Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.

3. И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.

4. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.

5. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;

6. и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.

7. И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,

8. и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.

9. А те Му рекоха: де искаш да приготвим?

10. Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,

11. и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?

12. И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.

13. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.

14. И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,

15. и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,

16. понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.

17. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,

18. защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.

19. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.

20. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.

21. Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;

22. прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.

23. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.

24. А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.

25. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;

26. а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.

27. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.

28. Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,

29. и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,

30. за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.

31. И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;

32. но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.

33. Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!

34. Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.

35. И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.

36. Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;

37. защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.

38. Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.

39. И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

40. А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.

41. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,

42. като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

43. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.

44. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.

45. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;

46. и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

47. Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.

48. А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?

49. Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?

50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.

51. Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.

52. А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!

53. Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.

54. Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

55. Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.

56. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.

57. Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.

58. След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.

59. А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.

60. Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.

61. Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62. И като излезе вън, горко плака.

63. Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;

64. и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?

65. И много други хули казваха против Него.

66. А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;

67. и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;

68. ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;

69. отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.

70. И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.

71. А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
ГЛАВА 23.
1. И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

2. и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.

3. А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.

4. Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.

5. Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.

6. Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?

7. И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.

8. А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,

9. и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.

10. А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11. Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.

12. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.

13. А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,

14. каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;

15. но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;

16. и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.

17. А той трябваше за празника да им пуска един затворник.

18. Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва.

19. А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.

20. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.

21. Но те крещяха: разпни Го, разпни!

22. Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.

23. Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.

24. И Пилат реши да бъде, според както искат те,

25. и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.

26. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.

27. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.

28. А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;

29. понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!

30. Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!

31. Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?

32. Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.

33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.

34. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

35. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

36. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,

37. и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

38. И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.

39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

44. Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;

45. и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.

46. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

47. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.

48. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.

49. А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.

50. И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,

51. - той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,

52. дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;

53. и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.

54. Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.

55. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;

56. и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

2. ала намериха камъка отвален от гроба.

3. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.

4. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.

5. И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?

6. Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,

7. говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.

8. И спомниха си думите Му.

9. И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.

10. Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.

11. И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.

12. Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

13. В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,

14. и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.

15. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

16. но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.

17. А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?

18. Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?

19. И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;

20. как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;

21. а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;

22. па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,

23. и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;

24. и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.

25. Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!

26. Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?

27. И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.

28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;

29. но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.

30. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;

31. тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.

32. И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?

33. И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,

34. да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

36. Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!

37. Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;

38. но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?

39. Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.

40. И като рече това, показа им ръцете и нозете.

41. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?

42. Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.

43. И като взе, яде пред тях.

44. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.

45. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,

46. и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

47. и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;

48. а вие сте свидетели за това;

49. и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.

50. И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.

51. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.

52. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.

53. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.
1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

2. То беше в начало у Бога.

3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;

7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.

8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

12. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;

13. те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

15. Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

16. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;

17. защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.

18. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.

19. И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?

20. Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.

21. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.

22. Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?

23. Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия.

24. А пратените бяха измежду фарисеите;

25. те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?

26. Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.

27. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.

28. Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

29. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.

30. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

31. Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.

32. И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.

33. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.

34. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.

35. На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.

36. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.

37. Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.

38. А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?

39. Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.

40. Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41. Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);

42. и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък).

43. На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.

44. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.

45. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.

46. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.

47. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.

48. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.

49. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.

50. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.

51. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
ГЛАВА 2.
1. На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там.

2. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му.

3. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат.

4. Иисус й казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.

5. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.

6. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай, побиращи по две или по три мери.

7. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре.

8. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха.

9. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца

10. и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.

11. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

12. След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни.

13. Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим

14. и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали.

15. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;

16. и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.

17. Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде".

18. А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?

19. Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна.

20. А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?

21. Той обаче говореше за храма на тялото Си.

22. А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.

23. И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина, като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име.

24. Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички,

25. и нямаше нужда някой да засвидетелствува за човека, понеже Сам знаеше, що има в човека.