Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. А че те са могъщи и силни, - разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици;

3. също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници,

4. и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък;

5. те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях;

6. и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили,

7. те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък - както той, тъй и следващите след него царе, - да даде заложници и да допусне дележ,

8. а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений;

9. и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят,

10. но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях, - и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден;

11. и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили;

12. а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях.

13. Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали;

14. но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея.

15. Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство;

16. и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едного, и няма между тях ни завист, ни ревнуване.

17. Тогава Иуда избра Евполема, син на Иоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз

18. и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля.

19. И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха:

20. "Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели".

21. И понравиха им се тия думи.

22. И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Иерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз:

23. "Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях!

24. Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения,

25. то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето;

26. и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо.

27. Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето;

28. и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то - без измама."

29. На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ.

30. Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила.

31. А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: "защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници - иудеите?

32. Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша".

2. Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.

3. В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим,

4. но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.

5. А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него - три хиляди отбор мъже.

6. Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.

7. Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.

8. Той се наскърби и каза на останалите: "да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях".

9. Но те го раздумваха и говореха: "ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, - сега сме малко".

10. Но Иуда каза: "не, да не стане това с мене - да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава".

11. Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.

12. Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.

13. Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.

14. Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, -

15. и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.

16. Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.

17. Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;

18. падна и Иуда, а другите удариха на бяг.

19. А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.

20. Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:

21. "как падна силният, който спасяваше Израиля!"

22. Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.

23. А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.

24. В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.

25. Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:

26. те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.

27. И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.

28. Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:

29. "откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.

30. Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война".

31. Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.

32. Вакхид се научи за това и диреше да го убие.

33. Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.

34. Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан.

35. А Ионатан проводи брата си - предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.

36. Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха.

37. След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.

38. Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.

39. Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.

40. Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.

41. И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач.

42. Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан.

43. Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска.

44. Тогава Ионатан каза на людете си: "нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.

45. Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.

46. Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове".

47. И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него.

48. Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан.

49. И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже.

50. Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон - с високи стени, порти и ключалки;

51. и тури в тях стража, за да враждува против Израиля.

52. Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни,

53. и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост.

54. В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава.

55. Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си.

56. И умря тогава Алким в тежки мъки.

57. Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна.

58. Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: "ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ".

59. Отидоха и тъй го съветваха.

60. Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли.

61. И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха.

62. След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град.

63. Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея,

64. и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини.

65. Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска,

66. порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.

67. Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,

68. биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.

69. Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.

70. Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.

71. Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,

72. и върна му пленниците, които по-преди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.

73. И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.
ГЛАВА 10.
1. В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там.

2. Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие.

3. Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае,

4. защото си казваше: "да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас:

5. тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му".

6. И той му даде власт да събира войска и да приготви оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта.

7. Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта;

8. и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска;

9. а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им.

10. Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града,

11. като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй.

12. Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха:

13. всеки остави мястото си и отиде в своята земя.

14. Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.

15. И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.

16. Тогава той каза: "ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник".

17. И написа и му прати писмо с тия думи:

18. "цар Александър до брата Ионатана - поздрав.

19. Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.

20. Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас".

21. Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.

22. Чу това Димитрий, огорчи се и каза:

23. "какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?

24. Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ".

25. И прати им писмо с такива думи: "цар Димитрий до иудейския народ - поздрав.

26. Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.

27. Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:

28. ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.

29. А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;

30. и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.

31. И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.

32. Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;

33. и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.

34. Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни - три дена пред празника и три дена след празника - всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.

35. Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.

36. И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.

37. И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.

38. И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.

39. Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;

40. аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.

41. И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.

42. Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.

43. И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.

44. За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.

45. И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо - разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея".

46. Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,

47. и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, - и му помагаха във войните през всички дни.

48. Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.

49. И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;

50. той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, - и падна Димитрий в тоя ден.

51. След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи:

52. "аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна.

53. Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство.

54. Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе".

55. И отговори Птоломей тъй: "щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им.

56. Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече".

57. И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година.

58. Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата й в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе.

59. Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне.

60. Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им.

61. Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях.

62. И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, - и тъй направиха.

63. След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: "излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа".

64. Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха.

65. Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител.

66. И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост.

67. Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си.

68. Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия.

69. И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана:

70. "само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините?

71. Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете.

72. Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи.

73. И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище".

74. Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага.

75. И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея.

76. Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия.

77. Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея.

78. Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските.

79. В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях;

80. но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта;

81. народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха.

82. Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг.

83. Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят.

84. Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.

85. Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже.

86. Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест.

87. И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка.

88. Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана,

89. като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област.