Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Сега ще ти обадя истината: ето, още троица царе ще се издигнат в Персия; после четвърти ще надмине всичките с голямо богатство, и кога се усили с богатството си, ще подигне всички против гръцкото царство.

3. И ще се издигне цар мощен, който ще владее с голяма власт и ще действува по своя воля.

4. Но кога той се издигне, царството му ще се разруши и ще се раздели по четирите вятъра небесни и не у неговите потомци ще премине, и не с оная власт, с която той е властвувал; защото царството му ще се раздроби и ще се падне на други, а не на тия.

5. И южният цар ще се усили, и един от неговите князе ще се усили повече от него и ще властвува, и властта му ще бъде голяма.

6. Но подир няколко години те ще се сближат, и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар да уреди правилни отношения помежду им; но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейният род, но ще бъдат предадени както тя, тъй и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.

7. Но ще се издигне издънка от корена й, ще дойде при войската, ще влезе в укрепленията на северния цар, ще действува в тях и ще се усили,

8. дори и боговете им, истуканите им с драгоценните им съдове, сребърни и златни, ще откара в плен в Египет и няколко години ще стои по-високо от северния цар.

9. Тоя, ако и да нахлуе в царството на южния цар, ще се върне в земята си.

10. После ще се въоръжат синовете му и ще съберат многобройна войска; един из тях бързо ще замине, ще наводни и замине, и после, връщайки се, ще се сражава с него до укрепленията му.

11. И южният цар ще се разлюти и ще излезе, ще се удари с него, със северния цар, и ще извади голяма войска, и войската ще бъде предадена в ръцете му.

12. Тогава войската ще се ободри, и сърцето на царя ще се въздигне; той ще свали много хиляди, но от това няма да стане по-силен,

13. защото северният цар ще се върне и ще извади войска повече от напрежната и подир няколко години бързо ще дойде с огромна войска и с голямо богатство.

14. В ония времена мнозина ще въстанат против южния цар, и размирниците измежду синовете на твоя народ ще се подигнат, за да се изпълни видението, и ще паднат.

15. И ще дойде северният цар, ще направи окоп и ще завладее укрепения град, и няма да устоят мишците югови, нито неговата отбор войска: не ще има сила да противостои.

16. И който излезе насреща му, ще действува по негова воля, и никой не ще устои пред него; и стана си ще постави на славната земя, и тя ще пострада от ръката му.

17. И ще стори намерение да влезе с всички сили на царството си, и праведните с него, и ще извърши това; и ще му даде за жена дъщеря от жените си, за да го погуби, но тоя кроеж не ще се изпълни, и той не ще има полза от това.

18. После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един вожд ще прекрати нанесения от него позор и дори своя позор ще обърне върху него.

19. След това ще обърне лицето си към крепостите на своята земя, но ще се препъне, ще падне и не ще го има.

20. На мястото му ще се издигне друг, който ще проводи данъчния бирник да мине по царството на славата; но и той подир не много дни ще загине, и не от въстание, нито в битка.

21. И на мястото му ще се издигне презреният, и не ще му въздадат царски почести; но той ще дойде без шум и с ласкателство ще завладее царството;

22. всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета.

23. Защото откак встъпи в съюз с него, той ще действува с измама, и ще се възкачи и ще удържи връх с малко народ.

24. Той ще влезе в мирни и плодоносни страни и ще извърши това, което не са вършили бащите му и бащите на бащите му; плячката, награбения имот и богатство ще разпилява като свое и за крепостите ще има свои кроежи, но само до време.

25. После ще възбуди силите и духа си с многобройна войска против южния цар; южният цар ще излезе на война с голяма и още по-силна войска, но не ще устои, защото против него ще има коварство.

26. Дори и сътрапезниците му ще станат негови убийци, войската му ще се разпилее, и много убити ще паднат.

27. В сърцето на двамата тия царе ще има коварство, и на една трапеза ще говорят лъжа, но успех не ще има, защото краят е още отложен до време.

28. И ще иде той в земята си с голямо богатство и с враждебно намерение против светия завет, и той ще го изпълни и ще се върне в земята си.

29. В уреченото време той пак ще отиде против юг; но последният поход не ще бъде като предишния,

30. защото едновременно с него ще дойдат китимските кораби; той ще падне духом и ще се върне, ще се озлоби против светия завет, ще изпълни намерението си и пак ще се сговори с отстъпниците от светия завет.

31. И ще постави една част войска, която ще оскверни светилището на силата, ще прекрати всекидневната жертва и ще постави мерзостта на запустението.

32. Към себе си ще привлече с лъст ония, които постъпват нечестиво против завета; но людете, които почитат своя Бог, ще се усилят и ще действуват.

33. И разумните от народа ще вразумят мнозина, ако и няколко време да страдат от меч и огън, от плен и грабеж;

34. и във време на страданието си ще имат някоя помощ, и мнозина ще се присъединят към тях, но присторено.

35. И от разумните някои ще пострадат, за да ги изпитат, очистят и избелят за последното време, защото има още време до срока.

36. И ще постъпва тоя цар по свое щение, ще се въздигне и възвеличи по-високо от всяко божество, ще вземе да говори хулно за Бога на боговете и ще има успех, докле се не изпълни гневът: защото, което е предопределено, то ще се изпълни.

37. За боговете на бащите си не ще помисли, ни желание на жени, нито дори някакво божество ще уважи, защото ще възвеличи себе си по-горе от всички.

38. Но ще въздава чест на бога на крепостите в неговото място, и тоя бог, когото не познаваха бащите му, ще чествува със злато и сребро, и със скъпи камъни и разни драгоценности,

39. и ще устрои яка крепост с чужди бог: на ония, които го признаят, ще увеличи почестите, ще им даде власт над мнозина и ще раздаде земя за награда.

40. Към свършека на времето южният цар ще се удари с него, и северният цар ще се впусне като буря върху него с колесници, конници и многобройни кораби, ще нападне на областите, ще ги наводни и ще премине през тях.

41. И ще влезе в най-хубавата от земите, и много области ще пострадат, и от ръката му ще се спасят само Едом, Моав и голяма част от синовете Амонови.

42. Ще простре ръката си върху разни страни; няма да се спаси и земята Египетска.

43. Ще завладее златните и сребърни съкровища и разните драгоценности на Египет; ливийци и етиопци ще тръгнат подире му.

44. Но слухове от изток и север ще го смутят, и ще излезе той с най-голяма ярост, за да изтребва и погубва мнозина,

45. и ще разпъне царските си шатри между морето и планината на преславното светилище; но ще дойде към свършека си, и никой не ще му помогне.
ГЛАВА 12.
1. И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата.

2. И много от спещите в земния прах ще се събудят - едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама.

3. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда - като звездите, вовеки, за всякога.

4. А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи".

5. Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други - един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката.

6. Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: "кога ще бъде краят на тия чудни случки?"

7. И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ.

8. Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: "господарю мой, какво ще бъде подир това?"

9. И той отговори: "иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време.

10. Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат.

11. От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена.

12. Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.

13. А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните."
ГЛАВА 13. *

* 13 и 14 глави са преведени от гръцки.

2. И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.

3. Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев.

4. Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички.

5. В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа.

6. Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела.

7. Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка.

8. И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея,

9. и извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.

10. Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си,

11. защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея.

12. И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму:

13. "да си вървим, защото е време за обед", - и, като излезеха, разделяха се един от друг;

14. но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама.

15. И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо.

16. А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха.

17. И каза тя на слугините: "донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя".

18. Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили.

19. И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха:

20. "ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.

21. Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си".

22. Тогава застена Сусана и каза: "натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви.

23. За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа".

24. И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,

25. а единият припна и отвори градинските врата.

26. И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.

27. Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.

28. И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.

29. И казаха те пред народа: "проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима", - и проводиха.

30. Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници.

31. Сусана беше много нежна и хубава на лице.

32. А ония беззаконници заповядаха да й открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й.

33. Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.

34. А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й.

35. Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.

36. И казаха старейшините: "когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;

37. и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.

38. Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях

39. и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,

40. но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме".

41. И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.

42. Викна Сусана с висок глас и каза: "Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!

43. Ти знаеш, че те лъжливосвидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене".

44. И чу Господ гласа й,

45. и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,

46. и завика той с висок глас: "чист съм от кръвта й!"

47. Тогава се обърна към него целият народ и каза: "каква е тая дума, която ти изрече?"

48. Тогава той застана сред тях и каза: "толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?

49. Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея".

50. И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: "седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството".

51. Тогава Даниил им каза: "отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам".

52. А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: "остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,

53. произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.

54. И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?" Той каза: "под мастиковото".

55. Даниил рече: "наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина".

56. Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: "семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.

57. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.

58. И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?" Той отговори: "под зеления дъб".

59. Даниил му каза: "наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби".

60. Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,

61. и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;

62. и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.

63. А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея срамотно дело.

64. И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.

2. И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели.

3. У вавилонци имаше идол, на име Вил, за който потрошаваха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино.

4. Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя; а Даниил се покланяше на своя Бог. И каза му царят: "защо се не покланяш на Вила?"

5. Той отговори: "защото се не покланям на идоли, направени от ръце, а се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът".

6. Царят рече: "нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? не виждаш ли, колко той яде и пие всеки ден?"

7. Като се позасмя, Даниил каза: "не се мами, царю; защото той отвътре е глина, а отвън - мед, и никога не е ял, нито пил".

8. Тогава царят, като се разгневи, повика жреците си и им каза: "ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете.

9. Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против Вила". И каза Даниил на царя: "да бъде по твоята дума".

10. Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца.

11. И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: "ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си.

12. И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем - или Даниил, който е лъгал за нас".

13. Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това.

14. Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и си отидоха.

15. А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.

16. На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него,

17. и царят попита: "цели ли са печатите, Данииле?" Той рече: "цели, царю".

18. И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: "велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!"

19. Като се позасмя, Даниил задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: "погледни на пода и забележи, чии са тия следи".

20. Царят каза: "виждам следи от мъже, жени и деца".

21. И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайните врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата.

22. Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разруши него и храма му.

23. На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.

24. И каза царят на Даниила: "няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се".

25. Даниил каза: "на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.

26. Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга". Царят рече: "давам ти".

27. Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: "ето вашите светини!"

28. Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: "царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт";

29. и, като дойдоха при царя, казаха: "предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти".

30. И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;

31. и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.

32. В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.

33. В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.

34. Но Ангел Господен каза на Авакума: "занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма".

35. Авакум каза: "господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата".

36. Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.

37. И Авакум извика и каза: "Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи".

38. Даниил рече: "спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат".

39. И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.

40. На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.

41. И викна царят с висок глас и каза: "велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!"

42. И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, - и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.

КНИГА НА ПРОРОК ОСИЯ

ГЛАВА 1.
1. Слово Господне, което биде към Осия, син Беериев, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза, Езекия, и в дните на израилския цар Иеровоама, син Иоасов.

2. Начало на словото Господне към Осия. Рече Господ на Осия: "иди, вземи си жена блудница и деца от блудство; защото твърде много блудствува тая земя, след като отстъпи от Господа".

3. И отиде, та взе Гомер, дъщеря на Дивлаима; и тя зачена и му роди син.

4. И Господ му рече: "наречи му името Изреел, защото още малко ще се мине, и Аз ще отмъстя на дома Ииуев за кръвта, пролята в Изреел и ще прекратя царството на дома Израилев;

5. в оня ден ще съкруша лъка Израилев в долина Изреел".

6. И зачена пак и роди дъщеря, и Той му рече: "наречи й името Лорухама *, защото Аз няма вече да помилувам дома Израилев, та да им прощавам.

7. А дома Иудин ще помилувам и ще ги спася чрез техния Господ Бог, ще ги спася не с лък, нито с меч, нито с война, нито с коне и конници".

8. И, като откърми Непомилувана, тя зачена и роди син.

9. И рече Той: "наречи му името Лоами *, защото вие не сте Мой народ, и Аз няма да бъда ваш (Бог).

10. Но броят на синовете Израилеви ще бъде като морския пясък, който не може нито да се измери, нито да се изброи; и там, дето им говореха: вие сте не Мой народ, ще им казват: вие сте синове на Бога Живий.

11. И ще се съберат синовете Иудини и синовете Израилеви наедно и ще си поставят един главатар и ще излязат из земята на преселението, защото велик е денят на Изрееля!

* "Непомилувана".

* "Не Мой народ".
ГЛАВА 2.
1. Казвайте на братята си: Мой народ, и на сестрите си: Помилувана.

2. Съдете се с майка си, съдете се; защото тя не е Моя жена, и Аз не съм й мъж; нека тя да махне блудството от лицето си и прелюбодейството от гърдите си,

3. та да не я съблека доголо и да я изложа, както в деня на рождението й, да я не направя пустиня, да я не обърна в суха земя и да я не уморя с жажда.

4. И децата й няма да помилувам, понеже те са деца от блудство.

5. Защото майка им блудствува, осрами се оная, която ги зачена, понеже казваше: ще тръгна подир любовниците си, които ми дават хляб и вода, вълна и лен, дървено масло и питиета.

6. Затова ето, Аз ще препреча пътя й с тръне и ще я заградя с ограда, и тя няма да намери пътеките си;

7. ще се впусне подир любовниците си, ала не ще ги догони; ще ги търси, ала няма да ги намери и ще рече: ще отида и ще се върна при първия си мъж; защото тогава ми беше по-добре, нежели сега.

8. А тя не знаеше, че Аз, Аз й давах хляб, вино и дървено масло и умножих й среброто и златото, от което направиха истукан на Ваала.

9. Затова ще взема назад хляба Си на времето му и виното Си на времето му и ще отнема вълната и лена Си, с която се покрива голотата й.

10. И сега ще открия срамотата й пред очите на любовниците й, и никой не ще я изтръгне от ръката Ми.

11. И ще прекъсна у нея всяка веселба, празниците й и новомесечията й, съботите й и всичките й тържества.

12. И ще опустоша лозите й и смоковниците й, за които тя казва: това ми са подаръци, с които ме надариха моите любовници; и Аз ще ги превърна на гори, и полските зверове ще ги изядат.

13. И ще я накажа за дните, прекарани в служене на Вааловци, когато тя им кадеше и, като се накичи с обеци и огърлици, ходеше подир любовниците си, а Мене забрави, казва Господ.

14. Поради това и Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустиня и ще й говоря по сърце.

15. И ще й дам оттам лозята й и долина Ахор за преддверие на надежда; и там тя ще пее, както в дните на младините си и както в деня, когато излезе из Египетската земя.

16. И в оня ден, казва Господ, ти ще Ми викаш: мъжо мой, и няма вече да Ми викаш: Ваали *.

17. И ще премахна имената на Вааловци от устата й, и няма вече да се споменават имената им.

18. И ще сключа в онова време зарад тях съюз с полските зверове, с птиците небесни и с влечугите по земята; и лък, и меч, и война ще изтребя от оная земя, и ще им дам да живеят в безопасност.

19. И ще те сгодя за Себе Си вовеки, ще те сгодя за Себе Си в правда и съд, в благост и милосърдие;

20. ще те сгодя за Себе Си във вярност, и ти ще познаеш Господа.

21. И в оня ден Аз ще чуя, казва Господ, ще чуя небето, и то ще чуе земята,

22. и земята ще чуе хляба и виното и дървеното масло; а тия ще чуят Изреел.

23. И ще я посея за Себе Си на земята, и ще помилувам Непомилувана и ще кажа на не-Мой-народ: ти си Мой народ, а той ще рече: Ти си мой Бог!"

* Господарю мой.