Приятелство с бога



бет7/15
Дата16.07.2016
өлшемі1.43 Mb.
#203523
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15

Спомни си, че си човешко същество, а не човешки мислител. Затова влез в битието.

Какво значи това? Не знам, по дяволите, какво значи това!

Какъв беше ти току-що?

Развълнуван. Развълнуван съм, защото Ти ме ос­тави с цялото това тинтири-минтири.

Аха, ето че ти наистина знаеш какъв си бил.

Не, просто се чувствам така. Чувствам се развъл­нуван.

Тогава точно такъв си бил. Какъвто си се чувствал, такъв си бил. Не съм ли ти казвал, че чувството е езикът на душата?

Хубаво, но не го разбирах точно по този начин.

Добре, сега беше един по-добре разбиращ чо­век.

Да, малко по-добре.

Чу ли какво казах? Какво?

Казах, че ти „беше" по-добре разбиращ чо­век.

Какво си опитваш да ми кажеш тук?

Казвам ти, че във всеки отделен момент от настоящето, от текущото сега, ти „беше", ти „си" нещо. И това, което чувстваш, ти казва какво беше, какво си, какво е твоето битие. Чувствата ти никога не лъжат. Не знаят как се прави това. Казват точно какъв си, какво е твоето битие във всеки момент. И можеш да промениш начина, по който се чувстваш, като промениш просто начина, по който съществуваш, по който се осъществява битието ти.

Мога ли? Как да го направя?

Можеш да избереш да „бъдеш", да съществу­ваш, по различен начин.

Това не изглежда възможно. Чувствам се по начи­на, по който се чувствам. Нямам власт над него.

Начинът, по който се чувстваш, е отговор на това как си, какво е битието ти. А над това имаш власт. Точно това ти казвам тук. „Битието" е мяс­то, където поставяш себе си, то не е отговор. „Да се чувстваш" е отговор, но „да бъдеш" не е. Чувствата ти са отговор на това, което си, на начина да съществуваш, но той не е отговор на нищо друго. Той е избор.

Аз избирам да бъда това, което съм? Избираш. Наистина избираш.

Но защо не го осъзнавам ясно? Струва ми се, че не го осъзнавам ясно.

Мнозина не го правят. Защото повечето хо­ра са забравили, че създават своята собствена действителност. Но да сте забравили, че правите това, не означава, че не го правите. То означава само, че не знаете какво правите.

„Отче, прости им, защото те не знаят какво вър­шат."

Точно така.

Но ако не зная какво правя, как бих могъл да правя нещо друго, нещо различно?

Сега вече ти действително знаеш какво пра­виш. Това беше и целта на целия този диалог. Дойдох тук, за да те събудя. Сега си събуден. Сега съзнаваш ясно всичко. Ясното осъзнаване е състояние на битието. Твоето „битие" сега е ясно­то осъзнаване. От това състояние на ясно осъзна­ване, ти можеш да избереш всеки друг вид битие. Можеш да избереш да бъдеш мъдър или чуде­сен. Можеш да избереш да бъдеш състрадателен и разбиращ. Можеш да избереш да бъдеш търпе­лив и всеопрощаващ.

Мога ли да избера просто да бъде щастлив?

Да. Как? Как да го направя?

Не го прави. Просто беди такъв. Не се опит­вай да се „правиш" на щастлив. Просто избери да „бъдеш" щастлив и всичко, което правиш, ще произлиза от това. Ще бъде породено от това. Битието ти - това как съществуваш, ще поро­ди действията ти - това какво правиш. Винаги помни това.

Но как мога да избера да бъда щастлив? Не е ли щастието нещо, което ни се случва? Искам да кажа, нали това, което съм, е последица от това, което се случва или пък ще се случи?

Не! То е нещо, което ти избираш да бъдеш, като последица от това, което се случва или ще се случи. Ти избираш да бъдеш щастлив. Никога ли не си виждал двама, които реагират съвършено различно на една и съща поредица от събития и обстоятелства?

Виждал съм, то се знае. Това става, понеже съ­битията и обстоятелствата имат различно значение за всеки един от тях.

Ти решаваш какво значение има нещо! Ти му придаваш едно или друго значение. Докато не решиш какво значение има нещо, то няма никак­во значение. Помни това. Нищо само по себе си няма значение.

Значението произтича от състоянието на би­тието.

Ти си оня, който във всеки момент избира да бъде щастлив. Или избира да бъде тъжен. Или избира да бъде гневен, или успокоен, или всеопрощаващ, или просветлен, или какъвто и да би­ло. Ти избираш. Ти. Нищо извън себе си. И изби­раш доста случайно.

А сега ето ти голямата тайна. Ти можеш да избереш състоянието на битието си, начина, по

който ще съществуваш, преди да се е случило не­що, точно както го правиш, след като нещо се случи. По този начин ти създаваш своето изживя­ване, вместо просто да го изпитваш.

Всъщност ти правиш това точно сега. Все­ки миг. Но можеш да го правиш несъзнателно. Можеш да бъдеш сомнамбул. Ако е тъй, време е да се събудиш.

Но не можеш да бъдеш съвършено буден, докато мислиш. Да мислиш значи да бъдеш по друг начин в състояние на сън. Защото онова, за което мислиш, е илюзия. Това е в реда на неща­та. Ти живееш в илюзорен свят, поставил си се там, тъй че трябва и да се замислиш за него. Но припомни си, че мисълта създава действително­стта, тъй че, ако си създал действителност, която не ти харесва, не се замисляй втори път за нея!

„Нищо не е зло, освен ако мисленето го прави такова."

Точно така.

Тъй че отвреме навреме би било добре напъл­но да спираш да мислиш. Да влизаш в досег с по-висша действителност. Да изхвръкваш вън от илюзията.

Как мога да спра да мисля? Струва ми се, че вина­ги съм мислил. Мисля дори за това!

Първо, остани тих и безмълвен. Между дру­гото, забележи, че казах остани тих и безмълвен, а не казах мисли тихо и безмълвно.

О, това е добре, много добре казано.

Хубаво. А сега, като останеш безмълвен из­вестно време, ще забележиш, че и мисленето ти малко забавя своя ход. Започва да къкри, да сти­хва. А сега започни за мислиш за какво мислиш.

Какво пък е това?

Чу Ме. Започни да мислиш накъде се за­пътват мислите ти. После ги спри да не отиват там. Съсредоточи се върху мислите си. Мисли за какво мислиш. Това е първата стъпка към Майсторството.

Брей. Това издухва, изпразва съзнанието ми, взе­ма ми ума.

Точно така. Не, нямам предвид това...

Да, точно това имаш предвид. Само че не го знаеш. То наистина издухва, изпразва съзнанието ти, взема ти ума. Как го казвате вие, хората? „Да духнем оттук! Да изпразним това свърталище"! Е добре, сега ти ще издухаш, ще изпразниш съз­нанието си, ще си изгубиш ума. Това значи, че ще го напуснеш.

И сега, като те видят в това състояние на безсъзнателност, хората могат да те попитат: „Да не си си изгубил ума? Да не си се сбогувал със сетивата си?" А ти можеш да им отвърнеш: „Да! Не е ли великолепно?" Защото умът ти е анализа­тор на данните, които влизат през сетивата. Сега ти си спрял да анализираш всички тези входящи данни. Спрял си да мислиш за тях. Вместо това започваш да мислиш за какво мислиш. Започваш да се съсредоточаваш върху мислите си, а скоро няма и въобще да се съсредоточаваш върху нищо.

Как можеш да не се съсредоточаваш върху нищо?

Съсредоточи се първо върху нещо отделно. Не можеш да започнеш да не се съсредоточаваш върху нищо, преди да си се съсредоточил върху нещо.

Проблемът тук отчасти е в това, че умът почти винаги е съсредоточен върху много неща. През цялото време той получава входящи данни, идващи от стотици различни източници и ана­лизира тези данни със скорост, по-голяма от ско­ростта на светлината, изпращайки ти информация за тебе самия и за онова, което се случва наоколо.

За да не се съсредоточаваш върху нищо, най-напред трябва да спреш този умствен шум. Трябва да го поставиш под контрол, да го ограничиш и, в крайна сметка, да го елиминираш. Искаш да не се съсредоточаваш върху нищо, но първо трябва да се съсредоточиш върху нещо отделно, вместо да постигнеш целта си с един удар.

Тъй че направи нещо просто. Можеш да запо­чнеш с мъждукането на една свещ. Гледай свещ­та, гледай пламъка, виж какво ще забележиш в него, взри се дълбоко в него. Бъди с пламъка. Не мисли за него. Бъди с него.

След малко очите ти ще поискат да се затво­рят. Ще натежат, ще се замъглят.

Самохипноза ли е това?

Опитай се да избягваш етикети. Виждаш ли? Правиш го отново. Мислиш за това. Анализираш го и искаш да му поставиш име. Мисленето за нещо те спира от това да бъдеш с него. Когато правиш това, не мисли за него. Просто бъди със своето изживяване.

Добре.

А сега, като усетиш, че ти се иска да затво­риш очи, просто ги затвори. Не мисли за това. Просто ги остави сами да се затворят. Те ще го направят естествено, от само себе си, ако не се бориш да ги задържиш отворени.



Сега вече ограничаваш входните пътища на сетивата си. Това е добре.

А сега вслушай се в дишането си. Съсредо­точи се върху дъха си. Вслушвай се особено във вдишването си. Вслушването в своето Аз ни пречи да се вслушваме в нещо Друго. Точно тогава идват великите идеи. Вслушвайки се в своето вдишване, ти се вслушваш във своето вдъхновение.

О, Боже мой, как да го сторя? Как продължаваш да ме догонваш с неща от тоя род?

Ш-ш-шт. Тихо. Спри да мислиш за това!

А сега се съсредоточи върху своите вътрешни видения и представи. Защото щом веднъж те осе­ни вдъхновение, то ще ти донесе и велико „вникване", „прозрение". Съсредоточи това прозре­ние в мястото по средата на челото си, точно над очите си.

Тъй нареченото Трето Око?

Да. Насочи вниманието си там. Дълбоко се взри там. Не се взирай, очаквайки да видиш не­що. Взри се в нищото, в ни-щото. Бъди с мрака. Не се мъчи да видиш нещо. Отпусни се и бъди доволен от мира в пустотата. Пустотата е нещо добро. Творчеството може да се осъществи само в празно пространство. Затова наслаждавай се на пустотата. Не чакай нищо повече, не искай нищо повече.

А какво да правим с всички мисли, които про­дължават да изникват? Повечето хора са щастливи, ако успеят да останат и три секунди в пустота. Би ли могъл Ти да се заемеш със съпротивата на всич­ки постоянни мисли, които непрекъснато възникват - особено у новака? Новаците са много объркани от въпроса защо трябва да заглушат съзнанието си и да постигнат нищото, за което Ти говориш. Това парче от тортата може да е добро за Тебе, но сигурно - не и за повечето от нас.

Отново мислиш за това. Приканвам те да спреш да мислиш за това.

Ако съзнанието ти се изпълва с мисли, само го гледай и приеми, че всичко е наред. Когато мислите изникват, просто отстъпи назад и наблю­давай как се случва това. Не мисли за него, само го отбележи. Не мисли за какво мислиш. Прос­то отстъпи назад и го отбележи. Не го преценя­вай. Не го оставяй да те разстройва, обърква и тревожи. Не започвай да си говориш сам за него, например: „Хубаво, ето че пак се почва! Всичко, до което съм стигнал, са мисли! Кога ли ще стигна до нищото?"

Не можеш да стигнеш до нищото, като се оплакваш непрестанно, че вече не си там. Когато изникне една мисъл - някоя странична, външ­на, чужда мисъл, не за нещо определено, а без каквато и да било връзка с момента - само от­бележи това. Отбележи това и го благослови, и го направи част от изживяването си. Не се зас­тоявай при него. То е само част от минаващото шествие. Остави го да отмине.

Прави същото със звуците и усещанията. Мо­же би си забелязал, че никога не чуваш толкова много звуци, както когато се опитваш да се по­топиш в пълна тишина. Може би си забелязал, че никога не ти е толкова трудно да се почувст­ваш удобно, както когато се опитваш да седнеш съвсем удобно. Само отбележи това. Отстъпи ед­но равнище назад и наблюдавай себе си, отбеляз­вайки това. Направи го част от своето преживя­ване. Но не се застоявай при него. То е част от минаващото шествие. Остави го да отмине.

Като въпроса, който току-що зададе. Той е просто въпрос, който се е появил. Той е мисъл, която е изникнала. Той е част от минаващото шествие. Остави го да отмине. Не се опитвай да му отговориш, не се опитвай да го решаваш, не се опитвай да го проумееш. Просто го остави да бъде тук. Остави го да бъде част от минаващото шествие. После го остави да отмине. Отбележи, че нищо не трябва да правиш във връзка с него.

В това ще намериш велик покой. Какво облекчение. Нищо да не искаш, нищо да не правиш, нищо да не бъдеш, освен това, което си точно сега.

Да върви. Да бъде.

Но продължавай да гледаш. Без тревога, без очакване. Просто..., продължавайки кроткото си наблюдение. Без да имаш нужда да видиш не­що..., готов да видиш всичко.

И сега, като правиш това за пръв път, или за десети път, или може би за стотен или хиляден път, може би ще видиш как изглежда мъждукащ син пламък или танцуваща светлина. Тя може да се появи в припламвания най-напред, а после да се закрепи пред погледа ти. Остани с нея. Влез в нея. Ако усетиш, че твоето Аз се слива с нея, остави това да се случи.

Ако това се случи, няма какво повече да ти бъде казано.

Какъв е този син пламък, тази танцуваща светли­на?

Това си ти. Това е сърцевината на душата ти. То е онова, което те окръжава и преминава през тебе, онова, което си ти. Кажи на душата си: „Здравей!" Ето че, накрая, си я открил. Ето че, накрая, си я изживял.

Ако се слееш с нея, ако станеш с нея Ед­но Цяло, ще изпиташ върховна пълнота на ра­дост, която ще наречеш блаженство. Ще откриеш, че същността на душата ти е и Моята същност. Ще станеш едно цяло с Мене. Може би - само за миг. За частица от секундата. Но това ще е достатъчно. След него нищо друго няма да има значение, нищо вече няма да бъде същото и ни­що във физическия свят няма да може да се мери с това. И точно тогава ще откриеш, че нямаш нужда от нищо и от никого извън себе си.

Това изглежда донякъде ужасно. Искаш да ка­жеш, че никога вече няма да пожелая да бъда с някой друг? Че няма да пожелая да обичам никого, защото вероятно никой няма да ми даде онова, което съм намерил вътре в себе си?

Не съм казал, че никога няма да обичаш нико­го и нищо извън себе си. Казах, че никога няма да имаш нужда от нещо или от някого извън себе си. И пак ще кажа, любовта и нуждата не са едно и също.

Ако наистина си изживял вътрешното еди­нение, което описах, последиците ще са точно обратното на това, от което се боиш. Далеч от нежеланието да бъдеш с когото и да било, ти ще искаш да бъдеш с всекиго - но сега, за пръв път, по съвършено различна причина.

Няма вече да се стремиш да бъдеш с другите, за да получиш нещо от тях. Сега ще копнееш да им дадеш нещо. Защото ще искаш от сърце да споделиш с тях изживяването, което си намерил вътре в себе си - изживяването на Единение.

Ще търсиш това изживяване на Единение с всекиго, защото ще знаеш, че то е истината за твоето битие и ще искаш да познаеш тази истина чрез свой собствен опит, собствено изживяване.

Ето тогава ще станеш „опасен". Ще се влю­биш във всички.

Да, и това е опасно, защото ние, човешките съ­щества, сме създали живот, в който чувството на непрестанно Единение с всички ти носи неприятнос­ти.

Но сега вече знаеш и причините, тъй че мо­жеш да избегнеш всичко това.

Да, разбира се, зная, че бедността, очакванията и ревността са могъщите сили, които могат да сложат край на любовта. И все пак не съм сигурен, че ще мога да ги отстраня от живота си, защото не съм сигурен, че зная формулата за това. Имам предвид, че едно е да кажеш: „Никога вече не прави това!", а друго - да кажеш: „Ето как ще стане!"

Точно тук започва приятелството ти с Мене.

Приятелството с Бога ти позволява да „узна­еш формулата" - не само формулата за освобож­даване от бедността, очакванията и ревността, но и формулата за всичко в живота, мъдростта на годините.

Приятелството ти с Мене ще ти позволи съ­що така и да прилагаш на дело тази мъдрост; да я накараш да работи, да бъде действена, да ти помогне да живееш живота си. Едно е да знаеш, а друго - да използваш умело онова, което знаеш. Едно е да притежаваш знание, а друго - да притежаваш мъдрост.

Мъдростта е приложено знание.

Ще ти покажа как да прилагаш цялото зна­ние, което съм ти дал. През цялото време ти показвам това. Но ще ти е по-лесно да ме чуеш, ако бъдем приятели. Тогава ще можем наистина да дадем тласък! Тогава ще можем наистина да полетим!

Тук говорим за истинско приятелство с Бо­га. Не лъже-приятелство, не подобие-на-приятелство, не приятелство-с-частично-работно-време, а истинско, смислено, близко приятелство.

Говоря ти, минавайки през стъпките, които ще ти помогнат да осъществиш това. Първите три стъпки са:

1. Познай Бога.

2. Довери се на Бога.

3. Обичай Бога.

А сега ще хвърлим поглед към Четвъртата Стъпка: Прегърни Бога.

Прегърни Бога?

Прегърни Бога. Приближи се до Бога. Ето за това говорим тук. Говорим за това как да се доближиш до Бога.

Бих искал да го направя. Бих искал да бъда по-близо до Тебе. Само че не зная как да го направя.

Ето че сега го правиш. Намираш много добър път към него. Като прекарваш в тишина, като прекарваш със своето Аз по няколко златни ми­га всеки ден. Точно с това можеш да започнеш най-успешно.

Когато си със Своето Аз - със Своето Истин­ско Аз - ти си с Мен, защото Аз съм Едно Цяло с Твоето Аз и Твоето Аз е Едно Цяло с Мен.

Както вече ти казах, не само един път во­ди до това. Аз ти посочих един път, току-що ти описах един път, но пътищата са много. Не само по един път можеш да стигнеш до Своето Аз и не само един път води към Бога. Добре би било, ако всяка религия на света разбере това - и ако го проповядва.

След като веднъж си намерил Своето Аз, мо­же би ще пожелаеш да излезеш от Своето Аз и да сътвориш един по-нов свят. За да го направиш, докосни другите, както Твоето Аз трябваше да бъде докоснато. Гледай на другите, както според тебе би трябвало да се гледа на Твоето Аз.

„Прави на другите това, което би искал да ти правят".

Точно така. Прегърни другите, както се стре­миш да прегърнеш Мене, защото, като прегръщаш другите, ти наистина прегръщаш Мене.

Прегърни целия свят, защото целият свят пре­гръща този и това, което съм Аз.

Не отхвърляй нищо и никого в света. Но дока­то си в света и светът е в тебе, помни, че ти си по-голям от него. Ти си неговият създател, защото ти си създал своята собствена действителност - и това е толкова сигурно, колкото и че я изживя­ваш чрез собствения си опит. Ти си едновременно и творецът, и творението, какъвто съм и Аз.

Създаден съм „по Божи образ и подобие".

Да. И във всеки отделен момент можеш да избереш дали да имаш преживяването на творец или на онова, което е било сътворено.

Мога да избера дали да бъда „на този свят, но не

от него."

Учиш се, сине Мой. Възприемаш знанието, което ти давам, и го превръщаш в мъдрост. За­щото мъдростта е приложено знание. Ти се пре­връщаш във вестоносец. Ние с тебе започваме да говорим в един глас.

Да стане човек приятел с Тебе, наистина значи да стане приятел с всички хора, с всичко - с всяко об­стоятелство или условие.

Да.

Ами ако съществува човек или условия, които предпочиташ занапред да не влияят на живота ти? Ами ако съществува човек или условия, които ти е трудно да обичаш, на които откриваш, че искаш да се противопоставиш, да ги отблъснеш?


Онова, на което се противопоставяш, става по-упорито.

Не забравяй това. И къде е решението тогава?

В любовта. Любовта?

Не съществува условие, обстоятелство или проблем, който любовта не може да реши. И това не значи, че ще оставиш да злоупотребяват с тър­пението ти. Вече сме го обсъждали. Значи само, че любовта - към самия себе си и към другите - винаги носи решението.

Няма човек, когото любовта не може да из­лекува. Няма Душа, която любовта не може да спаси. Всъщност няма никакво спасяване, защото любовта и всяка душа са едно и също. И когато дадеш на нечия душа онова, което тя е всъщност, с твоя помощ тя се връща към себе си.

Казах вече, че това правиш Ти за мас! И то се превърна в официално изявление за задачата на моята фондация. То ми хрумна, когато се опитвах да напиша официалното изявление за задачата й: „Да помогнем на хората да се върнат кум самите себе си".

Мислиш ли, че беше случайно? Предполагам, че вече би трябвало да го зная.

Може би е така. Нищо не става случайно, нали?

Нищо.

Нито постъпването ми в радиото, нито отиване­то ми да живея на Юг, нито предложението, което получих - да работя в радиостанция само за черни, нито срещата ми с Джей Джексън в The Evening Capital. Всичко това е било съвършено не-случайно, нали?



Да, така е.

Мисля, че го разбрах, още когато се срещнахме за пръв път с Джей. Струваше ми се, че в това, което ще се случи между нас, има нещо предопределено. Не мога да го обясня; то е само усещането, което имах от мига, когато стъпих в кабинета му. Бях нервен, да, защото отчаяно се нуждаех от работа. Но щом седнах, веднага усетих, че нещата ще се оправят.

Джей беше чудесен човек. Като го опознах, наме­рих, че е отзивчив, разбиращ човешката участ, неве­роятно дружелюбен, а преди всичко - мил и човечен. Всички го обичаха.

А и Джей виждаше у всекиго положителното. Да­ваше всекиму възможност да се прояви. После втора, трета. Да работиш за него беше мечта. Направиш ли нещо хубаво, няма да го изпусне. Веднага ще получиш бележка от него: Добре си написал за бюджета или: Пак: интервю с монахинята - НАПРАВО ВЕЛИКО­ЛЕПНО ! Тези бележчици излитаха от бюрото му като вихрушка; можеше да се намерят навсякъде из нови­нарския отдел, при това - всеки ден.

Обичах Джей и не можех да повярвам, когато ум­ря толкова млад.

Предполагам, че беше в средата на 40-те си години, и имаше някакви проблеми със стомаха. Или може би беше нещо много по-сериозно, не знам. Единственото, което знам, е, че докато работех до него през послед­ните месеци, той не ядеше нищо, освен каша. Това беше единственото, което можеше да яде.

Тогава бяхме в The Anne Arundel Times. The Evening Capital беше продаден и Джей, заедно с баща си и брат си, беше купил друг малък вестник и го превърна в седмичник, обслужващ цялата община Ан Арундел. (Анаполис беше седалището на общината.) Още работех в Capital, когато Джей ми звънна и ми предложи длъжността главен редактор в Тimes. Нужни ми бяха само две секунди, за да взема решение.

Бях получил либерално възпитание в първия вест­ник, но научих още повече във втория. Много по-малко издание, с малоброен екип, той изискваше всяка седмица подготовка на ръка. Научих как се прави ху­дожествено оформление и как се лепят материали.

Бях също така и фотограф на вестника (трябваше бързо да науча как да боравя с фотоапарат и дори - как да работя в тъмната стая), и негов водещ (всъщ­ност единствен) репортер. Научих добре и как се работи под натиска на безмилостните срокове, в които трябва да бъдат предавани всички вестникарски пуб­ликации.

Надявам се тук да „узнаете", че аз открих у себе си способности, за чието съществуване дори не бях и подозирал. Открих и че мога да предизвиквам тези способности, само като се насиля да го направя. За мен това беше голямо откритие. Беше голяма вест. Напомняне, пратено От Върха. Бог ми казваше не­що, което открай време бях използвал, без да си давам сметка за това: животът започва в края на прос­транството, където си се чувствал удобно.

Казвал съм го вече и пак ще го кажа. Не се бойте да се п-р-о-т-е-г- н-е-т-е. Да стигнете по-високо от оно­ва, което ви се вижда достъпно. Най-напред може да ви изглежда страшно, но после ще започне да ви носи радост и удоволствие.

Колкото до мене, аз го обикнах. Процъфтявах под лъчите му. Никога не ми беше достатъчно. Исках още и още. И Джей го знаеше. Видя го и разшири пределите му у мене. В тези граници често се чувст­вах скован от своята несигурност, но Джей знаеше от какъв материал съм направен. Той ми помогна да се върна към себе си. Всички Майстори го правят и правейки го, дават най-голямата си благословия.

Разцъфнах под настойничеството на Джей, под твърдото му, но доброжелателно ръководство и не­говия пътеводен принцип: „Нищо не е невъзможно!" Всъщност аз скоро го усвоих, превърнах го в свой. Той добре прилягаше на онова, на което ме беше учил баща ми: „Можеш всичко, за което се заловиш умно и сърцато!". Или, както го изразяваше майка ми: „Където има воля, там има и път!"

Както вече казах, бях поразен, когато Джей почи­на толкова млад. Не мислех, че толкова добър човек трябва да си отиде толкова рано.

Беше свършил своето.

Знам. Само че тогава не го разбирах. Бях обър­кан, наранен. Ако това е отплатата за добрите хора, какъв е смисълът на всичко? Дотам стигаше мислене­то ми. В онези дни не бях дори и сигурен, че същест­вува нещо като „след това". Не знаех дали съществу­ва живот след смъртта. Смъртта на Джей ме порази. Накара ме здраво да се замисля над този въпрос.

Намери ли отговор?

Да. Получих отговора в деня, когато погребахме Джей.

И как се случи това?

Сам Джей ми даде отговора. С две думи. На гро­бището. Със собствения си глас.


Десет

Гробището може би е мястото, където най-малко очак­ваш да намериш просветление, но аз го намерих точно там. Поне - част от него.

Бях се запътил към черквата „Света Ана", където щеше да е службата за погребението на Джей, но стиг­нах късно и заварих почти всички места заети. Сигур­но се беше стекъл половината град, и не знам защо се чувствах някак си не на място сред всички тези скър­бящи хора. Допускам, че съм търсел момент на лично съприкосновение, в който да остана насаме с него. Бях загубил много добър приятел. Бяхме станали такива. Беше ми като по-голям брат.

Излязох от черквата и реших, че трябва да „от­служа личната си служба" в памет на Джей, моето самостоятелно сбогуване с него на гроба му по-късно през същия ден. След два часа, когато предполагах, че всички са били на гроба му и са си отишли, се за­пътих към гробището „Света Ана". Предположени­ето ми се оказа вярно. Там нямаше никого. Тръг­нах да търся гроба на Джей, за да му кажа своето сбогом. Само че не можах да намеря неговия гроб. Никъде. Огледах една след друга редиците с над­гробни камъни, но никъде не видях ЕЛМЕР (ДЖЕЙ) ДЖЕКСЪН - младши. Върнах се и огледах навсякъ­де отново. Нищо.

Чувствах се все по-разстроен. Може би е трябвало все пак да остана с другите на погребалната служба. Да не би пък да съм сбъркал гробището? Да не би да търся гроба на друго място? Исках наистина да се сбогувам с Джей. Стремях се наистина към този момент. А сега започваше и да ми се вие свят. Беше излязъл вятър и изглеждаше като че ли ще се разрази буря. Хайде, Джей, викнах на ум, къде си7.

Знаете как, докато сте спрели на светофара и иска­те светлините да се сменят, а те не се сменят, викате наум: Хайде, сменяйте се, по дяволите7. Точно това правех и сега. Не че очаквате наистина светлините да се сменят, точно сега, точно тук, в момента. И не че очаквате наистина да получите отговор на едно гро­бище. (Всъщност, по-скоро не го очаквате.)

Добре де, аз го очаквах. И дъхът ми секна от страх.

Ей тук.

Това беше всичко, което каза той. Но това беше неговият глас, гласът на Джей, отчетлив и ясен като камбана. Идеше точно иззад гърба ми и ме накара да се обърна толкова рязко, че краката ми щяха да излязат из обувките.

Нямаше никого. Нищо.

Можех да се закълна, че съм чул Джей.

После го чух отново.



Ей тук.

Този път долетя по-отдалече, от посока, към която не гледах, но отвисоко, от едно малко хълмче. Мраз пробягна по гърба ми. Беше гласът на Джей. Ничий глас не звучеше като гласа на Джей. Беше Джей.

Но тук наоколо нямаше никого. Тогава си помис­лих, че може би някой гробищен пазач се скита наоко­ло. Може би ме е видял да се оглеждам и е пред­положил, че търся някой новоизкопан гроб. Може би беше някой, чийто глас наистина силно напомняше гласа на Джей.

Но тук наоколо просто нямаше никого. Искаше ми се наистина да видя някого наоколо. Наистина ми се искаше. Защото гласът не беше нещо, което си представях. Бях го чул - тъй силно и ясно, както след миг чувах сърцебиенето си.

Завтекох се към хълмчето. Може би, помислих си, там долу, от другата страна, има някой и прос­то оттук не мога да го видя. На върха на хълмчето намерих място, от което всичко се виждаше най-добре, и се огледах наоколо.

Никой.


После отново чух гласа - сега вече по-мек, с ти­хичко изговорени думи, сякаш Джей беше точно зад гърба ми.

Ей тук.

Обърнах се, този път бавно. Бях уплашен. Приз­навам си. Но скоро уплахата се превърна в удивление. Надгробният камък на Джей беше точно пред мене. Стоях на гроба му.

Скочих от тази купчина пръст на земята, сякаш бях стъпил върху алигатор. Прррощавввааай, му се извиних. Не знам на кого си мислех, че говоря.

Да, говорех. Говорех на Джей. Вече знаех, че е тук. Знаех, че е преживял „смъртта" си и че ме е повикал на гроба си за един последен, личен миг на сбогуване.

Очите ми се напълниха със сълзи. Седнах на земя­та и известно време останах неподвижен, гледайки със затаен дъх името на Джей, прясно издялано върху мрамора. Почаках го да каже още нещо. Той не го стори.

„Добре", казах след малко, „как се чувстваш като мъртъв?"

Опитвах се да се разведря, да ми просветне. Вме­сто това видях светкавица да проблясва в далечината. Приближаваше се буря.

„Слушай, Джей", казах наум, „искам да ти благо­даря за всичко, което направи за мене, за всичко, което беше и си за всеки от нас. Ти беше истински вдъхновител за толкова много хора. Ти докосна тъй ми­ло и грижовно живота на мнозина. Исках само да ти благодаря. Ще ми липсваш, Джей."

Започнах тихичко да хлипам. Тогава получих последната вест от Джей. Този път тя не беше облече­на в думи. Беше просто само усещане. Усещане, което с обич се рееше над мене, сякаш някой сложи наметка на раменете ми и кротко ми стисна ръцете.

Не мога да го опиша по-нататък. Нямам думи. Не намирам думи. Но просто знаех, че с Джей всичко ще бъде наред, че вече е наред, че и с мене всичко ще бъде наред. Разбрах и че точно тогава, в момента, всичко е съвършено. То е тъй, както би трябвало да бъде.

Изправих се. „Добре, Джей, разбрах всичко", ус­михнах му се, „Нищо не е невъзможно."

Бих могъл да се закълна, че като се обърнах и тръгнах обратно надолу, слизайки от хълмчето, до­чух тих, добродушен смях.

Вие двамата сте преживели един чудесен миг там заедно. Благодаря ти.

Той беше там, нали? Чух го, нали? И той ме чу.

Да. Има живот след смъртта, нали?

Животът е вечен. Смърт не съществува.

Прощавай, че зададох този въпрос. Би трябвало от днес нататък никога да не се съмнявам в това.

Никога?


Никога. Един истински Майстор като Буда, Май­стор като Кришна, като Исус, никога не се съмнява.

Ами какво ще кажеш за: „Татко, защо си ме изоставил...?"

Е, хубаво, това е било... Не зная. Не зная какво е било това.

Съмнение, сине Мой. Това беше съмнение. Макар и само за миг, макар и само за секунда. Тъй че, знай, приятелю Мой: всеки Майстор се озовава в своята Гетсиманска Градина. Там зада­ва въпросите, които всеки Майстор задава. Може ли всичко това да бъде вярно? Не съм ли си го измислил? Наистина ли Божията воля е да изпия тази чаша? Или тя би могла да мине край устните ми?

Понякога ме спохождат някои от тези въпроси, но се срамувам да си го призная.

За тебе би било по-лесно, зная, точно сега да не говориш с Мене. По-лесно би ти било в много насоки. Би могъл да се отървеш от всичко туй, да го изоставиш - цялата тази отговорност, която си поел - да донесеш едно послание до човешкия род и да помогнеш да бъде променен светът; цялото това обществено внимание, което привлече към себе си, което постави живота ти под светлината на прожекторите.

Но виждам, че волята ти е да продължиш. Волята ти е всичко, което се появява в живота ти, да се появи. Всички събития в живота ти те доведоха до този миг.

Ти получи всичко необходимо, за да се под­готвиш за задачата, която днес си си поставил.

Дадени ти бяха съвършеният баща и съвършена­та майка, които да те подготвят за тази задача; съвършените условия в семейството и съвършено­то детство.

Дадени ти бяха редица способности за об­щуване и благоприятната възможност да развиеш тези способности. Поставен беше на най-подходя­щото място в най-подходящото време и други бяха поставени там около тебе по най-подходящия на­чин.

Ето защо ти срещна Джей Джексън, ето защо той оказа толкова дълбоко влияние върху тебе. Ето защо ти поработи сред Черните в Балтимор, сред бели южняци, сред родени в Африка, сред хора от Еквадор. Ето защо си се свързал в прия­телство и съдържателни разговори с потиснати и изплашени хора, които нямат нищо, живеят в тоталитарните режими на чужди страни, както и със световноизвестни филмови и телевизионни звезди и политически лидери, които имат всичко и живеят в своята собствена страна.

Нищо в живота ти не се е появило и не е ста­нало случайно. То, всичко това, е било предо­пределено, за да можеш да изживееш онова, кое­то избереш да изживееш, а сега - за да можеш да изживееш най-величествената проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал на това Кой Си Ти.

Предполагам тогава, че по същия начин се е стиг­нало и до срещата ми с Джо Алтън.

Предположението ти е вярно.

Ти знаеше, че един ден ще ми е нужно да зная всичко във връзка с политическия живот, та ако тряб­ва да предам Твоето послание на нацията, а всъщност - и на света, да го предам по подходящ, действен на­чин.

Ти беше оня, който знаеше това. Винаги си знаел, че искаш да донесеш нова надежда на света. Затова, прониквайки дълбоко в пробле­ма, много добре си разбирал, че политиката и религията са две области, в които трябва да настъпят промени, ако трябва да се роди, а още повече - да се укрепи една нова надежда.

Винаги съм се интересувал от политика, още от дните, когато бях дете. Случило ми се е просто (хм) да имам баща, който през по-голямата част от живота си беше потопен в местната политика. Работеше, под­крепяйки кандидати за различни изборни длъжности, затова искаше да е сигурен, че познава всички, зае­мащи отговорни постове във властта. Така домът ни винаги беше пълен със съдии и членове на градския съвет, с местни политикани, с капитани, командири на полицейски и избирателни райони, много от които редовно играеха карти с баща ми.

Като пристигнах в Анаполис, първата ми работа беше да се запозная с Джо Гришъм, кмета, и с Джо Ал­тън, общинския шериф. Тъй като работех за местна­та радиостанция, бях приет и за член на „работещата преса". Така ми беше малко по-лесно да се срещам с тези хора. Имах и нещичко, което можех да им пред­ложа - малко ефирно време никога няма да навреди на някой политик - а аз давах достатъчно и на два­мата, носещи името „Джо".

Скоро след като го срещнах, Джо Алтън се канди­датира за Щатския Сенат, като представител на нашия избирателен район, и спечели. Аз страхотно харесвах Джо; всички го харесваха. Той беше избран с голя­мо мнозинство и когато някои граждани на общината Ан Арундел предявиха към правителството искане за някои придобивки, го накараха да оглави движени­ето им. Взех участие в предизборната кампанията и след победата си в изборите за местно управление Джо Алтън оглави административното ръководство на об­щината Ан Арундел.

Няколко години по-късно се върнах в Анаполис в The Anne Arundel Times. Един ден Джо Алтън ми се обади.

Той харесваше начина, по който отразявах дей­ността на общинската администрация, и сега, канди­датирал се за следващ мандат като неин ръководител, имаше нужда от сътрудник за връзки с пресата. Но на телефонното обаждане не съм отговорил аз. Отго­ворил Джей.

Предполагам, че Джо Алтън не е искал да оби­ди собствениците на местния седмичник и решил, че е по-добре да попита, преди да ми предложи работа. Един след обяд, три-четири месеца преди смъртта си, Джей влезе в кабинета ми и каза: „Твоят приятел Джо иска да започнеш работа за неговата предизборна кампания."

Сърцето ми подскочи от радост. Винаги са ми били давани такива невероятни възможности. Вина­ги са ми падали в скута. Джей видя вълнението ми. „Предполагам, че ще отидеш, а?"

Не исках да го разочаровам. „Няма да те напусна, ако наистина имаш нужда от мене", казах. „Ти си се отнасял великолепно към мене и съм ти задължен."

„Не, не си", поправи ме Джей. „Задължен си на себе си. Винаги помни това. Ако можеш да получиш нещо, без да причиниш някому вреда, си задължен да го поискаш. Разчиствай си бюрото и да те няма!"

„Веднага ли?"

„Защо не? Виждам накъде те тегли сърцето и ня­ма смисъл да те държа тук и да броя дните, докато отидеш там. Тъй че, тръгвай."

Джей ми подаде ръка и аз я стиснах. „Радвах се на всичко това", усмихна се той. „Неопитен ре­портер стана главен редактор. Това беше за тебе почти невероятно пътешествие."

„Да."

„Ние също направихме невероятно пътешествие. Благодаря, че ни взе със себе си."



„Не, аз благодаря, че ме взехте със себе си", казах със свито гърло. „Благодаря ти, че ми даде тази въз­можност. Никога няма да забравя това. Не зная как ще мога някога да ти се отплатя."

„Аз зная," каза Джей.

„Как?"

„Направи добро другиму."



Туй то. Как можех да напусна тоя човек? Как можех да напусна вестника? Джей видя израза на лицето ми. „Не си го и помисляй," рече той. „Опа­ковай си багажа и изчезвай."

После излезе. Ей тъй. От кабинета ми и през вратата - навън, на улицата. Но като си тръгваше, подхвърли през рамо: „Никога не поглеждай назад, приятелю. Никога не поглеждай назад."

Така го видях за последен път.

Той ти даде добър съвет.

Наистина ли? Никога ли не трябва да поглеждаме назад? Няма нищо да спечелим, ако поглеждаме назад?

Той имаше предвид „Не се отгатва втори път, не се търси под вола теле". Върви напред без отгатване втори път, без пътешествия на вината, без колебание. Животът ти е пред тебе, а не зад гърба ти. Каквото си сторил, сторил. Не можеш да го промениш. Но можеш да се движиш напред.

Да, но не е ли в реда на нещата да съжаляваш за нещо?

Да, докато не смесваш чувството на съжале­ние с чувството за вина. Те не са едно и също. Да изразиш съжаление означава да обявиш, че не си показал своята най-висша представа за това кой си ти. Да изпиташ вина означава да решиш, че никога вече не ще бъдеш достоен да направиш това.

Твоето общество и твоята религия те учат, че вината изисква да бъдеш наказан без надежда за възстановяване на доброто ти име. Но ето какво ще ти кажа: целта на живота е да пресътворяваш себе си наново във всеки миг в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозре­ние, което някога си имал за това Кой Си Ти.

Затова аз се присъединих към тебе като съ-творец, виждайки накъде си се запътил, виж­дайки пътя, който си си предначертал, и да­вайки ти инструментите, за да преживееш точ­но това, което имаш нужда да преживееш, за да сътвориш точно това, което имаш нужда да сътвориш. Всичко това предизвикахме заедно ние двамата, ти и Аз.

По чия „воля" тогава се случи то?

Ще ти кажа - по Божествена Воля. Винаги помни това.



Волята - твоя и Моя - е Божествената воля.

О, човече, това е чудесно. Чудо на чудесата! Това казва всичко, нали? То обединява всичко. Знаеш как да го направиш. Знаеш как да обединиш всичко в де­сет думи, че и в по-малко. Това е различен начин да се каже нещо, което Ти беше казал в Разговори с Бога: „Твоята воля за Мене е и Моята воля за тебе."

Да.

Но преди ти каза нещо, което ме порази. Ти каза, че аз просто „използвам" Бога, за да осъществя живота си. Това някак си не звучи правилно. Имам предвид, не чувствам, че трябва да имам такъв вид приятелство с Тебе.



Защо не?

Не зная точно. Но тук се намесват някои неща, на които са ме учили: тук съм, за да служа на Бо­га. Когато бях в Началното училище „Св. Лауренс" в Милуоки и наистина мислех, че ще постъпя в семи­нарията, монахините ми казваха, че Бог ме използва, за да служа на Божиите цели. Никога не стана дума, че аз мога да използвам Бога, за да служи на моите цели.

Но Аз бих желал да бъде точно така. Така ли? Това ли би желал? Да.

Ти искаш да Те използваме? Не сме ли тук, за да ни използваш Ти?

Част от проблема за разбирането на това, за правилното разбиране на това, е да стане ясно, че този разговор е изграден върху парадигмата, образеца, модела на разграничението, разделени­ето. Това означава, че двамата с тебе - ти и Аз - разговаряме, сякаш по някакъв начин сме раз­граничени, разделени един от друг. Така, разбира се, мисли и по-голямата част от човешкия род. Повечето хора си представят, че такава трябва да бъде връзката им с Бога. Тъй че може би ще се окаже полезно да поприказваме в рамките на тази парадигма - за това дали тя позволява по-голямо разбирателство. Трябва да отбележа обаче, че тук говорим за нещо въображаемо, за илюзия, а не за нещо действително, не за онова, което съществува.

Разбирам. Съгласен съм, че бихме спечелили, ако поговорим с езика на въображението за живота вътре във „въображаемия свят". Наясно съм с това, че целият живот на Земята е въображаем. Сега знам и често дълбоко изживявам Крайната Действителност на Единението с Тебе, с всичко и всички. Но поняко­га е полезно да се обсъдят нещата в рамките на моето - и на мнозина други - по-ограничено разбиране за нещата. Говорейки в тези рамки, нима ние не сме тук, за да бъдем използвани от Тебе?

Ако бяхте тук, за да бъдете използвани от Мене, защо светът е такъв, какъвто е? Възможно ли е да съм си поставил такава цел? Или е възможно вие да сте си поставили такава цел! Казвам ви: това е вторичното, не първичното.

Светът около вас е точно такъв, какъвто вие сте си поставили за цел да бъде.

Ще го повторя още веднъж, защото съще­ствува възможност да сте го пропуснали. Казах: Светът около вас е точно такъв, какъвто сте си поставили за цел да бъде.

Какъвто сте си представяли и сте възнамеря­вали да видите света около себе си, такъв и ще го видите. Какъвто сте си представяли и сте въз­намерявали да бъде животът ви, такъв и ще го видите.

Ако сте били използвани от Мене за Моите цели (както това се вмества в рамките на ваше­то ограничено разбиране), Аз би трябвало да бъ­да един твърде неуспял Бог. Би изглеждало, че не съм направил нищо! Дори използвайки те за Мой Вестоносец и помощник, дори изпращайки на Земята Моя единствен и възлюблен Син (както мнозина от вас биха го разбрали), Аз бих бил не­способен да обърна прилива, да променя хода на събитията, да сътворя света на своите желания. Възможно ли е Моята цел да е била сътворяване­то на света такъв, какъвто е? Разбира се, че не... освен... ако Моята цел е била вие да сътворите света какъвто си изберете да бъде. В този случай вие щяхте да послужите на моята цел и Аз щях да съм ви „използвал".

Но и вие също щяхте да сте Ме „използвали", защото само чрез творческата сила, която живее у вас - сила, дадена ви от Мене - щяхте да бъдете способни да сътворите света на своите сънища и мечти.

Това ли е светът на моите сънища и мечти?

Ако не си мечтал за него, той не би могъл да съществува.

През много дни той изглежда като свят на моите най-страшни кошмари.

Кошмарите също са сънища. Особен вид съ­нища.

Как мога да се отърва от тях?

Промени мисленето си за онова, което съдър­жат представите ти за света. Това е част от същия процес, за който вече стана дума. Мисли за какво ще мислиш. Мисли за нещата, които са хубави и чудесни. Мисли за миговете на величие, гледките на слава, израза на любов.

„Потърси най-напред Небесното Царство и всичко друго ще получиш като добавка".

Точно така. И да използвам Тебе, да използвам Бога в този процес?

Бог е този процес. Това, което съм Аз, е този процес. Този процес ти наричаш Живот. Не можеш Да не Ме използваш. Можеш само да не знаеш, че го правиш. Но ако Ме използваш съз­нателно, ако Ме използваш с пълна яснота за това и с намерение да го направиш, всички неща ще се променят.

Това е Петата Стъпка в създаването на прия­телство с Бога.

Използвай Бога.

Кажи ми, моля Те, как да го сторя. Толкова стран­но ми изглежда да мисля за него и да си служа с подоб­ни изрази. Нужна ми е Твоята помощ, за да разбера какво означава да използвам Бога.

То означава да използваш всички инструмен­ти и дарби, които съм ти дал.

Дарбата да притежаваш градивна енергия, която ти позволява да създаваш своята действи­телност и да сътворяваш преживяванията си и опита си чрез своите мисли, думи и дела.

Дарбата на кротка мъдрост, която ти позволя­ва да познаеш истината във времена, когато би било добре да не съдиш, изхождайки от видимо­то, от привидността.

И дарбата на чиста любов, която ти позволя­ва да благославяш другите и да ги приемаш без условия, зачитайки свободата им да правят своя собствен избор и да живеят съобразно с него и давайки на твоето Божествено Аз свободата да прави същото. Така ти, както и всеки друг, ще можеш да пресътвориш своето Аз в следващата най-величествена проява на най-възвишеното си прозрение за това Кой Си Ти.

Казвам ти, казвам ви, във Вселената има ед­на Божествена Сила и съставните й части са: творческа енергия, кротка мъдрост, чиста любов.

Когато използвате Бога, вие просто използ­вате тази Божествена Сила.


„Нека силата бъде с тебе.

Точно така. Да не мислиш, че Джордж Лукас стигна до това случайно? Да не си представяш, че тази идея изникна нейде във въздуха? Ще ти кажа, Аз вдъхнових Джордж да стигне до тези ду­ми и стоящата зад тях идея, точно както те вдъх­новявам сега да стигнеш тук до тези думи и тази идея.

Тъй че тръгвай сега и направи онова, което си възложил на Своето Аз да направи. Промени света „чрез силата".

И Ме използвай. Използвай Ме през цялото време, ежедневно. И в най-мрачните, и в бляс­кавите си часове, и в миговете си на страх, и в миговете си на смелост, и във възходите, и в паденията си, и във върховете, и в падините си.

Казвам ти, ще попадаш и в едните, и в други­те. Вече ти се е случвало да се срещаш с всички тях. Всичко си има своя час, идва време за всяка цел и задача под небето.

Време да се родиш и време да умреш;

време да садиш и време да събираш плода от посаденото;

време да убиваш и време да лекуваш;

време да рушиш и време да градиш;

време да плачеш и време да се смееш;

време да оплакваш мъртвите и време да тан­цуваш;

време да хвърляш камъни и време да събираш камъни;

време да прегърнеш и време да се освободиш от прегръдката;

време да търсиш и време да губиш;

време да задържиш и време да захвърлиш;

време да откъсваш и време да сееш;

време да мълчиш и време да говориш;

време да обичаш и време да мразиш;

време за война и време за мир.

За какво е време сега? Туй е въпросът. Какво време избираш да бъде сега? Идвало ти е времето за всяко от тези неща и сега ти е дошло времето да избереш кое време искаш да изживееш този път, в сегашното, в „това време" !

Защото всичко, което някога се е случвало, се случва сега и всичко, което някога ще се случи, се случва точно сега. Този е вечният миг, времето за твоето ново решение.

Светът те очаква, тебе и твоето решение. Той ще постави на място онова, което ти поставяш на място в битието си. Ти ще поставиш на място в битието си онова, което си в своето битие.

Ето, така се движат нещата. Ето, така стоят нещата. И сега вече е време да се събудиш за тази истина. Тръгвай напред и разпространявай това послание из целия свят: времето на твоето освобождение и на изказването ти пред общество­то е дошло. Защото ти си ме молил: „И освободи ни от всяко зло" и Аз сега отново го правя тук с това послание. И отново протягам ръка за прия­телство.

Приятелство с Бога.

Аз съм тук за тебе, винаги.

По Всякакъв Начин.


Единадесет

Благодаря Ти за този чудесен разговор, в който ми обясни как мога да имам приятелство, с Бога. Отново прекарах с Тебе вълшебно време. И само първите пет стъпки - познай Бога, довери се на Бога, обичай Бога, прегърни Бога, използвай Бога - могат да променят живота на хората.

Да. Но бъди търпелив. Има още две.

Зная. И ми е нужно да ми помогнеш още малко при следващата от тях.

Помогни на Бога.

Да. Нужна ми е още малко помощ, за да разбера защо Ти имаш нужда от помощ.

Аз нямам нужда от помощ, но бих се радвал да я получа. Това би улеснило нещата.

Би улеснило? Мислех си, че в света на Бога няма нищо трудно. Затваряш ли се обратно в Себе Си?

Не. В Основната Действителност няма нищо трудно. Когато говоря с тебе тук, често използ­вам изрази, съвместими със света на твоето въо­бражение, на твоята илюзия. Ако винаги говоря с тебе, използвайки изрази, съвместими с основ­ната действителност, въобще не бихме могли да водим никакъв разговор. Ти не би могъл да ме разбереш. Това те затруднява много, дори когато случайно го правя отвреме-навреме.

Трудността е в това, че ти нямаш думи за повечето от онова, което искам да споделя с тебе, нито пък контекст, в който да поставиш онова, за което имаш думи. Това е трудността в повечето случаи, когато се пише на духовни и езотерични теми. Правят се опити да се каже истината за ос­новната действителност с ограничен брой думи, извадени извън контекста.

Сигурно затова толкова много от творбите, напи­сани на духовни теми, и толкова много от свещените ръкописи биват недоразбрани, неразбрани или разбра­ни изопачено.

Имаш право.

И тъй, в контекста на това, което разбирам, обяс­ни ми какво си имал предвид, когато каза, че моята помощ би „улеснила нещата"?

Имах предвид, че би ги направила по-лесно разбираеми за тебе.

Ох, мислех си, имаш предвид, че тя би улеснила нещата за Тебе.

В известен смисъл това исках да кажа и то е така. Но, както виждаш, тук ние отново влизаме в областта на темата за „контекста". Аз прекрач­вам границата и влизам в контекста на Основната Действителност, когато казвам подобни неща. В Основната Действителност онова, което ти пома­га на тебе, Ми помага и на Мене, защото в Основ­ната Действителност ти и Аз сме Едно Цяло. Ня­ма разграничение между нас. Но в парадигмата на разграничението, разделението, в която живеете, във въображаемия свят, който обитавате, такова твърдение няма никакъв смисъл.

В продължение на целия диалог аз трябваше да прескачам по този начин от единия в другия контекст, за да обясня онова, което не може да бъде обяснено, ако си останеш просто в рамките на своя Земен жизнен опит.

Затова за тебе е предизвикателство да „раз­береш изцяло", „да се вживееш напълно", „groc in fullness", както би се изразил чудесният Робърт Хенлайн. Ето това имах предвид, като казах: „Помогни на Бога".

Повечето хора дори няма да разберат докрай какво значи да „разбереш изцяло", „да се вживееш напълно", т

Добре, точно така е. Тук се сблъскваме точно с този проблем. Ти разбра нещата изцяло, вживя се в тях напълно, groc in fullness.

Защо просто не кажем, че ако помогна на Бога, това и за двама Ни ще улесни нещата? Но сега ми кажи как това ще улесни нещата?

За да го разбереш, най-напред трябва да раз­береш друго - какво Бог се опитва да направи.

Трябва да разбереш за какво съм се заловил.

Мисля, че съм разбрал. Ти пре-сътворяваш Себе Си наново във всеки отделен миг от Сега. Правиш го в следващата най-величествена проява на най-възвише­ното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти. Правиш го в нас, както и чрез нас. В този смисъл ние сме Ти. Ние сме членове на тялото на Бога. Ние сме „Богуващият" Бог.

Добре си го запомнил, приятелю Мой. Отно­во говорим в един глас. Това е добре, защото ти ще бъдеш един от многото вестоносци; не само търсач на Светлината, а и носител на Светлина­та.

И по този начин мога най-добре да Ти помогна! Мога най-добре да Ти помогна, като запомням и си припомням. Или, както Ти би се изразил, като се „включа". Това значи да стана отново член на тяло­то на Бога.

Ти наистина го разбра. Ти схвана това напъл­но, във всеки негов нюанс. Ето как можеш тук да помогнеш на Бога. Живей си живота целенасо­чено, хармонично и добротворно. Тези три начи­на на живот можеш да осъществиш, като използ­ваш дадените ти от Мене дарби: творческа енер­гия, кротка мъдрост и чиста любов.

Творческа енергия съм вложил в цялото ти същество и във всичко, което произтича от това. Мислите, думите и делата са Трите Инстру­мента за Творчество. Като знаеш това, можеш да избереш дали ще бъдеш причината за своите изживявания и жизнен опит, или същество, което е последица от тях.

Животът ти протича като последица от це­лите и намеренията, които влагаш в него. Щом това ти стане ясно, ще можеш да живееш целена­сочено. Ще мислиш за нещата целенасочено. Ще изговаряш думите целенасочено. Ще вършиш де­лата си целенасочено.

Когато направиш нещо и кажат: „Той го на­прави нарочно, умишлено, целенасочено!", то ня­ма да е обвинение, а похвала.

Всичко, което правиш, е подчинено на целта ти - а твоята цел във всеки миг от живота ти е да преживееш най-величествената проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти. Като използваш творческата енергия, ти помагаш на Бога да бъде в по-голяма степен това, което Бог е и търси в изживяването на своето Аз.

Кротка мъдрост съм вложил в душата ти. Ка­то използваш този дар, ти живееш хармонично при всяко стечение на обстоятелствата. Истин­ското ти Същество става въплъщение на самата хармония.

Хармония, това означава да усещаш трепте­нията на мига, на човека, мястото, обстоятелст­вата, които в момента изживяваш и с които съжи­телстваш. Да съжителстваш не значи да се съе­диниш. Да пееш в хармония не значи да пееш в един глас. Значи да пееш заедно с други.

Когато пееш в хармония, изцяло променяш начина, по който се пее песента. Тя се превръща в нова песен, в различна песен. Това е песента на душата и няма друга, по-красива от нея.

Внеси в своите мигове кротка мъдрост. Виж я как ги променя. Виж я как те променя.

Ти имаш у себе си тази кротка мъдрост. Аз съм я вложил там и тя никога не те е напускала. Повикай я във време на трудности и натиск, във време на тежки решения и враждебност, повикай я и тя ще бъде с тебе. Защото, когато я повикаш, ти ще повикаш Мене. Като използваш кротка мъ­дрост, ти помагаш на Бога да бъде в по-голяма степен това, което Бог е и търси в изживяването на Своето Аз.

Чиста любов съм вложил във всяко човешко сърце. Тя е онова, което Съм Аз и което Си Ти. Сърцето ти е преизпълнено с тази преливаща лю­бов. Ще се пръсне от нея. Тя е обхванала и цялото ти същество. То се състои от нея. Чистата любов е онова, Което Си Ти. Тя изразява Кой Си Ти.

Като изразяваш чиста любов, даряваш на се­бе си прякото изживяване на това Кой Си Ти. Това е най-великият дар. Изглежда, като че ли даваш дар другиму, а ти го даваш на Самия Себе Си. Защото в стаята освен тебе няма друг. Само изглежда, че има. Чистата любов ти позволява да видиш истината.

Когато идваш от място на чистата любов, твоят живот е добротворен за всички. Уверя­ваш се, че всеки е спечелил от пребиваването ти тук. „Добротворство" за тебе става важна дума. Внезапно си осъзнал по-дълбоко нейното значе­ние.

Добротворство значи не само добрина, тя значи и сходство. Осъзнаваш, че когато преби­ваваш в чистата любов, ти и другите сте „от същия род". Ти наистина си сроден, а сега, вне­запно, виждаш, че като изразяваш чиста любов, изразяваш и благост.

Това значи да бъдеш сродна душа. Това зна­чи да познаеш Единението с всички неща. А като използваш чиста любов, при каквото и да било стечение на обстоятелствата, ти помагаш на Бога да бъде в по-голяма степен това, което Бог е и търси в изживяването на Своето Аз.

Ти помагаш на Бога, когато сам си помагаш да се приближиш към Бога. Тъй че помагай - това е голяма помощ. Тъй че оказвай тази голя­ма помощ. Помагай си сам да се приближиш до Бога толкова, колкото ти се иска. Защото това е храната на живота, от която се хранят всички неща.

Вземи и яж от това, защото то е Моето тяло.

Всички вие сте членове на това Едно тяло. И сега вече е време да си спомните и да се присъе­дините.

Нямаше да ти кажа това, ако не беше тъй. Това е най-великата истина, тъй че помогни Ми, помогни на Бога.

Никога не съм виждал думи, свързани по подобен начин, толкова съдържателни. Всичко това е толко­ва... симетрично.

Бог е симетричен. Бог е съвършената симет­рия. В хаоса има ред. В картината има съвър­шенство.

Виждам това. През целия си живот съм виждал и виждам съвършенството в картината - дори когато моят приятел Джо Алтън отиде в затвора, въпреки че бях потресен, когато това се случи. Джо Алтън беше заловен да извършва относително малки злоупотре­би, свързани с дарения за предизборната кампания, и прекара няколко месеца в килия с лек режим във федералния затвор в Алънууд, щата Пенсилвания.

Поуката, която си извлякох от всичко това, беше нещо, което винаги съм знаел, но бях забравил: малци­на от нас са светци. Всички ние се опитваме да вършим най-доброто, на което сме способни, но мнозина от нас се спъват и падат.

Напомнянето на тази истина ми помогна да не об­винявам и съдя, когато действията на другите разкри­ят техните слабости - и когато моите действия раз­крият моите слабости. Тази задача не беше лесна и не винаги успявах да я изпълня. Но след дните, пре­карани в политическия живот на общината Ан Арундел , винаги съм се опитвал да го правя. Тези дни ме научиха да се опитвам винаги да го правя.

Имаше и друга причина да се въртя около Джо Ал­тън, но тя няма нищо общо с това. Знаех до някаква степен, че трябва да се упражнявам да бъда сред об­ществото, пред публиката, да общувам с голям брой хора. Не бих могъл да избера по-добър „треньор" за това.

Не съм срещал човек, който толкова добре да разбира човешката природа, като Джо Алтън. Дока­то работех с него, най-напред като нископоставен по­мощник в избирателната кампания, а после като нис­копоставен член на общинската управа, имах възмож­ност да го видя в действие и това драматично промени собствения ми начин да общувам с хората.

Където и да се появеше, Джо беше винаги окръжен от хора. На публични събрания те се тълпяха око­ло него, тъпчеха се и си пробиваха път, като всеки искаше да се озове поне за миг лице срещу лице с него, да му поиска някаква малка услуга, да го помоли за помощ или поне - да привлече вниманието му.

Колкото и много да бяха хората, които приижда­ха от всички страни, никога не видях Джо да прене­брегне дори и един единствен човек. Нямаше значе­ние колко късно е станало, колко време е прекарал тук, колко работа му остава да свърши, след като си тръгне. Никога не пропускаше да погледне някого в очите или да отдели някому цялото си внимание.

Една вечер след такова публично събрание аз се правех на „водач", пробивайки му път сред тълпа­та през краткото пространство от трибуната до зад­ния изход на залата, а оттам и до колата, която ни чакаше. Когато най-накрая успяхме да се изкачим на последните места в амфитеатралната зала, се обърнах недоверчиво към Джо.

„Как правиш това?" го попитах. „Как можеш толкова да се раздаваш? На всички тези хора, които висят наоколо и всеки иска от тебе нещо."

„Всъщност много е просто да им дадеш онова, кое­то искат", усмихна се Джо.

„И какво искат?" трябваше да разбера. „Какви неща искат от тебе?"

„Всички те искат едно и също".

Погледнах го присмехулно.

„Не знаеш ли какво искат всички те?"

„Не", трябваше да призная.

Джо ме погледна право в очите. „Искат да бъдат чути".

Тридесет години по-късно, като излизах от събра­ния и лекционни зали, окръжен от хора, които прииж­даха от всички страни, си спомнях за Джо.

Хората искат да бъдат чути и заслужават това. Те са прочели книгата ти - цялата, от корица до корица, и са дали мнението си за нея. Дали са ти част от себе си и искат да получат част от тебе. А това е честно и Джо Алтън го знаеше. Разбираше го в цялата му дъл­бочина. Не отхвърляше нищо. Връщаше полученото.

Научих това отново в поредицата от лекции на един чудесен човек. Авторът Уейн Дайър казваше винаги на слушателите си: „Ще остана тук, дока­то последният от вас получи подписа ми върху своя екземпляр от книгата и докато имам възможността да бъда с вас." Много от другите оратори правят същото. Висят, докато е нужно. Връщат полученото.

Което дадеш, ще ти бъде върнато.

Джо Алтън беше първият, който ми откри и тази мъдрост. Научих, че „което дадеш, ще ти бъде върна­то" преди тридесет години, в суровия и объркан свят на една политическа кампания.

Късно една вечер, след дълъг и труден дебат, бяхме в едно ремарке. Опонентът на Джо, безмилостен в своето отрицание, бе казал много малко във връзка със същността на кампанията, залавяйки се вместо то­ва с лични нападки. Като се прибрах в ремаркето, се залових веднага за пишещата машина. Пръстите ми летяха по клавиатурата, съчинявах жилещо и стег­нато опровержение - порицание, както си спомням, написано с ненадминато красноречие.

Джо изтрополи случайно наоколо. „Какво пи­шеш?"

„Утрешното ти изявление за пресата в отговор на тези недостойни атаки," отвърнах с тон, който каз­ваше: „Че какво друго?"

Джо само се усмихна под мустак. „Знаеш, че няма да използвам нищо от това, нали?"

„Защо не? Трябва да му го върнем! Не можем да го пуснем да си тръгне ей тъй!"

„Добре", съгласи се Джо, „тогава чуй моето изявление. Готов ли си?"

Да, казах си наум, ей сега ще сготвим манджата! Джо ще го каже по-добре, отколкото бих могъл няко­га да го направя.

„Давай" рекох, поставяйки пръсти върху клавиа­турата.

Джо продиктува изявлението си в едно изречение: „Съжалявам, че опонентът ми си причинява всичко туй."

„Това ли е?" избухнах. „Това?"

„Това е", повтори Джо.

„А какво ще стане с всичко, което каза той?"

„Можем да слезем до неговото равнище", спокойно рече Джо, „или - да се издигнем над него. Кое от двете избираш?"

Хвърлих поглед върху страниците, които бях из­писал. Прочетох първите няколко изречения. После скъсах написаното.

„Добър избор", каза Джо и ме потупа по рамото. „Тази вечер ти порасна."

Сега искам да ти кажа нещо за жизнения опит, което може би не осъзнаваш.

Какво?

Като използваш прозрението, което си по­стигнал тук, ти използваш Бога. Като използваш тази история в книга като тая, ти използваш Бога. Защото си приел подаръка, който Аз съм ти дал и го изпращаш на всички хора по света.



Виждаш ли? Това е нещо повече от един ин­тересен анекдот. Това е било нещо повече от един обикновен епизод в живота ти. Ти си поднесъл дар на Своето Аз, а сега го сподели и с нас -с една и съща цел. Ти се стремиш да промениш Своето Аз и да промениш света.

Като разказваш в тази книга истории из жи­вота си, ти не просто задоволяваш любопитството на читателите си за твоето минало, а правиш не­що повече. Ти подтикваш и другите да си припом­нят онова, което те също винаги са знаели.

Ето, тук е симетрията, тук е съвършенство­то на картината. Още преди тридесет години ду­шата ти е била наясно с това кои хора, места и условия ще ти предоставят съвършения жизнен опит, който ще те подготви да изиграеш своята роля в променянето на света. Душата ти е знаела, че ако избереш да придобиеш този жизнен опит, онова, което ще получиш от него, ще има трайна стойност и ти ще я оползотвориш след тридесет години.

Брей! Стой, не думай!

Мислиш ли наистина, че нещо може да стане случайно?

Казвам ти отново, че в картината има съвър­шенство.

Нищо в живота не става случайно. Нищо.

Нищо в живота ти не се е появило и не се появява по щастливо стечение на обстоятелства­та. Нищо.

Нищо не заема мястото си, без да ти пре­достави възможност за истинска и трайна полза от него. Нищо, нищичко.

Може би не винаги съзираш съвършенство­то на всеки миг, но това не накърнява неговото съвършенство. Нито неговата стойност като дар за тебе.


Дванадесет

Като направя крачка назад и се отдалеча достатъчно, за да обгърна с един поглед цялата картина, за да видя в цялата й прелест сложната и нежна тъкан на своя живот, преизпълвам се с благодарност.

Това е последната стъпка, Седмата Стъпка в създаването на приятелство с Бога:

Благодари на Бога.

Това е стъпка, направена почти от само себе си. Появява се естествено, следва естествено, щом си направил другите Стъпки - от Първата до Шестата.

През целия си живот ти не си познал Бо­га такъв, какъвто Бог е в действителност. Сега можеш да Го познаеш.

През целия си живот не си се доверявал на Бога тъй, както би желал и би могъл. Сега можеш да Му се довериш.

През целия си живот не си обичал Бога тъй, както би желал. Сега можеш да Го обичаш.

През целия си живот не си прегръщал Бога с близост, която да Го направи част от твоето преживяване, от твоя жизнен опит. Сега можеш да Го прегърнеш.

През целия си живот не си използвал Бога тъй, както би използвал най-добрия си приятел. Сега можеш да Го използваш.

През целия си живот не си помагал съзнател­но на Бога, защото не си знаел, че Бог иска да Му помогнеш, а дори и да си знаел това, не си знаел как да Му помогнеш. Сега можеш да Му помогнеш.

Не е твоя грешка, че не си познал Бога. Как можеш да познаеш едно нещо, когато всеки ти говори за друго?

Не е твоя грешка, че не си се доверил на Бога. Как можеш да се довериш на някого, когото не познаваш?

Не е твоя грешка, че не си обичал Бога. Как можеш да обичаш някого, комуто не се доверя­ваш?

Не е твоя грешка, че не си прегърнал Бо­га. Как можеш да прегърнеш някого, когото не обичаш?

Не е твоя грешка, че не си използвал Бога. Как можеш да използваш някого, на когото не държиш и когото не тачиш?

Не е твоя грешка, че не си помогнал на Бога. Как можеш да помогнеш с нещо, което считаш за безполезно?

И не е твоя грешка, че не си благодарил на Бога. Как можеш да благодариш за нещо, на кое­то не може да се помогне?

Но днес е нов ден. Сега е ново време. И ти имаш нов избор. Изборът да създадеш наново своята лична връзка с Мене. Изборът да изживе­еш накрая приятелство с Бога.

Всеки на света иска това. Поне всеки, който вярва в Бога. През целия си живот сме се опитвали да имаме приятелство с Тебе. Опитвали сме се да Ти се харе­саме, да не Те обидим, да Те намерим такъв, какъв­то си в действителност, да бъдем намерени от Тебе - опитвали сме всичко. Но не сме следвали тези Седем Стъпки. Поне аз - с положителност не съм ги след­вал. Не тъй, както Ти си ги изложил тук. Тъй че, благодаря Ти. Но мога ли да Ти задам един въпрос?

Разбира се.

Защо е необходима благодарността? Защо е тъй важно да Ти благодарим? Защо това е една от Седем­те Стъпки? Нима си Бог с такова его, че ако не Ти покажем благодарността си, ще ни отнемеш всички блага?

Обратно, Аз съм Бог с такава обич, че, ка­то ми покажете благодарността си, ще получите всички блага.

Това звучи като обратен начин, да кажеш съ­щото. Длъжен съм да покажа благодарността си, за да получа блага.

Не си длъжен, това не е изискване. Мнозина, които ни най-малко не изглеждат благодарни, се ползват от добрината Ми.

Добре, това напълно ме обърка.

Благодарността не е нещо, което Аз изисквам. Тя не е мехлем за егото, грес за спирачките, смазка за колелата. Тя не е средство да спе­челиш бъдещото благоволение на Бога. Животът ти изпраща блага, независимо от това дали си благодарен или не. Но когато изразиш благо­дарността си, животът ти ги изпраща по-бързо. Защото благодарността е състояние на битието.

Спомняш ли си, че бях казал: „Мисленето е най-бавният метод на сътворяване"!

Да. И това съвсем ме изненада.

А не би трябвало. Ти упражняваш всички важни функции на тялото си, без да мислиш за тях. Не мислиш, че трябва да мигнеш с очи, да си поемеш дъх, да накараш сърцето си да бие. Нито пък - да се изпотиш, да кажеш „Ох!". Тези неща просто се случват, защото си човешко същество. Имаш човешко битие. Тоест, съществуваш като човек и имаш свое битие.

Да, спомням си. Ти беше казал, че някои жизнени функции и изживявания са създадени да протичат от само себе си, без никакво усилие, на равнище, наречено подсъзнателно. Там ли творим най-ефективно?

Не. Най-ефективно и най-бързо творите не с подсъзнанието, а с върховното съзнание.



Върховно съзнание наричаме равнището на жизнен опит, изживяване, достигано, когато под­съзнанието, съзнанието и свръхсъзнанието се пре­връщат в Едно Цяло - и достигат съвършенство. Това е място над мислите. Това е истинското със­тояние на битието ти и това истинско състояние изразява Кой Си Ти Всъщност. То е невъзмутимо, непоклатимо, неподвижно и незасегнато от мис­лите ти. Първопричината не е в мисленето. Тя е в Истинското Битие.

Сега ние изследваме, много задълбочено, най-сложното езотерично разбиране. Тук раз­ликите, нюансите, стават съвсем крехки, нежни и деликатни.

Разбирам. Мисля, че съм готов за това. Давай.

Добре. Но не забравяй, че тук ще се сблъс­каме и с езикови трудности. Ще се наложи да пресека границата и да навляза в по-широк кон­текст, да заговоря от гледна точка на основната действителност, после отново да пресека граница­та и да се върна във въображаемия свят на илюзи­ите, в действителността, в която живееш днес, и се надявам да ме следваш и да превеждаш каза­ното.

Разбирам. Нека вихърът ни понесе.

Сигурен ли си? Ще ти е трудно там. Ще се пързаляш по суров и стръмен път; най-трудният дял в диалога ни дотук. Може би искаш да го прескочиш, но просто повярвай на думите ми и тръгвай направо.

Искам да разбера всичко това. Най-малкото - искам да опитам.

Добре. Започваме оттук.

Опитай с това твърдение:

Битието е, мисълта прави.

Какво ти говори това, какво ти казва това?

Казва, че битието не е действие, не е начинание, не е нещо, което се появява. По-скоро е едно „е-ние". То е нещо, което е. То е едно „така-ние" - то е така, както е, това, което е.

Добре. А какво казва то за мисленето?

То казва, че мисленето е процес на „правене", не­що, което става, което се случва.

Много добре казано. И тъй, какви са после­диците от това?

Нещо, „което става, което се случва", изисква вре­ме. Може да става много бързо, както протича мис­ленето, но все пак изисква това, което наричаме време. Нещо, което „е", обаче, просто е. То е точно сега. То няма „да бъде занапред"; то е точно тук, точно сега.

Казано накратко, „е-нето" е по-бързо от „правене­то", затова и „съществуването", т. е. битието, е по-бързо от „мисленето".

Знаеш ли какво? Трябвало е да те назнача за свой преводач.

Мислех, че го направи.

Аха, добър отговор. Е хайде, опитай с това твърдение:

Битието, съществуванието е първопричина­та.

Какво ти говори, какво ти казва това?

Казва, че битието, съществуванието е причина за всичко. Каквото „битие, съществувание" имаш, това изживяваш.

Прекрасно. А дали битието, съществуванието е причина за мисленето?

Да. Ако предположението е вярно, тогава да, бити­ето, съществуванието би трябвало да е причина за мис­ленето.

Тогава битието ти, начинът ти на съществу­ване влияе върху начина ти на мислене.

Да, би могло тъй да се каже.

Но Аз казах, че „мисленето е творческо". Вярно ли е?

Да, щом Ти го казваш, вярно е.

Добре. Радвам се, че вече Ми се доверяваш. А сега, щом „мисленето е творческо", може ли мисленето да сътвори състояние на битие?

Имаш предвид кое е първото - яйцето или ко­кошката7.

Точно така.

Не зная. Ако „битието" ми е състояние на тъга, мо­га да променя решението си, намеренията си по отно­шение на него. Мога да реша да се потопя в щастливи мисли, да се заловя за положителни неща и внезапно мога да се почувствам в „битие" на щастие. Ти си ми казвал, че мога да направя това. Ти си ми казвал, че мисленето ми създава моята действителност.

Това съм казвал. Вярно ли е то?

Да, вярно е. Но нека те попитам за това. Съз­дават ли твоите мисли Истинското ти Битие?

Не знам. Не съм Те чул да използваш този израз никога досега. Не знам какво означава Истинско Би­тие.

Твоето Истинско Битие е Всичко в Него. Вся­ко нещо. Всичко-в-Цялото. Алфата и Омегата, началото и края, Единството и Единението.

С други думи - Бог.

Да, това е другата дума за него.

И тъй, нима ме питаш дали мисленето ми създава Бога?

Да. Не зная.

Тогава нека го взема оттук и го разнищя пред тебе.

Моля Те, направи го.

Тук сме ограничени от езика и контекста, как­то обясних това неколкократно.

Разбирам.

Добре. Мислите ти за Бога не създават Бога. Те създават само изживяването ти за Бога.

Бог е.

Бог е Всичко-в-Цялото. Всяко нещо. Всичко, което някога е било, сега е и винаги ще бъде.



Добре ли е дотук?

Дотук добре.

Когато мислиш, не създаваш Цялото. Проник­ваш в Цялото, за да създадеш онова изживяване за Цялото, което си избрал.

То, Цялото, вече е тук. Не ти си го поставил тук, мислейки за него. Ала, мислейки за него, ти поставяш в своето изживяване онази част от Цялото, за която мислиш.

Следиш ли мисълта ми?

Мисля, че да. Продължавай по-бавно. Много бавно. Опитвам се да не изгубя връзката.

Твоето Истинско Битие, което е равностойно на това Кой Си Ти Всъщност, предшества всичко. Когато мислиш за това кой искаш да бъдеш сега, ти проникваш в своето Истинско Битие, в свое­то Цялостно Аз, съсредоточавайки се върху една част от своето Цялостно Аз, която искаш сега да изживееш.

Твоето цялостно Аз е Всичко в Него. То е щастието и тъгата.

Да, да! Ти и по-рано си го казвал! Каза ми: „Ти си неговият възход и неговото падение, неговото ляво и дясно, неговото тук и там, неговото преди и после. Ти си бързият и бавният, големият и малкият, мъжът и жената, оня, когото наричаш добър, и оня, когото наричащ лош. Ти си всичко това, всичко в него и няма нищо от това, нищо в него, което ти да не си".

Чувал съм Те и по-рано да ми казваш това!

Прав си. Казвал съм го. Много пъти съм ти го казвал. А сега го разбираш по-добре, отколко­то когато и да било по-рано.

И тъй, дали „мисленето" влияе на „битието"? Не. Не в най-широкия смисъл на думата. Ти си Това, Което Си, независимо от това какво мислиш по въпроса.

Но дали мисленето може да създаде едно внезапно и различно изживяване за твоето би­тие? Да. Това, за което мислиш, върху което се съсредоточаваш, ще се прояви в твоята инди­видуална настояща действителност. Така, ако си бил тъжен и се потопиш в положителни, радост­ни мисли, лесно „ще измислиш начина", по който да се почувстваш щастлив, в щастливо битие.

Ти просто се придвижваш, преминаваш от ед­на част на своето Аз в друга!

Но има и „пряк път" - и точно до това се опитваме да стигнем тук. За това говорехме досега.

Можеш да се придвижиш, да преминеш във всяка част от битието си, в която пожелаеш - тоест, можеш да призовеш всяка част от свое­то Истинско Битие - във всеки миг, незабавно, просто знаейки, че е така и обявявайки, заявя­вайки, че е така.

Веднъж Ти ми беше казал: „Което знаеш е така,

както го знаеш".

Да, бях ти казал. И бях вложил в думите си точно това значение. Онова, което знаеш за своето Истинско Битие точно както го знаеш, ще бъде състоянието на твоето битие сега, в момента. Когато обявиш онова, което си узнал, ти вече го превръщаш в такова, каквото си узнал, че е.

Когато обявиш нещо от този род, то ще е най-могъщото твърдение, започващо с „Аз Съм". Ед­но от най-прочутите твърдения от този род е изре­чено от Исус: „Аз съм пътят и животът". Най-всеобхватното подобно твърдение, което е било изречено някога, беше едно, изречено от Мене: Аз Съм Онова, Което Съм.

Ти също можеш да заявиш нещо, започвайки с думите: „Аз Съм". Всъщност, правиш го всеки ден.„Аз съм болен и уморен", „Аз се изчервих до уши" и тъй нататък. Това са твърдения за битието. Когато изричаш тези твърдения по-скоро съзнателно, отколкото несъзнателно, живе­еш според Намеренията си, живееш целенасочено. Спомни си, че те бях посъветвал да живееш...

Целенасочено

Хармонично

Добротворно.

Целият ти живот е едно послание, знаеш ли това? Всяко действие е акт на самоопределе­ние. Всяка мисъл е филм на екрана на твоето съзнание. Всяка дума е звучащо писмо до Бо­га. Всичко, което помислиш, кажеш и направиш, изпраща послание за тебе.

Затуй разглеждай твърденията си, започващи с „Аз Съм", като някакъв вид послание, подобно на посланието за Състоянието на Съюза - State of Union. Това е твоето послание за Състояни­ето на Битието ти. Ти правиш изявление какво е състоянието на нещата при тебе. Казваш „кое е и как е".

Хей, спри за миг! Хрумна ми нещо! Във всич­ки случаи ние сме Едно Цяло, тъй че то наистина е послание за Състоянието на Съюза!

Добре казано. Много добре казано. Сега, щом заявиш нещо, то е най-краткият път към състоянието на твоето битие. Като заявиш нещо, ти предизвикваш да бъдеш Който Си Ти Всъщност - или, още по-точно, предизвикваш появата на онази част от този Който Си Ти Всъщ­ност, която би желал да изживееш точно сега.

Това означава по-скоро, че битието е творческо, отколкото - че мисленето е творческо. Битието е най-бързият качим «а сътворяване. Защото онова, кое-

то е, е точно сега.

Когато заявиш нещо вярно по отношение на битието си, ти го правиш, без да мислиш за него. Ако мислиш за него, в най-добрия случай ще го забавиш, а в най-лошия случай - ще го отречеш.

Забавянето идва оттам, че мисленето изисква време, а битието не изисква никакво време.

Отричането може да дойде оттам, че мис­ленето за това, което си избрал да бъдеш, често те убеждава в това, което не би желал да бъдеш - а „не би" винаги води до отрицание.

Ако всичко това е вярно, най-лошото, което мога да направя, е да мисля!

В известен смисъл е точно така. Всички духовни Майстори „изоставят, напускат мислене­то си". Тоест, не мислят съзнателно за това, което са, за своето битие. Те просто са, преби­вават в битието си. В мига, когато се замислиш за битието си, вече не си в него. Можеш само да забавиш пребиваването си в него или само да го отречеш.

Ако използваме един доста принизяващ нещата пример, можеш да бъдеш влюбен само когато си влю­бен. Не можеш да бъдеш влюбен, ако мислиш за това. Ако някой, който те обича, попита: „Влюбен ли си в мене?" и му отвърнеш: „Обмислям това", думите ти, вероятно, няма да му прозвучат приятно.

Чудесно. Много добре разбираш нещата.

А сега, ако моментът не е критичен, ако не се касае за инчове и секунди (а малко неща са от този род), ако няма значение колко време ще мине, преди да изживееш онова, което си избрал (например „да бъдеш влюбен"), тогава можеш спокойно „да обмисляш това" колкото дълго си искаш.

А мисленето е много могъщ инструмент. Не ме разбирай криво. То е един от Трите Инстру­мента на Сътворяването.

Мисленето, думата и делото.

Точно така. Но днес ще ти дам още един метод, чрез който можеш да изживееш Живота си. Той не е инструмент на сътворяването, а но­во разбиране за сътворяването; не е процес, чрез който възникват нещата, а процес, чрез който осъзнаваш ясно кое вече е възникнало - ясно­то осъзнаване за онова, което е, винаги е било и винаги ще бъде свят без край.

Разбираш ли?

Да, започвам да разбирам. Започвам да виждам цялата космология, цялата конструкция.

Добре. Зная, че не е било просто. Или, по-скоро, е било просто, но не е било лесно.

Спомни си само това: Битието е миг. Срав­нено с него, мисленето ти е много бавно. Колкото и бърза да е мисълта, тя е много бавна в сравне­ние с битието.

Нека използваме съвсем човешкия ти пример за влюбването.

Спомни си времето, когато се влюби. В един миг, в една вълшебна част от секундата ти се влюби за пръв път. Като че ли нещо те удари, както обичате да казвате: „като тон от тухли". Внезапно се стовари върху тебе. Погледна оня човек там, в отсрещния край на стаята, седнал отсреща на масата за хранене, седнал на предна­та седалка в колата и изведнъж вече знаеше, че го обичаш.

Беше внезапно. Беше миг. Не беше нещо, за което трябваше да мислиш. То просто „се случи". Може по-късно да си мислил за него. Може даже предварително да си мислил за него - чудно ми е как бих се чувствал, ако се влюбя в този човек - но в мига, когато почувства това за пръв път, узна го за пръв път в сърцето си, то просто връх­летя върху тебе. Случи се прекалено бързо, за да можеш да „помислиш", още тук, за него. Ти просто се озова в него, вътре, бидейки влюбен.

Ти можеш да се влюбиш, преди дори да помислиш за това!

Хайде



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет