Холографската вселена

Трябва да се отбележи, че това е само едно общо описание и не всички ППС съдържат всички описани елементи. В някои от тях могат да липсват няколко от гореописаните признаци, а в други е възможно да има допълнителни съставки. Символичните декорации на преживяванията също могат да варират. Например въпреки че изпиталите ППС в западната култура преминават в задгробния живот през тунел, хората от други култури могат да вървят по път или да прекосяват някаква водна площ, за да пристигнат в отвъдния свят.

Въпреки това има изумителна степен на съвпадения между разказите на преживелите ПС хора от различни култури в цялата история. Например обзорът на живота, признак, който отново и отново се появява в днешните ППС, е описан в Тибетската книга на мъртвите, в Египетската книга на мъртвите, в Пла-тоновия разказ за преживяното от войника Ер и в йо-гическите сутри на индийския мъдрец Патанджали, писани преди 2000 години. Сходствата между ППС в съпоставяни култури също са били потвърждавани в проведени по всички процедури изследвания. През 1977 г. Оузис и Харалдсон сравняват близо деветстотин видения на смъртно легло, разказани от пациенти на лекари и друг медицински персонал както в Индия, така и в САЩ, и откриват, че въпреки културните различия - например американците са склонни да виждат съществото от светлина като християнски религиозен персонаж, а индийците го възприемат като индуски - „сърцевината" на преживяването е по същество една и съща и наподобява ППС, описани от Муди и Кюблер-Рос27.

Макар общоприетият възглед за ППС да е, че те са просто халюцинации, има солидни доказателства, че това не е така. Както и при извънтелесните пътешествия, когато хората, оказали се на прага на смъртта, излязат от тялото, те могат да описват подробности, които не могат да узнаят чрез нормалните си сетива. Например Муди разказва за случай, в който една жена оставя тялото си по време на операция, рее се над чакалнята и вижда, че дъщеря й е облечена в дрехи от шотландско каре, които не си отиват. Както се оказва, домашната прислужница облякла малкото момиченце толкова припряно, че не забелязала грешката и била изумена, когато майката, която физически не била виждала момиченцето този ден, коментирала факта28. В друг случай, след като изоставила тялото си, една жена отишла във фоайето на болницата и чула как нейният девер казва на негов приятел, че изглежда ще трябва да отмени едно бизнеспътуване и вместо това да бъде един от носачите на ковчега на неговата зълва. След като жената оздравяла, тя укорила слисания си девер, че я бил отписал толкова бързо29.

И това дори не са най-необичайните примери за сетивно осъзнаване в извънтелесно състояние на прага на смъртта. Изследователите на ППС са открили, че дори пациенти, които са слепи и не са възприемали светлина от години, могат да видят и точно да опишат какво се случва около тях, когато напуснат телата си по време на ППС. Кюблер-Рос се е срещала с няколко такива лица и ги е разпитала подробно, за да установи тяхната точност. „За наше изумление, те бяха в състояние да опишат цвета и кройката на дрехите, както и бижутата, които присъстващите хора са носили", казва тя30.

Най-смайващи от всички са тези ППС и видения на смъртния одър, в които участват двама и повече души. В един от случаите жена се движи през тунела и при достигане на светлинната област среща приятел, който се връща назад! Когато те се разминават, приятелят телепатично й съобщава, че той е умрял, но е бил „върнат обратно". Жената също в крайна сметка е „върната обратно" и след като оздравява, открива, че нейният приятел е претърпял внезапна смърт по приблизително същото време на нейното преживяване31.

Има многобройни други записани случаи, в които умиращи хора знаят кой ги очаква в отвъдния свят преди новините за тяхната смърт да достигнат чрез нормални канали32.

И ако все още има някакво съмнение, още един аргумент срещу представата, че ППС са халюцинации, е случването им при пациенти, които имат плоска ЕЕГ. При нормални обстоятелства винаги когато човек говори, мисли, въобразява си, сънува или прави нещо друго, неговата ЕЕГ регистрира огромна активност. Дори халюцинациите се отбелязват върху ЕЕГ. Но има много случаи, в които хора с плоска ЕЕГ са имали ППС. Ако техните ППС са били прости халюцинации, те биха били регистрирани върху техните ЕЕГ.

Накратко, когато всички тези факти се разгледат заедно - широкото разпространение на ППС, отсъствието на уникални демографски характеристики, универсалността на основното преживяване, способността на преживелите го хора да виждат и знаят неща, за които те нямат сетивни средства за виждане и познание, както и случването на ППС у пациенти, които имат плоски ЕЕГ - заключението изглежда неизбежно: Хората, които имат ППС, не страдат от халюцинации или измамливи фантазии, а действително са посещавали едно изцяло различно равнище на реалността.

Това е и заключението, до което са достигнали повечето изследователи на ППС. Един от тях е д-р Мел-вин Море, педиатър от Сиатъл, щата Вашингтон. Море се заинтересувал за първи път от ППС при лечението на едно удавено седемгодишно момиченце. По време на оживяването си момиченцето било в дълбока кома, с фиксирани и разширени зеници, без мускулни рефлекси и роговична реакция. Казано с медицински термини, това й отрежда трета степен по Глаз-гоу кома скалата, което показва, че тя е била в толкова дълбока кома, че почти била лишена от шанс за оживяване. Въпреки това тя оздравяла напълно и когато Море отишъл да я види за първи път, след като си възвърнала съзнанието, тя го познала и казала, че го е виждала как работи върху нейното коматозно тяло. Когато Море почнал да я разпитва за това, тя обяснила, че е оставила тялото си и преминала през един тунел на небето, където тя срещнала „Небесния Отец". Небесният Отец й казал, че тя не би трябвало да е тук все още и я запитал дали иска да остане, или желае да се върне. Отначало тя казала, че иска да остане, но когато Небесният Отец й посочил, че това решение означава тя никога повече да не види майка си отново, тя променила решението си и се върнала в тялото.

Море бил скептичен, но впечатлен, и от този момент нататък той се опитвал да научи колкото се може повече за ППС. По това време работел за една компания в Айдахо, която транспортирала по въздуха пациенти до болниците, и това му дало възможност да говори много пъти с оживели деца. В течение на десет години той беседвал с всяко дете в болницата, което е оцеляло след внезапна смърт, и отново и отново те му разказват едно и също. След като изпаднат в безсъзнание, те се оказват извън тялото си, наблюдават какво правят лекарите с тях, преминават през някакъв тунел и биват утешавани от светещи същества.

Море продължава да бъде скептичен и във все по-отчаяното си търсене на логическо обяснение чете всичко, което може да намери относно страничните ефекти на лекарствата, които неговите пациенти приемат, проучва различни психологически обяснения, но никое от тях не е удовлетворително и уместно. „Тогава един ден прочетох дълга статия в медицинско списание, която се опитваше да обясни ППС като различни трикове на мозъка - казва Море. - До този момент аз усърдно бях изучавал ППС и никое от обясненията, които този учен предлагаше, не беше смислено. Стана ми ясно накрая, че той е пропуснал най-очевидното от всички обяснения - ППС са реални. Той беше пропуснал възможността душата действително да пътешества."33

На същото мнение е и Муди, който казва, че двадесет години изследвания са го убедили, че хората с ППС наистина предприемат пътуване в друго равнище на реалността. Той смята, че повечето изследователи на ППС споделят това схващане. „Говорил съм с почти всички от изследователите на ППС в цял свят за тяхната работа. Знам, че повечето от тях вярват в сърцата си, че ППС са проблясък на живот след живота. Но като учени и хора на медицината те все още не са намерили „научно доказателство", че част от нас продължава да живее, след като физическото ни същество е мъртво. Тази липса на доказателство ги кара да се въздържат от публично изразяване на своите възгледи."34

В резултат на проучването от 1981 г. дори Джордж Галъп-младши, президентът на „Галъп", е на подобно мнение: „Все по-голям брой изследователи събират и оценяват разказите на тези, които са имали странни срещи на прага на смъртта. И предварителните резултати много убедително показват някакъв вид среща с една област на реалността извън нашето измерение. Нашето мащабно проучване е последното от тези изследвания и също разкрива някои тенденции, които сочат към някаква изключителна паралелна вселена."35

на преживяванията

на прага на смъртта
Това са удивителни твърдения. Но още по-поразителното е, че научната върхушка в по-голямата си част пренебрегва както заключенията на тези изследователи, така и огромният масив от данни, който ги подбужда да правят подобни изявления. Причините за подобно поведение са сложни и разнообразни. Една от тях е, че в науката днес не е на мода да се взема на сериозно всеки феномен, които изглежда да подкрепя идеята за духовна реалност, а, както споменахме в началото на книгата, пристрастеността към убежденията не отстъпва по сила на наркотичната зависимост и не разхлабва лесно хватката си. Друга причина, както споменава Муди, е широко разпространеният предразсъдък сред учените, че само идеите, които могат да бъдат доказани в строг научен смисъл, имат някаква ценност и значимост. Още една причина е неспособността на нашето днешно научно разбиране на реалността дори да започне да обяснява ППС, ако те са реални.

Последната причина обаче може би няма да създава толкова проблеми, колкото изглежда. Някои изследователи на ППС отбелязват, че холографският модел ни предоставя начин да разберем тези преживявания. Един от тези учени е д-р Кенет Ринг, професор по психология в университета на Кънектикът и един от първите изследователи на ППС, които използват статистически анализ и стандартизирани техники за интервюиране при изучаването на феномена. В публикуваната си през 1980 г. книга Живот в смъртта Ринг отделя много време за отстояване на едно холографско обяснение на ППС. Казано направо, той смята, че ППС са също пътешествия в по-честотните аспекти на реалността.

Ринг основава своето заключение върху многобройни убедително холографски аспекти на ППС. Един от тях е склонността на хората с такива преживявания да описват света отвъд като област, изградена от „светлина", „по-висши вибрации" или „честоти". Някои обозначават небесната музика, която често съпровожда такива преживявания, като по-скоро „комбинация от вибрации", отколкото от реални звуци - наблюдения, които според Ринг доказват, че актът на умиране включва преместване на съзнанието от обичайния свят на явленията в една по-холографска реалност на чистите честоти. Тези хора също често казват, че сферата, в която попадат, е изпълнена със светлина, която е по-бляскава от всичко, което те са виждали на земята, но въпреки нейната неизмерима интензивност тя не уврежда очите - характеристики, които според Ринг са още едно доказателство за честотните аспекти на отвъдния свят.

Друг признак, който Ринг смята за безусловно холографски, са описанията на времето и пространството в задгробното царство. Една от най-обичайно докладваните характеристики на отвъдния свят е, че това е едно измерение, в което времето и пространството престават да съществуват. „Аз се озовах в едно пространство, в един период, бих казал, където всяко пространство и време беше анулирано, обезсилено", тромаво и несръчно се опитва да опише преживяното един от озовалите се на прага на смъртта36. „Трябва да е било извън времето и пространството. Трябва да е било, защото... не би могло да бъде вкарано в някакво време", казва друг37. Като се има предвид, че времето и пространството са изчезнали и мястото няма никакво значение в едно царство на честотите, именно това бихме очаквали да открием, ако ППС се случват в едно холографско състояние на съзнанието, казва Ринг.

Ако областта на прага на смъртта е дори още по-подобна на честоти, отколкото нашето собствено равнище на реалността, защо изглежда, че тя все пак има някаква структура изобщо? Предвид на това, че и ИТП, и ППС предлагат изобилни данни, че умът може да съществува независимо от мозъка, Ринг смята, че не е твърде пресилено да приемем, че той също функционира холографски. Така, когато умът е в „по-високите" честоти на измерението на прага на смъртта, той продължава да прави онова, което умее да върши най-добре - да превежда тези честоти в свят на явления. Или както го казва Ринг: „Смятам, че това е област, която е създавана от взаимодействащи мисловни структури. Тези структури или „миелоформи" се съчетават, за да породят картини, точно както интер-фериращите вълни образуват картини върху една холографска фотоплака. И точно както холографският образ изглежда да бъде напълно реален, когато се освети от лазерен лъч, така образите, създавани от взаимодействащите мислоформи изглеждат реални."38

Ринг не е сам в своите размишления. В програмната реч за годишното събрание през 1989 г. на Международната асоциация за изследване на преживяванията на прага на смъртта д-р Елизабет У. фенске, клиничен психолог на частна практика във Филаделфия, заявява, че тя също смята ППС за пътешествия в една холографска област на по-високи честоти. Тя е съгласна с хипотезата на Ринг, че пейзажите, цветята, физическите структури и т. н. на отвъдното измерение са оформени от взаимодействащи (или ин-терфериращи) мисловни картини. „Аз мисля, че ние сме стигнали до точката в изследванията на ППС, в която е трудно да се направи разлика между мисъл и светлина. В преживяванията на прага на смъртта мисълта изглежда да бъде светлина", отбелязва тя39.

Че нашите най-дълбоки чувства и желания са отговорни за създаването на формата, която ние приемаме в отвъдното измерение, е видно в преживяванията на други достигнали прага на смъртта. Хората, приковани в инвалидни колички в тяхното физическо съществуване, се оказват в здрави тела, които могат да бягат и танцуват. Хората с ампутирани крайници неизменно си ги възвръщат. Старците често обитават младежки тела и, което е още по-странно, децата често се виждат като възрастни, факт, който може би отразява фантазията на всяко дете да бъде възрастен, или, по-дълбоко, може да бъде символичен показател, че в нашите души някои от нас са по-стари, отколкото ние осъзнаваме.

Тези подобни на холограми тела могат да бъдат забележително изпипани в подробностите. Например в случката с човека, който бил смутен от голото си тяло, облеклото, което той материализирал за себе си, било толкова педантично разработено, че той можел дори да съзре шевовете в плата!41 По подобен начин друг мъж, който изучавал ръцете си, докато бил в състояние на прага на смъртта, казва, че те били „изградени от светлина с миниатюрни структури в тях" и когато той се вгледал по-отблизо, могъл да види „фините спираловидни извивки на отпечатъците на пръстите и светлинните проводи нагоре по ръцете"42.

Някои от изследванията на Уитън също са значими по този въпрос. Удивителното е, че когато той хипнотизира пациенти и ги връща в състоянието между два живота, те също описват всички класически признаци на ППС - преминаване през тунел, срещи с починали роднини и/или „водачи", навлизане в една бляскава, изпълнена със светлина област, в която време и пространство повече не съществуват, срещи със светли същества и обзор на живота. Всъщност според участниците в експериментите на Уитън главната цел на обзора на живота била да освежи техните спомени, така че те да могат по-грижливо да планират следващия си живот, процес, в който съществата от светлина деликатно и ненатрапчиво помагат.

Подобно на Ринг, след като изучава свидетелствата на участниците в експериментите си, Уитън заключава, че формите и структурите, които човек възприема в задгробното измерение са мислоформи, създадени от ума. Известната максима на Рене Декарт „Мисля, следователно съществувам" никъде не е по-уместна, отколкото в междуживотното състояние -казва Уитън. - Няма преживяване на съществуване без мисъл43.

Това е особено вярно, когато се стигне до формата, която пациентите на Уитън приемат в междинното състояние. Някои казват, че не са имали тяло, докато не са мислили. „Един мъж го описа с думите, че ако спре да мисли, той се превръща просто в облак вътре в един безкраен, недиференциран облак - отбелязва той. - Но щом започне да мисли, той става какъвто е"44 (състояние, което странно напомня за участниците в експеримента на Тарт по взаимна хипноза, които откриват, че нямат ръце, докато не ги създадат чрез помисъл за тях). Отначало телата, които подо-питните на Уитън приемат, наподобяват хората, които те са били в последния си живот. Но щом преживяването в междинното състояние продължи, те постепенно се превръщат в някаква холограмоподобна съставна структура от всичките си минали животи45. Тази композитна (сложносъставна) самоличност дори има име, което е различно от всички имена, които те са използвали в своите физически прераждания, въпреки че никой от подопитните не бил в състояние да произнесе това име с помощта на своите физически гласни струни46.

Какви наистина са достигналите прага на смъртта, когато те не създават холограмоподобно тяло за себе си? Мнозина казват, че те не осъзнават никаква форма и са просто „себе си" или „своят ум, съзнание". Други имат по-конкретни впечатления и се описват като „облак от цветове", „мъгла", „енергийна картина", или „енергийно поле", термини, които отново подсказват, че ние в основата си сме само честотни феномени, картини от някаква неизвестна вибрационна енергия, разбулвани в по-голямата матрица на царството на честотите. Някои достигнали прага на смъртта казват, че освен дето сме съставени от оцветени светлинни честоти, ние сме създадени също и от звук. „Аз разбрах, че всеки човек и вещ имат свой собствен музикален диапазон, както и цветови диапазон - казва една домакиня от Аризона, която е имала ППС по време на раждане. - Ако вие можете да си представите как без усилия се движите навътре-на-вън сред призматични светлинни лъчи и чувате как музикалните ноти на всеки човек се съединяват и хармонизират с вашата собствена, когато го докоснете или преминете покрай него, вие ще имате някаква представа за невидимия свят." Жената, която е срещала много индивиди в задгробния свят, които са изявени само като облаци от цветове и звук, смята, че мелодичните тонове, които всяка душа излъчва, са това, което хората са описвали, когато казват, че чуват прекрасна музика в измерението на прага на смъртта47.

Подобно на Монро, някои пътешествали до отвъдния свят съобщават, че са били в състояние да виждат във всички посоки наведнъж, докато са били в безплътно състояние. След като се зачудил на какво ли му прилича това, един мъж внезапно открил, че гледа втренчено собствения си гръб48. Робърт Съли-ван, един непрофесионален изследовател на ППС от Пенсилвания, който се е специализирал в ППС на войници по време на битка, интервюира един ветеран от Втората световна война, който временно бил запазил тази си способност дори след като се завърнал във физическото си тяло. „Той преживял 360-градусово виждане, докато бягал от едно немско картечно гнездо -казва Съливан. - Не само могъл да вижда напред, когато бягал, но също да вижда и как картечарите се опитват да се прицелят в него отзад."49

Причината за подобно характеризиране става очевидна, щом започнем да четем разказите за прегледа на живота. Отново и отново хората с преживявания на прага на смъртта използват едни и същи прилагателни, за да го опишат, като го наричат невероятно ярък и жив, обхващащ всичко триизмерен запис на целия техен живот. „То е все едно да се прехвърлиш направо в един филм за твоя живот - казва един от тях. - Всеки момент от всяка година от твоя живот се възпроизвежда като на запис в пълни сетивни подробности. Пълно, пълно припомняме. И всичко това се случва в един миг."51 „Всичко това е действително странно. Аз бях там, аз действително видях тези ретроспективни кадри, аз действително преминах през тях, и всичко беше толкова бързо. Но при това беше достатъчно бавно, за да мога да възприема всичко", казва друг52.

По време на това внезапно и панорамно припом-няне пътешествениците в отвъдния свят повторно преживяват всички емоции, радостите и скърбите, които са съпровождали всички събития в техния живот. Нещо повече, те усещат всички емоции на хората, с които са имали някакви взаимоотношения. Чувстват щастието на хората, с които са били мили и добри. Ако са наранили някого, те остро усещат болката, която са изпитвали жертвите им като резултат на тяхната неделикатност. И нито едно събитие, колкото и банално да е, не бива изключено от прегледа. Докато преживява отново момент от своето детство, една жена внезапно преживява в пълна мяра чувството на загуба и безпомощност, което сестра й е изпитала, след като тя самата (тогава дете) й е откраднала една играчка.

Уитън открива данни, че необмислените постъпки не са единственото нещо, което кара хората да се разкайват по време на прегледа на живота. Под хипноза неговите подопитни съобщават, че неосъществените мечти и въжделения - неща, които са се надявали да осъществят през живота си, но не са успели -също ги опечаляват много.

Мислите също се възпроизвеждат с методична точност по време на прегледа на живота. Мечтания, лица, видени за миг, но помнени години, неща, които са карали човека да се смее, радостта, която е изпитвал, докато е разглеждал някаква картина, детински тревоги, и отдавна забравени блянове и фантазии - всичко преминава през съзнанието за секунда. Както един от тези хора обобщава: „Дори и мислите не са изгубени... Всяка мисъл си беше там."53

И така прегледът на живота е холографски не само по своята триизмерност, но и по удивителния капацитет за съхраняване на данни, който процесът демонстрира. Той е холографски и по един трети начин. Подобно на кабалистичния „алеф", митична точка в пространството и времето, която съдържа в себе си всички останали точки в пространството и времето, това е моментът, който съдържа всички други моменти. Дори способността да възприемаме прегледа на живота изглежда холографска, тъй като възприемаме нещо, което е парадоксално с това, че е и невероятно бързо, и все пак достатъчно бавно, за да го наблюдаваме в детайли. Както една пътешественичка в отвъдното през 1821 г. е казала, това е способността „едновременно да възприемаме цялото и всяка част"54.

Всъщност прегледът на живота е подчертано сходен с сцените на съдене в задгробния живот, описани в свещените книги на много от големите световни религии, от египетската до иудео-християнската, но с една решаваща разлика. Подобно на участниците в експериментите на Уитън, хората с преживявания на прага на смъртта повсеместно съобщават, че те никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов и благосклонен прием в тяхно присъствие. Единственото осъждане, което изобщо се е случвало, е било самоосъждане и възниква само от собствените чувства на вина и разкаяние у пребивавалите в отвъдния свят. От време на време съществата наистина се налагат, но вместо да се държат авторитарно, те действат като водачи и съветници, чиято единствена цел е да учат.