Общински план за развитие на община


Почви 5.5.1. Видове почви на територията на община Варна



бет20/23
Дата19.07.2016
өлшемі1.55 Mb.
#209852
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

5.5. Почви




5.5.1. Видове почви на територията на община Варна

В стопанисвания земеделски фонд земи с почви от първа и втора категории няма в нито едно от землищата на територията на община Варна. Най-голям е относителният дял‚ средно за всички землища‚ на земите с почви от пета категория - 28.6 %. На второ място са земите с почва от четвърта категория - 17.6%. Сравнително нисък е относителния дял на земите с почви над осма категория.

Преобладаващата част от почвите върху земеделските земи са представени от черноземите - карбонатни, типични и излужени. Най-голямо разпространение на територията на Варненската община имат тъмносивите горски почви - 48.9 %, следвани от сиви горски почви - 33.2 %, хумусно карбонатна - 13.8 % и светлосиви горски почви - 4.1 %.

Общото количество на почвения ресурс в държавния горски фонд по площ на територията на община Варна е 6 249.5 ha. Разпределението по видове почви е‚ както следва: светлосива горска почва - 259.3 ha, сива горска почва - 2 072.6 ha, тъмносива горска почва - 3 056.1 ha, хумусно карбонатна горски почва – 861 ha.



5.5.2. Ерозирали почви

Земеделските земи на територията на община Варна се характеризират със значителна степенна почвена ерозия. Съвкупното въздействие на релефните условия (дълги склонови земи‚ обуславящи големи водосборни площи, силно наклонени терени, гъста хидрографска мрежа, голяма ерозионна базисна основа)‚ ниската ерозионна устойчивост на почвените разновидности на територията, както и режима на валежите характерен с обилни и с висока интензивност дъждове, както и антропогенния фактор‚ който се изразява в нарушаване на естествената растителност, чрез структурата на културните видове, начинът на отглеждане на който активизира ерозията, са довели до ерозиране в една или друга степен на около 60% от почвите. Най-силно са засегнати земите в североизточната част на общината. Тези терени се характеризират с почти изцяло отнесен хумусен хоризонт. Площта на линейни ерозионни форми - поройни дерета, ровини и оврази е 1 211 dka. Общата площ на пустеещите и изоставени земи е 1 692 dka.

Общо ерозирали почви в държавния горски фонд на територията на община Варна са 1 126.2 ha, като най-големите ерозионни процеси са се развивали по стръмния скат на Франгенското плато над гр. Варна и околностите му. Сравнително големия наклон и главно слабата устойчивост на основните скали срещу ерозионните процеси е причина за голямата дълбочинна ерозия в многото долове‚ които пресичат Франгенските възвишения и се вливат в Черно море. За този район е изработен "Технически проект за борба с ерозията на Франгенските възвишения – р. Батова" от 1954 година‚ обхващащ площ от общо 594.3 ha ерозирали почви. По този проект всички технико-укрепителни и залесителни мероприятия са изпълнени изцяло.

Друг район, който е подложен на силна ерозия са водосборните басейни на Варненското и Белославското езеро. За този район е изработен "Технически проект за борба с ерозията" от 1971 г, обхващащ площ от общо 531.9 ha ерозирали почви. В него повечето от мероприятията са изпълнени, но от технико-укрепителните засега е реализирана само една малка част.


      1. Преовлажнени почви

Преовлажнени почви се наблюдават се в отделни участъци в ниски форми на релефа в близост до Варненско езеро в землищата на с. Казашко, с. Тополи, кв. Владиславово и гр. Варна. Подробни данни за състоянието на тези площи няма. На територията на държавния горски фонд в община Варна няма данни за преовлажнени почви.



5.5.4. Почви, унищожени от стопански дейности

От незаконно разкритата кариера в землището на кв. Виница, местност "Маница"‚ на около 2 000 m източно от с. Каменар и на около 100 m от гората има увредена земеделска земя с обща площ около 25 dka‚ в това число: 10 dka физически увредени земи и 15 dka замърсени с разкривките от земни маси при кариерната дейност. От незаконно разкритата кариера в землището на кв. Галата‚ на около 20 m от Водоема за х. "Ветеран" са унищожени 1.5 dka земеделска земя на частни собственици.

3начителна площ от стопанисваната земеделска земя – 4 689 dka е застроена със сгради с неселскостопанско предназначение.

На територията на държавния горски фонд в община Варна няма почви‚ унищожени от стопански дейности.



5.5.5. Почви, унищожени от депониране на отпадъци (от сметища)

На територията на община Варна няма отредени законни места за депониране на битови отпадъци, но съществуват много незаконни в градската част и околностите на града. Замърсените площи са разпределени по райони и кметства в общината‚ както следва: кметство "Тополи" - 107 dka; кметства "Владиславовo" и "Младост" - 235 dka; кметство "Аспарухово" - 60 dka; кметство "Виница" – 80 dka. Значителна част от отпадъците, които имат и смесен характер (битови, промишлени и строителни) върху обработваемите земи в последните години се почистиха, но подходите край пътищата и горите все още се разширяват и не се почистват.



Промишлени отпадъци се депонират на следните места на територията на община Варна:

  • Част от шламоотвала на ТЕЦ Варна попада в землището на кв. Тополи и замърсява част от земите;

  • ГПСОВ "Варна" депонира утайки на площ около 20 dka (има процедура за отреждане на 50 dka)‚ северно от оградата на района.

Други отредени депа няма. Всички фирми трябва да ползват градското сметище в с. Въглен.

Като други, по-слабо изразени проблеми, свързани с почвите на територията на община Варна могат да се посочат вкисляването на част от сивите горски почви и оподзолени черноземи и застрояването на земеделски земи.



5.6. Акустична среда

Общата акустична характеристика на гр. Варна предизвиква тревога. Населението все по-осезателно изпитва негативното въздействие на промишления, битовия (включително и от многобройните развлекателни заведения) и особено на транспортния шум.

На територията на община Варна, включително и в централната част на гр. Варна, са разположени редица предприятия от тежката промишленост, но сериозни източници на шум, свързани с промишленото производство няма. И основна причина за наднормените шумови нива в Общината, там където такива са регистрирани, е транспортът. По главните вътрешноградски магистрали и кръстовища, особено в центъра, нивото на шума във върхови моменти през лятото често превишава нормата (50/60 dB (A)), а в съседните сгради нивото на шума е над допустимите хигиенни норми. Най-тежко е положението по булевардите "Хр. Ботев", "Генерал Колев", "Съборни", "Цар Освободител", "Д-р Пискюлиев", "Осми приморски полк", "Сливница", "Чаталджа", "Вл. Варненчик" и "Приморски". Жилищното застрояване по булевардите в централната градска част, което е с висока плътност, очевидно е в конфликт с действащите санитарни норми - измерените средни шумови нива сериозно превишават пределно допустимото от 60 dBA за дневен шум и 50 dBA - за нощен. А за болнични и санаториални зони пределно допустимите нива са много по-ниски - съответно 45 dBA и 35 dBA. Съществуващата норма за нивото на шума в болнични стаи (35 dBA) е такава, че дори и да се достигне санитарно-хигиенната норма за главни артерии в съществуващи градски части (60 dBA), нормата в помещенията на болниците, разположени по централните градски улици няма да може да се осигури без прилагането на специални обезшумителни мерки. Изводът е, че съществуващото шумово натоварване по тези улици не позволява разполагането на болнични и детски заведения по тях.

Авиационният шум от самолетите, излитащи от и приземяващи се на Летище Варна, което отстои на 1.0 km югозападно от кв. "Вл. Варненчик” и на 10.0 km северозападно от центъра на Варна, също допринася за рязко повишаване нивото на общия шум, но само за кратко време и в определени зони от града. Най-засегнати са южните части от централната градска част и кв. “Трошево”, а при определени метеорологични условия кв. “Левски” и кв. “Виница”.

Акустичният дискомфорт от функционирането на - летищния комплекс се усеща най-много през летните месеци и е най-дразнещ през нощните часове.

Неблагоприятното въздействие върху прилежащите им райони от старата градска част оказват и двата транспортни възела (Пристанището и Ж.П. Гарата), които допълнително внасят специфичен транспортно-промишлен шум.

Проведените през последните 10-15 години мероприятия, като изнасяне на тежкотоварния автотранспорт извън града, ремонт на главни пътни участъци и подобряване на състоянието на пътните покрития, озеленяване на крайпътни ивици, ограничаване на скоростта на превозните средства в жилищните райони и др. не са подобрили значително акустичната картина.

Прогнозата за следващите години е за запазване и дори повишаване на съществуващите нива на шума, поради по-високата автомобилизация и очакваното повишаване на стопанската активност. В селските райони и вилните зони акустичното замърсяване е значително под нормите.

Необходимо е предприемане на мерки и действия, които да се отразят в новия Общ устройствен план на Община варна и в Плановете за развитие на общините Варна и Аксаково, тъй като по-голямата част от комплекса се намира на територията на Община Аксаково.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет