Семинар на отдел "семейни служби"



жүктеу 0.82 Mb.
бет1/6
Дата04.07.2016
өлшемі0.82 Mb.
  1   2   3   4   5   6

СЕМИНАР



НА ОТДЕЛ “СЕМЕЙНИ СЛУЖБИ”
Модул 1

Говорител: д-р РОБЕРТО БАДЕНАС

Скъпи приятели, добър ден. Поздрави на всички. За мен е истинско удоволствие да ви срещна отново тук. Спомням си лицата на някои от вас от последния ни семинар във Варна; не помня всички, не мисля, че всички сте били там. Тогава за мен беше удоволствие да се срещнем, но се радвам и да ви видя тук – всички, които се интересувате от семейното служене.

Според мен е много важно хората да се интересуват от семейното служене и да прилагат въпросите в ежедневието си. Поздравявам ви за това, че сте тук – това показва, че се интересувате от нещо, което и Бог смята за важно.

Моята съпруга е много щастлива, че успя да дойде с мен в България. Тя не винаги може да пътува с мен, когато пътувам из Дивизията. Според правилата тя може да ме придружава три-четири пъти в годината и затова си подбира къде да дойде. И ето я тук, с мен. Това е вторият й път тук и аз съм щастлив от това.


Ще ви предложа първия модул за диплома по семейно служене. Много съжалявам, че Дженка Чакърова не е с нас, защото тя имаше голямо желание да присъства на тези модули. “Семейно служене” има програма от 11 семинара. Аз работих в генералната Конференция, в Комисията, която подготвяше учебния план за тази програма. Решихме, че 11 семинара ще покрият най-важните въпроси от семейното служене.

Първият модул е



“Библейската основа на семейното служене”.

Именно на него присъствате сега. Всеки модул се състои от около 10 часа. На този ще запишем имената на всички присъстващи, по-нататък те ще трупат присъствие на всички модули и накрая ще получат сертификати – дипломи по семейно служене. В общи линии, това покрива материала, който се изучава за получаване на магистърска сетепен по семейно съветване. Разбира се, в сбит вариант, без много упражнения и четения. Щастлив съм, че мога да ви предложа този първи модул. Доколкото знам, през есента ще имате още един-два модула – д-р Крейг Брайън идва през септември; той е много известен специалист по семейно съветване. Аз съм повече теолог. Той е практик. След това е уредено да дойдат Джон и Мили Янгбърг – професори от университета Ендрюс и специалисти по семейно евангелизиране. Ще ми бъде много приятно, ако посещавате всички модули и накрая получите своите дипломи.


Сигурно знаете, че отдел “Семейно служене” е един от “най-младите” отдели. В началото църквата толкова много се интересува от евангелизиране, съботно училище и т.н., че не счита за необходимо да се грижи толкова за семействата. С течение на времето се установява, че – да, наистина евангелизирането ни е добро, имаме добре организирано съботно училище – но къде са децата ни? Каво стана със семействата ни? Как така адвентните семейства също започнаха да се развеждат? Така църквата осъзнава, че семейството е самата й основа. Отделът е създаден преди повече от 25 години. Но семействата имат толкова много нужди, че все още не сме отговорили на всичките.

Повярвайте ми, ако семейството ви не върви добре, целият ви живот не върви добре. Как да бъдете радостен евангелизатор, когато собствените ви деца са извън църквата? Как да бъдете добър старейшина, ако съпругата ви е напуснала? Днес врагът се е прицелил специално към семействата. Всъщност, те са мишена още от онзи пръви ден, когато змията влезе в Едемската градина. И след толкова години работа на врага срещу семейството, днес то е подложено на по-сурови атаки от всякога.
Къде се намира семейството във вашата скала на ценностите? Знаете, че семейството е едно от 27-те основни учения на адвентистите. Колко основно, колко важно е то за вас? Ще ви посоча два основни библейски принципа, от които става ясно, че за Библията семейството е от основна важност.

1Тимотей 5:8 – “Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош.” Колко абсурдно! Какво означава да се грижиш за своите, особено за членовете на семейството си? Колко важна е за Бога грижата за семейството? В текста се казва, че според него човек, който не се грижи, се е отрекъл от вярата и е по-лош от безверник. Следователно, според Библията, най-важното от 27-те учения е следното: “Ако не се грижите добре за семейството си, не сте добър християнин.” Доста строго, съгласен съм. Но и много важно.

Какво беше положението в нашата църква, когато този отдел започна да работи? Тогава можехме да открием много хора, напълно посветени на 27-те основни учения, дори църковни старейшини; с ораторска дарба, водещи библейски курсове, но... в същото време не се грижеха за семействата си. Някои от тях дори заплашваха и биеха децата си, малтретираха съпругите си, а според Библията това е по-лошо, отколкото да си невярващ. Ужасно е, че в адвентната църква също има случаи, когато бащата насилва децата си; или пък майката нехае за децата и съпруга си. Библията, обаче, твърди, че Бог не желае това да е така.

Отдел “Семейно служене” е бил основан и с цел да се помогне на семействата в църквата да бъдат щастливи и пълноценни. Той има два големи аспекта на дейността си – (1) издигане на библейските норми по отношение на семейството под благодат и (2) издигане високо на Божия идеал за семейния живот; “Ето какво ни учи Библията” – това е първият аспект. Вторият аспект е “Какво можем да направим за хора, които не могат да живеят според този идеал?” – разбиране към разбитите семейства и съдби в този разрушен от греха свят. Не само да казваме: “Не си прав, не постъпваш добре към семейството си” – това не е достатъчно. Но и да си задаваме въпроса: “Как да помогнем? Как да изцелим страдащите в семейството? Как да им донесем благодат?” Да се стремим да помогнем на хората – от една страна да се стремят към Божествения идеал, а от друга – да чуят добрата вест за Божията благодат; обещанието за израстване в нея, станало възможно чрез силата на обитаващия в нас Свети Дух. Това са двата аспекта, по които трябва да работим.


В някои страни, в определени моменти от историята, разводът е бил приеман изключително едностранно – той е лош, не е според Божия план, тези хора трябва да бъдат поставени под дисциплина. Но това не обобщава цялата ни служба. Исус не се отнесе така към жената, хваната в прелюбодейство. Там имаше една нужда. И хората, които преминават през болезнената опитност на развода, също се нуждаят от Божията благодат. Това наистина е много тежка служба. Защото от една страна трябва да помним, че Библията ни учи да не се развеждаме, а от друга – че тя е пълна с благодат, милост и спасение; че църквата трябва да бъде една изцелителна болница за съкрушените души.

През няколкото часа на този семинар ще разгледаме основните библейски текстове, които изграждат теологията на семейството. Ще отговоря и на някои от въпросите ви.


Семейството е една много сложна реалност. Преди около две години бях на Втория световен конгрес на семейните съветници в Женева. В историята има само два такива конгреса – единият преди 7 години, а вторият – преди 2. 95 световни организации решиха да обединят усилията си в работата за семейството. Имаше представители на Комисията по човешките права към ООН, на ЮНЕСКО, на Червения кръст и т.н. Основният въпрос беше: “Какво можем да направим за нашите семейства?” Всички правителства по света са притеснени от този въпрос. Трябваше ни една солидна основа, върху която да съградим семействата. Един огромен екип свърши чудесна работа по дефинирането на техники за създаване на т.нар. “силни семейства”. Технически погледнато, “силно семейство” означава семейство, което “работи” – това е семейство от майка и баща, чиито деца са родени след брака им; живели са заедно през целия си живот; възпитали са “полезни” деца, добре интегриращи се в обществото и създаващи щастливи семейства. Всичко това не е лесно. Има много такива силни семейства, въпреки че те не са болшинство.

Този екип създаде списък с качествата на силните семейства. Най-напред, се откри, че онези социални групи, в които се създават силни семейства, са религиозно посветени хора. Или ако не са били религиозни, това са били хора, работещи за неправителствени организации с идеална цел, за благотворителни организации и т. н. Представени бяха четири групи като образец.

Мюсюлманите изтъкват като образец мюсюлманските семейства. И имат много добри основания за това – обръщат внимание на “голямото семейство” (ако си братовчед на снаха ми, ти си част от моето семейство), всеки роднина е част от семейството, а както знаем, широката семейна “мрежа” създава силни семейства; изпитват изключително уважение към възрастните – бабата и дядото, майката и бащата; насърчават силна обич между братята и сестрите – братята са длъжни да защитят честта на сестра си, ако някой я обиди – всичко това са добри основания. Но, както можете да се досетите, европейките и американките не са подкрепили идеята на мюсюлманите в семейството да има по две-три съпруги. И там не съществува развод, а просто “изпъждане”. Е, при тях няма разводи, но по простата причина, че законът не разрешава на жената да се развежда. И така, мюсюлманското семейство не беше възприето като добър образец.

Вторият модел беше на хората “амиш”. Те са нещо като анабаптисти, менонити – секта в САЩ. Миналия месец посетих един окръг на амиш в щата Пенсилвания. Те са хора, някога преследвани в Европа и избягали в Америка. Запазили онзи начин на живот, характерен за тях през ХVІІІв. Те са само фермери, не живеят в градовете. Живеят само по семейства, имат по много деца, не се развеждат или почти не се развеждат, имат само по една съпруга, много добри християни са, но нямат никакви или почти никакви контакти с външния свят. Обличат се много странно, забранено им е да ползват електричество, телефон, телевизия и т.н. Бях поканен в едно семейство, за да разискваме различни въпроси. Главите на техните жени са винаги покрити, винаги носят дълги ръкави, роклите са съвсем прости, само в няколко цвята и, естествено, никакъв грим. Приеха ни на гости. Главата на семейството беше един младеж на около 33-35 години. Прадедите му бяха дошли от Берн и беше много щастлив, че и аз съм от Берн. Говореше на старогермански, а аз, разбира се, не говоря този език. Всичко беше чудесно – огромна трапеза, дълга поне 6 метра, направена от масивно дърво; имаше пет деца от 10 до 1 години; разбира се, съпругата също беше там; двамата учители, които ни придружаваха – бяхме около 10 души, а масата изобщо не се напълни. Въпросът ми към тях беше: “Вие сте много по-строги в своята идентичност от адвентистите – няма радио, няма телевизия, няма коли, няма телефон, няма Интернет – нищо. Само работа на полето. Нямате почти никакъв контакт с външни хора. И все пак, вие задържате по-висок процент от хората си, отколкото ние. Имате щастливи семейства. Защо?” Те представляваха един прекрасен образец – достоен да бъде предмет на изследване при подобни форуми. Може би трябва да повторя този въпрос: “Как става така, че хората, които са къде-къде по-стриктни от нас, задържат по-виско процент хора в църквата?”

Третият модел на силно семейство, представен на Конгреса, бяха мормоните. Те обръщат внимание на семейството повече от която и да била друга църква, за която зная. Но те имаха вече една сериозна черна точка – в началото техният основател е приемал полигамията. Днес не я практикуват, но не отричат нейните ценности. Те приемат ролята на жената само като покорна съпруга в един доста строг йерархичен ред. По-нататък в семинара ще говорим за покорството на жената, за ръководната роля на мъжа и т.н.

И четвъртият модел, представен на Конгреса, меше моделът на консервативното юдейско семейство. Кои са неговите добри страни? Те имат най-висок процент успеваемост във възпитанието на децата. Както знаете, те възпитават децата си така, че да са много послушни, да се учат отлично и след това заемат много високи постове в обществото. Не знаем как го правят, но би трябвало да се поучим от тях. Библията ни открива тайната им. Знаете какво е кредото на вярващите юдеи – най-ваният пасаж от Библията за тях е т.нар. “Шама” – Второзаконие 6:4-9 – “Слушай, Израилю, Йеова нашият Бог е един Господ. И да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълповете на вратите на къщата си и на портите си.” Този пасаж казва нещо изключително важно на посветения юдеин – три основни елемента на еврейската вяра – 1) да обичаш Господа с цялото си сърце, душа и пр.; 2) онова, което Бог те е научил, ти трябва да го приложиш; 3) предай го на децата си. Това означава, че за посветения юдеин предаването на вярата на децата е основополагащо. Това е нещо, което и ние трябва да научим, ако още не сме го направили. Да предадем вярата на децата си – това е основен елемент от нея. С други думи – ако искаме да бъдем Божий народ, също трябва да гледаме много сериозно на Второзаконие, 6 глава. Трябва напълно да се посветим, да направим най-доброто, за да предадем вярата си на нашите деца. Това могат, обаче, да направят само щастливите семейства. Вярата никога не се налага на децата, а става само, когато те й се възхищават. Ако ние се възхищаваме на Бога, децата ще забележат това и също на свой ред ще започнат да се възхищават.

Днес, да се работи за семейството, става все по-трудно и по-сложно. Защото неща, които досега сме считали за очевидни, вече се подлагат на дискусия. Например, каква дефиниция можете да дадете за семейство? Това беше въпрос, който се дискутира в продължение на два дни на този Конгрес, защото никой не желаеше повече да приема досегашната дефиниция за семейство. Нека, сега някой от вас се опита набързо да даде определение за адвентно семейство. По традиция, считаме, че това са майка, баща и деца. Обаче, ако има само майка, това да не би да не е семейство? Или ако всички деца са осиновени? Но не това беше истинският въпрос. Важното е, че днес в света има много активни малцинства, които са решително против онова, което ние преподаваме. Имаше голям натиск от страна на гейовете. Според тях семейство са хората, които си избрал да ти бъдат семейство; не е задължително да бъдат мъж и жена – защо да не са две жени или двама мъже; или пък не двама, а трима? Виждате ли, когато отхвърлим библейската дефиниция, вече всичко е възможно. Днес в много страни се приемат закони, според които онова, което Библията приема за брак между мъж и жена, може да се прилага за двама мъже или две жени. Тези хора искат да си имат деца или да си осиновят, и да бъдат наричани “семейство”.

Все пак, трябва да дадем някакво определение, за да бъдем сигурни, за какво говорим.

Живеем в един променящ се свят, сякаш сме изгубли всичко – дори определението за семейство. И към най-основните неща от живота се отправя истинско предизвикателство. В миналото идеята за това кой е бащата и коя е майката, бяха съвсем ясни, но днес вече не е така. Например, преди да дойда за предишния ни семинар тук, една жена в Румъния ми каза: “Аз съм много бедна и приех да износя бебето на една жена, която не може да има деца, срещу заплащане.” С други думи, приела да бъде “майка” за друго семейство. Родила бебето, чувствала се негова майка, но все пак е знаела, че няма да бъде майка на това дете. Аз питам: “Е, коя е майката в това семейство?” В нея е била имплантирана яйцеклетка от друга жена, оплодена със сперматозоиди от друг мъж и тя ще износи това бебе, но няма да е негова биологична майка. Това е историята на Сара и Агар, но в съвременен вариант. Ние отправяме предизвикателства към природата. Затова трябва да се обърнем към Библията и там да открием истински сигурните принципи, сериозната основа. И именно това е целта на този семинар – да ни помогне да намерим основата на семейството в Библията.
Библията говори за семейството на много места. Много от нейните истории са семейни истории. Много от заповедите и правилата в Тора-та са свързани със семейните отношения. Има цяла една книга, посветена на брачната любов – Песен на песните. Всичко това означава, че семейството е много важно според Библията.

Как да открием основните принципи в нея? Нужна е малко теология. Не е достатъчно да кажем само: “Това е от Библията.” Ето ви един пример: До миналата година в нашата Дивизия имаше много хора от Африка – тогава Ангола и Мозамбик все още бяха част от Евро-африканската дивизия. Много хора там идват от полигамни семейства. В началото идват в църквата, започват да четат Библията и казват: “О, вижте, цар Давид и цар Соломон са имали по много жени! Ако те са могли, защо да не мога и аз?” Само че, фактът че нещо е записано в Библията, не е достатъчен признак, че е безопасно и добро. Трябва да се интересуваме КАКВО КАЗВА тя. Друг подобен пример е този на Яков – той имаше две жени. Дали неговият пример е достатъчно основание за мен да си потърся втора жена? Достатъчно трудно ми е и с една... Ако си намеря втора, ще ми стане още по-трудно! Трябва да имаме добри аргументи. Техническият термин е “здрава херменевтика” – т.е. КАК да четем Библията.

Образецът как да изследваме Библията е даден от самия Исус. Съласни сте, че Той е нашият образец, че Той е в центъра на Писанията, че дойде, за да открие Отец, че разтълкува Писанията, нали? Ако сте съгласни да приемем този принцип, ще разгледаме Писанията ПРЕЗ Исус. Четем Матей 19:3-9. Там фарисеите задават въпрос относно развода – позволено ли е човек да напусне жена си. Знаете, че това е важен семеен въпрос, който и днес все още задаваме. Интересен е отговорът на Исус – “Чели ли сте как е било в началото – при Сътворението?” Така Той открива Божия идеал за семейството в началото цитира Битие 1:26 и 2:24 – “Защото ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът.” Следователно, Исус се позовава не на Мойсеевия закон, а на Божия идеал в самото начало. Тогава фарисеите Му казват: “Добре де, това е в Библията. Защо, обаче, Мойсей позволи развода?” Според Мойсеевия закон съществува възможност за развод. Тогава Исус обяснява, защо в Библията е записано нещо по-малко добро от друго, което също е в Библията. В нея има неща, които са много добри и други, които са още по-добри. Исус казва:


  • Да, в Библията има закон за развода, но в нея има нещо дори още по-добро. И това е идеалът, който Бог е дал в Едем.

  • Защо, тогава, ни е даден законът за развода?

  • Поради вашето коравосърдечие – е отговорът на Исус.

За какво ни говори това? Как да разглеждаме библейските учения? Ако следваме образеца на Исус, има три точки – 1) Да разгледаме Божия идеал. Той е даден в историята за Сътворението. Да разучим какъв е Божият план за брака и семейството. За това не е нужно да ходим при Мойсеевия закон. 2) Да осъзнаем, че след грехопадението нещата са се променили, че навлизането на греха в света е поразило този идеал. Той си съществува, но ние вече не живеем според него. Нашето коравосърдечие налага създаването на закони – т.е. Мойсеевият закон е даден поради твърдостта на нашите сърца. Законите, дадени в Библията са ЗА ГРЕШНИЦИ! Имаме идеал, оставен на непаднали хора, а съвети и предписания – на грешници. След това се появява Исус и казва: “Трябва отново да се обърнем към идеала!” 3) Евангелието ни връща към идеала. Ето, това прави Исус в Матей 19:3-9.

Всички павила за семейни взаимоотношения вземат предвид тъкмо тази библейска реалност. Например, ако сега дойде някой от нашите скъпи братя от Африка и ни попита: “Защо полигамията не е нещо добро?”, въз основа на тази херменевтика, какъв отговор бихте му дали вие? Искам вашите отговори. Те ви казват: “Ама това е в Библията! Вижте – Яков е имал две жени, Соломон пък, доста повече...” Какво ще им отговорите?



Отговор от публиката: - Бог даде на Адам само една жена.

Точно така! В много страни се казва: “За женени се считат хора, които имат брачно свидетелство, подпечатано от властите.” В църквите също казвахме: “Приемаме за женени само онези, които имат брачно свидетелство.” Само че, веднъж се появиха двама мъже, които притежаваха такъв документ! Следователно, не можем вече да го използваме. Дори и държавата да ги счита за женени, ние – въз основа на Библията – ще ги считаме ли? Как да им покажем, че не възприемаме брака между двама мъже? Дори и властите да казват: “Да, вие сте женени.”, въз основа на какво, записано в Библията ние можем да докажем, че те не са изпълнили изискванията на библейския брак? Какъв би бил вашият аргумент?

Много просто – в началото Бог не създаде Адам и Стийв, а Адам и Ева. Следователно, Божият идеал е мъж и жена. Когато Бог създаде жената, Той й даде следната титла: “Подходящ Помощник”. Според Божия идеал, ние имаме нужда от някого, който е напълно различен от нас и ни допълва. Телата ни са създадени по един взаимно допълващ се начин, умовете ни също не са еднакви. Това е Божият идеал за брака.

Но грехът изопачи всичко – чувствата, дори генетиката, хормоните (някои смятат, че има хора, генетично заложени да бъдат хомосексуалисти). Живеем в един греховен свят и резултатите от греха са съвсем явни. Въпреки че трябва да бъдем милостиви и състрадателни към всяко човешко същество, не можем да се изкривим и да кажем, че и това е Божий идеал, защото НЕ Е! Затова имаме нужда от закони – (от точка 2) защото в падналото си естество сме забравили кое е добро и кое зло. Законите ни казват: “Ето, това Бог не желае.”


Сега отиваме в Новия завет, за да видим дали Исус донесе някаква промяна. В писанията на Павел или Йоан, или Петър, намираме, че няма някаква съществена промяна; установяваме, че Бог все още поддържа Своя идеал – мъж и жена – и никъде не го е променил. Именно по този начън ще подходим в нашия семинар – ще следваме този образец (парадигма) – не забравяме, че при Сътворението Бог е дал идеал, много пъти го е припомнял на хората; след това отчитаме, че Бог си има работа с грешни същества и им дава много закони и съвети как да живеят сред греха; накрая разглеждаме каква светлина хвърля Евангелието върху християнския начин на живот.

Не е добре, ако ми зададете въпроса: “Защо да не си вземем няколко наложници? Нали патриарсите са имали.” Вижте, Библията е пълна с истории на хора, които не са никак добър пример за подражание, а по-скоро трябва да бъдат избягвани. Много е важно, когато разглеждаме една история, да преценим дали това е пример за подражание или за избягване.

БИБЛЕЙСКАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БРАКА
І. Дефиниция

ІІ. Ролите в семейството

Основен текст – Битие 2:24 – “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”

Това е много важен пасаж, защото се цитира буквално от два пъти – от Исус в Матей, 19 глава, и в Ефесяни, 5 глава. Това е библейското определение за брака. Споменава се и в четирите Евангелия. Тази библейска дефиниция на брака има три аспекта.

Първата фраза – “ще остави човек баща си и майка си”. Това е добро определение за брак. 1) Имаме майка и баща, следователно, бракът е хетеросексуален. 2) Той е само между един мъж и една жена, следователно – моногамен. 3) Бракът е само между възрастни хора. Казано е “мъж” и “жена”. Даже не е казано “младеж” и “девойка”. Следователно, според Божия идеал, бракът е за възрастните, а не за децата. Мисля, че и във вашата страна има социални групи, които допускат брак между много млади хора – 13,14 годишни, нали? От библейска гледна точка, това не е идеалният вариант. Дори и според законите на държавата, те се считат за малолетни. Едва ли Бог ще гледа по-леко на този въпрос от земните правителства. Значи, в работата ни тук като отдел, имаме за задача да обясним на някои семейства, че за да се оженят децата им, те трябва да бъдат малко по-възрастни.

Напускането, за което се говори тук е “публично” напускане. В библейските времена хората ясно са знаели кой е женен и кой не е. Защото са живеели в семейства и един ден при публична церемония и тържество, момчето и момичето напускат своите семейства, заживяват заедно, създават ново семейство и заживяват в нов дом. В днешни времена бихме казали, че това е гражданският статус на новото семейство всички заят, че това момиче и това момче вече са женени. В библейски времена “да напуснеш баща си и майка си” е означавало и, че тези хора вече могат сами да се грижат за прехраната си. Според Библията, едно момче, което не може само да си “вади хляба”, не е готово за брак. Същото се отнася, разбира се, и за момичето.

  1   2   3   4   5   6


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет