Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.

3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.

4. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,

5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.

6. А когато бяха те там, дойде й време да роди;

7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.

8. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.

9. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.

10. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;

11. защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;

12. и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

13. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:

14. слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

15. Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.

16. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.

17. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.

18. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.

19. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.

20. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

21. Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата.

22. А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,

23. както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;

24. и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

25. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.

26. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

27. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,

28. той Го прегърна, благослови Бога и рече:

29. сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;

30. защото очите ми видяха Твоето спасение,

31. що си приготвил пред лицето на всички народи, -

32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

33. А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -

35. и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

36. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;

37. тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.

38. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.

39. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.

40. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

41. Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.

42. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;

43. а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.

44. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;

45. и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.

46. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;

47. всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

48. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

49. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

50. Но те не разбраха казаните от Него думи.

51. Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

2. при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.

3. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,

4. както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;

5. всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;

6. и всяка плът ще види спасението Божие".

7. Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?

8. Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.

9. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.

10. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?

11. Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?

13. А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

14. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.

15. Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, -

16. Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.

17. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.

18. Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.

19. А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,

20. прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.

21. А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,

22. и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!

23. Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,

24. Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов,

25. Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,

26. Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин,

27. Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,

28. Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,

29. Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,

30. Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов,

31. Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов,

32. Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,

33. Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,

34. Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,

35. Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,

36. Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,

37. Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,

38. Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

2. там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.

3. И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.

4. А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.

5. И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.

6. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;

7. ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8. Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи".

9. И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;

10. защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;

11. и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".

12. Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".

13. И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.

14. И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.

15. Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.

16. И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.

17. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:

18. "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,

19. да проповядвам благоприятната Господня година".

20. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.

21. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.

22. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

23. Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.

24. И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.

25. Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;

26. и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;

27. тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.

28. Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;

29. и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.

30. Но Той премина посред тях и си отиде,

31. и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.

32. И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.

33. В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:

34. о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.

35. Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.

36. И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37. И се разнесе слух за Него по всички околни места.

38. След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.

39. Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.

40. А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.

41. Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.

42. А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.

43. Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.

44. И проповядваше в синагогите галилейски.

2. видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

3. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.

4. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.

5. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

6. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.

7. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

8. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.

9. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,

10. тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

11. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

12. Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.

13. Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.

14. И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

15. Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.

16. А Той отиваше в самотни места и се молеше.

17. Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, -

18. ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;

19. и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.

20. И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.

21. Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22. Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?

23. Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?

24. Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.

25. И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

26. И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.

27. След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.

28. И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.

29. И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.

30. А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?

31. А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;

32. не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

33. А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?

34. Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?

35. Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.

36. При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.

37. И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;

38. но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.

39. И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.
ГЛАВА 6.
1. В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.

2. А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?

3. Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?

4. Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?

5. И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.

6. Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.

7. А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.

8. Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9. Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.

10. И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.

11. А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.

12. През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13. А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:

14. Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15. Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот,

16. Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.

17. И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;

18. бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.

19. И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

20. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.

21. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.

23. Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

24. Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.

25. Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.

26. Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.

27. Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,

28. благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.

29. На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.

30. Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

31. И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

32. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.

34. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.

35. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.

36. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

37. Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

38. давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

39. Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?

40. Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

41. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?

42. Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

43. Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.

44. Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.

45. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.

46. И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?

47. Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.

48. Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.

49. А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.