Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.

3. Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.

4. Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.

5. И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;

6. а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.

7. Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто седемдесет и пет години;

8. почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.

9. И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,

10. в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там бидоха погребани Авраам и жена му Сарра.

11. След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.

12. Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;

13. и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,

14. Мишма, Дума, Маса,

15. Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.

16. Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.

17. Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.

18. И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

19. Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.

20. Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

21. И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.

22. Синовете в утробата й взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.

23. Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.

24. Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.

25. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.

26. Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).

27. Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.

28. Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.

29. Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.

30. И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.

31. Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.

32. Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?

33. Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

34. Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.

2. Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

3. постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;

4. ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,

5. задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.

6. И тъй, Исаак се засели в Герар.

7. Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.

8. Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.

9. Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.

10. Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.

11. И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.

12. И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.

13. И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.

14. Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.

15. И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.

16. И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.

17. Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската долина, и там се засели.

18. И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).

19. И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.

20. И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек, защото се препираха с него.

21. (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна.

22. Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот; защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.

23. Оттам той премина във Вирсавия.

24. И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.

25. И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).

26. Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.

27. Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?

28. Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,

29. за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.

30. Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.

31. И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.

32. В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.

33. И той го нарече Шива. Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия).

34. Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.

35. И те станаха горчило за Исаака и Ревека.
ГЛАВА 27.
1. Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!

2. (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;

3. вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,

4. сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

5. Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;

6. а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:

7. донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.

8. Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:

9. иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;

10. а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.

11. Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;

12. баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.

13. А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.

14. Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.

15. И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;

16. а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;

17. и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.

18. Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?

19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.

20. И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.

21. И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.

22. Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.

23. И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови

24. и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.

25. Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.

26. Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.

27. Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;

28. да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;

29. народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!

30. Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.

31. Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32. А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.

33. И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.

34. Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!

35. Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.

36. И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?

37. Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?

38. Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.

39. И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;

40. ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.

41. Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.

42. И обадиха на Ревека думите на по стария й син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие;

43. затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан;

44. и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти,

45. докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви?

46. И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот?

2. стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;

3. а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;

4. и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!

5. И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.

6. Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;

7. и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.

8. И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,

9. и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.

10. Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,

11. и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

12. И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.

13. И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;

14. и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;

15. и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

16. Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

17. И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

18. И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

19. И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.

20. И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21. и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -

22. то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

* Дом Божий.
ГЛАВА 29.
1. И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).

2. И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.

3. Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.

4. Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.

5. Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.

6. Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Рахил иде с овците.

7. И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.

8. Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.

9. Още говореше с тях, и ето, дойде Рахил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).

10. Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.

11. Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.

12. Той обади на Рахил, че е бащин й сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).

13. Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.

14. А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.

15. И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?

16. А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.

17. Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

18. Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

19. Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.

20. И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.

21. И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.

22. Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.

23. А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.

24. И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

25. На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?

26. Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;

27. свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.

28. Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.

29. И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

30. (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.

31. Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата й, а Рахил беше неплодна.

32. Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.

33. И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.

34. И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.

35. И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.
ГЛАВА 30.
1. И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.

2. Иаков се разгневи на Рахил и (й) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?

3. Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.

4. И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.

5. Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.

6. И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.

7. И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.

8. И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.

9. Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).

10. И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.

11. Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.

12. (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.

13. И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.

14. Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.

15. Но (Лия) й рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.

16. Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.

17. Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.

18. И рече Лия: Бог ми даде награда, задето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).

19. И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.

20. И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.

21. После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.

22. И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата й.

23. Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.

24. И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.

25. След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;

26. дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.

27. И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.

28. И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.

29. И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;

30. защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?

31. И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.

32. Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).

33. И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, - това да се счита крадено.

34. Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.

35. И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше що-годе бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;

36. и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.

37. Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;

38. и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.

39. И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.

40. И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.

41. Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.

42. А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият - за Иакова.

43. И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.