Градът на огледалата

Под гара Гранд Сентръл водата пристигна от две посоки: откъм тунела на метрото под Лексингтън авеню, а
след няколко секунди връхлетя вълната от линията под Четирийсет и втора улица. Потоците се срещнаха и, като
приближаващо брега цунами, силата им се увеличи стократно и изригна нагоре по стълбите.
— Неблагодарна кучка! — извика Фанинг. — Какво направи?
Не успя да каже нищо повече; водата нахлу и ги помете. След миг цялата зала се наводни. Ейми потъна и се
замята, загубила ориентация. Нивото достигна два метра и продължаваше да се покачва. Пръскаха се стъкла, падаха
предмети. Ейми изплува на повърхността тъкмо когато високите прозорци се разбиха навътре; течението я понесе и
отново я потопи. Тя махаше безпомощно с ръце в опит да се хване за нещо. Покрай нея премина тялото на вирал.
Женската с бялата коса. В бушуващата вода Ейми зърна очите ѝ, изпълнени със страх и объркване. След миг виралът
потъна и се скри от поглед.
Ейми заплува към стълбите за балкона. Блъсна се в нещо — призля ѝ от болка — но успя да се задържи за
перилата с дясната си ръка. Дробовете ѝ пищяха за въздух; от устата ѝ излизаха мехурчета. Нямаше да издържи още
дълго. Оставаше ѝ единствено да се остави на течението с надеждата, че ще я отнесе на безопасно място.
Пусна парапета.
Отново се удари в стълбите, но този път поне се движеше в правилната посока. Ако течението я беше повлякло
към тунелите, щеше да се удави. Блъсна я втора ударна вълна и я изстреля нагоре.
Приземи се на балкона на четири крака, най-накрая извън водата. Разкашля се и изплю мръсна течност.
Питър. Течението го беше изхвърлило на стълбите на няколко метра зад нея. Къде бе Фанинг? Дали беше
потънал като останалите вирали? В този миг подът се раздвижи. Пукот раздра въздуха. Ейми вдигна глава и видя как
огромно парче от тавана пада във водата.
Сградата се рушеше.
Гърдите на Питър се надигаха и спускаха бързо. Трансформацията още не бе започнала. Ейми го разтърси за
раменете, извика името му; очите му се отвориха леко. Като че ли не я позна — изглеждаше озадачен, сякаш не
знаеше къде я е виждал.
— Ще те измъкна оттук.
Ейми го преметна през дясното си рамо. Олюля се, но успя да се задържи изправена. Подът се клатеше като
палубата на кораб. Парчета от тавана падаха, а цялата сграда се тресеше.
Огледа се. Отдясно зърна врата.
Тичай, помисли си тя. Не спирай.
Излязоха навън. Тъмно бе като нощ, слънцето бе скрито от облаци прах, а големият град бе неузнаваем.
Разнасяше се силно бучене. Намираха се върху надлеза от западната страна на гарата. Мостът се бе наклонил под
остър ъгъл; пукнатини пълзяха по асфалта и части от него пропадаха. Ейми си избра посока и тръгна; под тежестта
на Питър успяваше само да подтичва бавно. Водеше я единствено инстинктът. Да бяга. Да оцелее. Да спаси Питър.
Надлезът се спусна до нивото на улицата. Не можеше да продължи нататък, краката не я държаха. Остави Питър
на земята. Той трепереше все едно му бе студено или имаше треска, но спазмите се засилваха. Ейми знаеше, че би
искал да умре, докато е още човек. Сред отломките имаше предостатъчно потенциални оръжия: остри като ножове
парчета арматурно желязо, изкривени метални плоскости, късове стъкло. Изведнъж Ейми разбра: това е била целта
на Фанинг от самото начало. Искал е тя да убие Питър. Любовта ни поробва, Ейми. Фанинг я бе победил; всичко
беше напразно. Тя отново щеше да остане сама.
Ейми коленичи до Питър и заплака неудържимо; изля цялата болка, насъбрала се за век. Вкусила бе само за миг
от истинския живот. По-добре изобщо да не ѝ се беше случвало. Питър изпъшка. Вирусът го трансформираше.
Ейми избра еднометрово желязо с остър връх. За какво ли бе служило? Част от уличен стълб? Част от рамката
на прозорец, от който някога се е разкривала гледка към оживената улица? Част от конструкцията на висок
небостъргач? Коленичи до Питър. Човешкото в него си отиваше. Наведе се и го погали по бузата. Кожата му беше
гореща и влажна. Започнал беше да примигва.
— Проклета да си! — каза глас зад нея.
Ейми отхвърча напред.
Майкъл тичаше по Четвърто авеню, преследван от ревящия облак отломки. Нямаше да успее да избяга. Сви по
Осма улица и двата бушуващи потока, сякаш изведнъж забелязали пропуска си — О, Майкъл, извинявай, че те

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: