„Здравеопазване


Ако ни няма, ще раждат в линейките на път за София



бет7/11
Дата19.06.2016
өлшемі342 Kb.
#146904
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Ако ни няма, ще раждат в линейките на път за София



- Какви са причините здравното министерство да понижи нивото на компетентност на отделението ви от второ на първо, д-р Георгиева?

- Все още заповедта не е стигнала до нас, за решението научихме от медиите. Забележката е, че за да бъдем второ ниво, трябва да имаме петима лекари със специалност, а ние имаме четирима. С оборудването и апаратурата проблем няма.



- Колко деца се раждат годишно в болницата?

- Около триста. Пациентките, които ни търсят, масово са от града, но понякога има от Ябланица, Правец и по-далечни места.



- Какво ви споделят жените? От какво ги е страх или какво ги притеснява?

- Щом идват да раждат при нас, нищо не ги възпира. Нямат притеснение да раждат в малките болници. А иначе и те самите виждат проблемите ни, натовареността ни, как идваме в болницата по всяко време на денонощието и водим раждания дълги часове. Знаят и че не сме добре платени.



- Кой е най-големият проблем, с който се сблъсквате всеки ден?

- Писането на документацията е изключително бреме. То ни отнема повече време, отколкото същинската ни работа.



- Оптимист ли сте в близко бъдеще здравеопазването ни да стане поне като в Чехия или в Полша?

- Не, едва ли скоро нещо ще се промени. Всеки идва на власт с намерението за реформи, но накрая нищо не се случва. Стига се само до по-големи абсурди. Знаете ли, когато завърших медицина и получих специалност в Плевен, всички ме питаха защо се връщам да работя в Ботевград. Върнах се, защото съм оттук. И защо всички трябва да отиваме в чужбина или в големите болници?! Малките населени места също имат нужда от лекари. И трябва да ги има, защото ако болницата в Ботевград например не работи, родилките ще раждат в линейките на път за София. Няма да успеят да стигнат и до Витиня...




Д-р Атанас Атанасов, управител на болницата Нови пазар:

Отиваме към фалит

Персоналът на болницата в град Нови, пазар е получил само 60% от последната заплата. Орязването е първо за годината. Останалите 40% - когато има средства, обяснява управителят д-р Атанас Атанасов и коментира, че до ситуацията се стига заради лимитите. С тях не успяват да се покрият дори средствата за заплати. Всеки месец общината отпуска 25 хил. лв., но и те са недостатъчни. Ако методът на финансиране не се промени, здравното заведение отива към фалит. На него разчитат над 40 000 жители от околните общини и Провадия. Болницата лекува по 84 клинични пътеки и вече е формирана листа на чакащи. Напоследък се говори, че на помощ на общината ще дойде инвеститор от Чехия. Представител на концерн под шапката на "Дженерал електрик" е идвал да види активите.



Мъж на 70 г. сваля памперса с изкуствен сфинктер

70-годишен българин ще започне нов живот, след като се подложи на уникална за България операция в бургаската МБАЛ "Лайф хоспитал". Преди 7 години на пациента му открили рак на простатата и оттогава не се разделя с памперса, тъй като не може да контролира ходенето по малка нужда. Ходенето по мъките продължило допреди два месеца, докато лекари не му препоръчали бургаската "Лайф хоспитал". Там екип от светила му присадиха изкуствен сфинктер, с който може да уринира. Сфинктерът се поставя чрез минимална инвазивна методика. Устройството е лесно за управление чрез механизъм, разположен в скротума, и с много добра тъканна съвместимост. С имплантацията мъжът ще има нормални физиологични функции и сексуален живот.

"Много съм благодарен, че ме насочиха в Бургас. Чувствам се добре", заяви при изписването си мъжът.

Интервенцията бе извършена от д-р Евгени Аларгов от Атина - водещ специалист в имплантологията, д-р Деян Анакиевски от МУ-Варна, Грант Ван Куикелберг -имплантолог от Лондон, и екипа на д-р Владимир Николов от МБАЛ "Лайф хоспитал" в Бургас.

Мъжът от Русе не се колебал да избере "Лайф хоспитал", след като от различни източници чул много добри отзиви за нея и прочел за модерната техника и добрите кадри, с които разполага. "Имало е за какво да ми я препоръчат лекарите", заяви пациентът. Тази промяна струвала 5000 евро, като той е платил само импланта. Ако беше направена в чужбина, 70-годишният мъж трябвало да брои минимум 30 000 евро. Това е първата операция в България с английски имплант, за който фирмата производител дава доживотна гаранция. Затова специално за операцията пратили свой представител да следи за техническото изпълнение по поставянето му.

"Изискваше се изключително прецизна подготовка и много голяма стерилност, за да не предизвика инфекция. Все пак е чуждо тяло и организмът на пациента може да го изхвърли", обясни д-р Владимир Николов. Операцията минала успешно и след 45 дни мъжът ще може да ползва изкуствения сфинктер, за който трябвало време да напасне към органите.

През миналата година в Европа са поставени 14 000 изкуствени сфинктера, което е златният стандарт при лечението на пациенти с тотална инконтиненция, която може да се получи при операции на простатата като радикална простатектомия и ТУРП, пациенти, подложени на лъче- и брахитерапия, както и при българи с увреждания на гръбначния мозък. Също и при пациенти с нов пикочен мехур след тотално отстраняване на пикочен мехур.




Клиниките повече от казината

През изминалата година има повече поискани разрешителни за болници, отколкото за казина, а хазартът е най-доходоносната легална дейност. Тава показва, че има нещо много сбъркано в модела, направи паралел здравният министър Петър Москов, след като вчера МС прие поправките в Закона за лечебните заведения, даващи възможността на НЗОК да избира болниците, с които да сключва договори. "Държавата спира да финансира структури и започва да финансира лечение. Колкото то е по-добро, толкова е по-финансирано", отсече Москов. Той уточни, че текстовете за сливане на диспансерите с многопрофилните болници в закона са претърпели промени и дават три варианта. По преценка на комисията по националната здравна карта ще се дава становище с три препоръки - формално юридическо сливане, функционално обединение или консорциум по реда на търговския закон.

С поправките в закона се връща и възможността за приватизация на болниците, които досега са били в забранителния списък. Освен това медико-социалните центрове се регламентират, както и тези за деца, които са част от процеса на деинституционализация.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет