Кодекс на Общността I (A7-0441/2011 Докладчик: Louis Michel) 1

Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE467.225

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2012 г. относно „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (2011/2148(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189 отнасящ се до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, третиращ по-специално изготвянето на европейска космическа политика с оглед създаването на благоприятни условия за научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Съюза,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията²,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

– като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2011 г., озаглавени „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“,

– като взе предвид Бялата книга на Комисията от 11 ноември 2003 г., озаглавена "Нова област за един разширяващ се съюз – План за действие за изпълнение на европейската космическа политика” (COM(2003)0673)),

– като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно подписване на рамково споразумение между ЕО и Европейската космическа агенция¹,

– като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация“ (COM(2011)0005),

– като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи²,

– като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно финансирането на европейската програма за спътникова радионавигация („Галилео“) съгласно междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.³,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020““ (COM(2011)0500),

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео)⁴,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): за повече сигурност на планетата (COM(2008)0748),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонент“ (COM(2009)0589),

– като взе предвид Регламент (ЕС) № 911/2010 от 22 септември 2010 година относно европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции⁵,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС⁶,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм (A7 0431/2011),

A. като има предвид, че член 189 от ДФЕС изрично определя ролята на ЕС за изготвянето на космическа политика, с оглед създаването на благоприятни условия за научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б. като има предвид, че космическата политика представлява ключов елемент на стратегията „Европа 2020“ и е неразделна част от водещата инициатива относно индустриалната политика;

В. като има предвид, че спътниковите комуникационни услуги вече функционират в услуга на правителствата на ЕС и неговите граждани;

Г. като има предвид, че тя поддържа целите на една интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, като създава високо квалифицирани работни места, предоставя търговски възможности, стимулира нововъведенията и подобрява качеството на живот и сигурността на гражданите;

Д. като има предвид, че космическото пространство е от стратегическо значение за Европа и е ключов елемент за независимото вземане на решения и действие;

Е. като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира общ оборот от 5,4 милиарда евро и предоставя работни места на повече от 31 000 високо квалифицирани работници;

Ж. като има предвид, че секторът на спътниковите комуникации е основен елемент за поддържането на стабилна европейска космическа промишленост, като повече от половината от европейския промишлен оборот произлиза от производството или пускането в действие на комуникационни спътници;

З. като има предвид, че Европейският парламент винаги е оказвал пълна подкрепа за ГНСС, която се прилага чрез програмите „Галилео“ и EGNOS, и която има за цел да подобри ежедневието на европейските граждани, да гарантира автономността и независимостта на Европа и да заеме значителен дял от световния пазар на високи технологии, свързан със спътниковата навигация;

И. като има предвид, че ЕС понастоящем зависи от американската Глобална система за определяне на местоположението (GPS), като дейности, представляващи приблизително 7 % от БВП, разчитат на тази система, и като има предвид, че се очаква „Галилео“ да има предимства в сравнение с американската система GPS, например по-голяма точност, глобална цялостност, идентифициране и гарантиране на услугата, както и че ще допринесе за стратегическата автономност на Съюза; отбелязва значението, което „Галилео“ може да има за подобряване на конкурентоспособността и качеството на много услуги в Европа;

Й. като има предвид, че поради увеличаването на разходите по програмата, което се дължи наред с другото на неточни прогнози за разходите и стратегии за управление на разходите, настоящият бюджет може да финансира единствено първоначалния оперативен капацитет;

К. като има предвид, че Комисията внесе предложение за финансирането на „Галилео“ за многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., но тази рамка не включва финансирането на ГМОСС, като по този начин застрашава сериозно бъдещето на програмата;

Л. като има предвид, че преди вземането на решение за допълнителен финансов ангажимент от бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка, Комисията трябва да представи ясна и подробна оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи и ползи както за програмата „ГМОСС“, така и за програмата „Галилео“;

М. като има предвид, че ГМОСС е също така водеща програма под европейско ръководство в услуга на европейските граждани, която предоставя геоинформация в помощ на обществените институции за прилагането на политиките за управление на околната среда, управление на риска и защита на гражданите; като има предвид, че ГМОСС би следвало да гарантира непрекъснат достъп до информационни услуги, свързани с околната среда и сигурността, основаващ се на постоянно базирана в космоса и постоянна наземна инфраструктура за наблюдение, при използване на наличните в Европа ресурси по възможно най-добрия начин;

Н. като има предвид, че поддържането на конкурентоспособна, високотехнологична космическа промишленост, подкрепяна от амбициозна програма в областта на научноизследователската и развойна дейност и допълнителни дейности като изследването на космическото пространство, гарантирането на сигурността на космическите инфраструктури и международното сътрудничество представляват ключови сектори за една успешна космическа политика;

О. като има предвид, че, както подчертава Европейската комисия, за да бъдат постигнати целите на европейската космическа политика, трябва да бъде гарантиран независим достъп до космоса;

П. като има предвид, че европейският промишлен опит е от ключово значение за една успешна космическа политика, а големите европейски програми играят решаваща роля за европейската интеграция и конкурентоспособност;

1. Приветства съобщението на Европейската комисия „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“, в качеството му на първи етап на една глобална и ориентирана към ползвателя космическа стратегия на Европейския съюз, в услуга на неговите граждани, политики и дипломация; счита, че Европейският съюз следва да се съсредоточи върху развитието на космическите услуги надолу по веригата в услуга на гражданите и да се стреми към подобряване на създаването на политики и тяхното прилагане; счита, че адекватното използване на космически програми като ГМОСС и „Галилео“ би довело до значителни икономии в заинтересованите сектори и до съответни ползи за регионите и местните общности;

2. Счита, че е важно космическата политика да бъде реалистична и да има за цел подобряването на всекидневния живот на европейските граждани, като води до нов икономически растеж, насърчава потенциала за иновации и подкрепя научен прогрес на световно равнище; подчертава, че космическите решения (разчитайки на последните постижения на науката и технологиите и на конкурентоспособната европейска промишлена база) са необходими за разрешаване на значимите предизвикателства пред обществото като природните бедствия, наблюдението на ресурсите и климата, за развиване на телекомуникационния сектор и за насърчаване на приложенията в областта на изменението на климата, териториалноустройственото планиране, управлението на околната среда, селското стопанство, морската сигурност, риболова и транспорта;

3. Отбелязва важната роля на спътниковите мрежи при постигането на цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет до 2013 г., като по този начин подпомага изпълнението на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

4. Приветства намерението на Комисията да разработи космическа индустриална политика, съобразена със специфичните нужди на всеки подсектор; подчертава, че тази политика следва да бъде съгласувана не само с Европейската космическа агенция и държавите-членки, но и с Европейския парламент;

5. Счита, че Европейският съюз носи отговорността за координиране и консолидиране на националните космически политики и програми, с оглед установяването на последователен европейски подход, в сътрудничество с всички заинтересовани страни; изтъква, че един такъв подход следва да има за цел подкрепата на солидна, конкурентоспособна и независима европейска промишлена база и да консолидира промишлена политика, способна да разработва, развива, пуска в действие, поддържа и експлоатира космически системи, в средносрочен и дългосрочен план, включително финансови и законодателни механизми;

6. Приветства целите на стратегията за укрепване на космическата инфраструктура на Европа и подкрепата на научните изследвания, с цел повишаване технологичната независимост на европейската промишлена база, насърчаване на взаимното допълване на космическия сектор с други промишлени сектори и стимулиране на иновациите, в качеството им на движеща сила на европейската конкурентоспособност;

7. При все това отбелязва, че макар и приоритетните действия да са добре дефинирани от съобщението на Комисията, те остават отчасти неясни; подчертава, че те трябва да бъдат уточнени и да включват оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи, рискове и ползи, както и на социалните последствия, включително всички възможни въздействия върху промишлената база на Европейския съюз и европейската промишлена политика; изтъква, че европейската космическа програма следва да бъде насочена към области с европейска добавена стойност и да избягва разпиляването на усилия или дублиранията с дейности, предприети от ЕКА;

8. Подчертава необходимостта от едно ясно управление по отношение на космическата политика, като оптимизира използването на наличните в Европа умения, с ефикасни механизми за наблюдение и координация, с цел хармонизиране на приоритетите и гарантиране на разумното управление на средствата, идващи от националните фондове и от фондовете на Европейския съюз, от Европейската космическа агенция (ESA) и други европейски агенции, които работят в областта на космическото пространство и са от значение за ЕС;

9. Отбелязва, че седемте Съвета по въпросите на космоса, проведени до момента, са споменали само веднъж между другото транспорта в Европа, и че на значението, което има космическата политика за транспорта, не е обърнато подробно внимание по време на разискванията на Съветите по въпросите на космоса, както е отразено в резултатите от техните заседания;

10. Подчертава необходимостта от по-голямо разбиране на факта, че основни отрасли са зависими от космоса и насърчава държавите-членки и Комисията да популяризират значението на космоса;

11. Припомня, че транспортният сектор следва да играе ключова роля за постигането на целите на ЕС-20-20-20 що се отнася до емисиите на CO2 и потреблението на енергия, както и на целите на стратегията „Европа 2020“ и че устойчив растеж не може да бъде постигнат без ефективен транспортен сектор;

12. Счита, че космическа стратегия за Европейския съюз е необходима, за да се гарантира, че космическите технологии допринасят пълноценно за по-безопасно и по-ефективно управление на движението и за контрол на движението при всички видове транспорт;

13. Изразява съгласие с Комисията, че Европа трябва да поддържа независим достъп до космическото пространство, за да бъде в състояние да постигне поставените цели при изпълнението на своята комическата политика и да продължава да се възползва от положителните въздействия на космическите приложения; следователно насърчава Комисията да представи специални предложения в стратегическата област на ракетите-носители, по-специално като им обръща особено внимание в контекста на промишлената политика в космическия сектор;

14. Подчертава особеното значение на извеждането в орбита в контекста на космическата политика и подчертава необходимостта от нов европейски политически стимул в това отношение, като се има предвид критичното финансово положение, пред което понастоящем е изправен секторът на извеждането в орбита в целия свят;

Водещите проекти „Галилео“ и ГМОСС

15. Счита, че „Галилео“ е една от водещите програми на Съюза и първата система за спътникова навигация в света, предназначена за граждански цели, която би могла да създаде условия за независимостта на Съюза в една област от стратегическо значение;

16. Призовава Комисията да допълни по подходящ начин законодателната и финансова рамка, по-специално с оглед създаването на финансова рамка за периода 2014 - 2020 г., на подход за ефективно управление, на услугите „Галилео“ и на правилата за отговорността; в тази връзка подчертава необходимостта, с цел да започне функционирането на „Галилео“ и готовността за пълноценното му използване:

– от определяне на принципи за управлението на бъдещите дейности на „Галилео“,

– от глобално рационализиране на организационната структура на програмата;

17. Счита, че изграждането на първоначалния оперативен капацитет, който е в състояние да осигури първоначални услуги, следва да се завърши най-късно в срок до 2014 г., за да се гарантира, че „Галилео“ действително ще се превърне във втората глобална навигационна спътникова система, която служи като отправна точка за производителите на приемници; приветства извеждането в орбита на два оперативни сателита за валидиране в орбита на 21 октомври 2011 г. от Европейския космически център в Куру;

18. Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 сателита и подходящ брой резервни сателити и подходяща наземна инфраструктура, е предпоставка за осигуряване на добавената стойност на „Галилео“ по отношение на идентификацията, високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на ползи за икономиката и обществото; изразява опасенията си, че „Галилео“ може да изгуби преднината си, ако системата не бъде завършена навреме, както и ако пускането на пазара на услугите в международен мащаб не бъде извършено по необходимия начин; счита, че за да се убедят потребителите и инвеститорите в дългосрочната ангажираност на Европейския съюз, е необходима ясна и недвусмислена подкрепа от страна на всички европейски институции за постигане на пълния оперативен капацитет;

19. Счита, че финансовият план, който трябва да бъде възприет по отношение на „Галилео“, трябва да бъде разработен така, че да гарантира дългосрочните изисквания и приемствеността, включително разходите за експлоатация, поддръжка и подмяна на съоръжения;

20. Настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да положат по-големи усилия за повишаване на информираността относно ГНСС сред потенциалните ползватели и инвеститори, като насърчават използването на основани на ГНСС услуги, както и на идентифицирането и концентрирането на търсенето на тези услуги в Европа;

21. Изразява твърдото си убеждение, че допълнителното финансиране за ГНСС може да се обезпечи единствено, ако се повиши значително осведомеността сред лицата, вземащи решения, и широката общественост относно разходите и ползите за икономиката и обществото в ЕС; приветства предприемането на конкретни инициативи като годишния конкурс за идеи „Galileo Masters“;

22. Припомня, че Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) представлява реална, функционираща програма; изразява убеждението си, че е необходимо пълноценно оползотворяване на тази програма, както и практическо използване на нейните приложения; обръща внимание на значението на това системата EGNOS да обхваща целия ЕС, с оглед на консолидирането на общия пазар, и подчертава необходимостта от разширяване на системата в южна, източна и югоизточна Европа, Средиземноморския регион, Африка и Арктика;

23. Подчертава, че „Галилео“ и EGNOS способстват за създаването на Единно европейско небе и за по-нататъшното развитие на безопасно и разходоефективно управление на въздушния транспорт в Европа и затова призовава за определянето на амбициозен и строг график в комбинация със стабилно финансиране за научни изследвания и иновации, което ще осигури технологичен напредък и растеж на промишления капацитет, както и за улесняване на достъпа на МСП до финансиране с оглед на изпълнението на двете програми като предусловие за навременното стартиране на Единното европейско небе, тъй като последното е жизненоважна стратегическа стъпка към задълбочаването на европейската интеграция и укрепването на общия европейски пазар;

24. Счита, че стратегическо изискване за осъществяването на Изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) е да се насърчава използването на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, особено що се отнася до употребата на SESAR при процедури по приземяване и на малки летища;

25. Призовава държавите-членки да потвърдят отново своя ангажимент към космическите проекти на ЕС, като SESAR, които ще бъдат от жизненоважно значение за бъдещия растеж и работни места в различни сектори;

26. Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират прозрачност при финансирането и сътрудничеството между стратегиите за използване на космоса за военни и граждански цели;

27. Подчертава, че „Галилео“ и EGNOS са от съществено значение за ефективното и устойчиво от гледна точка на околната среда управление на пътния транспорт, на системите за събиране на пътни такси, спешните повиквания от автомобили и системите за проследяване в реално време и бъдещите дигитални тахографи;

28. Подчертава, че наблюдението на превоза на опасни и замърсяващи стоки следва да бъде приоритет за сателитните системи за наблюдение и навигация;

29. Счита, че Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) също така е водеща програма на Европейския съюз с решаваща роля за наблюдението на Земята; подчертава значението на приноса на ГМОСС за постигане на целите на „Европа 2020“ и за подпомагането на растежа и на екологичната икономика, както и на дългосрочни инвестиции в технологията и инфраструктурата; отново потвърждава значението на ГМОСС, като основен инструмент в борбата срещу изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда; отбелязва, че чрез събирането и анализа на информация на национално, регионално и глобално равнище ГМОСС ще позволи извличането на точни и полезни данни за: мониторинг на атмосферата, моретата и океаните и земната повърхност, гражданската защита, предотвратяването на рискове, системите за ранно предупреждение, управлението на извънредни ситуации и дейностите по възстановяване след екологични катастрофи, природни бедствия или бедствия, предизвикани от човека, наблюдението на моретата, океаните и бреговите ивици, развитието на селското стопанство, управлението на водните ресурси и на почвите и регионалното планиране, като се използват новаторски технологии за оценка и докладване по въпросите на околната среда, даващи възможност за съчетаване на космически и in-situ данни;

30. Настоятелно призовава Комисията да довърши законодателната рамка и да внесе предложение за ефективно управление на различните равнища на развитие и управление на програмата, като използва експертните знания, с които разполагат публичните органи в ЕС, включително агенциите на ЕС, както и частният сектор, за целите на развитието и координацията на насочени към потребителите услуги; настоятелно призовава Комисията и другите институции да включат финансиране за ГМОСС в многогодишната финансова рамка за 2014 - 2020 г.; отново заявява, че включването на финансирането на ГМОСС в многогодишната финансова рамка би предотвратило загубата на досегашните инвестиции в Седмата рамкова програма за научни изследвания в областта на услугите и информацията; посочва, че отсъствието на финансов план за дългосрочно икономическо подпомагане ще означава, че направените до момента инвестиции са били безполезни; счита, че искането държавите-членки да продължат да финансират разходите за активирането и годишната поддръжка на програмата би довело до по-високи разходи в дългосрочен план, несъответствия при достъпа до получаваната информация и ползи за европейските граждани, до вероятно временно спиране на самата програма, последвано от прекъсване в предоставянето на данни, и в крайна сметка до зависимост от неевропейски космически инфраструктури, което би поставило свързаните със сектора промишлени отрасли в несигурно икономическо положение;

31. Подчертава, че вече са финансирани разходите за ГМОСС до 2013 г. на обща стойност от 3 милиарда евро (включващи общи разходи за сателитите в размер на 2,3 милиарда евро, както и за разходи за свързани услуги в размер на 700 милиона евро) и че прогнозните оперативни разходи за програмата за периода 2014–2020 г. се оценяват на средна годишна стойност от 850 милиона евро; призовава Комисията да насърчава публично-частните партньорства и да привлича повече капитал от частния сектор;

32. Призовава Комисията да предложи дългосрочен план за управление и финансиране, базиран на проучването на всички налични възможности и да създаде оперативна организация, като осигури подходящо управление и предоставяне на данни от услугите, за да продължи настоящия успех на програмата и да постигне нейните цели да стане напълно действаща от 2014 г.; счита, че това следва да бъде съчетано с обща европейска политика в областта на данните, за да се гарантира открит достъп и предоставяне на съществуващите данни; счита, че е важно да се определят споразуменията, които ще подлежат на договаряне с националните агенции, за да се постигне максимална степен на оперативна съвместимост, приемственост и управление на системата; счита, че е необходимо да се гарантира, че се правят разграничения между научното приложение и използването за търговски цели, от една страна, и, от друга страна, между дейностите на Европейската космическа агенция в областта на развитието и разгръщането, дейностите в областта на операциите и развитието на системите, които изискват европейски структури и специфична компетентност;

33. Отбелязва социалните предимства за ползвателите на услугите на ГМОСС, за които последователността и устойчивостта са изключително важни, за да могат да извлекат максимална полза от инфраструктурите за наблюдение, които се предлагат от програмата;