Холографската вселена

Пълната липса на космически съд и/или някаква божествена система за наказание и възмездие е била и продължава да бъде един от най-спорните аспекти на ППС сред религиозните групи, но това е един от най-често съобщаваните признаци на преживяването. Какво е обяснението? Муди смята, че това е колкото просто, толкова и полемично. Ние живеем в една вселена, която е далеч по-добронамерена, отколкото ние съзнаваме.

Това не означава, че по време на прегледа на живота всичко се приема, всичко минава. Подобно на хипнотизираните участници в експериментите на Уитън, след пристигането в светлинната област хората изглежда навлизат в едно състояние на засилена или метасъзнателна осъзнатост и стават кристално честни в своите самонаблюдения.

Това също не означава, че съществата от светлина не предписват ценности. В ППС след ППС те наблягат на две неща. Първото е важността на любовта. Отново и отново те повтарят и внушават идеята, че ние трябва да се научим да заменяме гнева с любов, да се научим да обичаме повече, да се научим да прощаваме и да обичаме всеки безусловно и да научим, че ние на свой ред сме обичани. Изглежда този е единственият морален критерий, който съществата използват. Дори на секса не се поставя моралното клеймо, което ние, хората, сме толкова склонни да му лепнем. Един от участниците в експериментите на Уитън съобщава, че след няколко превъплъщения на затворен в себе и потиснат човек, той бил подтикнат да планира един живот като страстна, чувствена и сексуално активна жена, за да уравновеси цялостното развитие на своята душа55. Изглежда, че в ума на съществата от светлина състраданието е барометърът на благоприличието, и отново и отново, когато пътешествениците в отвъдното се питат дали някое извършено от тях действие е било правилно или погрешно, съществата отвръщат на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив?

Ето защо сме били поставени тук на земята, казват съществата, за да научим, че любовта е ключът. Те признават, че това е трудно начинание, но дават да се разбере, че това е от решаващо значение за нашето и биологическо, и духовно съществуване по начини, които ние може би дори не сме почнали да проумяваме. Дори деца се връщат от областта на прага на смъртта с тази идея, твърдо запечатана в техните мисли. Разказва едно момченце, което, след като било ударено от кола, било развеждано в отвъдния свят от двама души в „много бели" роби: „Това, което аз научих там, е че най-важното нещо е да обичаме, докато сме живи."56

Второто нещо, върху което съществата наблягат, е познанието.Често хората с преживявания на прага на смъртта коментират, че съществата изглеждат доволни винаги когато някакъв случай, свързан с познание или учене, проблесне по време на техния преглед на живота. Някои са открито съветвани да се впуснат в търсене на познание след като се завърнат в техните физически тела, особено познание, свързано със собственото развитие или което увеличава нашата способност да помагаме на други хора. Други са подтиквани с изявления като „ученето е постоянен процес и продължава дори след смъртта" и „знанието е едно от малкото неща, които ще можете да вземете със себе си, след като умрете".

Превъзходството на знанието в измерението на задгробния живот е очевидно и по още един начин. Някои откриват, че в присъствието на светлината те внезапно получават пряк достъп до цялото познание. Този достъп се проявява по няколко начина. Понякога той идва в отговор на запитвания. Един мъж казва, че всичко, което трябвало да направи, било да зададе въпрос, като например какво би било да си насекомо, и незабавно го преживявал57. Друг го описва с думите: „Вие може да мислите за един въпрос... и незабавно да узнаете отговора му. Толкова е просто. И това може да бъде всякакъв въпрос. Може да бъде по тема, по която вие не знаете нищо, която вие не сте в състояние дори да разберете и светлината ще ви даде незабавен верен отговор и ще направи така, че да го разберете."58

Някои съобщават, че те дори не е трябвало да задават въпроси, за да получат достъп до тази безкрайна библиотека с информация. В хода на прегледа на техния живот те просто внезапно узнавали всичко, цялото познание от началото на времето до края. Други влизат в контакт с това познание след като съществото от светлина прави някакъв определен жест, например махване с ръка. Трети казват, че вместо да придобиват познанието, те си го припомнят, но забравят повечето от припомненото скоро след като се завърнат в техните физически тела (амнезия, която изглежда е повсеместно срещана сред пребивавалите в отвъдния свят, които са посветени в такива откровения)59. Какъвто и да е случаят, изглежда, че щом сме в отвъдния свят, няма повече потребност да навлизаме в изменено състояние на съзнанието, за да получим достъп до трансперсоналната и безкрайно взаимосвързана информационна реалност, преживявана от пациентите на Гроф.

Освен че е холографско по всички вече споменати начини, това откровение на цялостно познание има и още една холографска характеристика. Пътешествениците в отвъдния свят често казват, че по време на откровението информацията идва на „големи късове", които мигновено се регистрират в техните мисли. С други думи, вместо да бъдат подредени линейно като думи в изречение или сцени във филм, всичките факти, подробности, образи и парчета информация внезапно нахлуват, избухват в човешкото съзнание в миг. Един от достигналите прага на смъртта обозначава тези внезапни изблици на информация като „снопове, купове мисъл"60. Монро, който също е преживявал подобни мигновени експлозии на информация, докато е бил в извънтелесно състояние, ги нарича „мисловни кълба"61.

Действително, всеки, който притежава някаква осезаема екстрасензорна способност, е запознат с това преживяване, защото именно тази е формата, в която човек получава екстрасензорна информация. Случвало се е например, когато срещна някой непознат (понякога дори когато само чуя нечие име), едно мисловно кълбо информация за този човек незабавно да проблясва в съзнанието ми. Това мисловно кълбо може да съдържа значими факти за психическата и емоционалната природа на хората, за тяхното здраве и дори сцени от тяхното минало. Смятам, че аз съм особено предразположен да получавам мисловни кълба за хора, които са в някакъв вид криза. Например наскоро срещнах една жена и мигновено узнах, че тя обмисля самоубийство. Узнах също и някои от причините. Както винаги правя в подобни ситуации, аз я заговорих и предпазливо придвижих разговора до темата за екстрасензорните явления. След като открих, че тя е възприемчива към темата, аз й казах направо каквото знам и я насърчих да говори за проблемите си. Накарах я да обещае, че ще потърси някаква помощ от професионални консултанти, вместо онази мрачна възможност, която тя обмисляше.

Получаването на информация по този начин е подобно на начина, по който човек осъзнава информацията, докато сънува. Действително всеки е имал сън, в който се е оказвал в някаква ситуация и внезапно е узнавал всичко за нея, без да му е било казано нещо.

Например вие може да сънувате, че сте на някакво увеселение и, щом се озовете там, да узнаете кой е бил поканен и защо. По подобен начин всеки е бил осеня-ван от внезапно проблеснала идея или вдъхновение. Такива преживявания са по-малки версии на ефекта на мисловните кълба.

Интересното е, че тъй като тези внезапни появя-вания на екстрасензорна информация идват в нели-нейни големи късове, понякога са ми потребни няколко момента, за да ги преведа в думи. Подобно на психологическите гещалти, преживявани от хората по време на трансперсонални преживявания, те са холографски в смисъла, че те са мигновени „цялости", с които нашите времево ориентирани умове трябва да се преборят в миг, за да ги разгадаят и преобразуват в серийно подредени части.

Каква форма приема познанието, което се съдържа в мисловните кълба, преживявани по време на ППС? Според пътешествениците в отвъдното са използвани всички форми на комуникация, звуци, движещи се холограмоподобни образи, дори телепатия -факт, който според Ринг демонстрира още веднъж, че отвъдното е „свят на съществуване, където мисълта е цар"62.

Внимателният читател може незабавно да запита защо е толкова важно да се стремим към познание по време на живота, при положение, че ще имаме достъп до цялото знание, след като умрем? Когато им се зададе този въпрос, пътешествениците в отвъдното отговарят, че те не могат да отговорят със сигурност, но имат силното усещане, че това има нещо общо с целта на живота и способността на всеки човек да установява връзка и да помага на други.
Жизнени планове и

Писти от паралелно време

Че нашето бъдеще е поне частично очертано е видно също във феномена, който Ринг нарича „персонална проспекция". Понякога, по време на откровението на знание, пътешествениците в отвъдното получават възможността да надзърнат в своето собствено бъдеще. В един особено впечатляващ случай на дете разказват различни подробности относно неговото бъдеще, включително фактът, че ще се ожени на 28 години и ще има две деца. Дори му показали как той като възрастен седи в една стая на къщата, в която ще живее с бъдещите си деца, а когато той се огледал в стаята, забелязал нещо много странно върху стената - нещо, което неговият ум не могъл да проумее какво е. Десетилетия по-късно и след като всяко от предсказанията се осъществило, той се оказал в същата сцена, която бил наблюдавал, и разбрал, че странният предмет върху стената е бил вид газов калорифер, който не е бил изобретен по времето на неговото ППС66.

В друга също толкова смайваща персонална проспекция на една жена с ППС показали снимка на Муди, казали й пълното му име и че, когато му дойде времето, тя ще му разкаже за своето преживяване. Годината била 1971 и Муди все още не бил публикувал Живот след живота, така че неговото име и снимка не означавали нищо за жената. Обаче времето „дошло" четири години по-късно, когато Муди и неговото семейство се разхождали по същата улица, на която живеела жената. Това било в навечерието на празника на Вси светии, а синът на Муди искал да бъде почерпен и почукал по вратата на жената. След като чула името на детето, жената го помолила да каже на баща си, че трябва да говори с него, а когато Муди дошъл, тя му разказала своята удивителна история67.

Някои пътешественици в отвъдното дори поддържат предположението на Лойи, че съществуват няколко холографски паралелни вселени, или писти на времето. Понякога на тези хора биват показвани персонални проспекции и им казват, че бъдещето, което те наблюдават, ще настъпи само ако те продължат да следват техния сегашен път. В един уникален пример на някакъв човек показват съвършено различна история на земята, история, която щяла да се развие, ако не се били случили „някои събития" по времето на гръцкия философ и математик Питагор преди три хиляди години. Откровението изяснявало, че ако тези събития, точната природа на които жената не разкрива, не са били станали, ние сме щели сега да живеем в свят на мир и хармония, белязан от „отсъствието на религиозни войни и на една Христова фигура"68. Такива преживявания показват, че законите на времето и пространството, които действат в една холографска вселена, могат наистина да бъдат много странни.

Дори хора, които не преживяват пряко ролята, която ще играят в своята собствена съдба, често се връщат с едно твърдо разбиране за холографската взаи-мосвързаност на всички неща. Както казва един 62-годишен бизнесмен, който е имал ППС по време на внезапна смърт: „Едно от нещата, които научих, беше, че ние всички сме част от една голяма, жива вселена. Ако мислим, че можем да нараним друг човек или друго живо същество, без да нараним себе си, ние жестоко бъркаме. Сега аз гледам една гора или цвете, или птичка и казвам: „Това съм аз, част от мен." Ние сме свързани с всички неща и ако ние изпращаме любов по тези връзки, тогава ще бъдем щастливи."69
Можеш да ядеш, но не е необходимо
Холографските и умосътворени аспекти на измерението на прага на смъртта са видни по хиляди други начини. При описанието на отвъдното едно дете казва, че храна се появява винаги, когато я пожелае, но няма нужда да яде, наблюдение, което още веднъж подчертава илюзорната и холограмо-подобна природа на задгробната реалност70. Дори на символичния език на душата е придадена „обективна форма". Един от участниците в експериментите на Уитън например казва, че когато е бил представен на жена, която щяла да играе значима роля в бъдещия му живот, вместо да се появи като човек, тя се появила като някаква форма, която била полуроза, полу-кобра. След като получава указания как да разбира смисъла на символизма, човекът разбира, че той и жената ще бъдат влюбени в два други живота. Обаче тя също така ще бъде два пъти отговорна за неговата смърт. Така, вместо да се прояви като човек, любящият и злокобният елемент на нейния характер я карат да се появи в една холограмоподобна форма, която по-добре символизира двете диаметрално противоположни качества71.

И този участник в експеримента на Уитън не е сам в своите преживявания. Хазрат Инаят Хан казва, че когато навлиза в мистично състояние и пътешества към „божествени реалности", съществата, които среща, също понякога се появяват в получовешка, полу-животинска форма. Подобно на споменатия участник в експериментите на Уитън, Хан разбира, че тези пре-образявания са символични, а когато едно същество се появи като отчасти животинско, то е защото животното символизира някакво качество, което съществото притежава. Например едно същество, което има голяма сила, би могло да се появи с главата на лъв, а друго, което е необичайно хитро и лукаво, би могло да има някои от чертите на лисица. Хан стига до извода, че затова древните култури, като например египетската, изобразяват боговете, които управляват задгробната сфера, с животински глави72.

Склонността, която има реалността на прага на смъртта - да оформя сама себе си в холограмоподобни форми, отразяващи мислите, желанията и символите, които населяват нашите умове, обяснява защо хората от Запада са склонни да възприемат съществата от светлина като християнски религиозни фигури, защо индийците ги възприемат като индуски светци и божества и т. н. Пластичността на областта на прага на смъртта показва, че такива външни явления може би са нито повече, нито по-малко реални от храната, появяваща се по желание на момиченцето, споменато преди, от жената, която се появява като амалгама на кобра и роза, и спектралното облекло, което се появило върху мъжа, който бил засрамен от своята голота. Тази същата пластичност обяснява другите културни различия, които човек открива в преживяванията на прага на смъртта, като например защо някои достигат задгробния свят чрез пътуване през тунел, други чрез преминаване по мост, трети чрез прекосяване на водна площ, а четвърти просто си вървят по някакъв път. Отново изглежда, че в една реалност, създавана единствено от взаимодействащи мисловни структури, дори самият пейзаж е оформен от представите и очакванията на преживяващия.

В този критичен момент трябва да се отбележи един важен момент. Колкото и вълнуваща и чужда да изглежда областта на отвъдното, данните, представени в настоящата книга, разкриват, че нашето собствено равнище на съществуване може би никак не се различава от нея. Както видяхме, ние също можем да имаме достъп до цялата информация, просто е малко по-трудно за нас. И ние можем от време на време да имаме персонални проспекции и да се изправяме лице в лице с призрачната природа на времето и пространството. И ние също скулптираме и преоформяме нашите тела, а понякога дори нашата реалност, съобразно нашите вярвания - просто това изисква от нас малко повече време и усилия. Действително, способностите на Сай Баба подсказват, че ние можем дори да материализираме храна просто като я пожелаем, а инедията на Тереза Нойман ни дава доказателства, че яденето може в крайна сметка да бъде толкова излишно за нас, колкото и за хората в задгробния свят. Всъщност изглежда, че тази реалност и другата са различни по степен, но не и по вид. И двете са подобни на холограми построения, реалности, които са установени, както Джен и Дън казват, само чрез взаимодействието на съзнанието с неговата среда. Иначе казано, нашата реалност изглежда да бъде една по-замръзнала, по-скована версия на задгробното измерение. На нашите вярвания им е потребно малко повече време, за да прескулптират нашите тела в неща като подобни на пирони стигми, а за символичния език на нашите души - да се прояви външно като син-хроничности. Но проявяването им ни потапя в една бавна и неумолима река, река, чието постоянно присъствие ни учи, че живеем в една вселена, която едва-едва започваме да разбираме.

за областта на прага

на смъртта от други източници
Не е необходимо човек да изпада в застрашаваща живота му криза, за да посети отвъдното измерение. Има данни, че сферата на прага на смъртта може да бъде достигната и по време на извънтелесни пътешествия. В книгите си Монро описва няколко посещения на равнища на реалността, в които той среща починали приятели73. Един още по-изкусен извънтелесен посетител в страната на мъртвите е бил шведският мистик Сведенборг. Роденият през 1688 г. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. В младежките си години той се посвещава на науката. Сведенборг е водещият математик в Швеция, говори девет езика, изявява се като гра-вьор, политик, астроном, бизнесмен, прави часовници и микроскопи като хоби, пише книги по металургия, теория на цвета, търговия, икономика, физика, химия, минно дело и анатомия, изобретява прототипи на самолета и подводницата.

Докато прави всичко това, той редовно медитира, а когато е на попрището жизнено в средата, развива способността да навлиза в дълбок транс, по време на който напуска тялото си и посещава това, което му се струва да е небето и разговаря с „ангели" и „духове". Няма съмнение, че Сведенборг преживява нещо дълбоко по време на тези пътешествия. Той става толкова известен с тази си способност, че кралицата на Швеция го помолила да открие защо нейният починал брат не е отговорил на едно писмо, което тя му изпратила, преди той да умре. Сведенборг обещава да запита починалия и на следващия ден се връща с едно послание, за което кралицата признава, че съдържа информация, която само тя и нейният починал брат са знаели. Сведенборг изпълнява тази услуга няколко пъти за различни хора, които търсят помощта му, а в друг случай казва на вдовица къде да намери едно тайно отделение в бюрото на починалия й съпруг, в което тя открива няколко документа, от които отчаяно се нуждае. Този случай бил толкова известен, че подбужда немския философ Имануел Кант да напише цяла книга за Сведенборг, озаглавена Фантазиите на един духовидеи^*.

Но най-удивителното в разказите на Сведенборг за задгробната сфера е колко близко те отразяват описанията, давани от съвременните хора с преживявания на прага на смъртта. Например Сведенборг говори за преминаване през тъмен тунел, бива посрещан от доброжелателни духове, пейзажите са по-красиви, отколкото на земята, а времето и пространството там повече не съществуват, една ослепителна светлина излъчва чувство на любов, появява се пред същества от светлина и е обгърнат от всеобхватен мир и спокойствие74. Той казва също, че му било позволено да наблюдава непосредствено пристигането на новопочиналите на небето, да гледа как те биват подлагани на прегледа на живота - процес, който той нарича „отварянето на Книгата на Животите". Той потвърждава, че по време на процеса човек наблюдава „всичко, което е бил или правил", но прави и едно уникално допълнение. Според Сведенборг информацията, която се появява по време на отварянето на Книгата на Животите, е записана в нервната система на човешкото духовно тяло. По такъв начин, за да предизвика прегледа на живота, един „ангел" трябва да изучи цялото тяло на човека, „като се започне от пръстите на всяка ръка и се премине през всички останали части."75

Сведенборг също споменава за холографските мисловни кълба, които ангелите използват, за да общуват, и казва, че те не са по-различни от портретите, които той могъл да види във „вълна-субстанцията", която обкръжава даден човек. Подобно на повечето съвременни пътешественици в отвъдното той описва тези телепатични внезапни появи на информация като картинен език, който е толкова плътно набит с информация, че всеки образ съдържа хиляда идеи. Предаването на серия от тези портрети може да бъде също твърде продължително и „да трае до няколко часа, в такава последователна подредба, на която човек може само да се възхищава."76

Но дори тук Сведенборг прави едно впечатляващо допълнение. Освен използването на портрети, ангелите използват също реч, която съдържа понятия, които са отвъд човешкото разбиране. Всъщност главната причина да използват портретите е, че те са единственият начин, по който ангелите могат да представят дори една бледа версия на своите мисли и идеи, разбираема за човешките същества77.

Преживяванията на Сведенборг потвърждават дори някои от по-малко съобщаваните елементи на ППС. Той отбелязва, че в духовния свят човек повече не се нуждае от храна, но добавя, че информацията я замества като източник на подхранване78. Казва, че когато духове и ангели си говорят, техните мисли постоянно се съединяват в триизмерни символични образи, особено на животни. Сведенборг посочва, че когато ангелите говорят за любов и обич „биват представяни красиви животни, например агънца... Когато обаче ангелите говорят за пагубни привързаности, това се портретира чрез грозни, неприятни, кръвожадни и безполезни животни, като тигри, мечки, вълци, скорпиони, змии и мишки"79. Макар че това не е черта, съобщавана от съвременните посетители на отвъдното, Сведенборг казва, че той е бил изумен да открие, че на небето има също духове от други планети, едно удивително твърдение за човек, който е бил роден преди триста години!80

Най-интригуващите бележки на Сведенборг са тези, които изглежда обозначават холографските качества на реалността. Например той казва, че макар хората да изглеждат отделени един от друг, ние всички сме свързани в космическо единство. Освен това всеки от нас е небе в миниатюра и всеки човек, всъщност цялата физическа вселена, е микрокосмос на голямата божествена реалност. Както видяхме, той смята също, че основополагащата видима реалност е въл-на-субстанция.

Някои изследователи са коментирали много паралели между понятията на Сведенборг и теорията на Бом и Прибрам. Един такъв учен е д-р Джордж ф. Доул, професор по теология в религиозното училище „Сведенборг" в Нютън, щата Масачузетс. Доул, който има учени степени от Йейл, Оксфорд и Харвард, отбелязва, че един от най-важните принципи на мисленето на Сведенборг е, че нашата вселена е постоянно създавана и поддържана от две вълноподобни течения, едното от небето, а другото от нашата собствена душа или дух. „Ако ние съединим тези образи, сходството с холограмата е впечатляващо - казва Доул. -Ние сме създадени от взаимопресичането на два прилива - единият пряк, от божественото, а другият непряк, от божественото през нашата среда. Ние може да се разглеждаме като интерференчни картини, защото приливът е вълнов феномен, а ние сме там, където вълните се засрещат."81