Доси чанев



жүктеу 147.19 Kb.
Дата11.07.2016
өлшемі147.19 Kb.
ИНТЕРВЮТО НА АНТОН АНГЕЛОВ С РАДКА ЖЕНДОВА1, ДОСИ ЧАНЕВ2 В СЕЛО ПОДВИС, ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ, 18 СЕПТЕМВРИ 2010 г.
Радка Жендова: Всичко, майка, избяга, няма работа, няма пари, няма нищо! Нищо няма накъде. Цех за играчки имахме, цех за… долу правеха гайки, работи…, колко работи! Нищо сега няма, всичко събориха, работа няма и младите избягаха…
Антон Ангелов: И как стана това събаряне?
Р. Ж.: Ми как стана – всичко събориа и изкрадоа и няма…
Р. Ж.:: Кой го направи това?
Р. Ж.: Кой – ми не знам. Кой? Кажи кой! Ние бабите не сме – който има коли, който има… Ние не моем да крадем. Бабите сме в къщите…
А. А.: А преди това? По-добре е било?
Р. Ж.: Преди това е било по-добре. Преди демокрацията де. Сичко са знаеше, сичко са пазеше, сичко… сега няма нищо! Нищо не са сей, нищо не са отглежда – ужас! Нашто село ко беши – тука бяха градинки, сичко беше цветя, сега нищо няма…
А. А.: То голямо село се вижда, че е било…
Р. Ж.: Голямо село, хубаво село беши, много хора имааме, сега няма хора и няма нищо. Ти не знаеш каква кал беше у селото, сега всичко е асфалтирано, обаче сега и той асфалта…
А. А.: То кога е асфалтирано?
Р. Ж.: Еее, ми то минали са… коя година… осемдесет и първа ли беше, може и по-рано, много години станаха… Хубаво всичкото беше, сега няма нищо…
А. А.: Странно, че така е станало, защо така? Как се е получило?
Р. Ж.: Как се е получило – де да знам! Как се е получило – ужас! Ужас, ужас, ужас! За младите няма никъде работа. Синът ми беше пет години следваше в Шумен във военното училище, отиде на работа. Колко изкара там, като ги съкратиа, сетне там го удариа при военните и сега нищо, нищо няма, сега е един шофьор. Пет години …, две години отиде във Варна, после още две.
А Той има ли семейство?
Р. Ж.: Има, има, става въпрос няма работа такваз – шофьор Татко му беше с шест месеца шофьор, изкара 34 години, а той е с висше и още две изкара полу- , сега няма, шофьор, кара камион, бива ли така! Ми туй е безобразие! Затуй ще бягат, ще бягат у другите държави, щото учило, за какво – няма работа… Ужас е сега за младите!
А. А.: Там горе има нещо като паркче ли…
Р. Ж.: Има бе, има, сичко имаше. Там беше, какво се водеше, някакъв бар ли – какви стаи каква кухня имаше, как беше обзаведено, сичко…! Няма нищо сега… сичко окрадоха, а как беше битово направено, каква красота! Идваха вечер от други села, по цяла нощ тука! Сичко хубаво, сега нищо! Младите нямат нищо хубаво!
А. А.: А тогава жените какво работеха?
Р. Ж.: Ами жените какво- в ТКЗС работехме, сичко! Лозя имахме…
А. А.: Добре ли плащаха?
Р. Ж.: А, добре! Кво ти плащаха! Ама ние не знаехме по-хубаво, щото нямаме друга работа!
А. А.: А преди ТЗКС-то – или вие не помните сигурно?
Р. Ж.: Не, аз тука като завърших средното…, а средното, какво средно – началното и у ТКЗС-то, тога нямаше…
А. А.: Ама сте си оттука от селото?
Р. Ж.: Оттука съм, но … никой няма, никой, сами сме и тук-там останахме хора и… по-рано народ – сичко беше пълно, сега сичко се занемари, нищо няма.
А. А.: Нали сега Европейския съюз…?
Р. Ж.: Аууу! Въобще не ни трябва – „европейски“ пък не направиха заплатите и пенсиите европейски, ами ни оставиха със 120 лева. Едвам с увеличението станаха 160. Няма, няма за нас сичко е загубено, в селото… то и за града не знам… В София може да сте по-добре там – има работа… Тука по селата кой та… тука няма нищо. Иначе е хубаво селото –чисто, сутрин свеж въздух отгоре иде…
А. А.: Имало много купени къщи от чужбина…
Р. Ж.: Купиха – руснаци, англичани и руснаци. Много добро. Ама то няма вече българи, няма…
Р. Ж.: Ние не купуваме от магазина на село, сичко е домашно!

А. А.: Е какво си купувате от магазина?
Р. Ж.: Нищо!
Доси Чанев.: А, нищо!

Р. Ж.: Салам купуваме.
Д. Ч.: Всичко купуваме.
А. А.: Хляб?
Р. Ж.: Хляб купуваме – два непременно.
Д. Ч.: Хляб купуваме, ма ние имаме купони…
Р. Ж.: Купони имаме, ярета имаме, пилета имаме – за ядене много не се оплакваме ние, купуваме си салам, то всичко стана изкуствено…
Д. Ч.: Тя и демокрацията може да е хубава, ама за нас е хубава, щото за нас през комунизма, ние не знаехме по-хубаво.
Р. Ж.: Беше по-хубаво – и парички имахме, и кола си купихме, и всичко имахме, и къща да си направим, пък сега няма…
Д. Ч.: Пък тогава беше и по-евтино…
Р. Ж.: 3 лева беше една торба цимент, пък сега ще купиш една торба цимент…
Д. Ч.: Те и заплатите бяха по-малки, ама…
Р. Ж.: Те заплатите малки, ама можеше да купуваме с тези заплати, а сега… беше по-друго. И салам купувахме, и наденица купувахме, въпреки, че си праим, моехме да си купуваме, сега не може…
А. А.: Тука от магазина?
Р. Ж.: Да, луканка купувахме, купувахме, сега май я забравихме…
А. А.: А какво беше лошото на онова време?
Р. Ж.: Няма, ний през него време раснахме и беше хубаво, де да знам, не беше лошо…
Д. Ч.: Нямаше я тази завист, нямаше…
Р. Ж.: Нямаше, ние всичките бяхме еднакви и всичките работихме…
Д. Ч.: По-сдружени бяха хората.
Р. Ж.: Сега като се събереш, те питат колко пари вземаш, колко имаш, колко коли имаш, тогава нямаше значение.
Д. Ч.: Долу-горе бихме равни всичките, пък сега станаха бедни и богати, и гладни и …(смее се)
Р. Ж.: … и наядени.
Д. Ч.: Има сега някои от ситост преяждат, а други не могат да вържат двата края. И тази безработицата по селата ги уби, ние нашите хора бяхме две хиляди и кусур отгоре, сега сме петстотин и двайсет. Значи младия народ, всичко е изхвръкнало… Най-много в Карнобат ходят.
Р. Ж.: Няма какво да се работи. Имахме ТПК – няма го! Имаше хладилник, имаше детски дом – няма го! Нищо няма!
А. А.: Училище има ли?
Р. Ж.: Имахме, тука дом за…
Д. Ч.: Затвориха ги, сега колко деца – седем-осем ли има…
Р. Ж.: А, трички, и на Николина – четири…
Д. Ч.: Бе толкова 7-8 са – има и циганчета…
Р. Ж.: Е, може, аз не ги знам циганчетата…
А. А.: А преди демокрацията ходеха ли по града да работят? Излизаха ли младите тогава?
Д. Ч.: Ами излизат, младите тогава да изкарват средното си образование…
А. А.: Ама връщаха ли се после?
Д. Ч.: Връщаха се, ами как!
Р. Ж.: Връщат се, който си намери… който вече продължава следване не са връща, но който можеше да си намери тук работа. Сега каква работа имат нашите – по магазини, там дето им вземат душите – работа, работа за 300 лева! Дъщерята в магазин работи – тя не може да си отвори очите, накрая няма нищо! Вечер закъсняват, никой не им го… На такъв ден работят, по-рано ние като сме работили – взимахме двойна надница – тука няма нищо!
А. А.: И какво трябва да се промени според вас?
Р. Ж.: Трябва да се промени – хората да се променят! Най-важното! Тези управници нищо не правят, гледат хората, дето командват.
Д. Ч.: Управата! (смее се)
Р. Ж.: … нямат акъл да помисли за хората… Ей го на сега този в коя държава, този Борисов – само гледат де да идат на… да идат, но да гледат за нас…
Д. Ч.: Работа да вършат!
Р. Ж.: То за нас няма вече, ами за младите, ние вече…
А. А.: А от партиите, които дойдоха по време на демокрацията, кои най-много одобрявате?
Д. Ч.: Като цяло нито един не одобрявам…
Р. Ж.: Една няма хубава – всеки мисли за него – да крадат, да вземат, за нас никой не е помислил. Засега няма. Нито една не харесвам аз. Никой не е помислил за този млад народ.
Д. Ч.: Сега ГЕРБ-аджиите не са ли комунисти, не са ли били комунисти? Май повечето.
Р. Ж.: А те били такива, сега ги пребоядисаа… Всеки се боядисва и става… Преди него и тя е бал такоз. Комунисти малко се боядисват и стават…
А. А.: Тук кой е кмет, от коя партия?
Д. Ч.: Комунистическата (смее се)
А. А.: Значи повечето хора гласуват за…
Д. Ч.: Повечето, да, повечето комунисти бяха…
Р. Ж.: Специално това село повечето са комунисти. Ние не гласуваме за тях с дядото, ама…
Д. Ч.: А, за кмет няма значение от коя партия е, защото е познат – или ще ти е роднина, или ще ти е близък. Повечето по роднинство се нагаждат и си правят тук, по родове по селата.
Р. Ж.: В София отивайте и назад не се връщайте! В София по си намират работа…
Д. Ч.: София е чиновническа столица, ти какво мислиш – там един хубав завод има голям и го затвориха, прахосаха го, сега ще го продават ли…
А. А.: А гласувате ли , ходите ли на избори?
Р. Ж.: Ходим, винаги ходим, ама…
Д. Ч.: Ходим.
Р. Ж.: … що ходим и ний не знаем.
Д. Ч.: Комунизмът като се преобърна, партията на Дертлиев, чувал ли си я? Той почина, той такова – демократ бе, фашист (смее се) , в СДС-то беше…
А. А.: За него сте гласували ли преди?
Д. Ч.: Да. Даже аз се прехвърлих веднага към СДС-то – уж да става по-хубаво, по-хубаво, но то излезе пак (смее се)

А. А.: А били ли сте в някаква партия преди това?
Р. Ж.: Не.
Д. Ч.: Не, СДС-то като дойде тогава аз се бях преобърнал. И с комунистите не стана нищо – бая ме навиваха да такова… Аз през целия ми живот шофьор бях по предприятията.
Р. Ж.: За пет месеца курс изкара 34 години. Синът му пет години следва военно и от две години е пак шофьор. Прави сметка оттука колко…
А. А.: Значи Бойко не го одобрявате и него?
Р. Ж.: Бойко какво да го одобряваме – само за него си мислим.
Д. Ч.: Бе аз като чувам го такова хубаво…, всичките му са хубави, ама какво вика един пак по телевизията гледам – „пожарникар“, нареди го…
Р. Ж.: А хубави, какво им е хубавото… Пожарникар ще ни оправи ли, не може …
Д. Ч.: Диктуват отстрани там, неговите по-умни, дето са пишат.
А. А.: А тука има ли турци?

Р. Ж.: Нашето село е единственото тук, дето няма нито турчин, нито циганин, но сега има, сега идват…
Д. Ч.: Ние турци нямаме…
А. А.: А имало ли е някога?
Д. Ч.: Едно време, е преди 1800 година е било турско…
Р. Ж.: Било е турско село, нашто, после се…
Д. Ч.: После колкото е имало са посечени от българи – като нападат, като влизат – и крак не остава турчин. Всичко се изчиства…
Р. Ж.: Сега руснаци имаме и американци… англичани имаме…
Д. Ч.: Е, те сега прииждат някои семейства, идват руснаци…
А. А.: И те какво правят тука?
Д. Ч.: Идват тука, купуват къщи, идват тука заради децата си и пак си отиват зимата в Съюза да учат децата и да работят и сетне пролетта идват пак. Има, има на съседната уличка няколко – 5-6 къщи са наред свързани, той един дойде и ги свърза, какво ги направи, той ги докара… Англичани има – пак 3-4 къщи.
А. А.: Разбирате ли се с руснаците?
Д. Ч.: Ами те дойдоха – ние нямаме разправии с тях…
Р. Ж.: Поздравяваме се „Добър вечер!“, „Добро утро!“, поздравяват на.
А. А.: Англичаните?
Р. Ж.: Внучките много говорят, те учат английски и като дойдат, ходят при тях… но ние не можем. Приказват им дърадърадъра, майка им много – тя е учителка и те учат английски там и много приказват английски… на ние откъде ще знаеме, ние само слушаме. Като мине тука едната жена „Фай-фай-фай!“ и ако не ми хване ръката, аз откъде да знам какво ми казва. Като не знаеш езика – приказва си човека и като вдигне ръката и като вдигне вече аз я поздравявам…
А. А.: Те не се ли опитват да говорят български?
Р. Ж.: А не знам, може и да са опитват, не знам, ама то няма много…
Д. Ч.: Англичаните са 3-4-5 семейства…
Р. Ж.: Руснаците са повече… Хората са пълни с пари не са като нас. Идват тука, почват да строят, почват, пък ние само гледаме…
А. А.: А в чужбина излизали ли сте някъде?
Р. Ж.: Ние ли – къде ще отида аз във чужбина?
Д. Ч.: Аз съм ходил в Гърция…
А. А.: По работа нещо?
Д. Ч.: Не, не, екскурзия. И ходих към края, от комунизма още, тогава беше…
Р. Ж.: Сега хайде на някъде – тогава и на екскурзия можем да идем, с рейса тъй…
А. А.: На море ходехте ли?
Р. Ж.: А, на море…
А. А.: Едно време.
Д. Ч.: Не можеш да кажеш, че не сме ходили… В събота, в неделя сме ходили тъй, като по-млади, сега ходим тук, един язовир „Камчия“, ако си го чувал – той е питейния на Бургас и на Варна, частично. И е тук за нас – ако искаш да се къпеш…
Р. Ж.: Беше то река, река беше Луда Камчия. И направиха го, коя година, направиха язовир. Пък като беше Камчия много вода имаше – бистра, хубава, там имахме ниви, минавахме, всяка седмица ходихме на събор, много весело беше, сяка седмица, ядене, пък нощуваш си. А сега няма как. Младите къде да ходят…
Д. Ч.: Ами стигат другаде пък. При нас нямаше дискотеки, пък сега има…
Р. Ж.: А дискотеки, дискотеки, цигари и алкохол…
А. А.: Значи тука ДПС няма влияние, щом няма турци…
Р. Ж.: ДПС – а нямаме…
Д. Ч.: Тук имаме едно село близко, на десетина – петнайсет километра – то почти само турци. Там има ДПС. Тополица също – там е изцяло турско. То и Айтос е почти…
А. А.: А от „Атака“ тук има ли хора?
Р. Ж.: Има – дядо ти е от „Атака“ (смее се).
Д. Ч.: (смее се)
Р. Ж.: Той беше в „Атака“, но се откачи…
Д. Ч.: (смее се) Волен ни излъга, да го е**.
А. А.: Какво ви излъга?
Д. Ч.: Ами не го ли виждаш…
Р. Ж.: Съедини се при Бойко и няма нищо…
Д. Ч.: Бойко пак към турците…
А. А.: А за Симеон какво ще кажете?

Р. Ж.: За Симеон пък хич не го бива! Него трябваше да го изпъдят още като дойде, ама те… какво направи Симеон – обра България! Откъде-накъде ще му дават толкова гори и толкова земи. Симеон… Симеон – той много има представа за България. Кой го измисли и него пък… Ами какво той ограби – като там дървата ги продал – колко милиона взел на един път. Тоз Борис де – царя, той не е цар, ама… Колко хиляди гори има? Колко – не знам. Четири ли…
Д. Ч.: Той идва тука май скоро…
Р. Ж.: То аз все по телевизора слушам там – колко пари, колко милиона на един път от дървесина – направили износ. То лесно – ела се намести, ама тези борове колко докато са засадят, колко…, ела ги земи и продавай, режи и продавай!
А. А.: А на училище какво са ви говорили за времето преди Девети септември?
Д. Ч.: Тогава за войни, за войни, нападения…
А. А.: Защото нали се казва, че е имало фашизъм тогава…
Р. Ж.: А, фашизъм, нямало е фашизъм, то сега е фашизъм…
Д. Ч.: То може да е имало, но ние не го знаем, тъй де, ние сме били деца тогава – на две годинки, четири…
Р. Ж.: Такъв фашизъм, че този има толкова милиона, онзи толкова, а другото няма… не може да излезе някъде, да иде, тогава долу-горе бяхме еднакви…
А. А.: А Тодор Живков как го възприемахте тогава?

Р. Ж.: Хубаво беше. Как го възприемахме – по-хубаво се живееше тогаз. Сега само един има милиони, друг няма хляб да яде. Какво е това, откъде ги е спечелил този? За няколко години тук, откъде се нахвърлиха, откъде ги натрупаха тези милиони, откъде ги взел, как ги спечелил – откъде да знам?
А. А.: Някои, например, го обвиняват Тодор Живков, че накарал много хора да работят като чиновници и оттам…
Р. Ж.: Ами да, като чиновници, ама имаше и производство, пък сега – само чиновници, пък производство няма никакво, няма отде да вземат, откъде?
Д. Ч.: Работа, работа имаше, ей!
Р. Ж.: Колко работа!
Д. Ч.: Сега има ли бригади като едно време – какво беше? Гроздобер като се създаде, такова, командировка по един месец, идват тук да берат…
Р. Ж.: Да, тук селото беше пълно…
Д. Ч.: Лагер правят…
Р. Ж.: Лагер – долу направиха голямо здание, колко голямо – е-е-е!
Д. Ч.: Идват тук в помощ на това…
Р. Ж.: В помощ на ТКЗС-то, берат, реколтата да приберат. Сега няма, нищо няма! И тогава се учениците включваха…
Д. Ч.: … го пълнихме със зеленчуци, домати, какво ли не…
Р. Ж.: И производство – и вино и ракии, и всичко имаше, какво нямаше, пък сега какво има? Нищо няма, абсолютно нищо! Тогава всичко беряхме – ябълки, такова, какви градини. Сега нищо! Всичко са изсуши и край! И няма никой. Няма хора да работят, но няма и кой да каже да го работят…
А. А.: По-възрастните обвиняват, че комунизмът им е отнел земята….
Р. Ж.: Тя им отне земята, ама я работеше, пък сега земя има, пък не работят.
Д. Ч.: То и ние се съгласииме, ама сега пък виждаме, че по-хубаво прекарахме. Дали защото не знаехме и не виждахме, пък сега и виждаме как са краде, как са…
Р. Ж.: Нямаш, ама я работеше…
Д. Ч.: Е, тогаз, да не я работихме ние? – ТКЗС-то я работеше…
Р. Ж.: Сега всеки иска земя, но освен тази земя, земята иска работа… ако мое тъй – и всичко, и тракторът, и ЗИЛ-а, и всичко беше заедно, всичко бригадите, всичко се раждаше… сега – ето, онзи от пет декара, онзи от десет – печели, накрая няма нищо… Много беше хубаво тогава при Тодор, защото всичките го работехме на едно и се изкарваше, пък сега няма нищо! Ама – нас, вече всичко … ама за вас, какво ще става – не знам.
Д. Ч.: Нищо няма да стане. Тя демокрацията ще са оправи, но за тях не знам как ще стане…
Р. Ж.: А, ще са оправи, нищо няма да се оправи...



А. А.: А гласувахте ли за европейски парламент миналата година, когато имаше избори?


Р. Ж.: Кога бе, не сме разбрали кога е било то туй…



А. А.:… в Тополица много трудно върви, там не искат нищо да ни казват…


Р. Ж.: Там, турците – „Номер 3“ – „За кой ще гласувате?“ – там тъй им казват „Номер 3“ …
Д. Ч.: Те, защото не разбират, не са ограмотени много. Говоря за ДПС-то, на кадъните да казват, примерно казват „Номер 3“…
Р. Ж.: Те друго не казват, друго не разбират, „Номер 3“ само, туй разбират само…
Р. Ж.: Сичко с работа става, демокрацията, който я иска, да отива да работи!
Р. Ж.: Младички сте, гледайте хубава работа да имате, да не сте като нас, да са блъскате…
А. А.: А какво мислите за Европейския съюз?
Д. Ч.: Европейският съюз може да е хубаво, ама хубаво за тях си, тези, които рано са влезли и сега дето дирижират работите – те са добре, пък ние дето с Румъния, дето сега влезохме… да се борим да не влезат тез – турците – те ще ни превземат, като такова ще ни превземат тук. Сега сме граница, пък сетне ще станем Турция, пълна Турция ще станем…


1 Около 70 годишна, пенсионер, родом от Подвис, начално образование, работила в ТКЗС. Омъжена за Доси Чанев.

2 Около 70 години, пенсионер, родом от Подвис, 5-месечен курс за шофьор, работил като шофьор. Женен за Радка Жендова





©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет