Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- "Произход на човека"
- "Взаимопомощта като фактор на еволюцията".
| СОЛИДАРНОСТ
Подобно на свободата, солидарността е също биологична нужда, инстинкт и закон на живота. Проявите на социалност, на взаимопомощ, на солидарност и на пожертвувателност дори на отделните индивиди, заради другите, за групата, за семейството, за общността, за вида сред животинския мир, са наблюдавани през всички времена. Естествоизпитатели, пътешественици и любители на природата винаги са ги посочвали като пример, още философи от древна Гърция са правили своите обобщения, основани на тези прояви; поети от всички времена са ги възпявали. Но пръв Дарвин в своята книга "Произход на човека" представя тези прояви на социалност у животните като същност, имаща характера на биологичен закон. По-късно Кропоткин в защита на дарвинизма от изопачителите му се заема обстойно да проучи този род прояви и в книгата си "Взаимопомощта като фактор на еволюцията". С този свой труд той обоснова едно ново учение в биологичната наука, което стана основа на цялата анархистична доктрина. И наистина, основното запознаване с живота на всички видове от цялата зоологическа стълба, като се започне от насекомите (пчелите, мравките, термитите и пр.) и се стигне до най-висшето животно - човека, дава възможност да се констатира огромното значение на взаимопомощта, на социалния инстинкт, на солидарността, която често и при някои видове се явява дори преобладаващ фактор, паралелно с борбата за съществуване между отделните видове. Тази социалност, този обществен инстинкт, това сдружаване, което понякога взема широки размери, се явява и най-мощното средство в тази борба, което гарантира не само ефикасност и успех, но осигурява и прогресивното развитие на тези видове, у които намира най-голямо приложение. В човешката история практиката на взаимопомощта, на солидарността, на съюзяването също е дала ярък отпечатък, проявявайки се най-често паралелно със свободата. Епохите на най-голяма лична и социална свобода в историята на човечеството са едновременно и епохи на най-голяма обществена солидарност. Свободата и солидарността в човешкото общество са толкова ярко очертани и взаимносвързани, че се сливат в една обща проява и се представят като две страни на едно и също явление. Свобода без солидарност става невъзможна, солидарност без свобода се оказва немислима в едно общество, което се развива и процъфтява в своя стопански и културен напредък. Републиките на древна Гърция, епохата на селската община преди това и средновековните свободни градове по-късно, с тяхната сложна и преплетена мрежа от най-различни сдружения, са най-често изтъкваните примери на високо проявена обществена солидарност, съпътствана от всестранен напредък. В по-ново време кооперацията, която обединява стотици милиони хора в света на местна, национална и интернационална основа и обхваща най-разнообразна дейност; работническите сдружения, които също обединяват милиони хора по цялата земя и всякакви други сдружения от местен, национален и международен характер, обединяващи често хората по съсловия и по класи, за да водят борба едни против други, са също едно неопровержимо доказателство за съществуването на солидарността, която при човека от инстинкт, какъвто тя се явява у животните, се превръща в съзнателен стремеж, в акт на обмислено и преднамерено действие. Обществото като цяло никога до днес не е успявало да реализира солидарността между всички свои членове - това не може да се оспори. От съществуването на потисничеството и експлоатацията обществото винаги е било разделено на враждуващи помежду си обществени групи и категории - съсловия, класи, касти, властници, управляващи, потисници и поданици, управлявани, потискани, експлоататори, привилегировани, облагодетелствувани и експлоатирани, обезправени и бедни. И тъкмо това разделение, което има също своето обяснение, е пречило на обществената солидарност, а оттам и на социалния - културен н материален - напредък. Обществото и днес също, и то повече от всякога, с разделено на класи, разделение, което е във вреда на човечеството, защото разбива цялостната обществена солидарност и не позволява да се осъществи всеобщото щастие на хората. Но нито в историческото минало нито днес пакостното разделение не е успяло да унищожи напълно инстинкта за взаимопомощ, чувството за солидарност, духа на сдружение. Дори и като средство за борба на отделно обособените социални категории, солидарността, сдружението се проявяват мощно във всички общества, включително и в тези, където една партийна или лична диктатура се стреми да унищожи всяка социалност, като я замести с един казармен режим. Нещо повече, социалният инстинкт е толкова дълбоко вкоренен в човека, че понякога той неволно надскача границите на разделението и се проявява между хора от различни класи, които все пак са запазили един общ признак - човечността. Без да идеализираме тези случаи, нито да искаме да им дадем облика на един принцип, ние не можем да не признаем - и никой не може да отрече това, дори и най-пристрастеният и фанатичен привърженик на класовата борба, че всекидневният живот дава много такива факти на обществена взаимопомощ между хора от различни социална групи, дори воюващи помежду си. Това са отношения, възвеличени и възпети от хората на изкуството. Тези прояви са характерни, особено в периоди на общи бедствия и катастрофи: земетресения, наводнения, градушки, пожари, войни и пр. Следователно, никой не може да отрече, че както свободата, така и солидарността е принцип в обществените отношения, признат от мнозина, прокламиран още от Френската революция в знаменитата формула "Свобода, братство и равенство" и написан днес върху много знамена на партийно-политически, социал-икономически, професионални и културно-просветни организации. Солидарността също е един от основните принципи на безвластието. Но трябва да се признае, че макар солидарността да е широко практикувана в отношенията между безвластниците, много по-широко, отколкото между всички други хора, факт, в който са убедени дори и враговете им, в пропагандата на безвластническите идеи този принцип е останал до известна степен засенчен от преимущественото изтъкване на свободата. И това е лесно обяснимо. В обществения живот често се случва, като реакция на дадено много широко разпространено явление, да се отива до прекалено подчертаване на противоположността му. Свободата е толкова много погазвана, че анархистите, явявайки се единствените й верни и последователни защитници, са се очертали главно с пропагандата си и с борбата си за свобода. И това е дало повод за известни отрицателни прояви у някои безвластници, които отиват до там, че считат свободата едва ли не като единствен принцип на безвластническата философия. Истината, ако можем да си позволим степенуване, е, че солидарността в безвластническата концепция заема първо място и че тя характеризира много повече философията на анархизма, отколкото свободата, без да става дума, разбира се, за тяхното противопоставяне. Напротив, ако трябва безвластието да се характеризира с две думи, то ще трябва, без съмнение, да се определи като философия на солидарността и свободата. Така е според мнението на неговите теоретици. И Годуин, и Прудон, и Бакунин, и Кропоткин и всички други теоретици на анархистичния социализъм, заемайки позиция към господствуващите схващания в обществото и отричайки съществуващата обществена система, са изхождали от наложителната необходимост да се установи солидарността в обществото, за да се осигури свободата на личността. Бакунин категорично е изразявал тази мисъл, подчертавайки многократно в своите книги, речи и писма: "Солидарността е първият закон, свободата - вторият". А Кропоткин не само многократно е изразявал същата мисъл, но е дал и най-широката й обосновка във всичките си съчинения, особено в "Етиката" и "Взаимопомощта". Според него, което е схващане и на днешните безвластници, гаранцията за осъществяването на бъдещото общество, където ще намери най-пълния си израз свободата, лежи в социалния инстинкт у човека, който приема вече израза на едно съзнание, основа на един нов морал, без какъвто общественият живот е невъзможен. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|