Всичко за здравето на мъжа



бет6/18
Дата05.07.2016
өлшемі1.37 Mb.
#179369
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Освободете се от излишното тегло; мастните тъка­ни в организма отделят хормони и могат да нарушат хормоналното равновесие на организма.

Ограничете мазнините, особено наситените. Пред­почитайте нискомаслени млечни продукти. Мазни­ните не бива да съставляват повече от 20-30% от енергийните източници на организма.

•Намалете до минимум червеното месо, а се ориен­тирайте към пиле и риба. Рибената мазнина има противоканцерогенен ефект.

• Поемайте поне половин килограм пресни зеленчу­ци на ден (без да се смятат картофите). Най-добре е те да са сурови или леко задушени.

• Въведете в менюто си японска храна — соя, ориз, кръстоцветни.

• Яжте много пълнозърнести храни — ръжени про­дукти, например.

• Добавете поне 30 г орехи и семена към ежедневно­то си меню.

• Поемайте повече целулозни храни — поне 30-40 г дневно.

• Увеличете дяла на нерафинираните въглехидрати (скорбяла) според препоръчваните от Световната здравна организация 50-70% от дневните енергий­ни източници.

• Добавете витамините С и Е, както и бетакаротин в следните препоръчителни дози:

• витамин Е — 30-40 мг дневно

• витамин С—150 мг дневно

• бетакаротин — около 15 мг дневно

• Не пречи да взимате и допълнително 10 мг цинк дневно.
ТЕСТОСТЕРОНЪТ

И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА

ПУБЕРТЕТ

Пубертетът е фазата на развитие на човека между детс­твото и зрелостта, когато се оформят вторичните полови белези, узряват половите органи и репродукцията става възможна. Настъпват и емоционални промени, които за­едно с физическите характеризират юношеството.

При момчетата пубертетът започва между 10 и 14 го-дини (макар че много хормонални промени стават незабе­лязано и по-рано) и завършва до 15-17 години. При моми­четата този период е изместен с около една година напред — между 9 и 13 години, когато непогрешим признак на пу­бертета е първата менструална кръв. При мъжете същата степен на зрелост се проявява с първата еякулация, обик­новено през нощта, поради което се нарича „мокър сън". Тя все още не означава съществуването на оплодителна способност, а само показва, че тестисите са се пробудили и заедно със семенните каналчета и простатната жлеза са започнали секреторната си функция.

Още не е съвсем ясно кое точно предизвиква пубертета. Той може да се дължи на отпадането на възпиращи нервни

връзки, чиято функция е да потискат част от мозъка, наре­чена хипоталамус. Щом тези инхибитори отпаднат, хипоталамусът започва да отделя на импулси емисии от стиму­лиращото вещество, наречено лутейнизиращ хормоносво-бождаващ хормон. По нервен път тези импулси стигат до жлезата хипофиза, която се намира точно под хипотала-муса в основата на мозъка.

Стимулираната хипофиза започва да секретира два други хормона, които са особено важни за репродуктивни­те функции. Това са фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутейнизиращ хормон (ЛХ). Те навлизат в кръвоносната система и стигат до яйчниците при жената и до тестисите при мъжа. ФСХ предизвикват производството и развити­ето на сперматозоидите, а ЛХ — на мъжкия хормон тестостерон.



ТЕСТОСТЕРОНЪТ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ

Тестостеронът е най-важният андроген (мъжки полов хормон). 95% от него се отделят от тестисите, а останали-те 5% идват от надбъбречните жлези. Мъжът в зряла въз­раст отделя между 4 и 10мг тестостерон дневно, Надбъб-речните жлези и яйчниците при жените също секрстират малки количества тестостерон.

Пространствата между силно нагънатите семенни ка­налчета във всеки тестис са изпълнени с гроздове от клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. Те съдържат мастни гранули, богати на кислород, които се преобразу­ват в тестостерон чрез серия химични реакции. Тестосте­ронът се отделя в кръвта а да стимулира растежа на кос­тите и мускулите, уголемяването на гениталиите и тести­сите, както и цялото полово развитие.. На този хормон се дължат вторичните полови белези, появяващи се през пубертета, както и производството на сперматозоиди.

ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН

Тестостеронът отговаря за:

поддържане на мъжкото либидо уголемяване на ларинкса и удебеляване на гласа уголемяване на пениса, тестисите и скротума нагъване на скроталната кожа

развитие на семенните каналчета и отделяне на секрет, богат на фруктоза

• израстване на простатната жлеза

• образуване на простатния секрет

• стимулиране на поизводството на сперматозоиди поддържане на еректилно-еякулаторната функция

• съединяване на краищата на костите (епифиза)

• поддържане на мускулната маса.

В простатата и в космените торбички от тестостерона се образува друг хормон — дихидротестрстерон, който е два пъти по-силен от тестостерона и се смята "отговорен" за:

• окосмяването на лицето, подмишниците и крайни­ците

• окосмяването на слабините

• характерната плешивост при мъжа

• акнето


• доброкачествените подувания на прбстатата
ИЗМЕНЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА

Най-забележимите изменения при момчетата настъп­ват между 12 и 17 години. Те се причиняват от тестостеро­на и хормона на растежа и засягат всеки мускул и кост на тялото. Раменният пояс се разширява повече от таза, сла­бите момчета натрупват мускули, а при по-пълните маст­ната тъкан намалява и те стават по-стройни. По-долу са очертани петте фази на развитие на половите органи на мъжа, като посочената възраст е приблизителното начало на периода:



Първа фаза докъм десетгодишната възраст пенисът, тестисите и скротумът остават почти непроменени.

Втора фаза (10-13 години ) — скротумът и тестисите се. увеличават, като левият е малко по-ниско от десния а скротумът леко се набръчква и почервенява; започва сперматогенеза.

Трета фаза (11-14 години ) — тестисите и скротумът нарастват още повече, пенисът започва да се удължава, а после и разширява в диаметър; поникват редки косъмчета в областта на гениталиите; появява се мъх по горната уст­на и бузите; по крайниците; и гърдите започва окосмяване.

Четвърта фаза (13-17 години ) — продължава уголемяването на тестисите и скротума, който потъмнявали се набръчква още повече; пенисът расте и се оформя главич­ката му: окосмяването навсякъде става по-гъсто, като се появява и в основата на пениса.

Пета фаза (17-18 години ) — половите органи са на-пълно зрели; окосмяването на слабините е завършило; освен „мустаци", по лицето е поникнала и „брада".

Мутиране на гласа

Тестостеронът уголемява ларинкса, удебелява и удъл­жава гласните струни. Гласът става по-нисък и плътен, което се нарича мутиране. Процесът протича около 14-ата

година, но самите момчета не го усещат, тъй като се из­вършва постепенно. Някои могат да се оплачат от стягане и пресипване, което преминава за няколко седмици и не е основание за тревога.

сексуалното поведение на мъжа

То зависи от хормона тестостерон, който поражда сексуалния интерес и влечение и дава израз на заложените модели на сексуално поведение. Опити със засилени дози тестостерон показват, че той повишава либидото, но не може да направи хомосексуалиста хетеросексуален и

обратно.

Експеримент с 4000 американци е показал, че съпру­зите с по-високи нива на тестостерона не само са с 43% по-склонни да се развеждат и с 38% по-податливи на из­вънбрачни връзки, но и с 50% по-незаинтересувани от брак в сравнение с

рон. Последните пък са по-подходяши за стабилно семейство. Това може да се дължи на факта, че по-малкото тес­тостерон прави мъжете по-хрисими, неагресивни, сговор­чиви и „домошари" .

Любопитното е, че тестостеронът влияе и върху кари­ерата на мъжа. Индивидите с по- високо съдържание на тес­тостерон имат заложби за спортисти, актьори и обществе­ни личности — професии, изискващи конкурентоспособност, агресивност и екстровертно, поведение.

Препаратите, действащи потискащо на тестостерона, се наричат антиандрогени. Те намаляват половото влече­ние на мъжа и потискат ерекцията. Прилагат се на извър­шители на сексуални престъпления.

Кастрацията (отстраняването на тестисите) потиска половата активност, но този ефект се наблюдава едва след няколко години и то не напълно. Обяснението е, че над-

бъбречните жлези, които обикновено осигуряват само 5% от постоянното ниво на тестостерона в организма, веро­ятно започват да произвеждат по-големи количества от хормона.

При мъже, загубили либидото си ж способността да получават ерекция, лечението с тестостерон успешно възстановява нормалното състояние.



КАКВО Е НОРМАЛНОТО СЕКСУАЛНО ВЛЕЧЕНИЕ

Според различни проучвания и анкети, проведени в Англия, 40% от двойките правят любов повече от три пъти седмично, други 35% — 1 -2 пъти, а 15% — три пъти месечно. Останалите имат още по-редки или никакви полови сно­шения. С напредването на възрастта честотата на сексуал­ното общуване намалява.

Продължителността на една сексуална връзка неизбеж­но влияе върху честотата на консумирането й. Според нап­равените анкети повече от половината от двойките, които са заедно по-малко от три години, имат полови контакти по-често от три пъти седмично, но само една четвърт от тях запазват този ритъм и след четвъртата година на връз­ката си.

Афродизиаци

Някои вещества и продукти са добили през вековете ексцентрична слава на чудотворни средства за увеличава­не на мъжката потентност. По-надеждна репутация в това отношение имат стридите, шампанското, женшенът и малините.



Феромони

Така се наричат летливите химикали, секретирани минимални количества от мастните жлези по кожата. Почти недоловими от сетивата, те имат силно въздействие върху настроението и влеченията на мъжа. Едва напоследък е изолиран експериментален материал, който се изследва във връзка със славата му на ключ към сексуалното привличане. Изпробван върху 40 доброволци, този човешки феромон в течно състояние несъмнено е повишил настроението им и ги е направил по-податливи към женския чар. Перспекти­вите феромонът да се добавя към парфюми и ухания може да има опустошителен ефект.



менопауза при мъжа

Вече няма съмнение, че и мъжете преминават през по­добен период, който при тях би трябвало да се нарича „вирипауза" (vir, viri (лат.) — мъж). В организма на мъжа тестостеронът се произвежда непрекъснато, а не на месеч­ни цикли като женския хормон естроген. Най-високо съ­държание на тестостерон в кръвта има през пубертета и в началото на двайсетте години, след което той започва пос­тепенно да намалява с напредването на възрастта.

През така наречената „средна възраст", когато тестос­теронът в кръвта понамалее, някои мъже усещат умора, раздразнителност, понижено либидо, болки в ставите, из­съхване на кожата, безсъние, силно потене, горещи вълни и потиснатост. С годините може да започне изтъняване на костите (остеопороза), което се наблюдава и при някои же­ни след менопаузата. Между 40 и 70 години плътността на костите при мъжете може да намалее с 15% и те да загубят 5-10 кг от мускулното си тегло. Концентрацията на спер­матозоиди също намалява, а проблемите с ерекцията мо­же да зачестят. Всичко това показва, че хормонът тестос­терон не си върши работата както трябва.

Интересно е, че много от мъжете с подобни оплаква­ния имат сравнително нормално съдържание на тестостерон в кръвта. Следователно проблемът е във взаимодейст­вието между тестостерона и неговите рецептори или се дъл­жи на прекаляване с алкохола, а може би и на твърде мно­го стрес.

Друга вероятност е повишеното съдържание в кръвта на глобулина, свързващ половия хормон. Действието на този протеин е такова, че той обира свободния тестосте­рон и го свързва в неактивна форма. Ето защо въпреки наличието на сравнително нормални количества тестосте­рон в кръвта, той не е в състояние да изпълнява ролята си.

Лечението на тези симптоми с допълнителни количес­тва тестостерон под формата на хапчета три пъти на ден в продължение на шест месеца цели да възстанови нивото на хормона, без да превръща мъжа в сексуална машина. С възстановяването на нормалното за индивида либидо мъ­жът се чувства по-енергичен, в по-добро настроение и с повишен интерес към секса.

От друга страна, твърде високите нива на тестосте­рон се свързват с риска от рак на простатната жлеза, пора­ди което някои лекари се въздържат да препоръчват тако­ва лечение. Най-разумно е обаче да се потърси консулта­ция с ендокринолог.

Има и хормонални начини за преодоляване на неб­лагоприятните симптоми. Ето някои от тях:

• спрете да пушите

• намалете алкохола

• „стопете" наднорменото тегло

• правете повече физически упражнения намалете кофеина

• взимайте допълнително витамини и минерали (не­достигът им нарушава хормоналния баланс)

проверете дали тревожните симптоми не се дължат на някои лекарства, които са ви предписани

потърсете лекарски съвет за проблеми в отношени­ята с партньорката и сексуални затруднения.

мастурбация

Тя вече е приета за нормална и здравословна. Наблюденията показват, че 80% от мъжете мастурбират редовно: 13% — повече от три пъти седмично, 25% — един до три пъти седмично и 15% — 2-3 пъти месечно. Онези, които нямат полова активност и не мастурбират, компенсират това с нощни полюции.

Мастурбацията Може да има отрицателен ефект само ако поражда чувство на вина и неловкост. Разпространя­ваните в миналото измислици за осакатяващо въздейст­вие на мастурбацията са безпочвени и са плод на затормозено мислене.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ

Еволюцията на човешкото сексуално поведение е сло­жен процес. Той се определя от инстинкта, от начина на живот, вероятно от генетични фактори, от обществената среда и от наличието на партньори от предпочитания пол.

Често се твърди, че 10% от мъжете имат хомосексуал­ни влечения, но това са занижени данни. Ако се включат и онези, които са имали поне една хомосексуална връзка в юношеството си, процентът вероятно ще нарасне.

Кинси, един от първите сексолози, е установил в про­учванията си, че 37% от мъжете, които е изследвал или разпитвал, са преживели най-малко един хомосексуален оргазъм. Не може да се съди за достоверността на подоб­ни анкети, тъй като тяхната искреност е доста съмнителна.

Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми:

• преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомо­сексуални връзки

• еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки

• преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти

• изключителна хомосексуалност.

Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съв­падат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосек­суалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросек­суалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск.

Според някои теории хомосексуалността е биологич­но явление с физиологична основа. Сексуалните рецепто­ри на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода.

По-нови проучвания навеждат на заключението, че сек­суалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центро­ве се развиват в зависимост от нивата на сексуални хор­мони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното вза­имодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответс­твия при реакциите на рецепторите в тази област да дове­дат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение.

Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-мал­ка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма.

Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чис­то техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеро­сексуалните мъже.

Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти по-голяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за ге­нетичен компонент на явлението. Учените се надяват след­ващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце.

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ

Малък брой мъже страдат от gender dysphoria, което е съпдоврдено с различна степен на нетърпимост към биологическия им пол още от ранно детство. Понякога това състояние е резултат от някакъв стрес.

По-леката форма на това явление е травеститизъм и се проявява само с желанието да се носят дрехи, характер­ни за противоположния (в случая женски )пол. Това създава у мъжа чувство за спокойствие и равновесие, непонятно за повечето хора наоколо.

Други мъже имат чувството, че са в „чуждо" тяло. и имат непреодолимото желание да се отърват от външните белези на пола си и да станат анатомически жени.

Операции за смяна на пола се правят, но само след задълбочено изследване и психологическа подготовка. Без стабилни доказателства за успешно приспособяване към особеностите в живота на противоположния пол една опе­рация би могла да доведе до разочарование, депресия, са­моубийство или невъзможното изискване за връщане към първоначалния пол. Ако случаят е успешен, смяната на пола може да промени в положителен смисъл живота на човека.

8

СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЪЖА



ИМПОТЕНТНОСТ

Думата импотентност е от латински произход и озна­чава „липса на сила". С нея се характеризира неспособ­ността да се получи и задържи ерекция до задоволително­то завършване на хетеросексуалния полов акт. Понятието задоволителен включва стабилна ерекция с достатъчна твърдост, задържана толкова дълго, колкото е необходи­мо за сексуалното удовлетворение и на двамата партньори, и кулминираща, с добре овладяна еякулация.

Импотентността е широко разпространено и потис­кащо състояние, подвластни на което са от 10 до 30% от мъжете във всички възрастови групи. Поради неуместно притеснение или погрешното убеждение, че нищо не може да се направи, споходените от импотентност често стра­дат в мълчаливо отчаяние. Независимо от причината за оплакването, 99% от мъжете могат да си възвърнат добра­та форма чрез някой от множеството методи за лечение.

Често се смята, че импотентността е чисто психоло­гически проблем, но в 40% от случаите има физическа причина. Ако мъжът се събужда сутрин с ерекция или е в

състояние да получи оргазъм с мастурбация насаме, пси­хологическите фактори са повече от физиологичните. При положение че изобщо не може да получи ерекция, дори и при събуждане, мъжът трябва да потърси съвета на уролог или сексолог.

По време на нощния сън по естествен път се получа­ват между четири и осем ерекции, освен ако има някаква физиологична пречка за спонтанното им осъществяване. Често обаче физическите и психологическите фактори се съчетават и се получава омагьосан кръг, в който се нат­рупват страхове и отрицателни чувства.



ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА

Най-обичайните от тях са умора, преумора и стрес. Съвсем нормално е при тези обстоятелства да не може да се постигне добър резултат. Другите физиологични при­чини са страничните ефекти от лекарства и опиати, втвърдяване на артериите (атеросклероза), изпускащи клапи в спонгиозното тяло на пениса (при което кръвта не може да се задържа и да предизвика ерекция), фйброза. хормонално неравновесие и нервни смущения.



Влияние на лекарства

Това е най-честата и отстранима причина за импотентност. Особено силно влияние могат да имат бетаблокерите, които по начало действат чрез потискане на дейността на някои видове нерви. Предписват ги за ле­куване на кръвно налягане, ангина пекторис, сърдечни смущения, ускорен пулс, мигрена, напрежение, глаукома, проблеми с щитовидната жлеза. Диуретичните таблетки, прилагани при високо кръвно налягане за обезводняване на организма, също могат да причинят смущения в ерекцията. Пациенти, взимащи диуретици, са двойно по-

застрашени от импотентност в сравнение с мъже, които не използуват такива медикаменти.

Противостресовите таблетки въздействат върху нерв­ните окончания и също могат да имат потискащ ефект.

Да не забравяме, че с цигарения дим се поглъща сил­ният опиат никотин. Пушенето е пряко свързано с пробле­мите при ерекция и зависимостта е право пропорционална: колкото повече цигари се изпушват дневно, толкова по-неубедителна е ерекцията. Пушенето уврежда самите кръ­воносни съдове и ускорява втвърдяването на артериите.

Атеросклероза

Втвърдяването на артериите е характерно за напред­налата средна възраст. Когато водещите към пениса арте­рии са с обложени от холестерол стени, се затруднява при­токът на достатъчно количество кръв за нормална ерекция. Изследвания с контрастни вещества, различими на рент­генова снимка, показват, че всяко стесняване на артериите може да бъде причина за импотентност.



Оттичане на кръвта

При някои мъже ерекцията започва добре, след което бавно спада поради оттичане на кръвта от кавернозните и спонгиозното тяло. Това се дължи на повреда в механизма, който затваря оттичащите вени и не позволява на събра­лата се кръв да изтича. Оплакването е присъщо на по-въз­растните мъже. Понякога може да е съчетано и с лошо кръвоснабдяване.



Хормонално неравновесие

Причина за импотентност може да е и нарушаването на хормоналното равновесие, особено ако нивата на хор­мона тестостерон са твърде ниски или тези на хормона пролактин — твърде високи. Открие ли се причината, отстраняването й с лечение е съвсем лесно.



Диабет

Той води до импотентност по две причини: ускорява атеросклерозата и ако не се овладее навреме, нанася трай­ни поражения на нервите поради високото съдържание на захар в кръвта.



Нервна система

Болести и смущения на нервната система също могат да доведат до импотентност. Това се отнася до мъжете с тежка множествена склероза или претърпелите някакво ув­реждане на гръбначния стълб. При тях може да се получи рефлекторна ерекция, но еякулацията е невъзможна без електрическа стимулация.



ЛЕЧЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ИМПОТЕНТНОСТ

Лечение с медикаменти през устата

В света се правят изследвания на лекарство, извлече­но от африканското дърво Pausinnystalis yohimbe. Окончателните резултати се очакват скоро, но ще минат години, пре­ди да започне серийното му производство.



Локално лечение

Нитроглицеринът е медикамент, предписван обикно­вено при болки от ангина пекторис, защото разширява кръ­воносните съдове и усилва притока на кръв. Установено е, че компреси от него, поставени на пениса един-два часа преди сношение, могат да помогнат за преодоляване на импотентността. Четирима от 10 мъже между 45 и 71 го­дини с оплаквания от импотентност средно от пет години

са получили по този начин ерекция с еякулация.

Ерекция с помощта на вакуум

Чрез поставяне на пениса във вакуумен цилиндър и частично изтегляне на въздуха от него се постига ерекция благодарение на нахлулата кръв. След това се поставя не­що като турникет в основата на члена, който, естествено, не трябва да се държи дълго, тъй като пречи на кръвообращението. Еякулацията също се възпрепятства — това не е опасно, но и не помага на оплодителната способност.



Фармакологично предизвикана ерекция

С тънка игла може да се инжектира папаверин в стъб­лото на пениса и след 5-10 минути да започне ерекция, тъй като медикаментът разширява артериите и свива вените. Има известен риск обаче ерекцията да продължи повече от нормалното и да се стигне до приапизъм (вж. Глава 1). Тогава се налага хирургическа намеса, В повечето случаи методът е успешен и е променил живота на много импо­тентни мъже.

Някои лекари предписват и простагландин Е1 или алпростадил (Caverject), които пациентът инжектира сам.



Оперативен метод

Ако се установи, че има физиологична бариера за при­тока на кръв в пениса, може да се направи артериален байпас с част от вена или синтетичен заместител. В някои случаи едно-единствено стеснение може да се разшири със специален балон, поставен на мястото му под рентгеново наблюдение.

Прилага се и метод, при който артерия, по принцип снабдяваща с кръв мускулите на слабините, се включва към другите артерии на пениса. Успехът е до 70%.

Ако импотентността се дължи на оттичане на кръв от вена, проблемът се разрешава чрез връзване на по-широ­ките вени, отвеждащи кръвта от пениса. Успехът на мето­да е 50%, но след време могат да се отворят други вени.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет