Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.

3. И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:

4. кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?

5. Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.

6. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.

7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.

8. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

9. Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.

10. И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.

11. Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий.

12. И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.

13. И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

14. А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

15. и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;

16. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

17. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

18. Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.

19. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.

20. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.

21. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте.

22. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

23. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

24. Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,

25. и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.

26. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.

27. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.

28. Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;

29. тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.

30. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.

31. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

32. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.

33. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.

34. То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.

35. И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,

36. та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.

37. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
ГЛАВА 14.
1. След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;

2. но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.

3. И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.

4. А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?

5. Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.

6. Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.

7. Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.

8. Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.

9. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

10. Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.

11. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.

12. В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

13. И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.

14. И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?

15. И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

16. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.

17. Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.

18. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19. А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?

20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.

21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

22. И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.

23. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.

24. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.

25. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.

26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

27. И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".

28. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

29. А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.

30. Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31. Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.

32. Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.

33. И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.

34. И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.

35. И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;

36. и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.

37. Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

39. И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.

40. А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.

41. И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.

42. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

43. И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.

44. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.

45. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна.

46. А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.

47. А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48. Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.

49. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.

50. Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.

51. Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.

52. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.

53. И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.

54. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.

55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.

56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.

57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:

58. чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.

59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

60. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61. Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

62. Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.

63. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?

64. Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.

65. И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.

66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника

67. и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.

68. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

69. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.

70. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.

71. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.

72. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

2. Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.

3. И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.

4. А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.

5. Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.

6. А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.

7. Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.

8. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.

9. А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?

10. Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.

11. Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва.

12. Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?

13. Те отново закрещяха: разпни Го!

14. Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!

15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

16. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,

17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;

18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!

19. Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

20. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

21. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.

23. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.

24. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

25. Беше третият час, и Го разпнаха.

26. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

27. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.

28. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".

29. Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,

30. спаси Себе Си и слез от кръста!

31. Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.

32. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.

33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.

34. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

35. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.

36. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.

37. А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.

38. И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.

39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.

40. Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,

41. които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

42. И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, -

43. дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.

44. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?

45. И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.

46. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.

47. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
ГЛАВА 16.
1. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.

2. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,

3. и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?

4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.

5. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.

6. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.

7. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.

8. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

9. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.

10. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;

11. но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

12. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.

13. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.

14. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.

15. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.

16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

17. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;

18. ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.

19. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

20. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.
1. Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,

2. както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -

3. то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,

4. за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.

5. В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.

6. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.

7. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

8. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,

9. по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,

10. а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -

11. тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,

12. и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

13. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;

14. и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;

15. защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;

16. и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;

17. и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

18. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

19. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

20. и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

21. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

22. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

23. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

24. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

25. тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

39. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,

40. и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.

41. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

42. извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?

44. Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

45. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

46. И рече Мариам: душата ми величае Господа,

47. и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

48. задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

49. задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

50. и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

51. Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

52. свали силни от престоли и въздигна смирени;

53. гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

54. взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -

55. както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.

56. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

57. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.

58. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

59. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.

61. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.

63. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.

64. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.

65. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

66. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

67. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:

68. благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ

69. и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,

70. (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) -

71. спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;

72. за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, -

73. клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;

74. за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,

75. безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

76. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,

77. и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,

78. поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,

79. за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

80. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.