Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| О, не, спри, спри!, помисли си Ейми.
Около тях избухнаха стъкла. Виралите нахлуха в стаята. Първият, водачът, прескочи масата и кацна пред Майкъл, който тикна тигана пред лицето му. Виралът застина. Другите две създания изглеждаха объркани. Точно на това се бе надявал Майкъл — да разсее водача им. Премести тигана малко встрани; виралът го проследи с поглед. Вероятно щеше да изпита любопитство, ако не беше толкова уплашен. Затаил дъх, Майкъл бавно придърпа тигана към себе си. Виралът го последва покорно; изглеждаше напълно хипнотизиран. Сантиметър по сантиметър, дистанцията между тях се стопи. Майкъл премести тигана наляво и накара вирала да обърне глава. Счупен нож, помисли си Майкъл. Имам само един шанс. Замахна. Върхът на стрелата се заби в стъклената сграда на трийсет и втория етаж при северозападния ъгъл на Четирийсет и трета улица и Пето авеню и спря два етажа по-надолу, надвиснал нестабилно над улицата. Ейми се свести замаяна; имаше само смътен спомен от падането. Лежеше свита на кълбо на пода, с ръце върху главата си. Духаше я силен прашен вятър и я заливаше светлина. След миг осъзна, че идват от голяма дупка в стената на сградата. От лявата ѝ страна върхът на стрелата се клатеше с ритмично скърцане. С изключение на това беше тихо. Под тялото ѝ имаше нещо твърдо и релефно: веригата. Все още беше закачена за крана. Ейми почувства силна изненада, че е оцеляла. Обърна се по корем и заради дългото падане и дезориентацията ѝ прилоша. Въпреки това успя да се надигне на колене и да пропълзи до края на стрелата. Питър лежеше по лице върху стрелата. В първия миг ѝ се стори, че е мъртъв. Целият беше окървавен, а вратът му беше извит под неестествен ъгъл. Едната му ръка висеше провесена навън. Когато обаче Ейми приближи и го повика, гърдите му се надигнаха и ръката му помръдна. — Идвам — извика тя. — Ще ти помогна. Само се дръж. Разполагаше със съвсем малко време; кранът всеки момент можеше да се стовари на улицата. Тя коленичи и подхвана Питър през раменете. Задъхваше се, в очите и устата ѝ се стичаше пот. Успя с мъка да го издърпа до края на стрелата и го премести на пода на стаята. Обърна го по гръб. Тялото му беше напълно отпуснато, но очите му бяха отворени. Ейми го хвана за брадичката и обърна лицето му към себе си. Езикът му помръдваше, а от гърлото му излизаха хрипливи звуци: опитваше се да говори. — Ранен си, не говори — каза тя. Питър изопна лице и ококори очи. Ейми осъзна, че не гледа към нея. Гледаше зад гърба ѝ! От устните на Питър се отрони последната дума, която изрече в живота си: — Фанинг. Счупеният връх на ножа се заби в окото на вирала, от което пръсна прозрачна течност. Острието се изплъзна от ръката на Майкъл, когато съществото се дръпна назад с пронизителен писък. Оставаше му само тиганът. Когато един от другите вирали се спусна напред, Майкъл фрасна с всички сили създанието по главата и падна настрани до стената. Вдигна тигана пред лицето си. Виралът го удари през ръцете и тиганът отхвърча настрани. Майкъл легна по корем и закри глава с ръце. Фанинг я блъсна разярено. Ейми падна по гръб, а той седна върху нея и я стисна за шията. Лицето му беше обгорено, кожата му падаше на парцали и под нея се виждаха мускулите; устните му ги нямаше — устата му бе като скелет. От очните му гнезда течеше слуз; очите му се бяха пръснали. Ейми се опита да си поеме въздух, но той притискаше трахеята ѝ. От устата му пръскаше слюнка. Тя махаше с ръце в немощен опит да го отблъсне. Подът се разклати; кранът започваше да пада. Причерня ѝ пред очите. Отказа се и отпусна ръце на пода. Сляп е, каза си тя. Не вижда нищо. Сградата се разтресе и стрелата се вдигна рязко нагоре. Ейми напипа веригата. Уви я около врата на Фанинг. Той надигна лице изненадано и за миг отслаби хватката си. Стрелата се изплъзваше назад през дупката. Ейми уви веригата още веднъж около врата му. Фанинг я пусна и се изправи назад. Вдигна опипом ръка към врата си. Веригата се опъваше. — Върви при нея — каза Ейми. Фанинг не извика. Веригата го дръпна и той изхвърча навън сред облака прах, за да стане част от пепелта на мъртвия град. И тогава всичко приключи. Майкъл чакаше. След като дълго време не се случи нищо, той осъзна, че нещо се е променило. В стаята цареше пълна тишина, сякаш беше сам. Надигна глава и се озърна. Виралите бяха мъртви. Онзи, който изтръгна тигана от ръцете му, лежеше пред него, свит в ембрионална поза. Другите двама лежаха малко по-далеч, по същия начин — дори онзи с ножа в окото, от което продължаваше да тече окървавена слуз. Изглеждаха толкова крехки. Сякаш бяха полегнали да си починат. Майкъл се подпря на печката, изправи се и тръгна с куцукане по коридора, по дирята от собствената си кръв. Свали шал от закачалките, превърза крака си и излезе навън. Залязващото слънце беше пробило през прахоляка и багреше облаците в оранжево. Тръгна на изток към Лафайет, където зави на север. Чак когато стигна до следващата пресечка, разбра какво се е случило. Наоколо лежаха десетки вирали. По тротоарите. По улицата. По покривите на стари коли. Всички лежаха свити като деца, уморени след цял ден игра. Телата им, също като града, на който принадлежаха, се превръщаха в пепел. Гледката го изпълни с противоречиво чувство на тъга и радост. Той продължи да куцука напред. В горната част на Манхатън сградите продължаваха да се срутват с тътен. Разрухата щеше да продължи с месеци, години, дори с векове, докато морето най-накрая не погълнеше целия метрополис. Но тук, сред труповете, цареше спокойствие, сякаш времето бе спряло замислено за момент. Майкъл Фишър падна на колене и заплака. Питър умираше. Ейми усещаше как духът му си отива; смъртта на Фанинг го повличаше след себе си. В отворените очи на Питър светлината гаснеше. Не ме оставяй. Тя взе ръката му и я притисна до бузата си; тялото му изстиваше. Мускулите на лицето му се отпускаха. Моля те, не ме оставяй сама, каза тя през сълзи. Време беше да се сбогува, но не можеше да понесе тази мисъл. Може би имаше начин, дори на цената на предателство. Когато вдигна парчето стъкло от пода и разряза дланта си, имаше чувството, че е напуснала тялото си и се гледа отстрани. От раната шурна кръв и напълни шепата ѝ. Ейми разряза и дланта на Питър. След миг колебание притисна ръката му в своята и преплете пръсти в неговите. Усети потрепване; постепенно Питър също стисна ръката ѝ. Ейми затвори очи. |