Лекция по случай 70-годишнината от смъртта на Ита Вегман 04. 03. 2013, София лекция на д-р Трайчо Франгов



жүктеу 195.59 Kb.
Дата28.06.2016
өлшемі195.59 Kb.
Ретроспекция на един живот в духа – лекция по случай 70-годишнината от смъртта на Ита Вегман

04.03.2013, София

лекция на д-р Трайчо Франгов

Скъпи приятели,

Преди да започна лекцията си, посветена на 70 годишнината от смъртта на д-р Ита Вегман, ми позволете да кажа няколко думи за тези празници, които отминаха. Тази лекция съвпада с вчерашния празник на България- 3 март и трябва да отбележим как работи Духът на България. Всеки от нас , в своя живот пази спомени от този ден. Десетина дни по-рано пък отбелязахме 140 г. от гибелта на В.Левски, така че 5 години ни делят от гибелта на Апостола и освобождението на България от турско робство.

Разбира се, хората ще кажат : „Да, може би има някаква връзка, но точно как работи периода от 5 години ? И това, че 5 години след смъртта на Левски настъпва Освобождението на България, за това всеки от нас, може да помисли, за този 5 – годишен ритъм.

Намираме се в 5-тата културна епоха, която започна преди 600- години- 1413 г., намираме в Евангелията 5-те хляба с които Христос е нахранил 5 000 души, знаем от лекциите на Р.Щайнер какво означават тези две цифри и как да ги тълкуваме. Така че можем да предположим, че тези 5 години сигурно са свързани по един духовен начин.

Нашата антропософска дейност през м.г. завърши както с една социална конференция, така и с един семинар за култура на умирането. Това са големите въпроси на нашето съвремие- социалния въпрос, който виждаме да вълнува цялата страна, да поражда социално напрежение и недоволство, и въпросът за злото , и въпросът за Аз-ът.

Духовната наука е тази, която може да ни даде отговор на тези 3 основни въпроса, които вълнуват обществото и то се опитва да ги разрешава. На 3 март, преди 107 г., Р.Щайнер казва, че „подобряването на външните икономически условия няма да стимулира духовното развитие на хората“, колкото и повечето хора да мислят обратното. А и подобряването на външните икономически условия става трудно, защото и нови хора и партии да идват, те мислят по същия егоистичен начин както предишните. Това, което е сега, е резултат на едно по-предишно мислене, и не могат нови мисли и чувства толкова бързо да бъдат реализирани във времето. Така, че ние с нашите мисли, чувства и представи можем да работим единствено върху бъдещето.

Говерейки за биографията на една личност, всеки от нас може да си помисли как и по какъв начин може да напише своята автобиография, и всъшност какво е това, което е необходимо за една автобиография. Необходимо е една Азовост, всеки от нас по един по-неосъзнат или осъзнат начин да търси познанието , духовното познание, а това е един стремеж на Аз-а, поради неудоволетвореността от това, което му представя светът. И всъщност, стигаме до този проблем за Аз-а.

Искам да говоря за духа на една такава велика личност , която е извършила духовни, Аз-ови дела. Аз-ът работи с миналото, настоящето и бъдещето и трябва да приемем едни нови категории в нашето мислене , за да можем с тях наистина да си обясним онова, което се случва както в битието, така и в Духа. Тази личност, за която ще говоря днес, точно преди 70 год., на 4-и март 1943 г. премина Прага. Това става 18 г. след смъртта на Р.Щайнер. Ще потърсим и други връзки между тях в техните минали животи, но основно акцентът ще бъде върху живота на на д-р Ита Вегман.

Отивайки в Духа, в Духовната наука, се свързваме с Р.Щайнер, но идва време в което всеки от нас започва да се интересува и от неговото обкръжение. Преди 11 г., през 2002 г., нашите гости от Гьотеанума, ни казаха, че д-р Ита Вегман е идвала в България. Това беше една разтърсваща новина. Една такава духовна личност е била в България и за нас това стана една задача да изследваме тази личност, както и местата, които е посетила, когато е била в България.

И нека се пренесем отново в това време –на 4 –и март, и можем да забележим, че има и такива ритми, които се повтарят, макар че ние не осъзнаваме какво сме правили на вчерашния ден, а 4-и март е края на живота на на Ита Вегман.

И изследвайки една такава биография, деня на смъртта е не по-малко важен от деня на раждането. Така че отговорите на въпросите, които търсим можем да получим, когато вземем тази дата 4-и март 1943 г. и се върнем назад да видим какво се случило тогава. Или 33 г. назад- 1910 г., тогава ще намерим, че Р.Щайнер е четял лекция за здравето и болестта, а също и за смъртта. Всички, които вървим по един духовен път, знаем какво означава този 33- годишен ритъм. И точно тогава, на, 3-и март, Р.Щайнер говори как е добре една болест да извърши с излекуване, но също е добре, ако една болест завърши със смърт. Това са две истини, които на пръв поглед си противоречат. Защото човек живее на земята, но и по някакъв начин трябва да напусне този свят. И нашата Антропософия е вид подготовка към Духовния свят.

Тръгвайки от този ден ще направим една ретроспекция на живота на Ита Вегман.

И когато се върнем в последната седмица от нейния живот, откриваме , че на рождения й ден -22 февруари, тя е в прекрасно здраве , води разговори в Арлесхайм, и точно на 25 февруари , когато предполагаме, че Р.Щайнер е роден, тя тогава се разболява изненадващо. На 27 февруари кризата й се усилва, нейните колеги, виждат, че нищо не може да се направи, защото действат силите на съдбата. Точно 7 дни продължава това нейно заболяване. Точно 7 дни, в които нейната душа и нейния Дух е трябвало да се подготвят за преминаване в Духовния свят.

Дали Духът на Р.Щайнер и други души, които са били в Духовния свят, Сили и Йерархии са съучаствали в това нейно преминаване?, можем да се запитаме и така. Обикновеното съзнание не задава тези въпроси, но ние трябва да задаваме точно такива въпроси, които са малко парадоксални, но в тях да има малко разтърсване. Защото тогава точно идват отговорите.

А, 18 години по-рано, тя беше тази личност, която 6 месеца седеше неотлъчно до умиращия Р.Щайнер. 18 г. изминават и тя получава една духовна подкрепа при това преминаване в Духовния свят. Естествено, нейните приятели и колеги я питат: „Не можете ли да останете още малко с нас. „ Да, защо не... отговаря тя , но това се подразбира, че ще остане духом със своите колеги и приятели. И финалните й думи са, че „Да, животът наистина беше прекрасен .“, макар че ще видим как тя и другите антропософи са изживявали цялата трагичност на онова време.

И така ще видим, че през тези 7 дни тя прави една ретроспекция на живота си, макар и в едно фебрилно състояние, и тя изживява целия този период ,и особено времето, в което е била с Р.Щайнер, а това са били само 3-4 години. И така в тези последни седмици тя стига до един друг извод – за силата на прошката, особено, когато човек напуска този свят, тази необходимост става още по-голяма, и в тези последни дни тя разбира, че битките, които е водила, е трябвало да води в своето сърце. Конфликтите, които е могла да избегне, е можело да стане, ако всички тези битки ги е водила в своята душа. И тъй- като всеки от обкръжението на Р.Щайнер е бил представител на определен езотеричен поток, така че те по необходимост са имали една непоносимост един към друг.

Седмица, преди рождения й ден тя написва едно писмо до Мари Щайнер. След смъртта на д-р Щайнер, между тях настъпва разрив, който довежда до това, че Управителния съвет на Гьотеанума, т.нар Форщанд престава да се събират, а 10 г. след смъртта на Щайнер, д-р Ита Вегман е изключена от ЕАО, а малко преди смъртта си Мари Щайнер също е била изключена от ЕАО. Разбира се, това са едни други теми върху които няма да се спираме сега, но всеки може да си представи как са живели тези души, как след смъртта на д-р Щайнер , Антропософското общество, оказало без своя учител, приятел и водач, започва своето разцепление. И тези 18 г. са били особено трудни за д-р Ита Вегман, както и за всичките приятели, с които е работил д-р Р.Щайнер.

И ако се върнем в тези последни години от живота й, ще забележим и още нещо. Това е времето на Втората световна война. А 1943 г. е повратът в развоя на събитията на Втората световна война, и така тези последни 3.5 г. са много интересни в нейния живот. Тя трябва да изживее цялата тази болка от военните действия, които се водят, а тя се е опитала да предупреди нейни приятели, че предстои тази война. Втората световна война започва на 1 септември 1939 г, а тя още през август предупреждава за идващата опасност. Това е нейната карма, да изживее тези ужаси на войната, припомняйки си действия и факти от минали животи, както и ограничаването на пътуванията й в Европа.

Друг интересен момент в нейния живот е 2.5 г. преди нейната смърт, когато на 4-и септември тя си счупва лявата ръка, прекрачвайки прага на къщата, а точно 2 години и 6 месеца, по-късно тя преминава Прага в Духовния свят.

Ще направя едно отклонение. Когато имахме преди няколко месеца една конференция „За културата на умирането“, същата вечер имаше филм за Висоцки. Точно 1 г. преди смъртта си, на 25 юли той изпада в клинична смърт и след 8 мин. се връща в живота, но точно 12 месеца по-късно умира на същата дата, а тя стои 6 месеца от неговия рожден ден- 25 януари. На следващия ден сутринта видях една позната с която се засичаме за малко преди работа, и разказах това за семинара и Висоцки, тя ми отговори: „ Моят съпруг, за който знаеш, че боледуваше, 3 г. преди смъртта си си счупи крака, в същия час , на същия ден след 3 г., умря.“

Така че всяко счупване може да го приемем като някакъв момент на „събуждане“, на преминаване на Прага, но ето д-р Ита Вегман, когато си чупи ръката, тя иска да запази своите Азовост, отказва обща анестезия и с местна упойка й наместват ръката, за да не загуби съзнанието и това е свързано с други окултни истини.

И ето, че се връщаме през 1939 г., времето на Петдесетница. Д-р Ита Вегман е на 63 г. От работата с биографията знаем, какво означават тези 9Х7 г. периоди, тя, заедно с още 7 приятели по времето на Петдесятница решават да посетят България. Всъщност това е интересен момент за нас. Около 40 дни те са в България. Пътят им е много интересен, минават през Будапеща, Белград, с кораб до Русе, след което с кола Русе-София, доста тежък е пътя, остават в София, отиват до Рилския манастир. Един от участниците е принц и е братовчед на цар Борис ІІІ и принц Кирил. Така, че се срещат и с принц Кирил, през 1939 г. След няколко години си заминават и двамата. Цар Борис ІІІ умира в същата година- 1943 г. , в която умира и д-р Ита Вегман, като царят е на 49 г., а смъртта му е обвита в мистерия. Принц Кирил и той умира на 49 г. , а техният баща – княз Фердинанд , за когото повечето от нас имат негативно отношение- се ражда точно във времето и годината, в която е роден Р.Щайнер- на 26 февруари 1861 г. във Виена. Естествено, можем да се попитаме дали това има някаква връзка и каква е тя. Можем да видим колко близки са били техните астрологични констелации. А английската кралица Виктория е пренебрегвала своя племенник княз Фердинанд като непрактичен за властта човек, но той е управлявал нашата страна 31 г. и по негово време България получава своята независимост.

И точно в тази атмосфера попада д-р Ита Вегман през 1939 г, годината на най-доброто състояние на нашата икономика. А няколко месеца по-късно ще пише на Леополд Белгийски, а също и на Вилхелмина Нидерландска (1880 -1962) , предупреждавайки ги за идващата опасност. Ние виждаме само външните й срещи с властта, пътуванияата й до Рилския манастир, а оттам във Варна. Там тя изживява мистериите на Черноморското пространство, където са идвали велики личности от миналото и особено Овидий. Тя е търсила местата по нашето Черноморие, където Овидий е бил заточен. А той както знаем от Р.Щайнер, той е водач на душите в духовния свят.

Д-р Ита Вегман си почива, правейки разходки, четейки непрекъснато, като е пътувала с огромен сак, пълен с повечето книги на Р.Щайнер и е намирала време да чете лекциите и циклите на д-р Щайнер. След това пътуване по Черноморието, тя се отправя към Констатинопол, и оттам към Троя. След това се връща, прекосявайки България и тръгва към Кралиевац, където търси къщата на Р.Щайнер. И това е последното голямо пътуване на д-р Ита Вегман.

Благодарение на д-р Щайнер знаем за предишните инкарнации на тази личност, стигаме дотам , че в предишни инкарнации тя е идвала по тези земи, населявани от траките. Но тогава тази личност е била на 21г.- 3х7 г., тя навлизайки в живота, първото нещо, което е направила е да мине през Родопите, през Дионисиевото светилище, да търси оракула, да отиде до Дунав и предполагам, навръщане през София и после се е спуснала към Атина. И това е бил Александър Македонски.

Дали д-р Ита Вегман е знаела, че Александър е извървял същия път? Тя не е споделяла тези неща, но дори и да не е знаела, виждаме как работи Духа, как Александър минава от юг на север, и от север на юг през нашата страна , а пътят на Ита Вегман е изток-запад, т.е чертае един кръст, който се оформя върху това пространство. А 7 г. по-рано – 1932 г., д-р Ита Вегман отново е по тези земи- Македония, Гърция, когато тя обикаля гръцките светилища- Самотраки, Ефес, Елевзин, Делфи - все места в които тя е ходила в предишни инкарнации.

Когато изследваме една такава велика личност,за която има доказателства за предишни животи, си задаваме въпроса: „Доколко всеки един от нас върви по пътя на своите минали инкарнации?“. Разбира се, ние с нашето Его, с нашия нисш Аз трудно можем да предполагаме тези неща, но всеки от нас минава по местата, където неговата духовно-душевна същност е минавала преди векове или хилядолетия. И това е духовен закон. И когато изследване биографията на д-р Ита Вегман, ние можем да кажем: „Да, има едно такова потвърждение.“

Когато е ходила в Гърция, тя се е опитвала да изживява предишната Михаилова епоха- 4 в. пр. Хр.- времето на Аристотел и Александър, а също да изживява ландшафта, природата, и по този начин отново да се пренася в онова време. Разбира се, че е било трудно, ние сме устроени така, че да не си спомняме тези неща, за да изживеем нормално този си живот. Колко е трудно на всеки от нас да изживее този си живот и ако се натоварим със спомени от минали животи, тогава съвсем невъзможен би бил този ни живот.

Но ето, че когато човек предприеме едно такова духовно пътешествие, той трябва да излезе извън пространството и извън времето. И това става с огромни усилия., едно откъсване от настоящето. Но това е Аз-ът, за който говорихме в началото. Той може да ни поведе, когато е достатъчно укрепен и усилен в тези пътешествия. И точно при тези пътувания между Гърция и България в живота на д-р Ита Вегман се случват още няколко неща. Точно 9 г. преди смъртта й , и точно 9 г. след смъртта на д-р Щайнер, тя заболява. Този 9 годишен ритъм също е интересен. Ита Вегман се разболява тежко, но се възстановява, успява да отиде пак с група приятели до Йерусалим. Това е също едно забележително пътуване. И в своите писма тя пише как е успяла да изживее етерния Христос, там в Йерусалим. Навръщане минава през Рим, Сицилия, Капри, почивайки си и отново изживява тази част от историята и миналата си биография- времето на 13 век.

Но точно по това време –през 1934 г тя има едно друго изживяване, което описва в друго писмо. Тя казва: „Отдаде ми се да хвърля поглед в Духовния свят. Там срещнах Христос и Р.Щайнер.“ Тя е пожелала да остане, но те й казали: „Все още имаш да вършиш дела на Земята, и тогава ще се върнеш“. Но в един такъв момент,когато личност като д-р Ита Вегман започне да изживява своето минало, тя почти не намира достатъчни основания да остане на Земята, освен да работи за бъдещето. И човек е предпазван от едно проникване в духовно свят, за да може да има илюзиите да продължава да живее във физическия свят.

От този момент, 7 г. след като Р.Щайнер умира, нейният живот изцяло е насочен към бъдещата си инкарнация. През това време, тя успява да посети много страни, да създава центрове по антропософска медицина, по лечебна педагогика, лечебна евритмия- всичките тези приложни дисциплини, които дава науката за Духа. Изнася много лекции, особено на всеки 27 февруари и на 30 март, тя непрекъснато се връща и изживява това време.

И достигаме до 1925 г, когато Р.Щайнер умира, а Ита Вегман е на 49 г. Всеки от нас, който наистина търси тези ритми, може да отбележи отново теззи 7 х7 год. периоди. Колко личности си заминават в този период- Тома Аквински напуска този свят на тази възраст, което има своите духовни и кармични основания. Много неща са завършени точно на 49 г.

Да се върнем отново на датата 30 март 1925 г., когато Р.Щайнер преминава Прага след 6 –месечно боледуване. Пак имаме един 6 месечния ритъм- от Михаиловото време до Страстната седмица. Няколко дни след кремацията му възниква основния конфликт –на 3 април, а това е денят на истинската Голгота- 3.4.33. 19 века след Мистерията на Голгота настъпва този разрив между най-близките хора на д-р Щайнер. Тези проблеми, които тогава са съществували продължават да съществуват в нашите души. И това е бил проблемът за любовта - доколко можем да обичаме един човек или искаме само егоистично неговата любов да бъде насочена само към нас, и доколко можем да приемем, че този човек може да бъде обичан и от други хора, тъй като всеки от нас има духовни и кармични връзки с повече хора,това е въпроса, доколко можем да превъзмогнем в себе си личното.

Вторият аспект е да можем да понесем другия, и то не толкова самата му личност, което виждаме колко проблеми създава и в днешно време, колкото духовната му индивидуалност. Защото това е още по-тежко, когато видим, че духовната индивидуалност на другия стои по-високо. Всеки от нас може би таи някакво вътрешно желание, че сега, в този живот има по- скромна инкарнация, но неговия Дух стои много по- високо. Когато се разбере истината, човек трябва в едно смирение да приеме духовните факти.

И точно в този момент е липсвало смирението на едната личност, която е трябвало да приеме, че другата личност е не по- малко духовно извисена. И е поискала дали има документ от Р.Щайнер в които да е записано, че тази личност е еди-коя си. И другият голям проблем, по който се навлиза по пътя на духовното развитие: „Кой стои по-високо?“ или „Кой е по-голям?“, обратно на това, за което е говорил Р.Щайнер, че трябва огромно смирение за всеки, който тръгва по пътя на духовното развитие, за да може да понесе всички тези неща- истината за себе си, за своите минали инкарнации. И колкото д-р Щайнер да е подговял Мари фон Сиверс-Щайнер , тя се разболява когато научава истината за предишната си инкарнация. Колкото и години да я водил на Кьолнската катедрала, на гроба на Алберт Велики, въпреки това, това са неща, които обикновеното съзнание не може да понесе.

И така стигаме до времето, в което Р.Щайнер и д-р Ита Вегман са заедно. Почти 4 г., но това е може би най-значителното време в историята на Антропософията. Цялата 1924 г, която започва с края на Коледния конгрес на 1 януари и завършва с Михаиловия празник, когато Р.Щайнер повече не може да изнася лекция. През тези 9 месеца той е изнасял по няколко лекции на ден, тези цикли, и всеки от нас изживява през годината, това е време, в което се чувстваме разтърсени, и с дълбоко преклонение пред тази личност, която вече не е била здрава. Защото 1 г. по-рано става пожарът в Гьотеанума и той нанася много тежки удари върху етерното тяло на Р.Щайнер, също и върху Едит Марион, която умира много по-бързо от него.

Този пожар става около 20 г. преди смъртта на д-р Ита Вегман. Тук също можем да открием тези 10 годишни ритми -1943 г, 1933 г, 1923 г.В нейния живот те също имат своето значение. Какво става през 1933 г, когато идва на власт националсоциализма и всички антропософи трябва да напуснат Германия и да заминат в други страни. Това е тежък удар за Антропософията и ЕАО.

Какво става през 1924 г.?Тя е като едно последствие от тази 1923 г. Р.Щайнер събира всичките си сили, за да може навършвайки 63 години, да даде много от духовните истини могат, които да бъдат дадени, когато човек е преминал през този Сатурнов период от живота си. Тогава Р.Щайнер създава Михаиловото училище на Земята, чете тези кармични лекции-83-84 на бр., които са събрани в 6 тома, които всеки от нас след дълга и упорита работа може изживява в себе си, кармичните лекции, които са в основата на Духовната наука. Там можем да намерим инкарнацията на различни велики личности, принципите по които работи кармата. И това става точно в тези 9 месеца, когато Р.Щайнер пътува много-в Париж, и Лондон, преди в Бреслау, Прага и Арнем, Холандия, и точно в този месец юни, когато Р.Щайнер и д-р Ита Вегман са в апогея, в своята духовна и емоционална връзка.

През 2001 г., септември станах свидетел на едно от първите четения в Гьотеанума на на писмата между двамата. И останах разтърсен от дълбочината на духовната и емоционална връзка, която е имало между тях. И точно през юни, когато Александър умира през 323 г, пр. Хр., на 33-години, това е времето на най-усилените писма между д-р Ита Вегман и Р.Щайнер- 1924 г. А през август 1923 г., след като те 20 години се познават, едва тогава той решава да сподели с нея цялата истина за кармата между двамата. Колко време е трябвало да чакат и двамата, за да бъде споделена тази истина между тях. И д-р Ита Вегман го е отбелязала“ Да, наистина Духовният свят ликува“. Кармата беше разкрита, и наистина Духовният свят ликува, когато се разкриват такива духовни истини, тяхната минала карма.

Наистина всеки от нас със своите духовно-душевно опитности може да потвърди, че начина по който е задавал въпроси към Духовния свят, е получавал и съответните отговори. Духовният свят винаги ни е очаквал да зададем правилните въпроси, той е очаквал да похлопаме, да поискаме. И това са всъщност думите на Христос, така че когато питаме, духовните Йерархии очакват нашите въпроси, нашите усилия, за да могат по един или друг начин, с най-различни знаци да ни въвеждат в духовните истини, за да можем и ние да работим за тях, и те за нас.

Но другото е, че това трябва да бъде казано и споделено в подходящия момент.Не от някакво любопитство, не от суета, а от духовна необходимост, винаги идва моментът, когато всеки от нас, който се стреми към това, Духовният свят му отваря вратите. Естествено, когато е добре подготвен, за да не попадне в другите опасности, идващи оттам.

Това, което искам да отбележа, че тя на 49 г. губи Р.Щайнер. От всичките тези духовни изследвания виждаме, че те са сродни души, които се прераждат непрекъснато заедно. И най- често тя трябва да страда за неговата смърт- и като Гилгамеш, и като Сигуне и като Реджиналдо. Тя е на 49 г., когато трябва да понесе тази негова загуба, но това негово преминаване на Прага е преминаване в Христос. Това е смърт в Христос. Когато Р.Щайнер е бил на 49 г, той е възвестял идването на Етерния Христос.Макар че нещата са малко по-различни, виждаме, че може да се търси някаква прилика, има някакъв ключ. Точно тези години-между 45-тата и 49-тата са тези, в които д-р Ита Вегман е свързана с Р.Щайнер. Тя е на 45 г, когато се премества близо до Дорнах, в Арлесхайм и основава този клинико-терапевтичен институт, който носи нейното име днес. Това е времето, когато Р.Щайнер започва да ходи почти всеки ден до Арлесхайм, да изминава тези 2 км разстояние, и той е намирал време да ходи, за да могат да обсъждат пациенти , и да може да бъде създавана антропософската медицина. Антропософската медицина е едно от последните неща, които дават на света двамата. Какво духовно познание се изисква, за да може да се лекува с Духовната наука. Това е време, когато малко преди това се дават Валдорфската педагогика, биодинамичното земеделие, лечебната педагогика, преди това евритмията, още преди това авторската медицина, колко неща се случват преди около 90 г. И ние след 90 г., сега, тепърва започваме да развиваме , да чуваме за тях, и които в бъдеще ще могат да се осъществяват, благодарение на усилията ни сега, на нашите мисли, чувства, представи, реализирани след време. Така ние разбираме как сме свързани в тази верига. Ние трябва сега да направим нещо, което след време ще бъде продължено или от нашите наследници, или от нашите души, които пак ще се инкарнират. И точно в тези кармични лекции, д-р Р.Щайнер говори през юли в Холандия , че „в края на 20-и век, ние всички ще бъдем отново тук“.

И тази засилена активност- от 2000 г. досега, в тези 13 години една от целите е всъщност е да могат душите да се пробуждат, душите, родени в края на 20 в, да могат да се чувстват свързани, с това, което се е случило преди 90 г. Естествено, това е дълъг път за всеки от нас, но това е предизвикателството- да знаем, че можем да търсим. Когато физическият свят за нас е привършил със своите уроци и изпитания, няма какво повече да вземем от него, можем да поемем към Духовния свят. Колко да звучи за някой илюзия, това съществува.

И точно в това време, в тези години, когато Р.Щайнер и д-р Ита Вегман се опитват да поставят основите на толкова много нови неща- антропософската медицина, Школата на Михаил на Земята, както сега честваме 135 г. от Освобождението на България, догодина ще отбележим 135 г. от Епохата на Михаил, което време все още не се осъзнава..

Отиваме във времето, когато Ита Вегман завършва медицина, и то твърде късно според нашите представи. Тя следва, когато е между 30 и 35 годишна,учи в Цюрих, те двамата се разделят, духовно остават свързани, но физически са разделени. И точно това е времето на Първата световна война, когато д-р Ита Вегман има кабинет в Цюрих, работи в различни здравни заведения. Това е времето, когато тя , заедно с д-р Р.Щайнер предлага първият препарат срещу рак , сегашният Искадор, който е направен като лекарство през 1918-1919 г. Така започва историята на Искадора. Естествено, през тези години Р.Щайнер дава много мантри, много медитации с които може да се подпомогне лечението на всеки, които има нужда от лечение.

Връщаме в началото на века, когато точно преди 100 г, се основава Антропософското общество. През февруари 2013 г. отбелязахме тази 100-годишнина. Цялата 2013 г. стои по особен начин в историята на ЕАО. Това е пак един ритъм- 100 г.-3х33,и една трета, това е времето на Петото евангелие, което Р.Щайнер дава, това е времето, на полагане на Основния камък на Гьотеанума. Тези 100 г.ритми ни дават възможност да се връщаме назад и самият Р.Щайнер е изтъквал това. И когато е можел да отбележи100-годишнината от някое събитие, винаги го е казвал-напр. че преди 100 г. Хегел е бил директор на тази гимназия в този град, в който след 100 г. той е трябвало да изнася лекции. Или напр. какво е правил Гьоте преди 100 г. Но говорейки така, той е имал възможността да се свързва с тези Духове. Духът на Гьоте е идвал при него. Много от тези неща ще можем да разберем когато четем неговата автобиография.

И така, това е време, в което Ита Вегман следва в Цюрих, пътува от време на време до Мюнхен, по-рядко се срещат, посещава някои лекции на Р.Щайнер, тя чувства неговата липса. Малко е кореспонденцията между двамата, тя се отнася с голям респект към него, търси помощ, споделя колко й е трудно да следва медицина. Защото не може да понесе всички тези упражнения в залите по анатомия, патоанатомия, душата й се бунтува, но тя трябва да мине по един такъв път.

Тогава жени не са приемани да учат медицина, и тя е една от първите жени, които учат в Цюрих. Градът по онова време, в началото на 20-и век, минават различни духовни потоци. преди това там живее Вагнер, тази година отбелязваме 130 г. от смъртта му, когато Р.Щайнер посещава д-р Ита Вегман двамата ходят във вилата, където композиторът е създал Парсифал. Даже Р.Щайнер непрекъснато е изживявал миналото, даже и тези, които са били около него, той ги е водил по такъв начин, че да могат да изживеят това минало.

Когато са ходили в Париж с д-р Ита Вегман и Мари Щайнер, Р.Щайнер ги е водил по места, по които са живели в предишни инкарнации- като Тома Аквински, Алберт Велики и Реджиналдо от Пиперно. Даже индивидуалности от техния ранг трябва да приемат ограниченията на това човешко физическо тяло и Р.Щайнер не могъл да намери къде е църквата Сен Шапел, и тогава Зеелманс се явява и им показва пътя. А Сен Шапел е мястото, където Тома Аквински е водил диспутите със своите идейни противници. Така че виждаме колко е трудно, живеейки в тези наши тела да се ориентираме за предишни наши инкарнации.

Пак се връщаме в началото на века, през 1907 г, когато се е състоял Мюнхенския конгрес. И тогава Ита Вегман е раздвоена между Р.Щайнер и Ани Безант, която е наследничката на Олкот в Теософското общество. Точно тогава е диспутът между Р.Щайнер и Ани Безант. И Ита Вегман тогава избира Р.Щайнер. Той е щастлив от това, защото знае коя е, казва й някои неща, опитва се я подсети за тяхната карма, и тя още тогава разбира, че той е бил нейн учител в предишни инкарнации, е нейн учител и ще бъде нейн учител.

Пет години след Мюнхенския конгрес се създава Антропософското общество. Р.Щайнер,заедно с германската секция трябва да напусне Теософското общество, защото е изключен от него, тъй като с познанието за Христос той повече не е могъл да прави компромиси. Така че антропософията, която той още от началото на века създава, едва 10 г. по-късно, 1912-1913 г. може да започне своето съществуване и да отговори на духовните нужди на хората. А именно да даде отговори на въпросите, от които те са се нуждаели- напр. за Христос. Това е времето, когато Р.Щайнер започва да говори за появата на Христос в Етерния свят. Веднага след това чете цикъл от лекции“ От Исус към Христос“, а по-късно „Петото Евангелие“. Това е и времето, когато той изнася лекции върху четирите Евангелия и когато създава Мистерийните драми, и полага усилия да ходи всяка година в Мюнхен, където те се поставят на сцена и се играят. По това време Р.Щайнер живее в Берлин, където се запознава с Ита Вегман през 1902 г. в Берлин, където става тяхната първа среща. Тя е на 26 г, той е на 41 г. Тя е член на Теософското общество, кармата я кара да търси езотериката, да търси Духа и тогава Р. Щайнер я кани на неговите езотерични уроци, на които малко хора могат да присъстват и се изисква да бъдат спазвани различни окултни условия. Първата кореспонденция между тях разглеждат именно тези условия, за да може да влезне тя в тази Духовна школа, която Р.Щайнер води в Берлин-това е времето от 1904 до 1914 г., до началото на Първата световна война. И всички тези неща, които се случват тогава са отражение от минали инкарнации. Тази кореспонденция между тях се е водила и във времето на древна Гърция, когато Аристотел и Александър преминават през мистерийните центрове . Отново Александър пише на Аристотел за начина по който е получил от него определени мантри. По същия начин се повтарят и сега между Р.Щайнер и Ита Вегман. По това време тя учи в Берлин, занимава се с масажи и става масажистка. Едва по-късно като лекар тя въвежда ритмичния масаж, който сега се практикува в антропософските клиники. Чрез този масаж се създават етерни потоци и движения около етерното тяло на пациента и моментално се чувства едно бързо затопляне. И това, което тя в началото е практикувала като обикновен масаж, след години го прави по един лечебен, духовен начин. Това се практикува и днес.

Ето това е малка част от тези нововъведения, които Р.Щайнер и д-р Ита Вегман правят за Духа, за човечеството. И така ако се придвижим отново назад във времето, стигаме до раждането й, в Индонезия, на остров Ява, където тя живее в първите си години, после се преместват в Холандия. Виждаме откъде тръгва нейния път. Всъщност, нейната година на раждане съвпада с времето на нашето Априлско въстание, няколко месеца преди смъртта на Ботев, това е времето, когато приключва старата епоха, когато битката на Михаил с дракона в Духовния свят е към своя край. Една година по-късно ще започне Руско-турската освободителна война- през 1877 г. Това са първите години на д-р Ита Вегман. На една друга нейна приятелка отбелязваме 70-тата година- това е нейна близка духовна приятелка – Елизабет Врееде, тя се ражда през 1879 г- и завършва пътя си в същата година, заедно с д-р Ита Вегман през 1943 г. И като погледнем този нейн духовен път, житейския път, то ще видим, че антропософите през 30-те, 40-те г., без видими причини напускат земния свят- Ойген Колиско, Дънлоп и др.- много бързо настъпва едно преминаване в Духовния свят. Това също натежава много на д-р Ита Вегман, която живее в духовна изолация- Р.Щайнер си е отишъл, приятелите –също, няма контакти и връзки с Гьотеанума, защото тя заедно с Елизабет са били изключени от Форщанда. Настъпва едно трагично време, за което Р.Щайнер е говорил. И то е изплащане на стара карма. И той ги е предупредил, че това ще продължи и в следващия живот. Тази трагичност ще бъде завършена в следващите инкарнации,въпреки, че е започнала да бъде изравнявана.

Така се опитах да проследя един духовен път- от края към неговото начало. Да се опитаме всеки от нас, използвайки живота на такива духовни личности да изживее и своя живот, и да намери приликите с жизнения път на Р.Щайнер и д-р Ита Вегман, и всеки , който се припознава като Михаилов войн, то той ще намери в своя живот подобни събития, като тези в живота на Р.Щайнер и д-р Ита Вегман. Припознавайки техните биографии и жизнени пътища, можем да стъпим върху тях, не само получавайки утеха, от битките, които са водили в своето време, но и какви личности са били, и да се опитаме по свой начин да изживеем собствения си живот, да намерим общото, да намерим индивидуалното. И така всеки от нас може да извърви пътя си към Р.Щайнер и д-р Ита Вегман.



Първата ми лекция за д-р Ита Вегман бе след 7 г. от първото ми посещение в Гьотеанума. И моите опити като лектор започнаха с тази личност. И през тези 16 години съм извървял съзнателно или по-несъзнателно един път към нея. Надявам се със следващите събития, които ще се случат и с конференцията по антропософска медицина , на която ще дойдат лектори и лекари от клиниката „Д-р Ита Вегман“ да продължим с нашите търсения с нея, както и с Р.Щайнер.

Запис и дешифровка: Светлана Желева


©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет