Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога;

3. прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш.

4. Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи и в промените на твоето унижение бъди търпелив,

5. защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде - в горнилото на унижението.

6. Вярвай Му, и Той ще те защити; оправи пътищата си, и Нему се уповавай.

7. Вие, които се боите от Господа, очаквайте Неговите милости и не се отклонявайте от Него, за да не паднете.

8. Вие, които се боите от Господа, вярвайте Му, и наградата ви няма да пропадне.

9. Вие, които се боите от Господа, надявайте се за добро, за радост вечна и милости.

10. Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? или кой е пребъдвал в страха Му, и е бил оставен? или кой е викал към Него, и Той го е презрял?

11. Защото Господ е състрадателен и милостив, прощава греховете и спасява във време на скръб.

12. Горко на плашливи сърца и на ослабени ръце и на грешник, който ходи по две пътеки!

13. Горко на разслабено сърце! защото то не вярва, и за това не ще бъде защитено.

14. Горко вам, които сте изгубили търпение! какво ще правите, кога ви Господ посети?

15. Които се боят от Господа, не ще бъдат недоверчиви към думите Му, и които Го обичат, ще спазят Неговите пътища.

16. Които се боят от Господа, ще търсят Неговото благоволение, и които Го обичат, ще се наситят със закона.

17. Които се боят от Господа, ще приготвят сърцата си и ще смирят пред Него душите си, думайки:

18. да паднем в ръцете на Господа, а не в ръцете на човеци, защото каквото е Неговото величие, такава е и Неговата милост.

2. защото Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете.

3. Който почита баща си, ще се очисти от грехове,

4. и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища.

5. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут.

6. Който уважава баща си, ще дългоденствува, и който слуша Господа, ще успокои майка си.

7. Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили.

8. С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия,

9. защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа.

10. Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава.

11. Славата на човека е от честта на баща му, и майка в безславие е позор за децата.

12. Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му.

13. Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила,

14. защото милосърдие към баща не ще бъде забравено; въпреки всичките ти грехове твоето благосъстояние ще се увеличи.

15. В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе: както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят.

16. Който остави баща си, той е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.

17. Синко, карай работите си с кротост, и ще бъдеш обичан от човек богоугоден.

18. Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа.

19. Много има високи и славни, ала тайните се откриват на смирени,

20. защото голямо е могъществото на Господа, и Той от смирените се прославя.

21. Не търси това, що е за тебе извънредно трудно, и не изпитвай това, що е по-горе от твоите сили.

22. Каквото ти е заповядано, за него размисляй; защото не ти е нужно онова, що е скрито.

23. При многото си занятия за излишното не се грижи: тебе е открито твърде много от човешкото знание;

24. защото мнозина са въведени в заблуда от своите предположения, и лукави мечти са поколебали ума им.

25. Който обича опасност, ще падне в нея;

26. упорито сърце най-накрая зло ще изпати;

27. упорито сърце ще бъде обременено със скърби, и грешникът ще прибави грехове към грехове.

28. Изпитните не служат за лекарство на горделивия, защото лоша билка се е вкоренила в него.

29. Сърцето на разумния ще обмисли притчата, и ухо внимателно е желание на мъдрия.

30. Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя.

31. Който отплаща за благодеяния, той мисли за бъдещето и във време на падение ще намери опора.
ГЛАВА 4.
1. Синко, не отказвай да пригледваш сиромаха и не измъчвай с очакване очите на нужделиви;

2. не наскърбявай гладна душа и не огорчавай човека в неговата оскъдия;

3. не смущавай огорчено вече сърце и не отлагай да даваш на нужделив;

4. не отказвай на угнетен, който моли за помощ, и не отвръщай лице от сиромах;

5. не отвръщай очи от просещ и не давай на човека повод да те кълне;

6. защото, кога той в тъга на душата си те проклина, Оня, Който го е сътворил, ще чуе молбата му.

7. В събрание старай се да бъдеш приятен, и пред по-горни навеждай глава;

8. прекланяй ухо към сиромаха и отговаряй му засмяно, с кротост;

9. избавяй обиждания от ръката на оногова, който го обижда, и не бивай малодушен, кога съдиш;

10. на сираци бъди като баща, и на майка им - наместо мъж:

11. и ще бъдеш като син на Вишния, и Той ще те възлюби повече, нежели майка ти.

12. Премъдростта въздига синовете си и подкрепя ония, които я търсят:

13. който я обича, обича живота, и които я търсят от ранно утро, ще се изпълнят с радост;

14. който я владее, ще наследи слава, и, където и да отиде, Господ ще го благослови;

15. които ней служат, служат на Светия, и които нея обичат, тях Господ обича;

16. който я слуша, народи ще съди, и който й дава внимание, уверено ще живее;

17. който й се довери, ще я наследи, и потомците му ще я владеят;

18. защото изпървом тя ще тръгне с него по кривулести пътища, ще напрати върху него страх и боязън

19. и ще го мъчи със своето водене, докле се не увери в душата му и го не изпита със своите устави;

20. но после тя ще излезе при него на правия път, ще го зарадва

21. и ще му открие тайните си.

22. Кога кривне от пътя, тя го напуща и го отдава в ръцете на неговото падение.

23. Наблюдавай времето и пази се от зло -

24. и няма да се посрамиш за душата си:

25. има срам, който води към грях, и има срам, който е слава и благодат.

26. Не бивай лицеприятен против душата си и не се срамувай за твоя вреда.

27. Не задържай думата, кога тя може да помогне:

28. защото в думата се познава мъдростта, и в речта на езика - знанието.

29. Не противоречи на истината и срамувай се от невежеството си.

30. Не се срамувай да изповядваш греховете си и не възпирай течението на реката.

31. Не се подчинявай на глупав човек и не взимай страната на силния.

32. Подвизавай се до смърт за истината - и Господ Бог ще надвие за тебе.

33. Не бивай бърз на език, мързелив и нехаен в делата си.

34. Не бивай като лъв в къщата си и подозрителен към слугите си.

35. Да не бъде ръката ти протегната за взимане и свита за даване.
ГЛАВА 5.
1. Не се облягай на имотите си и не казвай: "стигат ми, докле живея!"

2. Не отивай по влечението на душата си и на силата си, за да ходиш по пощевките на сърцето си,

3. и не казвай: "кой ще ми заповядва в работите ми?" - защото Господ бездруго ще отмъсти за твоята дързост.

4. Не казвай: "греших, и що ми стана?" - защото Господ е дълготърпелив.

5. Кога мислиш за умилостивение, не бивай безстрашен, за да не прибавяш грях към грях,

6. и не казвай: "Неговото милосърдие е голямо - Той ще прости многото ми грехове";

7. защото милосърдие и гняв са у Него, и яростта Му пребъдва върху грешниците.

8. Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден:

9. защото неочаквано ще налети гняв Господен, и ти ще загинеш във време на отмъщението.

10. Не се облягай на неправедни имоти, защото те не ще ти принесат полза в деня на посещението.

11. Не отвявай при всеки вятър и не ходи по всяка пътека - такъв е двуезичният грешник.

12. Бъди твърд в убеждението си, и думата ти да бъде една.

13. Бъди бърз да слушаш и обмислено давай отговор.

14. Ако имаш знание, отговаряй на ближния, ако ли не, ръката ти да бъде на устата ти.

15. В думите е слава и безчестие, и езикът на човека бива за него падение.

16. Не минавай за клюкар и не клевети с езика си:

17. защото за крадец има срам, и за двуезичен - лош укор.

18. Не бивай неразумен ни в голямо, ни в малко.

2. Не се превъзнасяй в помислите на душата си, за да не би душата ти да бъде разкъсана като вол;

3. ти ще изтребиш листата си и ще погубиш плодовете си, и ще останеш като сухо дърво.

4. Лукава душа погубва своя владетел и го прави гавра за враговете.

5. Сладки уста увеличават приятелите, и сладкодумен език увеличава дружелюбието.

6. Ония, които живеят в мир с тебе, нека бъдат мнозина, но съветник да ти бъде един от хилядата.

7. Ако искаш да придобиеш приятел, придобивай го след изпитване и не му се скоро доверявай.

8. Бива приятел в нужно за него време, и не остава с тебе в деня на твоята скръб;

9. бива приятел, който се превръща на враг и ще се скара за твое унижение.

10. Бива приятел, кога седи на трапезата ти, но не остава в деня на твоята скръб;

11. в твоето имение той ще бъде като тебе, и с твоите слуги ще се обръща дръзко;

12. но ако ти бъдеш унизен, той ще бъде против тебе и ще се скрие от лицето ти.

13. Бягай от враговете си и бъди внимателен с приятелите си.

14. Верен приятел - яка защита: който го е намерил, намерил е съкровище.

15. Верен приятел цена няма, и мярка няма неговата доброта.

16. Верен приятел е лекарство за живота, и които се боят от Господа, ще го намерят.

17. Който се бои от Господа, тъй насочва приятелството си, че, какъвто е сам той, такъв става и неговият приятел.

18. Синко, от младини се предай на учение, и до седини ще намериш мъдрост.

19. Пристъпвай към нея като орач и сеяч, и очаквай нейните добри плодове:

20. защото малко време ще се потрудиш за обработването й, и скоро ще ядеш плодовете й.

21. За невежи тя е твърде груба, и неразумният не остава с нея:

22. тя ще бъде върху му като тежък камък за изпитня, и той не ще се забави да я хвърли.

23. Премъдростта отговаря на своето име и на малцина се открива.

24. Послушай, синко, и приеми моето мнение и не отхвърляй съвета ми.

25. Надени на нозете си нейните окови и на шията си - нейните вериги.

26. Подложи й рамото си, и носи я, и да ти не дотягат оковите й.

27. Приближи се до нея с цяла душа, и с всичка сила пази нейните пътища.

28. Изследвай и търси, и ще я познаеш и, завладееш ли я, не я напускай;

29. защото най-после ти ще намериш в нея успокоение, и тя ще се обърне в радост за тебе.

30. Нейните окови ще ти бъдат яка защита, и нейните вериги - славно облекло;

31. защото на нея има златно украшение, и веригите й са хиацинтови нишки.

32. Ти ще се облечеш с нея като с одежда на слава, и ще я възложиш на себе си като венец на радост.

33. Синко, ако я пожелаеш, ще се научиш, и ако й се предадеш с душата си, ще бъдеш за всичко способен.

34. Ако с любов я слушаш, ще я разбереш, и ако приклониш ухо, ще бъдеш мъдър.

35. Отивай в събранието на старците, и който е мъдър, към него се прилепи; обичай да слушаш всяка свещена повест, и разумните притчи да ти не отбягват.

36. Видиш ли разумен, подранявай при него, и нека ногата ти изтрива праговете на вратата му.

37. Размисляй за повелите на Господа и всякога се поучавай в Неговите заповеди: Той ще укрепи сърцето ти, и ще ти се даде да желаеш премъдрост.
ГЛАВА 7.
1. Не прави зло, и зло не ще те постигне;

2. бягай от неправда, и тя ще се отклони от тебе.

3. Синко, не сей по браздите на неправдата, и не ще пожънеш от тях седморно повече.

4. Не искай от Господа власт, нито от царя - почетно място.

5. Не се оправдавай пред Господа и не мъдрувай пред царя.

6. Не ламти да станеш съдия, да не би да се покажеш безсилен да съкрушиш неправдата, да не би да се уплашиш някога от лицето на силния и да не хвърлиш сянка върху твоята правота.

7. Не греши против градското общество и не унижавай себе си пред народа.

8. Не притуряй грях към грях, защото нито за един не ще останеш ненаказан.

9. Не казвай: "Той ще погледне милостно към многото ми дарове и, кога ги принеса на Бога Вишни, Той ще ги приеме".

10. Не бивай малодушен в молитвата си и не се отказвай да даваш милостиня.

11. Не се присмивай на човек, който се намира в душевна тъга; защото има Кой да смирява и Кой да въздига.

12. Не измисляй лъжа против брата си, и не прави същото против приятел.

13. Не искай да говориш каква и да било лъжа; защото нейното повтаряне не ще послужи за добро.

14. В събрание от по-стари много не говори, и не повтаряй думите в молбата си.

15. Не се отвръщай от тежка работа и от земеделие, което е установено от Вишния.

16. Не се причислявай към множеството на грешниците.

17. Дълбоко смири душата си.

18. Помни, че гневът не закъснява,

19. че наказанието на нечестивия е огън и червей.

20. Не менявай приятел за съкровище, и еднокръвен брат - за офирско злато.

21. Не напущай умна и добра жена, защото нейното достойнство е по-драгоценно от злато.

22. Не обиждай слуга, който се труди усърдно, нито наемник, който ти е от душа предаден.

23. Нека душата ти обича разумния слуга, и му не отказвай свобода.

24. Имаш ли добитък, наглеждай го и, ако ти е полезен, имай го.

25. Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им.

26. Имаш ли дъщери, имай грижа за целомъдрието им и не им показвай весело лице.

27. Омъжи дъщеря, и ще направиш велико дело, и подари я на разумен мъж.

28. Имаш ли си жена по душа, не я пъди.

29. Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си.

30. Помни, че ти си роден от тях: и какво можеш им даде, както са дали те на тебе?

31. С всичката си душа благоговей пред Господа и уважавай Неговите свещеници:

32. с все сила обичай твоя Творец и не оставяй Неговите служители.

33. Бой се от Господа, и почитай свещеника и давай му частта, както ти е заповядано:

34. първоберки, и за грях, и дажбата плешка, и жертва за освещение, и първоберки за светиите.

35. И към сиромаха простирай ръката си, за да бъде благословията ти съвършена.

36. Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.

37. Не отбягвай плачещи, и тъжи с натъжени.

38. Не се лени да посещаваш болен, защото ти ще бъдеш обикнат за това.

39. Във всичките си работи помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш.
ГЛАВА 8.
1. Не се сваждай с човек силен, за да не паднеш някога в ръцете му.

2. Не завеждай тъжба с богат човек, за да не вземе връх над тебе:

3. защото златото е мнозина погубило, и е скланяло сърцата на царе.

4. Не се препирай с човек, дързък на език, и не трупай дърва на огъня му.

5. Не се шегувай с невежа, за да се не изложат на безчестие твоите прадеди.

6. Не укорявай човек, който се обръща от грях: помни, че всички се намираме под епитимии.

7. Не презирай човека в старостта му, защото и ние стареем.

8. Не се радвай поради смъртта на човека, ако ще да ти е бил и най-враждебен: помни, че всички ще умрем.

9. Не бивай небрежен към разказите на мъдрите и упражнявай се в техните притчи;

10. защото от тях ще извлечеш поука и ще се научиш, как да служиш на силни.

11. Не отбягвай от разказите на старци, защото и те са се научили от бащите си,

12. и ти ще се научиш от тях на разсъдителност и - кога потрябва, какъв отговор да дадеш.

13. Не разпаляй въглищата на грешника, за да не изгориш от пламъка на огъня му,

14. и не въставай против безсрамника, за да не заседне като засада в устата ти.

15. Не давай заем на човек, който е по-силен от тебе; а дадеш ли, сметай, че си изгубил.

16. Не поръчителствувай вън от силите си; ако ли поръчителствуваш, грижи се като задължен да платиш.

17. Със съдия недей се съди, защото ще го съдят според неговата почет.

18. Със смел на път не тръгвай, за да ти не дотегне; защото той ще постъпя по свое си щение, и ти може да загинеш от неговата несмисленост.

19. Не започвай свада със сприхав и не минавай с него през пустиня; защото кръвта е нищо в неговите очи, и дето няма помощ, той ще те погуби.

20. Не се съветвай с глупав, защото той не може умълча за работата.

21. Пред чужд не върши нищо тайно, защото не знаеш, какво ще стори той.

22. Не откривай сърцето си на всеки човек, за да ти не отблагодари зле.

2. Не отдавай на жена си твоята душа, за да не въстане против властта ти.

3. Не се срещай с развратна жена, за да не паднеш някак в нейните примки.

4. Не се заседявай дълго с певица, за да не бъдеш пленен от нейното изкуство.

5. Не се заглеждай в девица, за да се не съблазниш от нейните прелести.

6. Не отдавай на блудница душата си, за да не изгубиш наследството си.

7. Не обглеждай улиците на града и не скитай по пустите му места.

8. Отвръщай око от хубавица жена и не се заглеждай в чужда хубост.

9. Мнозина са се отбили от пътя чрез женска хубост: от нея като огън се разпаля страстта.

10. С омъжена жена никак да не седиш и не оставай с нея на гощавка при вино,

11. за да се не склони душата ти към нея, и да се не подплъзнеш духом в погибел.

12. Не оставяй стар приятел, защото новият не може да се сравни с него:

13. нов приятел е също като ново вино: кога стане то старо, с наслада ще го пиеш.

14. Не завиждай на славата на грешник, защото не знаеш, какъв ще бъде краят му.

15. Не одобрявай това, що нечестивци одобряват; помни, че те до самия ад не ще се поправят.

16. Дръж се далеч от човек, който има власт да умъртвява, и не ще те смущава смъртен страх;

17. ако ли пък се сближаваш с него, - не сбърквай, за да ти не отнеме живота:

18. знай, че посред примки ходиш и по зъберите на градски стени вървиш.

19. По силата си узнавай ближните и се съветвай с мъдрите.

20. Разсъждавай с разумни, и всяка твоя беседа да бъде в закона на Вишния.

21. С тебе да вечерят праведни мъже, и славата ти да бъде в страх Господен.

22. Изделието се хвали по ръката на художника, а управителят на народа се счита за мъдър по думите си.

23. В града се боят от дръзкия на език и мразят оногова, който не мисли, кога говори.
ГЛАВА 10.
1. Мъдър управител учи народа си, и управлението на разумния бива добре уредено.

2. Какъвто е управителят на народа, такива са и които служат при него, и какъвто е началникът над града, такива са и всички, които живеят в него.

3. Непоучен цар погубва народа си, а при благоразумието на силните - град се урежда.

4. В ръката на Господа е властта над земята, и потребния човек Той навреме ще въздигне върху нея.

5. В ръката на Господа е напредъкът на човека, и върху лицето на книжника Той ще отпечата славата Си.

6. Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не оскърбявай с дела.

7. Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях.

8. Владетелството преминува от народ към народ поради неправди, обиди и користолюбие.

9. Защо се гордее земя и пепел?

10. И приживе се изхвърлят неговите вътрешности.

11. Дълга болест лекарят пренебрегва:

12. и ето, днес - цар, а утре - умира.

13. А кога човек умре, наследява влечуги, зверове и червеи.

14. Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец,

15. защото начало на греха е гордостта, и който е обладан от нея, изригва гнусота;

16. и затова Господ праща върху него страшни наказания и най-накрай го поваля.

17. Господ събаря престоли на властници и на мястото им поставя кротки.

18. Господ изтръгва с корен народите и на мястото им насажда смирени.

19. Господ опустошава страните на народите и ги разрушава до земни основи.

20. Той ги изсушава, погубва людете и изтребя от земята спомена за тях.

21. Гордостта не е сътворена за людете, ни гневната ярост - за ражданите от жени.

22. Почтено семе - кое е? - Човешкото семе. Почтено семе - кое е? - Ония, които се боят от Господа.

23. Безчестно семе - кое е? - Човешкото семе. Безчестно семе - кое е? - Ония, които престъпват заповедите.

24. Най-старият между братята е на почит у тях, тъй са и ония, които се боят от Господа, в Неговите очи.

25. Богат ли е някой и славен, или беден, похвала им е страхът Господен.

26. Несправедливо е умен сиромах да се безчести, и не бива грешен мъж да се прославя.

27. Почтени са велможата, съдията и владетелят, но няма измежду тях по-голям от оногова, който се бои от Господа.

28. На мъдър роб свободни ще служат, и разумен човек, бидейки поучаван от него, няма да роптае.

29. Не мъдрувай много, за да вършиш работата си, и не се хвали във време на нужда.

30. По-добър е оня, който се труди и си има всичко, нежели оня, който празен ходи и се хвали, но се нуждае за хляб.

31. Синко, с кротост прославяй душата си и въздавай й чест според нейното достойнство.

32. Кой ще оправдава оногова, който съгрешава против душата си? И кой ще хвали оногова, който позори живота си?

33. Сиромаха почитат заради познанията му, а богатия - заради богатството му;

34. а уважаваният в сиромашия колко повече ще бъде уважаван в богатство? А безславният в богатство колко по-безславен ще бъде в сиромашия?

2. Не хвали човека за неговата хубост, и не се отвращавай от човека поради неговата външност.

3. Малка е пчелата между хвъркатите, но плодът й е най-добър от сладините.

4. Не се хвали с разкошно облекло и не се възгордявай в ден на слава: защото дивни са делата на Господа, и потаени са делата Му между човеците.

5. Много владетели са на земя седели, и оня, за когото не са мислили, е носил венец.

6. Мнозина силни са били изложени на крайно безчестие, и славни люде са били предадени в ръцете на други.

7. Преди да изследваш, не хули; първом узнай - и тогава укорявай.

8. Преди да изслушаш, не отговаряй, и всред реч не пресичай.

9. Не се препирай за работа, непотребна за тебе, и в съд на грешници не седи.

10. Синко, не се залавяй за много работа: при многото работи не ще останеш без вина. И, ако се впуснеш подир тях, няма да достигнеш и, отбягвайки, няма да се отървеш.

11. Някой се труди, напряга сили, бърза и - все повече остава назад.

12. Някой е слаб, нуждае се от помощ, безсилен е и е в голяма сиромашия;

13. но очите на Господа милостно са го погледнали за негово добро, и Той го е възправил от унижението му и е въздигнал главата му, и мнозина са се чудили, като са го гледали.

14. Добро и лошо, живот и смърт, сиромашия и богатство са от Господа.

15. Дарованието от Господа е определено за благочестивите, и Неговото благоволение ще им спомага вовеки.

16. Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност, и това е дял от неговата награда,

17. кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам от благата си".

18. И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и умре.

19. Твърдо стой в твоя завет и пребъдвай в него и остарей в своята работа.

20. Не се чуди на делата на грешника, вярвай Господу и пребъдвай в работата си;

21. защото лесно е в очите на Господа скоро и неочаквано да обогати сиромаха.

22. Благословението от Господа е награда на благочестивия, и в скоро време той процъфтява чрез Неговото благословение.

23. Не думай: "какво ми трябва още? и какви още блага посем-сега мога да имам?"

24. Не казвай: "доста си имам, и какво зло посем-сега мога претърпя?"

25. В честити дни се злочестина забравя, и в злочести дни се доброчестина не спомня.

26. За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му.

27. Минутното страдание прави да се забравят утехите, и при свършека на човека се откриват делата му.

28. Преди смъртта никого не наричай благатък; - човек се познава в децата си.

29. Не води в къщата си всеки човек, защото у коварния козните са много.

30. Каквото е птица в клопка уловена, такова е сърцето на горделивия: той като съгледник поглежда падението;

31. като превръща доброто в зло, той крои козни и на избрани човеци лепва петно.

32. От искра огнена произлиза голяма жар, и грешен човек крои козни за кръв.

33. Пази се от злодеец, - защото той крои зло, - за да ти не лепне някога петно навеки.

34. Посели в къщата си чужд човек, и той ще те разстрои със смутове и ще те направи чужд за твоите.