Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Блажен е мъжът, който върши това, и синът човешки, който се здраво придържа о това, който пази съботата да я не оскверни и варди ръката си, да не върши никакво зло.

3. Синът на другоплеменника, който се е присъединил към Господа, да не казва: "Господ съвсем ме отдели от Своя народ", и скопецът да не казва: "ето, аз съм сухо дърво".

4. Защото тъй казва Господ за скопците: които пазят Моите съботи и избират, що е Мене угодно, и здраво се придържат о завета Ми, -

5. тям ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено.

6. И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби - всички, които пазят съботата, да я не осквернят и здраво се придържат о завета Ми,

7. Аз ще заведа на светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи.

8. Господ Бог, Който събира пръснатите израилтяни, казва: към събраните у Израиля ще събирам и други.

9. Дойдете да ядете вие, всички зверове полски, всички зверове горски!

10. Стражите им са всички слепи и неразбрани: те всички са неми псета, които не могат да лаят, които лежешком бълнуват, които обичат да спят.

11. И това са псета с жадна душа, които не знаят ситост; и това са пастири неразумни: всички, от първи до последни, гледат своя път, своята печалба;

12. дойдете, казват, ще доставя вино, и ще се напием със сикер; и утре ще бъде същото, каквото днес, дори и повече.

2. Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си.

3. Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница!

4. Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,

5. които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?

6. В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен?

7. На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва.

8. Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, - оглеждаш мястото.

9. Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята.

10. От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: "надеждата е изгубена!" Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване.

11. А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене?

12. Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза.

13. Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? - тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина.

14. И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ.

15. Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, - Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.

16. Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил.

17. Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си.

18. Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят.

19. Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля.

20. А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал.

21. Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.
ГЛАВА 58.
1. Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му.

2. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:

3. "защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.

4. Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.

5. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?

6. Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;

7. раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий.

8. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.

9. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,

10. и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, - тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;

11. и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.

12. Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението.

13. Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, -

14. то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това.

2. Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша.

3. Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви - с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда.

4. Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство;

5. мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им - умира, ако пък ги стъпче - ехидна изпълзява.

6. Паяжините им ги не бива за дрехи, и те не ще се покрият с изделието си; делата им са дела неправедни, и насилието е в ръцете им.

7. Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им - мисли нечестиви; в пътеките им - опустошение и гибел.

8. Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир.

9. Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, - сияние, а ходим в мрак.

10. Пипаме стената като слепци, и ходим пипнешком като без очи; по пладне се препъваме като по мръкнало, между живите сме като мъртви.

11. Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, - спасение, но то е далеч от нас.

12. Защото престъпленията ни пред Тебе са многобройни, и греховете ни свидетелствуват против нас; защото с нас са престъпленията ни, и беззаконията си знаем.

13. Ние изневерихме и лъгахме пред Господа и отстъпихме от нашия Бог; говорихме клевета и изневяра, зачевахме и раждахме от сърцата си лъжливи думи.

14. И съдът отстъпи назад, и правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе.

15. И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление. И Господ видя това, и на очите Му беше противно, че няма съд.

16. И видя, че нямаше човек, и чуди се, че нямаше застъпник; тогава Неговата мишца Му помогна, и правдата Му Го поддържа.

17. И надяна върху Си правдата като броня, и на главата Си - шлема на спасението; и се облече в ризата на отмъщението като в дреха, и покри Себе Си с ревност като с наметало.

18. Според каквато отплата заслужават, по тая мярка ще въздаде Той: на противниците Си - с ярост, на враговете Си - с отмъщение, на островите ще въздаде заслуженото.

19. И ще се уплашат на запад от името на Господа, и на изгрев-слънце - от славата Му. Ако врагът дойде като река, - духването Господне ще го пропъди.

20. И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете Иаковови, които са се отвърнали от нечестие, казва Господ.

21. И ето завета Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми, които вложих в устата ти, не ще отстъпят от устата ти и от устата на потомството ти и от устата на потомците на твоето потомство, казва Господ, от сега и до века.
ГЛАВА 60.
1. Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.

2. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе.

3. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе.

4. Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят.

5. Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде.

6. Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.

7. Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава.

8. Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си?

9. Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави.

10. Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.

11. И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.

12. Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.

13. Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си.

14. И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.

15. Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.

16. Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

17. Вместо мед ще ти доставям злато, и вместо желязо - сребро, и вместо дървета - мед, и вместо камъни - желязо; и ще поставям мира за твой управител и правдата - за твои надзиратели.

18. Няма вече да се чуе насилие в земята ти, опустошение и разорение - в пределите ти; и стените си ще наричаш спасение и портите си - слава.

19. Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината - да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой - твоя слава.

20. Не ще залезе вече твоето слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и ще се свършат дните на твоето тъгуване.

21. И народът ти цял ще бъде праведен, навеки ще наследи земята, - израстък от това, що съм посадил, дело на ръцете Ми, за Моя прослава.

22. От малкия ще произлязат хиляда и от най-слабия - силен народ. Аз, Господ, ще побързам да свърша това овреме.

2. да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи,

3. да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава.

4. И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове.

5. Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.

6. А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава.

7. Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях.

8. Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет;

9. и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.

10. С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.

11. Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.

* Според превода на 70-те: "на слепи - проглеждане".

2. И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.

3. И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог.

4. Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.

5. Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.

6. На стените ти, Иерусалиме, поставих стражи, които няма да млъкнат ни денем, ни нощем. О, вие, които напомняте за Господа, не млъквайте!

7. Не млъквайте пред Него, докле Той не възстанови и докле не направи Иерусалим слава на земята.

8. Господ се закле в десницата Си и в яката Си мишца: няма вече да дам твоето жито за храна на враговете ти, и синове на чужденци няма да пият виното ти, за което си се трудил;

9. но събирачите му ще го ядат и ще славят Господа, и берачите на гроздето ще пият виното му в дворите на Моето светилище.

10. Минавайте, минавайте през портите, приготвяйте път за народа! Равнете, равнете пътя, обирайте камъните, дигнете знаме за народите!

11. Ето, Господ обявява до край-земя: кажете на дъщерята Сионова: твоят Спасител иде; наградата Му е с Него, и отплатата Му - пред Него.

12. И ще ги нарекат свет народ, изкупен от Господа, а тебе ще нарекат търсен, град неизоставен.

2. - Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди - като на оногова, който е жлеб тъпкал?

3. - "Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло;

4. защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана.

5. Аз гледах, - и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост - тя Ме подкрепи;

6. и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им."

7. Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости.

8. Той каза: "наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат", - и Той биде за тях Спасител.

9. Във всяка тяхна скръб Той ги не оставяше, и Ангелът на лицето Му ги спасяваше; по любовта Си и по благосърдието Си Той ги изкупи, взе и ги носи през всички древни дни.

10. Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях.

11. Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух,

12. Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;

13. Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха?

14. Както стадо слиза в долина, - Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име.

15. Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени.

16. Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: "Изкупител наш".

17. Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие.

18. Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище.

19. Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало.
ГЛАВА 64.
1. О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти

2. като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.

3. Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.

4. Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.

5. Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?

6. Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда - като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.

7. И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.

8. Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.

9. Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.

10. Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.

11. Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.

12. След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?

2. Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, -

3. към народ, който постоянно Ме оскърбява в лицето, принася жертви в дъбравите и пали тамян на чирепи,

4. седи в гробове и нощува в пещери; яде свинско месо, и в съдовете му има гнусно вариво;

5. който казва: "спри се, не се доближавай до мене, защото съм свет за тебе". Те са дим за обонянието Ми, - огън, който гори всеки ден.

6. Ето какво е написано пред лицето Ми: няма да премълча, но ще отплатя, ще отплатя в пазвата им

7. за техните беззакония, казва Господ, и заедно за беззаконията на бащите им, които кадяха тамян по планини, и по хълмове Ме хулеха, - и ще отмеря в пазвите им за техните прежни деяния.

8. Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.

9. И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда - наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.

10. И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор - пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири.

11. А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада * и разтваряте пълна чаша за Мени *, -

12. вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане, защото виках - и не отговаряхте, говорих - и не слушахте, но вършихте зло пред очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно.

13. Затова тъй казва Господ Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се мъчите от жажда;

14. рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от съкрушен дух.

15. И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име,

16. с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината, - защото предишните скърби ще бъдат забравени и скрити от Моите очи.

17. Защото ето, Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма вече да се споменуват, нито наум ще дойдат.

18. А вие ще се веселите и ще се радвате вовеки за това, което Аз творя; защото ето, творя Иерусалим за веселие, и народа му - за радост.

19. И ще се радвам за Иерусалим и ще се веселя за Моя народ; и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък.

20. Там няма да има вече малолетен и старец, който да не достига пълните си дни; защото стогодишник ще умира като момче, но стогодишен грешник ще бъде проклеван.

21. И ще съграждат къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плодовете им.

22. Няма да градят, за да живее друг, няма да садят, за да яде друг; защото дните на народа Ми ще бъдат като дните на дърво, и Моите избрани дълго ще се ползуват с изделието на ръцете си.

23. Няма да се трудят напразно и да раждат деца за скръб; защото ще бъдат семе, благословено от Господа, и потомците им с тях.

24. И преди те да са повикали, Аз ще отговоря; те още ще говорят, и Аз вече ще ги чуя.

25. Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ.

* Богиня на щастието.

* Орисница.