Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.

3. Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.

4. Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.

5. И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.

6. Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:

7. ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8. А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.

9. Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.

10. Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?

11. Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.

12. Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.

13. А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.

14. (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.

15. И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?

16. Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?

17. И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.

18. А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.

19. И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;

20. хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.

21. Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.

22. Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.

23. Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,

24. и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.

25. И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.

26. Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?

27. Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха

28. и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.

29. Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,

30. па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?

31. И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;

32. пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?

33. Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.

34. И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.

35. И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.

36. А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

2. И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.

3. Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.

4. И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.

5. Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.

6. И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.

7. Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.

8. Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.

9. Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.

10. А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.

11. И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.

12. Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.

13. И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.

14. А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.

15. Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)

16. Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?

17. Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?

18. Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.

19. Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.

20. А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.

21. И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.

22. Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.

23. Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.

24. Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.

25. Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.

26. Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.

27. Когато да ражда, оказа се, че в утробата й има близначета.

28. И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.

29. Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.

30. После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.

2. И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.

3. Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.

4. И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.

5. И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).

6. И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.

7. И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.

8. Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;

9. в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?

10. Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,

11. случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;

12. тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете й, затече се и избяга навън.

13. А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,

14. извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,

15. а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.

16. И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.

17. Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);

18. но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.

19. Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, - пламна от гняв;

20. и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.

21. Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22. И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.

23. Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.
ГЛАВА 40.
1. После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.

2. Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,

3. и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.

4. Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.

5. Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.

6. На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.

7. И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?

8. Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.

9. И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;

10. на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;

11. и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.

12. И рече му Иосиф: ето тълкуването му: трите пръчки - това са три дни;

13. след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;

14. но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;

15. защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.

16. Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;

17. в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.

18. И отговори Иосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници - това са три дни;

19. след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.

20. На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;

21. и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;

22. а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Иосиф.

23. Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.
ГЛАВА 41.
1. Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;

2. и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;

3. но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;

4. грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,

5. и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;

6. но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;

7. и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.

8. На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.

9. Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;

10. фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;

11. и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;

12. там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;

13. и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.

14. Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.

15. Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.

16. Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.

17. И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;

18. и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;

19. но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;

20. и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21. и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.

22. После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;

23. но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;

24. и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.

25. Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.

26. Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;

27. седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.

28. Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.

29. Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;

30. след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,

31. и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.

32. А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.

33. А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.

34. Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;

35. нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;

36. и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.

37. Това се допадна на фараона и на всичките му служители.

38. И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?

39. И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;

40. ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41. И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.

42. Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;

43. заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.

44. И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.

45. И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.

46. Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.

47. А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.

48. И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.

49. И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.

50. Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.

51. И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.

52. А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53. И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,

54. и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.

55. Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.

56. И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.

57. И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.
ГЛАВА 42.
1. Узна Иаков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: какво гледате?

2. И рече: ето, чух, че в Египет имало жито; идете там и ни купете жито, за да живеем и да не умрем.

3. Десетте Иосифови братя отидоха в Египет да купят жито;

4. а Вениамина, Иосифовия брат, Иаков не изпрати с братята му, защото рече: да не би да се случи с него някоя злочестина.

5. И дойдоха Израилевите синове да купят жито заедно с други, които отиваха там, защото в Ханаанската земя имаше глад.

6. А началник в оная земя беше Иосиф; той и продаваше жито на всичкия тамошен народ. Братята на Иосифа дойдоха и му се поклониха с лице доземи.

7. И видя Иосиф братята си и ги позна; но се престори, че ги не познава, и говореше с тях сърдито и ги попита: отде дойдохте? Те отговориха: от Ханаанската земя, за да купим храна.

8. Иосиф позна братята си, ала те го не познаха.

9. И си спомни Иосиф сънищата, които бе сънувал за тях, и им рече: вие сте съгледвачи, дошли сте да огледате слабите места на тая земя.

10. Те му рекоха: не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна;

11. ние всички сме деца на един човек; честни хора сме; твоите раби не са бивали съгледвачи.

12. Той им отговори: не, вие сте дошли да огледате слабите места на тая земя.

13. Те рекоха: ние, твоите раби, сме дванайсет братя; ние сме синове на един човек в Ханаанската земя, и ето, най-малкият се намира при баща ни, а единият се изгуби.

14. Тогава Иосиф им рече: тъкмо това ви и говорих, като ви казах: съгледвачи сте;

15. ето как ще бъдете изпитани: кълна се в живота фараонов, вие няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат;

16. пратете едного от вас, и нека той доведе брата ви; а вие ще бъдете задържани; тогава ще се открие, дали говорите истина; ако ли не, кълна се в живота фараонов, вие сте съгледвачи.

17. И ги тури под стража за три дни.

18. А на третия ден Иосиф им каза: ето какво да направите, за да останете живи, защото се боя от Бога:

19. ако сте честни хора, нека един брат от вас бъде задържан в къщата, дето сте затворени; а вие идете, занесете жито за гладните си челяди;

20. а най-малкия си брат доведете при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете. Тъй и направиха.

21. И говореха си един другиму: наистина това ни е наказание за греха против брата ни; ние видяхме, как се той душевно мъчеше, когато ни молеше, ала (го) не послушахме; затова ни и постигна тая беда.

22. Рувим отговори и им рече: не думах ли ви: не грешете против детето? но вие не послушахте; ето, кръвта му се дири.

23. А те не знаеха, че Иосиф разбира; понеже си служеха с преводач.

24. Тогава (Иосиф) се оттегли от тях и заплака. Върна се при тях и говори с тях и, като взе измежду им Симеона, върза го пред очите им.

25. И заповяда Иосиф да напълнят чувалите им с жито, а среброто им да върнат всекиму в чувала, и да им дадат храна за по път. Тъй и стана с тях.

26. Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.

27. И един от тях при нощувката отвори своя чувал, за да даде храна на осела си, и видя среброто си при устата на чувала,

28. и рече на братята си: среброто ми върнато; ето го в чувала ми. Смути се сърцето им, и те с трепет думаха един другиму: какво стори Бог с нас?

29. И дойдоха при баща си Иакова в Ханаанската земя и му разказаха всичко, що се случи с тях, и рекоха:

30. началникът на оная земя приказва с нас сърдито и ни взе за съгледвачи на земята.

31. Ние му рекохме: честни люде сме: не сме съгледвачи;

32. ние сме дванайсет братя, синове на баща си; единият се изгуби, а най-малкият е сега при баща ни в Ханаанската земя.

33. А началникът на оная земя ни рече: ето как ще позная, дали сте честни люде: оставете при мене единия си брат; а вие вземете жито за гладните си челяди, идете си

34. и доведете при мене най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а честни люде; ще ви пусна брата ви, и вие ще можете да търгувате в тая земя.

35. А когато изпразняха чувалите си, ето че всекиму възелът със среброто беше в чувала му. Като видяха възлите със среброто си, те и баща им се уплашиха.

36. А баща им Иаков рече: оставихте ме без деца: Иосифа няма, и Симеона няма, а искате и Вениамина да вземете, - всичко това се струпа върху мене!

37. Рувим отговори на баща си: убий двамата ми синове, ако ти го не доведа; дай го в моите ръце; аз ще ти го върна.

38. Той рече: няма да иде син ми с вас, защото брат му умря, и той остана сам; ако се случи злочестина с него по пътя, в който ще отидете, ще свалите седината ми с тъга в гроба.