Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Но царят ме попита: защо ти е тъжно лицето? Ти не си болен, такова нещо няма, а навярно имаш тъга на сърце. Аз се много уплаших

3. и казах на царя: да е жив царят навеки! Как да ми не бъде тъжно лицето, когато градът, домът, дето са гробовете на отците ми, е запустял, и портите му са с огън изгорени!

4. И царят ми рече: а какво желаеш? Аз се помолих на Бога небесни

5. и отговорих на царя: ако е угодно на царя, и ако твоят раб е намерил благоволение пред лицето ти, то прати ме в Иудея, в града, дето са гробовете на отците ми, за да го иззидам.

6. И рече ми царят и царицата, която седеше до него: колко време ще трае пътят ти, и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме прати, след като определих времето.

7. Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея,

8. и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене.

9. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници.

10. Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.

11. И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,

12. па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.

13. Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.

14. И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;

15. и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.

16. А началниците не знаеха, къде ходих и какво правех: дотогава не бях нищо открил ни на иудеите, нито на свещениците, ни на първенците, нито на началниците, нито на другите работници.

17. И казах им: виждате в каква неволя се намираме; Иерусалим запустял, и портите му с огън изгорени; да идем и да съградим стените на Иерусалим, та да не бъдем занапред в такова унижение.

18. И разказах им, как благодейната ръка на моя Бог беше над мене, - и за думите на царя, които ми говори. И те казаха: ще градим, - и укрепиха ръцете си за добро дело.

19. Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не мислите ли вече да се бунтувате против царя?

20. Аз им отговорих и рекох: Бог небесни, Той ще ни помогне, и ние, раби Негови, ще почнем да зидаме, а за вас няма да има ни дял, ни право, ни спомен в Иерусалим.

2. До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.

3. Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.

4. До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.

5. До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.

6. Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов, и Мешулам, син Бесодиев; те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.

7. До тях поправяше Мелатия, гаваонец, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон и Мицфа, подвластни на задречния областеначалник.

8. До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена.

9. До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.

10. До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.

11. На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула.

12. До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му.

13. Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах; те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.

14. А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов син, началник на Беткаремския окръг: той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им.

15. Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа: той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах, срещу градската градина и до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

16. След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския полуокръг, до Давидовите гробници и до изкопаното езеро и до къщата на храбрите.

17. След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския полуокръг.

18. След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.

19. А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа, на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.

20. След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник.

21. След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.

22. След него поправяха свещениците от околността.

23. След тях поправяха Вениамин и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.

24. След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.

25. След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.

26. А нетинеите, които живееха в Офел, поправяха срещу Водни порти към изток и до издадената кула.

27. След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.

28. От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.

29. След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.

30. След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.

31. След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.

32. А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.

2. и думаше пред братята си и пред самарийските военни люде, като казваше: какво правят тия клети иудеи? Нима ще им позволят това? Нима те ще принасят жертви? Нима ще свършат някогаш? Нима ще съживят камъните из купищата прах, и при това обгорени?

3. А до него Товия, амонитец, каза: нека ги зидат; ще мине лисица и ще срине каменните им стени.

4. Чуй, Боже наш, в какво сме презрение, и обърни тая тяхна гавра върху главите им, предай ги на презрение в земя на пленство,

5. не прикривай беззаконията им, и грехът им да не бъде загладен пред лицето Ти, понеже те огорчиха зидащите.

6. Ние все пак градихме стената, и цялата стена нависоко биде свързана до половината й. И на народа беше присърце да работи.

7. Като чуха Санавалат и Товия, и араби, и амонитци, и азотци, че иерусалимските стени се възстановяват, че повредите взеха да се изпълват, много се разгневиха.

8. И сговориха се да идат заедно да воюват против Иерусалим и да го разрушат.

9. А ние се молехме на нашия Бог и поставяхме насреща им стража денем и нощем, за да се спасим от тях.

10. Но иудеите казаха: ослабна силата на носачите, а пръстта от срутеното е много; не можем да градим стената.

11. А пък неприятелите наши казваха: не ще усетят и не ще видят, как изведнъж ще влезем помежду им, ще ги избием, и ще спрем работата.

12. Като идваха иудеите, които живееха до тях, и ни думаха десетина пъти от всички места, че ще ни нападнат,

13. тогава по ниските места на града зад стената, по сухите места, поставих народа по родове с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14. Па обгледах и станах, та казах на първенците и началниците и на останалия народ: не бойте се от тях; помнете Господа велики и страшни и се бийте за братята си, за синовете си, за дъщерите си, за жените си и за къщите си.

15. Като чуха нашите неприятели, че нам е известно, какво кроят, тогава Бог развали техния заговор, и ние всички се върнахме при стената, всеки на своята работа.

16. От оня ден половината младежи при мене се занимаваха с работа, а другата им половина стояха с копия, щитове, лъкове и брони; а началниците им бяха зад целия дом Иудин.

17. Ония, които градяха стената и носеха товари, що им се възлагаха, с една ръка вършеха работа, а с други държаха копие.

18. Всички строители бяха препасани с меч през кръста, и тъй строяха. А до мене беше тръбачът.

19. И казах на първенците и началниците и на останалия народ: работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената и отдалечени един от други;

20. затова, отдето чуете тръбния звук, в него място се събирайте при нас: Бог наш ще се сражава за нас.

21. Тъй карахме работата; и половината държаха копия откато се зора сипне, докато звезди излязат.

22. Освен това, същевременно бях заръчал на народа да нощуват в Иерусалим всички със слугите си, - и да бъдат те у нас нощем на стража, а денем на работа.

23. И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, ни стражарите, които ме придружаваха, не събличахме дрехите си, и всеки от нас имаше на ръка меч и вода.
ГЛАВА 5.
1. Дигна се голям ропот у народа и жените му срещу братята им иудеи.

2. Имаше едни, които казваха: ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; и ние бихме желали да си доставим жито, да се храним и да живеем.

3. Имаше и такива, които казваха: залагаме нивите си, лозята си и къщите си, за да си доставим жито в тоя глад.

4. Имаше и такива, които казваха: ние заемаме сребро за царския данък срещу нивите си и лозята си;

5. ние имаме същи тела, каквито са телата на братята ни, и синовете ни са такива, каквито са техните синове, а ето, ние сме длъжни да даваме синовете си и дъщерите си за роби, а пък някои наши дъщери се намират вече в робство. Няма никакви средства за откуп в ръцете ни; и нивите ни и лозята ни са у други.

6. Като чух техния ропот и тия думи, много се ядосах.

7. Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание

8. и им рекох: ние според силите си откупувахме братята си иудеи, продадени на народите, а вие продавате братята си, и те се продават нам? Те мълчаха и не намираха, какво да отговорят.

9. Тогава рекох: не правите добре. Нали трябва да ходите в страх пред нашия Бог, за да избегнете присмеха на народите, наши врагове?

10. И аз и братята ми и служещите при мене им давахме назаем и сребро и жито: нека им простим тоя дълг.

11. Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях.

12. А те отговориха: ще върнем и няма да искаме нищо от тях; ще сторим тъй, както казваш. Тогава повиках свещениците и им заповядах да дадат клетва, че ще сторят тъй.

13. Па отърсих дрехата си и казах: тъй да отърси Бог всекиго човека, който не удържи тая дума, от дома му, от имота му, и тъй да бъде у него отърсено и празно! И цялото събрание каза: амин. И прославиха Бога; и народът изпълни тая дума.

14. От оня ден, когато бях отреден за техен областеначалник в Иудейската земя, от двайсетата година до трийсет и втората година на цар Артаксеркса, през дванайсет години, аз и братята ми не ядохме областеначалнишки хляб.

15. А предишните областеначалници, които бяха преди мене, обременяваха народа и вземаха от него жито и вино, освен четирийсетте сикли сребро; дори и слугите им владееха над народа. Но аз не правех тъй от страх Божий.

16. При това аз поддържах работите при оная стена; и ниви не купувахме, а всички мои слуги се събираха там на работа.

17. При мене на трапезата биваха по сто и петдесет души иудеи и началници, освен тия, които прихождаха при нас от околните народи.

18. И ето какво се приготвяше за един ден: един бик, шест отбрани овци и птици се готвеха у мене; и всеки десет дена се потребяваха различни вина в изобилие. И при всичко това аз не исках областеначалнишки хляб, защото тежка работа лежеше върху тоя народ.

19. Боже мой, помени мен за добро всичко, що направих за тоя народ!
ГЛАВА 6.
1. Когато чуха Санавалат, Товия и Гешем, арабец, и другите наши неприятели, че аз иззидах стената, и повреда на нея не остана - до това време обаче не бях поставил още врата на портите, -

2. тогава Санавалат и Гешем пратиха да ми кажат: дойди, и ще се срещнем в едно от селата в равнината Оно. Те крояха да ми сторят зло.

3. Но аз проводих пратеници да им кажат: зает съм с голяма работа, не мога да сляза; работата ще спре, ако я оставя и сляза при вас.

4. Четири пъти пращаха при мене все с такава покана, и аз им отговарях същото.

5. Тогава Санавалат прати при мене, за пети път, слугата си с отворено писмо в ръката му.

6. В него беше писано: мълва се носи между народите, и Гешем казва, че уж ти и иудеите сте намислили да се отцепите, поради което и зидаш стената и искаш да им бъдеш цар, според същата мълва;

7. поставил си и пророци да разгласяват за тебе в Иерусалим и да казват: цар иудейски! А такива думи ще дойдат до царя. Затова дойди, и ще се посъветваме заедно.

8. Но аз пратих да му кажат: нищо такова не е имало, за каквото говориш; сам си го измислил с ума си.

9. Защото те всички ни плашеха, думайки: ще им клепнат ръцете от тая работа, и тя няма да се свърши; но аз още повече укрепих ръцете си.

10. Отидох в къщата на Шемая, син на Делая, син Мехетавелов, и той се заключи и каза: да идем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим подире си храмовите врата, защото ще дойдат да те убият, ще дойдат да те убият нощем.

11. Но аз отговорих: бива ли да бяга такъв човек като мене? Бива ли такъв като мене да влезе в храма, за да остане жив? Не отивам.

12. Аз знаех, че не го бе пратил Бог, - макар че ми говореше пророчески, - но че Товия и Санавалат го бяха подкупили.

13. Той беше подкупен, за да ме уплаши, да сторя тъй и да съгреша, та да имат за мене лошо мнение и да ме преследват за това с укори.

14. Помни, Боже мой, Товия и Санавалата според тези им дела, а също и пророчица Ноадия и другите пророци, които искаха да ме уплашат!

15. Стената биде свършена в двайсет и петия ден на месец елул, за петдесет и два дена.

16. Като чуха за това всички наши неприятели, и видяха това всички околни нам народи, много се обезсърчиха и познаха, че тая работа е извършена от нашия Бог.

17. Освен това, в ония дни по-видните иудеи писаха много писма и ги пращаха до Товия, а Товиевите писма отиваха при тях.

18. Защото мнозина в Иудея бяха в клетвен съюз с него, понеже той беше зет на Шехания, син Арахов, а син му Иоханан беше женен за дъщерята на Мешулама, син Верехиев.

19. Те говореха пред мене дори и за неговата доброта, а моите думи се донасяха нему. Товия ми пращаше писма, за да ме уплаши.
ГЛАВА 7.
1. Когато стената биде съзидана, и вставих вратите, а и вратарите бяха поставени на службата си, и певците и левитите,

2. тогава заповядах на брата си Ханани и на началника на иерусалимската крепост Ханания, понеже той беше от много други по-верен и богобоязлив,

3. и им казах: нека не отварят иерусалимските порти, докле не напече слънцето; и вечер, докле вратарите стоят, нека затварят и заключват портите. И наредих за стражари жителите иерусалимски, всекиго на своя стража и всекиго срещу къщата му.

4. Но градът беше широк и голям, а народ в него имаше малко, и къщите не бяха построени.

5. И Бог мой ми вложи в сърцето да събера първенците и началниците и народа, за да направя преброяване. Па намерих родословния списък на ония, които бяха първом дошли; в него беше писано:

6. ето жителите на страната, които потеглиха от плен, дето бяха преселени от вавилонския цар Навуходоносора, и се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град, -

7. ония, които тръгнаха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Азария, Раамия, Нахмания, Мардохея, Билшана, Мисферета, Бигвая, Нехума, Ваана. Броят на людете от народа Израилев:

8. синове Парошеви - две хиляди сто седемдесет и двама.

9. Синове Сафатиеви - триста седемдесет и двама.

10. Синове Арахови - шестстотин петдесет и двама.

11. Синове Пахат-Моавови, от синовете на Иисуса и Иоава, две хиляди осемстотин и осемнайсет.

12. Синове Еламови - хиляда двеста петдесет и четири.

13. Синове Затови - осемстотин четирийсет и пет.

14. Синове Закхаеви - седемстотин и шейсет.

15. Синове Бинуеви - шестстотин четирийсет и осем.

16. Синове Беваеви - шестстотин двайсет и осем.

17. Синове Азгадови - две хиляди триста двайсет и двама.

18. Синове Адоникамови - шестстотин шейсет и седем.

19. Синове Бигваеви - две хиляди шестстотин и седем.

20. Синове Адинови - шестстотин петдесет и пет.

21. Синове Атерови, от Езекиевия дом - деветдесет и осем.

22. Синове Хашумови - триста двайсет и осем.

23. Синове Вецаеви - триста двайсет и четири.

24. Синове Харихови - сто и дванайсет.

25. Родени в Гараон - деветдесет и пет.

26. Жители от Витлеем и Нетофа - сто осемдесет и осем.

27. Жители от Анатот - сто двайсет и осем.

28. Жители от Бет-Азмавет - четирийсет и двама.

29. Жители от Кириатиарим, Кефера и Беерот - седемстотин четирийсет и трима.

30. Жители от Рама и Гева - шестстотин двайсет и един.

31. Жители от Михмас - сто двайсет и двама.

32. Жители от Ветил и Гай - сто двайсет и трима.

33. Жители от другия Нево - петдесет и двама.

34. Синове от другия Елама - хиляда двеста петдесет и четири.

35. Синове Харимови - триста и двайсет.

36. Родени в Иерихон - триста четирийсет и пет.

37. Родени в Лод, Хадид и Оно - седемстотин двайсет и един.

38. Родени в Сеная - три хиляди деветстотин и трийсет.

39. Свещеници: синове Едаеви, от Иисусовия дом - деветстотин седемдесет и трима.

40. Синове Имерови - хиляда петдесет и двама.

41. Синове Пашхурови - хиляда двеста четирийсет и седем.

42. Синове Харимови - хиляда и седемнайсет.

43. Левити: синове Иисусови, от Кадмииловия дом, от дома на Гедовите синове - седемдесет и четири.

44. Певци: синове Асафови - сто четирийсет и осем.

45. Вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове Хатитови, синове Шоваеви - сто трийсет и осем.

46. Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,

47. синове Киросови, синове на Сия, синове Фадонови,

48. синове на Левана, синове на Хагава, синове Салмаеви,

49. синове Хананови, синове Гиделови, синове Гахарови,

50. синове Реаиеви, синове Рецинови, синове на Некода,

51. синове Газамови, синове на Уза, синове Пасеахови,

52. синове Весаеви, синове Меунимови, синове Нефишсимови,

53. синове Ваквукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,

54. синове Вацлитови, синове на Мехида, синове на Харша,

55. синове Варкосови, синове на Сисара, синове Тамахови,

56. синове Нециахови, синове на Хатифа.

57. Синове на слугите Соломонови: синове Сотаеви, синове Соферетови, синове на Ферида,

58. синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,

59. синове Сафатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацеваимови, синове Амонови.

60. Всички нетинеи и синове от слугите Соломонови - триста деветдесет и двама.

61. Ето и тия, които излязоха от Телмелех, Телхарши, Херув-Адон и Имер, но не можаха да посочат поколението си и рода си, дали са и те от Израиля:

62. синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода - шестстотин четирийсет и двама.

63. А от свещениците: синове Ховаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който бе женен за дъщеря на галаадеца Верзелия и взе да се нарича по тяхно име.

64. Те търсиха родословната си записка, ала се не намери, затова бидоха изключени от свещенството.

65. И Тиршата им каза да не ядат великата светиня, докле се не издигне свещеник с урим и тумим.

66. Цялото общество заедно беше четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,

67. освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях певци и певици - двеста четирийсет и пет.

68. Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски имаха двеста четирийсет и пет,

69. камили - четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.

70. Някои отценачалници дадоха приноси, за да се карат работите. Тиршата даде в съкровищницата хиляда драхми злато, петстотин чаши, петстотин и трийсет свещенически одежди.

71. А някои от отценачалниците дадоха в съкровищницата, за да се карат работите, двайсет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.

72. Други от народа дадоха двайсет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро и шейсет и седем свещенически одежди.

73. И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.
ГЛАВА 8.
1. Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля.

2. И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец;

3. и чете от него на стъгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона.

4. Книжник Ездра стоеше на дървено възвишение, което направиха за това, а до него отдясно стояха Мататия, Шема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасея, а нему отляво - Федаия, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Зарахия и Мешулам.

5. Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана.

6. Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, - като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа.

7. Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си.

8. И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното.

9. Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, - защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона.

10. И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.

11. И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете.

12. И отиде целият народ да яде и да пие и да провожда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха.

13. На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона.

14. И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници.

15. Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.

16. Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти.

17. Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма.

18. И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден - след празненството по устава.