Бунтът на роботите историята на духовния ренесанс

КОЛЕКТИВНА АМНЕЗИЯ

На Земята й било нужно много време, за да се възстанови от катаклизмите и дори когато физическата повърхност започ­нала да оздравява, това вече бил един напълно различен свят.

Отишло си било познанието, което изградило Атлантида, защото честотата на съзнанието, до което имали достъп на Земята, била много по-ниска и примитивна, отколкото преди. Енергийното поле било ребалансирано, но енергиите били, така да се каже, спрени на по-ниска честота в сравнение с онази, на която се радвали преди. От гледна точка на вибра­цията, било като да се превъплътиш в меласа. За онези високо развити умове, които все още работели за възстановяването на планетата, било още по-трудно да дадат израз на своите разбирания, докато били затворени в плътно физическо тяло. Сега техните тела били по-плътни, отколкото по времето на Атлантида, и последвалите ограничения били по-големи от онези, на които били свикнали. Силата и потенциалът на енергиите около планетата били намалени по подобен начин. Всичко това направило задачата на онези, които се преражда­ли, за да помогнат на Земята, несравнимо по-наложителна.

Събитията от края на Атлантида били привлекли огромен брой същества в тази област от Сътворението, за да помогнат при изпълнението на плана. Енергийното поле на Земята трябвало да се подготви за следващото пресичане на фотон-ния лъч, когато щяло да се върне към първоначалното си еволюционно ниво и отвъд него. Още доброволци започнали да се прераждат на Земята. Но тази плътна физическа честота, както и много други, продължавали да се доминират от Луциферното разрушение. Това съзнание, намиращо израз чрез отрицателно настроените извънземни, било до голяма степен отстранено от физическото ниво на планетата чрез ребалансиращия процес, но сега то отново започнало да стимулира дисхармонията. Ниската честота по-скоро улеснявала тази задача и дисхармонията в енергийното поле на планетата набирала скорост, докато Луциферното съзнание навлизало в последния етап от своя период на "благоприятна възмож­ност" - възможност, от която то не давало никакви признаци, че ще се възползва. Веднъж имах видение за Земята, която прие формата на стъклена топка като онези, които сте вижда­ли да висят от тавана на дискотеките и танцувалните зали. Щом топката се завъртеше, тя отразяваше светлината от всички посоки. Вярвам, че това е символ на ролята, която играе Земята. Но вместо да излъчва светлина и любов, тя генерира отрицателна енергия. Превърнала се е в нещо като звено за производство на негативност, на което му липсва равновесие и което задържа еволюцията на тази Слънчева система и на всичко, което сега навлиза във фотонния лъч и се подготвя за еволюция. Този процес се затруднява още повече от бремето и дисхармонията на Земята и от честотите, които я заобикалят. Така се поражда вибрационен натиск и напрежение, които достигат критична точка. В една от преда­дените от контактьор информации, която използвах в "Истин­ските вибрации", се казваше:

"Вселената има нужда от живота, който Земята ражда, и цялото трябва да бъде опазено. Ние не вършим това само заради вас. В начина, по който са управлявани планетите, винаги е имало някакъв ред. Човекът не разбира съеди­ненията, които обвързват всичко."

Това е друга причина, поради която доброволческото съзнание се фокусира върху планетата Земя. Онова, което става тук, се отразява върху много по-голямо пространство. Всички планети и звезди са свързани чрез паяжина от енер­гийни линии във вселенска мрежа. Ако някоя чакра или пулси­раща точка върху тази мрежа се повреди или започне да генерира небалансирани енергии, това въздейства върху всич­ко, свързано с тази мрежа. Накрая те могат да засегнат и други честоти и липсата на баланс може да нарасне като рак. През годините на моето духовно пробуждане ми стана ясно, че ако продължаваме да злоупотребяваме със Земята, ще се породи толкова много отрицателна енергия, че последствията за по-широката Вселена, която преминава през своя еволюционен скок, биха били много неприятни.

Липсата на равновесие и плътността на Земята засягат човечеството по много начини. Заслужава си да повторим отново, че само част от нашето съзнание се превъплъщава във физическо тяло и е подложено на жестоките ограничения на тялото. Висшите нива на нашето съзнание (Висшият Аз) оста­ват на нефизическо ниво и направляват нисшия Аз по време на прераждането. Висшият Аз знае житейския план - какво се надяваме да постигнем и да преживеем през този живот. Ако обаче загубим връзка с висшия Аз - контролът на мисията -в нас взима надмощие информацията, която постъпва чрез очите и ушите, и ставаме жертва на мисловните модели, насочвани към това ниво от Луциферното съзнание. То въз­действа най-вече върху емоциите и егото и след като Луци-ферните модели получат контрол над тях, те могат да причи­нят неизказана болка и унищожение, като влияят на нашето поведение. Ето това се е случило с човешката раса. Ние може да се прераждаме с най-добри намерения, но веднъж проглед­нали и изложени на цялата информация, с която ни бомбар­дира това ниво, ние можем да забравим защо сме тук и да действаме по начини, които са напълно противоположни на целите ни отпреди прераждането. Това става най-вече, ако енергиите кундалини са потиснати, защото в тази форма на съществуване другите чакри не са силно свързани с физичес­кото ниво. Така физическото не е напълно свързано с нашите висши нива. (Източникът на енергията кундалини се намира в основата на гръбнака, центърът на нашата сексуалност и на хармоничните взаимоотношения.)

Може да стане още по-лошо, ако Висшият Аз действа от една от нефизическите честоти, все още доминирани от Луци­ферното съзнание. В такива случаи имате един заблуден нисш Аз и заблуден Висш Аз. Има също така и непосредствени превъплъщения на Луциферното съзнание. Погледнете назад в историята и в днешния свят и ще видите много подобни примери. Липсата на равновесие на Земята, нейната плътност и потиснатият или дисбалансиран поток кундалини правят връзката и общуването между Висшия и нисшия Аз много по-трудно по време на превъплъщението. С отслабващото влияние на "контрола на мисията" нисшият Аз попада под властта на информацията от очите и ушите. Ако Луцифер е в състояние да манипулира тази информация и да пълни човеш­кия ум с негативни мисловни модели, то следва, че той би могъл да насърчава човечеството да действа по начини, които генерират още повече отрицателна енергия в океана на съзна­нието, в който съществуваме. Повечето отрицателна енергия увеличава силата на Луциферното съзнание. Ние можем да почувстваме тези енергии, когато срещнем някой човек и кажем: "Ей, тоя направо ме разтресе." Или да речем, влизаме в някаква къща и възкликваме: "Не ми харесва тук - зловещо е." В такива моменти ние чувстваме нефизическата енергия, генерирана от някой човек или от други в миналото. Това, което наричаме атмосфера, всъщност е енергията, отрицател­на или положителна, генерирана от хората или от нематери­ални същества. Атмосферата, която описваме на футболен мач, например, е съставена от енергиите, генерирани от тъл­пата.

От края на Атлантида липсата на равновесие се подхран­ва както от мисловните модели, предавани от Луциферното съзнание, така и от отрицателните енергии, генерирани от човечеството. В резултат Земята е изложена на ужасно сери­озна негативна липса на равновесие, която е довела света до днешното му състояние. Луцифер се опитвал да контролира информацията и мисловните модели на плътното физическо ниво до такава степен, че който и да се преродял на Земята, бивал изложен на тези модели и на влиянието на хората, които вече били засегнати от тях. Един прост пример за това може да се открие в контролираните или силно повлияни от мис­ловните модели на Луцифер родители, които втълпяват на децата си да мислят по същия начин. След като контролът върху човешкия ум бил установен на колективно ниво, всяко следващо поколение било подлагано на натиска да се подчи­нява на този начин на мислене.

Както отбелязах, всеки вид притежава колективен разум, ниво, с което са свързани всички умове при превъплъщението. Демонстрирано е, че когато определен брой индивиди от даден вид се научи да прави нещо ново, внезапно и други членове от същия вид се оказват в състояние да правят същото нещо, без да им е било показано как. Така нареченият "синд­ром на стотната маймуна^"1 представлява колективният разум в действие. След като достатъчен брой отделни умове започ­нат да мислят по определен начин, техните мисловни модели стават достатъчно силни в колективния разум, за да могат и други индивиди да имат достъп до тази информация. Така действа Синдромът на стотната маймуна. След като в про­дължение на векове Луцифер е предавал мисловни модели на колективния разум и е използвал милиарди плътни физически тела за тази цел, не е трудно да се разбере как са възникнали илюзиите и погрешните разбирания на човечеството и защо са толкова силни.

1) Наблюдаван случай през 50-те години на остров Кошима. Изследо­вателите, провеждащи проучвания върху местните маймуни, стова­рили сладки картофи на плажа. Този вид маймуни никога дотогава не били виждали сладки картофи и макар че ги харесвали, съвсем определено не им допадала песъчливата им кора. Тогава една гени­ална маймуна открила, че може да ги измие, като ги потопи в морето. Тя била последвана от неколцина други маймуни. След това съвсем внезапно цялото стадо наведнъж започнало да си мие картофите. В същия момент други изследователи, намиращи се на отдалечени острови, съобщили, че и техните маймуни започнали да използват същия метод на миене. (Б. пр.)

Онези, които дошли на Земята, трябвало да изпълнят три задачи, за да възстановят хармонията. Първата била да съз­дадат временна енергийна мрежа на планетата, която да за­мени унищожената по времето на Атлантида; втората била да възстановят и отворят отново енергийната система на Атлан­тида в подходящия момент и да събудят отново спрените енергии преди еволюционния скок на Земята, който ще се извърши по време на преминаването на фотонния лъч; и третата била да предоставят на хората колкото е възможно повече информация, за да им помогнат да си спомнят кои са в действителност и какво са дошли да направят. На висшите Аз-ове на човечеството им било трудно да общуват с него. Този проблем можел да бъде избегнат до известна степен като се използвали онези, които били запазили здрава връзка, за да пренесат информацията директно до това плътно физическо ниво. А всеки, който променял своя начин на мислене благо­дарение на тази информация, започвал да изпраща в колек­тивния разум мисловни модели, които оспорвали доминира­нето на Луцифер.

Тези усилия се затруднявали от спадането на честотите и от естеството на дисбаланса, на който били изложени. На тази честота царели отрицателни емоции и душевни състояния, определяни от общественото положение и строгостта, с как­вито тези развити доброволци никога преди не се били сблъс­квали пряко. Ако персоналът искал да е в състояние да изпъл­нява ролята си при поколенията от края на XX век, той трябвало да е овладял до голяма степен емоциите, изкушени­ята, илюзиите и страховете, преобладаващи на Земята. В противен случай те не биха могли да извършат необходимото и преходният период би бил още по-травмиращ и труден от очакванията. Тези същества не само се прераждали, за да предават информацията и да работят върху енергийната мре­жа, но те трябвало да бъдат подложени на живот, който щял да им донесе някои много неприятни преживявания. Само по този начин те можели да се научат да ги преодоляват. Поня­кога имали животи, през които работели изключително върху енергийната система и върху разпространяването на инфор­мацията; друг път животът им бил предназначен главно да преживеят отрицателни емоции и да ги преодолеят. Повечето от животите им били комбинация от двете.

Хиляди години след унищожението на Атлантида онези, които работели за възстановяването на планетата, се прераж­дали отново и отново и в хода на този процес натрупвали кармични дългове, които трябвало да бъдат уредени. Някои били дотолкова засегнати от натиска на това ниво, че се отклонили от пътеката, по която били тръгнали след Атлан­тида. Те започнали да освобождават затворниците и накрая самите те свършвали в затвора, хванати в капана на натиска и желанията на плътния физически свят и разколебавани от Луциферното съзнание, което се опитва да спре най-вече доброволците. Повечето от тях не влезли в историята, а воде­ли обикновен начин на живот и били напътствани да работят върху енергийната система. Много от огромните кръгове от камъни и побитите камъни по света били построени от тези хора или под тяхното ръководство. Пирамидите и каменните плочи са материалното проявление на делото, продължило хиляди години и имащо за цел да се построи един вид времен­на енергийна мрежа, която да пази Земята от бездействие, докато стане възможно реактивирането на мрежата на Атлан­тида в наши дни. Те са усещали енергиите и са били направ­лявани да вършат необходимото, защото енергийният дисба-ланс по онова време не е бил толкова голям, колкото щял да стане по-късно, и връзката с Висшия Аз била потенциално по-силна. Другите нива също полагали всевъзможни усилия да направят връзката между Висшия и нисшия Аз на някои ключови фигури възможно най-силна, за да могат да се изпъл­нят определени задачи.

Геометрията на пирамидите оказва много важно въздейс­твие върху енергийните потоци, отрицателно или положител­но в зависимост от това как се използват, докато кръговете от камъни и побитите камъни действат като бушони и акупунк-турни игли, приемащи енергиите от вселенската мрежа и ребалансиращи потоците. Ако погледнете някоя от цивилиза­циите, която е била по-развита от останалата част от света, ще се натъкнете или на групово прераждане на онези, които доброволно пожелали да помогнат на Земята, или на после­диците от приземяванията на космически кораби или преда­дена по канали информация, с която се пренасяло познанието. Това не означава, че доброволците били съвършени. И те били подложени на натиска на този свят. А пък и кое ли е съвърше­но? Но те били в достатъчно силен синхрон с Висшия си Аз, за да може познанието да достигне това ниво и така да се помогне на Земята и на човешкия разум.

Когато казвам, че доброволческото съзнание се прераж­дало в определени цивилизации, нямам предвид, че всеки член на тази нация или раса бил преродено съзнание. Само някои от тях. Това били онези, които имали достъп до информацията и схващанията на висшите нива, чрез които или помагали на тези цивилизации да се развиват много бързо, или оспорвали политическите, икономическите и религиозните догми на сво­ето време. Те са били заобиколени от хора, които не им обръщали внимание или ги убивали заради тяхната "еретичност", както и от такива, които ги слушали и подкрепяли техните възгледи за това как обществото просперира най-много по време на мир. Такава е ситуацията в най-опростения й вид. Но тя, разбира се, е по-сложна. Част от това добровол­ческо съзнание загубило равновесието си и или не работило за доброто на планетата, или активно работило против нея. Част от Луциферното съзнание ще бъде до такава степен засегнато от своите преживявания, че ще отхвърли това отри­цателно влияние. В повечето случаи хората са засегнати и от двете. Никой не е само добър или само лош. Въпросът е коя част от нас доминира в поведението ни и до каква степен?

През периода след края на Атлантида извънземните про­дължили да идват на Земята и били възприемани като богове от земните жители. Това не е учудващо, ако си представите как са се чувствали примитивните земляни, когато са се изп­равяли пред космическите кораби и техните обитатели. Не трябва да подценяваме влиянието, положително и отрицател­но, на другите цивилизации във Вселената върху човешката еволюция на всички нива. Ако се поровите из Библията и други древни текстове, ще видите, че са описани космически кораби. "Книга на пророк Иезекииля" е първостепенен пример и тя е анализирана от Джоузеф Ф. Блъмрич, бивш ръководител на отдела за планиране на системите в НАСА, под заглавието "Космическите кораби на Иезекииля". Както изглежда от направените анализи, много от древните съчинения и произ­ведения на изкуството от целия свят също съдържат описания на такива кораби и техните обитатели, за които се мислело, че са "богове от небето". В древноиндийските санскритски текс­тове се говори за богове, които се борели от летателни апара­ти, а "Книгата на пророк Иезекииля" определено не оставя почти никакво съмнение какво се описва:

15. И гледах животните, - ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.

16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири колела си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело. 19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигнаха от земята, подигаха се и колелата.

22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над глави­те им.

24. И когато те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а когато се спираха, спущаха крилата си.

Вавилонците имали бог на име Ану, същество амфибия с опашка на риба, който, според техните легенди, дошъл на Земята, за да постави началото на една цивилизация. Някои хора, виждайки примитивния начин на живот на планетата през тези периоди, се смеят на идеята, че високоразвити космически кораби са се приземявали тук. Но хора от компю­търизираната, технологична, съвременна западна култура по­сещават кътчета на света, където все още се живее повече или по-малко по начина, по който са живели древните хора. И никой не го намира за смешно или трудно за възприемане. Единствената разлика между тази практика и предположени­ята ми за космическите кораби е в това, че извънземните -технологичната култура, посещаваща една по-примитивна култура - е междупланетарна, а не междуконтинентална.

Ще се запознаем с историята на събитията, случили се с човечеството след края на Атлантида в плодородните земи между Ефрат и Тигър към 4000 г. пр. Хр. Тази област е известна като Месопотамия, днешен Ирак. Тук се заселили шумерите, които получавали подкрепа от множество посеща­ващи ги извънземни, като някои имали за цел да им помагат, а други да ги експлоатират. Смята се, че шумерите са построили първите градове след епохата на Атлантида, но преди тях е имало много други цивилизации. Една от тях със сигурност е била в Израел, около Йерихон. Според шумерските летопи­си, запазени върху глинени плочки, самите те са дошли в този район с познания в писмеността, изкуствата, селското стопан­ство и металургията. Сигурен съм, че те са получили позна­нието, съдържащо се в техните писания и предмети на бита, от по-ранни цивилизации, за които историята още не е разка­зала. Шумерите използвали своите земеделски умения и бога­тия нанос, оставен от реките след прииждане, за да отглеждат по две реколти жито всяка година. Развита била култура, която, доколкото знаем, е била далеч по-напред от останали-
1) Всички цитати са по Библия, Изд. на Св. Синод. С, 1991 (Б. пр.)

те култури на планетата по това време. Била създадена библио­тека с над 30 000 изписани плочки и тяхното откриване ни е помогнало да проникнем в произхода и историята на шуме­рите. Някои от символите, открити върху предмети, израбо­тени от шумерите, съответстват на тези, които в наши дни се появяват в кръговете из полетата с посеви в южна Англия и на други места.

Двата главни града на Месопотамия били Ериду, столи­цата на Шумерското царство, и Нипур на север, столицата на Акад, населен със семити. Двата града имали много различни религиозни вярвания и култури. В Ериду почитали бог Еа, докато Ен-лил бил богът на Нипур. По-късно арабската дума Аллах ще произлезе от Ен-лил, както и староевреиската дума за бога Ел, който щял да стане християнският бог. Не се съмнявам, че Еа и Ен-лил били извънземни от онзи по-ранен период, за който говорихме. По това време те вече били влезли в шумерските легенди като "богове". Извънземните и контактьорите, както и виденията, получени от различни хора, залег­нали в основата на религиите, които щели да последват чак до наши дни. Не всички богове дошли от тези източници. Някои били просто измислени или продукт на объркани умо­ве, но повечето били извънземни или медиуми по своя произ­ход.

Вижте как темите, които се появиха в нашата история досега, загатват за Библията и други "свещени" книги. Богът съдник, толкова често цитиран в Стария Завет и други древни текстове, който заплашва да донесе ужаси на човешките съ­щества, ако те не постъпват така, както той им нареди, просто отразява отношението на извънземните или съществата, пре­даващи информация от по-висшите нива на съзнание. Това не са думи на Бога, а на онези от извънземните и съществата-канали, които се възприемали като богове. Отидете в църквата и отдайте почит на някое извънземно! Идеята, че Бог е създал човеците по свой образ и подобие, описва прекрасно засява­нето на човешкия вид такъв, какъвто го знаем от извънземни­те, смятани за богове.

Тук искам да наблегна, че когато се предавали истини, те били съобщавани по начин, по който хората от онова време биха могли да ги разберат. От символичните обяснения от преди хиляди години са произлезли религиозните догми, като символизмът се е възприел буквално, бил е допълнен или изменен. Когато древните текстове ясно постановяват "Исто­рията е притча", религиите възприемат разказа като симво­личен, но мнозина възприемат всичко останало в текста буквално. На практика повечето от тези текстове са символич­ни и разказани като притчи. В моята книга използвам много символични разяснения, които се отнасят до онова, което преживяват хората днес и с което лесно се идентифицират. Винаги е било така. Затова в Библията и много други древни текстове все още има истини, независимо от усилията на религиите да ги унищожат или подправят. Но тези истини и математическите кодове, които съдържат, няма да бъдат раз­брани никога, ако продължим да ги възприемаме буквално, вместо символично; нито докато религиите продължават да прокламират, че всичко, писано в тях, е сто процента вярно и непогрешимо Божие слово, а в действителност една значител­на част са измислени празнословия, предавани от един народ на друг през вековете.

Религиозната догма и митът са използвани много успеш­но или за потискане на разума, или за изкривяване на истината, така че нещо положително да се превърне в отрицателно. Историята за Адам и Ева е пример за това. Тя е използвана за подронване репутацията на жените (в историята Ева изкушава Адам да хапне от Дървото на познанието против заповедта на Бога и, следователно, злото се появява със създаването на жената). Тя е използвана и за оправдаване на вярването, че всички ние се раждаме грешни (предполага се, че нашите родови корени генетично водят произхода си от първите "грешници" Адам и Ева). Тази глупост и днес се споделя сляпо като оправдание за ужасяващи начини на поведение. Боже мой. Боже, помогни ни!

За да се промъкнем през това минно поле, трябва да се вгледаме в символизма на шумерските истории и други древ­ни текстове, а не да ги приемаме буквално. Дори символизмът е много измерим. Не вярвам, че символът на змията, напри­мер, се отнася изцяло до Градината на Единну, Едем, или Райската градина. Смятам, че змията или змеят са били из­ползвани като символ на много неща. Културата на Месопо­тамия имала бог-змей на име Нингишзида, изобразяван като две преплетени змии. Вероятно те символизират двете проти­воположни сили, положителна - отрицателна, мъжка - женс­ка, намиращи се в равновесие с енергията кундалини, когато тя се издига през централния канал, за да се свърже и захрани чакрите на физическото ниво. Уместно, макар и малко иро­нично, символът на медицината и до ден днешен остава увитата змия. Символът на съвременната медицина олицет­ворява познаването на физическото тяло и човешкото енер­гийно поле, познати от преди хиляди години, но сега са отхвърлени от самата професия, която носи това познание в своя символ!

Змии и други подобни символи също са били използвани в древните култури за олицетворение на богини или женската полярност на Сътворението. В по-ранните концепции за Све­тата Троица е присъствал женски символ като част от триъ­гълника от "богове", докато по-просветените религии говорят за Баща/Майка Бог, за да изтъкнат необходимостта от равновесие между мъжкото и женското в нас и в цялото. Християн­ската версия на тази идея за Светата Троица - Отец, Син и Свети Дух - не признава женския род и това се отразява в отношението към жените през вековете. Всички древни и духовно по-просветени култури, като шумерската, египетска­та, древногръцката, индианската, австралийските аборигени и много източни култури, знаели колко важна е кундалини и имали ритуали, често много тежки, за регулиране на плавното активиране и захранването на тези енергии. Много често змията или змеят били олицетворение на това. По подобен начин вярата във възкресението и прераждането намирала символично изображение в сменяща кожата си змия, преми­наваща от едно състояние в друго.

В Шумер имало и периоди на мир, но царството било обхванато от борби между градовете и постепенно цивилиза­цията западала и изчезнала. Това щяло да бъде тема, присъс­тваща през цялата човешка еволюция - желанието да се наложат вярванията или да се откраднат предимствата на една напреднала култура, предизвиквайки война след война, а оттам - унищожавайки създаденото от човешкия гений и доброволческото съзнание. Както ще видим по-късно, също­то е, ако искате да контролирате хората и да спрете духовното им развитие, да предизвикате конфликт между тях като най-добрият начин за постигане на тази цел. Шумерската култура щяла да повлияе върху други, които започнали да се развиват в региона, наричан от нас Средния Изток. Шумерските вярва­ния и знания проникнали сред египтяните, вавилонците, аси-рийците, юдеите, а по-късно и сред гърците. На свой ред гърците щели да окажат влияние върху римляните и честно казано шумерите са в основата на много от това, което пос­ледвало. Писаното слово и такива архитектурни конструкции, като арката и куполът, са се появили за пръв път при шумерите през епохата след Атлантида, макар че те вероятно са възник­нали далеч по-рано от времето на шумерите. Юдеите насле­дили много от своите вярвания от Месопотамия и Египет и се предавали през поколенията като юдаизъм, а накрая и в християнството. Идеята за сабат - денят за почивка - идва от шумерите, както и потопа, грехопадението и законите, свърз­вани с Мойсей. Върху една шумерска плоча е записана исто­рията на Сътворението, която в основните си теми е същата като тази, разказана в Битие.

По време на Шумерското царство митовете за Бога -произтекли до голяма степен, макар и не изцяло, от дейността на извънземните и медиумите - вече били доста разпространени. В друга шумерска плоча се разказва историята на Бел, което означава Божия Син. Бел щял да се превърне в митич­ната фигура на спасителя във Вавилон, а юдеите щели да го познават като Ваал. При вавилонските мислители Бел, шумерският Божи Син, бил Исус Христос и Спасител. Те вярвали, че той е умрял и възкръснал, за да осигури тяхното спасение. Да сте го чували някъде и преди? Вавилонците изпълнявали драми, представящи мъките Христови и пеели химни, много сходни с мистериите за страданията на Христа и службите на по-късно появилите се християни. Бел бил второто божество от троицата богове - Еа, Отецът; Бел, Синът; и Ану, Светият Дух. Имало обичай да се принася агне в жертва на боговете, защото, както се казва в една плоча: "Агнето замества човеш­кия род." А какво ни казва Библията? "...Божият агнец, който пое върху себе си греховете на света."

В Библията под "агнеца" се визира Исус Христос, но това е само преработен вариант на един мит. Основната история за Бел и други ключови елементи от системата от вярвания на шумерите и вавилонците били върнати обратно в Юдея от евреите, които се освободили от робство във Вавилон. Те проникнали в текстовете, които съставят Стария Завет, а оттам - и в Новия Завет. И ето че се появява Библията, в която Исус се представя като Божия агнец, който умрял, за да бъдат опростени греховете ни, или както казвали хиляди години по-рано в Месопотамия по време на жертвоприношенията си с животни: "Агнето замества човешкия род." Върху една шумерска плоча е записана дори историята за това как Сар-гон, царят на семитите, бил скрит от майка си в една камъши-тена кошница край брега на Ефрат - история, която според Библията се е случила с Мойсей. Както ще видим, цялата основа на еврейската, християнската и много други религии води началото си от предаваните през вековете разкази, които всяка религия приписва на собствения си бог-спасител. Извес­тен брой от тези разкази и митове предавали символично реални събития и вечните истини, но в повечето случаи тех­ният смисъл щял дотолкова да се измени, изопачи или раз­краси, че никой вече да не го разбере.

Не съм сигурен в каква степен извънземните са били пряко ангажирани в Шумер. Бих искал да разполагам с повече информация, преди да реша какво според мен се е случило. Ясно е, че тази част от книгата, що се отнася до участието на извънземните, трябва да бъде хипотетична, макар и основава­ща се на многобройни проучвания, направени от различни хора. Възможно е извънземните все още да са се разкривали пред човечеството като цяло или може би са си взаимодейст­вали с определени групи или индивиди. Аз обаче не мисля, че е толкова просто, и извънземните едва ли винаги са се появя­вали под физически облик. Според мен те действат предимно на други честоти на реалността, което позволява да бъдат видени само от онези, които могат психически да се настроят на тяхна вълна. Бих казал, че те определено биха работили с помощта на човешкото съзнание и контактьори и биха оказ­вали значително влияние върху събитията.

Имайки предвид свидетелствата, които съм видял, и ин­туицията си, смятам, че злоупотребата с принципа да се въвеждат хората във вечните истини е започнала най-късно през периода на Шумер, а вероятно и много по-рано. Ако си спомняте, контактьорът от предходната глава разказваше, че "Пазителите на светлината" в Атлантида знаели как да изпол­зват и впрегнат енергиите. Това познание се пазело в тайна заради възможността от унищожение, ако бъде злоупотребено с него. По онова време този процес на посвещаване се изпол­звал с най-добри намерения. Този процес обаче щял да бъде инфилтриран под влияние на Луциферното съзнание и бавно, но сигурно родил огромната мрежа от тайни общества, които виждаме днес - всичките със сходна терминология, символи и процедури по посвещаване. Ще нарека тази мрежа Брат­ството.

Нека не бъда разбиран в смисъл, че всички тайни общес­тва от този момент нататък имали отрицателни намерения и се стремели към манипулация. През последвалите векове мно­го от тях продължили да използват прикритието на тайната, за да предават духовните знания, които били систематично унищожавани във външния свят, тъй като, ако заговорели открито за тях, това би било равносилно на самоубийство. Когато било използвано за предаване на духовните истини за благото на човечеството в съответствие с първоначалното му предназначение, Братството допринесло много за опазването на тези истини живи през някои много мрачни епохи. Затова е било напълно възможно някои велики люде, служили в полза на човечеството, да са участвали в тайните общества на Брат­ството, докато в същото време Братството е било използвано за ужасяващо манипулиране на човечеството. Зависи от това кой е имал контрол над тайното общество в даден момент. Но това, което най-твърдо поддържам, е, че от този момент нататък в процеса на посвещаване в Братството се извършвал постепенен преврат, в резултат на който то започнало да упражнява непреодолимо отрицателно влияние върху чове­чеството и се превърнало в страшно ефективно средство за Луциферното съзнание. Ще проследявам този преврат в цяла­та книга и ще подчертавам същественото му въздействие върху живота на всеки един от нас днес. Разликата между първоначалното Братство и варианта на Луцифер е в намере­нията и методиката. Оригиналното предавало истините или онова, което искрено се възприемало за истини, на онези, които според Братството щели да си служат мъдро с позна­нието; вариантът на Луцифер предлага изопачена и манипу­лирана версия на истините на онези, на които според него може да се има доверие, че ще продължат амбициите му за контрол над света.

Шумерската цивилизация процъфтявала и към 3500 г. пр. Хр. бил построен прочутият град Ур. По-късно настъпило някакво събитие, което променило течението на Ефрат и при­нудило хората да се преместят на север, към крайречното селище, известно като Вавилон, което означава "портата на боговете". Вътрешната борба ги отслабила и накрая аморити­те завладели областта и обединили Шумер и Акад, от които бил образуван Вавилон. Аморитите били семити, един клон от които поставил началото на юдеите. Цар Хамураби станал владетел на страната, която била известна като Вавилон, и провокирал създаването на законова и правораздавателна система, която юдеите, гърците и римляните щели да усвоят за своите собствени нужди. Образованието било достъпно за всички и всеки имал възможност да се научи да чете и пише. Имало библиотеки и университети.

Вглеждайки се откъде са произлезли днешните ценности и вярвания, важно е да се разбере, че няма нищо ново. Всичко е наследено и повлияно от случилото се в миналото. Да се казва, че християнските вярвания възникнали преди 2000 го­дини, е просто смешно. Дори християнската церемония, наре­чена "причастие" - да се приеме от тялото и да се отпие от кръвта, води началото си от дните на канибализма. Днес християните ядат хляб и пият червено вино, които символи­зират тялото и кръвта Христови. На церемониите, от които е произлязла тази практика, те са ядели и пиели истинска плът и кръв от човешки и животински жертвоприношения! Гърците наричали този ритуал евхаристия.

Асирийците пропътували триста мили на юг, за да напад­нат и завладеят Вавилон към 1280 г. пр. Хр., и през следващите 200 години или повече те разширили империята си чак до Средиземно море. След период на вътрешни войни асирий­ците нападнали Египет, но тази кампания дотолкова ги изто­щила физически и финансово, че те били завладени от халдейците, които преместили политическия си център във Вавилон. Най-известният халдейски цар бил Навуходоносор, който управлявал от 604 до 561 г. пр. Хр. и който, нахлувайки през Юдея, наложил господството си над Египет. Евреите били отведени в робство и преместени от Вавилон, където биха имали достъп до разказите за Бел, Божия син, и до други месопотамски вярвания, за които говорех.

Следващите завоеватели, появили се на сцената, били персите, които завзели Вавилон през 539 г. пр. Хр. Евреите вярвали, че тези нападатели са изпратени от техния Бог, Йехова, за да ги освободят от робство, а всъщност, подобно на мнозина други, персите просто искали да разширят грани­ците на своята империя и да заграбят цялата плячка, която могат. Евреите подкрепили персите в атаката им срещу Вави­лон и им било позволено да се завърнат в Юдея. Те отнесли със себе си разказите и вярванията, които били чули във Вавилон и които щели да окажат огромно влияние за появата на еврейската и християнската религии. Персите вярвали в един Бог, за разлика от религиите с много божества, каквито изобилствали сред онези народи, които вярвали, че различни божества са отговорни за всеки аспект от природата, наред с много извънземни и други "богове", превърнали се през веко­вете в митични фигури. Така, когато всички тези "богове" се слели в един единствен Бог, той представлявал обединение на всички различни митове и вярвания. Нищо чудно, че Библията е толкова противоречива.

Към 500 г. пр. Хр. персите контролирали територията от Египет до границите на Индия. Комуникациите се подобрили с построяването на царския път, преминаващ недалеч от Персийския залив до Егейско море, а гърците започнали да пътуват на юг, за да посещават Вавилон. Там те чули истори­ите за Бел и други божества и се срещнали с народи от Индия и Сирия. Разменили си знания и вярвания и сливането на митовете бързо продължило.