Бунтът на роботите историята на духовния ренесанс

Братството на върха на пирамидата от тайни общества по целия свят. На това ниво на илюминатите всички тайни общества се превръ­щат в една и съща организация. Думата Гой в "Протоколите" означава неевреин или немормон, но отново е по-правилно тази дума да се прочете като стадо или тълпа - термините, използвани в "Протоколите" за описание на масата от хора. Протоколите признават ролята на Братството в свалянето от власт на монархиите:

"Върху руините на естествената и генеалогична арис­токрация от Гой ние издигнахме аристокрация от нашата образована класа, оглавена от аристокрация­та на парите. Квалификациите на тази аристокра­ция, на която дадохме богатство, и която е зависима от нас..." (Протокол 1)

"Спомнете си Френската революция, на която ние дадохме името "Велика": всички тайни за нейната подготовка са ни известни, защото всичко беше наше дело. Още оттогава ние водим хората от едно разоча­рование към друго." (Протокол 3)

Огромното мнозинство от хората, които организирали кампании за края на монархиите и срещу измамите на рели­гията, са го вършели от най-добри намерения и точно това е трябвало да стане. С тази част от плана си Братството често се опитвало да разбие отворена врата, тъй като на хората им било омръзнало от Църквата и монарсите. Но докато повече­то участници в кампаниите искали да заменят и двете с истин­ска свобода за човешкия ум и истинска демокрация, елитът от илюминати на Братството имал други идеи. Той използвал популярното мнение, за да сваля от власт монарсите и да ги заменя с илюзии за демокрация и наука, която отхвърляла, че хората имат каквото и да е друго измерение освен материал­ното тяло.

"Абстракцията за свободата ни даде възможност да убедим тълпата от всички страни, че тяхното прави­телство не е нищо друго освен иконом на хората, които са собственици на страната, и че икономът може да бъде заменен подобно на износена ръкавица. Именно тази възможност за смяна на представителите на хората ги постави на наше разположение и така ни даде правото да назначаваме... (Политиците), които ще изберем из­между публиката, като взимаме предвид тяхната год­ност за сервилно подчинение, няма да бъдат хора, обуче­ни в изкуството на управлението и, следователно, лесно ще се превърнат в пионки в нашата игра в ръцете на учените и гениите, които ще бъдат техни съветници, специалисти, възпитани и отгледани от ранно детство да управляват делата на целия свят." (Протокол 2)

"За да може нашата схема да доведе до този резул­тат, ние ще организираме избори в полза на такива президенти, които имат в своето минало някое тъмно, неизвестно петно, някоя "Панама" или друго - после те ще бъдат надеждни средства за осъществяването на нашите планове, водени от страха от разкрития и от естественото желание на всеки, който се е добрал до властта, а именно, запазването на привилегиите, предимствата и почестите, свързани с президентския пост." (Протокол 10)

Франкмасонството щяло да претърпи съществена про­мяна след английската Гражданска война и в началото на XVIII век. То се отворило за по-голям брой хора, които по професия не били зидари или занаятчии, и скоро те съставля­вали голямото мнозинство. През 1717 г. на среща в Лондон била създадена нова "Велика ложа" и някои я нарекли "Вели­ката ложа майка на света". Това била ложата на американски­те франкмасони, които по време на Войната за независимост били направлявани от Братството. Всъщност ложата в Лон­дон дърпала конците на тази революция. Старите връзки със зидарския занаят станали чисто символични чрез названия като "чирак", "другар" и "майстор зидар", които вече нямали нищо общо с работата на зидарите, а само със степените на посвещение в рамките на новото масонство, т. нар. три "сини степени". Великата ложа майка бързо разпростряла влияние­то си в Европа и Британската империя, издавайки разреши­телни на другите клонове да практикуват "системата на сини­те степени". В Шотландия Майкъл Рамзи щял да основе друг клон на масонството, основаващ се на старата система на рицарите тамплиери и станалите известни като "шотландски­те степени" или "ритуалите на масонството" се превърнали в доминираща форма на Ордена. Днес шотландският ритуал с тридесет и трите степени на посвещение стои зад масонската мафия, която днес контролира зад кулисите САЩ и много други държави.

"Ние ще създаваме и увеличаваме масонските ложи във всички страни по света, ще поглъщаме в тях всички, които могат да станат или които са изтъкнати в обществената дейност, защото в лицето на тези ложи ние ще намерим нашия главен разузнавателен щаб и средство за влияние. Всички тези ложи ще се подчиняват на една централна администрация, известна само на нас, а за всички други абсолютно непозната, която ще се състои от нашите просветени старейшини (илюми-натите)... В тези ложи ние ще вържем възела, който обвързва всички революционни и либерални двцжения. В техния състав ще влизат всички слоеве на обществото. Най-тайните политически интриги ще ни бъдат извес­тни и ще се подчиняват на нашите напътствия още от самото им замисляне." (Протокол 15)

Английската Гражданска война довела до временен край на монархията и дори, погледнато в дългосрочен план, драс­тично отслабила нейната мощ. Роялистите (англиканите) би­ли разбити от "кръглоглавите" (сектантите) и Чарлз I бил екзекутиран през 1649 г.¹ На практика първият опит за прави­телство на народа е правителството на Оливър Кромуел, навъсен пуритан земевладелец, който управлявал като лорд-протектор с подкрепата на своята армия. Той забранил анг^: ликанските служби и продължил наказателното право срещу католиците. Кромуел провел чистка сред несподелящите не­говите възгледи за християнството и продължил с ужасното отношение към ирландците, като в същото време забранил развлеченията, изкуствата, забавленията, смеха и обичта. Ето как пуританите интерпретирали Библията. Смехът и щастието били грях. Те ми напомнят за онези надписи, на които сте се натъквали в комедийните разкази и на които е написано: "Никакви танци, никакви песни, никакъв смях, изобщо нищо." Те приели и доразширили вярванията на калвинизма и подк­репяли крайните твърдения, че войната и конфликтът са беле­зи за духовно спасение, защото чрез доказателствата на вой­ната Сатаната ще бъде отстранен от Земята. Мирът означа­вал, че срещу Сатаната не се протестира! Такъв начин на мислене владеел Великобритания по онова време и, както видяхме, бил изнесен в Америка с пуританите "пилигрими". След като Кромуел починал през 1658 г., парламентът пока­нил заточеният брат на Чарлз I да заеме престола под името Чарлз II при условие, че ще настъпи религиозна търпимост. Той се съгласил, но след това започнал период на преследване на пуританите и на онези, които не почитали англиканската вяра. Десетки хиляди сектанти били избити, измъчвани или натоварени на кораби като роби за колониите. В Шотландия все още наричат този период "времето на кланетата". Онова, което Чарлз II наистина искал да направи, било да върне Британия към римокатолицизма.

Тази история на Британия е историята на света. Тя се е случвала навсякъде, като една вяра преследвала друга заради прочита на една дефектна и до голяма степен измислена книга. Почти всичко произтичало от религията или битката срещу религиозната тирания. Двете политически партии по онова време били разделени по въпроса за религията. Торите² (сега консерваторите) били англикани, докато вигите³ били в по-го­ляма степен сектанти. През десетилетията на страховита ре­лигиозна нетърпимост и непредставителни парламенти мно­го личности дали своя принос за човешкото съзнание. Исак Нютон⁴ направил няколко важни научни открития. Той се занимавал с астрономия и доразработил телескопа. Когато видял една ябълка да пада от дърво, започнал да мисли и накрая открил закона за гравитацията. Но освен това той бил тясно замесен в Братството като велик магистър на "Приората на Сион". По-нататъшните открития, направени от негови­те последователи, подкопали твърденията на религията. Пи­сатели като Джон Милтън и Джон Бъниън се противопоста­вяли на поведението на църквата и държавата, а Бъниън прекарал дванадесет години в затвора Бедфорд за това, че отказал да приеме англиканската вяра. Джордж Фокс основал "Дружеството на приятелите" (квакерите). Той се изказвал против диктатурата на

1) Подбудена от дългогодишния конфликт между парламента и краля, който се стремял към еднолична власт. След неуспешни опити за преговори Чарлз I се оттегля на север, в град Йорк, където се събират неговите съмишленици - аристократи, англикани и католици, нари­чани "кавалери". В Лондон около парламента се групират пуритани­те и всички противници на краля, които кралицата Хенриета-Мария иронично нарича "кръглоглавите", тъй като косите им били къси и високо подстригани. Военните действия започват през есента на 1642 г. с успех за краля. През 1645 г. депутатът Оливър Кромуел реорга­низира армията на парламента и тя започва да печели победи. Междувременно избухват противоречия между парламента и войс­ката, командвана от Кромуел, както и в самата армия. Парламентът се опитва да преговаря с краля, но той е заловен и съден от "специ­алния съд", създаден от Кромуел. Чарлз I е обезглавен на ешафода на 30 януари 1649 г. Веднага след това камарата на общините приема закон, с който обявява кралската власт за ненужна и заедно с това премахва камарата на лордовете. Обективно от февруари 1649 г. Англия става република. (Б. пр.)

2) Т.е. ирландски разбойници - съмишленици на краля, наречени така от техните политически противници. (Б. пр.)

3) Или вигаморес - селяни пуритани от западна Англия. (Б. пр.)

4) Исак Нютон (1643 - 1727) - формулирал основните закони на меха­никата, законът за земното притегляне и развил някои общи идеи на естествознанието (например представата за време и пространство). (Б. пр.)

църквата и насърчавал толерантност­та, милосърдието и мира. Квакерите до голяма степен били приемливо изражение на религията, тъй като се противопос­тавяли на робството и преследването. Фокс бил хвърлен в затвора за богохулство, а хиляди негови поддръжници имали същата съдба.

Вигите стояли зад следващия "удар" срещу британския народ. Когато през 1685 г. Чарлз II починал, неговият брат Джеймс II започнал кървав тригодишен терор, който обаче не постигнал открито признатата си цел да възстанови папската пласт в Британия, след като бил свален от трона от "Славната революция" от 1688 г.¹ Вигите, силна група от английски и шотландски протестанти, може да са били британска полити­ческа партия, от която по-късно се формирали либералите, но истинската им база била в Холандия. Те поддържали тесни връзки с холандската Оранска династия и с принц Вилхелм Орански, който бил женен за Мария, дъщерята на Джеймс II. Оранската династия, подобно на немското кралско семейство, често си служела с бракове, за да разширява властта си и да извършва безкръвни преврати в другите държави. За да се постави Вилхелм на британския трон, бил създаден друг клон на Братството. Той бил наречен Ордена на оранжистите и все още продължава съществуването си, най-вече в Северна Ир­ландия. Той е едно от тайните общества, което подхранва пожара на разрастващия се конфликт в Северна Ирландия. Орденът на оранжистите заявявал, че Великобритания ще остане протестантска страна, и се основавал на принципите па франкмасонството - гилдията, на която Вилхелм почти сигурно е бил член. Вилхелм се отнесъл към ирландските католици толкова лошо, че омразата към него все още измъч­ва поколенията.

Той бил коронясан под името Вилхелм III и царувал както над Британия, така и над Холандия. Жена му станала Мария II. Тогава била създадена и Английската банка по подобие на Амстердамската банка и Братството направило голяма крач­ка напред в контрола на финансовата система. Схемата за Английската банка била представена от шотландеца Уилям Патерсън, но британският парламент съвсем не бил запален от идеята. Те обаче попаднали в капана на Братството. Вил­хелм и Мария били започнали война с католическа Франция, а организирали и други конфликти. Това коствало на страната толкова много, че Великобритания изпаднала в огромен дълг. Данъците повече не можело да бъдат увеличавани заради опасността от бунт, затова те с неудоволствие приели Анг­лийската банка, която впоследствие пуснала огромно коли­чество късчета хартия, символизиращи пари, които не същес­твували, и начислявала лихва на правителството (народа) за това. Както пише Уилям Брамли в "Боговете на рая":

"Стандартната практика на банкерите през този период била да издават ценни книжа, надвишаващи четири или пет пъти стойността на благородните метали. А Английс­ката банка стигнала дотам, че пуснала ценни книжа, над вишаващи 16 2/3 пъти реалното покритие. Британското правителство се съгласило да заеме тези ценни книжа и да ги изплати като законни пари, използвани за закупува нето им. Правителството приело този план, защото от него не се искало да възстановява първоначалния заем, а само лихвата върху заема. Не би ли загубила Английската банка пари при такава сделка?"

Никак.

"Номиналната стойност на ценните книжа по заема мно-гократно надвишавала стойността на реалните активи, на които се базирали ценните книжа. Лихвата по заема само за една година превишавала общата стойност на ценните метали, притежавани от Английската банка! Характерно то е, че финансистите били скалъпили общ основен лихвен процент от 72 000 лири стерлинги от реалната стой­ност на златото и среброто. Като издавала ценни книжа на стойност 16 2/3 пъти от основния лихвен процент, банката била в състояние да направи заем от 1 200 000 лири стерлинги в книжни пари. Годишната лихва била 8 1/3 %, равняващи се на 100 000 лири стерлинги. Това възлизало на печалба от 28 000 лири стерлинги или 39 % само за една година!"

И кой плащал за това и все още плаща за тази система на легализирана кражба? Хората. С труд, пот и страдания. Един друг шотландец, Джон Лоу, агент на Братството, по-късно станал финансов министър на Франция. Там той основал подобна централна банка с унищожителни последици за ико­номиката, след като били издадени прекалено много ценни книжа, които впослед-

1) На практика преврат, получил това название, тъй като се осъщест­вява без проливането на кръв и без каквито и да било социални и политически сътресения в страната. Със "Славната революция" се ограничават редица права на краля, които са предоставени на пар­ламента, като смяната на династията е осъществена при стриктно спазване на тогавашните английски закони. (Б. пр.)

ствие не стрували нищо. Повечето от тях били предназначени за закупуването на стоки и услуги и това бил кошмарът, наречен инфлация.

Със смъртта на Вилхелм на трона се възкачила сестра му Ана. Тя била наследена от германската династия на Хановерите, от която произхожда Уиндзорската династия, днешното кралско семейство на Великобритания.¹ Първият хановерски крал, Джордж I, дори не можел да говори английски!² Хановерите не били приети радушно от народа, който не можел да разбере защо немци трябва да заемат британския трон. Това дало възможност на Хановерската династия да си гарантира един хубавичък доход. Те отказали да държат голяма британска армия, защото, казвали те, се страхували от удар, имайки предвид тяхната непопулярност. И затова събрали наемни войници от родната им Германия с цената на огромни разходи за британския народ и значителна печалба за тях самите.

Поне религиозните гонения започнали да отслабват. Те не изчезнали, но затихнали. На римокатолиците им били нуж­ни още близо сто години, за да получат разрешение да извър­шват църковни служби, а ирландците трябвало да чакат за това чак до 1829 г. Законовите предразсъдъци към сектантите протестанти продължили дори още по-дълго. На тях не им било разрешено да участват в парламента до 1828 г., а започ­нали да ги приемат в англиканските университети в Оксфорд и Кеймбридж чак през 1871 г.

Папският контрол над Великобритания бил отстранен от Хенри VIII и дъщеря му Елизабет I. Правото на монарсите да управляват като Божи наместници също било ограничено, като парламентите получили власт над правителството. Но това били общо взето парламенти без каквото и да е предста­вителство, а свободите на масите били силно ограничени. В тази много кратка история ще откриете доста теми. Едната е, че тези, които се борят за промяна в името на свободата, често не зачитат свободата на другите след като дойдат на власт. Католиците преследвали протестантите, само за да бъдат на свой ред преследвани от протестантите, когато възниквала такава възможност. В днешните горещи точки все още могат да се наблюдават същите убийства око за око, зъб за зъб. Джентрите организирали кампании за парламентарна свобо­да и край на кралската диктатура, само за да отхвърлят демократичните и човешки права на онези, които можели да гласуват за отстраняването им от властта. Джентрите от парламента управлявали страната за себе си, Църквата и Братството, макар че мнозина не са го осъзнавали.

Повечето хора живеели в жестока бедност. Нямало учи­лища, макар че винаги се намирали пари за завоевателни войни и за построяването на църкви. Животът бил тежък и кратък, докато привилегированите слоеве във Великобрита­ния ставали все по-богати, а империята се разраствала. Това продължило до XIX век. Петгодишни момчета и момичета били принуждавани да работят деветдесет часа седмично и често били бити, ако заспели. Гладуващи деца били изоставя­ни да умрат в канавките. Те се катерели по комини, за да ги дочистват, и заедно с жените работили в мините, печелейки пари за Англиканската църква. Църквата получавала процент от приходите от многобройни рудници като само в Нортъмбърланд и Дърам това им носело 400 000 лири стерлинги на година. Това все още са много пари, а по онова време били изумителна сума. Нищо чудно, че църковната йерархия никога не възроптала срещу отношението към децата, жените и миньорите. На радикалите, които често били атеисти, било оставено да поставят човечността и милосърдието пред рели­гиозната доктрина. Но не и Църквата. След като сиромасите се били съгласили да бъдат покръстени, те били спасени за вечен живот, тогава защо да се тревожим за подобряване на земната им орис? Това, което им се случвало, било Божията воля.

По едно време 223 вида престъпления се наказвали със смърт, включително кражбата на носна кърпичка или нещо друго, струващо повече от пет шилинга. Едмънд Бърк, поли­тик от партията на вигите и философ, вярвал, че в парламента може да се прокара всичко, което влече смъртно наказание. Хората, включително и деца, били бити с камшици по улиците и обесвани на об-

ществени места. Чак през 60-те години на XX век Велбикобритания отменила смъртното наказание. Много държави и някои американски щати продължават да си поз­воляват подобна варварщина.
1) С "Акта или закона за престолонаследието" от 1701 г. се уреждат въпросите за наследяването на престола след Вилхелм Орански, като се пресича възможността Стюардите да се върнат отново в Англия. (Б. пр.)

2) Джордж I (1660 - 1727) и неговият син и приемник Джордж II (1683 - 1760) смятали себе си за немски владетели - кюрфюрсти. В анг­лийската корона те виждали само средство за семейно обогатяване и удобен начин за уреждане на своите немски княжески проблеми. Отсъствието на владетелите от страната способства за утвърждава­нето на "кабинетната система", при която кабинетът, формиран от партията, която има мнозинство в парламента, осъществява изпъл­нителната власт и е отговорен пред парламента. (Б. пр.)

През XIX век съпругите все още били продавани на британските пазари на купувача, предло­жил най-висока цена, а отношението към жените като цяло шокирало със своята безчовечност. Затворите били пълни с "длъжници" - хора, които не можели да си позволят да нахра­нят семейството си. Бедните не можели да заведат дело, за да се борят за своята кауза, защото законовата система същест­вувала главно, за да осигури доход на юристите - и контрол над хората. Тя нямала нищо общо с правосъдието. Бедни вдовици и деца били изхвърляни от домовете им след смъртта на съпрузите или родителите им. Просяци пълнели улиците.

Такъв бил светът, който 1500-те години християнство наложило на Великобритания и останалата част от християн­ския свят. И къде били виковете на протест срещу Църквата? Мълчание.

През миналия век християнският свят не бил по-напреднал, отколкото били вавилонците преди 5000 години. Когато Робърт Рейкс започнал да организира училища, в които през неделите (единствения им свободен ден) да учи децата да четат и пишат, Англиканската църква се противопоставила, защото някои от учителите били сектанти. През XIX век Хана Мур била преслед­вана от един църковен съд за опитите й да обучава хората. Духовенството вярвало, че всичко, което човек трябва да знае, се съдържа в Библията, а и осъзнавало, че образованието е лоша новина за тях. Ако хората започнели да мислят самостоятелно, това означавало сбогом на властта на Църквата. Един законоп­роект от 1807 г. за въвеждането на държавно образование, който бил приет от камарата на общините, бил блокиран от епископи­те в камарата на лордовете. И това става по време, когато само един от седемнадесет души в Англия можел да пише. Усилията на други реформатори, като Джоузеф Ланкастър, да образоват младите толкова стреснали Църквата, че тя започнала да се интересува от училищата. Тя знаела, че тези безбожни реформа­тори ще настояват да се преподават знания и умението да разсъждаваш, а не теология. След като Църквата осъзнала, че образованието е вече неизбежно, тя искала да сложи ръка на учебната програма. И днес все още в Англия Английската църква контролира училищата в някои райони като в управител­ния съвет е включен и местният викарий. Епископите в камарата на лордовете също се противопоставяли на всеки реформатор­ски законопроект, замислен да разшири избирателните права и да позволи да се чува повече думата на народа за това кой ги управлява. Те дори се противопоставили на законодателството за отмяна на смъртното наказание за кражби, надвишаващи пет шилинга. И казваме, че християнската Църква е цивилизовала света?

Във Великобритания доверието в Църквата рязко нама­ляло по време на Викторианската епоха, която ускорила поя­вата на научни обяснения за онова, което дотогава било обяснявано от нелепата теология. Сега Църквата включила ариергарда в опитите си да се задържи на крака, докато почвата под нея й се изплъзвала. Традицията и тесните връзки на Църквата с държавата запазили нейните привилегии и влияние и това продължава до ден днешен, но възможностите й за диктат отслабвали.

За съжаление повечето от учените, които подкопавали доверието в религията със своите твърдения и открития, хора като Чарлз Дарвин и безброй други, отивали твърде далеч в друга посока. Те не осъзнавали, а и повечето от последовате­лите им все още не осъзнават, че еволюцията на физическото тяло и тази на вечната част от нас - съзнанието, което акти­вира физическото тяло, не са едно и също. Тогава било пред­ложено да се избира между смешните твърдения на християн­ството, които бързо губели почва, и учените материалисти, които твърдели, че материалният свят е единственият същес­твуващ, а животът след смъртта бил мит. Този възглед, който за мен е точно толкова лишен от правдоподобност, колкото и / религията, остава позиция на научните кадри и до ден днешен, макар че краят му ще настъпи скоро. Това било точно каквото елитът на Братството искал да стане като ключова част от неговия Нов световен ред. Неговата амбиция бил свят без Бог или вяра във вечния Аз, въпреки че е знаело и знае истината за това кои сме в действителност. Религията все още била използвана, когато било уместно, но целта била в умовете на хората тя наистина да се замени с възгледа на една наука, непризнаваща Бог.

"Точно с тази цел наум ние непрекъснато насаждаме сляпо доверие в тези (научни) теории чрез нашата преса. Интелектуалците Гой ще се възгордеят от своите знания и без никакво логическо потвърждение ще се развълнуват от цялата информация, с която разполага науката и която нашите агенти специалис­ти хитро са скалъпили с цел