Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне.

3. Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.

4. И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.

5. В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.

6. Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;

7. и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.

8. И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;

9. дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?

10. И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.

11. И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, -

12. ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;

13. и това, което ти не поиска, Аз ти давам, - и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;

14. и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.

15. Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.

16. Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.

17. И едната жена каза: о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;

18. на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.

19. През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,

20. и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;

21. сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.

22. Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.

23. Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.

24. И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.

25. И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.

26. И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.

27. И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.

28. И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.

2. И ето кои бяха неговите началници: Азария, син на свещеник Садока;

3. Елихореф и Ахия, синове на Сива - писари; Иосафат, Ахилудов син - летописец;

4. Ванея, Иодаев син, - военачалник, Садок и Авиатар - свещеници;

5. Азария, Натанов син, - началник над разпоредниците, и Завут, син на свещеник Натана, - приятел на царя;

6. Ахисар, - началник на царския дом, и Адонирам, син на Авда - на данъците.

7. Соломон имаше дванайсет разпоредници над цял Израил, които доставяха храна на царя и на неговия дом; всеки беше длъжен да доставя храна по за един месец в годината.

8. Ето имената им: Бен-Хур - на Ефремова планина;

9. Бен-Декер - в Макац и в Шаалбим, във Ветсамис, в Елон и в Бет-Ханан;

10. Бен-Хесед - в Арюбот; нему също принадлежеше Соко и цялата земя Хефер;

11. Бен-Авинадав - над цял Нафат-Дор; Тафат, Соломонова дъщеря, беше негова жена;

12. Ваана, Ахилудов син, в Таанах и Мегидо и в цял Бет-Сан, който е близо до Цартан под Иезреел, от Бет-Сан до Абел-Мехол, и дори зад Иокнеам;

13. Бен-Гевер - в Рамот Галаадски; нему принадлежаха селата на Иаира, Манасиев син, които са в Галаад; нему принадлежеше област Аргов, във Васан, шейсет големи градове със стени и медни завори;

14. Ахинадав, Хидов син, в Маханаим;

15. Ахимаас, в земята Нефталимова; той си бе взел за жена Васемата, Соломонова дъщеря;

16. Ваана, Хушаев син, в земята Асирова и в Баалот;

17. Иосафат, Паруахов син, в земята Исахарова;

18. Шимей, син на Ела, в земята Вениаминова;

19. Гевер, Уриев син, в земята Галаадска, в земята на аморейския цар Сихона, и на васанския цар Ога. Той беше разпоредник в тая земя.

20. Иуда и Израил, бидейки многобройни като пясъка при морето, ядяха, пиеха и се веселяха.

21. Соломон владееше всички царства от река Ефрат до Филистимската земя и до границата на Египет. Те принасяха дарове и служеха на Соломона през всички дни на живота му.

22. Всекидневната храна на Соломона беше: трийсет кора пшенично брашно и шейсет кора друго брашно,

23. десет угоени вола и двайсет вола от пасбището, и сто овци, освен елени и сърни, и диви кози, и угоени птици;

24. защото той господаруваше над цялата земя отсам реката, от Типсах до Газа, над всички царе отсам реката, и имаше мир с всички околни страни.

25. И живееха Иуда и Израил спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавия, през всички Соломонови дни.

26. Соломон имаше четирийсет хиляди ясли за колеснични коне и дванайсет хиляди за конница.

27. И разпоредниците доставяха на цар Соломона всичко, що трябваше за царската трапеза, всеки в своя месец, и не оставяха да има недостиг от нищо.

28. Също и ечемик, и слама за конете и за мулетата доставяше всеки поредно в мястото, дето се намираше царят.

29. А Бог даде на Соломона мъдрост, твърде голям разум и обширен ум като пясъка на морския бряг.

30. И Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всички синове на Изток, и от всичката мъдрост на египтяни.

31. Той беше по-мъдър от всички люде, по-мъдър и от Етана езрахитеца и от Емана, и от Халкола и Дарва, Махолови синове, и името му се славеше по всички околни народи.

32. Той изрече три хиляди притчи, и песните му бяха хиляда и пет;

33. той говори и за дърветата, от кедъра, що е в Ливан, до исопа, който никне по стените; той говори и за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.

34. И от всички народи дохождаха да послушат Соломоновата мъдрост, от всички земни царе, които бяха слушали за неговата мъдрост.

2. Също и Соломон изпрати да кажат на Хирама:

3. ти знаеш, че баща ми Давид не можа да съгради дом на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докле Господ ги не покори под нозете му;

4. но сега Господ, Бог мой, ми даде спокойствие отвред: няма противник и няма вече спънки.

5. И ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог, както бе казал Господ на баща ми Давида, думайки: твоят син, когото ще поставя на твоя престол вместо тебе, ще съгради дом на Моето име;

6. затова, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат заедно с твоите слуги, и ще ти плащам за твоите слуги, каквото ти определиш, защото знаеш, че у нас няма люде, които да умеят да секат дървета тъй, както сидонци.

7. Когато Хирам чу думите на Соломона, много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син, за да управлява тоя многоброен народ!

8. И Хирам прати при Соломона да кажат: изслушах това, за което беше пращал до мене; ще изпълня всичкото ти желание за кедровите и кипарисовите дървета:

9. слугите ми ще ги свлекат от Ливан при морето, и на салове ще ги докарат по море на мястото, което ще ми определиш; там ще ги стоваря, и ти ще ги вземеш; но и ти изпълни моето желание, да доставяш храна за моя дом.

10. И Хирам даваше на Соломона дървета кедрови и дървета кипарисови напълно според желанието му.

11. А Соломон даваше на Хирама двайсет хиляди кора пшеница за прехрана на неговия дом и двайсет кора цедено маслинено масло, - толкова Соломон даваше на Хирама всяка година.

12. Господ даде Соломону мъдрост, както бе му обещал. И между Хирама и Соломона имаше мир, и сключиха съюз помежду си.

13. Цар Соломон наложи тегоба върху цял Израил; а тегобата се състоеше в трийсет хиляди човеци.

14. Той ги пращаше на Ливан, по десет хиляди на месец, на смени; един месец биваха на Ливан, а два месеца - по домовете си. Адонирам пък беше техен началник.

15. Соломон имаше още седемдесет хиляди преносвачи на товари, и осемдесет хиляди каменоделци в планините,

16. вън от трите хиляди и триста началници, които Соломон беше поставил над работата, да наглеждат народа, който извършваше работите.

17. И царят заповяда да докарват големи камъни, скъпи камъни, за основата на дома, камъни дялани.

18. Дялаха ги пък Соломонови работници и Хирамови работници и гивлитци, и приготвяха дървета и камъни за постройката на дома (три години).

2. Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет и висок - трийсет лакти;

3. притворът пред храма беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк - десет лакти пред храма.

4. В храма той направи прозорци наоткос с решетки.

5. И направи пристройка около стените на храма, около храма и давира *; и направи странични стаи околовръст.

6. Долният кат на пристройката беше широк пет лакти, средният - широк шест лакти, а третият - широк седем лакти; защото около храма извън бяха направени отстъпи, та пристройката да не допира до стените на храма.

7. Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му.

8. Входът в средния кат беше отдясно на храма. По кръгли стълби се изкачваха на средния кат, а от средния - на третия.

9. Тъй съгради той храма, завърши го и го обложи с кедрови дъски.

10. И пристрои към целия храм странични стаи, високи пет лакти; те бяха прикрепени към храма с кедрови греди.

11. И биде слово Господне към Соломона, и му бе казано:

12. ето, ти градиш храм: ако ходиш по Моите устави, постъпваш по Моите наредби и пазиш всичките Ми заповеди, като постъпваш според тях, - Аз ще изпълня върху тебе словото Си, което бях казал на баща ти Давида,

13. и ще живея всред Израилевите синове и няма да оставя Моя народ Израиля.

14. Соломон съгради храма и го завърши.

15. И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода до потона ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски.

16. А в задната страна на храма, на двайсет лакти от края, издигна стена и обложи стените и потона с кедрови дъски, и направи давир за Святая-Святих.

17. Храмът, сиреч предната част на храма, имаше четирийсет лакти.

18. По кедъра отвътре на храма имаше резби, подобни на краставички и разпукващи се цветове; всичко беше покрито с кедър, камък се не виждаше.

19. А вътре в храма той приготви давира, за да постави там ковчега на завета Господен.

20. Давирът беше дълъг двайсет лакти, широк двайсет лакти, и висок двайсет лакти; той го обкова с чисто злато; също обкова и кедровия жертвеник.

21. Извътре Соломон обкова храма с чисто злато, и протегна златни вериги пред давира, и го обкова със злато.

22. Целия храм той обкова със злато, целия храм докрай, и целия жертвеник, който е пред давира, обкова със злато.

23. И в давира направи два херувима от маслинено дърво, високи десет лакти.

24. Едното крило на херувима беше дълго пет лакти и другото крило на херувима - пет лакти; десет лакти имаше от единия край на крилете му до другия край на крилете му.

25. Десет лакти имаше и другият херувим; еднаква мярка и еднакъв вид имаха двата херувима.

26. Височината на единия херувим беше десет лакти, също и на другия херувим.

27. Той постави херувимите всред вътрешната част на храма. А крилете на херувимите бяха разперени, и крилото на единия се допираше до едната стена, а крилото на другия херувим допираше до другата стена; другите им пък криле се срещаха крило с крило всред храма.

28. Той обкова херувимите със злато.

29. И по всички стени на храма околовръст издълба изображения на херувими, палми и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.

30. И пода на храма обкова със злато във вътрешната и предната част.

31. За входа на давира той направи врата от маслинено дърво с петоъгълни спонци.

32. На двете половини на вратата от маслинено дърво той издълба херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато; покри със злато и херувимите и палмите.

33. И при входа на храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво

34. и две врати от кипарисово дърво; двете половинки на едните врата бяха подвижни, и двете половинки на другите врата бяха също подвижни.

35. Издълба по тях херувими, палми и разпукващи се цветове и обкова резбата със злато.

36. И вътрешния двор направи от три реда дялани камъни и от ред кедрови греди.

37. На четвъртата година, в месец зиф, (втория месец,) той бе положил основите на храма Господен,

38. а на единайсетата година, в месец бул, - този е осмият месец, - той завърши храма с всичките му принадлежности и по всичките му предначертания: той го гради седем години.

* Отделение за Святая-Святих.
ГЛАВА 7.
1. А своя дом Соломон гради тринайсет години, и свърши целия си дом.

2. Той съгради дома си от ливанско дърво, дълъг сто лакти, широк петдесет лакти, а висок трийсет лакти, на четири реда кедрови стълбове; и кедрови греди бяха положени върху стълбовете.

3. Подът беше постлан с кедър върху греди на четирийсет и пет стълба, по петнайсет в ред.

4. Прозоречни стълбове имаше три реда; имаше и три реда прозорци, прозорец срещу прозорец.

5. Всички врати и спонци бяха четириъгълни, прозорец срещу прозорец в три реда.

6. Той направи и притвор от стълбове, петдесет лакти дълъг, трийсет лакти широк, и пред тях - трем, стълбове, и праг пред тях.

7. Още направи и притвор с престол, от който той съдеше, притвор за съдилище, и всички подове покри с кедър.

8. В дома, дето живееше, имаше друг двор зад притвора, също тъй устроен. И в дома на фараоновата дъщеря, която Соломон си бе взел, направи също такъв притвор.

9. Всичко това беше направено от скъпи камъни, - дялани по размер, изрязани с трион отвътре и отвън, - от основата до издадките, и отвън до големия двор.

10. В основата бяха положени скъпи камъни, камъни големи, камъни от десет лакти и камъни от осем лакти,

11. и отгоре скъпи камъни, дялани по размер, и кедър.

12. Големият двор беше обграден околовръст с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди; също и вътрешният двор на храма Господен и храмовият притвор.

13. Цар Соломон изпрати и взе от Тир Хирама,

14. син на една вдовица от Нефталимово коляно. Баща му, тирянец, беше медникар; той беше способен и изкусен и умееше да прави всякакви вещи от мед. И той дойде при цар Соломона и правеше му всякакви работи:

15. той направи два медни стълба, всеки висок по осемнайсет лакти, и връв от дванайсет лакти обхващаше окръжността на единия и другия стълб;

16. той направи и два главуляка, излети от мед, за да ги тури върху стълбовете; пет лакти висок единият главуляк и пет лакти висок другият главуляк;

17. направи мрежи плетена работа и върви като верижки за главуляците, които бяха върху стълбовете: седем за единия главуляк и седем за другия главуляк.

18. Тъй направи той стълбовете и два реда нарове около мрежата, за да покрие главуляците, които са върху стълбовете; същото направи и за другия главуляк.

19. А в притвора главуляците върху стълбовете бяха направени подобно на крин, четири лакти;

20. и главуляците върху двата стълба отгоре бяха тъкмо над изпъкнатостта, която беше до мрежата; и върху другия главуляк на редове околовръст двеста нара.

21. И постави стълбовете на храмовия притвор; постави стълб отдясно и му даде име Иахин; постави стълб и отляво и го нарече Воаз.

22. И върху стълбовете положи главуляци, направени подобно на крин. Тъй се свърши работата над стълбовете.

23. И той направи излято от мед море - от единия му край до другия имаше десет лакти, - съвсем кръгло, пет лакти високо; и връв от трийсет лакти го обхващаше наоколо.

24. Под краищата му имаше околовръст подобия на краставички по десет на лакът; те обикаляха морето от всички страни в два реда; подобията на краставички бяха излети изедно с него.

25. То стоеше на дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток; морето стоеше върху тях, и заднищата им бяха обърнати навътре под него.

26. Дебело беше то една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше две хиляди бата.

27. Той направи и десет медни подставки; всяка подставка беше дълга четири лакти, широка - четири лакти, висока - три лакти.

28. Ето направата на подставките: те имаха страни, страни между наъгълните наставки.

29. Върху страните, които бяха между наъгълните наставки, имаше изобразени лъвове, волове и херувими; също и върху наъгълните наставки; а над лъвовете и воловете и под тях имаше висящи венци;

30. всяка подставка имаше по четири медни колела и медни оси. На четирите ъгъла имаше издадки като рамена, излети издадки, отдолу под умивалника, до всеки венец.

31. Отворът от вътрешния венец догоре имаше един лакът; отворът му беше кръгъл като подножието на стълбовете, лакът и половина, и при отвора му - изваяния; но страните бяха четириъгълни, не кръгли.

32. Под страните имаше четири колела и оси на колелата в подставките; всяко колело беше високо лакът и половина.

33. Направата на колелата беше също такава, както колелата на колесниците; осите им, наплатите им, спиците им и главините им - всичко беше излято.

34. Имаше четири издадки на четирите ъгъла на всяка подставка; от подставката излизаха издадките й.

35. И върху подставката имаше изпъкналост, половин лакът висока; а над подставката дръжките й и стените й бяха от едно с нея вещество.

36. Той извая върху дъсчиците на дръжката й и на стените й херувими, лъвове и палми, колкото позволяваше мястото, и наоколо - висящи венци.

37. Тъй направи той десет подставки: всички еднакво излети, еднаква мярка, еднакъв изглед.

38. Направи и десет медни умивалника; всеки умивалник събираше четирийсет бата; всеки умивалник имаше четири лакти; всеки умивалник стоеше на една от десетте подставки.

39. Той разположи подставките - пет отдясно на храма и пет отляво на храма, а морето постави отдясно на храма, на източната страна към юг.

40. Хирам направи умивалниците, лопатките и чашите. И свърши Хирам всичката работа, която вършеше при цар Соломона за храма Господен, именно:

41. два стълба и два пояса на главуляците, които са върху стълбовете, и две мрежи за покриване двата пояса на главуляците, които са върху стълбовете;

42. и четиристотин нара на двете мрежи; два реда нарове на всяка мрежа за покриване двата пояса на главуляците, които са върху стълбовете,

43. и десет подставки и десет умивалника на подставките;

44. едно море и дванайсет вола под морето;

45. и котли, и лопатки, и чаши. Всички вещи, които Хирам направи на цар Соломона за храма Господен, бяха от изгладена мед.

46. Царят ги излива в глинена пръст, в околността на Иордан, между Сокхот и Цартан.

47. Соломон постави всички тия вещи по местата им. Поради извънредното им множество теглото на медта не бе определено.

48. Соломон направи и всички вещи, които са в храма Господен: златен жертвеник и златна трапеза, на която се полагат хлябовете на предложението;

49. светилниците - пет отдясно и пет отляво, пред задното отделение на храма, от чисто злато, цветя, кандилца и щипки от злато;

50. и блюда, и ножове, и чаши, и подносници и кадилници от чисто злато; скоби за вратите на вътрешния храм в Святая-Святих и за вратите в храма, също от злато.

51. Тъй бе свършена всичката работа, която вършеше цар Соломон за храма Господен. И принесе Соломон посветеното от баща му Давида; среброто, златото и вещите предаде в съкровищницата на храма Господен.
ГЛАВА 8.
1. Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.

2. И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.

3. Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега

4. и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.

5. А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.

6. Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.

7. Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8. Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.

9. В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.

10. Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.

11. И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.

12. Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;

13. съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.

14. И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни - цялото събрание израилтяни стоеше -

15. и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:

16. от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.

17. Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;

18. но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;

19. обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, - той ще съгради храм на името Ми.

20. И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;

21. и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.

22. И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето

23. и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.

24. Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си.

25. И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, каквото бе му говорил, думайки: пред лицето Ми не ще престане да излиза от тебе мъж, седящ на Израилевия престол, стига само синовете ти да се държат о пътя си, ходейки пред Мене тъй, както ти ходеше пред Мене.

26. И сега, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида, моя баща!

27. Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);

28. но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.

29. Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.

30. Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

31. Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,

32. тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби; обвини виновния, като стовариш върху главата му неговата постъпка, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.

33. Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели, задето е съгрешил пред Тебе, и когато те се обърнат към Тебе и изповядат името Ти и искат и Те молят в тоя храм, -

34. чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля, и ги върни в земята, която си дал на отците им.

35. Кога се заключи небето и няма дъжд, задето ще съгрешат пред Тебе, и кога се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже си ги смирил, -

36. чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им покажеш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал народу Си за наследие.

37. Глад ли бъде по земята, или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци, или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи, или болест, -

38. при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,

39. чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и помилувай; направи и въздай всекиму според пътищата му, както видиш сърцето му, понеже само Ти познаваш сърцата на всички човечески синове;

40. за да се боят от Тебе през всички дни, докле живеят на земята, която си дал на отците ни.

41. Ако и някой другородец, който не е от Твоя народ Израиля, дойде от далечна земя заради Твоето име, -

42. защото ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна ръка и за Твоята простряна мишца, - дойде и се помоли в тоя храм,

43. чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име, за да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, да знаят, че тоя храм, който съградих аз, е наречен на Твое име.

44. Кога Твоят народ излезе на война против своя враг по пътя, по който го пратиш, и се помоли Господу, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,

45. тогава чуй от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.

46. Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който да не греши, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на враговете, и ония, които са ги пленили, ги отведат в неприятелска земя, далечна или близка;

47. и кога в земята, дето ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на ония, които са ги пленили, думайки: "съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме";

48. и кога се обърнат към Тебе от всичкото си сърце и от всичката си душа в земята на враговете, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на отците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твое име, -

49. тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата и молбата им, стори, каквото е тям потребно;

50. и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към тях у ония, които са ги пленили, та да бъдат милостиви към тях:

51. защото те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе из Египет, из желязната пещ.

52. Нека (ушите Ти и) очите Ти бъдат отворени за молбата на Твоя раб и за молитвата на Твоя народ Израиля, за да ги чуваш всякога, кога Те призовават,

53. защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички земни народи, както си рекъл чрез Моисея, Твоя раб, когато изведе отците ни от Египет, Владико Господи!

54. След като Соломон произнесе към Господа цялата тая молитва и молба, както бе коленичил, стана отпред жертвеника Господен, с ръце прострени към небето.

55. И, изправен, благослови цялото събрание израилтяни, с висок глас думайки:

56. благословен да бъде Господ (Бог), Който даде спокойствие на Своя народ Израиля, както бе говорил! Не остана неизпълнена ни една дума от всички Негови благи думи, които бе изрекъл чрез Своя раб Моисея;

57. нека бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща,

58. скланяйки сърцата ни към Себе Си, за да вървим по всичките Му пътища и да пазим заповедите Му, уставите Му и законите Му, които е заповядал на отците ни.

59. И тия думи, с които се молих пред Господа (днес), нека бъдат близки до Господа, нашия Бог, денем и нощем, за да върши Той, каквото е нужно за Неговия раб и за Неговия народ Израиля всеки ден,

60. та да познаят всички народи, че Господ е Бог, и няма други, освен Него.

61. Нека сърцето ви бъде напълно предадено на Господа, нашия Бог, за да ходите по наредбите Му и да пазите заповедите Му, както днес.

62. Тогава царят и всички израилтяни с него принесоха жертва Господу.

63. Соломон закла за мирна жертва, която принесе Господу, двайсет и две хиляди едър добитък и сто и двайсет хиляди дребен добитък. Тъй царят и всички синове Израилеви осветиха храма Господу.

64. В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред храма Господен, като извърши там всесъжение и хлебен принос и като възнесе тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, който е пред Господа, беше малък да побере всесъженията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.

65. Така Соломон прави празник, и цял Израил с него - събор голям, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река, пред Господа, нашия Бог; правиха празник (и ядоха, и пиха и се молиха пред Господа, нашия Бог в съградения храм) седем дена и още седем дена, сиреч четиринайсет дена.

66. В осмия ден Соломон разпусна народа. Всички благословиха царя и си отидоха по шатрите си, като се радваха и веселяха в сърцето си за всичко добро, което Господ стори на Своя раб Давида и на Своя народ Израиля.