Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.

3. Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.

4. И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.

5. И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.

6. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;

7. пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.

8. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,

9. защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.

10. Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

11. А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;

12. и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.

13. И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.

14. Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.

15. Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.

16. Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.

17. Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.

18. Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

19. А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!

20. И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.

21. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.

22. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.

23. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.

24. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.

25. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!

27. После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!

29. Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

30. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.

31. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
ГЛАВА 21.
1. След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:

2. бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.

3. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.

4. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.

5. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.

6. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.

7. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.

8. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.

9. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.

10. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.

11. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.

12. Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.

13. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.

14. Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

15. А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.

16. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.

17. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.

18. Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.

19. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.

20. А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?

21. Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?

22. Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.

23. И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?

24. Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.

25. Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

ГЛАВА 1.
1. Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи

2. до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,

3. на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;

4. и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;

5. защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.

6. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?

7. А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;

8. но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.

10. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи

11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.

12. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.

13. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.

14. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.

15. И в тия дни стана Петър посред учениците и рече

16. (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,

17. защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба;

18. но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;

19. и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама', сиреч, кръвна нива.

20. Защото в книгата на Псалмите е писано: "жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него", и: "достойнството му друг да вземе".

21. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,

22. начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.

23. И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;

24. след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,

25. да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.

26. Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.

* Разстояние от 2000 крачки.
ГЛАВА 2.
1. Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

2. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.

3. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.

4. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.

5. А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.

6. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.

7. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?

8. А как слушаме всички своя си роден говор?

9. Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,

10. на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити *,

11. критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?

12. Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?

13. А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.

14. Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:

15. тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;

16. но това е реченото чрез пророк Иоиля:

17. "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;

18. и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.

19. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.

20. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.

21. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".

22. Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,

23. Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;

24. но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.

25. Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.

26. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.

27. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.

28. Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си".

29. Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.

30. А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,

31. предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.

32. Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.

33. И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.

34. Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,

35. докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".

36. И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.

37. Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?

38. А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.

39. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.

40. И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.

41. И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.

42. И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.

43. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

44. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;

45. продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.

46. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,

47. като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

* Езичници, приели иудейска вяра.

2. Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;

3. той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.

4. А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!

5. И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.

6. Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!

7. И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,

8. и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.

9. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;

10. и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.

11. И понеже изцереният хром се не отделяше от Петра и Иоана, то целият народ ужасе'н се стече при тях в притвора, наречен Соломонов.

12. Като видя това Петър, каза към народа: мъже израилтяни, какво се чудите на това, или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи?

13. Бог на Авраама, на Исаака и на Иакова, Бог на отците ни, прослави Своя Син Иисуса, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне.

14. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и поискахте да ви дари един човек убиец,

15. а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.

16. И заради вярата в Неговото име, името Му укрепи тогова, когото гледате и познавате, а вярата, що е чрез Него, му даде това изцеление пред всинца ви.

17. Но аз зная, братя, че вие, както и вашите началници, сторихте това по незнание;

18. а Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.

19. И тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви,

20. за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Иисуса Христа,

21. Когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека.

22. Моисей бе казал на отците: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже;

23. и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа".

24. И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни.

25. Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: "и в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена".

26. Бог, като възкреси Сина Си Иисуса, най-напред вам Го прати, да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.

2. които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;

3. и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.

4. А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.

5. На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,

6. първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;

7. и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?

8. Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!

9. ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,

10. то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.

11. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;

12. защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.

13. А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;

14. но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

15. И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си

16. и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;

17. но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.

18. И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.

19. Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога;

20. защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.

21. А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.

22. А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

23. Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.

24. А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;

25. Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?

26. Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник".

27. Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,

28. за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.

29. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,

30. като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.

31. И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

32. А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.

33. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.

34. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото

35. и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

36. Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,

37. който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
ГЛАВА 5.
1. А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,

2. скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.

3. Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?

4. Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.

5. Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6. А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.

7. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.

8. А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.

9. Но Петър й каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.

10. И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа й.

11. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

12. А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.

13. От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.

14. А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,

15. тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.

16. Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.

17. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,

18. туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

19. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:

20. идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

21. Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

22. Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха

23. и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.

24. Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.

25. Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

26. Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;

27. а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:

28. не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.

29. А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.

30. Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.

31. Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.

32. За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33. Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

34. Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;

35. а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.

40. Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.

41. А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.

42. И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.