен, отколкото бил приживе в Палести­на. В произведенията на историците от онова време изобщо не се открива и намек за него и все пак вижте колко много е изписано за него откакто животът му бил ограбен от религи­ята, наречена християнство. Други са превеждали информа­ция от по-висши нива на съзнание и са виждали същата основна история, която нахвърлях, а изследователите, рабо­тещи само с историческа информация (плюс някакво вдъхно­вение свише), също са предложили такива теми. Лично аз не се съмнявам в следното: че не е умрял на кръста и че не е бил безбрачен. Смятам, че най-малкото е бил женен за близката си спътница Мария-Магдалена, от която е имал деца, и е бил баща на едно дете поне от още една жена, вероятно сестрата на Мария-Магдалена, Марта. Това може да накара някои християни да се олюлеят от ужас, но енергийните модели, донесени от Исус при въплъщението му, не трябвало да бъдат пропилени. Те щели да се предават по генетичната линия. Това спокойно би могло да означава, че той е трябвало да си взаимодейства физически с повече от едно енергийно поле, за да създаде определена енергия и генетични комбинации. Го­воря повече за този процес на сексуално взаимодействие и множеството причини за него в книгата си "Да излекуваме света".

Според мен не трябва да забравяме, че Исус бил само един от преродилите се доброволци, макар и изключително важен. Той изиграл ефективна и решителна роля в помощ на Земята и човечеството, но същото се отнася и за милиони други. Това бил един непрекъснат растящ процес, а не нещо, което е станало само веднъж преди 2000 години. Той бил до голяма степен човек от това физическо ниво, като в същото време е поддържал много тесен контакт със своя Висш Аз. Той изпитвал състрадание, любов, а понякога и гняв. Той казвал каквото мислел и бих казал, че представата, че обика­лял, обгърнат в някаква духовна мъгла, като разговарял лю­безно с всеки, е доста далеч от истината. Да, той бил внима­телен с хората и изпитвал голяма любов към Земята и чове­чеството, но понякога любовта е съпроводена от открито и страстно противопоставяне на несправедливостта, ако това е необходимо, за да настъпи промяна и хората да се пробудят. Каква ирония се крие във факта, че погрешният начин, по който бил представен животът му, го е превърнал в най-проч­утия от преродилите се доброволци.

След като Исус напуснал Палестина с двете Марии, Йо­сиф от Ариматея и други, последователите на неговото учение (на Исус), с изключение на есеите, представлявали незначи­телни разклонения на еврейската религия подобно на гностиците и ебионитите. Нямало цялостна система от вярвания и всяко от тях поддържало различни възгледи за подробностите и смисъла на неговия живот. Повечето от тях обаче вярвали в завръщането му или във Второто пришествие, което е древна идея, водеща началото си от почитта към Слънцето. И отново тези първи групи от последователи на Исус били напътствани от медиуми, които в древните текстове се споменават като "съдове" за Светия дух, които били изпълнени с "Божия дух". Четем за хора, изпълнени със Светия дух, а след това започ­нали да изричат Божиите слова. Всеки, който е преживял или е бил свидетел на предаване на информация от по-висши нива на съзнание, знае, че върху контактьора се спуска енергия. Това е общуващото съзнание, което обгръща и се синхрони­зира с физическия проводник или съд, чрез който се опитва да осъществи връзката. Именно тази енергия, която медиумите и свидетелите усещат, в древността са започнали да наричат "свети дух". Тези вдъхновени от Исус групи много приличали на днешната Църква на спиритуализма, където хората се събират, за да чуят съобщенията от медиумите - онези, които са благословени с "харизмата", гръцката дума за ясновидски способности.

Чак когато на сцената излязъл мъжът, когото наричаме Св. Павел, Исус - мъдрият и безстрашен философ, лечител и медиум, бил превърнат в езическия бог-спасител, описван от християнството. Павел бил ортодоскален евреин, който прес­ледвал сектите, привърженици на вярата във философията на Исус. Поведението му се променило драстично след като започнал да твърди, че по пътя към Дамаск му се явил Исус. Това би могло да е видение на медиум, на когото се явява някакво нефизическо същество или триизмерно холографско изображение, проектирано от някакъв космически кораб, а може и той да си е измислил всичко. Но последното е малко вероятно, защото от този момент нататък той несъмнено вярвал, че Исус общувал с него и чрез него поискал да бъде провъзгласен за Месия и Спасител на света. Павел се водел по вековната привичка на хората да вярват, че всеки дух, който са видели, или съобщение на медиум, на каквото са били свидетели, идвали от Бога, Висшия или в този случай - от Божия син. Какви ужасяващи последици имало от това вяр­ване.

Не трябва да забравяме, че Павел е дошъл от едно място, наречено Tapс в Мала Азия, където почитали един гръцки езически бог-спасител на име Дионис - тяхната версия на Бел. Смятало се, че Дионис е роден от девица, забременяла от бога Зевс, че страдал и умрял, за да спаси човечеството. Без съм­нение Павел е виждал Исус като друго превъплъщение на Дионис, за когото научил в Tapс. Всичко, което направил, било да прехвърли митовете за Дионис върху философа на име Исус. Дионис бил гръцкият Христос и втората фигура в тро­ицата, състояща се от Деметра, Дионис и Персефона, подобно на други езически богове от целия Среден Изток. Дионис бил познат като "Нашия Господ", "Лозата", "Спасителя", "Съдни­ка на мъртвите", "Избавителя", "Отново родения" и "Единородния син на Бога". Над главата на Дионис били изписвани думите "Аз съм животът, смъртта и възкресението, аз държа короната с крилата." Твърди се също, че бил казал: "Аз съм едно цяло с баща си в рая", а в негова чест се извършвало богослужение, наречено Евхаристия, с принасяне на животни в жертва. Павел бил основно повлиян от гръцките мистични вярвания (на Братството) и в главата му тези вярвания, заедно с митовете за бога-спасител, се слели с еврейската догма. Ако са били контролирани от отрицателните проявления на Брат­ството по онова време, те биха могли да го накарат да се възгордее и да контролират волята му, за да прави онова, което е правил, и да повярва, че онова, което е видял (или не), било Исус. Умиращият агнец, чрез който се опрощават грехо­вете ни, вероятно е бил основна част от системата му от вярвания и той без проблеми е могъл да свърже този древен езически мит с Исус. Хората, които били принасяни в жертва върху олтарите в продължение на хиляди години, били разг­леждани в същата светлина. От тези източници Павел почер­пил онова, което впоследствие се превърнало в християнска вяра. Исус не е поставил началото на християнството. Павел го е направил. Нито за миг не искам да кажа, че Саул от Tapс (Св. Павел) имал за цел да причини целия ужас, който поро­дили неговите погрешни разбирания. Той вероятно е бил движен от най-добри намерения и е вярвал във всичко, което е казвал. Сигурен съм, че същото може да се каже за повечето от онези, които го последвали като водачи и манипулатори на християнската вяра. Самите те са били манипулирани.

Павел потеглил на път, за да разказва на хората какво казвал Исус чрез него. В Новия Завет се съобщава за послани­ята. Той си изкарвал прехраната, като правел шатри по време на пътуванията си и три години след като видял своя дух или привидение, или каквото било там, пристигнал в Йерусалим, за да се срещне с ученика Петър и Йоан, брата на Исус. Те нямали високо мнение за него и се противопоставили на възгледите му за Исус. Павел признава, че никога не се е запознавал, нито е срещал Исус през живота си, но вярвал, че сега Исус му говори от света на боговете. Това, мислел той, го правело много по-добре осведомен за Исус, отколкото учениците. Настъпило разцепление между вярващите в Исус като човек и философ и християните павликяни, които били привърженици на вярата в един преработен Дионис, за който се смятало, че е роден на 25 декември. Това вярване е свързано с древния култ към Бога Слънце, при който средата на зимата, средата на лятото, периодът на слънцестоене и сезоните се смятали за святи периоди. Християнството на Павел удържа­ло победа и езическите жреци били погълнати от неговата Църква. Те се прекръстили без проблеми, защото за тях Исус бил просто още един езически бог-спасител под облика на онези богове, с които те били свикнали. С появата на тези свещеници езическата природа на християнството се задъл­бочила още повече.

Езическата религия, наречена Митраизъм, също била погълната от павликянската версия на християнството. При митраизма се отдавала почит на бога-спасител Митра (вж. Дионис, Бел, Озирис, Кришна и т.н.) и те чествали рождения му ден на 25 декември, началото на тяхната зима. Имена като Митра и Дионис просто били заменени с Исус и така се появила християнската Коледа. Освен това се вярвало, че Митра е възкръснал от мъртвите на Великден и езичниците, превърнати на християни-езичници, приели радушно този Празник в християнската система от вярвания. Според митраистите неделята била "света неделя", а причастието, кръ­щението на малки деца, идеята за Отец, Син и Свети Дух, Майката дева, даваща живот на Спасителя, брачната церемо­ния и още много други били взети от различните течения на езичеството и добавени към християнството. Тези езически вярвания били смесица от извънземни "богове", информация, преведена от по-висши нива на съзнание и видения, движени­ето на Слънцето през различните сезони и откровени измис­лици. Както видяхме, идеята за Исус като "Божия агнец", който умира, за да могат да бъдат опростени греховете ни, води началото си от езическите жертвоприношения на живот­ни, при които се смятало, че агнето замества човечеството, за да се обуздае гнева на боговете. Митраизмът сега станал митраизъм - по-известен като християнство.

Заслужава си да се отбележи, че далеч от мисълта да твърдят, че Исус бил роден чрез божествена намеса без поло­во сношение, в най-старите гръцки и сирийски ръкописи се казва, че "Йосиф станал баща на Исус". Идеята за раждането от девица била вмъкната по-късно, както и всички допълне­ния, които подхранвали мита, че Исус философа бил Христос Бога-спасител. Дори думата Христос е с предгръцки произход като Хрест (египетско) и Христос (гръцко). Историята за раждането на египетския Божи син - Хор, от дева е намерена върху една стена на храм в Луксор и била описана много преди изобщо някой да си помисли за християнство. През тези първи години от съществуването на християнската църква били нап­равени многобройни промени в текстовете, за да се оправдаят измислиците. На Исус се приписвали различни слова като: "Тоз, който вярва и е покръстен, ще бъде спасен, но тоз, който не вярва, ще бъде прокълнат." Това било добавено, за да се засили властта на църквата и на свещениците.

Свещениците си присвоили павликянската версия за Исус и това било такава голяма ирония, като се има предвид, че Иешуа, еврейският философ, се противопоставял на идеята за свещеници. Оригиналната форма на почит към Исус била подчинена от онова, което се превърнало в християнство, тази погрешна смесица от езически и еврейски митове и истории, някои от които носят в себе си символични и скрити истини, а в по-голямата си част са върховна глупост. Сменили се само имената, не разказите и митовете. Киприан, който умрял през 258 г. сл. Хр., бил епископ на Картаген и направил изключи­телно много, за да се осигури завземането на властта от свещениците. Той популяризирал вярването, че само онези, които станат християни, ще бъдат спасени. Той проповядвал, че хората не трябва да имат собствено мнение - само такова, каквото църквата решала, че трябва да имат. Каква власт дало юва на свещениците през последвалите векове, за да се обслужват желанията на господаря Луцифер.

Ценностите на смелия и прекрасен философ, лечител и медиум на име Иешуа били почти заличени от преработеното езичество на Павел и мракът на невежеството и болката се спуснал над човешкия род за близо две хиляди години. Това станало след най-важната победа на християнството - прие­мането му като държавна религия на Римската империя. За това трябва да благодарим, макар че едва ли това е думата, на римския император Константин Велики.