Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,

3. и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.

4. И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:

5. Асафа - за главен, втори след него - Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа - да свири на кимвали,

6. а Ванея и Озиила, свещениците, - да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.

7. В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му;

8. славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;

9. пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;

10. хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;

11. потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,

12. спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,

13. вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!

14. Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.

15. Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,

16. онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,

17. и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,

18. думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.

19. Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,

20. и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;

21. но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:

22. не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.

23. Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.

24. Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,

25. защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.

26. Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.

27. Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.

28. Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,

29. въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.

30. Трепери' пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.

31. Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!

32. Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.

33. Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.

34. Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,

35. и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!

36. Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!

37. Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,

38. и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса - за вратари;

39. а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,

40. за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно - сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;

41. и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.

42. При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.

43. И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.
ГЛАВА 17.
1. Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра.

2. И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.

3. Но в същата нощ биде слово Божие към Натана:

4. иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам,

5. защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище в жилище.

6. то и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?

7. И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля;

8. бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;

9. приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди,

10. в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.

11. Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му.

12. Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.

13. Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе.

14. Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.

15. Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида.

16. Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз, Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал?

17. Но и това се показа малко в Твоите очи, Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъднина и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже!

18. Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб!

19. Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.

20. Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе.

21. И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, - чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет.

22. Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.

23. И тъй, сега, о, Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал.

24. Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.

25. Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе.

26. И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.

27. Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека.
ГЛАВА 18.
1. След това Давид порази филистимци и ги покори и превзе Гет и подчинените нему градове от ръцете на филистимци.

2. Той порази и моавци, и моавци станаха роби на Давида и му даваха данък.

3. Давид порази и сувския цар Адраазара в Емат, когато тоя отиваше да утвърди властта си при река Ефрат.

4. И взе Давид от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двайсет хиляди пешаци; и разруши Давид всички колесници, като остави от тях само сто.

5. Дамаските сирийци щяха да дойдат на помощ на сувския цар Адраазара, но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.

6. Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, като му даваха данък. Тъй помагаше Господ Давиду навред, дето и да идеше.

7. Давид отне златните щитове, които Адраазаровите роби носеха, и ги донесе в Иерусалим.

8. А от Тивхата и Кун, Адраазарови градове, Давид отнесе твърде много мед. От нея Соломон направи медното море и стълбовете, и медните съдове.

9. Като чу иматският цар Тоа, че Давид порази цялата войска на сувския цар Адраазара,

10. прати сина си Иорама при цар Давида, да го поздрави и му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил - защото Тоа беше във война с Адраазара, - и с него прати всякакви съдове златни, сребърни и медни.

11. Цар Давид ги посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци.

12. И Саруевият син Авеса порази в Солна долина осемнайсет хиляди идумейци;

13. и постави в Идумея стража, и всички идумейци станаха роби Давиду. Господ помагаше Давиду навред, дето и да идеше.

14. И царува Давид над цял Израил и раздаваше съд и правда на целия си народ.

15. Иоав, Саруев син, беше началник на войската, Иосафат, Ахилудов син - летописец,

16. Садок, син Ахитувов, и Авимелех, син Авиатаров, бяха свещеници, а Суса - писар,

17. Ванея, син Иодаиев, беше над хелетейците и фелетейците, а синовете Давидови бяха първи при царя.
ГЛАВА 19.
1. След това умря Наас, цар амонитски, и вместо него се възцари син му.

2. И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасов син, заради доброто, що ми е сторил баща му. И Давид прати пратеници да го утешат за баща му. Давидовите слуги дойдоха в земята Амонитска при Анона, за да го утешат.

3. Но амонитските князе казаха на Анона: нима мислиш, че от уважение към баща ти е пратил Давид при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли при тебе да разузнаят и разгледат земята, та да я разорят?

4. Тогава Анон хвана слугите Давидеви и ги обръсна и подряза дрехите им на половина, до кръста, и ги отпрати.

5. И те си отидоха. Като обадиха на Давида за тия човеци, той прати насреща им, понеже бяха твърде много обезобразени, да им кажат от царя: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите, тогава се върнете.

6. Когато амонитци видяха, че са станали омразни на Давида, тогава Анон и амонитци пратиха хиляда таланта сребро, да си наемат колесници и конници от Сирия Месопотамска, от Сирия Маахова и от Сува.

7. И наеха си трийсет и две хиляди колесници и царя Мааха с народа му, които дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонитци от градовете си и излязоха на война.

8. Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска - юнаци.

9. Амонитци излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които бяха дошли, - отделно в полето.

10. Иоав, като видя, че му предстои сражение отпред и отзад, избра всички отбор войници у Израиля и ги нареди срещу сирийци.

11. А останалата част от народа повери на брата си Авеса, да се наредят срещу амонитци.

12. И каза: ако сирийци почнат да ме надделяват, ще ми помогнеш ти; ако пък амонитци земат да надделяват тебе, аз ще ти помогна.

13. Бъди мъжествен и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на нашия Бог, и Господ нека стори, каквото Му е угодно.

14. Влезе Иоав и людете, които бяха с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.

15. Амонитци пък, щом видяха, че сирийци бягат, побягнаха и те от брата му Авеса, и навлязоха в града. Тогава Иоав си отиде в Иерусалим.

16. Сирийци, като видяха, че са победени от израилтяните, пратиха пратеници и изведоха сирийците, които бяха отвъд реката; предвождаше ги Совак, военачалник Адраазаров.

17. Когато обадиха за това на Давида, той събра всички израилтяни, премина Иордан и, като дойде при тях, построи се насреща им. И влезе Давид в битка със сирийци, и те се удариха с него.

18. И сирийци побягнаха от израилтяните, и Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийци и четирийсет хиляди пешаци, а военачалника Совака уби.

19. Като видяха слугите Адраазарови, че ги поразиха израилтяните, сключиха с Давида мир и му се подчиниха. И не искаха вече сирийци да помагат на амонитци.
ГЛАВА 20.
1. След година, през времето, когато царете излизат на война, Иоав изведе войската и почна да опустошава Амонитската земя, и отиде, та обсади Рава. А Давид си оставаше в Иерусалим. Иоав завоюва Рава и я разруши.

2. И взе Давид венеца на царя им от главата му; в него се намери талант злато на тегло, и скъпоценни камъни имаше по него; възложиха я на главата Давидова. И твърде голяма плячка изнесоха от града.

3. А людете, които бяха в него, извеждаше и ги затриваше с триони, с железни млатове и брадви. Тъй постъпи Давид с всички амонитски градове; па се върна Давид и целият народ в Иерусалим.

4. След това се начена война с филистимците в Газер. Тогава Совахай хушатец уби Сафа, един от Рефаимовите потомци. И те се усмириха.

5. И пак имаше война с филистимци. Тогава Елханам, син Иаиров, уби Лахмия, Голиатов брат, гетец, у когото дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.

6. Имаше битка и в Гет. Там имаше един човек с голям ръст, комуто пръстите бяха по шест - всичко двайсет и четири. И той също беше от Рефаимовите потомци.

7. Той хулеше Израиля, но Ионатан, син на Давидовия брат Шима, го уби.

8. Тия бяха се родили от рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и от ръцете на слугите му.

2. И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.

3. Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?

4. Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим.

5. И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи - четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.

6. А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.

7. Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.

8. И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.

9. И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:

10. иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.

11. Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:

12. или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.

13. Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека по-добре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, - само да не падна в ръце човешки.

14. И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.

15. Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.

16. Давид подигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.

17. И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.

18. И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.

19. Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.

20. Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.

21. Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду ничком доземи.

22. Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.

23. Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят цар-господар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите - за дърва, и пшеницата - за принос; всичко туй давам даром.

24. Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.

25. И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.

26. И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник.

27. И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.

28. В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.

29. А Господнята скиния, която Моисей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина.

30. И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.

2. И заповяда Давид да съберат пришълците, които бяха в земята Израилска, и отреди каменоделци да дялат камъни за съграждане Божия дом.

3. Давид приготви още много желязо за гвоздеи по крилата на вратите и за скоби, и много мед - без тегло,

4. и кедрови дървета безброй, защото сидонци и тирци доставиха на Давида много кедрови дървета.

5. И каза Давид: син ми Соломон е млад и слаб, а домът, който ще се съгради Господу, трябва да бъде твърде величествен, за слава и за приказ по всички земи; затова аз ще приготвям за него. И приготви Давид до смъртта си много.

6. И повика сина си Соломона и му завеща да построи дом на Господа, Бога Израилев.

7. И каза Давид на Соломона: сине, имах насърце да построя дом на името на Господа, моя Бог,

8. но биде към мене слово Господне и ми се каза: ти си пролял много кръв и си водил големи войни; ти не бива да градиш дом на името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред лицето Ми.

9. Ето, ще ти се роди син: той ще бъде мирен човек; ще му дам спокойствие откъм всички околни врагове, затова името му ще бъде Соломон. В негови дни ще дам на Израиля и мир и спокойствие.

10. Той ще построи дом на името Ми и ще Ми бъде син, пък Аз нему - баща, и ще закрепя престола на царството му над Израиля довека.

11. Сега, сине, нека Господ бъде с тебе, та да имаш сполука и да построиш дом на Господа, твоя Бог, според както Той говори за тебе.

12. Да ти даде Господ мъдрост и разум и да те постави над Израиля; и запази закона на Господа, твоя Бог.

13. Тогава ще имаш сполука, когато залягаш да изпълняваш наредбите и законите, които Господ заповяда Моисею за Израиля. Бъди твърд и юначен, не бой се и не падай духом!

14. И ето, аз при оскудията си приготвих за дома Господен сто хиляди таланта злато, хиляда хиляди таланта сребро, а мед и желязо тегло нямат, защото са голямо множество; дървета и камъни тъй също приготвих, и ти притури към това още.

15. Имаш работници много, и каменоделци, и резбари, и дърводелци, и всякакви изкусници за всякаква работа.

16. Злато, сребро, мед и желязо - безброй: захвани и работи; Господ ще бъде с тебе.

17. И завеща Давид на всички князе израилски да помагат на сина му Соломона:

18. нали с вас е Господ, Бог наш, Който ви даде спокойствие отвсякъде? Защото Той предаде в мои ръце жителите на тая страна, и страната се покори пред Господа и пред Неговия народ.

19. И тъй, разположете сърцето си и душата си, за да потърсите Господа, вашия Бог. Станете и съградете светилище Господу Богу, за да принесете ковчега на завета Господен и свещените съдове Божии в дома, който се гради на името Господне.
ГЛАВА 23.
1. Като остаря и се насити на живота, Давид възцари над Израиля сина си Соломона.

2. И събра всички князе израилски, свещеници и левити;

3. и левитите от трийсет години и нагоре бяха преброени: броят им, на всички до един, беше трийсет и осем хиляди души.

4. От тях бидоха назначени на работа в дома Господен двайсет и четири хиляди, писари и съдии - шест хиляди,

5. четири хиляди вратари и четири хиляди, които славеха Господа със свирала, направени от Давида за славене Господа.

6. И раздели ги Давид на смени според Левиевите синове - Гирсона, Каата и Мерари.

7. От гирсоновци бяха Лаедан и Шимей.

8. Синове Лаеданови: първи Иехиил, Зетам и Иоил - трима.

9. Синове Шимееви: Шеломит, Хазиил и Харан - трима. Те бяха Лаеданови отценачалници.

10. И още синове Шимееви: Иахат, Зиза, Иеуш и Берия. Това бяха синове Шимееви - четирима.

11. Иахат беше главен, Зиза втори; Иеуш и Берия имаха малко деца, затова бяха преброени заедно с бащиния си дом.

12. Синове Каатови: Амрам, Ицхар, Хеврон и Озиил - четирима.

13. Синове Амрамови: Аарон и Моисей. Аарон беше определен да бъде посветен при Святая-Святих довека, той и синовете му, за да кадят пред лицето на Господа, да Му служат и да благославят Неговото име довека.

14. А Моисей, човек Божий, и синовете му бяха причислени към Левиевото коляно.

15. Синове Моисееви: Гирсон и Елиезер.

16. Синове Гирсонови: пръв беше Шевуил.

17. Синове Елиезерови бяха: първи Рехавия. Други синове нямаше Елиезер; а Рехавия имаше твърде много синове.

18. Синове Ицхарови: първи Шеломит.

19. Синове Хевронови: първи Иерия, втори Амария, трети Иахазиил и четвърти Иекамам.

20. Синове Озиилови: първи Миха и втори Ишия.

21. Синове Мерариеви: Махли и Муши. Синове Махлиеви: Елеазар и Кис.

22. Елеазар умря и нямаше синове, а само дъщери; и ожениха се за тях синовете Кисови, техни братовчеди.

23. Синове Мушиеви: Махли, Едер и Иремот - трима.

24. Това бяха синовете Левиеви според домовете на бащите им, глави на челяди, както бяха преброени поименно, всички до един, които вършеха службите в дома Господен, от двайсет години и нагоре.

25. Защото Давид каза: Господ, Бог Израилев, даде спокойствие на Своя народ и го въдвори в Иерусалим навеки,

26. та левитите не ще има нужда да носят скинията и всякакви нейни вещи за служене в нея.

27. Затова, според последните Давидови заповеди, бидоха преброени левитите от двайсет години и нагоре,

28. за да бъдат при синовете Ааронови, да служат в дома Господен, в двора и в пристройките, да спазват чистота в цялото светилище и да изпълняват всяка служба при Божия дом;

29. да нагледват хлябовете на предложението, пшеничното брашно за хлебен принос, пресните питки, печеното и пърженото и всички мерки и теглилки;

30. да застават всяко утро да благодарят и славословят Господа, както и вечер,

31. при всички всесъжения, принасяни Господу в съботни дни, в новомесечия и в празници според броя, както е наредено за тях, - постоянно пред лицето на Господа, -

32. и да пазят скинията на откровението, светилището и синовете Ааронови, техни братя, при службите в дома Господен.

2. Надав и Авиуд умряха преди баща си, а синове нямаха, затова свещенствуваха Елеазар и Итамар.

3. И Давид ги разпредели: Садока - от синовете Елеазарови, и Ахимелеха - от синовете Итамарови, по ред на службата им.

4. И намери се, че между синовете Елеазарови имаше повече отценачалници, нежели между синовете Итамарови. И той ги разпредели тъй: от синовете Елеазарови - шестнайсет челядни глави, а от синовете Итамарови - осем.

5. А разпределяше ги по жребие, защото главните в светилището и главните пред Бога бяха от синовете Елеазарови и от синовете Итамарови;

6. записваше ги Шемаия, син Натанаилов, писар от левитите, пред лицето на царя и князете и пред свещениците Садока и Ахимелеха, Авиатаров син, и пред главите на свещеническите и левитските челяди: кога се хвърляше жребие, вземаха една челяд от Елеазаровия род, след това вземаха от Итамаровия род.

7. Първо жребие излезе за Иехоиарива, второ - за Иедаия,

8. трето - за Харима, четвърто - за Сеорима,

9. пето - за Малхия, шесто - за Миямина,

10. седмо - за Хакоца, осмо - за Авия,

11. девето - за Иешуа, десето - за Шехания,

12. единайсето - за Елиашива, дванайсето - за Иакима,

13. тринайсето - за Хушая, четиринайсето - за Иешевава,

14. петнайсето - за Вилга, шестнайсето - за Имера,

15. седемнайсето - за Хезира, осемнайсето - за Хапицеца,

16. деветнайсето - за Петахия, двайсето - за Иезекииля,

17. двайсет и първо - за Иахина, двайсет и второ - за Гамула,

18. двайсет и трето - за Делаия, двайсет и четвърто - за Маазия.

19. Тоя беше техният ред при службата им за дохождане в дома Господен, според устава им, нареден от баща им Аарона, както му бе заповядал Господ, Бог Израилев.

20. У другите Левиеви синове разпределението беше: от синовете Амрамови - Шуваил; от Шуваиловите синове - Иедия;

21. от Рехавия и от Рехавиевите синове Ишия беше първи;

22. от Ицхара - Шеломот; от Шеломотовите синове - Иахав;

23. от синовете Хевронови: първи беше Иерия, втори - Амария, трети - Иахазиил, четвърти - Иекамам.

24. От Озииловите синове - Миха; от Миховите синове - Шамир.

25. Брат на Миха беше Ишия; от Ишиевите синове - Захария.

26. От синовете Мерариеви - Махли и Муши; от синовете на Иаазия - Бено.

27. Синове Мерариеви от Иаазия - Бено, Шохам, Закур и Иври.

28. От Махлия - Елеазар: той нямаше синове.

29. От Киса и от синовете Кисови - Иерахмиил;

30. синове Мушиеви - Махли, Едер и Иеримот. Това бяха синовете левитски според поколенията им.

31. И те хвърляха жребие наравно с братята си, Ааронови синове, пред лицето на цар Давида и Садока и Ахимелеха и главите на свещеническите и левитските челяди: главата на челядта наравно с по-малкия си брат.