Бунтът на роботите историята на духовния ренесанс

ИКОНОМИКА НА ЗАДОВОЛЕНОСТТА

Духовното просветление е прекрасно, но без практическо изражение то може да бъде надвито от силите на контрола. Ние трябва не само да мислим за любов и промяна, но трябва и да ги изживеем.

Ако например не предизвикаме на практика амбициите на Братството, ние позволяваме духовната революция -Бунтът на роботите - да бъде блокирана. По-трудно е да въстанеш и да мислиш самостоятелно, когато имаш вътре в себе си микрочип, който предава съобщения на Братството, отколкото когато си свободен от подобно вмешателство. А така манипулираните хора трудно ще генерират любовта и разбирането, от които спешно се нуждаем. В останалата част от книгата ще очертая някои от начините, по които можем да ускорим духовната революция и да спрем Братството, преди то да ни е спряло. Ще започна с икономическата система, която елитът контролира понастоящем.

Дори с шест милиарда души, обитаващи тази планета, все още е възможно да се задоволят потребностите на всеки. Онова, което е невъзможно, както казва Ганди, е да се задово­ли алчността на всеки. Икономическата система, която задо­волява исканията на малцина, като отхвърля потребностите на мнозинството, е в период на упадък. Тя е екологически неиздръжлива и дори в своите примитивни икономически начала е достигнала края на пътя. Не се оставяйте да бъдете измамени от онези компютърни екрани във финансовите цен­трове и от икономистите с техния жаргон и език на Системата. Те са програмирани и са научени да повтарят като папагали курса на Системата, защото не притежават проницателността да виждат отвъд нея. Това ги прави лесна плячка за елита на илюминатите, които ги убеждават или подкупват да подкре­пят още по-голямата централизация. Настоящата система не работи и затова въз основа на "нещо трябва да се направи" те предлагат още по-централен контрол от рода на една Светов­на централна банка. Това не променя нищо. Същото безумие, контролирано от шепа хора.

Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим икономическия растеж от нашата преценка за човешки и ико­номически успех. Брутният вътрешен продукт (БВП) е число­то, което хипнотизира и контролира политиката на правител­ствата по целия свят. Но БВП е безсмислен. Всичко, което той измерва, е количеството пари, сменили собственика си срещу стоки и услуги през коя да е година. Това е той. Икономичес­кият растеж не е измерение на икономическия успех, той е просто измерение на икономическата активност. Все едно да измерите успеха на футболен отбор въз основа на пробяганите километри в един мач, вместо въз основа на головете, които е отбелязал. Всеки път, когато има природно бедствие, при­чинено от преследването на икономическия растеж, парите, изхарчени за противодействие на това бедствие, се добавят към икономическия растеж, защото то допълва икономичес­ката активност; всеки път, когато някой е болен и се нуждае от лечение, то се добавя към БВП; същото е и при война. Системата на самоунищожение взима парите, натрупани от растежа, и парите, натрупани от последиците от растежа, и вместо да вземе едните от другите, тя събира двете. Потреса­ващо? Разбира се, но това е системата, която контролира вашия живот и разрушава планетата.

Всяка система, която използва показателя на растежа като измерение на националния, човешкия и икономическия растеж, трябва да създаде просто свят с едно измерение, който отразява характера на неговата икономика. Точно това искат банкерите на Братството. Всяко нормално общество, в каквото ще се превърне нашето, трябва да има измерения на човешкия прогрес, които отразяват съществата с множество измерения, каквито сме ние, от рода на:

Колко малко са бедните?

Колко малко са бездомните?

Колко малко са гладните?

Колко малко са самотните?

Колко малко са нещастните, недоволните и нереализира-лите се?

Колко малко чувстват, че са отхвърлили възможността да реализират пълния си потенциал?

Колко малко чувстват, че животът им е контролиран от други?

Това са някои от истинските показатели на човешкия прогрес и при все това те са тези области, които сегашната система пренебрегва, защото онези, които я контролират, искат да държат хората в плен, а не да ги виждат свободни. За да оцелее тяхната система, тя трябва да увеличава, не да намалява, всичко от този списък. Онова, което е добро за хората, е гибелно за Системата. Ще забележете също, че измеренията, които изброих, се отнасят до "колко малко?". Днешната система измерва успеха само в "колко много?". Увеличаването на "производството" е всичко, за което може да мисли. Колкото повече единици работа може да произведе, толкова по-успешно се твърди, че е. Запитайте министрите от правителството за осигуряването на здравни грижи и те ще отговорят, оправдавайки своята политика: "Ние лекуваме по­вече хора откогато и да било преди." Но защо? Защо толкова много се нуждаят от лечение? Със сигурност успехът в здрав­ните грижи трябва да се измерва с това колко малко се нуждаят от лечение и колко много хора са здрави, а не колко много са болни.

Системата вижда в повишаването на цените на жилищата белег за икономически успех, докато хиляди живеят на улица­та, защото не могат да си позволят дом. Със сигурност успе­хът трябва да се преценява въз основа на това колко малко хора са бездомни, а не колко повече пари ви трябват всяка година, за да си купите къща.

Целият производствен манталитет е толкова абсурден, че транспортните министри приветстват увеличаването на про­дажбите на коли (навсякъде), докато в същото време се оплак­ват, че не могат да си позволят да построят всички нови пътища, необходими за да се справят с натовареното движе­ние (последица от производството).

Ускоряването на човешкото и индустриалното производ­ство няма да реши проблемите на света. То поражда повечето от тях. Америка е консумирала повече изкопаеми горива и минерали през последните петдесет години, отколкото цялото останало човечество през целия период на човешката исто­рия. Ако растежът е начин да се елиминират бедността, без-домността, глада и всички други човешки злини, защо Аме­рика не е успяла да го направи, въпреки че е унищожила планетата в такива самоубийствени размери? И какво щеше да стане със Земята, ако всяка страна се опитваше да прави същото? Но точно това те са тласкани да правят. Манипули­раните от Братството политици и икономисти дори са измис­лили невъзможното в отчаяния си опит да оправдаят това и да скрият реалното състояние на нещата. Сега те говорят за "значителен растеж", докато такова нещо няма. Никакъв рас­теж не е значителен, защото ние живеем на планета с ограни­чен размер, с ограничени възможности да понася наказанието. И при все това журналистите и интервюиращите никога не ги питат за това очевидно противоречие.

Зелените партии са осмивани заради тяхната политика, насочена към ненарастваща икономика. Но какво би могло да бъде по-разумно и ефективно? Според тази политика не тряб­ва да има растеж, а значително ежегодно намаляване на скоростта, с която използваме природните "ресурси". Това намалява деструктивното производство, като се извлича по­вече от по-малкото; като нещата се правят толкова дългот­райни, колкото позволяват технологичните познания; като отпадъците се рециклират обратно в производствения процес и по-този начин се намалява необходимостта да се взима повече от планетата; като се изолират сградите, за да се занижи количеството гориво, необходимо за отоплението им; и като се насърчава местното производство за местна консумация, за да се понижи необходимостта от транспортиране, голямото количество камиони, шосета и др. Списъкът на начините, по които можем да извлечем повече от по-малкото чрез здравия разум, е безкраен. Това ще доведе до устойчива, стабилна държава, до икономика, при която от Земята няма да се взима повече, отколкото тя може безопасно да усвои. В бъдеще няма да имаме нужда да взимаме изобщо нищо от Земята за нашите горива, защото няма да има такава необхо­димост след като разберем естеството на енергията и как да я впрегнем за топлина и сила.

Теорията, която се опитва да оправдае растежа като начин за премахване на страданията, се нарича "капка по капка". Съществува убеждението, че ако се позволи на бога­тите да експлоатират и да стават все по-богати, така на върха ще се натрупат пари, които "капка по капка" ще отиват в надници и услуги, за да се осигури прихода на онези, които се намират по-долу в икономическата скала. Същото оправда­ние се прилага и за държавите. Ако богатите стават все по-бо­гати, те ще търгуват с бедните и парите бавно ще потекат към тях. Проблемът е, че това не действа, и банкерите на Братст­вото знаят, че не действа. Не се и предполага да действа. Повечето от парите остават в близост до върха на пирамидата, защото колкото по-близо сте до върха, толкова повече ви плащат. Онези на дъното трябва да преживяват с остатъците, които падат от масата на богаташа, и които, просто казано, са онова, което наистина изтича. На дъното на пирамидата повечето от хората по света се борят дори за насъщните си потребности, а често и не успяват да ги задоволят. Повече от век светът изживява период на бърз икономически растеж и при все това половината от населението на планетата живее в относителна или абсолютна бедност. Около един милиард живеят в пълна бедност, определението за която е "условия на живот, характеризиращи се с такова недохранване, неграмот­ност и заболеваемост, които са извън всяко приемливо опре­деление за приличен живот". Но заблудата от растежа "капка по капка" е хипнотизирала всички политически движения, с изключение на зелените партии. Запитайте някой капиталист, комунист, социалист или либерал-демократ за начин за икономическо подпомагане и те ще ви дадат версия на вземи, направи и изхвърли, основаваща се на бавното капене.

С повишаване на честотите и разширяване на съзнанието тази илюзия се отхвърля от милиони хора и техният брой ще нараства с още по-голяма скорост. Дори онези, които някога са отхвърляли или пренебрегвали анализа на зелените, започ­ват открито да поставят под съмнение икономическата лудост, която ни е втълпено да почитаме. Финансистът мили­ардер Джеймс Голдсмит казва следното в лондонския "Таймс":

"Икономическият растеж е начин за измерване на успеха, а науката и технологиите са негови основни оръжия. Това твърдение е в основата на съвременната мисъл, но аз го поставям под съмнение. Водещото съвременно общест­во, Америка, е родило най-големия в историята изблик на икономически растеж и материален просперитет. През изминалите петдесет години нейният вътрешен брутен продукт (БВП) е нараснал от $1,5 трилиона на $5,9 три­лиона, изчислено в твърди, коригирани според инфлаци­ята долари. Американската наука и технологии са постиг­нали невероятни изобретения. И при все това американ­ското общество е тежко болно."

Все още ще има добичета на Братството, които ще се опитват да задържат и оправдаят всичко онова, което описах, защото те вярват, че лично за тях това е най-доброто, и затварят умовете си за променящото се съзнание. Но опитът да се подкрепи тази икономическа лудост ще е като да се опитвате да запушите дупките в рушащата се дига. Защото на всеки процеп, който успеете да възстановите временно, ще изскочат дузина други, докато цялата дига не бъде отнесена. Икономическата система трябва да си отиде и ние трябва да спрем да й сътрудничим. Онова, което трябва да осъзнаем, е организираният от Братството срив на глобалната икономика с намерението да се въведе световна централна банка, обеща­ваща да я възстанови. Това е тяхното намерение и докато никой не иска повече от мен Системата да бъде разрушена, ние трябва да се противопоставим на централизацията и на използването на срива за откъсване от Системата. Можем да очакваме крах на глобалните стокови пазари, какъвто Братс­твото без проблеми би провокирал, и това ще повали Систе­мата. Застрахователните компании, които все по-често се изправят пред искове, породени от престъпления и природни бедствия, и малцината, които могат да си позволят растящите застрахователни премии, вече усещат, че промените стесняват кръга. Добавете към това финансовите последици от проме­нящото се отношение към живота, крайностите във времето и геологичните явления и ще видите, че дните на икономиката на лудницата са преброени. Продължавам да подчертавам, че единствената опасност е, ако позволим крахът да оправдае по-нататъшната централизация. Ако това стане, Системата ще бъде възстановена с още по-голям контрол.

И така, какво можем да направим?

Не мога да кажа какво точно ще стане, защото никой не знае в подробности какво ще донесе бъдещето или как ще използва човечеството правото си на свобода да реагира. Но ако искаме да сложим край на властта на икономическия елит, трябва да се придвижим от голямото към малкото; от цент­ралния контрол към контрола на общността и индивида; от хората в служба на технологиите към технологиите в служба на хората. Пробуждащите се хора настояват за тези промени и те така или иначе ще бъдат необходими, когато в световния икономически ред се появят пробойни под ватерлинията и той потъне. На събитията ще се реагира по всевъзможни начини и ние ще трябва да се придвижваме много бързо. Ще видим, че всички ние зависим един от друг, а духът на общността ще се завърне на истинския велик път.

По време на индустриалната ера тенденциите са следвали друга посока. Финансовата власт е била концентрирана в ръцете на все по-малко и по-малко хора с цената на инстали­рането на технологии за масово производство и необходи­мостта от конкуренция с другите страни. Това е дело на банкерите. Виждали сме как малкият бизнес се проваля, сблъсквайки се с нечестната спекулативна конкуренция на големите банки и корпорации, които са контролирани от Братството. Благодарение на тази икономическа несправед­ливост националните компании са се разраснали и са се превърнали в мултинационални, които носят огромна власт по целия свят. Много от тях имат по-голям годишен оборот от много страни и това им дава сила да експлоатират тези страни и дори да ги управляват зад кулисите. Това води до гротескната гледка на обработваемите земи в бедните страни, които се използват за отглеждането на луксозни растения за богатите. Това често е подстрекавано от мултинационалните корпорации и корумпираните политици на Братството.

В книгата ми "Не трябва да е така" има глава, озаглавена "Празни стомаси и шоколади". Тя е наречена така, защото, според Оксфам, повече от половината деца в Гана са недох­ранени, докато на половината от обработваемата земя в Гана се отглежда какао за западната шоколадова индустрия. Други статистически данни, които използвах в тази книга, показват, че 400 000 деца умират всяка година в Бразилия от болести, причинени от глад, като в същото време Бразилия е един от най-големите износители на храни в света. Докато тези деца живеят и умират в бедност, земята, която може да ги изхрани, се използва за увеличаване на печалбите на мултинационал­ните компании и света на богатите изобщо. Това манипулира­не на търговията и дълговете от страна на Запада е породило почти невероятна ситуация, при която всяка година от бедните страни изтичат повече пари в богатите, отколкото обратното. Спомнете си това следващия път, когато видите западни политици да говорят за "помощта", която изпращат на бедни­те, или когато чуете хора да критикуват тази "помощ", защото "благотворителността започва от родината ви". Не, не е така. Експлоатацията започва в родината ви и се изнася по целия свят. В новият утрешен свят благотворителността ще се из­ползва само в разказите за човешката история. Ще има даване и получаване, но няма да има зависимост, а следователно и "благотворителност". Днес благотворителността съществува само защото експлоатацията и манипулираната зависимост са породили необходимостта от нея.

Системата ни контролира чрез зависимостта. Тя ни прави зависими от нея за всички неща от първа необходимост - храната, дрехите, топлината и покрива. Това е нейната амби­ция, вдъхнове-на от Луцифер, и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост озна­чава, че ние трябва да играем играта на Системата или няма да оцелеем. Първият приоритет на всяка нова икономика трябва да е намаляване, а след това отстраняване на зависи­мостта от Системата за тези неща. Когато имате достатъчно храна, дрехи, топлина и покрив, незабавно получавате и въз­можност за избор. Вече не трябва да правите онова, което Системата изисква от вас. Отстраняването на зависимостта налага разрешаване на централизираната власт във всички области на нашия живот. В икономически и политически план това означава, че малкото, а не голямото, е хубаво.

Ударението ще пада върху обединяването на общности­те, за да задоволяват потребностите си и да не бъдат зависими от система, върху която нямат контрол. Тя вече до толкова е изглупяла, че ако някой пусне слух на Токийската фондова борса за извършването на финансово убийство, ефектът от удара може да се отрази върху живота на хората, живеещи от другата страна на планетата. Увереността в себе си и самоза­доволяването на насъщните потребности ще бъдат основния модел за бъдещата икономика, защото това намалява зависи­мостта и връща властта на хората. При този възглед за ико­номиката народът на Гана ще се изхранва с храната, отглеж­дана на собствената им земя. Нуждите на местното население ще се задоволяват на първо място, а не нуждите на мултина-ционалните шоколадови фабрики. По-бедните страни са убеж­давани и манипулирани да повярват, че най-добрият начин за "успех" е да използват земята си за отглеждането на култури изцяло за продан на западните мултинационални компании и да използват тези пари за внос на храни от Запада. Това означава, че Западът не може да загуби. Той произвежда шоколадовите изделия, за да ги продаде обратно на места като Гана срещу печалба, а освен това им продава и храна. Дори нещо повече, той контролира цената на културите, отг­леждани изцяло за продан, които внася от тези страни, и продуктите и храните, които изнася за тях, защото Западът контролира финансовата система. Или по-скоро Братството го прави. Страните от Третия свят знаят, че ако откажат да приемат тази несправедливост, мултинационалните компании ще се преместят на друго място, като настроят някоя бедна страна срещу друга в свой интерес. Начинът за излизане от оковите на контрола чрез зависимост е да се произвеждат нещата от първа необходимост на местна почва, когато е възможно. Местното производство за местни нужди ще ни бъде така или иначе наложено от времето, геологичните, политическите и икономическите катаклизми. Единственият ефикасен отговор на всичко това ще се появи на местна почва. Погледнете какъв хаос може да причини една снежна буря, ураган или период на обилни валежи. Представете си какво ще стане, ако всичко това се увеличи. Ще видим точно колко слаб е нашият модерен, технологически свят, когато се изпра­ви пред реалността и силата на природата.

Споразумението ГАТТ, което е предназначено да отвори света за още по-голяма конкуренция като отстрани импорт­ните бариери, отново е елитът на илюминатите в действие. Ако искате да направите всички държави по света зависими от Системата, митът за свободната търговия трябва да бъде продаден и внедрен у хората, защото без "свободната" търго­вия силните повече няма да могат да експлоатират слабите в същия мащаб. Истината е, че търговията никога не е била свободна в съвременното общество. Тя е лиценз за експлоа­тиране на слабите. Споразумението ГАТТ е опит на елита да породи повече контрол и зависимост. Онези политици и ико­номисти, които не могат да видят истинския дневен ред, лансират ГАТТ в отчаян опит да намерят повече места, където да продават продуктите и да генерират "растеж". Но, разбира се, все още има прекалено много хора и прекалено много пари и на всеки, който продава повече в резултат на това споразу­мение, има друг, който продава по-малко. Онези, които про­дават повече, ще бъдат онези, които продават най-евтино, и ще са готови да експлоатират хората и планетата, повече от опозицията. Защото на всеки победител трябва да се падат повече от един загубили. Превърнали сме търговията и ико­номиката в спортно състезание, в един вид икономически Олимпийски игри. Говорим, че "Япония се откъсва напред" или "Корея напредва бързо", докато по-голямата част от света никога не стига до стадиона.

Вярвам, че ще настъпят събития, които ще намалят про­изводството на петрол - кокаинът на Системата. Тя е прист­растена към петрола и оцелява само като консумира и го оценява на стойности, които не отразяват реалността, в която той е в ограничено количество и нанася невъобразими щети на природата. Отстранете петрола и по същество няма да има Система. Ако това стане, ще се сложи край на безумната ситуация, при която една страна изнася продукт в другата част на света, докато внася обратно от онази част на света друга версия на същия продукт. Това е оправдано в името на "избо­ра", но какъв е този избор? Изборът да разполагаш с десет, двадесет, сто различни шампоана, от които да купиш, всички от които са едно и също нещо в основата си с едни и същи компоненти? А какво да кажем за отказаната възможност на хората да излизат на слънце през определени периоди от годината, защото системата, която говори за "избор", е уни­щожила озоновия слой до такава степен, че ракът на кожата се превръща в епидемия в някои райони? Знаете ли, че про­дуктите често се транспортират от страна в страна, като всяка добавя нов компонент, защото това е най-евтиният начин за производството им от мултинационалните компании? Наши­те пристанища и летища са пълни с кораби и самолети, използващи гориво и ресурси, причиняващи огромно замър­сяване, когато повечето от тях не са необходими. Те не служат на никого другиго освен на мултинационалните корпорации и банкерите. На практика те съвсем не удовлетворяват пот­ребностите и "избора", а отказват и двете на повечето хора.

През следващите години държавите и общностите ще бъдат по-загрижени да задоволяват собствените си насъщни нужди, отколкото да изнасят своите продукти по света. Това ще отключи страшно много творчески сили. Ако икономичес­ката система е начинът хората да бъдат контролирани и насилвани да се съобразяват, помислете какви възможности ни очакват след краха й или ако се откъснем от нея и този натиск бъде елиминиран. Китайската дума за криза, уей-че, означава както опасност, така и възможност. Докато падането на Системата може да се разглежда като опасност за нас, то наистина е възможност за разгръщането на цялата безкрайна сила на човешката изобретателност. Тя е държана в плен от системата, при която мисленето е последното нещо, което се иска от нас. Заповеди се издават отгоре от малцина, а множес­твото прави това, което му е заповядано. Тяхното мнение не се иска, те са третирани като роботи. Ако искате да намерите най-добрия начин да направите нещо, не питате шефа на офиса, а онези, които вършат работата ден след ден. Но тези хора рядко са търсени за консултация. В бъдеще няма да има "ние" и "те", нито заповеди отгоре. С напредването на Бунта на роботите онези, които сега налагат възгледа си на другите, ще бъдат в една и съща лодка с всички останали. Икономи­ческата дезинтеграция, причинена от многобройни причини, ще ни предостави празен лист хартия, върху който да започ­нем наново.

Завързващите се честоти ускоряват у нас желанието за контрол над собствения ни живот. Това ни води към по-малки икономически единици и желание да се откъснем от настоя­щата система доколкото можем. Необходимостта да вземем мерки в зората на краха ще наложи същия курс на действие. Най-малкото през периода на прехода ударението ще пада върху бартера - стоки и услуги в замяна на стоки и услуги, като често малки суми ще сменят собствениците си или изоб­що няма да се използват пари. Това разширяване на бартер­ните сделки се извършва днес. Пробуждащите се хора ги използват, за да излязат от Системата, доколкото могат, а с нарастването на безработицата милиони хора виждат, че Сис­темата повече не може да се грижи за тях и семействата им и няма никакви изгледи за това. Този подход ще бъде от реша­ващо значение с намаляването на социалните осигуровки и използването им за превръщането на хората в нещо малко повече от роби на Системата.

Когато написах "Не трябва да бъде така", публикувана през 1990 г., изтъкнах една бартерна система, наречена СОРММТ. На времето успях да намеря само три примера за нея, действащи в Англия. Днес, само няколко години по-къс­но, има безброй действащи системи СОРММТ. СОРММТ е съкратено от "Система за осигуряване на работни места и местна търговия" и тя преодолява ограниченията на парите. При сегашния икономически ред парите са всичко. По вре-ме на рецесия, когато парите са недостатъчно, уменията са зак­лючени вътре в хората. Няма пари, с които да се заплати за уменията им, като по този начин им се позволява да платят на други за техните умения. Много от потребностите на хората и техните общности се ограничават, когато има умения, които да ги подсигурят. СОРММТ освобождава тези умения. Тя действа по следния начин:

Измисляте валута. Името няма значение, защото тя всъщ­ност не съществува материално. Това са просто въображаеми единици за обмяна. Когато се присъедините към СОРММТ група, получавате списък на всички умения и приноси, предла­гани от другите членове. Съставяте списък на всички неща, които можете да правите. Може да е всичко - от гледане на бебета до поправяне на къщи. Ако се нуждаете от нещо, което член на групата може да осигури, свързвате се с него и се договаряте за цената във вашата валута. На остров Уайт, където живея, една група е нарекла своята валута "уайт" и това е името, което ще използвам тук, но то може да бъде всякакво. Да кажем, че се свържете с автомонтьор от групата и се договорите за цена от 50 уайта за поправка на колата ви. Когато работата е свър­шена, звъните на СОРММТ координатора и казвате: "Впишете 50 уайта в сметката на еди кой си и впишете като дълг същата сума в моята сметка." Сега механикът разполага с петдесет единици, които може да използва за закупуването на вашите усилия или нечии други от групата, а вие сте се обвързали да дадете 50 единици за извършената работа и на групата.

Никакви пари не са сменили собственика си, но колата ви е поправена, а механикът ще направи вноска за всички услуги, от които може да се нуждае. За момента може да се наложи да се изхарчат някакви пари за закупуване на артикули от Система­та, може би някои свещи или части за мотора в този случай, но в някои СОРММТ групи дори магазините предлагат храни и стоки в замяна или частична замяна на бартер. Може да про­дължите и по-нататък и всеки член да се обвърже с разнообраз­ни дейности за онези членове на общността, които не могат да дадат своя принос поради болест или немощ. Но много малко са онези, които не могат да предложат нищо. Един от начините за управление на СОРММТ е да имате часова ставка за всеки, така че времето да се измерва поравно.

Можете още сега да започнете, колкото по-рано, толкова по-добре, да изграждате икономика на общността, колкото е възможно по-независима от световната система. Колкото по­вече живеем извън тази система, толкова повече ще отслабва властта на банкерите на Братството. Пуснете обява във вест­ника и свикайте публична среща или просто съберете некол­цина приятели, които според вас може да се заинтересуват. Във вашия район вече може да има СОРММТ група, към която да се присъедините. Няма правила, които да се спазват. Всяка група изчислява кое е най-добро за нея и научава от опита как е най-добре да процедира. Тези СОРММТ групи могат да станат доста големи, но най-добре е да се ограничат до лесно управляема бройка. Важното е да се създадат и да започнат да функционират възможно най-бързо, за да се намали зави­симостта от Братството и да се ограничат хаосът и страдани­ята, когато сегашната система колабира.

При новата икономика ще се нуждаем от местни коопе­ративи и компании, притежавани от общността за дистрибу­цията на храните. Просто е глупаво храните да се отглеждат в един район и да се изпращат на дълги разстояния до други населени места, докато те изпращат своите продукти в друга посока. Ролята на хранителните кооперативи ще е да събират храните от местните фермери и производители и да ги разп­ространяват в местните магазини и пазари. За да откликват наистина на местните нужди, тези кооперативи трябва да бъдат контролирани от представители на цялата общност, не само от фермерите и производителите. Ще се нуждаем и от комунални организации, в които са представени всякакви възгледи и потребности и които да координират производст­вото и дистрибуцията на нещата от първа необходимост до всеки от общността. Тяхното официално поръчение ще е да се грижат никой да не остава без храна, топлина, дрехи и покрив. Това може да стане много по-бързо и ефикасно чрез местните общности, тъй като те ще могат да контролират собствения си живот и ще се освободят от бариерите, налагани от сегаш­ната система върху всяка дейност, която се извършва самостоятелно от нейната структура. Тези комунални икономичес­ки кооперативи също ще определят кои внесени в общността стоки и продукти могат да се произвеждат на място. След това ще търсят начини да заменят вносната с местна продукция. Наред с бартерните сделки, може да се борави с местни валути и ще се разработят местни банки, които да насочват парите към местната икономика. Тези банки не трябва да правят от парите пари, а само да покриват разходите. Ако ще правим промени, за да гарантираме, че икономиката служи на хората, трябва да се сложи край на системата да се правят пари от пари. Трябва да спрем да изписваме цифри на компютърния екран и после да начисляваме лихва върху заетите пари, които не съществуват, ако искаме контролът да спре. Парите трябва да бъдат форма на размяна и измерение на производителни работи, а не начин за увеличаване на богатството за нищо. Тези нрави са превърнали глобалната икономика в гигантско казино с нагласени карти в интерес на малцинството.

Не внушавам, че местните икономики на общностите трябва да са откъснати една от друга. Точно обратното. Когато е възможно, ще се извършва търговия, но тя ще е от взаимна и равнопоставена полза и за двете участващи общ­ности и до голяма степен ще се основава на бартерната система на размяна, вместо на финансови сделки. Не виждам нужда от търговия с нещата от първа необходимост освен в случаите, когато дадена общност не може да ги осигури сама. Както ще видите в следващата глава, аз твърдя, че ние се нуждаем от по-тесни връзки между общностите, а не от засил­ване на разделението. Но защо трябва ненужни и деструктив-ни икономически мероприятия, които правят всички общнос­ти зависими от външни сили, да бъдат основа за сътрудничес­тво? Определено ожесточената конкуренция между общнос­тите, каквато поражда подобна система, обезкуражава самото сътрудничество, на което искаме да сме свидетели.

Време е хората с различен произход, вяра, цвят и възгледи да се обединят и да си сътрудничат за доброто на цялото, а не да се конкурират за доброто на малцина. Мога да препо­ръчам една книга - "След катастрофата" от Гай Даунси (Грийн Принт), която предлага много съвети и примери как да изградим местна икономика, в която хората могат да се освободят от лапите на националния и международния конт­рол. Не позволявайте на никой да ви казва, че е невъзможно. Възможно е и става сега. Местното производство за местни нужди е посоката, към която ни насочва променящото се съзнание и икономическата необходимост. От тези преживя­вания ще разберем също, че ни е било втълпено да приемем един изопачен възглед за производителността. Продали са ни линия на поведение, според която, ако централизирате произ­водството си, можете да произвеждате нещата по-евтино. Това би могло да е вярно в отделни случаи, но не в повечето. Повечето от тези продукти са по-евтини в магазините, само защото не отразяват пълните разходи по производството и дистрибуцията им. Нека ви обясня какво имам предвид.

Ако нещо се изработва или отглежда на местна почва и се продава възможно най-близо до мястото, където е произ­ведено, цената на практика ще отразява пълните разходи по производството и дистрибуцията. Не всички, но повечето от тях. Не е такъв случаят с централизираното производство. Когато централизирате, са ви необходими огромни камиони за доставка на тези продукти. Нуждаете се от милиони такива и те трябва да стават все по-големи и деструктивни със засилване на централизацията. Те консумират изкопаеми го­рива с изумителна скорост, като изразходват по галон за по-малко от десет мили. За да се справим с тези камиони, трябва да построим повече магистрали и околни пътища на невероятна цена. Налага ни се да харчим пари за поправянето на магистрали и шосета, водо- и газопроводи, сгради и пътни настилки, всички повредени от все по-голямото тегло на камионите. Налага ни се да правим вноски за медицинско обслужване заради нарастващия брой на пътните катастрофи и влошеното здраве, причинено от замърсяването и стреса да живеете покрай натоварени шосета и камиони, които разтър­сват дома ви и ви лишават от спокойствие и тишина. Налага ни се да харчим повече за системата на социални помощи, защото бизнесът, основаващ се на човешка сила, който е обслужвал местната общност, е бил закрит заради гиганти, основаващи се на машините, които до голяма степен служат само на акционерите и възможностите за печалба. Финансо­вата спекула-ция, а не човешките потребности, доминира в индустрията - точно както се казва в "Протоколите на илюминатите".

Нито един от тези разходи, които изброих, не е отразен в цената на продуктите, които са произведени по този начин. Вие плащате за тях веднъж в магазина и веднъж с данъците си, докато цената на унищожението на околната среда дори не се признава. Те се прехвърлят на следващите поколения, които след прераждането можем да сме ние! Всичко това поражда илюзията за производителност, която е замазала очите на милиарди хора и ги е накарала да приемат центра­лизацията като "прогрес". Когато тези разходи трябва да бъдат отразени в продажната цена, местното производство често пъти се оказва по-евтино, особено неща от първа необ­ходимост като храната. Пакетираната и заводски приготвена­та храна е далеч по-скъпа, отколкото да си купите пресни продукти местно производство и да си ги приготвите сами. Националните и мултинационалните конгломерати от храни­телната индустрия трябва да намират начини да вземат един картоф или един морков и да добавят към неговата стойност, колкото могат повече. Това става, като превръщат обработе­ните, пуснати на конвейер полуфабрикати в чипс, пайове или каквото и да е. И тъй като храните, произведени по този начин, трябва да изминат големи разстояния, преди да бъдат изяде­ни, към тях трябва да се добавят химикали и консерванти, което увеличава разходите за медицински услуги поради въз­действието, което оказват върху човешкото тяло. Това е вър­хът на отровите, съдържащи се вече в храните, като последица от селскостопанските методи, основаващи се на химикали. Хранителните гиганти могат да осигурят големи печалби от онова, което в началото е било картоф или зеленчук, струващ само няколко пенита. През следващите години ще станем свидетели на връщането към практиката да се купуват пресни местни продукти и да се приготвят в домашна обстановка на много по-ниска цена.

Централизацията на производството и политическият контрол са допринесли за смъртта на общността. Политиката на Системата "разделяй и владей" е унищожила духа на общ­ността, сътрудничеството и местната самоувереност. Мест­ните пощи и малките магазинчета са затворени. Същото е станало с местните училища и децата трябва да се извозват с автобуси от населеното място до големите, често безлични, централизирани училища. Родителите им също трябва да пътуват до работата си, тъй като централизацията е затворила местните фирми и е създала необходимостта от масово път­уване до работното място в града и обратно с всички пътища, обществен транспорт и замърсяването, и разходите, които влекат след себе си. Хората са принудени да започват и да приключват всеки работен ден със задръствания или претъп­кани влакове наред с всички останали в същата ситуация. По-голяма част от времето им минава в работа и пътуване и им остава по-малко време за семейството, приятелите и жи­вота в общността. Правителствата говорят за необходимостта от "семейни ценности", като в същото време лансират систе­ма, която разделя семействата през по-голямата част от деня и предизвиква напрежения, на които много връзки не могат да устоят. Все повече хора вече осъзнават, че ако намалите броя на "исканите неща", ще се нуждаете от по-малко пари, за да живеете. Това опростяване на живота може да ви дари с най-ценните дарове - време и избор.

Друга последица от централизацията е зависимостта на общностите от една или малко на брой компании за икономи­ческия им стабилитет. Когато тези индустрии западнат или компаниите решат, че за тях е по-добре да направят центра­лизацията някъде другаде, населението се разорява, защото икономическата му база е много ограничена и зависи от шепа хора. Икономиките на общността, които ще се развиват през следващите години, няма да страдат от такава липса на раз­нообразие.

Мултинационалните компании, които използват силата си, за да експлоатират хората и планетата, няма да преживеят трансформацията. Разширяването на съзнанието ще обезпечи минаването им в миналото. Бизнесът ще претърпи фундамен­тална преоценка на стойностите и мотивите, защото еволю­цията на съзнанието не се ограничава само със слабите и бедните. Тя докосва всеки, който е подготвен да отвори ума си и да тръгне със засилващия се поток. Искам отново да наблегна, че в критиката си на икономическата система не осъждам, нито съдя хората. Аз оспорвам мисловните модели, които контролират хората и служат на Системата. Управите­лите, чието ежедневие е подложено на засилващото се напре­жение от изготвянето на финансови отчети и данни за растежа, са също жертви на тази лудост като онези, които наемат или не наемат на работа в завода.

С всеки ден все повече "победители" намират работата си незадоволителна и безсмислена. Техният истински Аз изп­лува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възг­леди и стойности. С продължаването на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са си задавали. Сред тези въпроси ще са: За какво всъщност служи моят бизнес? За какво всъщност сме ние тук? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо? За това ли е целият живот? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща? Знам, че много бизнесмени вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израсне от пепели­щата на старото, по-скоро ще служи, отколкото да експлоа­тира, и ще преценява своите успехи въз основа на следните критерии:

1. 
   Процесът на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на естествените системи за поддържане на живота?
   
2. 
   Дали бизнесът експлоатира света, вместо да доприна­ся за излекуването му, да служи на човешките потребнос­ти и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот?
   
3. 
   Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка и стрес?
   
4. 
   Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличаване на печалбата? Плаща ли им по-малко, откол­кото струва трудът им, защото мога да използвам икономическата си мощ, за да ги накарам да приемат каквото им се предлага? Експлоатирам ли доставчиците си или по-слабите страни и хора, като злоупотребявам с иконо­мическата си власт над тях?
   

5. 
   За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят?
   
6. 
   Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализи-рането на печалбата е единствената движеща сила?
   

Културата, създадена в САЩ, се налага на цялото чове­чество, като по-голямата част от печалбите се връщат обрат­но в централния офис за сметка на местните хора и тяхната местна култура. Промените, които описвам, ще сложат край на тази злокачествена експанзия. Един изпълнителен дирек­тор от корпорация от типа на мултинационалните ми каза, че вече вижда как това отхвърляне на еднообразието намира израз в цифрите на продажбите им. Те вече не могат да продават един модел по целия свят. Хората търсят индиви­дуален дизайн, който ще им позволи да изразят своята инди­видуалност. Може да изглежда като противоречие, но прид­вижването към разбиране на Единството на цялото съзнание ще доведе до желанието хората да се изразяват по начини, които подчертават безкрайното разнообразие в Единството.

Ребалансирането на планетата протича на всички нива и засяга всяко нещо. Повторното свързване на нисшия и Вис­шия Аз ще доведе до ребалансиране на икономиката и бизне­са. Онези, които се опитват да продължават със старите методи и мотиви, ще трябва да се борят, за да продават продуктите си. Системата е създадена с цел да привлича петте физически сетива. Продуктите и рекламите са впрегнати в тази задача и петте сетива до голяма степен решават какво и къде да се купува. Никакви други сетива не участват в играта. Това са висшите сетива, които действат чрез интуицията. В ежедневните разговори те често се споменават като "шесто чувство", макар че има много такива нива. С пробуждането на хората те започват да оказват все по-голямо влияние при вземането на решения. Всичко е енергия и поглъща енергия. Енергията в производствения процес се предава на продукта и тази енергия, съзнание, ще отрази намерението, скрито зад продукта. Ако намерението е само да се правят колкото се може повече пари, продуктът ще носи този мисловен модел. Ако производството включва израждане на природата, то също ще присъства в енергийното поле на продукта.

Досега това не е било от значение за компаниите, защото петте физически сетива не са пряко свързани с това енергийно поле на продукта. Те се отнасят до усещането при пипане, мириса, вкуса, вида или звука. Но с увеличаване на броя на хората, които стават по-чувствителни към своите висши нива, те ще започнат да се настройват към енергийните полета на всичко и всеки - включително продуктите в магазините. Те ще усещат на тези интуитивни нива намерението, скрито зад продукта. Те няма да казват: "О, ще купя тези джинси, защото усещам, че намерението на компанията е да служи, не да експлоатира." Те просто ще вземат един продукт, а не друг, защото интуицията им ще ги насърчи да го направят. Те няма да знаят защо избират този продукт. Просто ще го направят. Това ще причини големи неприятности на онези компании, които произвеждат с отрицателни намерения, и те ще напъват мозъците си да проумеят защо хората отхвърлят техните стоки, когато няма обяснима причина за този внезапен отлив.

Трансформирането на икономиката и бизнеса ще преми­не през два етапа. Първият етап ще включва ускоряване на провалите на старото и опити от страна на Братството да използват тази ситуация, за да въведат своята Световна цен­трална банка, единна валута и накрая безпарична система, основаваща се на персонален микрочип. От хаоса, който ще последва от този период, ще изплува новото. Ще има много импровизации и реакции спрямо събитията. Това ще е време, когато бартерът ще бъде от решаващо значение и ние ще трябва да си помагаме според потребностите. Ще се открият нови технологии, за които ще говоря по-нататък и които ще трансформират живота ни. Тази технология ще ни даде цялата енергия и топлина, от които се нуждаем, без да се докосва или наранява материалната Земя - и това е технология, която вече съществува. През втория етап ще се извърши консолидиране на новата икономика и технологиите, докато старите изблед­неят и се превърнат в история. С идването и отминаването на десетилетията от следващото столетие и с повишаването на честотите, човечеството ще построи нов свят с изумителен и прекрасен потенциал. Онова, което наричаме чудеса, ще бъде просто част от всекидневието, както е днес мотото "вземи, направи и хвърли".

Нямам думи, с които да опиша разликата между преходния период и света, който ще дойде след него. Да, естествено, ще има травмиращи моменти. Винаги е така, когато една епоха бързо се измества от друга. Виждам недостиг на храна, може би, и много катаклизми. Но трансформацията към по-висше съзна­ние не ни отвежда обратно в пещерите, трудностите и борбата. Ако искате система, която носи трудности и борба, дръжте се за сегашната. Тя носи и двете с неизменна експедитивност. Тран­сформацията ни насочва към епоха на изобилие през следващия век. Когато деструктивните способи бъдат заменени и контро­лът на Братството унищожен, Земята ще ни дарява богато с храна и красота. Любовта ще замести омразата, а сътрудни­чеството ще замести конкуренцията. Сегашната система не иска изобилие. Нейната сила се крие в оскъдицата. Това увеличава цената, печалбата и възможността за контрол.

Ще се убедим, че животът е за радост. Ние не сме тук, за да бъдем жертви и замисълът не е бил такъв. Дълбоко под слоевете на обусловеността роботите знаят, че това е вярно и споменът за тази истина започва да се размърдва в сърцата на онези, които притежават волята и проницателността да мислят самостоятел­но. Знанията и разбирането започват да излизат на повърхността и роботите въстават. Не всеки ще направи този избор, може би повечето. Но много ще го направят и те ще променят света. Промяната и необходимостта ще освободят цялата наша потис­ната, заключена творческа сила, любов и страст за живот. Ще видим човешката природа в нейното най-пълно и величаво изражение. Ще открием потенциала вътре в нас, който никога не сме вярвали, че притежаваме. Хората не са грешници, които трябва да намерят Исус, за да бъдат "спасени". Ние сме заблу­дени и напътствани погрешно в резултат на откъсването от истинския ни аз, това е всичко. Повторното свързване в Цялото ще донесе трансформиране на светогледа и ценностите, което ще избави тази планета от злините, които сега смазват човеш­кото съзнание. Това ще измъкне контрола от ръцете на силите, които се стремят към унищожение.

Всичко е мисъл и мисълта е всичко. В материалния свят не става нищо, което да не е било предшествано от мисъл. Физическите действия са проявления на мисълта. Ако мисъл­та не е в хармония и е деструктивна, такъв ще е и материалният свят. Ако мисълта е хармонична, любеща и конструктивна, такова ще е и обществото, което ще изплува. Ние създаваме своята собствена действителност и затова проницателността е толкова важна. Колкото по-голяма е прозорливостта, тол­кова по-широка е действителността. Предишната прозорли­вост беше съсредоточена върху парите, производството и експлоатацията. Това е действителността, която тя е създала. Новата проницателност е насочена към уважението и любовта към целия жив свят и към всичко, което е Сътворение. Това е светът, който скоро ще настъпи.