Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.

3. А (беззаконник,) който коли вол, е също, като който убива човек; който принася агне в жертва, е също, като който удушва куче; който принася семидал, е също, като който принася свинска кръв; който кади тамян (за спомен), е също, като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им, -

4. тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках - и нямаше кой да отговаря, говорих - и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно.

5. Чуйте словото на Господа вие, които треперите пред словото Му: вашите братя, които ви мразят и които ви гонят за Моето име, казват: "нека Господ яви Себе Си в слава, и ние ще погледаме веселието ви". Но те ще бъдат посрамени.

6. Ето, шум из града, глас из храма, гласът на Господа, Който дава отплата на враговете Си.

7. Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките и, роди син.

8. Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, - роди синовете си?

9. Ще докарам ли до раждане, и няма да дам да роди? казва Господ. Или давайки сила да роди, ще заключа ли утробата? казва Бог твой.

10. Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,

11. за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.

12. Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.

13. Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим.

14. И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.

15. Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън.

16. Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.

17. Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ.

18. Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.

19. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава

20. и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.

21. Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.

22. Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.

23. Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.

24. И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.

КНИГА НА ПРОРОК ИЕРЕМИЯ

ГЛАВА 1.
1. Думи на Иеремия, - син на Хелкия, един от свещениците в Анатот, в земята Вениаминова, -

2. към когото биде слово Господне в дните на Иосия, син на иудейския цар Амона, в тринайсетата година от царуването му,

3. и също в дните на Иоакима, син на иудейския цар Иосия, до края на единайсетата година на Седекия, син на иудейския цар Иосия, до преселението на Иерусалим в петия месец.

4. И биде към мене слово Господне:

5. преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите.

6. Аз пък отговорих: о, Господи Боже! не умея да говоря, защото съм още млад.

7. Но Господ ми рече: не казвай: "млад съм", защото до всички, до които те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядам, ще кажеш.

8. Не бой се от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, рече Господ.

9. И протегна Господ ръка и се докосна до устата ми; и рече ми Господ: ето, Аз турих Моите думи в устата ти.

10. Гледай, Аз те поставих днес над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзидваш и насаждаш.

11. И биде слово Господне към мене: що виждаш, Иеремие? Отговорих: виждам клонче от миндално дърво.

12. Господ ми рече: добре виждаш, защото Аз бдя над Моето слово, за да се изпълни то скоро.

13. И биде слово Господне към мене втори път: що виждаш? Отговорих: виждам раздухван от вятъра котел, който ври, и лицето му е към север.

14. И рече ми Господ: от север ще нахлуе нещастието върху всички жители на тая земя.

15. Защото ето, Аз ще свикам всички племена на северните царства, говори Господ, и те ще дойдат, и ще тури всяко престола си при входа на иерусалимските порти, около всичките му стени и във всички иудейски градове.

16. И ще произнеса върху тях Моите присъди за всички техни беззакония, задето Ме оставиха и кадиха тамян на другоземни богове и се покланяха на изделия от свои ръце.

17. А ти препаши бедрата си и стани, та им кажи всичко, що ти заповядам; не бъди малодушен пред тях, за да те не поразя пред очите им.

18. И ето, Аз те поставих днес като укрепен град, като железен стълб и като медна стена против цялата тая земя, против царете на Иуда, против князете му, против свещениците му и против народа на тая земя.

19. Те ще воюват против тебе, ала не ще ти надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, говори Господ.
ГЛАВА 2.
1. И биде слово Господне към мене:

2. иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.

3. Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ.

4. Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!

5. Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни;

6. и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой - не е ходил и дето човек не е живял?

7. И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете й и от благата й; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота.

8. Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат.

9. Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.

10. Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това?

11. Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага.

12. Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.

13. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.

14. Нима Израил е роб? или той е роб домороден? защо той стана плячка?

15. Зарикаха против него млади лъвове, нададоха вик и направиха земята му пустиня; градовете му са изгорени, без жители.

16. И синовете на Мемфис и Тафна ти обгризаха темето.

17. Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя?

18. И сега, за какво ще отиваш в Египет да пиеш вода от Нил? и за какво ще отиваш в Асирия да пиеш вода от реките й?

19. Ще те накаже нечестието ти, и твоето отстъпничество ще те изобличи; и тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог, и не те е страх от Мене, казва Господ, Бог Саваот.

20. Защото отдавна Аз строших ярема ти, разкъсах твоите вериги, и ти казваше: "няма да служа на идоли", а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудствува.

21. Аз те посадих като благородна лоза - най-чисто семе; а как се ти превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза?

22. Затова, макар и да се умиеш със сапун и да употребиш много луга, - твоето нечестие е отбелязано пред Мене, казва Господ Бог.

23. Как можеш каза: аз не се оскверних, аз не ходих след Ваала? Вгледай се в твоето поведение в долината, познай, що върши ти, буйна камило, която припкаш насам - нататък!

24. Кой може удържа привикналата на пустиня дива ослица, която със страст в душата си гълта въздух? Всички, които я търсят, не ще се уморят: в месеца й ще я намерят.

25. Не давай на нозете си да износват обущата, и гърлото ти - да се мъчи от жажда. Но ти рече: не се надявай, не! защото любя чуждите и ще ходя подир тях.

26. Както крадец, кога го хванат, бива посрамен, - тъй се посрами Израилевият дом: те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им, -

27. думайки на дървото: "ти си мой баща", и на камъка: "ти ме роди"; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: "стани и ни избави!"

28. Де са прочее твоите богове, които си ти направи? Нека те станат, ако могат те спаси през време на твоето нещастие; защото, колкото градове имаш, толкова и богове имаш, о, Иудо!

29. Защо да се препирате с Мене? Всинца вие (нечестиво постъпвахте и) грешехте против Мене, казва Господ.

30. Напразно поразявах децата ви: те не се вразумиха; вашият меч като изтребящ лъв поядаше пророците ви (и вие се не уплашихте).

31. О, роде! чуйте словото Господне: бях ли Аз пустиня за Израиля? бях ли земя на мрак? А защо Моят народ казва: ние сами сме си господари, няма вече да дойдем при Тебе?

32. Забравя ли девица украшението си, и невеста - накита си? а Моят народ Ме забрави - има вече безброй дни.

33. Как изкусно ти насочваш пътищата си, за да придобиеш любов! и заради това дори и към престъпления нагаждаше твоите пътища.

34. Дори по твоите скутове има кръв от бедните, невинни люде, които ти не завари при разбиването; и, при все това,

35. казваш: понеже съм невинна, навярно гневът Му ще се отвърне от мене. - Ето, Аз ще се съдя с тебе, задето казваш: "не съгреших".

36. Защо тъй много се скиташ, менявайки пътя си? Ти също ще бъдеш посрамена и от Египет, както биде посрамена от Асирия;

37. и от него ще излезеш с ръце на глава, защото отхвърли Господ твоите надежди и не ще имаш с тях сполука.
ГЛАВА 3.
1. Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, - и при все туй върни се при Мене, казва Господ.

2. Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство.

3. Заради това бидоха спрени дъждовете и нема' късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, - изгуби сра'ма.

4. Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми!

5. Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш.

6. Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува.

7. И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната й сестра Иудея.

8. И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и й дадох разводно писмо, вероломната й сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува'.

9. И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво.

10. Но при все това вероломната й сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ.

11. И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.

12. Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, - няма вечно да негодувам.

13. Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.

14. Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едного от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион.

15. И ще ви дам по сърце Си пастири, които ще ви пасат със знание и благоразумие.

16. И кога се размножите и станете многоплодни по земята, тогава, казва Господ, не ще говорят вече: "ковчегът на завета Господен"; той и наум не ще им дойде, и не ще си спомнят за него, нито ще дохождат при него, нито пък ще го има вече.

17. В него време ще нарекат Иерусалим престол на Господа; и всички народи заради името Господне ще се съберат в Иерусалим и няма вече да постъпват по упорството на лошото си сърце.

18. В ония дни Иудиният дом ще дойде при Израилевия дом, и ще дойдат заедно из северната земя в земята, която Аз дадох за наследство на отците ви.

19. И казвах Аз: как да те причисля към децата и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи? И рекох: ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене.

20. Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ.

21. Чува се глас по оброчищата, жален плач на Израилевите синове, задето те извратиха своя път, забравиха Господа, своя Бог.

22. Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство. - Ето, ние идем при Тебе, защото Ти си Господ, Бог наш.

23. Наистина, напразно се надяваме на хълмовете и на многото планини; наистина, в нашия Господ Бог е Израилевото спасение!

24. От младините ни тая гнусота унищожаваше трудовете на нашите бащи, овците и воловете им, синовете и дъщерите им.

25. Ние лежим в своя срам, и нашият срам ни покрива, защото грешихме пред нашия Господ Бог, - ние и бащите ни, от младините ни и до тоя ден, - и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог.
ГЛАВА 4.
1. Ако искаш да се обърнеш, Израилю, казва Господ, към Мене се обърни; и ако махнеш гнусотиите си от Моето лице, ти не ще се скиташ.

2. И ще се кълнеш: жив Господ! в истина, съд и правда; и народите от Него ще се благославят и с Него ще се хвалят.

3. Защото тъй казва Господ към мъжете на Иуда и на Иерусалим: разорете си нови ниви и не сейте между тръни.

4. Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже и иерусалимски жители, да се не яви Моят гняв като огън и да не пламне неугасно поради вашите лоши наклонности.

5. Обявете в Иудея и разгласете в Иерусалим, говорете и тръбете с тръба по земята; викайте гръмко и казвайте: "съберете се, и да отидем в укрепените градове".

6. Издигнете знаме към Сион - бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам от север нещастие и голяма гибел.

7. Излиза лъв из своя гъстак, и тръгва изтребителят на народите: той излиза от мястото си, за да направи земята ти пустиня, градовете ти ще бъдат съсипани, ще останат без жители.

8. Затова препашете се с вретище, плачете и ридайте, защото яростта на Господния гняв не ще се отвърне от нас.

9. И в оня ден, казва Господ, ще замре сърцето на царя и сърцето на князете, ще се ужасят свещеници и ще се слисат пророци.

10. И рекох: о, Господи Боже! Нима Ти само лъга тоя народ и Иерусалим, като думаше: "мир ще бъде у вас"; а между това меч допря до душата?

11. В него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим: палещ вятър духа от пустинните височини върху пътя на дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очистя.

12. И оттам ще дойде към Мене вятър по-силен от тоя, и Аз ще произнеса съд над тях.

13. Ето, подига се той като облак, и колесниците му са като вихър, конете му са по-бързи от орли; горко ни! защото ще бъдем съсипани.

14. Измий злото от сърце си, Иерусалиме, за да се спасиш: докога ще се гнездят злочестиви мисли в тебе?

15. Защото вече се носи глас от Дан, и гибелна вест - от Ефремова планина:

16. обадете на народите, известете на Иерусалим, че идат от далечна земя обсаждачи и с виковете си изпълнят градовете на Иудея.

17. Като пазачи на ниви те го обграждат отвред, защото той се дигна против Мене, казва Господ.

18. Това ти причиниха твоите пътища и твоите работи; от твоето нечестие ти е тъй горчиво, че достига до сърце ти.

19. Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.

20. Беда след беда: цяла земя се опустошава, внезапно се събориха шатрите ми, мигновено - сенниците ми.

21. Дълго ли време ще гледам знаме, ще слушам тръбен звук?

22. Това произлиза оттам, че Моят народ е глупав, не Ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни за зло, ала не умеят да вършат добро.

23. Гледам земята - и ето, тя е разорена и пуста, - небесата, и няма на тях светлина.

24. Гледам планините - и ето, те треперят, и всички хълмове се клатят.

25. Гледам - и ето, няма човек, и всички небесни птици са отлетели.

26. Гледам - и ето, Кармил е пустиня, и всичките му градове са съсипани от лицето Господне, от яростта на гнева Му.

27. Защото тъй рече Господ: цялата земя ще бъде опустошена, ала пълно изтребление няма да направя.

28. Ще заплаче земята поради това, и небесата ще се помрачат горе, защото Аз казах, Аз реших, и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.

29. От шума на конници и на стрелци ще се разбягат всички градове: те ще отидат в гъсти лесове и ще се възкачат по скали; всички градове ще бъдат напуснати, и в тях не ще има ни един жител.

30. А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се украсяваш със златни накити, изписваш с краски очите си - напразно се украсяваш: презряха те любовниците - те търсят душата ти.

31. Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: "о, горко ми! душата ми чезне пред убийците".
ГЛАВА 5.
1. Походете по иерусалимските улици, погледайте, разузнайте и потърсете по стъгдите му, не ще ли намерите човек, няма ли такъв, който да пази правда, който да търси истината? - Аз бих пощадил Иерусалим.

2. Макар те и да говорят: жив Господ! но се кълнат лъжливо.

3. О, Господи, Твоите очи не са ли обърнати към истината? Ти ги поразяваш, а те не усещат болка; Ти ги изтребяш, а те не искат да се вразумят; направили са лицата си по-твърди от камък - не искат да се обърнат.

4. И рекох си: това са, може би, сиромаси; те са глупави, защото не знаят пътя Господен, закона на своя Бог.

5. Ще ида при големците и ще поговоря с тях, защото те знаят пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те всички строшиха ярем, разкъсаха вериги.

6. Поради това лъв из гората ще ги порази, пустинен вълк ще ги изтреби, леопард ще ги дебне край градовете им: който излезе из тях, ще бъде разкъсан; защото се умножиха престъпленията им, усилиха се техните отстъпничества.

7. Как да ти простя това? Твоите синове Ме оставиха и се кълнат в ония, които не са богове. Аз ги насищах, а те прелюбодействуваха и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8. Това са охранени коне: всеки от тях цвили подир жената на ближния си.

9. Нима не ще накажа заради туй? казва Господ; и душата Ми не ще ли отмъсти на такъв народ, като тоя?

10. Качвайте се на стените му и събаряйте, но не докрай; унищожете зъберите им, защото те не са Господни;

11. защото домът Израилев и домът Иудин постъпиха с Мене твърде вероломно, казва Господ:

12. те слъгаха против Господа и рекоха: "няма Го, беда не ще ни сполети, и ние не ще видим ни меч, ни глад.

13. И пророците са вятър, и слово (Господне) няма в тях, върху тях самите нека това се сбъдне".

14. Затова тъй казва Господ, Бог Саваот: задето говорите такива думи, ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ - дърва, и тоя огън ще ги погълне.

15. Ето, ще доведа против вас, доме Израилев, народ отдалеч, казва Господ, народ силен, народ стародавен, народ, чийто език не знаеш, и не ще разбираш, какво той говори.

16. Колчанът му е като отворен гроб; всички те са храбри люде.

17. И ще изядат жетвата ти и хляба ти, ще изядат синовете ти и дъщерите ти, ще изядат овците ти и воловете ти, ще изядат лозето ти и смокините ти; ще разрушат с меч укрепените ти градове, на които ти се надяваш.

18. Но и в ония дни, казва Господ, не ще ви изтребя докрай.

19. И ако кажете: защо нашият Господ Бог ни прави всичко това? отговори: понеже Ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ще служите на чужденци не във ваша земя.

20. Обявете това в дома Иаковов, разгласете в Иудея, думайки:

21. чуй това, народе глупав и неразумен, който имаш очи, а не видиш, имаш уши, а не чуваш:

22. от Мене ли се не боите, казва Господ, пред Мене ли не треперите? Аз турих пясъка за граница на морето, за вечен предел, който то не ще премине; и макар вълните му да навалят, но не могат да надделеят; макар те да вилнеят, но не могат го прехвърли.

23. А тоя народ има сърце буйно и размирно: те отстъпиха и тръгнаха;

24. и не рекоха в сърцето си: да се уплашим от нашия Господ Бог, Който ни дава овреме дъжд ранен и късен, пази за нас седмиците, отредени за жетва.

25. Вашите беззакония отблъснаха това, и вашите грехове отстраниха от вас това добро.

26. Защото измежду Моя народ има нечестивци: пазят като птицеловци, нишат се по земята, залагат примка и удавят човеци.

27. Като клетка, пълна с птици, домовете им са пълни с измама: чрез това те се и въздигнаха и разбогатяха,

28. затлъстяха, угоиха се, преминаха дори всяка мярка на злото, не разгледват съдебни дела, дела на сираци; добруват и не отсъждат справедливите дела на сиромаси.

29. Нима не ще накажа заради това? казва Господ; и не ще ли отмъсти душата Ми на такъв народ, като тоя?

30. Нещо изумително и ужасно става в тая земя:

31. пророци пророкуват лъжа, свещеници господаруват чрез тях - и Моят народ обича това. Какво прочее ще правите след всичко това?
ГЛАВА 6.
1. Бягайте, деца Вениаминови, изсред Иерусалим, тръбете с тръба в Текоя и обадете чрез огън в Беткарем, защото откъм север се явява беда и голяма гибел.

2. Аз ще разруша дъщерята Сионова, гиздава и изнежена.

3. Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял.

4. Гответе против нея война; ставайте да тръгнем попладне. Горко ни! денят вече преваля, стелят се вечерни сенки.

5. Ставайте, да вървим и нощем, и да съборим нейните чертози!

6. Защото тъй казва Господ Саваот: сечете дървета и дигайте насипи против Иерусалим; тоя град трябва да се накаже: в него се върши всякакво угнетение.

7. Както от извор блика вода, тъй и от него блика зло: в него се чуе насилие и грабеж, пред Моето лице има винаги обиди и рани.

8. Вразуми се, Иерусалиме, за да се не острани от тебе душата Ми и да те не направя пустиня, земя необитаема.

9. Тъй казва Господ Саваот: докрай ще оберат останките на Израиля, като грозде; работи с ръката си, както берач на грозде, кога пълни кошници.

10. Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно.

11. Поради това аз съм преизпълнен с Господня ярост, не мога да я държа в себе си; ще я излея върху децата на улицата и върху събранието на младежите; ще бъдат взети мъж с жена, старец с престарял.

12. И къщите им ще преминат у други, също нивите и жените; защото ще простра ръката Си върху жителите на тая земя, казва Господ.

13. Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на корист, и пророк и свещеник - всички действуват лъжливо;

14. лекуват раните на Моя народ лекомислено, думайки: "мир! мир!", а мир няма.

15. Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят. Затова ще паднат между падналите, и във време на Моето посещение ще бъдат съборени, казва Господ.

16. Тъй казва Господ: спрете се във вашите пътища, разгледайте и разпитайте за стародавните пътища, де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой на душите си. Но те рекоха: няма да вървим.

17. И поставих пазачи над вас, като реках: слушайте тръбния звук. Но те казаха: няма да слушаме.

18. И тъй, чуйте народи, и знай, събрание, какво ще стане с тях.

19. Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха.

20. За какво Ми е ливан, който иде от Сава', и благовонна тръстика - от далечна страна? Вашите всесъжения не са Ми угодни, и вашите жертви не са Ми приятни.

21. Затова тъй казва Господ: ето, поставям пред тоя народ препънки, и ще се препънат о тях баща и деца заедно, съсед и негов приятел, и ще загинат.

22. Тъй казва Господ: ето, иде народ от северна земя, и голям народ се подига от земните краища;

23. в ръце държат лък и копие; те са жестоки и немилостиви, гласът им бучи като море, и летят на коне, наредени като един човек, за да се ударят с тебе, дъще Сионова.

24. Чухме вест за тях, и ръцете ни отпаднаха, скръб ни обзе, мъки - като жена при раждане.

25. Не излизайте на нива и по друм не ходете, защото неприятелски меч и ужас отвред.

26. Дъще на моя народ! опаши се с вретище и посипи се с пепел; тъжи като че за смъртта на едничък син - горчиво плачи; защото внезапно ще дойде върху нас пагубник.

27. Поставих те за кула всред Моя народ, за стълб, за да знаеш и изследваш техните пътища.

28. Всички те са упорити отстъпници, живеят с клевета; това са мед и желязо - всички са развратители.

29. Духалото изгоря; оловото се изгуби от огъня; леярът топи напразно, защото злите не се отлъчиха;

30. ще ги нарекат отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.