Република българия министър на външните работи



жүктеу 38.72 Kb.
Дата19.06.2016
өлшемі38.72 Kb.




РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ




ОТГОВОР
на въпрос на народните представители от ПГ на ПП ГЕРБ, г-н Пламен Манушев, г-жа Десислава Атанасова и г-н Христо Гаджев относно възможно налагане на мониторингов механизъм върху България от Страна на НАТО

Уважаеми господин Манушев,

Уважаеми господин Гаджев,

Уважаема госпожо Атанасова,
Благодаря Ви за отправения въпрос.
Съгласно чл. 3 на Вашингтонския договор (4 април 1949 г.), страните-членки са поели юридическото задължение индивидуално и заедно, чрез продължителни и ефективни самостоятелни усилия и взаимопомощ, да поддържат и развиват на постоянна основа своята индивидуална и колективна способност за защита от въоръжено нападение. Това задължение предполага, че всяка страна-членка следва да предприема необходимите мерки за гарантиране както на собствената си сигурност, така и на колективната отбрана на Алианса. Отговорността за добросъвестното изпълнение на задълженията пада върху всяка страна-членка, но същевременно може да бъде предмет на колективен преглед, доколкото индивидуалното изпълнение се отразява върху колективната сигурност.
Именно за целите на колективната отбрана и осигуряването на солидарен принос на всички съюзници към нея, в НАТО е създаден Процесът на отбранително планиране (NATO Defence Planning Process), чрез който съюзниците доброволно и съгласувано помежду си поемат отговорности и изпълняват национални цели за способности, съответстващи на колективните цели на Алианса. Цикълът на Процеса е четиригодишен, като обхваща пет етапа: политически указания, определяне на военни изисквания, определяне и поставяне на национални цели за изграждане на способности, изпълнение на приетите цели и преглед на изпълнението на целите. Приемането и изпълнението на тези цели е в пряката компетентност на Министерството на отбраната. Последният цикъл от Процеса на отбранително планиране приключи през юни 2014 г. с приемане от Северноатлантическия съвет във формат министри на отбраната на Доклад по прегледа на способностите от министрите на отбраната. Докладът по изпълнението включва индивидуалните оценки на всички съюзници, в т.ч. България, за изпълнението на поетите от тях ангажименти в областта на изграждане на необходимите сили и способности. Индивидуалните оценки имат за цел да стимулират изпълнението на договорените цели и не предвиждат санкции или други последствия в случай на неизпълнение на поети ангажименти.
Тъй като НАТО е политико-военен съюз за колективна сигурност, основан на принципа на солидарност и споделени ценности и отговорности между неговите членове, Прегледът на изпълнението на поетите задължения се прилага еднакво към всеки един от съюзниците. В НАТО няма и не се обсъжда изграждането на „мониторингов механизъм” за изпълнението на поети ангажименти от отделни съюзници. НАТО не контролира и средствата, отделяни за модернизация, нито тяхното усвояване. НАТО е организация за колективна отбрана и всяка страна участва в нея в зависимост от възможностите си. Затова аналогията с мониторинговия механизъм е погрешна и несъстоятелна. Налагането на такъв не е искан в НАТО, нито е потвърждаван от министъра на външните работи.
При подготовката на Срещата на върха на държавите-членки на НАТО в Уелс (4-5 септември 2014 г.) бе проведена задълбочена дискусия по въпроса за справедливо разпределение на тежестите и отговорностите както между САЩ и останалите съюзници в НАТО, така и между европейски държави-членки. Именно в резултат на този дебат на Срещата на върха в Уелс бе приет т.н. „Ангажимент за инвестиции в отбраната„ Изпълнението на Ангажимента ще бъде предмет на годишен преглед по отношение на всяка държава-членка. Резултатите от прегледите ще бъдат обсъждани на бъдещи срещи на министрите на отбраната на НАТО, както и на срещи на държавните и правителствени ръководители.
Принципно средствата за отбрана са функция на икономическата ситуация в страната. Към 2008 г. страната ни бе достигнала и дори прехвърлила целевия процент (2%) от БВП за отбрана. След началото на кризата този процент постепенно се сви до сегашните 1.3%. На Срещата на върха на НАТО в Уелс през септември т.г. бе поет ангажимент за обръщане на негативната тенденция и постепенно увеличаване на разходите за отбрана за достигане на 2% от БВП за отбрана, от които 20% за инвестиции в отбранителни способности в следващия 10-годишен период. Изработената Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020”, приета с Решение на МС №690/03.10.2014 г., е заложила механизми за адекватна модернизация на армията, съответстваща на членството ни в НАТО и ЕС, както и на съвременните предизвикателства и заплахи. Времевата й рамка е достатъчно амбициозна, но изпълнението на програмата е процес, който ще се развива в следващите години.
Решенията на ръководните органи на НАТО се приемат с консенсус след интензивни консултации между съюзниците. Веднъж приети, те представляват израз на единството и колективната политическа воля на Алианса. Независимо че тези решения нямат правно-обвързващ характер, те са „политически обвързващи“ за държавите-членки. Това се отнася, както за решенията, взети на Срещи на най-високо равнище, така и на срещи на Северноатлантическия съвет /САС/ на равнище министри на външните работи, отбраната или постоянни представители към НАТО. Изпълнението на тези решения се отразява пряко върху надеждността на държавата-членка и нейния международен авторитет.

18 декември 2014 г.



ДАНИЕЛ МИТОВ

министър


ул. Александър Жендов 2, София 1113

тел.: ­+359 (2) 9482999, факс: +359 (2) 9713405

e-mail: minister@mfa.bg, интернет страница: www.mfa.bg, следете ни на: twitter/mfabulgaria




©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет