Наредба за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване (обн. ДВ бр. 31 от 2000 г.)

1. на прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст или на младото вино в процес на ферментация - чрез добавка на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на ректифицирана концентрирана гроздова мъст;

2. на гроздовата мъст - чрез добавка на захароза или на концентрирана гроздова мъст, или на ректифицирана концентрирана гроздова мъст, или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза;
3. Законодателни актове, доказващи традицията да се осъществява ацидификация.


1. Наредба № 7 за разрешените манипулации и спомагателни материали във винопроизводството /обн. ДВ бр.68/28.08.1979 г/

Чл. 3

13. намаляване на киселинността до 1 г на литър, изразено като винена киселина, чрез ползване на една или повече от следните субстанции:

а) неутрален калиев тартарат;

б) калиев бикарбонат;

в) калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева сол на L(+) винена киселина и L(-) ябълчна киселина;

2. Наредба № 13 от 07.07.1995 г. за разрешените енологични практики и обработки/обн.ДВ 64/18.07.1995 г/

Т.

13. намаляване на киселинността до 1 г на литър, изразено като винена киселина, чрез ползване на една или повече от следните субстанции:

а) неутрален калиев тартарат;

б) калиев бикарбонат;

в) калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева сол на L(+) винена киселина и L(-) ябълчна киселина;

3. Наредба за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване (обн. ДВ бр. 31 от 2000 г.)

Чл. 3. При първичното винопроизводство: преработка на прясно грозде, гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, концентрирана гроздова мъст, младо вино в процес на ферментация, са разрешени следните енологични практики и обработки:

Т.12. употреба на винена киселина за повишаване на киселинното съдържание до 1,5 грама на литър;

13. намаляване на киселинното съдържание до 1 грам на литър, изразено като винена киселина, чрез използване на една или повече от следните субстанции:

а) неутрален калиев тартарат;

б) калиев бикарбонат;

в) калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева сол на L(+) винена киселина и L(-) ябълчена киселина;

Чл. 29. (1) Може да се повишава и намалява киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и на виното.

(2) Повишаването на киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши максимално до 1,5 грама на литър, изразено като винена киселина, а на виното - максимално до 2,5 грама на литър, изразено като винена киселина.

(3) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извърши максимално до 1 грам на литър, изразено като винена киселина.

3. Билките, които се използват при производството на “Пелин”

Pelin is made with about 30 herbs, the biggest share among which have Artemisia absinthium(Pelin), Achillea millefofium, Hypericum, Matricaia chamomilla, Mellisa officinalis, Coriandrum sativum, Thymus sp. div, Laliate and much others.

Т.2. Традиционност на виното “Пелин”

Правилник за вината на основание чл.81 от Закона за народното здраве, ДВ 269 от 3 март 1931г.

Чл.17. Виното-пелин трябва да бъде приготвено от нормално вино, в смисъла на настоящия правилник, ароматизирано с пелин (Artemisia absinthium) и други безвредни ароматни вещества и плодове.

Вино пиленаш се прави тъй: на 1000 оки вино се приготвя 150 оки хубаво узряло грозде, 6-7 оки пелин изсушен на сянка през месец май и 15 големи узрели дюли със забучени по тях карамфилови зърна. Тогава се нарежда гроздето в дъното на бъчвата, като се турга измежду му по някоя дюла и по малко пелин, а най-отгоре, за да не плувне поставят една-две дъски и на тях един-два камъка. След това налива се бъчвата с ново сладко вино, но без да се напълни догоре, а се остава 3-4 пръста празна. Догдето ври виното ежедневно се налива в него по малко студена вода, а след привирането се допълня с добро вино и тогава се затваря и замазва враната която се оставя тъй 2-3 месеца. Подир това време виното може да се пие.

____________________________________


Приложение към т.34

Законодателната регламентация на спиртната напитка “ракия” води своето начало от 1931г., когато е обнародван Правилник за спиртните напитки, коняци, ракии, ликьори и други на основание чл.81 от Закона за народното здраве, ДВ 269 от 3 март 1931г. (Прилагаме части от този правилник, както и части от Указ №116 на Цар Борис III относно приемане на Наредба-закон за монопола на спирта и сливовата ракия, ДВ 130 от 1934г. и от Закона за монопола на спирта и за подсладените спиртни напитки и търговията с плодови ракии и вино, обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.).

Указ №116 на Цар Борис III относно приемане на Наредба-закон за монопола на спирта и сливовата ракия, ДВ 130 от 1934г. е първият юридически текст, в който се споменава спиртната напитка “мастика”.

Законът за монопола на спирта и за подсладените спиртни напитки и търговията с плодови ракии и вино, обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.).

Първите стандарти за одобряване състава и производствения процес за напитките "Ракия-гроздова"(БДС 394-51) и за "Мастика" (БДС-393-51) са приети на 01.11.1952 г. от Върховния комитет по стандартизация на Народна Република България.

Закона за виното (обн., ДВ, бр. 54 от 1978 г.), където се споменава за понятието "напитки", като се визират гроздовия сок, виненото бренди и гроздовата ракия.

В изпълнение на чл. 1 от Закона за виното, през 1996 г. се приема Наредба за означаване и търговско представяне на лозаро-винарската продукция и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 36 от 1996 г.) в Приложение № 2, на която се дават дефиниции за спиртните напитки "мастика" и "плодова ракия".

Сега действащият Закон за виното и спиртните напитки/1999 г./ и приетата в изпълнение на неговия чл. 35, Наредба за определенията на видовете спиртни напитки, правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им, (приета с ПМС № 158 от 2001 г., обн., ДВ, бр. 59 от 2001 г., изм., бр. 8 от 2002 г.), изцяло възприемат и отразяват изискванията на Регламент 1576/89 на Съвета относно правилата за производство на спиртни напитки.

Чл.3 Натурални напитки са:

...3. Ракии

Сливова ракия – продукт получен от дестилацията на алкохолно ферментирала каша от сливи.

Гроздова ракия или джиброва – продукт от дестилацията на алкохолно ферментирали гроздови джибри (пращини).

Калена ракия – получена от винена кал.

Винена ракия – получена от дестилацията на вино до 55.

...Всички видове ракия, както и малиновката, вишновката, ягодовката, ореховката и др. получени чрез настойка трябва да съдържат:

а) алкохол най-малко 30% по обем;

б) висши алкохоли (изобутилалкохол) най-малко 100мгр. И не повече от 500мгр в 100 куб.см 100 алкохол;

в) естери (етилацетат) не по-малко от 80 мгр. и не повече от 500 мгр. в 100 куб.см 100 алкохол;

г) киселини (оцетна киселина) не по-малко от 20 мгр и не повече от от 250 мгр в 100 куб.см 100 алкохол;

д) фурфурол в значителни количества;

е) общия коефициент на тези вещества в 100 куб.см 100 алкохол не трябва да бъде по-малко от 600 мгр.

Чл.2. ....”Под сливова ракия се разбира спиртна течност, получена от дестилацията на ферментирали пресни сини и бели сливи – тип Кюстендилски и Троянски със сила (крепкост) под 50% и един минимум от фузели, определен от Министъра на финансите по доклад от Дирекцията на монопола (Д.М.) в установените от нея места.

Чл.31. Производството на ракии от местни пресни плодове, или от плодови течности, се допуща само в ракиджийниците с домашни казани определени от Д.М

Чл.45. “Който произвежда мастика, коняк, ром и др. изкуствени напитки....”
Указ №25 за утвърждаване на Закон за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови напитки и вино, ДВ 178 от 1947г.

Чл.2. Спиртният монопол има изключителното право да произвежда спирт (меласов и плодов) и подсладени спиртни питиета, да търгува с тях и с плодови ракии и вино на едро.

Чл.12. Производителите на вина и плодови ракии задължително продават същите само на спиртния монопол по цени определени от Министерския съвет, по предложение на Дирекцията на цените, в съгласие със спиртния монопол.

Чл.30. Спиртните фабрики, спиртоварниците, питиепродавските складове на едро, винарските изби и изобщо всички предприятия занимаващи се с производство и покупко-продажба на спирт (меласов и плодов), плодови ракии и вино, държат необходимия персонал по преценка на собствениците за правилния вървеж на предприятието и продължават работата си до окончателното предаване на предприятията на спиртния монопол.....

1. 
   Вина и материали, от които се варят ракии и плодови ракии