Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

20. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;

21. лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.

22. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;

23. човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.

24. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.

25. А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;

26. там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.

27. Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.

28. Даваш им - приемат, отваряш ръката Си - насищат се с благо;

29. скриваш лицето Си - объркват се, отнимаш духа им - умират и в пръстта си се връщат;

30. пратиш духа Си - създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.

31. Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!

32. Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.

33. Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.

34. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.

35. Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

* Според превода на 70-те: "Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък".

2. възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.

3. Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

4. Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.

5. Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,

6. вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.

7. Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.

8. Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,

9. що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,

10. и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,

11. думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.

12. Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея

13. и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, -

14. никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:

15. "не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло."

16. И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.

17. Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.

18. Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,

19. докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.

20. Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;

21. постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,

22. за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.

23. Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.

24. И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.

25. Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство - против рабите Му.

26. Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.

27. Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.

28. Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.

29. Превърна водата им в кръв и измори рибата им.

30. Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.

31. Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.

32. Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,

33. и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.

34. Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;

35. и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.

36. И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.

37. И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.

38. Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.

39. Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.

40. Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.

41. Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,

42. защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,

43. и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,

44. и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,

45. за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
ПСАЛОМ 105. Алилуия.
Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.

2. Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?

3. Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.

4. Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,

5. за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.

6. Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.

7. Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.

8. Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.

9. Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,

10. и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.

11. Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.

12. И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.

13. Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;

14. увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.

15. И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.

16. И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.

17. Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.

18. И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.

19. Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;

20. и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.

21. Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,

22. дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.

23. И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.

24. И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;

25. и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.

26. И Той Дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,

27. да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.

28. Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,

29. и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.

30. Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.

31. И това му се сметна за праведност в род и род довеки.

32. И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,

33. защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.

34. Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,

35. но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;

36. служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,

37. и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;

38. проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;

39. оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.

40. И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие

41. и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.

42. Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.

43. Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.

44. Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,

45. и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;

46. и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.

47. Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!

48. Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!

2. Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка

3. и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.

4. Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;

5. търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.

6. Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи

7. и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.

8. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:

9. защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.

10. Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;

11. защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.

12. Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.

13. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;

14. изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.

15. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;

16. защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.

17. Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;

18. от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.

19. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;

20. прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.

21. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!

22. Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!

23. Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води -

24. виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:

25. Той каже - и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;

26. възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;

27. те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.

28. Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.

29. Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.

30. И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.

31. Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!

32. Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!

33. Той превръща реки в пустиня, и водни извори - в суша,

34. земя плодородна - в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.

35. Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица - във водни извори;

36. и заселва там гладни, и те строят град за живеене;

37. засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.

38. Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.

39. Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, -

40. Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.

41. А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.

42. Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.

43. Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.
ПСАЛОМ 107. Песен. Псалом Давидов.
Готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си.

3. Събуди се, псалтире и гусло! Ще стана рано.

4. Ще Те славя, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената,

5. защото по-високо от небесата е Твоята милост, и до облаците - Твоята истина.

6. Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже! Твоята слава да бъде над цялата земя;

7. за да се избавят Твоите възлюбени: спаси ме с Твоята десница и послушай ме.

8. Бог каза в Своето светилище: "ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;

9. Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,

10. Моав Ми е умивалница, върху Едом ще простра обувката Си, над земята Филистимска ще възклицавам."

11. Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?

12. Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли и не излизаш, Боже, с нашите войски?

13. Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.

14. С Бога ние ще проявим сила; Той ще сломи враговете ни.
ПСАЛОМ 108. Началнику на хора. Псалом Давидов.
Боже на моята хвала! недей премълчава,

2. защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;

3. отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;

4. за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;

5. връщат ми зло за добро, омраза - за любов.

6. Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.

7. Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;

8. дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;

9. децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;

10. децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;

11. заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;

12. да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;

13. потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;

14. да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;

15. винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;

16. задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;

17. обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;

18. да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;

19. да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.

20. Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.

21. А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,

22. защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.

23. Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.

24. Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.

25. Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).

26. Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,

27. да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.

28. Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.

29. Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.

30. И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,

31. защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.
ПСАЛОМ 109. Псалом Давидов.
Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.

2. Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.

3. В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. *

4. Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.

5. Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;

6. ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.

7. По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.

* По превода на 70-те: "из утроба преди денница Те родих".

2. Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които ги обичат.

3. Неговото дело е слава и красота, и Неговата правда пребъдва вечно.

4. Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.

5. Храна дава на ония, които Му се боят; вечно помни Своя завет.

6. Силата на делата Си яви на Своя народ, за да му даде езичниците за наследие.

7. Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни,

8. твърди отвека довека, основани върху истина и правота.

9. Той прати избавление на Своя народ; установи навеки Своя завет. Свето и страшно е Неговото име!

10. Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.

2. Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.

3. Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.

4. В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.

5. Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.

6. Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.

7. От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.

8. Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.

9. Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.

10. Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.

2. Да бъде благословено името Господне отсега и довека.

3. От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.

4. Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.

5. Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,

6. наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;

7. из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,

8. за да го постави с князете, с князете на народа му;

9. неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
ПСАЛОМ 113. (Алилуия.)
Когато Израил излезе из Египет, домът Иаковов - от другоплеменен народ,

2. Иуда стана Божия светиня, Израил - Божие владение.

3. Морето видя и побягна; Иордан назад се върна.

4. Планините скачаха като овни, и хълмовете - като агнета.

5. Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе), Иордане, че се назад върна!

6. Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета?

7. Трепери, земьо, пред лицето на Господа, пред лицето на Бога Иаковов,

8. Който превръща скалата във водно езеро и камъка - във воден извор.

9. Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.

10. Защо езичниците да казват: та де е техният Бог?

11. Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска.

12. А техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце.

13. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат;

14. имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват;

15. ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си.

16. Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват.

17. (Доме) Израилев, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.

18. Доме Ааронов, уповавай се на Господа: Той е наша помощ и щит.

19. Вие, които се боите от Господа, уповавайте се Господу: Той е наша помощ и щит.

20. Господ ни помни, благославя (ни), благославя Израилевия дом, благославя Аароновия дом;

21. благославя ония, които се боят от Господа, малки и големи.

22. Да ви придаде Господ повече и повече, вам и на вашите деца.

23. Благословени сте вие от Господа, Който сътвори небето и земята.

24. Небето е небе на Господа, а земята Той даде на синовете човешки.

25. Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба;

26. а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека. Алилуия.

2. наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.

3. Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.

4. Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.

5. Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.

6. Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.

7. Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.

8. Ти избави душата ми от смърт, очите ми - от сълзи, и нозете ми - от препъване.

9. Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
ПСАЛОМ 115. (Алилуия.)
Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.

2. В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.

3. Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?

4. Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.

5. Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.

6. Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.

7. О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите окови.

8. Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.

9. Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,

10. в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.

2. защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.

2. Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.

3. Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.

4. Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.

5. В утеснението си викнах към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изведе.

6. Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?

7. Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.

8. По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек.

9. По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.

10. Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;

11. обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.

12. Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.

13. Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.

14. Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.

15. Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!

16. Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!

17. Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.

18. Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.

19. Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.

20. Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.

21. Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.

22. Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

23. това е от Господа, и е дивно в очите ни.

24. Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.

25. О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!

26. Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.

27. Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.

28. Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)

29. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
ПСАЛОМ 118. (Алилуия.)
Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.

2. Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.

3. Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.

4. Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.

5. О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!

6. Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:

7. славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.

8. Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.

9. Как момък ще запази в чистота пътя си? - Като пази себе си според Твоето слово.

10. От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.

11. Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.

12. Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.

13. С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.

14. В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.

15. Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.

16. Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.

17. Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.

18. Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.

19. Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.

20. Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.

21. Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.

22. Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.

23. Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.

24. Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) - мои съветници.

25. Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.

26. Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.

27. Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.

28. Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.

29. Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.

30. Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.

31. Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.

32. Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.

33. Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.

34. Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.

35. Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.

36. Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.

37. Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.

38. Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.

39. Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.

40. Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.

41. Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, -

42. и аз ще дам отговор на тоя, който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.

43. Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби

44. и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;

45. ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;

46. ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;

47. ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;

48. ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.

49. Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.

50. Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.

51. Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.

52. Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.

53. Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.

54. Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.

55. Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.

56. Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.

57. Мой дял е, Господи, - казах си, - да спазвам Твоите думи.

58. Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.

59. Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.

60. Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.

61. Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.

62. По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.

63. Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.

64. С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.

65. Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.

66. Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.

67. Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.

68. Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.

69. Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.

70. Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.

71. Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.

72. Законът на Твоите уста е за мене по-добър от хиляда късове злато и сребро.

73. Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.

74. Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.

75. Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.

76. Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.

77. Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.

78. Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.

79. Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.

80. Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.

81. Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.

82. Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?

83. Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.

84. Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?

85. Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.

86. Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;

87. без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.

88. По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.

89. Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;

90. Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.

91. Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.

92. Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.

93. Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.

94. Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.

95. Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.

96. Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.

97. Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.

98. С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.

99. Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.

100. Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.

101. Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.

102. От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.

103. Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.

104. Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.

105. Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.

106. Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.

107. Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.

108. Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.

109. Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.

110. Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.

111. Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.

112. Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.

113. Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.

114. Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.

115. Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.

116. Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;

117. подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.

118. Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.

119. Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.

120. От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.

121. Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.

122. Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.

123. Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.

124. Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.

125. Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.

126. Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.

127. Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.

128. Всички Твои заповеди - всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.

129. Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.

130. Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.

131. Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.

132. Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.

133. Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;

134. избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;

135. осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.

136. Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.

137. Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.

138. Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.

139. Ревността ми ме яде, защото враговете ми забраниха Твоите слова.

140. Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.

141. Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.

142. Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.

143. Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.

144. Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.

145. Викам от все сърце: чуй ме, Господи, - и ще спазя Твоите устави.

146. Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.

147. Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.

148. Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.

149. Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.

150. Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.

151. Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.

152. Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.

153. Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.

154. Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.

155. Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.

156. Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.

157. Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.

158. Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.

159. Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.

160. Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.

161. Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.

162. Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.

163. Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.

164. Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.

165. Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.

166. Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.

167. Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.

168. Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.

169. Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.

170. Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.

171. Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.

172. Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.

173. Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.

174. Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.

175. Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.

176. Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.

2. Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.

3. Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? -

4. Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.

5. Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.

6. Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.

7. Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
ПСАЛОМ 120. Песен на възлизане.
Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.

2. Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.

3. Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;

4. не дреме и не спи, Който пази Израиля.

5. Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.

6. Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.

7. Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).

8. Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.

2. Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, -

3. Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,

4. където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.

5. Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.

6. Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!

7. Да бъде мир в твоите стени, добруване - в твоите чертози!

8. Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!

9. Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
ПСАЛОМ 122. Песен на възлизане.
Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!

2. Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята - към ръката на господарката й, тъй и нашите очи - към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.

3. Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;

4. доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.

2. ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, -

3. живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;

4. води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, -

5. бурни води биха преминали над нашата душа.

6. Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.

7. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.

8. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.

2. Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.

3. Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.

4. Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.

5. А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
ПСАЛОМ 125. Песен на възлизане.
Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:

2. тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни - с пение; тогава между народите се говореше: "велико нещо извърши Господ над тях!"

3. Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.

4. Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.

5. Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.

6. Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.

2. Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.

3. Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.

4. Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.

5. Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
ПСАЛОМ 127. Песен на възлизане.
Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!

2. Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!

3. Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти - като маслинени клони около твоята трапеза:

4. тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!

5. Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;

6. ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!

2. много са ме притеснявали още от младини, ала не са ме надвили.

3. По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.

4. Но Господ е праведен: Той разсече оковите на нечестивците.

5. Да се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

6. Да бъдат като трева на покрив, която изсъхва, преди да бъде изтръгната,

7. с която жътвар няма да напълни ръката си, и сноповързач - шепата си;

8. и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас; благославяме ви в име Господне!

2. Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.

3. Господи, ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои, Господи?

4. Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.

5. Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.

6. Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража - утрото, много повече, отколкото стража - утрото.

7. Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,

8. и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.

2. Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.

3. Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
ПСАЛОМ 131. Песен на възлизане.
Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:

2. как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:

3. "няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;

4. няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,

5. докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов."

6. Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.

7. Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.

8. Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, - Ти и ковчегът на Твоето могъщество.

9. Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.

10. Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.

11. Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.

12. Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.

13. Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.

14. "Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.

15. Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;

16. свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.

17. Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.

18. Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.

2. То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;

3. като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
ПСАЛОМ 133. Песен на възлизане.
Благословете сега Господа, всички раби Господни, които стоите нощем в дома Господен (в дворите на дома на нашия Бог).

2. Дигнете ръце към светилището и благословете Господа!

3. Ще те благослови от Сион Господ, Който сътвори небето и земята.
ПСАЛОМ 134. Алилуия.
Хвалете името Господне, хвалете раби Господни,

2. които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.

3. Хвалете Господа, защото Господ е благ; възпявайте името Му, защото това е сладостно,

4. защото Господ Си избра Иакова, Израиля за Свое достояние.

5. Познах, че Господ е велик, и Господ наш е по-високо от всички богове.

6. Господ върши всичко, що иска, на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни;

7. издига облаци от краищата на земята, прави светкавици при дъжд, извежда вятър из Своите скривалища.

8. Той порази първородните в Египет от човек до добитък,

9. прати личби и чудеса всред тебе, Египте, върху фараона и върху всичките му раби,

10. порази много народи и изтреби силни царе:

11. Сихона, цар аморейски, и Ога, цар васански, и всички царства ханаански;

12. и земята им даде за наследие, за наследие на Своя народ Израиля.

13. Господи, Твоето име е вечно; Господи, споменът за Тебе е от рода в род.

14. Защото Господ ще съди Своя народ и ще се смили над Своите раби.

15. Езическите идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце:

16. имат уста, ала не говорят, имат очи, ала не виждат;

17. имат уши, ала не чуват, и в устата им няма дишане.

18. Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява.

19. Доме Израилев, благословете Господа! Доме Ааронов, благословете Господа!

20. Доме Левиев, благословете Господа! Вие, които се боите от Господа, благословете Господа!

21. Благословен от Сион Господ, Който живее в Иерусалим! Алилуия.
ПСАЛОМ 135. (Алилуия.)
Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.

2. Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.

3. Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;

4. Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;

5. Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;

6. Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;

7. Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;

8. слънцето - да управлява деня, защото е вечна милостта Му;

9. луната и звездите - да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;

10. Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;

11. и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;

12. с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;

13. Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;

14. и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;

15. и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;

16. Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;

17. Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;

18. и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;

19. Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;

20. и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;

21. и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;

22. за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;

23. Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;

24. и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;

25. дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.

26. Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.

2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.

3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители - веселие: попейте ни песни сионски.

4. Как да пеем Господня песен на чужда земя?

5. Ако те забравя, Иерусалиме, - нека ме забрави десницата ми;

6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.

7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!

8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!

9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
ПСАЛОМ 137. (Давидов)
Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете *, (задето послуша всички думи на устата ми;)

2. покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.

3. В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.

4. Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,

5. и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.

6. Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.

7. Ако тръгна посред злополуки - Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.

8. Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

* В превода на 70-те: "пред Ангелите".
ПСАЛОМ 138. Началнику на хора. Псалом Давидов.
Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.

2. Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

3. Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

4. Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

5. Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

6. Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна!

7. да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

8. Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти.

9. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, -

10. и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

11. Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

12. но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата - като светлина.

13. Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

14. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.

15. Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

16. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

17. Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!

118. Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.

19. О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!

20. Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.

21. Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?

22. С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.

23. Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

24. и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.

3. те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;

4. изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.

5. Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.

6. Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.

7. Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.

8. Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.

9. Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се възгордее.

10. Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.

11. Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.

12. Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.

13. Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.

14. Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
ПСАЛОМ 140. Псалом Давидов.
Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе!

2. Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми - като вечерна жертва.

3. Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми;

4. не давай да се отклони сърцето ми към думи лукави за извиняване грешни дела, заедно с людете, които вършат беззаконие, и да не вкуся от техните сласти.

5. Нека праведникът ме наказва: това е милост; нека ме изобличава: това е най-добър елей, който няма да повреди главата ми; но моите молби са против злодействата на беззаконниците.

6. Техните водачи са се пръснали по стръмни скали и слушат думите ми, защото са приятни.

7. Сякаш земята разкъртват и ни дробят; сипят се нашите кости в челюстта на преизподнята.

8. Но към Тебе, Господи, Господи, са очите ми; на Тебе се уповавам, не отритвай душата ми!

9. Запази ме от подставените за мене примки, от клопките на беззаконниците.

10. Нечестивците ще паднат в своите мрежи, аз пък ще премина.

2. излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.

3. Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.

4. Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.

5. Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.

6. Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.

7. Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.
ПСАЛОМ 142. Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).
Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда

2. и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.

3. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, -

4. и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.

5. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.

6. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.

7. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.

8. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.

9. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.

10. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.

11. Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми

12. и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.

2. моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, - и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.

3. Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?

4. Човек е като дъх; дните му - като преклонна сянка.

5. Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;

6. блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;

7. простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,

8. чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.

9. Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,

10. Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.

11. Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.

12. Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери - като изкусно изваяни стълбове в палати.

13. Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;

14. да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.

15. Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!
ПСАЛОМ 144. (Давидова хвала.)
Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.

2. Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.

3. Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.

4. Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.

5. Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.

6. Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.

7. Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.

8. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.

9. Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.

10. Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;

11. да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,

12. та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.

13. Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)

14. Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.

15. Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;

16. отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.

17. Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.

18. Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.

19. Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.

20. Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.

21. Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
ПСАЛОМ 145. (Алилуия.)
Душо моя, хвали Господа!

2. Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.

3. Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.

4. Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.

5. Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,

6. Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,

7. върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,

8. Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.

9. Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.

10. Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.

2. Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.

3. Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;

4. изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.

5. Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му - неизмерим.

6. Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.

7. Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.

8. Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);

9. дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.

10. Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;

11. Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.
ПСАЛОМ 147. (Алилуия.)
Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,

2. защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;

3. утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;

4. праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;

5. дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;

6. хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?

7. Пра'ти словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.

8. Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби - Израилю.

9. На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
ПСАЛОМ 148. (Алилуия.)
Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.

2. Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства.

3. Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.

4. Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.

5. Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза - и се създадоха,) заповяда - и се сътвориха;

6. постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.

7. Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,

8. огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,

9. планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,

10. зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,

11. земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,

12. момци и девойки, старци и деца -

13. всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.

14. Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.

2. Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.

3. Да хвалят името Му с хора', с тимпан и гусли да Му пеят,

4. защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.

5. Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.

6. Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,

7. за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,

8. да връзват техните царе във вериги и техните велможи - в окови железни,

9. да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
ПСАЛОМ 150. (Алилуия.)
Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.

2. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.

3. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.

4. Хвалете Го с тимпан и хора', хвалете Го със струни и органи.

5. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.

6. Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.

* У Евреите няма този псалом; той е преведен от гръцки.

2. Ръцете ми направиха орган, пръстите ми нагласяваха псалтир.

3. И кой би възвестил на моя Господ? Сам Господ, Сам Той ме чу.

4. Той прати Своя вестител, взе ме от бащините ми овци и ме помаза с елея на Своето помазание.

5. Братята ми бяха прекрасни и големи, но Господ не благоволи да избере измежду тях.

6. Излязох аз срещу чужденеца, и той ме прокле със своите идоли.

7. Но аз измъкнах меча му, обезглавих го и избавих от позор синовете Израилеви.)

КНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ

ГЛАВА 1.
1. Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,

2. за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;

3. за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;

4. да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.

5. Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,

6. за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.

7. Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.

8. Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,

9. защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.

10. Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;

11. ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,

12. жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;

13. да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;

14. ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -

15. синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,

16. защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:

17. не напразно се разпъва мрежа пред птици.

18. Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.

19. Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.

20. Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;

21. проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:

22. "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?

23. Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.

24. Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;

25. и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.

26. Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,

27. кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.

28. Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.

29. Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;

30. задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,

31. затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.

32. Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;

33. но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."