Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
82
Сигурно авторите са
имали предвид срока от
началото
на
уп-
равлението му (765 г.,
м.II) до 765 г, м. IV, когато
се навършват 612 години
от
създаването
на
„Именника" (при
съединяване
на
Джунгария
към
Кушанската империя в
153 г).
Умор явно е останал
владетел и след 765 г., м.
IV (дилом твирем), което
личи
от
византийски
хроники, споменаващи, че
през лятото на 766 г.
ромейският
император
подготвял
поход в помощ
на
Умор
за
утвърждаването му на кханския престол.
Очевидно е, че „Именник на българските кханове" като летопис е замислен да бъде
завършен през м. IV на 765 г. Тази бележита дата - началото на четвъртия месец започва на 22
март (според българското летоброене Новата година е на 22 декември) и е необходимо колкото
е възможно по-скоро тя да намери своето място в Националния ни празничен календар като
Ден на Българската държава.
Нека направим за улеснение нова обобщаваща таблица (№ 2) с данните за българските
владетели от Комирсош до Умор (от 737, м. IV до 765 г., м. IV).
Таблица № 2
Записано в „Именник
на българските
кханове" (годините са
закръглени)
Година на
възкачване на
престола като
владетел
Някои особености Точен брой
на годините и
месеците на
властване
Хронология на
годините на
царуване на
владетелите
Кормисош-17г. Родът
му Вокил
Шегор твирем
(737 г. м. IV)
Има закръгление
16г. и 9м. ~ 17 г.
16 г. и 9м.
737-753 г. (16 г.
и 9 м.)
Винех - 7 г.
Родът му Вокил
Именшегор алем
(754 г. м. I)
Има закръгление
6г. и 11 м. ~ 7г.
6 г. и 11 м.
754-760 г.
(6г.и 11 м.)
Телец - 3 г. Родът му
У
Сомор алтем (760
XII)
3 г.
760-763 г. (3 г.)
Сабин* -1*г. Родът му
Вокил. Името му не е
записано в „Именника",
както и срокът му на
властване
Дванш алтом*
(763 г. м. XII)
според В.
Златарски
Има закръгление*
1г. и 3м.~ 1г.
Името на Сабин е
заличено от
„Именника"
1 г. и 3 м.
763-765 г.
(1 г. и 3 м.)
Умор - 40 дни* Родът
му Вокил
Дилом тутом
(765 г. м. II)
40 дни ~ 1 м.
Властването на
Умор след 765 г.
м. IV (дилом
твирем)
продължава
40 дни ~1 м.
Има се пред-
вид само
записаното в
„Именник на
българските
кханове"
765-765 г. (1 м.)
Има се предвид
само „Именник
на българските
кханове"
ОБЩО:
28 г.
737-765 г. (28 г.)
Очевидно е, че „Именникът" отразява събития, станали не само в Европа. Така трябва да го
разглеждаме и ние, ако искаме да вникнем в същността му.
Тези, които поддържат тезата, че „Именникът" е създаден през 165 г., отричат или
пренебрегват следните по-важни моменти от историята:
- летописът е неразделна част от
Четвърта книга на Царете, където често се говори и за
Вавилон;
- събитията през 153 г. - присъединяването на Джунгария към Кушанската империя и
последвалото движение на хуните кум Европа;
- връзките на хуните с древните българи. Възможно ли е Ирник да е част от българската
държавност, а Атила - неговият баща - не?
- съвладетелството - важна традиция при кушани, хуни и българи;
- смъртта на Кубрат през 665 г.
Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
83
- Аспарух минава не с народа си, а с малка група верни хора делтата на р. Дунав още през
668 г, когато става и кхан на българите. При Онгъла се извършват огромни строителни
дейности;
- еднаквите гербове на Кушанската империя,
Стара Велика България,
Волжка България и
Дунавска България.
На всички тях вече дадохме ясен и категоричен отговор.
Навярно грешката на изследователите, които поддържат становището, че събитията в
„Именника" започват през 165 г., идва оттам, защото се опитват да говорят за държава на
българите само в Европа. Те лесно и бързо отхвърлят фактите, че всъщност това е едно завръ-
щане към Балканите след Потопа в Черно море (5700-5600 г. пр. н. е.) и историята на древните
българи, наричани хурити, в Европа и Азия (Близкия и Далечния изток, Мала и Средна Азия) е
едно цяло и не може да бъде разделяна.
„Именник на българските кханове" е оригинален, самобитен
летопис на българската
държавност, неразривно свързан с древната ни история, чиято стойност едва сега започваме
да оценяваме. Несъмнено той е свидетелство за здрава културно-историческа народна
традиция. Налице е приемственост и единство между другите държави на древните българи
(Вавилония, Кушанска империя, Хунска империя, Стара Велика България, Волжка България и
Дунавска България).
През 2003 г. беше пропуснато едно важно честване, с което нито една държава в света не
може да се похвали. За съжаление конюнктурни съображения отново надделяха и паметта на
праотците и предците ни беше погазена. А известно е, че всеки уважаващ себе си народ трябва
да познава своето минало, за да черпи в трудни моменти сила и вдъхновение и да върви
напред, защото без минало всяка нация е като дърво без корен.
Достарыңызбен бөлісу: